Убийствена жега

Две

Следователите прибраха пистолетите си, а Руук въздъхна.

— Мисля, че съкратихте живота ми поне с десет години.

— Имаш късмет, че изобщо си жив — сряза го Роули. — Защо не ни отговори?

— Попитахме дали има някой — добави Очоа.

Руук просто вдигна айфона си.

— Бийтълс. Трябваше да престана да мисля за т-р-у-п-а. — Той изкриви лице и посочи към съседната стая. — Открих обаче, че „Един ден от живота“ не е най-ободряващият начин да се разсееш. Вие нахлухте точно накрая, точно на голямата заря с пианото. Сериозно! — Той се обърна към Ники и се усмихна многозначително. — Аплодисменти за избора на момента.

Хийт се опита да пренебрегне намека, който, поне според нея, не беше никак деликатен. Огледа Роуч и реши, че е по-чувствителна, отколкото си мислеше или пък просто беше шокирана от това да го види точно тук. Ники и преди се беше сблъсквала със стари любовници — кой ли го е избегнал, — но не и на място, където е станало убийство. В едно обаче беше сигурна — не й беше приятно, че станалото я е разсеяло и трябваше да го пренебрегне.

— Роуч — делово каза тя, — вървете да огледате останалата част от жилището.

— О, тук няма никой, проверих — Руук вдигна длани нагоре. — Обаче нищо не съм пипал, кълна се!

— Проверете въпреки това — отговори Ники и колегите й тръгнаха да огледат останалите стаи.

Когато останаха сами, Руук каза:

— Радвам се да те видя пак, Ники. — Ето я пак проклетата усмивка. — О, и мерси, че не ме застреля.

— Какво правиш тук, Руук? — тя се опита да отстрани и най-малката игривост, която влагаше предвид заради значението на фамилията му3. Той имаше нужда да му подрежат крилата.

— Както казах, чаках те. Аз съобщих за трупа.

— Не това ме интересува. Ще задам въпроса си по друг начин. Защо изобщо си на местопрестъплението?

— Познавам жертвата.

— Коя е тя?

След всичките тези години в полицията Ники все още се затрудняваше с миналото време, когато говореше за жертва на убийство. Поне през първия час след откриването й.

— Касиди Таун.

Хийт не можа да се въздържи. Извърна се, за да надникне в кабинета, но от мястото си не можеше да види убитата, само разпръснатите като от торнадо предмети.

— Която пише клюкарската колонка?

Той кимна.

— Да, Кречеталото.

Тя веднага започна да изчислява как явното убийство на влиятелната икона на „Ню Йорк Леджър“, чиято колона „Светска суматоха“ беше първото нещо, което повечето нюйоркчани четяха сутрин, главоломно ще вдигне залога при този случай. Когато Роули и Очоа се върнаха и обявиха, че апартаментът е празен, тя каза:

— Очоа, най-добре се обади на патоанатома. Предупреди го, че тук чака важна личност. Роули, ти се обади на капитан Монтроус и му кажи, че работим по Касиди Таун от „Леджър“, за да не го изненада някой. Освен това го помоли да прати екипа по събиране на доказателства и да докара няколко униформени още сега.

Хийт вече си представяше как обляният в златни лъчи квартал, на който се наслаждаваше преди няколко минути, скоро ще се превърне в медиен панаир.

Щом Роули и Очоа излязоха от кухнята, Руук стана и пристъпи към Ники.

— Липсваше ми, сериозно говоря.

Ако тази стъпка трябваше да й каже нещо с езика на тялото, тя също му даде няколко невербални сигнала. Обърна му гръб, извади репортерския си тефтер и химикалка и отгърна нова страница. Познаваше себе си достатъчно добре, за да е наясно, че леденото послание е насочено колкото към него, толкова и към нея самата.

— В колко часа откри тялото?

— Около 6:30. Виж, Ники…

— Кога около 6:30? Имаш ли по-точна представа за времето?

