Троянки

Хор

Запей за Троя, Музо дивна,

но тук да бъдат нови химни,

каквито над мъртвец се пеят,

когато в сълзи го жалеят.

Ще викна скръбната си песен:

чрез този кон, във Троя внесен,

на здрави колела сграден,

със златна сбруя украсен,

а вътре — воини стаени

и движат ли го, страшно стене,

робиня станах във Елада.

На канарата на Троада

народът, сбрал се, с вик изрече:

„О, край на всички мъки вече!

Внесете образа свещен

да бъде в Троя посветен

на нашата закрилница Палада!“

Навън е всичко — старо, младо,

и вкупом, радостно и с песен,

в града ни гибелния дар бе внесен.

Всички жители са сбрани

пред вратите на града ни

край коварството аргийско,

дялано от бор фригийски,

дар за девата Атина,

с който Троя ще загине.

Теглеха го със въжата,

както кораб, до скалата,

де е храма на Палада,

де главите ни ще падат.

Още недовлекли дара,

и нощта ни изпревари

и от флейтите либийски

песни екнаха фригийски,

девите се носят вънка

в буен танц със песни звънки,

а дома ни в блясък грее,

в който пламъкът бледнее,

сред огнището се свива,

сън полека го приспива…

А пък самата аз отидох

при храма свет на Артемида,

в горите, девата що броди,

я и прославях с хороводи.

Но от акропола се плисна,

заля града и го притисна

ужасен вик — за сеч прикана.

Сърцата детски страх обхвана

и всяко в майка си се тули —

лицето Арес си разбули!

Атина свърши свойто дело!

Тъй както са ръце прострели

за помощ към олтара божи,

така глава си всеки сложи,

Смъртта пък девите видяха,

в леглата скрили се в уплаха.

Венец победен за Елада,

а скръб безбрежна за Троада!