Убийците на Сет

Дванадесета глава

Известно време суматохата беше тотална. Карнак мигом скочи, очевидно забравил пред кого се намира. Туро и Хети си шепнеха нещо като две деца, а сестрите се размърдаха с облекчение, отървали се от въпросите на Амеротке. Валу получи позволение да се изправи и Шуфой му донесе възглавница. Божествената забеляза пълното отчаяние на своя главен обвинител, поръча да му донесат малко вино и му даде възможност да събере мислите си. Валу коленичи върху възглавниците вдясно от Амеротке с лице към фараона и запелтечи благодарностите си, докато отпиваше от медната чаша, която му донесе Пренхое. Амеротке забеляза, че главният обвинител се бе подготвил добре, но явно случилото се го бе парализирало. Лицето на Валу бе обръснато и намазано с масло; коленичилият в обратна посока Амеротке долавяше аромата на благовонната смес, която Очите и ушите на фараона очевидно бе излял върху цялото си тяло. Но нямаше как да скрие нечистите си ръце и мокротата тук-там по своята роба.

— Е, главни мой обвинителю? — усмихна се Хатусу на проницателния свой служител, който бе натоварен да следи за тайните в града. Тя имаше слабост към този пълен и в постоянно движение дребен човек, който не й бе давал никакви основания да се усъмни в лоялността му и чиято подкрепа през първата година на управлението й се оказа безценна. — Благородни ми Валу — отзвуча меко гласът на Хатусу, — забелязах отсъствието ти, когато пристигнах. Почти никога не излизаш от ума ми. Сигурно е станало нещо много важно, така че най-добре е да чуем обяснението ти.

— Божествена — остави Валу чашата си на пода и допря дланите си, — станах рано, за да се приготвя за идването си тук, когато пристигна куриер от Некропола. Гробницата на безсмъртните, на нашите герои — посочи той към Пантерите от Юга — е била посетена миналата нощ от мистериозна личност с маска на Хор. Тази гробница е била осквернена — продължи той, без да обръща внимание на ужасените възклицания и въздишки. — Пазачът е убит, прободен с нож в сърцето!

— Какво става? — извика силно Карнак.

— Тишина! — прогърмя остро и отсечено гласът на Сененмут. — Карнак, приеми го за предупреждение. При следващо нарушение ще бъдеш изведен!

— Божествена, отидох лично в гробницата — продължи Валу. — Саркофазите на четиримата други герои са непокътнати, но този на генерал Камун е бил напълнен с кръв… — той замълча. Амеротке следеше Карнак. Той бе коленичил като статуя със стиснати отстрани юмруци и святкащи очи. Хети и Туро бяха покрили лицата си с длани и на тих глас шептяха молитви, зашеметени от новината за гнусното светотатство. — Кръвта на пазача бе изтекла по пода — изрече Валу. — Ще трябва да се извършат пречистване и ново освещаване на гробницата. Вече съобщих на роднините на генерал Камун. После пристъпих към грижливо разследване. Божествена, както знаете, моите очи и уши работят за вас без почивно време. Допуснатият в гробницата — продължи той с вече по-спокоен глас, — който и да е бил, не може да не е имал това право, следователно е носил със себе си или картуш, или друг опознавателен атрибут на полка на Сет. Очевидно осквернителят е идвал и друг път в Некропола. Един от моите шпиони го е забелязал на излизане от града, когато е поел нагоре към скалната грамада, надвиснала над града. Същият не е бил засечен по пътя към Долината на царете, така че сигурно е минал от другата страна. Още след разсъмване един водач ми показа как да стигна до малка клисура, чиито стени са като пчелна пита: в тях има тринайсет — четиринайсет пещери. В една от тях намерих скелет, който според мен е на Мерецегер.

— Как разбра, че е неин? — попита Хатусу.

— По две неща. Едното е писмено проклятие: молба с призив за отмъщение, отправен към нейния демоничен дух.

— А другото?

— Полуразложени останки от човешка плът — притисна Валу ръка към стомаха си. — Малкото, което според мен е останало от очите на генерал Бейлет.

— А костите на вещицата? — запита Хатусу.

— Поставени са в ковчеже, а вашата заповед ще реши по-нататъшната им съдба.

— Скоро ще научиш заповедта ми — поясни Хатусу и допълни с лека язвителност: — Е, уважаеми Карнак, чу ли какво каза Очите и ушите на фараона? Само човек от полка на Сет може да получи позволение за влизане в гробницата! — гняв начупи гласа й. — И само някой от вас, Пантерите, тоест ваш другар, е дигнал костите на Мерецегер от мястото, където сте я погребали!

