Търговска къща (Част II)

49

Фор Фингър Уу беше на високата кърма на моторизираната джонка, която се поклащаше сред лекото вълнение на мястото на срещата, доста навътре в морето. Всички светлини бяха загасени.

— Слушай, вълчо лайно, — изсъска той на Смолпокс Кин, който лежеше треперейки на палубата в краката му, обезумял от болка, с ръце привързани към тялото му и тежки вериги. — Искам да знам кой още е във вашата гадна банда и от къде взе монетата, половината от монетата. — Отговор не последва. — Разбуди мръсника.

Гудуедър Пуун услужливо изля още една кофа морска вода върху проснатия младеж. Когато и от това нямаше полза, той се наведе с ножа си. Смолпокс Кин веднага изскимтя и излезе от вцепенението.

— Какво, какво е това, Господи? — изпищя той. — Повече не… какво е това, какво искаш?

Фор Фингър Уу повтори онова, което беше казал. Младежът изписка отново, когато Гудуедър Пуун го бодна.

— Казах ви всичко… всичко… всичко. — Отчаяно, не вярвайки, че във вселената може да съществува толкова много болка, болка, която не можеше да се понесе, той отново избъбри кои бяха членовете на бандата, истинските им имена и адреси, дори за старата бавачка в Абърдийн. — Баща ми ми даде монетата… аз не зная откъде… той ми я даде, без да ми каже къ… той я даде къъълнааа сеее… — гласът му заглъхна.

Още веднъж припадна.

Фор Фингър Уу се изплю отвратен.

Дю не ло мо, днешната младеж няма никаква сила на духа!

Нощта беше тъмна и един неприятен вятър подухваше от време на време. Мощният и равномерно работещ мотор, който бръмчеше приятно задържаше неизбежното движение на джонката напред. Бяха на няколко мили югозападно от Хонконг, непосредствено зад морските пътища, зад водите на КНР и огромното устие на река Пърл до самото пристанище, откритото море беше до дясната страна на кораба. Всички платна бяха свити.

Той запали цигара и се закашля.

— Всички богове проклинат всички триединни мръсници.

— Да го събудя ли, пак? — попита Гудуедър Пуун.

— Не. Не, мръсникът каза истината, поне толкова колкото знае. — Загрубелите пръсти на Уу се протегнаха и нервно докоснаха половинката от монетата, която носеше около врата си под дрипавата си потна риза, за да се увери, че е още там. Вълнението се надигна у него при мисълта, че монетата може да е истинска, че може да е липсващото съкровище на Филип Чен.

— Много добре се справи, Гудуедър Пуун. Довечера ще получиш премия. — Погледът му се отправи на югоизток, търсейки сигнала. Той беше закъснял, но това още не го тревожеше. Носът му от само себе си подуши вятъра, а езикът му опита вкуса — остър и наситено солен. Очите му пребродиха небето, морето и хоризонта. — Скоро пак ще вали — измърмори той.

Пуун запали нова цигара от угарката.

— Това ще провали ли надбягванията в събота?

Старецът вдигна рамене.

— Ако боговете пожелаят. Мисля, че утре отново ще бъде адски облачно. Освен ако вятърът не промени посоката. Ще имаме дяволските ветрове, върховните ветрове, и онези мръсници могат да ни разпръснат по четирите морета. Пикая на върховните ветрове.

Гудуедър погледна на югоизток. Беше уловил нещо с периферното си зрение.

— Видя ли?

След миг Фор Фингър поклати глава.

— Има много време, много време.

— Да. — Старият моряк отново хвърли поглед на овързаното с вериги тяло. Лицето му се намръщи. — Еееий, но когато Доходният Чой пребледня като медуза при първи писък на този блудник и при вида на кръвта трябваше да пусна газ, да се изсмея и да спася реномето му! Днес младите нямат никакви сила на духа — повтори Уу, а после запали нова цигара и поклати глава. — Но ти си прав. След тази вечер Доходният ще бъде оставен там, където му е мястото, за да стане още по-доходоносен. — Той хвърли поглед на Смолпокс Кин. — Мъртъв ли е?

— Още не. Какъв противен кучи син и мръсник — да удари с лопата Сан Намбър Уан на „Хаус ъф Чен“, а после да ни излъже за това, айейа! И да отреже ухото на Чен и да обвини баща си и брат си и да лъже и за това! А после да вземе откупа, макар че не можеха да доставят стоките! Ужасно!

— Отвратително! — Старецът се изкикоти. — Дори по-ужасно, да позволи да го хванат. Но тогава ти показа грешката на този блудник в ужасните му начинания, Гудуедър Пуун.

Те се изсмяха щастливи.

— Да му отрежа ли другото ухо, Фор Фингър?

— Още не. Скоро, да, много скоро.

Пуун отново почеса главата си.

— Едно нещо не разбирам. Не разбирам защо ми каза да сложа техния знак на Сан Намбър Уан и да го оставя така, както те планираха да го оставят? — Той се намръщи. — Когато този блудният умре, това означава, че всички Бивши вълци са мъртви, айейа! Така, че каква е ползата от този знак?

Фор Фингър се изкикоти.

— Всичко става ясно на онзи, който чака. Търпение — каза той, много доволен от себе си.

