Този мъж

Осемнадесета глава

След като получавам лекция от доктор Монро – нашият дългогодишен семеен лекар, взимам новата си рецепта и се отправям към аптеката, за да купя хапчетата. Прибирам се вкъщи малко преди шест и съм изненадана, че Кейт не е там.

Вземам душ, преобличам се и вадя телефона от чантата. Въртя очи, щом виждам двайсет пропуснати обаждания. Трия още пет съобщения, без да ги отварям, защото знам, че ще бъде грешка да ги чета и влизам в кухнята точно когато телефонът ми започва да святка в ръката ми.

Отварям хладилника, взимам вино и решавам, че са ми нужни малко смелост и издръжливост. Ситуацията става глупава. Вдигам телефона.

– Ало.

– Ава! – гласът му е отчаян и задъхан.

– Джеси – поемам дълбоко въздух уверено. – Не мога повече да те виждам.

– Не! Ава, изслушай ме...

Смелостта ми е краткотрайна. Затварям, поемам въздух и дишам дълбоко, докато си наливам вино, но бутилката издрънчава в чашата, когато на вратата се чува страшно думкане.

– Ава!

Затварям очи и търся сила. Бях изтезавана снощи от неуморното му тропане по вратата. Съседите сигурно ще викнат полиция.

– Ава! – реве той и тропа отново.

Минавам спокойно през антрето и поглеждам през шпионката. Джеси се взира нагоре към прозореца. Изглежда обезумял, но няма да му отворя. Би било огромна грешка да се изправя лице в лице с него. Гледам как държи телефона си до ухото, а моят отново започва да проблясва в ръката ми, но отказвам обаждането и той поглежда телефона шокиран.

– Ава! Отвори шибаната врата!

– Не – прошепвам, сякаш може да ме чуе. Едва не получавам инфаркт, когато виждам Сам да паркира своето порше.

Кейт излиза и приближава Джеси, който размахва ръце като лунатик. Сам се присъединява към тях и разтрива рамото му за утеха. Говорят малко и Кейт ги повежда по пътеката към предната врата.

– Боже, Кейт! – Стоя като пълна тъпачка насред дневната. Чувам как предната врата се отваря, забива се в стената зад нея, а после чувам тропота на тежки стъпки, които бързат нагоре по стълбите. Джеси минава с трясък през вратата на дневната. Гневът по лицето му се сменя с облекчение, след което е сменен от чиста ярост. Сивият му костюм изглежда съвършено изгладен, за разлика от чорлавата му коса и потното чело.

– Къде беше, МАМКА МУ? – поразява ме с вика си, а дъхът му буквално минава като вятър покрай ушите ми.

Стоя и се взирам в него без никаква представа какво да кажа. Той да не е изпаднал в някаква заблуда, че отговарям пред него? Кейт и Сам приближават мълчаливи и загрижени. Поглеждам към Кейт и клатя глава. Умирам си да я попитам дали харесва този Джеси.

– Ние ще отскочим до „Петела“ за едно питие – казва Сам тихо, хваща ръката на Кейт и я издърпва надолу от дневната. Тя не се опитва да го спре. Гледам ги как тръгват и наум проклинам страхливите задници за това, че ме оставят да се справям сама с този откачен мъж.

Той поема няколко пъти въздух, за да се успокои, гледа към тавана уморено и накрая отново забива разярен поглед към мен. Пронизва ме дълбоко.

– Някой да не се нуждае от напомняне?

„Какво?“ Сигурно съм си ожулила брадичката, защото ченето ми току-що увисна до пода.

– Не! – крещя и изхвърчам покрай него към кухнята. Имам нужда от питие! Той идва след мен и гледа как хвърлям телефона на плота и как отварям бутилката вино. – Ти си истинско копеле! – крещя и наливам вино с треперещи ръце. Кипя от яд. Извъртам се и му хвърлям най-злия си поглед. Той трепва леко, което ме изпълва с огромно задоволство. – Получи каквото искаше. Аз също. Да не се ебаваме! – изстрелвам. Не съм получила каквото исках, ни най-малко, но пренебрегвам гласа в главата ми, който ми крещи. Трябва да спра това, преди да бъда повлечена още повече в дълбоката вода, каквато е Джеси Уорд.

– Внимавай с шибания език! – крещи той. – За какво говориш? Не съм получил каквото исках.

