Този мъж

Двадесет и първа глава

Идвам на себе си и осъзнавам, че Джеси лежи между бедрата ми и потрива нос в моя.

– Добро утро, жено!

Простенвам и изпъвам ръце над главата си в дълго удовлетворително протягане. Чувствам сутрешната ерекция на Джеси и виждам как устните му се извиват в лека усмивка.

Мърдам под него.

– Добро утро и на теб!

С едно неочаквано движение той влиза дълбоко в мен и денят вече е невероятен. Хващам се за стегнатите му бицепси, той се подпира на ръце и започва да се движи в стабилен ритъм.

Отваря очи.

– Обичам да правя сънлив секс с теб.

Вглеждам се в спокойното му лице и го оставям да ме отнесе в рая, но той ме изважда неочаквано от сънливото ми състояние, като ни преобръща, без да излиза от мен, така че сега аз съм върху него. Внезапното притегляне изос­тря чувствителността ми към неговото нахлуване.

– Язди ме, Ава! – гласът му е дрезгав, жадните му очи блестят на сутрешната светлина. Той сграбчва бедрата ми и аз полагам длани на гърдите му.

– Аз ли командвам?

– Бъди много лоша, бебче! – Той се повдига рязко, като ме подтиква да се задвижа. Аз гледам право в сънените му очи и бавно и внимателно се повдигам, задържам се така няколко секунди, докато се подготвям психически. Това го дразни, нуждата от движение се изписва на лицето му. Тогава се отпускам надолу, като се опитвам да го поема възможно най-дълбоко. Това му действа моментално.

Той мята глава назад, а стенанията му отекват в стаята.

– Да го направя ли пак?

– Мамка му, да!

– Внимавай с езика, моля те! – измъчвам го с бавно точно движение нагоре и надолу, като се спускам все по-надолу. Повтарям движението отново и отново и виждам как Джеси се разпада в ръцете ми.

Той обхваща гърдите ми и палците му започват да опис­ват малки кръгове около втвърдените ми зърна. Повдигам се отново и спирам малко преди да е излязъл от мен. Очите му застиват и той разтваря устни. Боря се да задържа контрола.

– Да се спусна ли?

– Да, за Бога!

Правя го и виждам как лицето му се изкривява. Няма да издържи още много. Усилие сковава напрегнатата му челюст и бръчката се появява на челото му. Той стене, стиска по-силно гърдите ми и изпраща пронизваща остра болка директно в сърцевината ми. Няма да мога да понеса това за дълго. Аз съм на прага на освобождението и имам нужда да бъдем в синхрон – заедно.

Повдигам се. Знам, че той очаква да се отпусна бавно, но аз не го правя. Вместо това му изкарвам въздуха, като се стоварвам отгоре и го поемам изцяло.

– Исусе Христе! – реве той, а челото му се покрива с пот. Завъртам бедра, за да си осигуря максимално проникване, като се притискам силно към него.

– Мамка му, мамка му, мамка му! Ава, ще свърша.

– Чакай! – заповядвам.

Шокиран, той рязко отваря очи, изпълнени с отчаяние. Завъртам бедра отново и виждам как той затваря очи, бръчката на челото му е по-дълбока, отколкото съм я виждала някога. Това изисква цялата му концентрация. Трябва ми още едно...

– Ава, не мога.

– Мамка му! Почакай!

– Внимавай с езика! – вика ми той, очите му все още са затворени. Това го убива.

– Майната ти, Джеси!

Зелените му очи се отварят предупредително при глупавите ми думи, но на мен не ми пука. Сключвам ръце около неговите и използвам мускулите на краката си, за да се повдигна, задържам се за малко и отново бързо се спускам надолу, а той ме изпълва изцяло.

Повдигам се пак.

– Сега! – крещя, докато отново се забивам надолу. Тялото ми избухва и ме изстрелва директно в орбита. Давам си смътно сметка за потиснатите стонове на Джеси, когато спермата нахлува в мен и стопля цялото ми същество. Сривам се върху гърдите му изтощена.