Знакът внушаваше, че Вълците са живи. Ако само той и Пуун знаеха, че всички са мъртви, по всяко време можеше да възкреси, тях или заплахата от тях. По негова прищявка. „Да — помисли си щастливо той, — убий един, за да изпълниш с ужас десет хиляди! Вълците лесно могат да станат постоянен източник на допълнителен доход на нищожна цена. Няколко телефонни обаждания, едно или две умишлени похищения, може би още нечие ухо.“

— Търпение, Гудуедър Пуун. Скоро ще раз… — Той спря. Двамата мъже съсредоточиха поглед върху същата точка в тъмнината. Един малък слабо осветен товарен кораб току-що започна да се вижда. След миг две светлини проблеснаха на върха на мачтата му. Уу веднага отиде на командния пост и изпрати отговор. Корабът отвърна.

— Добре — щастливо каза Уу, святкайки в знак на потвърждение. Екипажът на палубата също беше видял светлините. Един изтича долу, за да доведе останалите моряци, а другите застанаха на бойните си позиции. Очите на Уу попаднаха на Смолпокс Кин. — Първо него — каза той с неприязън. — Доведете сина ми тук.

Пол Чой едва опипваше пътя си по палубата. С благодарност гълташе чистия въздух, вонята, която идваше от долните палуби надделяваше. Изкатери се по пътеката, водеща към кърмата. Когато видя червената мръсотия по палубата и лицето на Смолпокс, стомахът му отново се разбунтува и той още веднъж повърна през борда.

Фор Фингър Уу каза:

— Дай ръка на Гудуедър Пуун.

— Какво?

— Ушите ти с повърнато ли са пълни? — изкрещя старецът. — Дай му ръка.

Изплашен Пол Чой се олюля към стария моряк, а кормчията гледаше с интерес.

— Какво искаш… какво искаш да направя?

— Вземи му краката!

Пол Чой се опита да овладее желанието си да повърне. Затвори очи. Ноздрите му бяха пълни с миризмата на повръщано и кръв. Наведе се, взе краката и част от тежката верига и се олюля почти падайки. Гудуедър Пуун носеше основната част от теглото, а и с лекота можеше сам да го носи. Пол Чой също, ако беше необходимо. Той без усилие постави Смолпокс Кин върху перилата.

— Задръж го там! — по предварително споразумение с Фор Фингър старият моряк отстъпи назад, като остави Пол Чой да задържи изпадналия в безсъзнание, с осакатено лице и тежко тяло Кин.

— Пусни го през борда! — нареди Уу.

— Но, татко… моля те… той е… той не е мъ… не е мъртъв още. Мо…

— Пусни го през борда!

Извън себе си от страх и отвращение Пол Чой се опита да изтегли тялото на борда, но вятърът изрева, наклони джонката и последният от Бившите вълци се прекатури в морето и потъна без следа. Пол Чой безпомощно се втренчи във вълните. Видя, че по ризата и ръцете му има кръв.

— Тука! — с пресипнал глас Уу подаде на сина си бутилка. В нея имаше уиски, качествено уиски. Пол Чой малко се задави, но стомахът му задържа напитката. Уу се обърна към капитанския мостик, помаха на кормчията в посока на кораба, регулаторът беше отворен за пълен напред. Пол Чой почти падна, но успя да сграбчи парапета и се задържа на краката си, неподготвен за неочаквания рев и рязко увеличената скорост. Погледна баща си. Старецът беше до румпела, Гудуедър Пуун наблизо, и двамата се взираха в мрака. Виждаше малкия кораб и стомахът му отново се разбърка, мразеше баща си, гадно му беше, че е на борда, въвлечен в нещо, което очевидно е контрабанда.

„Каквото и да е направил този нещастен кучи син — помисли си той разярен — не заслужава да вземаш закона в свои ръце. Трябваше да бъде предаден на полицията, за да го обесят или тикнат в затвора или каквото и да е.“

Уу почувства очите му върху себе си и хвърли поглед назад. Лицето му не се промени.

— Ела — нареди той, а ръката му без палец мушкаше перилото пред него. — Застани тук.

Пол Чой вдървено се подчини. Беше много по-висок от баща си и Гудуедър Пуун, но изглеждаше като сламка в сравнение с всеки от тях.

Джонката вървеше бързо през мрака, морето и нощта бяха черни. Съвсем слаба лунна светлина проникваше през надвисналите облаци. Скоро се доближиха до кърмовата част на съда и до щирборда. Той беше малък, бавен и доста стар и тромаво се накланяше от вълните.

— Това е крайбрежен кораб — обясни Гудуедър Пуун, — наричаме ги тай-траулер. Има дузини мръсници във всички азиатски води. Те са въшките на моретата, Доходоносни Чой, с екипажи от отрепки и капитани — отрепки. Повечето правят курсове до Банкок, Сингапур, Манила, Хонконг и навсякъде, закъдето има товар. Този е от Банкок. — Изкашля се и се изплю, с което още веднъж отврати младежа. — Не бих искал да пътувам на някоя от онези смрадливи пачаври. Т…

Той спря. Имаше още един кратък проблясващ сигнал. Уу му отговори, тогава всички на палубата видяха плискането и как нещо тежко падна през борда. Фор Фингър Уу изкомандва „всички машини стоп“. Внезапната тишина беше оглушителна. Джонката се движеше леко и се отклоняваше от посоката докато намаляваше.

