Троянки

ТРЕТИ ЕПИЗОД

Влиза Менелай.

Менелай

О, Слънце, тази утрин е така прекрасно озарена —

(Иронично)

когато аз ръка ще сложа на моята жена Елена!

Да, Менелай съм аз, преминал трудности безмерни

с ахейската войска, останала при мене верно.

Дойдох под Троя, не както мислят за една жена,

но срещу мъж коварен — пристигна като гост той у дома,

а после моята съпруга прелъсти и я отвлече.

Със божията помощ той всичко заплати — не е жив вече,

а с него и земята му под елинския меч загина.

Дойдох тук за Спартанката, със мене да замине —

противно ми е името на нявгашната ми съпруга.

Във този пленнически стан тя като всяка друга

жена от Троя за робиня е прибрана.

Войниците, които я плениха със тази тежка бран,

на мен я дадоха за смъртна казан, но ако пощада

реша да дам, бих могъл да я върна във Елада.

Реших: не трябва тук, във Илион, смъртта да я постигне,

но с весления кораб да я взема и в Елада щом пристигне,

да я предам на тези, чиито близки паднаха във тази рат,

да я убият те и тъй за тях на нея да си отмъстят.

Но хайде, вие, стражи, влезте вече вътре,

сграбете я за нейните престъпни къдри

и тук я довлечете. А щом като повее

попътен вятър, ще я изпратим във Ахея!

Хекуба

Ти, що държиш земята и жилището си на нея имаш,

ти, който и да си, загадка тъмна и неразрешима,

ти, Зевсе, на природата Необходимост или на смъртните пък Ум,

на теб се моля, понеже, напредвайки по своя друм без шум,

ти всички дела на смъртните ги ръководиш право.

Менелай

Какво ли е това? Молитви странно нови тази тук жена отправя!

Хекуба

Ако убиеш твоята съпруга, хвала на тебе, Менелае!

Но видиш ли я, бягай, че може в теб страстта да заиграе:

тя грабва мъжките очи и хвърля градовете във плен и във пожар —

неотразими сили има във нейния опасен чар!

Добре познаваме я ние: и аз, и ти,

и другите, които тя опропасти.

Влиза Елена в цялата си хубост, облечена разкошно. Войниците я блъскат.

Елена

Менелае! Струва си човек да се уплаши

от този увод: твоите слуги дивашки

ме грабнаха и ме извличат тук насила.

Да, знам, ненавист в теб се е вселила,

но отговор все пак аз искам да получа:

какво решихте ти и гърците за смъртната ми участ?

Менелай

Войската не определи. На мене тя единствено остави

смъртта ти да реша, че ти на мене първо зло направи.

Елена

Не мога ли поне аз мойте доводи сега да кажа,

че бъда ли убита, без право мен ще ме накажат?

Менелай

За разговори аз не съм дошъл, а тебе да убия.

Хекуба

Изслушай я, ако това желае, а после накажи я,

но позволи ми аз пък да й отговоря —

от всичките злини, които ни се струпаха отгоре,

не знаеш нищо ти! Разкажа ли ти всичките една след друга,

не ще съмнение, че смърт очаква твоята съпруга.

Менелай

Ще губим само време. Щом обаче иска да говори — добре.

Но правя го да чуя ти какво ще отговориш — това да разбере,

а не че имам някакво желание към нея да съм благосклонен.

Елена

Дали да сметнеш доводите ми за лоши, или за добри си склонен,

не зная — мислиш ме за враг и може би ще замълчиш направо.

Все пак каквито обвинения аз смятам, че ще ми отправиш,

ако поискал би да влезеш в разговор със мене,

със оглед именно на тях нещата ще ти бъдат обяснени.

На първо място, началото на всичките беди

е тази тук жена, понеже Парис тя роди.

На второ — че слугата не убил детенцето новородено,

тъй както от Приам било му наредено,

а Парис във поличба насън като главня й се присторил.