Лежа отпусната върху него и се топя в ритъма на пръс­тите му, които рисуват кръгове по гърба ми. Неговият полувъзбуден член все още тупти в мен, а сърцата ни бият в синхрон, докато се опитваме да си поемем въздух. И двамата сме напълно преситени.

– Обичам да правя сънлив секс с теб – казвам.

Той целува върха на главата ми.

– Не харесвам мръсната ти уста. – Гласът му е пълен с упрек.

Усмихвам се, поглеждам към него и се пресягам, за да го погаля по наболата брада. Харесвам го така. Той полага лице в дланта ми и целува пръстите ми, а след това отвръща на усмивката ми.

– Не мисля, че може да наречем това сънлив секс, бебче.

– Не може ли?

– Не. Ще измислим ново име за него.

– Добре – съгласявам се, крайно доволна. Отпускам отново бузата си върху гърдите му и прокарвам малки кръгове около златистата кожа на зърното му.

– На колко години си, Джеси?

– На двайсет и девет.

Мръщя се, но ми хрумва, че няма начин да разбера, когато най-сетне достигне до истинската си възраст. Залагам на трийсет и четири. Осем години повече от мен – мога да го преживея.

Въздишам.

– Колко е часът? – бих искала да се погушкам още час.

Той ме отмества от гърдите си.

– Оставих часовника си долу. Ще отида да погледна.

– Трябва ти часовник тук – мърморя, докато той напуска леглото и ме оставя гола, без неговата топлина.

– Ще се оплача на дизайнера – отговаря той сухо.

Пренебрегвам го, преобръщам се и прегръщам възглавницата. Това е най-удобното легло, в което някога съм спала.

– Седем и трийсет – чувам как вика от долния етаж.

Подскачам на секундата.

– Мамка му! – Изстрелвам се и слизам до кухнята. – Трябва да ме закараш до нас.

Той сяда хладнокръвно на стола напълно гол и гребе фъстъчено масло с пръст от буркана.

– Малко съм зает тази сутрин – казва, без да ме поглежда.

О, дразнещо прасе! Това, без съмнение, е тактика да ме задържи тук. Ще взема метрото, няма проблем. Оглеждам етажа за дрехите си, но не ги намирам там, където ги бях захвърлила.

– Къде са дрехите ми, Джеси?

Той пъха намазания си с фъстъчено масло пръст в устата, изсмуква го и го вади бавно, като имитира леко пукване накрая.

– Нямам представа.

Къде ги е скрил, мръсникът му с мръсник? Едва ли са далеч. Обикалям апартамента, пуфтейки, отварям врати на шкафчета и гледам под мебелите, но когато не намирам нищо, се връщам в кухнята. Той все още седи там гол и изглежда вбесяващо красив и напълно безразличен към моята ярост.

Нямам време за това. Не мога да си позволя да закъснея за работа.

– Къде са шибаните ми дрехи? – крещя.

– Внимавай с шибания език!

Клатя глава към него. Вероятно ще ми напъха калъп сапун в устата следващия път.

– Джеси, никога не съм използвала такива думи, преди да те срещна. Интересно, нали? Трябва да се прибера у дома, за да се подготвя за работа.

– Знам, че трябва. – Той налапва поредния покрит с фъстъчено масло пръст.

– Е, къде са дрехите ми? – Опитвам да съм спокойна, но ако той не ми даде дрехите сега, скоро ще полудея. Не трябва да закъснявам.

– Те са... някъде. – Ухилва се той с пръст в устата.

– Къде е това някъде? – питам, докато мисля колко много не харесвам закачливия Джеси днес.

– Ако ти кажа, ще трябва да ми дадеш нещо в замяна.

Усещам как се вбесявам.

– Какво?

– Не пий утре вечер! – Лицето му е напълно безучастно.

