Трета глава

След две срещи с клиенти се отбих в новата градска къща на господин Мюлер в Холанд парк, за да оставя някои мостри. Сега вече съм в офиса и слушам как Патрик се оплаква от Айрин. Това е нормално за шефа ми в понеделник сутрин, след като е изтърпял цял уикенд с жена си далеч от офиса.

Том нахлува с възможно най-широката усмивка на лицето си и веднага разбирам, че сигурно е забил нещо през уикенда.

– Скъпа, липсваше ми. – Той ме целува във въздуха и тича към Патрик, който вдига ръце в жест „дори не си го помисляй“. Том върти очи, без да се засяга и танцува към бюрото си.

– Добро утро, Том! – поздравявам го весело.

– Имах най-стресиращата сутрин. Господин и госпожа Бейнс смениха скапаните си намерения за хиляден път. Трябваше да откажа всички поръчки и да организирам наново дузина работници. – Размахва ръце във въздуха от безсилие. – Получих скапана глоба, тъй като не бях показал разрешително за паркиране в жилищна зона и като капак на всичко си закачих новия пуловер на един от онези ужасни парапети пред „Старбъкс“ – започва да дърпа висящ вълнен конец от ръба на ярко розовия си пуловер с остро деколте. – Проклятие! Виж! Добре, че снощи правих секс, иначе щях да съм потънал в дълбините на отчаянието. – Хили ми се той.

Знаех си!

Патрик се отдалечава и клати глава. Опитите му да накара Том да говори за неща, по-подходящи за офиса, се оказаха неефективни. Вече се е предал.

– Добре ли прекара? – питам.

– Прекрасно. Срещнах най-божествения мъж. Ще ме води в Националния исторически музей през уикенда. Учен е. Ние сме сродни души със сигурност.

– Какво стана с личния треньор? – Това беше сродната душа от миналата седмица.

– Недей! Беше катастрофа. Появи се в апартамента ми в петък вечер с „Мръсни танци“ на ДВД и с индийска храна за двама. Можеш ли да повярваш?

– Шокирана съм! – Дразня го.

– И аз бях! Няма нужда да казвам, че повече няма да го виждам. Какво става с теб, скъпа? Как е разкошното ти бившо гадже? – Намига. Том не крие привличането си към Мат, което ме разсмива, но караше Мат да се чувства изключително неудобно.

– Добре е. Все още е бивш и все още е нормален.

– Срамота! Уведоми ме, когато се вразуми! – Том се отдалечава бавно и подръпва перфектно подредения си рус перчем.

– Сали – викам, – ще ти пратя по имейла таксата за дизайнерска консултация за господин Уорд. Можеш ли да изпратиш фактура проформа още днес?

– Да, Ава. Срок за плащане седем дни, нали?

– Да, благодаря. – Връщам се на бюрото си и започвам отново да подбирам цветове. Посягам за телефона и в този момент той започва да танцува по бюрото ми. Поглеждам към екрана му и едва не падам от стола, когато виждам името Джеси да проблясва по него. По дяволите!

Никога не съм записвала номера му – Патрик не ми го е давал и след като му предадох проекта в петък, вече не ми е нужен. Нямам намерение да се връщам на онова място. Никакво. Но дори да не беше така, нямаше да запиша номера му под първо име. Държа телефона в ръка и оглеждам офиса, за да видя дали продължителното звънене е привлякло вниманието на колегите ми. Не е. Оставям го да звъни. Какво иска той?

Тръгвам към кабинета на Патрик, за да попитам дали е уведомил господин Уорд за промяната в споразумението, но телефонът започва отново да звъни и ме спира. Поемам дълбоко въздух и отговарям.

– Ало – казвам и тупвам с крак, задето звуча неспокойно в поздрава си. Опитвах се да бъда сигурна и уверена.

– Ава? – Дрезгавият му глас има същото влияние върху слабите ми сетива, както и в петък. Но поне по телефона той не може да види как треперя физически.

– Кой се обажда? – Ето. Това прозвуча по-добре – професионално, бизнес и стабилно.

Той се смее леко и ме вади напълно от равновесие.

– Вече знаеш отговора на този въпрос, защото името ми се е появило на телефона ти. – Присвивам се. – Опитваш се да се правиш на хладнокръвна ли?