– Искаш още ли? – бързо гаврътвам виното. – Е, аз не искам, така че спри да ме преследваш, Джеси! И престани да ми крещиш! – Залагам на грубост, но се боя, че вероятно опитът ми е доста жалък. Нещо трябва да му подейства. Отпивам още една огромна глътка от виното, но той го изтръгва от ръката ми и го хвърля в мивката. Трепвам при звука на счупено стъкло, който отеква във въздуха.

– Няма нужда да пиеш като шибана петнайсетгодишна тийнейджърка! – изревава той.

Свивам юмруци, докато използвам цялата си воля, за да се успокоя.

– Махай се! – изкрещявам. Опитите ми се провалят ужасно. Чувствам се безумно отчаяна.

Присвивам се, когато той изревава от безсилие и забива юмрук във вратата на кухнята, като оставя голяма вдлъбнатина в дървото.

Не мога да направя нищо повече, освен да гледам с опулени очи и стиснати устни реакцията му към решението ми да го отхвърля. Той се обръща с лице към мен, разтърсва леко ръката си и ме поглежда право в очите, а зеленият му взор се нахвърля върху мен.

Мамка му, това сигурно боли. Готова съм да отида до фризера за малко лед, но Джеси тръгва към мен. Стискам с ръце ръба на плота зад себе си и гледам как приближава. Той застава пред мен и притиска с ръце моите и ме хващат в капан.

Той ми се намръщва, диша тежко, а после залепва устни върху моите. Дъхът ми буквално е изсмукан от мен, докато се гърча под него, като се опитвам да се освободя. Какво прави той? Всъщност знам точно какво прави. Ще ме цапардоса с напомнящо чукане. Прецакана съм.

Той притиска устните си по-силно към моите, но аз не приемам целувката му. Продължавам да си казвам, че това е лошо и че е скапано грешно. Ще страдам още повече, ако го приема, сигурна съм в това. Вяло се опитвам да се освободя, но той изръмжава и ръцете му се стягат върху моите. Няма да ме пусне. Отчаяните ми опити да спра това са осуетени от явното му решение да ме пречупи.

Езикът му се плъзва по долната ми устна, но аз продължавам да държа устата си затворена и треперя в усилието си да се преборя с реакцията, която той предизвиква в мен. Знам, че ако омекна, играта ще свърши, затова упорито стискам устни и се моля той да се откаже.

Той пуска една от ръцете ми и аз моментално хващам бицепса му, за да го избутам, но не успявам. Много е силен и при това е непоколебим. Изобщо не се повлиява от хилавите ми опити да се освободя.

Джеси сграбчва хълбока ми здраво и аз подскачам под него, но съм притисната обратно към плота. Хваната съм в капан, но все още непокорно отказвам целувката му, държа устните си затворени и дори обръщам глава настрани, когато той отпуска леко.

– Упорита жена – промърморва и притиска устни към врата ми. После започва да ближе и да гризва леко кожата ми и се спуска надолу към рамото с влажни завъртания, а накрая се връща към ухото ми и захапва меката му част.

Стискам очи и се моля самоконтролът ми да устои на това докосване. Ноктите ми се забиват в напрегнатата му ръка и аз стисвам устни от страх да не извикам от удоволствие.

Ръката му пуска хълбока му и се придвижва бавно през корема ми покрай колана на шортите.

– Моля те! Моля те, спри!

– Ти спри, Ава! Просто спри! – Той плъзва показалец под плата и го прокарва от ляво надясно с леки равномерни погалвания, докато нашествието на устните му продължава върху ухото и шията ми. Иде ми да извикам от безсилие.

Коленете ми се подгъват от съприкосновението на телата ни, от което ме заливат яростни тръпки. Чувам тихия смях на Джеси, който праща вибрации по гръбнака ми и предизвиква бавно равномерно туптене в утробата ми. Стискам бедра, премествам ръката си върху гърдите му и се опитвам да го избутам, но това е напразно. Дори не знам защо си правя труда. Един удар на сърцето ме дели от това да се предам. Главата ми сякаш ще се пръсне и не съм сигурна дали ще бъде от удоволствие, или от смущение.