— Чух го, господарке. Сърцето ми е смутено и объркано.

— Ще се върна допълнително към този въпрос — заплаши Хатусу. — Е, Валу, можеш да се обърнеш. Защото твоят колега Амеротке ни е повел по пътя към истината.

Валу изпълни заръката, при което пресрещна погледа на Амеротке и му се усмихна.

— Уважаема Нешрата — продължи Амеротке, — говорехме за онази нощ, когато Ипумер е бил умъртвен от отровата, дадена му от ръката на сестра ти — реагира той с жест на въздишката на Валу. — През същата нощ в чашата на писаря е била сипана достатъчно отрова, за да бъде ликвидиран веднъж завинаги. Когато той стига до Квартала на майсторите на благовония, навярно отровата е започнала да действа. Можел е да отиде при лекаря Интеф, но едва ли е бил благоразположен към този хитър, лукав човек. Ипумер продължава пътя към квартирата си, където по-късно умира. След заминаването му Кией, която присъства тук — улови Амеротке уплашения поглед на по-малката сестра, — излиза от Къщата на Златната газела през страничната портичка и събира чашите, чиниите, подносите и всичко, което са оставили след среднощния гуляй. Трябвало е да бъдат скрити в храсталака. После Кией се качва обратно по въжената стълба, прекосява внимателно стаята на пръсти и се пъха в леглото. Подът в стаята на сестра й наистина скърца, когато минава обут възрастен човек, но когато по него стъпва на пръсти младо момиче… — сви рамене Амеротке. — Дървената решетка с рамка на прозореца се маха и се поставя отново толкова леко, колкото се движи нож в ножница. Всичко, за което говоря, е станало с помощта на по-голямата сестра. И както вече посочих, защото ходих в спалнята на Нешрата, ако прислужницата отвори вратата, може да види само онази част от леглото, където спи тя. И следва да предположи, че по-малката е до нея. Излизала си два пъти — настойчиво се вгледа Амеротке в Кией: — Първия път си посрещнала оня ласкател. А при второто слизане си прибрала чашите и останалото. Дори си се сетила да ползваш мазило и да си сложиш плътно напоена с благовоние перука, за да прикриеш всяка миризма от мястото, където си се срещнала с Ипумер.

Долната устна на Кией потръпна. Валу вдигна ръка:

— Уважаеми Амеротке, имам новини за писаря Ипумер. Той идва от град Аварис. С това име е познат като младши писар в Дома на живота при храма на Нейт. За произхода му се знае малко въпреки хвалбите му за хиксоско потекло. Впрочем познават го твърде малко хора. Той е напуснал Аварис внезапно, твърдейки, че в Тива го очаква по-престижна служба.

— Знаеш ли нещо? — зададе Амеротке въпрос на Нешрата. Тя поклати глава, отричайки. — Добре, а какво знаеше за него? — Нешрата отвори уста, за да отговори, но замълча и погледна встрани. — Мисля, че си запозната с много повече от всичко, което сподели с нас — заяви Амеротке. Тя промълви нещо, което никой не чу. — Какво каза?

Нешрата изправи глава с предизвикателство в погледа:

— Адвокатът ми Меретел не присъства.

— Поздравявам те за реакцията — усмихна се Амеротке. — Но той е твой адвокат, а не на сестра ти. Кией е дала отровата. Сестра ти е извършителката на убийството и като такава ще понесе възмездието на справедливостта, въздадена от фараона. Знаеш ли каква е присъдата за отровителство? Искаш ли Кией, която е видяла само четиринайсет лета, да бъде заровена жива в пясъците на Червените земи? — Нешрата дишаше бързо, сякаш бе пробягала много дълго разстояние, за което можеше да се съди по енергичното издигане и снижаване на гърдите й. Около краищата на перуката й се появиха мъниста от пот. А сестра й сякаш бе изпаднала в транс: в бялото петно на лицето й се виждаха само широко разтворените големи тъмни очи. — Ще позволиш ли сестра ти да умре?

— До какво искате да се домогнете?