Мръщя му се и виждам как той потиска усмивката си. Мръсен интригант! Хванал ме е натясно – гола, закъсняваща за работа и нуждаеща се от някой, който да ме закара.

Стоя и обмислям сделката. Ако трябва да съм искрена, не възнамерявах да се напивам, особено след представлението, което направих в събота. Дори още не съм питала Кейт дали е свободна, но не искам господин Властен маниак да мисли, че може да диктува всеки мой ход. Ако му дадеш един пръст...

– Добре. – Как ще разбере дали съм пила?

Той изглежда потресен.

– Беше по-лесно, отколкото мислех. Какво ще кажеш да обядваме по-късно?

– Добре, дай ми дрехите!

– Кой командва, Ава? – пита той.

Нямам време да го предизвиквам.

– Ти. Дай ми дрехите!

– Правилно. – Той отива наперено до хладилника, прекалено наперено според мен, и отваря вратата. – Заповядай, жено!

Били са в хладилника? Изскубвам ги от ръката му и той повдига предупредително вежда. Не ми пука. Ще закъснея много. Той гледа как дърпам като обезумяла три-четвъртите си панталони. Аз ахвам и започвам да подскачам от студа, който дрехите оставят по кожата ми, а той започва да се смее.

– Имам ли време за душ? – пита сериозно.

– НЕ!

Той продължава да се смее, удря ме по задника и спокойно се изнизва от кухнята.

Кара до нас по обичайния начин, по който шофира винаги – плашещо бързо и нетърпеливо, но днес съм му благодарна.

Провежда няколко разговора от колата, докато ме чака да си взема душ. Подготвям се за работа за рекордно кратко време. Напъхвам се в някакви черни, отрязани до глезените тесни панталони, слагам бяла блуза и обувам червените си балетни пантофки. Днес се обличам невероятно бързо. След като снощи не я изсуших със сешоар, сега косата ми изглежда ужасно, така че я вдигам небрежно. Ще се гримирам в колата.

Докато тичам към площадката, се блъсвам в полуголия Сам. Да не се е нанесъл?

– Ти винаги бързаш, пиленце – смее се той, когато го заобикалям. Втурвам се в кухнята, сипвам си чаша вода и преглъщам хапчето. – Добре ли прекара нощта?

Кимвам над чашата, той стои самоуверено в рамката на кухненската врата и изглежда доволен. Няма да го питам дали е прекарал добре нощта. Това е очевидно.

– Къде е Кейт? – питам.

Той се ухилва.

– Завързах я за леглото.

Очите ми се опулват. Нямам представа дали говори сериозно, или не. Той е такъв шегаджия.

– Кажи ù, че ще ù се обадя после. – Чакам Сам да се размърда и да ми направи път. – Ще се видим по-късно – подвиквам, докато бързам надолу по стълбите.

– Хей, кажи на Джеси, че няма да тичам с него днес! – вика той след мен.

Тичам по алеята към улицата, където Джеси е паркирал незаконно и се опитва да се отърве от някакъв контрольор по паркирането, който е препречил пътническата врата. Чакам мъжът да изнесе лекцията си на Джеси, за да се кача, но той изглежда няма намерение да свършва.

– Направете място на дамата да се качи! – изръмжава Джеси, но контрольорът ме пренебрегва и започва да го упреква за лошото отношение и за липсата на уважение към другите участници в движението.

– Извинете – опитвам се да противопоставя любезност­та си на враждебността на Джеси. Мъжът не ми обръща никакво внимание. По дяволите, ще закъснея ужасно много.

– За Бога! – Джеси отваря вратата си и обикаля колата, за да се изправи срещу контрольора на улицата. Бедният човек видимо се свива при вида му и се отдръпва бързо. Джеси отваря, настанява ме в колата и затръшва вратата, като ругае, а после се плъзва обратно зад волана и подкарва прекалено бързо надолу по улицата.