Откъде знае? Но после осъзнавам.

– Вие сте добавили телефона си в моя указател? – Ахвам. Кога го е направил? Умствено прехвърлям срещата ни и се спирам на посещението ми в тоалетната, когато оставих портфолиото и телефона си на масата. Не мога да повярвам, че е разглеждал телефона ми.

– Трябва да съм в състояние да се свързвам с теб.

О, не! Патрик очевидно не му е казал. Въпреки това не е учтиво да си навираш носа в телефоните на непознати.

– Патрик трябваше да се свърже с вас – хладно го информирам. – Боя се, че не съм в състояние да ви помогна, но той ще бъде повече от доволен да го направи.

– Да, Патрик се обади – отговаря той. Отпускам се облекчено, но после се намръщвам. Тогава защо ми звъни? – Сигурен съм, че той ще бъде повече от доволен да помогне, но аз не съм доволен да приема.

Зяпвам от учудване. За кого се мисли той? Звъни, за да ми каже, че не е доволен ли? Затварям зеещата си уста.

– Съжалявам да го чуя. – От тона ми не личи, че съжалявам. Звуча по-скоро ядосано.

– Нима?

Не, не съжалявам, но нямам намерение да му го казвам.

– Да, съжалявам. – Искам да добавя, че никога не бих могла да работя с арогантно, добре изглеждащо прасе като него, но се въздържам. Не би било много професионално.

Чувам как въздъхва.

– Не мисля, че съжаляваш, Ава. – Името ми звучи като кадифе, търкалящо се по устните му и кара познатата ми вече тръпка да премине през мен. – Мисля, че ме избягваш. – Стискам зъби толкова силно, че челюстта ми е на път да се размести. Прав е, разбира се. Той подпалва някои много нежелани чувства в мен.

Но отново няма да му дам да разбере, че е прав.

– Защо да го правя? – питам наперено.

– Вероятно защото те привличам.

– Моля? – издърдорвам. Самоувереността му не познава граници. Няма ли срам? Без значение, че е абсолютно прав. Трябва да съм сляпа, глуха и вкочанена, за да не ме привлича. Той е въплъщение на мъжкото съвършенство и съвсем явно го знае.

Въздъхва.

– Казах...

– Да, чух ви – прекъсвам го. – Просто не мога да повярвам, че го казахте.

Напълно съм зашеметена. Мъжът си има половинка, а флиртува с мен? Трябва да насоча този разговор в сферата на бизнеса и да затворя бързо телефона.

– Извинявам се, че нямам възможност да поема вашата поръчка – бълвам и затварям, като се взирам в телефона си.

Това беше наистина доста грубо и изключително непрофесионално, но съм напълно изумена от неговото нахалство. Прехвърлянето на договора на Патрик с всяка изминала минута изглежда все по-разумно. Телефонът ми издрънчава, когато пристига съобщение.

Направи ми впечатление, че не отрече. Трябва да знаеш, че чувството е взаимно. Дж х6.

6 „Х“ е знак, който през последните години се използва като съкращение за целувка при размяната на съобщения в съвременните социални мрежи и в средствата за комуникация. Б.пр.

„По дяволите!“ Затискам устата си, за да спра нецензурния израз. Не, не го отрекох. Значи и той е привлечен от мен? Малко съм млада за него. Или може би той е твърде стар за мен. Що за наперен задник! Не отговарям. Нямам представа какво да отговоря.

Вместо това хвърлям телефона в чантата и отивам да обядвам с Кейт.

– Велики Боже! – възкликва Кейт, докато се взира в телефона ми. Червената ù коса се вее, вързана на конска опашка, докато клати глава. – Ти отговори ли?

– Не – смея се.

– И има гадже?

– Да. – Кимвам и вдигам вежди.

Тя поставя телефона ми обратно на масата.

– Срамота!

Дали? Всъщност гаджето прави нещата много по-лесни, тъй като напълно потушава реакциите, които той предизвиква в мен. Кейт е много по-дръзка. Тя щеше да отговори с нещо шокиращо и неприлично и вероятно щеше да накара неговото чене да увисне. Самоуверена, силна и решителна, тя обикновено плаши мъжете на първата среща. Оцеляват само най-силните.