Един от наблюдателите на носа даде сигнал с флаг. Уу веднага ускори и направи поправка. Още един тих сигнал и нова смяна на посоката.

Уу веднага даде заден ход. Витлата тежко заудряха морето. После спря тласъка. Джонката беше по-близо до въжето на поклащащите се шамандури. Загрубелият старец изглеждаше като част от кораба със закованите си напред в морето очи. Уу вдървено маневрираше с тромавата джонка по посока на шамандурите. След няколко мига един моряк с дълъг закривен прът за акостиране се наведе от главната палуба и закачи въжето. Грубите коркови шамандури ловко бяха качени на борда. С привично движение главният матрос отряза шамандурите и ги захвърли през борда, след като се увериха, че балите прикрепени към другия край на въжето долу бяха здрави и непокътнати. Сега Пол Чой виждаше ясно. Бяха две, около шест на три фута, вързани заедно с въже здраво под водата, теглото им при потапянето държеше дебелото въже изпънато. Веднага щом всичко беше сигурно, товарът здрав по края, макар и все още пет или шест фута под повърхността на морето, главният матрос даде сигнал. Фор Фингър веднага приготви джонката за отплаване и те се понесоха в различни посоки.

Цялата операция беше проведена в тишина, без усилие и за секунди. След няколко мига слабите светлини на мачтите на тай-траулера изчезнаха в тъмнината и те отново бяха сами в морето.

Уу и Гудуедър Пуун запалиха цигари.

— Много добре — каза Гудуедър Пуун.

Фор Фингър не отговори, ушите му слушаха приятните звуци на моторите. „Няма проблеми там — помисли си той. Сетивата му изследваха вятъра. — Няма проблем там. — Очите му бродеха из мрака. — Там също няма нищо — каза си той. Защо тогава си неспокоен? Дали е заради седмия син?“

Хвърли поглед към Пол Чой, който беше до страничния отвор с гръб към него. Не. Там също няма никаква опасност. Пол Чой гледаше балите. Те оставяха малка диря. Любопитството му надделя и се чувстваше малко по-добре, уискито го затопляше и солта сега миришеше хубаво. Вълнението от срещата и това, че е далеч и на сигурно място.

— Защо не ги качиш на борда, татко? Можеш да ги изгубиш.

Уу побутна Пуун да отговори.

— По-добре е да оставим морските плодове на морето, Доходоносни Чой, докато е достатъчно безопасно, за да ги изнесем на брега. Айейа?

— Казвам се Пол. — Младият мъж погледна пак към баща си и потръпна. — Нямаше нужда да убивате оня блудния.

— Капитанът не го е убил — каза Гудуедър Пуун, хилейки се и отговаряйки вместо стареца. — Ти го направи, Доходоносни Чой. Ти го хвърли през борда. Видях го ясно. Бях на половин крачка от теб.

— Лъжи! Опитах се да го издърпам обратно! И при всички случаи той ми нареди да го направя. Той ме заплаши.

Старият моряк вдигна рамене.

— Разправяй ги тия на някой чужд дяволски съдия, Доходоносни Чой, и това няма да ти донесе никаква полза, дявол да го вземе!

— Името ми не е До…

— Капитанът на флотата те нарече Доходоносни, затова за всички богове ти си Доходоносният завинаги. Айейа — добави той, като се ухили на Фор Фингър.

Старецът нищо не каза само се усмихна и показа няколкото си счупени зъба и това направи гримасата му дори по-страшна. Плешивата му глава и потъмнялото лице кимаха в знак на съгласие. После спря очи на сина си. Пол Чой потрепери, независимо от смелостта си.

— Твоята тайна е дълбоко в мен, сине мой. Никога не бива да се страхуваш. Никой на тази лодка нищо не е видял. Така ли е, Гудуедър Пуун?

— Не, нищо. Всички богове и големи и малки са свидетели. Никой нищо не е видял!

Пол Чой отново се втренчи навъсено.

— Ти можеш да изгориш хартия в огън.

Гудуедър Пуун се изкикоти силно.

— На тази лодка можеш.

— Да — каза Уу, а гласът му беше рязък и груб. — На тази лодка можеш да запазиш тайна завинаги. — Той запали нова цигара, изкашля се и се изплю. — Не искаш ли да знаеш какво има в онези бали?

— Не.

— Това е опиум. Доставено на брега, тази нощна работа ще донесе 200 000 долара печалба, само на мен, с много премии за моя екипаж.

— Тази печалба не си заслужава риска, не и за мен. Аз те накарах да м… — Паул Чой спря.

Фор Фингър го погледна. Изплю се на палубата, подаде кормилото на Гудуедър Пуун и отиде до огромните тапицирани седалки, а след това иззвъня на кърмата.

— Ела тук, Доходоносни Чой — изкомандва той. Изплашен Пол Чой седна на посоченото място. Сега те бяха сами.

— Печалбата си е печалба — каза ядосан Уу. — 10 000 е твоят дял. Това е достатъчно да си купиш самолетен билет Хонолулу — Хонконг и да почиваме заедно десет дена. — Той видя мигновената радост да проблясва в лицето на сина му и вътрешно се усмихна.

— Аз никога няма да се върна — каза Пол Чой храбро. — Никога.

— О, ще се върнеш. Сега ще се върнеш. Ти си ловил риба в опасни води.

