Сезонът на покълването. Дванайсетмесечният календар на египтяните е разделен на три сезона, чиито особености се определят от пълноводието на Нил. — Бел.прев.
Космическо мъжко божество, персонифициращо атмосферата. — Бел.прев.
Напречен неф в храмова постройка. — Бел.прев.
Каменни плочи или колони с изсечен текст за важно събитие, ползвани и за надгробни паметници. — Бел.прев.
Дълга и широка женска дреха, която по-късно са носили също в Гърция и Рим. — Бел.прев.
Историческо наименование на различни съдини, част от които са били ползвали при балсамиране и погребални ритуали. — Бел.прев.
Фина материя за писане, имитация на пергамент. — Бел.прев.
Дива коза. — Бел.прев.
Кръгла или елипсовидна опознавателна емблема на фараона и на висши сановници с различна направа, носеща име или символ. — Бел.прев.
Ежегоден тържествен празник с церемониални пътувания по Нил и жертвоприношения, продължаващи понякога по двайсет и седем дни. — Бел.прев.
Административно обособени и фискално задължени земеделски провинции, управлявани от номарси. — Бел.прев.
Разплащателно средство в новото Тиванско царство: медна, сребърна или златна нишка с тегло около 90 гр., която при нужда се нарязва на по-малки части. — Бел.прев.
Произходът на този бог е спорен — той отмъщава за убийството на Озирис, като кастрира Сет, а фараонът става негово въплъщение. — Бел.прев.
Датира от XVIII династия (1567–1320 г.пр.Хр.) — своеобразен пътеводител за Отвъдното. — Бел.прев.
В космогоничните митове Нут е съпруга на Земята Геб и майка на Слънцето Ра, което тя ражда всеки ден, а по-късно дава живот и на Изида, Озирис, Сет, Нефтида и Хор. — Бел.прев.
Идиограмен йероглиф на глагола „давам“, представляващ кръгче с кръст. — Бел.прев.
Радващ се на голяма известност домашен дух, изобразяван през Новото царство като брадато джудже с изплезен език, криви крака и леопардова опашка, който пазел дома от зли духове, а обитателите му — от опасности. — Бел.прев.
Става дума за типичен бумеранг. Терминът има австралийски произход, но в древността същото ловно оръжие е било ползвано повсеместно в Египет, Южна Индия и Югоизточна Азия. — Бел.прев.
Египетската дума за могила — правоъгълна постройка с наклонени стени, която фараоните даряват първоначално за дом, а по-късно само за светилище на починал висш сановник. — Бел.прев.