Тъмният съперник

Глава 14

Пътуването до Телос трябваше да е без особени събития. Йода бе намерил някого, който беше склонен да го закара — пилот, който водеше кораб с дроиди за системата Телос. Още от първия миг избухна искра между пилота и Занатос. Стайг Уа беше млад, избухлив и самоуверен. Справяше се сам от дете и бе процъфтял покрай опасни приключения. Той добронамерено дразнеше Занатос, че бил приютен в Храма на джедаите и че не знае нищо за истинския живот.

Вероятно Йода беше предвидил сблъсъка на личностите. Може би това бе още едно изпитание. Куай-Гон предупреди Занатос да сдържа гнева си, да не позволява закачките на пилота да го дразнят. Занатос увери Куай-Гон с усмивка, че ще изпълни заръката.

Една от опасностите на пътуването беше пресичането на звездната система Лендор, гъмжаща от много пирати. Стайг Уа беше уверен, че ще успеят да се промъкнат, бе го правил безброй пъти. Но когато три пиратски кораба блокираха транспортьора и наредиха на Стайг Уа да се предаде, той откри, че жизненоважен светлинен индикатор бе излязъл от строя. Заблуждаващата система на кораба не работеше.

Отказвайки да се предаде, Стайг Уа тръгна с малък звездолет, откривайки бластерен огън със завидно умение. След като се измъкнаха от корабите, Стайг Уа обяви, че заблуждаващите системи са били повредени, и обвини Занатос. Разбира се, Куай-Гон повярва на Занатос, когато му се закле, че няма нищо общо с това. Защо да рискува да бъдат атакувани от пирати, когато се намираше на същия кораб?

Стайг Уа беше излязъл на страничната платформа, за да поправя апаратурата, когато пиратите се появиха отново.

Занатос отведе Куай-Гон в спасителната капсула. Още преди това беше програмирал координатите на Телос. Когато Куай-Гон го запита защо е предприел тази предпазна мярка, той просто се усмихна.

— Винаги се грижа да имам отворена задна врата.

До зората оставаше още час, когато Куай-Гон излезе от транспортния кораб към облагородителния купол. Изпратените миърянци побързаха да го посрещнат.

— Аз съм РонТха. Радостен съм да ви приветствам…

— Къде е Си Триймба — остро го прекъсна Куай-Гон, насочвайки се към главната сграда.

— Т-т-той е в купола, чака ви — каза РонТха, подтичвайки, за да се изравни с широката крачка на Куай-Гон. — Но протоколът трябва да се спазва. Задължен сте да се регистрирате…

— Заведете ме при него — настоя Куай-Гон.

— Но протоколът…

Куай-Гон застопори погледна си върху РонТха. Не беше нужно да използва Силата. Миърянецът се преви под мощта на раздразнението му.

— Насам — каза той, затътряйки се напред.

Слабо раздвижване на житата показа присъствието на Си Триймба. Той изскочи от нивата, когато забеляза Куай-Гон.

— Наблюдаваме, откакто Оби-Уан беше отвлечен — каза той. — Никой не е влизал, нито е излизал.

Куай-Гон погледна състрадателно към Си Триймба. Младият арконянец изглеждаше толкова изтощен, че Куай-Гон нямаше да се изненада, ако заспи прав.

— Не трябваше да заспиваме в онази нощ — рече гузно Си Триймба. — Оби-Уан обеща, че ще поеме първата смяна. Ние трябваше да останем будни…

— Не е време да преосмисляш миналото — внимателно изрече Куай-Гон. — Живеем само в настоящето. Трябва да намерим Оби-Уан. Ти какво видя?

— Почти нищо — призна си Си Триймба. — Група същества с униформи на „Офуърлд“ го отнесоха. Ние ги последвахме, но някъде в купола ги изпуснахме — наведе глава Си Триймба.

Куай-Гон се опита да не показва отчаянието си. И без това Си Триймба се чувстваше достатъчно зле. Но как да намери Оби-Уан с толкова оскъдна информация?

Изведнъж Куай-Гон забеляза, че РонТха е много нервен. Миърянецът се потеше и изглеждаше сякаш иска да избяга.