— Никога няма да се върна. Имам паспорт за САЩ и…

— И японска пачавра, айейа!

Пол Чой се взря в баща си, втрещен, че той знае. Обзе го ярост и скочи със свити юмруци.

— Тя не е пачавра. Тя е чудесна, тя е дама и нейните хора са…

— Тихо! — Уу внимателно изпусна ругатнята. — Много добре, тя не е пачавра, въпреки това за мен всички жени са пачаври. Тя не е пачавра, тя е императрица. Но все пак е мръсен дявол от Източното море, една от онези, които насилиха Китай.

— Тя е американка, американка като мен — пламна Пол Чой, юмруците му здраво се свиха, готов да скочи. Кормчията и Гудуедър Пуун се приготвиха да се намесят без това да проличи. В юмрука на Пуун проблесна нож. — Аз съм американец, тя е американка от японски произход и баща й беше с 442 в Италия…

— Ти си хакло, ти си Уу — рожба на морето, ти си един от хората на кораба и ти ще ми се подчиниш! Така е, Доходоносни Чой, ще се подчиниш! Айейа!

Пол Чой стоеше пред него разкъсван от ярост, опитваше се да е смел, защото в гнева си старецът бе страшен. Усещаше Гудуедър Пуун и останалите мъже зад гърба си.

— Не й казвай имената! Недей! Ти смееш да си размахваш юмруците пред мен? Пред мен, дето съм ти дал живот, и съм ти дал всичко? Всеки един шанс дори шанса да срещнеш тази… тази източна морска принцеса? Айейа?

Пол Чой усети, че сякаш се завърта като от силен вятър. Гудуедър Пуун се взираше в него.

— Това е капитанът на флотата. Ти ще го уважаваш! — желязната ръка на моряка го бутна обратно на седалките. — Капитанът каза да седнеш. Седни!

След малко Пол Чой попита мрачно:

— Как узна за нея?

Вбесен старецът изломоти:

— Всички богове на тази страна са свидетели. Човекът, на когото съм баща, е с мозък на маймуна и маниери на селянин. Мислиш ли, че не съм те наблюдавал? Пазил? Дали аз изпращам къртица сред змии или цивилизовано кученце сред чужди дяволи без защита? Ти си син на Уу Санг Фонг, шефа на „Хаус ъф Сийбърн Уу“ и аз те защитавам срещу всички врагове. Ти си мислиш, че нямаме достатъчно врагове, които биха разрязали твоя таен чувал и да ми изпратят съдържанието само за да ми отмъстят? Айейа?

— Не зная.

— Е, сега вече знаеш всичко много добре, сине мой!

Фор Фингър Уу съзнаваше, че това е смъртна схватка и трябва да е достатъчно умен, както трябва да е един баща. Не се страхуваше. Беше правил това с много синове и загуби само един. Но беше благодарен на тай-пана, който му даде информацията за момичето и нейните родители. „Това е разковничето — помисли си той — разковничето към това дръзко дете от третата жена, чиято Златна Бразда беше сладка и нежна като кост на риба докато беше жива. Може би ще му позволя да доведе мръсницата тук. Бедният глупак има нужда от пачавра, както и да я нарича. Дама? Ха! Чувал съм, че източните морски дяволи нямат косъмчета! Отвратително! Другия месец може да доведе курвата тук. Ако родителите й позволят да дойде сама, това ще означава, че наистина е пачавра. Ако — не, това ще е краят. Аз междувременно ще му намеря съпруга. Да. Коя? Една от внучките на Тайтфист? Или на Ландо Мата или… А-а, не беше ли и онова най-младото полублагородно зверче, обучено в Голдън Маунтън в училище за момичета, прочуто училище за момичета? Каква е разликата за този глупак дали е от благородна кръв или не?

Имам много синове. Дадох им живот. Те са ми задължени, а когато умра — на клона. Може би едно момиче хакло от лодките, с широки бедра и здрави стъпала ще е точно за него. Да, но еееий, няма нужда да режем твоята гордост, за да предизвикваме слабост в мехура ти, колкото и груби с лоши маниери да е мръсният тъпанар!“

— След месец Блек Биърд ще ти даде ваканция — каза накрая той. — Ще чакам това. С твоята печалба от 10 000 можеш да се поразходиш със самолет… Не! По-добре я доведи тука. Ще я доведеш тука след месец. Трябва да видиш Манила, Сингапур и Банкок и да посетиш там нашите капитани. Да, доведи я тука след месец, с твоите 10 000 ще платиш за билета и за всич…

— Не. Няма. Няма да го направя. И не искам пари от наркотици! Никога няма да приема пари от наркотици и ти препоръчвам веднага да се оттеглиш от търговията с нарко…

Внезапно цялата джонка беше обляна със светлина. Всички бяха заслепени за миг. Светлината от прожектора беше на щирборда.

— Спрете — дойде заповедта на английски по мегафона, после я повториха на хакло, а след това и на кантонезки.

Уу и Гудуедър Пуун първи реагираха и за част от секундата бяха в движение. Уу залюля здраво румпела, за да се отдели от патрула на морската полиция и пусна двете машини в пълен напред. Пуун скочи долу до мостчето към палубата, отряза въжето на товара и балите потънаха в морето.

