Тъмният съперник

Глава 6

На Оби-Уан му беше дотегнало. Ако трябваше да ходи на още една експедиция за спори, ще се разкрещи.

Знаеше, че работата на Селскостопанския корпус е важна. Но защо той бе тук?

Посред един район от кафява, погубена земя корпусът беше построил гигантски купол. Куполът бе заобиколен от научни лаборатории и работнически битови помещения. Входовете на лабораториите и административните центрове извеждаха направо в самия купол. Всеки един работеше за благото на планетата. Не се допускаше външни интереси да контролират изследванията и не се гонеше печалба от откритията.

За Оби-Уан дейността щеше да е интересна, ако не бе фактът, че неговият водач — миърянец на име РонТха — беше най-отегчителното същество, което е срещал. РонТха се впечатляваше от такива неща, като посадъчен материал и сортови семена. С часове можеше да говори за тях с приспиващ, монотонен глас. Което и правеше.

Единственото хубаво нещо беше, че Оби-Уан ще е отново заедно със своя приятел Си Триймба — арконянеца, с когото се сприятели по пътя насам.

Арконянците се раждаха в гнезда и растяха в затворени общества. Те нямаха развито чувство за индивидуалност и не дружаха с чужденци. Но Си Триймба създаде здрава приятелска връзка с Оби-Уан. Той беше рамо до рамо с него срещу хътяните и тогорянските пирати. Решението му да бъде до Оби-Уан в сблъсъка с хътяните водачи на „Офуърлд“ за малко да му струва живота. Тогава Си Триймба откри смелостта.

Оби-Уан вървеше към административния център, където имаше среща с РонТха и Си Триймба. Той забеляза, че приятелят му го чака, и се забърза, за да го поздрави.

— Хубаво е, че те виждам отново, добри ми приятелю — каза той и стисна двете ръце на Си Триймба. Тялото на арконянеца беше силно, змиеподобно, с тънки ръце и крака.

— За нас е благословия, че те виждаме, Оби-Уан — отвърна Си Триймба. Големите му блестящи очи бяха изпълнени със задоволство. Арконянците рядко, почти никога, не използваха местоимението „аз“.

Клат’Ха беше изпратила Си Триймба да следи изследванията за получаване на дактил. Арконянците се нуждаеха от жълтия кристал, за да поддържат живота си, а Селскостопанските части се опитваха да намерят начин да го интегрират в хранителните продукти. Беше необичайно само един индивид от расата им да пътува самостоятелно, но Си Триймба бе станал необикновен арконянец. Клат’Ха знаеше, че може да разчита на него.

РонТха се приближи, консултирайки се с информационната си капсула, докато крачеше.

— По график днес ще обиколим най-северния квадрант на купола — каза той с обичайната си монотонност. — Трябва да се запознаем с много интересни експерименти със семена. Не се отдалечавайте от мен и не задавайте въпроси.

РонТха ги поведе в купола. Огромното затворено пространство беше осветено от изкуствено слънце — осветителен уред, поставен високо в купола. Около сферичното съоръжение се намираха се намираха обширни безплодни земи, но вътре групата беше заобиколена от растения и треви. Наоколо градинарите се движеха напред-назад, понесли в ръце фиданки и купчинки със семена.

Замаяни от светлината и топлината, Оби-Уан и Си Триймба следваха РонТха, докато той изреждаше селскостопански експерименти, които се провеждаха.

— С толкова приказки за храна ние огладняхме — прошепна Си Триймба на Оби-Уан.

— Без съмнение е така — съгласи се Оби-Уан. Той преглътна, загледан в дърветата пред тях. Големи златисти плодове висяха по клоните, достатъчно ниско, за да бъдат достигнати.

Миниатюрен монитор на колана на РонТха започна да свети. Той го изключи.

— Викат ме в администрацията — рече той. — Можете да се разходите наоколо, ако желаете. Само не се отклонявайте от алеята. И не пипайте нищо!

След тези думи РонТха ги остави.

Оби-Уан огледа плодовете.

— Според теб, когато ни каза да не пипаме нищо, дали имаше предвид плодовете? — попита той Си Триймба.

Триъгълната глава на Си Триймба се размърда нервно.

— Трудно е да се каже.

— Сигурно не.

Оби-Уан се огледа и бързо откъсна един жълт плод. Подхвърли го на Си Триймба, а после откъсна един и за себе си.

— Наистина не трябва — каза Си Триймба, захапвайки плода.

— М-м-м! — махна с ръка Оби-Уан, докато дъвчеше.

Плодовете бяха сладки и сочни, и все пак хрупкави. Това бяха най-хубавите плодове, които Оби-Уан беше опитвал.

— По-добре да намерим скришно място, където да хапнем — каза той.

Точно тогава той и Си Триймба чуха стъпки. Размениха гузни погледи. С леко движение с глава Оби-Уан показа, че трябва да се скрият между дърветата.

Група градинари се появиха, понесли кофи. Насочиха се към овощната градина.

— Ох! — тихо възкликна Оби-Уан. — Най-добре е да се махаме оттук.

Не искаше мисията му да приключи с дисциплинарен проблем. По време на пътуването от Корускант имаше предостатъчно неприятности.

— Хей! — извика един от градинарите. — Вие там!

Си Триймба се задави и хвърли плода. Спъна се, когато се опитата да се затича. Оби-Уан го вдигна на крака и двамата прекосиха с бяг овощната градина, докато накрая стигнаха една нива. Оби-Уан изтегли Си Триймба под прикритието на високите жита.

— Ще трябва да прекосим нивата, за да се върнем на главната алея — задъхано изрече Оби-Уан.