– Не бих казала – размишлявам. В проява на дързост поръчах чаша вино с обяда и сега отпивам от него. – И без това минаха едва четири седмици, откакто се разделихме с Мат. Не искам никакви мъже по никакъв повод. – Харесва ми, че звуча твърдо. – Наслаждавам се на това да съм сама и безгрижна за първи път в живота си – добавям. И наистина това сякаш ми се случва за първи път. Бях с Мат четири години, а преди него имах тригодишна връзка с Адам.

– Виждала ли си онзи задник? – Лицето на Кейт се изкривява в отвратено изражение при споменаването на бившия ми приятел.

Кейт не може да понася Мат и беше доволна, когато се разделих с него. Фактът, че точно тя го засече с негова колежка в някакво такси само потвърди това, което вече знаех. Не мога да разбера защо пренебрегвах истината толкова дълго. Когато го попитах спокойно, той едва не получи нервен срив, докато ми се извиняваше и дори сякаш щеше да припадне, когато му казах, че не съм разтревожена. Наистина не бях, за моя най-голяма изненада. Връзката ни се беше изчерпала и Мат беше на същото мнение.

– Не – казвам.

– Ние се забавляваме, нали? – Тя се усмихва, когато сервитьорката приближава с обяда ни.

– Ще отида само до тоалетната. – Ставам и оставям Кейт да топи картофките си в майонеза.

След като използвам тоалетната, заставам пред огледалото, нанасям отново гланца за устни и разрошвам косата си. Тя се държи добре днес и пада на вълни по раменете ми. Забърсвам черните си панталони с дължина до средата на прасеца и махам няколко косъма от кремавата блуза, после се връщам в бара. Телефонът ми звъни и го вадя от чантата. Извъртам очи, когато виждам, че отново е той. Вероятно се чуди къде е отговорът на неговото неуместно съобщение. Няма да играя игри с него.

– Отказ. – Муся се и натискам червения бутон, после натъпквам телефона в чантата и продължавам по коридора. – О, Боже, съжалявам! – казвам объркано, когато се забивам право в нечии гърди.

Тези гърди са много твърди, а опияняващият аромат, който ме обгръща, е прекалено познат. Краката ми отказват да помръднат и вече съм сигурна кого ще видя, ако погледна нагоре. Ръката му обвива кръста ми, за да ме закрепи. Очите ми са на нивото на горната част на гърдите му и през ризата усещам как бие сърцето му.

– Отказ? – казва той тихо. – Засегнат съм.

Измъквам се от ръката му и се опитвам да си върна спокойствието. Той изглежда зашеметяващо в тъмносив костюм и бяла риза. Усмихвам се на себе си и на неспособността си да отместя погледа си от горната част на тялото му от страх да не бъда хипнотизирана от могъщия зелен поглед на този мъж.

– Нещо смешно ли има? – пита той. Подозирам, че се мръщи на моя изблик, но не съм сигурна, защото отказвам да погледна към него.

– Съжалявам, не гледах къде вървя. – Измъквам се странично, но той ме хваща за лакътя и спира бягството ми.

– Кажи ми само едно нещо, след което ще те оставя, Ава! – Гласът му боде сетивата ми и усещам как очите ми пътуват нагоре по жилавото му тяло, докато погледите ни се срещат. Лицето му е сериозно, но въпреки това зашеметяващо. – Колко силно мислиш, че ще крещиш, когато те чукам?

„КАКВО?!“

– Моля? – успявам да избълвам с натежал като олово език.

Той почти се усмихва на моя шок, поставя показалец под брадичката ми и затваря зейналата ми уста.

– Ще те оставя да помислиш по този въпрос – казва и пуска лакътя ми.

Намръщвам му се сърдито, а после се връщам на масата толкова стабилно, колкото позволят омекналите ми крака. Плъзгам се на стола и моментално поглъщам виното си, като се опитвам да овлажня пресъхналата си уста.

Когато поглеждам към Кейт, тя е с виснало чене, което разкрива наполовина сдъвкани картофки и хляб. Не е красива гледка.

– Кой е това, мамка му? – мънка с пълна уста.

– Кой? – Оглеждам се, преструвайки се, че не забелязвам.

– Този мъж. – Кейт сочи с вилицата. – Виж!