— Отричаш ли истинността на моята версия? — Амеротке полагаше големи усилия да запази спокоен тон. Ако Нешрата успееше да издържи, ако тя решеше да рискува всичко в защита на своя скрит любовник, всичките му оскъдни доказателства, както и цялата му теория щяха да се срутят в нищото подобно на сламена къща, отнесена от бесен вятър. — Да ти помогна ли? — попита я той. — Нешрата, ти имаш любовник, за когото светът не знае. Или си го имала. Той те е обичал и ти си го обичала. От силната ви страст е било заченато дете — конвулсии разтърсиха раменете на Нешрата. Тя не отместваше погледа си от една точка някъде над главата на Амеротке. — Баща ти узнава, а е предстоял годежът ти с генерал Карнак. Генерал Пешеду е бил бесен, другарите му по оръжие са реагирали по почти същия начин. Така е, нали Хети? Нали, Туро? Нали, Карнак? — сега Пантерите от Юга се оказаха в крайно неловко положение, и то видимо. Карнак сви устни, а Амеротке си избра Хети, когото прецени като най-уязвим. Той бе приседнал на пети със смъкнати рамене, отказвайки да приеме предизвикателството на погледа на Амеротке: — Принудителният аборт е тежко престъпление — продължи съдията, — но да забременее дъщерята на един от Пантерите от Юга при подобни обстоятелства, след което да не иска да каже името на неизвестния си любовник… Кажи ми, Нешрата, ти беше ли упоена? Подозирам, че да, след което тези храбри мъже са те вдигнали от леглото и посред нощ са те отнесли в къщата на вдовицата Фелима. Тя е работела заедно с Интеф. Официално е продавала афродизиак, както е научната дума за любовно биле. А тайно е правела аборти, за които е получавала прахове и илачи от лекаря Интеф. Тя е действала вместо него, но под негово ръководство. Защото, ако се докаже, че лекар е извършил принудителен аборт, той може да бъде осъден на смърт, която е не по-малко ужасна от смъртта, заплашваща сестра ти. Всичко е станало през нощта, както вече казах, теб са те върнали в бащината къща, а ти си била все още под действието на наркотично вещество. Мразела си баща си още преди това да се случи, а по-сетнешната ти омраза се превръща в жажда за отмъщение. Уважаема Нешрата, отговори ми на въпроса: правен ли ти е аборт?

— Няма с какво да го докажете — отвърна на удара Нешрата, преглъщайки трудно. — Нито пък имате някакво доказателство, че сестра ми се е срещала с Ипумер по тъмно!

— Напротив, имам! — Амеротке отвори една торба на пода до него и внимателно извади късовете папирус, обгорения печат и пръстена, който Шуфой бе намерил в личните вещи на Ипумер.

— Това ли са доказателствата ви? — подигравателно се отзова Нешрата.

— Да, това са — плесна Амеротке по пергамента. — Ето ги записани праховете, с чиято помощ Фелима е прочистила тялото ти. А това тук — вдигна той полуобгорелия печат — е на баща ти, както смятам аз. Той е трябвало да заплати за стореното от Фелима. Нормално е личност като нея да поиска някаква гаранция, че няма да бъде преследвана. Все пак баща ти е изключително влиятелен човек. Навярно й е платил с драгоценни камъни или със сребърен и златен дебен. Към което е добавил благодарствено писмо за оказаната услуга, придружено от личния му печат. Но това — Амеротке вдигна пръстена, — видя ли го между другото? Две вплетени една в друга змии със скъпоценно камъче в средата. Имаш ли подобен пръстен?

Нешрата протегна напред ръката си с разперени пръсти:

— Разбира се, че имам!

— Той е изработен по поръчка и специално за теб, вярно ли е? Генерал Пешеду не купува дрънкулки от пазара, а поръчва пръстени и гривни ръчна изработка за жените от семейството си. Купил е един за теб и един за сестра ти. Този тук е на Кией — плъзна го Амеротке по пода към нея. — Нешрата, опитай се да го сложиш.

Нешрата сякаш се накани да откаже.

— Прави каквото иска върховният съдия — извика Сененмут.

Ръцете на Нешрата леко трепереха, когато тя направи опит да постави пръстена на безименния пръст на лявата си ръка, но той се оказа много тесен.

— Няма да стане — заяви Амеротке. — А сега го дай на сестра си! — Кией, която сякаш не бе излязла от подобното на транс състояние, се пресегна и бързо го сложи на мястото му. После вдигна ръката си и я загледа. — Защо във вещите на Ипумер е намерен пръстен на сестра ти, драга Нешрата? — попита Амеротке. — Не ни лъжи. Веднага мога да изпратя някой прислужник до златарите и майсторите на сребърни украшения в града. Един от тях ще разпознае изработеното от него и ще дойде тук, за да заяви под клетва, че пръстените са специална направа за двете дъщери на генерал Пешеду! — Кией положи лице в дланите си и се разрида. — Не знам какви са били истинските отношения между Ипумер и сестра ти — отбеляза Амеротке. — Но вече разбрах със сигурност, че Ипумер е бил алчен и славолюбив. Навярно е дал на Кией някакъв залог за думата си и е поискал на свой ред нещо. Това е единственото обяснение.