— Пристигнах точно в 6:30. Получи ли имейлите ми?

— Пристигна в стаята, в която я откри, или отвън?

— Отвън.

— И как влезе?

— Вратата беше отворена, точно както я заварихте.

— И ти направо влезе?

— Не. Почуках. После извиках. Видях бъркотията и отидох да видя дали тя е добре. Реших, че може би е влязъл крадец.

— Хрумна ли ти, че вътре може да има някой, освен нея?

— Беше тихо, така че влязох.

— Много смело.

— Случва ми се, както може би си спомняш.

Ники изглеждаше съсредоточена върху бележките си, но всъщност си припомняше нощта в коридора на „Гилфърд“ миналото лято, когато Ноа Пакстън използва Руук като човешки щит. Въпреки опряния в гърба му пистолет, той успя да изблъска Пакстън и да осигури чист изстрел на Ники. Тя вдигна глава и каза:

— Тя къде беше, когато я откри?

— Където е в момента.

— Значи не си я местил.

— Не.

— Докосна ли я?

— Не.

— Как разбра, че е мъртва?

— Аз… — поколеба се той и продължи. — Разбрах.

— Как разбра, че е мъртва.

— Като… плясках.

Ники не можа да се сдържи, смехът сам изригна. Ядоса се на себе си, но такъв смях няма как да вземеш назад. Можеш само да се опиташ да потиснеш следващия изблик.

— Значи… пляска?

— Аха. Силно, за да… проверя. Ей, не се смей, можеше да е заспала или пияна, откъде да знам? — Той изчака Хийт да се успокои. И си даде сметка, че собственият му кикот напира да излезе. — Не беше като аплодисменти. Просто…

— Си плеснал.

Усмивката накара ъгълчетата на очите му да се присвият и Ники усети, че започва да омеква. Това не й хареса, така че дръпна шалтера.

— От къде познаваше жертвата? — каза тя на тефтера си.

— От няколко седмици работим заедно.

— С клюкарски колонки ли се занимаваш вече?

— За бога, не. Убедих „Фърст Прес“ следващата ми статия да е за Касиди Таун. Не толкова за клюките, колкото за една влиятелна жена в бизнес, доминиран от мъже, за това как хората и обичат, и мразят тайни — сещаш се. Така или иначе, следвам Касиди навсякъде от няколко седмици.

— Следваш я. Точно както…

Тя не довърши. Споменът я поведе по един особено неравен път.

— Точно както следвах теб, да. Именно. Само че без секса. — Той млъкна, за да наблюдава реакцията й и Ники се постара да не я покаже. — Редакторите бяха толкова доволни от отзивите след статията ми за теб, че поискаха да напиша още една такава, с потенциал за цяла серия на тема „изключителни жени“. — Той отново я огледа внимателно, не видя нищо и добави: — Хубава статия беше, Ники, нали?

Тя два пъти почука по тефтера с върха на химикалката.

— Затова ли дойде днес? Да я следваш?

— Да, започваше рано всеки ден или просто не си лягаше предишната вечер, така и не разбрах. Понякога сутрин я заварвах със същите дрехи, с които я бях видял на работа предишния ден, сякаш беше работила цяла нощ. За да се разтъпче, отивахме до „Н & Н“ за хлебчета, а после до съседното магазинче за сьомга и крема сирене, и се връщахме тук.

— Значи наистина си прекарал доста време с Касиди Таун през изминалите няколко седмици.

— Да.

— Значи ако се наложи да те помоля за съдействие, може да имаш информация за това с кого се е видяла, какво е правила и т.н.

— Не е нужно да ме молиш и да, знам какво ли не.

— Сещаш ли се за някой, който да иска да я убие?

Руук изсумтя.

— Да поровим наоколо и да намерим телефонен указател за Ню Йорк. Предлагам да започнем с буквата „А“.

— Недей да остроумничиш.