Куай-Гон обърна цялото си внимание към него.

— Ти видя ли нещо, РонТха?

— Аз ли? На нас ни е забранено да влизаме в купола нощем — протестира РонТха. — Против всякакви правила е.

— Не отговори на въпроса ми — вежливо каза Куай-Гон.

— Опитвам се да спазвам правилата — изрече РонТха.

— Винаги ли успяваш? — меко запита Куай-Гон. Той потуши нетърпението си. — Всеки може да бъде изкушен да наруши правилата.

— Плодовете са изключително сладки — прошепна РонТха. — Малка закуска преди лягане…

— Разкажи ми — твърдо му каза Куай-Гон.

РонТха преглътна.

— Бях в овощната градина, когато ги видях. Група мъже носеха нещо. Един човек ги водеше. Човек с черна пелерина…

Куай-Гон кимна окуражаващо.

— Отначало аз просто се скрих. Но после видях, че носят Оби-Уан. Той беше под мое ръководство! Аз носех отговорност за него. Затова ги проследих до морския мостик.

Куай-Гон се намръщи.

— Тръгнали са по море?

Онзи кимна.

— Двама от тях и Оби-Уан.

„Къде ли бяха отишли? — питаше се Куай-Гон. — Морето беше безбрежно, нямаше нито остров, нито риф“.

— Казаха ли нещо? — попита той.

— Нищо важно — отговори РонТха. — Обаче споменаха нещо любопитно. Един от тях каза на Оби-Уан, че ще се видят след пет години, ако момчето оцелее. Оби-Уан не му отвърна, разбира се. Той още беше в безсъзнание.

— Пет години ли? — с въпрос повтори Куай-Гон.

— Дълбоководните мини! — възкликна Си Триймба.

„Разбира се — помисли си Куай-Гон. — Какво по-удобно място да скрият Оби-Уан на платформите на дълбоководните мини?“

— Намери ми катер на Селскостопанските части — нареди Куай-Гон на РонТха.

— Но това е извън прав… — Гласът на РонТха заглъхна под ледения поглед на Куай-Гон. — Да, веднага — съгласи се миърянецът.

Куай-Гон даде пълна газ, когато седна в катера. Той се носеше по гребените на вълните. РонТха успя да му даде точните координати на минната платформа и рицарят джедай ги бе вкарал в бордовия компютър на катера. Освен това, РонТха го беше уверил, че платформата е твърде голяма, за да не я види.

Тя се появи като тъмносиво петно върху повърхността на морето. Когато Куай-Гон се приближи, петното прие формата на кули и сгради — един малък град насред морето.

Куай-Гон фокусира електробинокъла си върху платформата. Огледа за Оби-Уан. Изведнъж забеляза движение на самия край на съоръжението. Група мъже бутаха някого…

Пръстите на Куай-Гон се стегнаха. Това беше Оби-Уан! Надзирателите го ръгаха с тъпите краища на електробичовете, избутвайки го към края на платформата. Щяха да го хвърлят зад борда!

Куай-Гон форсира двигателя. Той работеше на максимални обороти. Отчаяно осъзна, че е прекалено далеч. Единствената му надежда беше, че Оби-Уан ще оцелее след падането и че ще може да го измъкне.

Той летеше по спокойното море, приближавайки се все повече. Оби-Уан беше на самия край. Сърцето на Куай-Гон се сви от болка. Да го загуби по този начин! Никога нямаше да си прости.

Но докато летеше към Оби-Уан, някакво движение привлече вниманието му в долната част на платформата. Някой беше хвърлил нещо като мрежа, направена от разпридано въглеродно покривало. Опитваше се да се задържи на колоните, които поддържаха главната платформа. Докато Куай-Гон наблюдаваше, две дълги, еластични ръце се протегнаха и задържаха мрежата във въздуха.

Оби-Уан падна. Куай-Гон видя това през електробинокъла. Лицето на Оби-Уан беше сиво, но спокойно, без капка ужас. Решен да се бори до края, но приел смъртта — като джедай.