Нешрата облиза пресъхналите си устни. После погледна бързо към Пантерите от Юга.

— Аз… — заекна тя. — Аз…

— Кажи му! — свали Кией ръце от лицето си. — Нешрата, не виждаш ли, че знае всичко?

— Млъквай! — извика в отговор Нешрата.

Тя се опита да хване сестра си за китката, но Кией се измъкна.

— Не знаех нищо за това! — погледна Кией ужасена към Амеротке. — Никога не съм чувала за аборта. Разбрах, че сестра ми е била болна, през времето, когато не излизаше от стаята си, а татко беше много ядосан за нещо. Подозирах, че тя е имала любовник, преди да се появи Ипумер. Обикновено той идваше у дома нощно време…

Нешрата повторно се опита да улови ръката й, но пак не успя.

— Уважаема Нешрата — намеси се Амеротке, — овладей се или ще наредя да завържат китките ти.

— Сестра ми Кией казва истината — направи избора си Нешрата. — Ипумер беше хубав и сладкодумец. Беше ми много приятно да дразня баща си, но Ипумер ми омръзна скоро. Когато се срещахме, той започваше да се оплаква и се опитваше да ме накара да ревнувам, като бъбреше с Кией.

— Какво се случи в нощта, когато той умря? — настойчиво попита Амеротке.

— Наистина излизах от стаята — заяви Кией, — но изобщо не съм знаела за отровата.

Амеротке я прикани с жест и допълни:

— Момиче, продължавай по-нататък!

Кией, почти доволна, че намесата на сестра й бе прекратена, стана и взе възглавницата си, за да коленичи пред Амеротке.

— Ипумер те е обсипвал с ласкателства, нали? — тя кимна утвърдително. — Живяла си винаги в сянката на сестра си, нали? — момичето отново кимна. — И какво се получи, когато той й омръзна?

— Комплиментите му ми харесваха — пошепна Кией, а очите й плувнаха в сълзи. — Помолих сестра си да ми помогне. А тя ми каза да постъпя така, както намеря за добре.

— Разбира се, че го е казала с удоволствие — направи опит да й вдъхне смелост Амеротке. — Тя е мразела баща си толкова много, че е била готова на всичко, за да му отмъсти, включително като използва и теб — съдията се обърна леко встрани, за да се изкашля, и използва случая, хвърляйки поглед към човека, когото бе заподозрял като сетянина. Той бе застанал като другите — на колене, поставил ръцете си отпред; главата му беше леко наведена. „Не, ти няма да се намесиш — помисли си съдията. — Навярно се питаш докъде съм успял да разплета нещата.“ А на глас продължи: — Добре — и леко допря пръсти до лицето на Кией. — Ти си едно чисто дете. Няма защо да се боиш от мен, докато ми казваш истината. И така, Ипумер вече е бил свикнал да идва нощем. Понякога си можела да излизаш от стаята си, но това е щяло да събуди подозрения и затова си измислила историята с кошмарите. Разбира се, по-голямата ти сестра е била готова да ти помогне. Когато се е стъмвало и малко преди да си легнеш, Нешрата е отнасяла на определеното място поднос с чаши и храна за тайната ти среща с Ипумер. Но онова, което ти не си знаела, е, че приготвената за Ипумер чаша вече е била намазана с нещо отровно…

— Ваше благородие — намеси се Валу, — как би могла почитаемата Нешрата да е сигурна, че сестра й няма да пие от тази чаша?

— Не знам — не отместваше погледа си Амеротке от Кией. — Но ти ще ми кажеш.

— Ами… Да — кимна Кией, — виното не ми понася — тихо рече тя. — Когато започнаха месечните ми цикли, лекарите казаха, че телесните ми течности реагират с непоносимост към него — и добави едва чуто: — Затова вземахме само една чаша.

— Следователно сестра ти е нямало от какво да се опасява, нали? Сигурен съм, че думите ти лесно могат да се потвърдят от лекар…

— Но не се ли усъмни в нещо? — отново се намеси Валу. — Ипумер не може да не ти е казвал, че след среднощните гуляи е получавал ужасни спазми в стомаха.

— О, да, със сигурност го е казвал — съгласи се Амеротке. — Но не забравяйте, царски обвинителю, че те само се хранят с една и съща храна, а Ипумер си носи вино в мех. Ето защо той не е имал никакви основания и за най-малкото съмнение. Не съм ли прав, детето ми? — Амеротке правеше всичко възможно, за да запази Кией възможно най-спокойна.