— Една акула трябва да плува — ухили се той и продължи. — Стига, тя пишеше гнусна клюкарска колонка, естествено, че имаше много врагове. Това си върви с професията.

Ники чу стъпките и гласовете отвън и прибра тефтера си.

— По-късно ще пратя да ти вземат показания, но засега нямам повече въпроси.

— Хубаво.

— Освен един. Не си я убил, нали? — Руук се разсмя, забеляза изражението й и престана. — Е?

Той скръсти ръце на гърдите си.

— Искам адвокат. — Тя се обърна и излезе от стаята, а той извика: — Шегувам се! Запиши, че съм казал „не“.

Руук не си тръгна. Каза на Хийт, че иска да остане в случай, че би могъл да помогне с нещо. Тя се чувстваше силно раздвоена — ужасно искаше той да се махне, защото объркваше емоциите й, но и виждаше ползата от евентуалните му прозрения, докато разглеждаха останките от апартамента на Касиди Таун. Руук беше посетил доста местопрестъпления с нея миналото лято, така че тя знаеше, че ако не друго, поне е достатъчно добре обучен, за да не вдига доказателствата от земята с въпроса „Това какво е?“. Освен това беше свидетел от първо лице на най-важния елемент в статията му — смъртта на главното действащо лице. Въпреки смесените си чувства, тя нямаше да откаже този професионален жест на Джеймисън Руук.

Той й върна мълчаливата услуга — щом влязоха в кабинета на Касиди Таун, застана до стъклените врати, водещи към градината, за да не й се пречка. Хийт винаги започваше с внимателен оглед на тялото. Мъртвите не говореха, но ако внимаваш, понякога казваха разни неща.

Докато изучаваше Касиди Таун, Ники долови влиянието, което бе споменал Руук. Костюмът й — в изискано тъмносиньо със съвсем тънко бяло райе — и синята блуза с колосана бяла якичка бяха подходящи за среща в агенция за таланти или някоя премиера. Освен това беше ушит специално за нея, подчертавайки тяло, подлагано на редовни тренировки. Хийт се надяваше и тя да е в такава добра форма, когато мине петдесетте. Забеляза изисканите обеци и огърлица „Дейвид Йърман“ и отхвърли възможността за обир. Нямаше венчалната халка и освен ако я бяха откраднали, отпадаше и възможността жертвата да е била омъжена. Засега. След смъртта лицето й беше отпуснато, но ъгловато и привлекателно, с мъжко излъчване. Това не беше комплимент за една жена, но според Гъртруд Стайн след четиридесетте оставаха десет години, през които да го заслужи. Без да съди и оставяйки се на инстинкта си, Ники обмисли впечатленията си от Касиди Таун и в главата й изникна образът на човек, готов за битка. Жилаво тяло, чиято твърдост стигаше по-далеч от мускулите. Жена, която в онзи момент беше нещо, което никога не е била в живота си — жертва.

Скоро пристигна екипът по събиране на доказателства, взе отпечатъци и снима както трупа, така и бъркотията наоколо. Хийт и екипът й работеха заедно, като се съсредоточаваха върху цялата картина, а не върху подробностите. Сложили сините си латексови ръкавици, те отиваха ту тук, ту там, а после се връщаха, оглеждайки кабинета както голф играч изследва игрището преди удар на голямо разстояние.

— Добре, момчета, открих първия самотен чорап.

Подходът на Хийт към местопрестъплението, дори при такъв хаос, беше да опрости гледната си точка. Целта й беше да схване логиката на живота, текъл тук и да използва съпричастността си, за да забележи противоречията, дребните неща, които не се вписваха в модела. Самотния чорап.

Роули и Очоа дойдоха при нея, а Руук промени мястото си, за да наблюдава тихо от разстояние.

— Какво откри? — попита Очоа.