– Видях. Не знам. – Скърцам със зъби.

– Той идва насам. Сигурна ли си, че не знаеш кой е? Мамка му, секси е! – Тя ме поглежда и аз свивам рамене уклончиво. Вдигам измъкнало се от сандвича ми парче маруля и започвам да гриза краищата. Напрегната съм и знам, че той приближава, защото Кейт повдига глава, за да го разгледа отблизо. Иска ми се да затвори скапаната си зейнала уста!

– Дами! – Ниският му гърлен глас кара кожата ми да настръхне и изобщо не ми помага да се успокоя.

– Здрасти! – изплюва Кейт и дъвче бързо, за да може да говори.

– Ава? – казва той и аз махам с парчето маруля към него, за да призная присъствието му, но без да трябва да го поглеждам. Той се засмива леко и с ъгълчето на окото си виждам как мъжът бавно сяда до мен. Продължавам да отказвам да го погледна. Той поставя една ръка на масата и чувам как Кейт кашля и плюе остатъците от храната. – Така е по-добре – казва той. Усещам дъха му на бузата си.

Неохотно поглеждам през миглите си и откривам Кейт да ме зяпа с ококорени очи и изражение „да, той все още е тук, кажи нещо, идиотка такава!“. Не мога да измисля какво да кажа. Този мъж отново ме е направил негодна за нищо.

Чувам как той въздиша.

– Аз съм Джеси Уорд. Приятно ми е да се запознаем – виждам как ръката му се протяга през масата и как Кейт я поема нетърпеливо.

– Джеси? – изломотва бързо. – О! Джеси! – усещам как ме гледа свирепо и обвиняващо. – Аз съм Кейт. Ава спомена, че имаш шикозен хотел.

Мръщя се през масата.

– Значи е споменала за мен? – пита той тихо. Няма нужда да поглеждам към него, за да се уверя, че на лицето му се е изписало самодоволство при тази новина. – Чудя се какво още е казала.

– О, това-онова – подхвърля небрежно Кейт.

– Това-онова – отвръща той тихо.

– Да, това-онова – потвърждава Кейт.

Омръзва ми безсмислената малка размяна на реплики, на която двамата изглежда се наслаждават, и поемам ситуацията в свои ръце, като обръщам очи към него.

– Беше ми приятно, че се видяхме. Довиждане!

Погледите ни моментално се срещат и аз съм погубена от зелените му очи – тъмни и настоятелни. Усещам как дъхът му се поколебава и това привлича очите ми към устата му. Устните му са влажни, леко разтворени, а езикът му бавно изпълзява от устата и мързеливо обхожда дол­ната устна. Не мога да откъсна очи от него и без никакво поощрение моят собствен език се плъзва по долната ми устна. Опитът ми да изглеждам незасегната е напълно провален

Това е лудост. Това... каквото и да е... е просто лудост. Той е прекалено самоуверен и арогантен, но вероятно има право да бъде такъв. А аз отчаяно се боря да не бъда повлияна от този мъж.

– Приятно? – Той се навежда напред и хваща бедрото ми. Сякаш лава нахлува в слабините ми. Размествам краката си и стискам бедра, за да възпра трептенето, което заплашва да се превърне в силно туптене. – Мога да се сетя за много думи, Ава. Приятно не е една от тях. Ще те оставя да обмислиш въпроса ми.

Мили Боже! Преглъщам, когато се навежда към мен и притиска влажни устни към бузата ми, като продължава целувката сякаш цяла вечност. Стискам зъби, за да не се обърна към него.

– Скоро – прошепва той. Това е обещание. Той пуска напрегнатото ми бедро и се вдига. – Беше ми приятно да се запознаем, Кейт.

– Хмммм... И на мен – отговаря тя замислено.

Той се отправя към задната част на бара. Боже мой, върви устремено и това е адски секси. Затварям очи, за да събера мислите си, които понастоящем са разпилени. Напълно безнадеждно е. Обръщам се отново към Кейт и откривам обвиняващите ù яркосини очи да се взират в мен така, сякаш току-що са ми поникнали вампирски зъби.

Веждите ù достигат до косата.

– Мамка му! Това беше силно – казва тя през масата.

– Така ли? – Започвам да побутвам сандвича си из чинията.