И тогава ръката му се заравя в бикините ми, пръстите му разделят сърцевината ми и пращат електрически искри през мен. Той докосва клитора ми съвсем нежно и аз трепвам, устата ми се отваря и аз изпускам предателски вик на удоволствие. Той се възползва напълно от слабостта на волята ми. Пъхва език в устата ми, изследва и обикаля всеки ъгъл, а палецът му бавно прави кръгове около пламтящата ми сърцевина.

Целувам го.

– Пусни ръката ми! – въздъхвам и свивам мускулите на ръката си.

Той явно знае, че ме е покорил, защото пуска ръката ми със стон и стиска тила ми мигновено. Мятам ръце около врата му, за да го придърпам по-близо. Просто така. Свършвам с вик, който е смес от чисто блаженство и вбесяващо безсилие.

– Спомни ли си вече? – прошепва той тихо в устните ми и измъква ръката си. Въздъхвам и вдигам натежалите си очи, за да срещна зеления му взор. Не му отговарям. Той не настоява. Просто се навежда и целува нежно устните ми.

Вдига ме на плота.

– Защо продължаваш да бягаш от мен? – Очите му изучават моите, а ръце му са отстрани на бедрата ми.

Отпускам глава. Не мога да го погледна. Какво да му кажа? Че съм се влюбила в него? Не, вместо това свивам рамене.

Той поставя показалец под брадичката ми и повдига отново главата ми, така че съм принудена да застана срещу болезнено красивото му лице.

Вдига вежди към мен в очакване.

– Кажи ми, бебче!

Въздъхвам.

– Ти ме разсейваш. Не искам да бъда наранена.

Поглеждам към него. Той хапе долната си устна, а зъбчатите колелца на мисълта му прегряват. Не знае как да отговори на това.

– Разсейвам ли те?

– Да.

– От какво те разсейвам?

– От решението ми да бъда разумна – отговарям тихо. Опияняващият ефект на тялото му се натрупва много дълбоко в мен. Той каза, че ще ме накара да се нуждая от него и спазва думата си.

– Ава, трябва да знаеш едно нещо. Ще направя всичко, за да не те нараня. Моля те, не бягай от мен! – Той се навежда и докосва устните ми. – Сега ще те разсея още малко. Трябва да се сприятелим – ниският му глас подпалва отново страстта ми към него. Думите му ми действат утешително. Той ме хваща за задника и ме плъзва по плота, така че да сплета крака около кръста му.

Обвивам ръце около врата му, той излиза от кухнята, носейки ме, влиза в стаята ми, изритва вратата зад себе си, поставя ме на края на леглото и издърпва потника през главата ми. Голите ми гърди изскачат на свобода и по устните му плъзва усмивка, докато ме гледа в очите. Потникът ми е захвърлен на пода. Джеси хваща колана на шортите ми и ме насърчава да повдигна дупето си, за да може да ги смъкне по краката ми, хващайки и бикините ми с тях.

– Стой тук! – нарежда и издърпва вратовръзката си. Искри от очакване заливат цялото ми тяло, докато гледам как Джеси се съблича бавно пред мен. Очите ми автоматично биват привлечени от белега му. Отчаяно искам да разбера как се е появил.

– Погледни ме, Ава!

Тонът му кара да прикова погледа към лицето му. Той свлича боксерките по краката си, а възбуденият му член изскача на нивото на очите ми. Ако се пресегна напред и отворя уста, аз ще контролирам ситуацията. Поглеждам към Джеси и забелязвам порочната му усмивка и пламтящите очи.

– Отчаяно искам да бъда в теб – казва той мрачно. – Нямам търпение да чукам устата ти, но това ще стане по-късно. Длъжница си ми.

Усещам как стомахът ми се свива, когато Джеси се навежда, хваща кръста ми, качва се на леглото над мен и ме полага нежно под себе си. Той разтваря бедрата ми и се настанява между тях, като подпира лакти от двете страни на главата ми и ме гледа нежно. Мога да се разплача.

– Повече никакво бягане, Ава – казва той и ме гледа настойчиво. Бавно се отдръпва назад, а после се гмурка дълбоко в мен. Изстенвам и нагласявам ръцете си върху гърба му, като леко се измествам под него. Изпълването е невероятно. Той издишва бавно и контролирано, а бръчката се е врязала в челото му, блеснало от пот.