– Те просто си гледат работата, нали знаеш? – Свалям огледалото, за да се гримирам.

– Жадни за власт загубеняци, които не са успели да станат ченгета – мърмори той. – Изглеждаш чудесно.

Изсумтявам.

– Гледай пътя! О, Сам каза, че няма да тича с теб.

– Мързеливо копеле. Все още е там, значи? – пита, засичайки едно такси. Хващам се за седалката. Гримът ми ще се разпилее навсякъде.

– Каза, че е вързал Кейт за леглото – мрънкам. Опитвам се да намажа миглите си със спирала.

– Вероятно наистина го е направил.

Завъртам глава, четчицата е на средата на миглите ми.

– Не звучиш изненадано.

– Това е, защото не съм. – Той ме поглежда с ъгълчето на очите си.

Не е ли? Значи Сам си пада по извратен секс?

– Не искам да знам – промърморвам и се извръщам отново към огледалото.

– Не, не искаш – казва той тихо.

* * *

Спираме близо до офиса, но достатъчно далеч, за да не ме видят, че слизам от „Астън Мартин“-а на Джеси. Все още се опитвам да позная как би реагирал Патрик на всичко това. Джеси не е споменавал за работата ми в имението в неделя, а аз не мога да си представя удоволствието, което ще изпита шефът ми, ако му кажа, че не работя за господин Уорд, а вместо това се срещам с него.

– По кое време обядваш? – пита той и гали вътрешната страна на бедрото ми, което предизвиква у мен познатото удоволствие. Сега не е моментът да се възбуждам, но докосването му ми причинява точно това.

– Един – изписквам.

Той прави кръгове по крака ми и аз леко настръхвам.

– Ще бъда тук в един тогава.

– Точно тук ли? – Дишам.

– Да, точно тук. – Ръката му се спуска между краката ми.

– Джеси, спри! – Затварям очи и се опитвам да се преборя със заливащото ме удоволствие.

Той прокарва ръка надолу върху панталоните ми.

Аз хленча.

– Не мога да държа ръцете си далеч от теб – казва той с неговия нисък хипнотизиращ глас – този, който ме лишава от всякаква мисъл и здрав разум, – няма да ме спреш, нали?

Той се навежда, обвива ръце около врата ми и ме придърпва към себе си, като гали сърцевината ми все по-енергично, а когато устните му намират моите, аз започвам да стена. Той поддържа блажен ритъм, гали езика ми със своя бавно и уверено и това ми носи голямо удоволствие. Не мога да повярвам, че му позволявам да прави това в колата посред бял ден, но спусъкът вече е дръпнат по някакъв начин, а аз не мога да отида в офиса с болката от един неосъществен оргазъм, който напира вътре в мен. Трябва ми освобождение или няма да мога да се съсредоточа цял ден.

Копнежът ми набира сили и притесненията ми да не бъдем хванати в това неприлично положение изчезват просто така. Съществува само Джеси. Той ми доставя удоволствие по толкова разтърсващи начини.

– Свърши, Ава – казва той, целувайки ме по устните. – Искам, когато отидеш в този офис, да мислиш какво мога да ти направя.

Достигам до оргазъм и крещя, а той притиска силно устни към моите, за да задуши стенанията ми и отслабва натиска на ръката си до бавно погалване.

– По-добре ли си? – пита, докато ме целува нежно.

– Сега мога да работя спокойно. – Въздишам.

Той се смее и ме пуска.

– Добре, аз се прибирам, за да мисля за теб и да разреша този проблем. – Той се хваща за чатала, шортите за бягане са добре опънати.

Усмихвам се, навеждам се към него и го целувам непорочно по устните.

– Мога да направя това за теб – предлагам, протягам се надолу и леко докосвам члена му с ръката си. Очите му се отварят широко и блестят от удоволствие. Бъркам в шортите и го освобождавам от ограничението на материята, като стискам в основата и правя няколко мързеливи движения.