– По-добре спри с шибаните глупости сега или ще забия тази вилица толкова навътре в задника ти, че ще достигне до зъбите ти! Какъв въпрос ще обмисляш? – Тонът ù е свиреп.

– Не знам – отвръщам бързо. – Той е привлекателен, арогантен и има приятелка. – Опитвам се да звуча спокойно.

Кейт изсвирва дълго и твърде силно.

– Никога не съм изпитвала това преди. Чувала съм за него, но никога не съм била свидетел.

– За какво говориш? – сопвам се.

Тя се навежда през масата съвсем сериозна.

– Ава, сексуалното напрежение, което прелиташе между теб и този мъж беше толкова мощно, че дори аз се възбудих – смее се. – Той те иска много силно. Не можеше да го покаже по-явно, дори ако те беше опънал на билярдната маса. – Тя сочи и аз проследявам погледа ù.

– Въобразяваш си разни неща – изсумтявам.

– Видях съобщението, а сега видях и мъжа в плът и кръв. Той е секси... като за по-възрастен мъж. – Тя свива рамене.

– Не ме интересува.

– Ха! Продължавай да го повтаряш!

Връщам се в офиса и през останалата част от деня не постигам абсолютно нищо. Въртя молива си, посещавам тоалетната десетина пъти и се преструвам, че слушам как Том опява за гей парада. Телефонът ми звъни четири пъти – все Джеси Уорд – и аз отказвам и четирите обаждания. Смаяна съм от упорството и увереността на този мъж.

Аз съм щастлива и се наслаждавам на новооткритата си свобода и нямам никакво намерение да се отклонявам от плановете си да съм сама и безгрижна. Няма да бъда пленена от красив непознат, независимо колко размекващо възхитителен е той. И без това е твърде стар за мен, а по-важното – очевидно е ангажиран. И това само затвърждава факта, че е истински сваляч. Той не е типът мъж, когото бих избрала, особено след Мат и изневерите му. Рано или късно ще имам нужда от мъж, който ще бъде верен и покровителствен и ще се грижи за мен и който за предпочитане ще бъде по-близо до моята възраст.

Телефонът ми известява, че имам ново съобщение. Това ме измъква от разсеяните ми мисли и ме кара да подскоча. Преди да погледна, вече знам от кого е.

Да те отхвърлят не е много мило. Защо не отговаряш на обажданията ми? Дж х

Започвам да се смея и това привлича вниманието на Виктория, която тършува в шкафа с папките до моето бюро. Перфектно оскубаната ù вежда се вдига. Предполагам, че той не е свикнал с откази.

– Кейт – предлагам като някакво обяснение. Изглежда това върши работа, защото Виктория се връща към ровенето в шкафа.

Би трябвало да е очевидно защо не вдигам скапания телефон. Не искам да говоря с него и честно казано не се доверявам на тялото си, когато съм в близост до този мъж. То изглежда откликва на присъствието му, без да приема указания от мозъка ми, а това наистина може да е много опасно.

Телефонът звъни отново и аз бързо отказвам обаждането. Никога няма да се отърва от него, ако вдигна. Трябва да съм безмилостна.

Ако искаш да обсъдиш изискванията си, трябва да се обадиш на Патрик, не на мен.

Ето така. Дано разбере посланието! Оставям телефона, готова да свърша нещо, но той отново дрънчи и аз го взимам с една ръка, а с другата грабвам кафето си.

Изискването ми е да те накарам да крещиш. Не мисля, че Патрик може да ми помогне с това. Задушавам се, само като си представя какво би било. Интересна мисъл... ще трябва ли да ти запушвам устата? Дж х

Започвам да кашлям и пръскам кафе по цялото бюро. Нагло копеле! Колко безочлив и безсрамен може да бъде? Изключвам звука на телефона и го захлупвам на бюрото отвратена. Дори не удостоявам съобщението с отговор. Така само бих го окуражила. Има тънка граница между самоувереността и арогантността, а Джеси Уорд току-що направи троен скок през нея. Изпитвам съжаление за старите нацупени устни. Дали тя е наясно, че нейният мъж гони млади жени?

Виждам как екранът на телефона отново светва и го стисвам, преди да е привлякъл внимание. Отварям гор­ното чекмедже, пускам го вътре и го затварям припряно.