— Спрете за проверка на борда — думите изречени с металически глас разтърсиха Пол Чой, който стоеше парализиран от страх. Той гледаше баща си, който бръкна в един сандък наблизо и извади няколко смачкани островърхи шапки на войници от КНР и си нахлупи една.

— Бързо — нареди той, като подхвърли една и на него. Изплашен, той се подчини и я нахлузи на главата си. Като по чудо сега целият екипаж беше с еднакви шапки, а няколко — в еднакво окъсани и смачкани военни куртки.

Сърцето му спря. Извадиха пушки от армията на КНР и шмайзери. Други отидоха до страната, която беше най-близо до полицейската лодка и започнаха да крещят неприлични думи. Лодката беше лъскава и маскировъчно сива, с оръдие на палубата и два включени прожектора. Беше на сто ярда от щирборда, моторите й тътнеха и с лекота вървеше успоредно с тях. Виждаха спретнатите моряци облечени в бяло, а на мостика — островърхите шапки на британските офицери.

Фор Фингър държеше рог, който използваше като тръба. Мина отстрани, шапката му беше нахлузена ниско и изръмжа:

— Разкарайте се оттука, варвари такива? Погледнете знамето ни! — Ръката му сочеше право към върха на мачтата. Там се вееше морското знаме на КНР. Отзад на кърмата имаше фалшив регистрационен номер на кантон в КНР. — Оставете един мирен патрул… вие сте в наши води.

Лицето на Пуун беше сгърчено в злобна усмивка. В ръката си държеше автоматичен пистолет от КНР. На светлината се виждаше само силуетът му, шапката му беше ниско прихлупена, за да попречи за установяването на самоличността му. Сърцето му също тупаше бързо, а в устата си усещаше сладко-горчив вкус, от който му се повдигаше. Бяха в международни води. Безопасността и водите на КНР бяха на петнайсет минути оттам. Той запъна пистолета. Нарежданията бяха пределно ясни. Никой нямаше да се качи на кораба тази вечер.

— Спрете! Ще се качим на борда!

Мнозина на борда загубиха първоначалната си увереност. Фор Фингър се наруга, че не е видял полицейската лодка или усетил присъствието й по-рано, но знаеше, че те имат електронни устройства, с които виждат в тъмнината, докато той трябва да разчита на очите и носа си и на шестото си чувство, което досега беше запазило него и повечето от хората му живи.

„Рядко се срещаше патрулна лодка така близо до китайски води. Въпреки, че товарът им беше заминал, на борда имаше пушки. Джос! Всички богове да се изпикаят на тази патрулна лодка! Гудуедър Пуун беше прав донякъде — каза си той. — Боговете ще решат дали беше разумно да вземат младежа на борда или не.“

— Разкарайте се оттука! Никой чужд дявол няма да пристъпи на борда на патрулна лодка на Китайската народна република!

Целият екипаж приветства възторжено думите му като прибавиха и доста цветисти мръсотии.

— Спрете!

Старецът не обърна внимание. Джонката се насочваше към устието на река Пърл с максимална скорост и всички на борда се молеха да няма патрули на КНР наблизо. На светлината на прожекторите видяха катера с десет въоръжени моряци срещу тях, но не бяха достатъчно бързи, за да ги изпреварят.

— За последен път, спреетеее!

— За последен път, по дяволите. Оставете мирния патрул на КНР…

Внезапно сирените на патрула завиха и светлината на прожектора продължи да ги осветява, докато той се впусна напред, пресече носа на лодката и остана там. Моторите й злобно ръмжаха, преграждайки пътя към спасението.

Пол Чой още се взираше във военния съд, с изострена предна част, оборудвана с оръдие на палубата, голяма картечница четири пъти по-мощна от тяхната. Виждаха униформените моряци на палубата и офицерите на борда, радарната антена, която стигаше навсякъде.

— Наведи си главата — Уу предупреди Пол Чой, който незабавно се подчини. Тогава Фор Фингър изтича на носа, Гудуедър Пуун застана до него. И двамата имаха автоматични картечници.

— Давай!

Започнаха да стрелят и водата в морето закипя към патрулната лодка. Внимаваха изключително много някой от куршумите да не се пръсне на палубата. Прожекторът веднага угасна, в заслепяващата тъмнина кормчията потегли, молейки се Уу правилно да е избрал. Джонката се плъзна край другия кораб на няколко ярда от дрейфа. Другият съд се втурна напред, за да се измъкне от обсега на куршумите. Кормчията зави обратно по посока на курса и се устреми там, където нямаше опасност.

— Добре — промърмори Уу, защото знаеше, че е спечелил още сто ярда. В мисълта си прехвърляше картата на тези води. Сега те бяха между Хонконг и водите на КНР няколкостотин ярда от истинската свобода. В тъмнината всички на борда държаха очите си плътно затворени. В мига, в който отново усетиха прожектора, те отвориха очите си и по-бързо се приспособиха. Нападателят беше извън обсега на картечницата, но все още отпред и все още на пътя. Уу мрачно се усмихна.

— Лий! — главният матрос бързо дойде и той му подаде картечницата. — Няма да я използваш докато не ти наредя и няма да убиваш никой от онези мръсници!

Внезапно тъмнината беше разсечена и гърмежът на палубното оръдие ги оглуши. След част от секундата и огромен стълб вода изригна от водата близо до носа на кораба им. Уу размаха юмрука си срещу кораба.

