Троянки

Корифей

Какво означават тези твои стенания?

Хекубо, кажи! Дали нови страдания?

Плачът ти се носи навсякъде в стана

и страх на жените сърцата обхвана,

които съдбата си робска оплакват

и своята участ със трепет очакват.

Горко ми! Снагата ми трепет обхвана,

излязох на цар Агамемнон от стана

ида, царице, при теб да ми кажеш:

със смърт ли решиха те мен да накажат,

или пък гребците стоят по местата

и заповед чакат да вдигнат веслата?

О-о-о!

А ти с какви вопли ще плачеш самата

над този позор, що ти прати съдбата

Не ще тъка вече на стана си свиден,

направен от бор, порасъл на Ида,

нали дома бащин за сетен път виждам!

По-тежки неволи към мене прииждат:

на грък във леглото ще ида със горест —

проклета да бъде нощта с тази орис! —

или ще ме праща нещастна слугиня

в Коринт за вода от светата Пирина.

Да можех да ида във славна Атина —

щастлива земя, на Тезея родина!

Но нека Еврота аз нивга не виждам

как струи във Спарта, що тъй ненавиждам,

и Менелай, дето ще срещам робиня,

съсипал безжалостно мойта родина!

Светата земя, где Пеней се извива

и гдето Олимп се изправя красиво,

разбрах, че в Елада била прочута

със свойте богатства и жетви нечути.

Не ме ли закарат в свещена Атина,

за там бих желала поне да замина.

Земята на Етна — Хефестови пещи,

с очи към Финикия вдигнала плещи,

планински върхари създала високо,

аз чух, доблестта й се слави широко.

В морето Йонийско щом пориш вълните,

най-близко отсреща съзираш земите,

които водите на Кратис подхранват.

От нейните струи във блясък припламват

къдриците руси, тя прави щастлива

земята със плод и с герои красиви.