— Напълно, господарю — прошепна тя. — Срещахме се с Ипумер в нощните часове. Нешрата оставяше на уговореното тайно място хляб и плодове, увити в ленена покривка, както и специален бокал, който бе купен за тази цел. Така че, ако нещата се объркат, татко да не разбере нищо. Ипумер винаги си носеше виното.

— Какво правят влюбените — съгласи се Амеротке. — Ти донасяш храната, а той виното, което е купил. Навярно той не е забравял за сестра ти и баща ти: може и да се е страхувал да не го отровят. Сигурно е оглеждал чашата, но след като не е забелязвал нещо нередно, сипвал си е от виното и го е изпивал. Симптомите са идвали на другия ден. При следващата среща си му казвала, че нямаш никакви оплаквания. И защо да те подозира? И ти си ядяла от същата храна, нали? — Кией кимна. — По чашата е имало отрова, но не в такова количество, че да донесе смърт. Ето защо той не е загинал по-рано. Лекарите ще кажат, че някои отрови се натрупват бавно в организма. И само въпрос на време е, преди да се събере фаталното количество. В онази нощ по-голямата сестра е проявила щедрост по отношение на дозата.

— Ипумер не е ли проверявал чашата? — попита Валу.

— В тъмното ли? — отговори Амеротке. — Отровата няма нито вкус, нито миризма, а той е с деликатен стомах. Кажи ми, Кией — хвана я Амеротке за ръката, — какво говореше Ипумер за връзката си със сестра ти?

— Казваше, че някога я е обичал, но тя била безразлична — затрепери долната й устна, — а сега имал мен.

— Той наистина ли купи отрова? — запита я Амеротке.

— О, да, но добави, че го прави, за да сплаши сестра ми. Уверявал я, че ще се самоубие. Но той вземаше опиати, за да успокоява стомаха си…

— Споделяше ли още нещо за себе си?

— Не спираше да се хвали с кръвта си на благородник.

— По-точно? Хайде, детето ми — леко я сгълча Амеротке.

— Ипумер казваше, че има хиксоска кръв, разполага с влиятелни приятели в Тива и знае много неща за сестра ми…

— Ти съобщаваше ли всичко това на Нешрата?

Кией кимна утвърдително и добави:

— Понякога се страхувах от Ипумер.

— Имало е защо — съгласи се Амеротке. — Още повече е плашел той сестра ти. В действителност Ипумер е подписал собствената си смъртна присъда. Ипумер и Нешрата са имали много общо помежду си, освен своята връзка: човекът, довел Ипумер в Тива, е мъжът, от когото Нешрата е забременяла. Редно е тя да го защитава, както го направи и пред мен, когато се представи за тайнствения непознат с маска на Хор, посещавал къщата на Улицата на маслените лампи… — в Залата на двете истини стана съвсем тихо. Дори коленичилият Карнак зяпна от изненада. — Ипумер е трябвало да умре — продължи Амеротке, — по не една и две причини. Основната от тях е била закрилата за голямата любов на Нешрата — махна с ръка Амеротке — Можеш да се върнеш на мястото си, дете — Кией го стори, а Амеротке се обърна към генерал Карнак: — Вие сте герой на Тива и предводител на Пантерите от Юга. Успяхте да задържите сплотена групата на героите. Прав ли съм? — Карнак му отговори с мрачен поглед. — Когато съпругата ви е починала, сте решили, че за вас е най-подходящо да се ожените за дъщерята на един от другарите ви по оръжие? Генерал Карнак, вие сте горд човек. Флиртовете и някакво си там ухажване ви се удават трудно. Сигурно сте побеснели, когато сте разбрали, че избраната от вас жена е бременна с чуждо дете. Помислихте ли да се позовете на старите закони, които в подобен случай повеляват смъртно наказание?

— Да. Бях в пълното си право! — отсече Карнак. — Бях почти сгоден за Нешрата. Ако бременността й бе станала достояние на всички, щях да се превърна в рогоносец и посмешище за целия град! — заклокочи силно гневът на този високомерен човек. — Беше ми болно за Пешеду. Той беше мой боен другар. А можех да се позова на изискванията на кръвното отмъщение!

— Не и в моето царство, когато аз управлявам! — вметна тихо и спокойно Хатусу, но гласът й се чу ясно из цялата зала.

Карнак се опомни и се поклони към трона.

— Реших да бъда милостив. Бях постъпил честно и добронамерено. Защо да ставам за посмешище?