Устоявам на порива да свия мускули около него – той се нуждае от миг. Очите му се затварят, дългите му мигли хвърлят сенки върху бузите му, а главата му се отпуска до моята, докато той се бори да успокои дишането си. Чакам търпеливо и прокарвам длани нагоре-надолу по ръцете му, повече от щастлива да лежа и да гледам този красив мъж толкова отблизо. Той знае, че сега се нуждая от нежния Джеси.

След няколко мига вече се е стегнал и вдига глава отново, за да ме погледне. Сърцето ми се свива в гърдите. Толкова обичам този мъж!

Той се надига, подпира се на ръце, а после лениво се отдръпва и постепенно навлиза отново в мен.

Мъркам. Мили Боже! Той повтаря възхитителното движение пак и пак, като ме наблюдава през цялото време.

– Ава, когато отново се изкушиш да избягаш, помисли как се чувстваш точно сега! Помисли за мен!

– Да. – Въздишам и се мъча да забавя бързо натрупващото се напрежение. Но наистина се замислям. Това е проблемът и той е неизбежен. Той нахлува във всеки ъгъл на ума ми.

Повдигам таза си, за да посрещна всеки негов тласък, а той се спуска към мен и поема устните ми бавно и лениво, езикът му се движи в същия изгарящ ритъм като бедрата му.

Хленча и забивам нокти в ръцете му, докато той бавно навлиза в мен, прави кръг дълбоко и се оттегля лениво отново и отново. Не мога да се сдържам още много. Как успява да направи това с мен?

– Това хубаво ли е? – прошепва.

– Твърде хубаво – изпъшквам.

– Така е. Готова ли си, жено? – пита.

Хапя езика му.

– Готова съм.

– Добре, бебче. Позволи му да се случи!

Мъчителното разтърсване, което преминава през тялото ми, ме кара да свия мускули около пениса на Джеси и аз започвам да треперя диво, докато стена, залята от мощно освобождение. Поредният дълбок тласък е последван от конвулсия и аз усещам топлата сперма на Джеси в утробата си. Той остава дълбоко в мен и стиска очи, докато нежно целува устните ми и стене ниско. Пулсирането му кара мускулите ми да се свият около него точно в мига на неговото освобождение. Пресушавам го.

– Боже, липсваше ми – прошепва и заравя лице в извивката на врата ми, където се сгушва, преди да се извърти по гръб. Повдига ръка и аз се премествам върху топлото му тяло и полагам буза на стегнатите му гърди.

– Обичам сънливия секс с теб – размишлявам замечтано.

– Това не беше сънлив секс, бебче. – Той отмята косата от лицето ми със свободната си ръка.

– Тогава какво беше?

Целува челото ми нежно.

– Това беше секс за наваксване.

О, нов вид.

– Тогава ми харесва сексът за наваксване.

– Не го харесвай твърде много! Няма да се случва често.

Пробожда ме разочарование.

– Защо?

– Защото ти няма да бягаш повече от мен, а аз не планирам да бъда далеч от теб. – Той диша в косата ми. – Изобщо.

Усмихвам се на себе си и премятам крак върху бедрата му. Той хваща коляното ми и прави кръгове с палеца си, докато аз проследявам с пръсти повърхността на белега му.

– Как се случи това? – питам, като проследявам линията отстрани.

Той вдишва уморено.

– Как се случи кое, Ава? – тонът му не оставя място за коментари по темата. Той не иска да говори за това.

– Нищо – прошепвам тихо и си отбелязвам да не питам повече.

– Какво ще правиш утре?

– Сряда е. Ще работя.

– Вземи си почивен ден!

– Какво? Просто така?

Усещам как свива рамене.

– Да. Дължиш ми два дни.

Казано от него всичко изглежда толкова просто. За него няма проблем, защото има собствен бизнес и не отговаря пред никого. Аз, от друга страна, имам клиенти, шеф и купища работа за вършене.

– Имам твърде много работа. Освен това ти ме изостави за четири дни – напомням му.

– Тогава ела с мен сега! – Той ме стиска малко по-силно.

– Къде?

– Трябва да отскоча до имението и да уредя няколко неща с Джон. Можеш да вечеряш, докато ме чакаш.

В никакъв случай! Няма да отида в имението и да рискувам да се сблъскам с нацупените устни.

– Ще остана тук. Не искам да ти се пречкам – казвам тихо и се надявам той да не настоява. Още едно спречкване със Сара няма да е добър завършек на деня.