Те се затичаха по редовете, опитвайки се да намерят изход. Нивата се оказа доста по-обширна, отколкото си мислеха. Виждаха само зеленина и изкуственото синьо небе отгоре.

Най-накрая те излязоха от полето. Оби-Уан усети как краката му се плъзгат по нещо влажно и тинесто. Краката му се вирнаха във въздуха и той политна. Същото се случи и със Си Триймба. Мръсотия покри лицата и туниките им. Приземиха се в една огромна купчина боклуци.

— Каква е тази смрад? — попита Си Триймба. — Мирише по-зле от банта в горещ ден.

— Май открихме тор — изръмжа Оби-Уан, измъквайки се от купчината. Те се огледаха наоколо. Зад тях беше нивата. Пред тях се извиваше празна стена.

Нещо в стената тревожеше Оби-Уан. Беше висока, без всякакъв смисъл, и се скриваше от погледа му зад купчината тор.

Той се приближи и опря ръцете си на зида. Повърхността беше хладна като метал. Когато отдръпна дланите си, за негова изненада зърна, само за миг, че докосването му е направило стената прозрачна. Това се случи само за един кратък миг, твърде бързо, за да види какво има от другата страна.

— Какво правиш? — нетърпеливо попита Си Триймба. Той издаде съскащия арконянски звук за преданост. — Да вървим. Тази миризма ще ни отрови.

Си Триймба не видя какво стана със стената. Може би действаше Силата.

— Чакай малко — каза Оби-Уан. — Мисля, че има друг изход.

Запридвижва ръце по стената, загледан в трептящата прозрачност, която оставяха пръстите му. Досега не беше виждал метал с такива свойства. Най-накрая той намери каквото търсеше — процеп. Проследи го с пръст. Това беше врата.

С опрени на вратата длани, Оби-Уан почувства енергията от живите създания около него — от житото, от плодовете, от хората, от органичния остров, който куполът представляваше.

Изведнъж Си Триймба спря да диша. Когато цялата стена изведнъж стана прозрачна. Те видяха, че това всъщност беше склад до стената на купола. Вътре Оби-Уан забеляза чували с тор и сандъци от всякакъв размер.

— Това е просто склад — разочаровано каза Си Триймба.

Изглеждаше невинно. Но тогава защо бе така прикрит? Оби-Уан умело бутна вратата. Той дочу меко електронно бипкане и вратата се отвори.

Си Триймба пак изсъска нервно. Бледите му, бляскащи очи примигнаха.

— Сигурен ли си, че можем да се вмъкнем?

— Ти стой тук — инструктира го Оби-Уан. — Стой на пост. Сега се връщам.

Той влезе в ограденото място. Стените веднага станаха отново матови. Сякаш се намираше в бял куб. Наведе се, за да разгледа обозначенията върху сандъците. Те представляваха черни триъгълници, изобразяващи червена планета с холограмен звездолет в орбита.

Оби-Уан разпозна емблемата веднага — „Офуърлд“. Той се наведе още, за да прочете маркировката отстрани на сандъка. Мина покрай всички сандъци, четейки описателните надписи — експлозиви, турбосонди, детонатори, тунелни свредели, биотични гранати.

Това бяха миньорски принадлежности. Но се намираха на защитена зона на Селскостопанските части. На Селскостопанските части беше изрично забранено да се занимават с каквито и да е търговски дейности. Дали някой тук тайно не е в съглашение с „Офуърлд“?

— Оби-Уан, побързай! — извика Си Триймба. — Смърдим! Искаме да се изкъпем!

Оби-Уан забеляза малка кутия в ъгъла. Тя нямаше етикет, само металическо изображение, което служеше за заключалка. Формата му беше незатворен кръг.

Засега бе видял достатъчно. Оби-Уан се промъкна покрай сандъците, докато стигна до вратата.

— Какво представлява? — попита го Си Триймба.

— Някакъв таен склад на „Офуърлд“ — отговори Оби-Уан. — Намислили са нещо.

Зеленикавата кожа на Си Триймба стана матовосива.

— Тук? Но на тях им е забранено.

— И откога забраните ги спират? — горчиво попита Оби-Уан. — Да се връщаме. Трябва да се свържа с Куай-Гон.

— Искате да кажете, че няма да предприемете нищо? — попита Оби-Уан. Образът на Куай-Гон трептеше в миниатюрна холограма.

— Няма какво да направя — отговори му Куай-Гон. — Каза, че стената е станала прозрачна, като си използвал Силата?

— Не съм виждал подобно нещо — отговори Оби-Уан. — А вие?

Куай-Гон пропусна въпроса.

— Информацията е интересна, но само толкова. Няма реално доказателство, че „Офуърлд“ се намесва в изследванията на Селскостопанските части.

На Оби-Уан му се искаше да вие от отчаяние.

— Въобще не трябва да са тук! Ще се върна в Бендор. „Офуърлд“ планират нещо… нещо голямо. Трябва да разследваме случая!

— Няма нужда — остро каза Куай-Гон. — Задачата ти е да докладваш за напредъка на Селскостопанските части.

— Ами прекъснатият кръг върху кутията? — настойчиво попита Оби-Уан.

— Оби-Уан, изпълнявай заповедите — строго рече Куай-Гон. — Ако откриеш доказателство за нещо нередно, обади ми се незабавно. Не предприемай никакви действия на своя глава.

— Куай-Гон…

— Чу ли ме, Оби-Уан?

— Да — с нежелание отговори Оби-Уан.

— Сега трябва да приключваме. Дръж ме в течение.

Холограмата затрептя, след което изчезна. Оби-Уан се беше втренчил в празния въздух, където доскоро бе образът на Куай-Гон. Още веднъж Куай-Гон го беше изключил от събитията.