— Годежът беше ли разгласен? — запита Сененмут.

— Бременността на тази жена бе разкрита непосредствено преди огласяването му. Пешеду беше смазан… Ужасно огорчен и посрамен. Запозна се с изискванията на закона — посочи Карнак към книгите и свитъците, поставени на масата пред стола на съдията. — Имах правото да поискам проливане на кръв и аз го сторих!

— Смъртта на едно неродено дете, така ли? — попита Амеротке. — Убедихте ли Пешеду да упои дъщеря си и да я омотае като вързоп? Отнесохте ли я при Фелима, която извърши очакваното от нея? — Карнак му отговори с безизразен поглед. Двамата му другари Туро и Хети изглеждаха изнервени. Небамум не повдигаше глава. — Е, Карнак, гневът ви сигурно е бил страшен!

— Не толкова, колкото на Пешеду.

— Ами Ипумер? — запита Амеротке. — Когато той започна да ухажва бившата ви годеница, възразихте ли? — съдията не дочака отговор и продължи: — Сигурно. А Пешеду дойде ли при вас за помощ и съвет? Редно е да помисля, че сте отишли в Дома на войната и сте се постарали да разберете какво е възможно да се направи с този писар. Прав ли съм?

— Цялото му дело с документите бе изчезнало безследно — стовари Карнак юмруци върху бедрото си. — До мен стигна слухът, че генерал Камун носи отговорност за назначаването му. Но той почина скоро след това.

— Не сте ли обмисляли възможността да убиете Ипумер? — заинтересува се Амеротке. — Все пак вие сте военен човек и войник с високо мнение за личните си способности и тези на вашите другари по оръжие. А Пешеду не настояваше ли за мъст, за някакво възмездие? — Амеротке направи кратка пауза. — Генерал Карнак, знаете ли какво? Аз мисля, че сте посъветвали Пешеду да направи нещо мъдро. Един чудесен начин да се отърве от дъщеря с много труден характер! Да я остави да се омъжи за някой парвеню без пукнат грош в джоба. Да я принуди да изпие горчилката на разкаянието и бедността. Така Ипумер остава жив — погледна Амеротке към Нешрата: — Мила девойко, сигурен съм, че баща ти е протестирал, но не твърде много. В действията си той е изпълнявал нарежданията на генерал Карнак. Реално той е мислел, че можеш да се сгодиш за Ипумер, а напуснеш ли веднъж дома му и престанеш ли да тежиш на ръцете му, той ще може без особена трудност да отмие от същите ръце по-нататъшните грижи за твоята съдба. Някой друг поема задължението и отговорността за теб. Той все пак има още една дъщеря. Ти винаги си била трън в очите му.

Нешрата отвори уста и изрече:

— Уважаеми Амеротке… — тръсна тя глава и прошепна: — Чувствам, че ми прилошава. Моля за чаша вино.

Амеротке кимна и Шуфой отиде до малката ниша, напълни една гравирана сребърна чаша и я донесе; Нешрата я грабна и отпи.

— Уважаеми Карнак, това, което казах, е вярно, нали? — продължи Амеротке. — Ето защо никога не сте предприели нещо сериозно спрямо Ипумер. А винаги сте можели да го предизвикате, да го пребиете, убиете и уволните от заеманата длъжност. Обаче Нешрата има остра и бърза мисъл. Тя разбира бързо, че баща й всъщност не държи на нея; не след много време Ипумер й омръзва. Едва когато писарят се превръща в опасност и започва да я заплашва, тя взема решение да действа. Вие, Хети и Туро, сте участвали в цялата история, а същото се отнася за Бейлет и Руах: и това е единственото обяснение. В по-предишни времена Ипумер не би доживял и края на въпросния месец, докато сега е започнала игра на живот и смърт. Е, драги ми Карнак, вие сте от старата школа, нали? Нямате вкус към флиртове и подобни занимания. Разговорите около сгодяването ви за по-голямата дъщеря на Пешеду трябва да са протекли като търговски преговори. Вие просто не можете да играете ролята на млад мъж в една любовна пиеса, а във връзка с ухажването сте се обърнали към единствения човек, който ви е съветвал, действал е от ваше име и ви е помагал: вашата вярна сянка и слуга Небамум.

— Но аз…

За първи път, откакто се срещнаха, Амеротке видя Карнак неспособен да каже и дума повече.