Претъркулва ме по гръб и заковава китките ми отстрани до главата ми, докато се извисява над мен.

– Не приемам отказа ти – отпуска лице между гърдите ми и прокарва пътечка с целувки до зърното ми. – Ще дойдеш.

Зърното ми се втвърдява под нежния му въртящ се език и дишането ми се накъсва.

– Ще се видим утре – насилвам думите да излязат въп­реки затрудненото ми дишане.

Зъбите му се стягат около зърното ми и той поглежда нагоре към мен усмихнат.

– Хммм... Вразумяващо чукане? – предлага, без да пуска гърдата ми.

Чувам предната врата да се отваря с гръм и смехът на Кейт и Сам се понася нагоре по стълбите. Поглеждам към Джеси, който все още държи зърното ми, и безсилието, което се отразява на лицето му, ме оставя тайно доволна. Бих приела вразумяващо чукане по всяко време, но в това, което той цели да ми начука точно в този случай, няма никакъв разум. Защо да искам да се въвличам в словесен двубой със Сара?

Той пуфти детински и пуска зърното ми.

– Не допускам, че можеш да си държиш устата затворена, докато ти начуквам малко разум?

Вдигам вежди. Знае, че е невъзможно.

– О, мамка му! – оплаква се, докато се вдига. Коляното му забърсва вътрешната страна на бедрото ми и влажния ми център. От триенето ми се приисква да го дръпна обратно в леглото. Не искам да си тръгва. Той се навежда и ме целува силно и решително.

– Трябва да вървя. Когато ти се обадя утре, ще вдигнеш телефона.

– Да – потвърждавам послушно.

Той се усмихва мрачно и стиска хълбока ми, а аз пищя като малко момиченце и се хвърлям по корем. Тогава усещам опарването. – Той ме шляпва здраво по задника.

– Ох!

– Сарказмът не ти отива. – Леглото леко се измества, когато той става.

Обръщам се, той вече е облякъл ризата си и закопчава копчетата.

– Сара ще бъде ли в имението? – изтърсвам, преди мозъкът ми да филтрира глупавия въпрос.

Джеси спира за кратко, после вдига боксерките си и стъпва в тях.

– Надявам се. Тя работи аз мен.

„Какво?“

– Ти каза, че е приятелка – звуча ревливо и си удрям един шамар наум.

Той се мръщи.

– Да, тя е приятелка и работи за мен.

Прекрасно! Изтърколвам се от леглото и намирам потника и шортите си. Нищо чудно, че винаги се мъкне наоколо. Боже, мразя тази жена. Надявам потника и шортите и се обръщам. Джеси вече е метнал сакото си на раменете. Гледа ме замислено. Дали знае какво мисля?

– Ще облечеш ли някакви дрехи? – пита, докато ме оглежда от горе до долу.

Оглеждам облеклото си, а после насочвам погледа си към него. Веждите ми са вдигнати.

– Аз съм си вкъщи.

– Да, а Сам е отвън.

– Сам изглежда няма скрупули за това, че ходи без панталони. Аз поне съм покрита.

– Сам е ексхибиционист – мърмори Джеси, отива до гардероба ми и прокарва ръка по закачалките. – Ето, сложи това! – Подава ми голям, ръчно плетен кремав пуловер.

– Не! – издърдорвам отвратена. Ще припадна от жега.

Той го приближава към мен с решителен мръсен поглед.

– Облечи пуловера!

– Не – казвам бавно и кратко. Той няма да ми диктува какво да обличам, особено когато съм си у дома. Грабвам пуловера от него, хвърлям го на леглото и гледам как следи движението му във въздуха и падането му върху леглото, а после бавно забива поглед в мен. Зъбите му хапят долната му устна.

– Три – изстъргва той.

Очите ми се разширяват.

– Дразниш ли ме?

Той не ми обръща внимание.

– Две.

– Няма да облека пуловера.

– Едно – устните му се свиват в черта от недоволство.

– Прави каквото искаш, Джеси! Няма да облека този пуловер.

Очите му се присвиват.

– Нула.

Стоим един срещу друг, той с гневно изражение, смесено с частица доволство, а аз се чудя какво ще направи.