— Да ви вземат мътните вас и вашите майки! Оставете ни на мира или Председателят Мао ще потопи целия Хонконг!

Той забърза по палубата.

— Аз ще поема румпела!

Кормчията беше изплашен. Пол Чой също, но и странно възбуден и впечатлен от начина, по който баща му командваше и от реакцията на всички на борда — дисциплинирано, обратно на онова, което си представяше, че трябва да прави пъстрата измет от пирати.

— Спрете!

Пространството отново започна да се затваря, но патрулният кораб се пазеше извън обсега на картечницата, а катерът се движеше встрани от кърмовата част на кораба. Уу стоически поддържаше курса си. Още едно пламване, после още едно и… два снаряда достигнаха джонката и я залюляха.

— Дю не ло мо на всички майки — ахна Уу. — Всички богове помагат на онези артилеристи да са точни! — знаеше, че тези удари бяха само за сплашване. Неговият приятел Змията го увери, че на всички патрули им е наредено да не потапят бягаща джонка, на която се вее знамето на КНР в случай, че е истинско, никога да не се качват насила на борда, освен ако някой от техните моряци е бил убит или наранен. — Стреляй по тях — извика той.

Подчинявайки се, но много внимателно двамата мъже на носа стреляха във водата. Прожекторът не трепна, но внезапно угасна.

Уу твърдо поддържаше курса. „А сега какво? — запита се отчаяно той. — Къде отива този блудник?“ Очите му се взираха, за да видят патрулната лодка, а знаеше, че носът е наблизо. После видя силуета да завърта наляво край кормилната част. Бързо се носеше надолу с въртелив устрем, за да се изравни отстрани с куки за абордаж. Свободата беше на сто ярда пред тях. Ако се отскубнеше от новата опасност щеше да застане паралелно на международните води, корабът отново щеше да направи същото и щеше да го пази в открито море до привършването на амунициите му или до настъпването на зората. Не смееше да се впусне в истинска битка, защото знаеше, че ръката на британския закон е дълга и убийството на един от техните моряци се наказва с обесване. Никакви пари или високопоставени приятели нямаше да го предотвратят. Ако поддържаше курса, корабът можеше да го закачи, а той знаеше колко сръчни и добре тренирани бяха тези кантонезки моряци и как мразеха онези, които бяха хакло.

Лицето му се сгърчи. Почака, докато патрулният кораб приближи на петдесет ярда от кърмата и рязко обърна румпела на кораба, молейки се капитанът отсреща да е буден. За миг двата кораба бяха в критична ситуация. После патрулният зави, за да избегне сблъсъка, а килватерът от витлата ги опръска. Уу изви щирборда и включи всички регулатори напред. Спечелиха още няколко ярда.

Патрулният кораб бързо навакса. Той ръмжеше наоколо в кръг, приближавайки се от друга посока. Вече бяха в китайски води. Фор Фингър с надежда пусна руля и вдигна друг автомат. Лаещото така-така-така изпълни пространството. Светлината на прожектора — плисна рязко и зловещо върху него. Той извърна главата си и примигна, продължавайки да стои наведен с нахлупена шапка. Когато отново можеше да вижда, насочи автомата директно към светлината, псувайки мръсно, изплашен, че ще го превземат с абордаж и ще го извлекат от безопасността. Горещата цев се затресе, когато се прицели в светлината, а пръстът му беше на спусъка. Очакваше го смърт, ако стреля и затвор, ако не стреля. Страхът пълзеше в него и по целия му кораб.

Но светлината не се спусна, както очакваше. Остана назад и видя вълните край носа й да утихват и сърцето му отново започна да бие. Патрулният кораб го пускаше да мине. Змията беше прав!

Разтреперан остави оръжието долу. Рупорът беше наблизо. Той го поднесе към устата си.

— Победа за Председателя Мао! — изрева той с цялата си мощ. — Стойте вън от нашите води, вие проклети чужди дяяяяволи! — Думите, изпълнени с радост отекнаха през морето.

Екипажът му сипеше подигравки, размахваше юмруци към светлината. Дори Пол Чой, обзет от вълнението също крещеше. Всички разбраха, че патрулният кораб няма да посмее да навлезе в китайски води.

Светлината на прожектора изчезна. Когато очите им привикнаха, видяха патрулният кораб да стои напречно почти неподвижно. Бяха включени светлините на мачтите.

— Ще ни следят с радара — промърмори Пол Чой на английски.

— Какво?

Той повтори на хакло, използвайки английската дума радар, но я обясни като вълшебно око. И Пуун и Фор Фингър знаеха за радара по принцип, макар че никога не бяха виждали.

— Какво значение има това? — присмя се Уу. — Техните вълшебни екрани или вълшебни очи няма да им помогнат сега. Ние лесно можем да се измъкнем от тях в каналите край Лан Тао. Няма никакво доказателство срещу нас, никаква контрабанда на борда, нищо!

— Ами оръжията?

— Или ще ги изхвърлим през борда, или ще се отървем от онези луди кучета и ще си запазим оръжията! Ееех, Гудуедър Пуун, когато онези снаряди полетяха към нас аз си помислих „Край, свърши се с нас!“

— Да — съгласи се Пуун щастливо. — А когато ние стреляхме в мрака по мръсниците… дявол да го вземе! Винаги съм искал да използвам тези оръжия!