Тогава Оби-Уан видя мрежата отдолу. От това разстояние Куай-Гон усети набраздяване в Силата, идващо от Оби-Уан. Той концентрира собствената си воля, фокусирайки се върху Силата, изпълнен с желание тялото на Оби-Уан да се извърти към мрежата.

Докато падаше, Оби-Уан сякаш се хвана за въздуха и се премести наляво. Попадна точно в средата на импровизираната мрежа. Само миг след това дългите ръце се изстреляха и изтеглиха Оби-Уан на безопасно място.

Куай-Гон почти беше стигнал платформата. Той чу гневните крясъци на надзирателите, след като видяха какво се случи. Затичаха се към асансьора за долния етаж.

Куай-Гон бързо замота едно въглеродно въже около колоната и привърза лодката. После хвърли друго въже върху платформата, където Оби-Уан беше изчезнал. Подръпна го, после се изкачи.

Оби-Уан тичаше по коридора заедно с дългоръкото същество. Изведнъж се спря, сякаш Куай-Гон беше извикал името му, макар да не беше издал звук. Оби-Уан се обърна, за да види как Куай-Гон прескача парапета.

— Надявах се, че ще дойдете — каза простичко.

Куай-Гон кимна.

— За малко да закъснея. Да побързаме.

— Това е Гера — каза Оби-Уан, посочвайки спасителя си.

— Вземи и него. Пазачите идват — настойчиво изрече Куай-Гон. — Те видяха какво стана.

Гера вдигна ръце към яката си.

— Не мога да тръгна. Нито ти можеш, Обауан.

Оби-Уан погледна към Куай-Гон.

— Това са електрояки. Взривяват се, ако се отдалечим от платформата.

Куай-Гон кимна. Той концентрира Силата върху Оби-Уан. Изпрати неутрална енергия към предавателя.

Оби-Уан докосна яката.

— Жуженето спря.

— На сушата трябва да намерим начин да я махнем — каза Куай-Гон.

— Там е източникът на сигнала — обясни Гера. — Предавателят се съхранява от пазачите в охранителната служба на дока на Бендор.

Куай-Гон призова Силата да неутрализира яката на Гера, но внезапно се спря. Асансьорната кабина зад него се отвори. Бластерни изстрели засвистяха покрай ушите му.

— Това ще ти потрябва — каза Куай-Гон на Оби-Уан и му подхвърли светлинния меч.

Двата светлинни меча зажужаха в унисон, докато се насочваха към пазачите. Четиримата имбатянци се поколебаха. Не бяха виждали подобно оръжие. Но все още вбесени от спасението на Оби-Уан, те се впуснаха напред.

Куай-Гон скочи върху парапета, прелитайки във въздуха. Приземи се зад гърба им. Оби-Уан атакува фронтално. Двамата се движеха в прекрасен дует — атакуваха, отстъпваха, принуждавайки въоръжените мъже да се оттеглят към асансьора.

— Още пазачи идват, Обауан! — извика Гера.

Петнадесет пазачи откриха огън от стълбището в края на платформата, докато тичаха към тях.

— Време е да тръгваме — рече Куай-Гон на Оби-Уан.

С ужасен вик Гера падна, улучен от бластерен изстрел. Той вдигна поглед към Оби-Уан.

— Само драскотина — каза той. — Върви. Аз ще ги задържа.

Оби-Уан сложи един бластер в ръката му.

— Не, ти тръгвай. Нагоре по стълбите. И се скрий. След час яката ти ще бъде дезактивирана завинаги. Вярвай ми.

Гера се усмихна слабо.

— Аз… не вярвам… на никого — меко изрече той. Но докато Оби-Уан и Куай-Гон отбиваха бластерните изстрели, той успя да изкуцука до стълбите. Гера се обърна.

— Не е така, Обауан! Вярвам на теб.

Оби-Уан се извиси над падналите пазачи, скочи на парапета, после се хвърли към въжето. Спусна се и стъпи в катера.

Куай-Гон го последва. Запали мотора и под дъжд о т бластерни изстрели се измъкнаха в открито море.