Правя жалък опит да продължа с работата, но съм прекалено разсеяна. Странни думи (без никаква връзка с темите на служебната ми кореспонденция) се появяват в имейлите ми, докато разсеяно чукам по клавиатурата. Когато телефонът в офиса звъни, вдигам поглед и виждам, че Сали не е на бюрото си.

Затова отговарям.

– „Рококо Юниън“. Добър ден!

– Не затваряй! – казва той припряно, при което изправям гръб в стола. Кожата ми настръхва, когато чувам настоятелния му глас. – Ава, наистина много съжалявам.

– Така ли? – Не мога да скрия изненадата в гласа си. Джеси Уорд не изглежда от мъжете, които предлагат извинения от немай къде.

– Да, наистина. Съжалявам. Накарах те да се чувстваш неудобно. Преминах границата. – Изглежда достатъчно искрен. – Обидих те. Моля те, приеми извинението ми!

Не бих казала, че съм обидена от дръзкото му поведение и коментари. Шокирана е по-уместно. Някои хора вероятно се възхищават на самоувереността му. Вероятно.

– Добре – казвам колебливо. – Значи вече не искаш да ме караш да крещя и да ми запушваш устата?

– Ава, звучиш разочарована.

– Изобщо не съм – пелтеча.

Той прави малка пауза, преди да заговори отново.

– Може ли да започнем отначало? Аз ще запазя добрия тон, разбира се.

О, не! Той може и да съжалява, но това не намалява ефекта, който оказва върху мен. И не ми убягва това, че планира да ме омилостиви, така че да приема проекта, а той да започне отново да ме преследва.

– Господин Уорд, наистина не съм подходяща за тази работа. – Въртя се в стола си, за да проверя дали Патрик е в кабинета си. Там е. – Нека ви прехвърля на Патрик! – притискам и наум се моля да приеме намека.

– Казвай ми Джеси! Караш ме да се чувствам стар, когато ме наричаш „господин Уорд“ – оплаква се той.

Затварям устата си рязко, когато осъзнавам, че отново ще задам онзи въпрос. Все още се интересувам от възраст­та му, но няма да питам пак.

– Ава, ако ще се чувстваш по-добре, може да работиш с Джон. Каква би била следващата стъпка?

Джон? Дали бих се чувствала по-добре? Голямото момче ме плаши също колкото и дързостта на Уорд. Не съм сигурна, че бих се чувствала по-удобно с него, но фак­тът, че Уорд е готов да излезе от уравнението, ми говори, че наистина иска аз да направя дизайна, а това, предполагам, е комплимент. Имението ще бъде страхотна добавка към портфолиото ми.

– Ще трябва да измеря стаите и да начертая някои схеми – изплювам думите импулсивно.

– Чудесно! – звучи облекчено. – Ще накарам Джон да те разведе. Той може да ти помага с рулетката. Утре?

Утре ли? Нетърпелив е.

– Не мога утре, нито в сряда. Съжалявам.

– О! – казва той тихо. – Правиш ли посещения вечер?

Не ми харесва да правя вечерни посещения, но много клиенти работят от девет до пет и не са на разположение през деня. Все пак предпочитам вечерите пред уикендите. Никога не се оставям да ме уговорят за среща през уикенда.

– Мога да дойда утре вечер – изтърсвам, докато обръщам страницата на бележника. Последната ми среща е в пет с госпожа Кент. – Около седем? – питам и вече го записвам.

– Перфектно. Бих казал, че те очаквам с нетърпение, но това няма да е вярно, защото няма да те видя. – Убедена съм, че се подсмихва. Чувствам го по тона му. Просто не може да се спре. – Ще предупредя Джон да те очаква в седем.

– Около – поправям го. Нямам представа колко време ще ми отнеме да се измъкна от града по това време на деня.

– Около – потвърждава той. – Благодаря, Ава.

– Моля, господин Уорд. Довиждане! – Затварям и започвам да чукам с нокът по предните си зъби.

– Ава! – вика Патрик от кабинета си.

– Да? – Извъртам стола, за да го погледна.

– Имението. Те искат теб, цветенце. – Той свива рамене и се връща към компютъра си.

Не, не те, той ме иска.

Загрузка...