Той поклаща глава, издишва бавно, а после тръгва към мен. Стрелкам се през леглото, за да избягам, оплитам се в планината от чаршафи и изписквам, когато усещам топлата му длан да се увива около глезена ми. Джеси ме дръпва през леглото.

– Джеси! – крещя, когато той ме обръща, възсяда ме и приковава ръцете ми под коленете си. – Стани! – Издухвам косата от лицето си и откривам, че ме гледа ужасно сериозен.

– Нека изясним нещо! – Той сваля сакото си, хвърля го на леглото и вдига пуловера. – Ако правиш каквото ти се казва, животът ни ще бъде много по-лесен. Всичко това – той прокарва длан по тялото ми и щипва зърната ми през пуловера – е само за моите очи. – Той премества ръката си зад себе си и забива пръсти във вдлъбнатината над хълбоците ми.

– НЕ! – изкрещявам. – Моля те, не! – започвам да се смея. Боже, ще се напикая!

Той продължава да забива пръсти и да ме стиска и аз започвам да се мятам. Не мога да дишам. Мъчителното му докосване ме докарва до състояние между смях и плач.

– Така е по-добре – чувам го да казва, докато се мятам като обезумяла. Усещам как избутва косата от лицето ми, после притиска устни към моите. – Можеше да спестиш и на двама ни много затруднения, ако просто беше... облякла... шибания... пуловер.

Поглеждам го и се мръщя, когато той става от мен и облича отново сакото си. Сядам и откривам, че съм облечена в тъпия пуловер. Как е успял да го направи? Обръщам свиреп поглед към него. Той ме гледа напрегнато, на лицето му няма и следа от веселие.

– Аз просто ще го сваля – изтърсвам.

– Не, няма – уверява ме усмихнат.

Ставам от леглото и се отправям към банята с нелепия пуловер.

– Ти си неразумен задник – мърморя и затръшвам вратата зад себе си.

Изпишквам се и си отбелязвам наум никога повече да не го оставям да стига до нула. Това беше най-лошият ми кошмар. Разтривам горките си малтретирани хълбоци, чувствителната ми плът все още тръпне.

Когато свършвам, откривам Джеси в кухнята със Сам и Кейт, които оглеждат облеченото ми в пуловер тяло. Свивам рамене и си наливам още вино.

– Сдобрихте ли се? – пита Кейт, кацнала в скута на Сам. Той разделя краката си и Кейт се плъзва надолу с писък. Тя игриво го шляпва, преди да ме погледне за отговор.

– Не – промърморвам и хвърлям на Джеси кисел поглед. – И ако искаш да знаеш кой проби дупка във вратата на кухнята, повече не търси! – Соча с чаша към Джеси. – Той също така счупи и чашата ти за вино – добавям като жалка доносница.

Джеси бърка в джоба си, вади с шепа купчина двайсетачки и ги плясва на масата пред Кейт.

– Кажи ми, ако са нужни още! – казва, без да откъсва поглед от мен. Поглеждам към масата. Там има поне петстотин лири. Забелязвам, че не се извини. Какъв арогантен задник!

Кейт свива рамене и прибира парите.

– Би трябвало да покрият разхода.

Джеси пъха ръце в джобовете си, идва бавно до мен и се навежда, докато лицето му е на нивото на моето.

– Харесвам пуловера ти.

– Начукай си го! – казвам много тихо, преди да отпия голяма глътка от виното.

Той се ухилва и целува носа ми.

– Езикът! – предупреждава. Хваща ме за тила, стиснал косата ми в шепа и ме придърпва напред към себе си. – И не пий твърде много! – нарежда и ме целува изпепеляващо. Опитвам се да устоя... малко. Всъщност никак.

– Може би ми трябва напомняне. – Усмихвам се и той се засмива.

Когато вече съм свободна и съм възстановила разума си, отпивам още от виното, докато го гледам през ръба на чашата.

Той клати леко глава и вдишва дълбоко, преди да се извърне от мен.

– Работата ми тук приключи – казва той самодоволно и си тръгва.

– Довиждане! – пропява Кейт и се смее.

– Мой човек! – Сам протяга ръка усмихнат. – Ава, къде е любовта?

– В задника му – мърморя, оставям чашата, взимам телефона си и се отправям обратно към моята стая. Чувам Сам и Кейт да се смеят, докато изпълзявам в леглото, облечена в пуловера.