— Моля ви, Карнак, кажете ми дали с Пешеду сте се заклели тържествено, че ако откриете човека, който носи отговорност за извънбрачната бременност на Нешрата, той трябва да умре? — Карнак кимна утвърдително. Съдията продължи: — А случвало ли ви се е да допуснете поне веднъж, включително с най-необузданото си въображение, че човекът, който е отговорен за това, може и да е вашият верен Небамум? — занемелият Карнак му отговори с още по-безизразен поглед. Обаче слугата най-после бе вдигнал глава. Ако имаше някаква промяна в лицето му, то сега беше на подмладен човек с поизтрити от облекчение бръчки. Не изглеждаше смутен ни най-малко, а гледаше с хладни очи в Амеротке. Съдията издържа на погледа му и продължи: — Ти си убиецът, нали? — Небамум само се усмихна широко. — Представял си се за това, което не си — продължи Амеротке. — Генерал Карнак, давате ли си сметка, каква отровна змия сте приютили до сърцето си?

— Не мога да повярвам — едва изрече Хети. — Небамум е един от нас.

— Небамум беше един от вас — възрази съдията. След това, махайки с ръце, той прикани Небамум да мине напред. Слугата сякаш се готвеше да откаже, но все пак се изправи бавно. Все още беше обут в кожените ботуши, но докато приближаваше, преди да коленичи пред Амеротке, съдията забеляза, че от тромавия му вървеж не бе останала и следа. След като коленичи, той веднага потърси с поглед лицето на съдията. — Вече си видял, че оживях след нападението — започна с внимателен глас Амеротке. — Змиите в стаята ми, спомняш ли си?

— Това пък какво е? — намеси се Карнак.

— Просто си забравил — продължи Амеротке, — че те са прекалено чувствителни към студа. Топлината винаги ги привлича. Мангалите с дървени въглища… Сети ли се? — Небамум кимна, сякаш в знак на съгласие. — Да споменем и за другото нападение. Съгласен ли си? — Амеротке спря за малко и продължи. — Небамум, цяла Тива те познава: бързаш насам-натам, за да изпълниш поръчките на господаря си. Нали не бе пропуснал да наемеш убиец, който да пусне две-три стрели над главата ти, с цел да ме заблудиш? — Амеротке отново спря за миг. — Онази сутрин беше непрекъснато с мен, та как успя да се сдобиеш с убиец? — Небамум се засмя някак неестествено. — Разбира се, Карнак вече ти бе наредил да ми разкажеш всичко за полка на Сет. Надянал си маската на Хор и си се уговорил с убиеца да проследи Амеротке и слугата на Карнак и да отпрати няколко стрели, за да уплаши и двамата. Но същият главорез се е представил много по-добре, когато е изпълнил поръчението ти за генерал Пешеду, нали? Небамум, ти си много богат човек. Сигурно имаш повече злато и сребро от мен след годините на вярна служба. Истинската цел на убиеца е бил генерал Пешеду. Той и лодкарят му са били премахнати в един пуст участък на Нил. Да, подходяща смърт за човека, организирал помятането на детето ти и унижението на жената, която обичаш. И Пешеду, също като останалите, бива лишен от правото да живее честно и достойно и да умре с подобаваща смърт. За балсаматорите няма да има труп, а пътуването на неговата Ка през Подземния свят ще бъде трудно — загледа се Амеротке в Небамум и добави по-тихо: — Толкова е лесно да се уреди в Тива, стига да имаш достатъчно средства, с които да наемеш най-добрите убийци без нито един въпрос. Какво значение има кой го е извършил, след като убийството е факт, а ти си в безопасност?

— Какво е това? — пошепна Карнак, от чието високомерие не бе останала и следа: той приличаше на смутен и безпомощен старец.

— Да, уважаеми Карнак, това е Небамум: вашият личен слуга и кръвен брат. Човекът, който е бил отгледан в домакинството ви и като младеж е бил с вас през нощта, когато сте проникнали в лагера на хиксосите и сте си тръгнали с главата на Мерецегер. Мъжът — загледа се Амеротке в лицето на Небамум със съчувствие, — който не е искал нищо повече от това да ви служи вярно до края на дните си тогава, когато всички останали сте били почетени с богатство и слава.

— Това и сторих — вметна тихо Небамум.

— Всяка огромна омраза — съгласи се Амеротке — се ражда от голяма любов. Ти беше сянка, личен слуга и съветник на генерал Карнак. Не си поискал нищо повече от възможността да се радваш на славата, която го покрива. Това е било достатъчно за теб. Карнак е герой — продължи Амеротке. — В много отношения той е корав мъж със сърце от камък. Но едва ли би ти отказал нещо, ако го помолиш, независимо какво е то…? — Небамум се съгласи, но нещо трепна в погледа му. Амеротке недоумяваше какво става с него. Слугата бе толкова невъзмутим и спокоен. Нима бе превъртял от мъка, гняв и злоба? Той сякаш едва ли не се радваше на казаното от Амеротке, че господарят му и останалите Пантери от Юга са били унизени в очите на всички. И съдията стигна до заключението, че самият той е станал част от замисъла му. — Сега съжаляваш само за едно, нали? — съвсем тихо попита той. — Че не можа да видиш всички мъртви.