Уу се смя, докато по лицето му потекоха сълзи.

— Да, да, Стари приятелю — после той обясни на Пол Чой стратегията, която Змията беше разработил за тях. — Добра е, айейа!

— Кой е Змията? — попита Пол Чой.

Уу се поколеба, малките му очи блестяха.

— Един служител, полицейски служител, Доходоносни Чой.

— С изхвърлянето на товара нощта изобщо не е доходоносна — каза раздразнено Пуун.

— Да — съгласи се Уу, също така ядосано. Вече беше обещал диамантен пръстен на Винъс Пун, за който възнамеряваше да плати от сделките тази вечер. Сега ще трябва да дръпне от спестяванията си, което противоречеше на принципите му. „За уличници се плаща от това, което изкарваш в момента и никога от спестяванията си, затова пикай на онзи полицейски кораб — помисли си той. — Без диамантен подарък… Ееех, но нейната Прелестна Кутия е всичко, за което претендираше Ричард Куанг, а виещите се движения на задника й — всичко, което мълвата обещаваше. А тази вечер… тази вечер, след като приключи в телевизионното студио, нейната Великолепна Врата трябва да се отвори още веднъж!“

— Джос, този остронос бандит ни откри тази вечер — каза той. Мъжествеността му въстана при мисълта за Винъс Пун. — Всичките тези пари заминаха, а разходите ни са тежки!

— Изгубен ли е товарът? — запита силно изненадан Пол Чой.

— Разбира се, че е изгубен, замина на дъното — каза раздразнено старецът.

— Нямате ли маркер или звукова сигнализация върху него? — Пол Чой употреби английската дума, обяснявайки им. — Предположих, че има или плувка, която сама ще се освободи химически, така че вие да можете да си го върнете или да изпратите водолази, когато е безопасно да се направи това. — Двамата мъже го гледаха с отворени усти. — Какво има?

— Лесно ли е да се намерят тези звукови сигнализации или да се уреди изплуването след ден или два? — попита Уу.

— Или за седмица или две седмици, ако искаш, татко.

— Ще запишеш ли как да се направи всичко това? Можеш ли да го уредиш?

— Разбира се. Но защо не си купиш вълшебно око, като тяхното?

— За какво ни е и кой може да работи с него? — подигра се старецът отново. — Ние имаме носове и уши и очи.

— Но ви хванаха тази вечер.

— Дръж си езика! — каза ядосано Уу. — Това е Джос, джос, шега на боговете. — Ние сме в безопасност и това е, което има значение!

— Не съм съгласен, капитане — каза Пол Чой без страх сега, когато всичко си беше на мястото. — Би било лесно да оборудваме тази лодка с вълшебно око — тогава ще можете да ги виждате веднага щом те ви видят. Така че без страх ще им натриете носовете и никога няма да си губите товара. Айейа? — Той се усмихна вътрешно като видя, че захапаха въдицата — Никога няма да направите грешка, дори и най-незначителна. И няма да сте в опасност. И товар със сигнализатори. Няма нужда дори да си до мястото на спуснатия товар, айейа?

— Това би било чудесно — каза Пуун пламенно. — Но, ако боговете са срещу теб, Доходоносни Чой, дори и вълшебни очи няма да ти помогнат. Тази вечер беше на косъм. Този мръсник не трябваше да е там.

Те погледнаха кораба, който стоеше неподвижно. Чакащ. Уу включи мотора, за да се придвижат бавно напред.

— Не искам да навлизаме много дълбоко във водите на КНР — каза неспокойно той. — Онези мръсници нито са така вежливи, нито много-много спазват закона. — Той потръпна. — Бихме могли да си вземем едно вълшебно око, Гудуедър Пуун.

— Защо не си набавите една от онези патрулни лодки? — каза Пол Чой като отново хвърли въдица. — Или някоя малко по-бърза. Тогава ще можете и да ги изпреварвате.

— Някоя от онези? Ти луд ли си?

— Кой би ни продал такава? — запита Уу, изгаряйки от нетърпение.

— Японците.

— Разкарай оттук всички дяволи от източните морета! — каза Пуун.

— Може би те ще ви построят нещо такова, оборудвано с радар. Те…

Той спря, тъй като полицейският патрулен кораб запали силно ръмжащите си мотори и с включена сирена се втурна шумно в нощта.

— Виж го, отива си — каза Пол Чой на английски с възхищение. — Елегантен кучи син.

Той го повтори на хакло.

— Обзалагам се, че е хванал тай-траулера с вълшебното си око. Те виждат всичко, всяка джонка, всеки кораб на няколко мили, дори и в буря.

Фор Фингър Уу замислено даде на кормчията нов курс и оставайки във водите на КНР се насочиха на север към островите и рифовете около Лан Тао, където щеше да е в безопасност за следващата среща. Там можеха да се прехвърлят на друга джонка с истински регистрации от КНР и Хонконг и да се промъкнат обратно в Абърдийн. Абърдийн! Пръстите му отново нервно докоснаха половинката монета. Беше я забравил в суматохата. Сега пръстите му потрепериха и безпокойството му пламна при мисълта за срещата му с тай-пана тази вечер. Имаше много време. Нямаше да закъснее. Въпреки това увеличи скоростта.

— Елате — повика Пуун и Пол Чой на възглавниците в задната част на кораба, където щяха да са насаме.