Главата му пада назад върху облегалката.

– О, мамка му, Ава. Това е много добре.

Наистина е много добре, но в устата ми щеше да е още по-добре. Продължавам с още няколко овладени погалвания, главичката се овлажнява, а той се гърчи и стене на седалката. Предполагам, че е близо, затова се накланям към скута му и прокарвам език по пулсиращата глава на невероятния му член, като правя бавни кръгове по мокрия връх. Бедрата му се стягат, той сграбчва волана и изстенва дълбоко, дълго и ниско.

Усмихвам се на себе си и бавно прокарвам мокрия си език по члена му, като го карам да стяга мускулите си още по-силно, след което обвивам устни около главата му и бавно поемам цялата му прекрасна дължина.

Той въздъхва.

– Точно така, бебче. Поеми го целия!

Спирам за малко, чувствам пулсациите върху езика си и докато изпускам въздуха си, бавно се връщам към върха. Той въздиша от задоволство.

– Продължавай, точно така! – окуражава ме и прокарва ръка по врата ми.

Усмихвам се и се отдръпвам, така че членът му отскача от стомаха му. Очите му се отварят широко, когато се изправям и избърсвам уста.

– Би ми се искало, но вече закъснях за работа. – Изскачам от колата и извиквам, когато той се опитва да ме сграбчи.

– Какво правиш, мамка му? Ава!

Пресичам улицата бързо. Изведнъж ми хрумва, че е възможно той да ме последва и да ме хвърли върху рамото си. Би ли го направил?

Стигам до тротоара и се обръщам. Той стои до колата и потрива слабините си с мрачна усмивка на лице. Чувствам неизказано облекчение.

– На колко години си, Джеси? – крещя през улицата.

– Трийсет. Това не беше много мило, малка съблазнителко.

Пращам му въздушна целувка и се покланям леко. Той протяга ръка, за да хване целувката, но мрачната усмивка не напуска лицето му. Мога да видя как мислите му препускат дори от това разстояние. Обръщам се на пети и се понасям наперено по улицата доста доволна от себе си – или поне засега. Въпреки всичко той командва.

– Среща в дванайсет – заявява Виктория, докато се клатушка на излизане от кабинета на Патрик.

Започвам да прехвърлям клиентите си, като правя бележки за текущото положение.

– Сали – подвиквам. Тя вдига глава от компютъра, сваля очилата и се вглежда в мен. – Би ли ми подготвила списък с плащанията на клиентите, моля те!

– Разбира се, Ава.

– О, и за мен – включва се и Виктория.

Сали поглежда към Том, който кимва. Рядко се налага да подсещаме клиенти за плащане, но когато се стигне до това, е крайно неудобно. Патрик е човек, който педантично се придържа към сроковете за плащане.

Сутринта преминава бързо и точно преди дванайсет Сали поставя кутия на бюрото ми.

– Това дойде за теб.

О?

– Благодаря, Сал. – Поглеждам към бялата кутия. Разбира се, знам от кого е. Отварям я, прикривайки вълнението си, и се оглеждам, за да се уверя, че ничие внимание не е приковано към мен. В кутията има шоколадов еклер. Разсмивам се с глас и главата на Том рязко се вдига. Правя жест, чийто смисъл е, че не е нищо важно, а той извърта очи, преди да се върне към скиците си.

Сграбчвам бележката и я отварям.

Отмъщението е сладко.

Дж х

Усмихвам се, взимам еклера и забивам зъби в него, взимам папката и се отправям към кабинета на Патрик. Сали върви след мен с поднос с чай и сладкиши.

Виктория и Том се присъединяват, Сали раздава справките с плащанията, налива чай и сяда. Проследявам с пръст списъка – всичките ми клиенти са с платени задължения или не дължат нищо. В един момент пръстът ми се спира на колоната с просрочените фактури. В нея има един клиент – само един.