Оттам и всичко произлезе. На трите богини спора

той трябвало да разреши. Атина му предлага в дар

войска да вдигне и да стане на Елада господар.

Богиня Хера обещава владетел да го стори

на цяла Азия и на европейските простори.

Киприда пък, от хубостта ми възхитена,

провъзгласи ли я за най-красива, обещава мене.

А виж от всичко туй какво пък по-нататък произлезе.

Киприда побеждава — за Гърция е моя брак полезен:

срещу нашественик Елада не е принудена войска да вдига,

нито пък е поставена под варварското иго.

Това, което се оказва, че щастие е за Елада,

погубва мен: за красотата ми съм дадена в награда

и вместо за това венец — аз получавам само хули!

Ще кажеш ти, че най-същественото не разбулих:

как стана тъй, че да напусна тайно твойта къща.

Пристигна у дома ведно с богинята могъща

зловреден дух, роден от тази тук старуха —

на име Парис или Александър, все едно, той дух е на разруха —

и него ти, подлецо, във твоя дом остави,

а сам напусна Спарта и за Крит се ти отправи!

Добре. Сега на тебе не, въпроса ще задам на мен самата:

със странника когато тръгнах, какво ми се въртеше във главата,

предала своето отечество, семейство, рожба, къща?

Киприда накажи, като покажеш сила по-могъща

от силата на Зевс, комуто всички богове са подвластни,

но е Кипридин роб! Така че нека да ми е простено.

Ти би могъл да кажеш тук съвсем със право:

когато Парис бе убит и в Ада се отправи,

на този брак, скроен от Афродита, край настана.

Защо тогава не дойде на гърците във стана?

Опитвах се, разбира се, и можете да го установите

от стражите по кулите и тези при вратите,

че често тайно съм отивала въжета да завързвам,

за да се спусна от стените, но те залавяха ме бързо.

Когато Деифоб насила ме отвлече за съпруга своя,

възпротивиха се троянците, но той не си смути покоя.

Тогава как, съпруже мой, ще ме убиете със право,

когато новият ми мъж се случи във Елада,

позорно робство ми донесе, а не заслужена награда?

А лудост е да искаш на боговете да се налагаш ти.

Корифей

Децата си, царице, и твоята родина защити,

опровергай на тази престъпница изкусните слова —

тя убедително говори, а пък изкуство страшно е това.

Хекуба

Най-първо на богините съюзница ще стана

и ще покажа, че тази реч с лъжи е само изтъкана.

И Хера, и непорочната Палада ще е срам

да казваме, че са обезумели и стигнали дотам,

та Хера своя Аргос на варвари да продава,

а пък Палада своя град Атина в робство да им дава.

От глезеност и на шега по хубост да се мерят

на Ида са отишли. Защо една богиня като Хера

ще иска всички да я сочат като най-красива,

да мисли, по-добър съпруг от Зевс че й отива?

Или Атина? — Тя Зевс помоли да остане дева и го получи

и после брак със никой бог не пожела да сключи.

Безчестието си да извиниш, недей богините глупачки да изкарваш,

не ще намериш ти човек разумен, на думите ти който да повярва.

Киприда, казваш — няма по-смешна приказка от тая! —

била дошла със моя син в дома на Менелая!

Че тя не можеше ли от небето, без да си смути покоя,

да те докара заедно със цялата Амикла тук в Троя?

Синът ми беше толкова красив, че ти като го зърна,

умът ти бе пленен и във Киприда се превърна!

Защото всички тези лудости за смъртните са Афродита

и началото на Афросина — безумие, със право в името се вплита.

Ти го видя облечен в пищната му варварска премяна,

блестящ от злато, и по него веднага лудост те обхвана.

В земята на ахейците ти никак не живееше богато

и затова остави Спарта и дойде в града на фригите, където злато

се лее на потоци. И тука да прахосваш ти смяташе без мярка

това, което във дома на Менелай на теб ти беше малко,

да се отдаваш на разкош — това те теб примами.

Добре, ти, казваш, си отвлечена насила от сина ми.