— Да, уважаеми главен съдия. За змиите… — присви рамене той. — Имах нужда от още време. Разбрах, че примката започва да се затяга, след посещението ви при Нешрата.

— Очевидно е, че си разбрал.

— Уважаеми Амеротке — намеси се Хатусу, — искам да говориш по-ясно. Какви са тези приказки за змии?

— Когато отидох в дома на Нешрата — заговори Амеротке през рамо, — тя се опита да опази Небамум. Обяви, че била наела стаята на Улицата на маслените лампи и си слагала маска на Хор, за да скрие лицето си. Това беше лъжа. Дюкянджията бе сигурен, че наемателят е бил мъж. Преди да си тръгна от дома на Пешеду, слугата ми Шуфой забелязал, че Нешрата била плакала и изглеждала разтревожена. Генерал Карнак, нали и вие дойдохте в Къщата на Златната газела по същото време?

— Така е — тихо потвърди генералът.

— Небамум поиска ли разрешение да ви остави за малко?

— Да, каза ми, че искал да иде при съпругата на Пешеду, за да я утеши…

— Не вярвам, че го е направил. Имал е потайна и много бърза среща с любимата си Нешрата. Тя го е уведомила за разговора си с мен. Небамум, ти сигурно си избухнал гневно, когато си научил за лъжата й, че тя е била с маската на Хор на Улицата на маслените лампи. Защото това е много голяма грешка, която тя допусна. По този начин Нешрата остава свързана с личността, довела Ипумер в Тива. Тя се разстройва, а ти правиш опит да ме ликвидираш — Амеротке отклони за миг вниманието си към Нешрата, която вдигна винената чаша и пи жадно от нея. — Още ли я обичаш? — попита съдията.

— От цялото си сърце, премъдри Амеротке. Нали вие казахте — усмивка набръчка лицето на Небамум, — че голямата любов може да роди огромна омраза. Вие станахте възмездието, което ме настигна. Беше като надпрепускване между двама ни. Съжалявам, но изгубих — сподави той последните си думи.

— Ти ли й нареди да убие Ипумер?

Небамум сви вежди:

— Той трябваше да бъде мечът, стоварил се върху Пешеду и останалите — втвърди се лицето му и очите му заблестяха. — Отнеха ми човека, когото обичах истински. Лишиха ме от детето ми. Не исках нищо от тях. За мен нямаше медали и почести. И не са ми били потребни. Единственото, което исках, беше тя… — Амеротке настръхна, когато си даде сметка за напрегнатото мълчание в залата. — Обичам я сега. И винаги ще я обичам.

— И аз те обичам! — Нешрата бе коленичила с винената чаша в ръце. Небамум се обърна към нея. Амеротке гледаше смаян дълбокото страстно чувство, изпълнило очите на девойката. Тя отпи отново от чашата и продължи със стихове от много известна любовна поема:

Небамум продължи по-нататък:

Амеротке не се намеси. Нешрата продължи да стиска здраво чашата в дланите си. Той беше почти сигурен какво е направила: за нея това беше най-доброто. Двамата влюбени поеха в един глас:

Амеротке погледна през рамо. Хатусу седеше като прикована на мястото си. Нима видя състрадание по лицето й? Чу се някакъв звук. Нешрата бе оставила празната винена чаша на пода; наведена напред, тя притискаше стомаха си с ръце. След малко ги протегна напред. Амеротке не се намеси, когато Небамум отиде до нея и хвана ръката й. Нешрата умираше: тя кашляше и се давеше с наведена надолу глава. Съдията чуваше писъците на Кией, възбудените гласове на другите и забързаните стъпки на Асурал, но вече беше много късно. Тялото на девойката се разтърси в конвулсии, притиснато в обятията на нейния любим. Амеротке затвори очи и помоли боговете да проявят разбиране. Когато погледна отново, видя как Небамум целува челото на Нешрата, сякаш искаше да спре спазмите и да облекчи страданието й. Притискаше буза до главата й и тихо й говореше нежни думи. Никой не се намеси. Нешрата въздъхна дълбоко и не помръдна повече.