Тъмният съперник

Глава 10

Куай-Гон бе убеден, че Занатос е готов. Години наред беше заедно с момчето, гледайки го как се превръща в мъж. Майсторството му със светлинния меч превишаваше това на останалите от класа. Уменията му да се концентрира върху Силата бяха почти като на учителите му. Премина предварителните изпитания с почти перфектен резултат. Куай-Гон приветства превръщането му в рицар-джедай. За него беше гордост.

Но Йода не беше толкова сигурен. Йода каза, че ще има още едно, последно изпитание.

Холографският образ на Йода се появи пред Куай-Гон. Връзката беше чиста. Очите му с тежки клепачи премигваха бавно, което го правеше да изглежда отегчен, дългите му уши помръдваха. Но Куай-Гон се беше научил да разпознава знаците на майстора, които изразяваха изненада.

— Занатос може би планира огромна злина, казваш ти — започна Йода. — Че това си разкрил, е добре, Куай-Гон. Все пак време за реакция няма.

— Но подозирам, че планира да завладее Бендомиър — протестира Куай-Гон. — Планетата няма сили за отпор. Трябва да се осуети, преди да се е случили.

— Но безопасността е твоята грижа не е ли така? Изисквам да се движиш бавно. Доказателство за плана ти нямаш — изтъкна Йода. — Да прочетеш файловете, не си могъл.

— Мога да чета него — Занатос.

— А! Толкова уверен ли си ти? Сигурен за него винаги си бил.

Куай-Гон замълча. По своя неагресивен начин майсторът го беше смъмрил. Да, той бе сигурен за Занатос. Защитаваше го срещу всяко ненатрапчиво предупреждение от страна на Йода.

— Беше загърбил миналото си за твърде дълго, Куай-Гон — след кратка пауза изрече Йода. — Бягаш от него. Ще бягаш още малко, преди да се обърнеш, за да влезеш в схватка.

— Както кажете, майсторе — Куай-Гон се опита да прикрие нетърпението си. С всички сили се опитваше да осъзнае мъдростта на Йода. Никога не беше добре да пренебрегнеш неговата мъдрост.

— Използвай тактиката на Занатос срещу него, така трябва — предложи Йода. — Той си играе с теб. Включи се в играта засега, така ще направиш. Дай му възможност да направи грешка. Ще се подхлъзне той. Разковничето е в това — да се чака.

— Да — съгласи се Куай-Гон. — Вече виждам пътека.

Той тръгна да се сбогува, но Йода вдигна ръка.

— Едно последно нещо имам — каза той. — Въпрос е то. Защо оставяш Оби-Уан в тъмнината, Куай-Гон? Той за случилото се не знае, така мисля. И въпреки това е същата следа, но на различно място.

— Това е вярно — призна Куай-Гон, — но няма причина да узнава повече. Ще го постави под угроза. Пазя го от опасности.

— Ученикът приема опасността, когато учителят приеме ученика — отвърна Йода.

— Забравяш — студено му каза Куай-Гон. — Не съм приемал Оби-Уан. Той не е мой ученик. Просто се намираме на една и съща планета. Има разлика.

Йода бавно кимна.

— Доверието е разликата. По-лесно, смяташ, че е да промениш миналото, вместо бъдещето.

Куай-Гон почувства раздразнение.

— Няма логика — каза той. — Не можеш да промениш миналото.

— Няма логика, да — съгласи се Йода. — Тогава защо мислиш за миналото?

Все още кимайки, Йода прекъсна връзката.

Куай-Гон застана до прозореца, загледан на изток над Бендор. Както винаги, Йода го накара да си задава въпроси. Защо беше отблъснал усилията на Оби-Уан за помощ? Ами ако е поставил момчето под по-голяма заплаха, като не го предупреди за Занатос?

Той грешеше. Макар понякога да му отнемаше твърде много време, за да стигне до решение, щом го вземеше, той действаше мигновено.

Активира капсулата и изпрати съобщение до Оби-Уан. Досега момчето беше отговаряло на секундата. След като изтекоха десет минути, тревога се надигна у Куай-Гон. Никакъв отговор. Затвори очи, насъбирайки Силата. Тогава го почувства — нещо тъмно, бездна. Оби-Уан е в беда.

Някой похлопа на вратата. Той отиде до нея, вече знаейки, че ще получи лоша вест.

Клат’Ха стоеше в коридора. Дългата й червена коса бе разрошена, зелените й очи бяха изпълнени с тревога.

— Си Триймба току-що ми съобщи лоши новини — каза тя. — Оби-Уан е изчезнал.