Усети ли те някой от спартанците и вик ти някакъв дали нададе,

и то когато братята ти Полидевк и Кастор, юнаци млади,

все още бяха живи и между звездите не бяха станали звезди?

Когато ти пристигна в Троя, а гърците — по твоите следи,

започна се война и върху воини безбройни се смъртта стовари.

И щом донасяха ти вест, че Менелай надвил е Парис,

започваше да славословиш твоя бивш съпруг безмерно,

сина ми за да огорчиш, че имал в любовта такъв съперник.

Ако се случеше обратно, Менелаевите качества за тебе бяха нищо.

Тъй твоят поглед бе винаги обърнат към успеха хищно,

за да се наредиш на негова страна, а не към доблестта.

Нататък. Казваш, да се измъкнеш че си искала от крепостта,

като си спускала въжета, понеже тук насила някой те държал.

Къде те хванаха въже да връзваш или да точиш пък кинжал,

както всякоя жена достойна би сторила без друго,

ако изпитва мъка и копнеж по своя бивш съпруг?

А колко пъти аз самата те подканях — нямат чет те:

„Иди си, дъще, ще си намерят друга моите момчета,

ще те изпратя аз самата при флотата ахейска тайно,

сложи най-после край на тази бран безкрайна.“

Но тези мои думи ти бяха неприятни само:

ти можеше единствено на Парис във дома му

да се държиш бе мярка и да искаш варварите в обожание

пред теб да падат по очи — огромни бяха твоите желания!

И идеш подир всичко туй сега във бляскава премяна

и гледаш същото небе като мъжа си, о, жена презряна!

Ти трябваше да дойдеш тук покрита с дрипи и смирена,

с остригана коса по скитски, от ужас покорена,

и като знаеш всичките си грехове предишни,

от тебе не безсрамие, а скромност трябваше да диша.

Показаха ли думите ми какво на нея й се пада?

Убий я, Менелай! И с тази доблестна постъпка увенчай Елада,

сложи с това началото и на закон за всяка друга —

да бъде казнена със смърт, ако измами си съпруга!

Корифей

За твоите предци и твоя дом се покажи достоен, Менелае —

убий невярната! Така в Елада никой няма да те подиграе,

че мек си бил като жена. А ти бе толкова юначен във войната.

Менелай

(Към Хекуба)

С това, което мисля аз самият, съвпадат ти словата:

твърдя, че тя по своя воля е напуснала дома ми

на чужденец да иде във леглото, като ме измами,

а само да се пери за Киприда си приказва.

(Към Елена)

Върви обратно във Елада, там да те наказват

и да изкупиш с бърза смърт бедите,

които толкова години на гърците вървяха по следите!

Умри, за да научиш, че на мен ми е омразно

да ме посрамват и позор да ми нанасят безнаказано!

Елена

Във твойте колене те моля, лудостта от боговете ми се даде,

на мен не я приписвай, прости ми и ми отреди пощада!

Хекуба

Съратниците си, които паднах заради нея, недей предава!

Убий я! В името на тях и техните деца те умолявам!

Менелай

Старице, престани! Не е тя грижа никаква за мене.

Нареждам да я заведат при корабите мойте подчинени,

където ще я натоварят за откарване в Ахея.

Отвеждат Елена.

Хекуба

В един и същи кораб, Менелае, не влизай заедно със нея.

Менелай

Защо? Да не би сега теглото си да е уголемила?

Хекуба

На всеки мъж предишната любов завинаги е мила.

Меналай

Зависи от това, какво обичното същество таи в сърцето…

Но нека бъде, както искаш: в друг кораб тя ще прекоси морето —

не ти е лош съветът. А при първата й стъпка

в земята на ахейците, тази жена престъпна

ще я постигне смърт за нея най-достойна,

за пример на жените — да се държат пристойно.

Да са разумни не е лесно, но все пак ще ги дострашее,

дори ако са много по-порочни във любовта от нея.

Менелай със свитата си излиза.