— Напречният тунел! — изрече Оби-Уан.
Заедно изтичаха обратно при входа. Но както подозираха, беше преграден. Куай-Гон постави длани върху преградата. Беше прозрачна стомана с покритие. В сумрака приличаше на стена. Входът на тунела също беше преграден по същия начин.
— Преграден е — каза Куай-Гон. — И не мога да отворя. Не и със Силата.
— Да опитаме заедно — предложи Оби-Уан. Те се концентрираха, призовавайки Силата да въздейства върху преградата. Тя не се повдигна, нито стана прозрачна.
— Мисля, че тази е по-сигурно залостена — каза Куай-Гон. — Занатос няма да рискува да ни остави шанс да отворим.
— Не може да няма начин — отчаяно извика Оби-Уан. Той удари стената със светлинния си меч, но почувства само болка в ръката си.
— Тук има табло — каза Куай-Гон. Той го отвори. Няколко бутона светеха. Натисна ги, но нищо не се случи. — Това е някакъв вид ключалка — измърмори той.
— Занатос каза, че нямаме много време — рече Оби-Уан. После огледа тунела. — Куай-Гон, той спомена, че взривът ще е по-мощен…
— Да — отговори Куай-Гон. — Сигурен съм, че не ни излъга за това.
Те си размениха погледи. И двамата си мислиха за миньорите горе, за Клат’Ха и ВиърТа. Щеше да има много жертви. Мечтата на Мината на родната планета щеше да загине. Бендомиър също ще е загубен.
— Само едно ни остава — каза Оби-Уан. — Мога да ни измъкна оттук. Аз съм единственият, който може.
Куай-Гон усети дълбока тревога.
— Какво искаш да кажеш?
Оби-Уан докосна електрояката около врата си.
— Предавателят е у мен — каза той. — Мога да го включа. Ако се притисна към вратата, взривът може би ще я разбие. Ще имате време да се измъкнете от мината.
— Но ти ще загинеш при експлозията! — възкликна Куай-Гон.
Оби-Уан бръкна под туниката си за предавателя.
— Отдръпнете се възможно най-далече — нареди той на Куай-Гон.
— Не, падауан, не може да няма друг изход.
— Няма, и вие го знаете — твърдо каза Оби-Уан. — Сега се отдръпнете.
— Не! — извика Куай-Гон. — Няма да се отдръпна! И ти заповядвам да не правиш това.
— Куай-Гон, помислете за мнозината, които ще загубят живота си — настойчиво изрече Оби-Уан. — Помислете какво ще спечели Занатос. Помислете за Бендомиър. Нашата мисия е да защитим планетата. Ако не го направя, ще се провалим.
— Това не е начинът — мрачно каза Куай-Гон.
Лицето на Оби-Уан беше бяло и неподвижно. Решителността стегна всяко негово мускулче.
— Да, Куай-Гон. Мога да го направя. И ще го направя.