— Може би ще е разумно да си останем с джонките и да не вземаме от тези мръсни кораби, сине мой. — Пръстът на Уу прободе мрака в посоката, където беше патрулният кораб, — Чуждите дяволи още повече ще полудеят, ако имам някой от тях в моята флота. Но това твое вълшебно око… можеш ли да го инсталираш и да ни покажеш как да си служим с него?

— Мога да доведа експерти, които да го направят. Хора от Източното море, ще бъде по-добре да ги използваме тях, а не британци или германци.

Уу погледна приятеля си.

— Айейа!

— Не искам някое от тези лайна или техните вълшебни очи на кораба ми. Ако разчитаме на мръсниците, ще загубим богатствата си заедно с главите си — възропта другият.

— Ама да виждаме, когато другите не могат? — Уу пушеше цигарата си. — Има ли друг продавач, Доходоносни Чой?

— Те са най-добрите. И най-евтините, татко.

— Най-евтините, айейа? Колко ще струва това?

— Не зная. 20 000 щатски долара, или пък 40…

Старецът избухна.

— 40 000 щатски долара? Да не съм направен от злато? Аз изкарвам парите си с труд. Да не съм Император У?

Пол Чой остави стареца да се навика. Не изпитваше нищо към него. Нищо след ужаса на цялата нощ, убийството и жестокостите, изнудването и най-вече заради думите на баща му срещу момичето. Уважаваше го заради това, че е моряк, заради смелостта му и умението да ръководи. И като глава на дома. Нищо повече. И от сега нататък ще се отнася към него така както с всеки друг мъж.

Когато почувства, че старецът си е излял яда, той каза:

— Аз мога да ти инсталирам първото вълшебно око и да обуча двама души за тебе без пари, ако искаш.

Уу и Пуун се вторачиха в него. Фор Фингър веднага застана нащрек.

— Как така без пари?

— Аз ще го платя вместо теб.

Пуун започна да се подиграва, но Уу изсъска:

— Млъкни, глупако и слушай. Доходоносният Чой знае неща, които ти не знаеш! — очите му заблестяха още повече. Ако има вълшебно око, защо да няма и диамант? И ако има диамант, защо да няма и палто от норка и всичко необходимо, което онази неискрена проститутка ще иска, за да поддържа възторжената си цепка, ръце и уста.

— Как ще платиш за това, сине мой?

— От печалба.

— Печалба от какво?

— Искам контрола, за един месец, върху твоите пари във „Виктория“.

— Невъзможно!

— Отворихме сметки за 22 423 000. Контрол за един месец.

— Какво да правиш с тях?

— Сделки на фондовата борса.

— Аха, да играеш на фондовата борса? С моите пари? Моите спечелени с тежък труд пари? Никога.

— Един месец. Ще си поделим печалбата.

— О, ще делим! Това са моите скапани пари, а ти искаш да делиш с мен наполовина. Дю не ло мо! Половината от какво?

— Може би от още двадесет милиона. — Пол Чой остави сумата да виси. Видя алчността, изписана на лицето на баща му и знаеше, че въпреки че преговорите ще са горещи, ще се споразумеят. Въпрос на време.

— Ай-ай-ай, това е невъзможно, изключено!

Старецът почувства сърбеж отдолу и се почеса. Мъжествеността му въстана. Помисли си за Винъс Пун, която го караше да се изправя така, както не му се беше случвало от години, и за предстоящия им гуляй тази вечер.

— Може би просто ще платя за това вълшебно око — каза той, като проверяваше решителността на младия мъж.

Пол Чой събра цялата си смелост.

— Да, разбира се, че можеш, но тогава аз напускам Хонконг.

Езикът на Уу злобно се стрелна.

— Ти ще заминеш, когато ти кажа аз.

— Но, ако аз не мога да нося печалба и да вложа в работа скъпото си обучение, тогава защо да оставам? За да съм сводник на твоите лодки? За удоволствие ли похарчи всичките тези пари по мен? Моряк на джонка, която може да бъде похитена по волята на близкия катер на дяволските чужденци? Не, по-добре да замина. По-добре да нося доходи на някой друг, за да започна да изплащам онова, което си вложил в мен. Ще дам едномесечно предизвестие и тогава ще замина.

— Ще заминеш тогава, когато ти кажа аз — добави Уу неприязнено. — Ловиш риба в мътни води.

— Да. — „А също и ти — искаше да добави Пол Чой безстрашно. Ако си мислиш, че можеш да ме изнудиш, че аз съм на твоята въдица, то ти си на моята и имаш повече какво да губиш. Не си ли чувал за свидетелстване на съучастници, предавайки съучастниците си, да помолят за прошка“. Но той запази този бъдещ „номер“ в тайна, за да бъде използван, лицето му изразяваше вежливост и любезност.

— Всички води са опасни, ако боговете решат, че са опасни — каза той загадъчно.

Уу смукна дълбоко от цигарата си, усещайки дима дълбоко в себе си. Забеляза промяната в младия мъж пред него. Беше виждал много такива промени в много мъже. В много синове и много дъщери. Опитът от дългия му живот викаше: „Внимание! Това кученце е опасно, много опасно. Гудуедър Пуун беше прав: беше грешка, че доведох Доходоносния Чой на борда тази вечер. Сега той знае твърде много за нас.“