— Това е работно място, и то разхвърляно, нали? Пишела е рубрика за важен вестник. Навсякъде има химикалки, моливи, тефтери и листчета. Кутия хартиени кърпички. Вижте какво има до нея. — Тя внимателно заобиколи тялото, което все още седеше облегнато назад в стола. — Пишеща машина, за бога. Списания и вестници, с изрезки от тях, нали? Всички тези неща водят до много — какво?

— Работа — каза Роули.

— Боклук — обади се Руук. Двамата следователи едва-едва се обърнаха към него, а после пак към Хийт, решени да пренебрегнат участието му в разговора. Сякаш пропускът му за сезона беше изтекъл.

— Правилно — продължи тя, съсредоточена по-скоро върху крайната си цел, отколкото върху Руук. — Какво не е наред с кошчето за боклук?

Роули сви рамене.

— Ето го. Съборено е, но си е там.

— Празно е — каза Очоа.

— Да. След погрома в стаята човек може да си помисли, че боклукът се е пръснал наоколо. — Ники приклекна до него, а те я последваха. — Около кошчето обаче няма никакви кламери, изрезки, кърпички или смачкани листове.

— Може да го е изхвърлила — каза Очоа.

— Може. Но виж там.

Тя наклони глава към гардероба, който журналистката използваше за шкаф с канцеларски материали. И той беше изпразнен, а сред пръснатото по пода съдържание имаше и…

— Кутия от торби за боклук. Марка „Симпъл Хюман“, специално за това кошче.

— А в него няма торба — обобщи Роули. — Както и на пода. Самотен чорап.

— Точно така — каза Хийт. — Докато влизахме, в малкия двор видях дървена кофа за боклук.

— Отиваме — каза Роули и двамата с Очоа тръгнаха към главния коридор. Докато излизаха, на вратата изникна патоанатом Лорън Пари. Мястото между преобърнатите мебели беше ограничено и двамата с Очоа изпълниха един импровизиран танц, за да се разминат. Бързият поглед на Ники долови, че Очоа спира, за да огледа Лорън, докато излизаше и си отбеляза да предупреди приятелката си за наскоро изоставените мъже.

Детектив Очоа все още се възстановяваше след раздяла със съпругата си. Той кри това от отряда в продължение на около месец, но този род тайни не оцеляват в такова сплотено семейство. Дори ръбовете по дрехите му го издадоха, когато започна да се появява на работа с ризи с гънки по торса, които ясно издаваха, че току-що ги е прибрал от химическо чистене, прибрани в кутии. Докато миналата седмица пиеха бира след работа, Ники и Очоа останаха последни и тя използва възможността да го попита как е. Той се навъси и каза:

— Какво да ти кажа. Това е дълъг процес.

Тя нямаше нищо против да не разпитва повече, но Очоа допи бирата си и се усмихна с половин уста.

— Знаеш ли, беше като в ония реклами за коли. Имам предвид връзката ни. Онази вечер гледах една по телевизията в новия ми апартамент. „Нула процента лихва през първите две години.“ Тогава си казах „Аха, точно така беше и при нас“.

После се стресна, че се е разкрил така, остави пари под празната си халба и си тръгна. Не повдигна повече темата, Ники също.

— Извинявай, че не дойдох по-рано, Ники — каза Лорън Пери и сложи на пода пластмасовите си контейнери. — Обработвам катастрофа с двама убити на „Рузвелт“ от четири… — Гласът на патоанатома заглъхна, щом забеляза Руук, опрял рамо на вратата, която водеше към кухнята. Той извади ръка от джоба си и й помаха. Тя му кимна и се усмихна, обърна се към Ники и довърши изречението. — От четири сутринта.

Обърнала гръб на Руук, тя бързо направи физиономия, която питаше „Какво, по дяволите…?“ Ники сниши глас и измърмори:

— Ще ти кажа по-късно.

После усили звука и продължи:

— Руук е открил жертвата.

— Разбирам.

Докато приятелката й се подготвяше да прегледа тялото, Хийт й предаде подробностите, които писателят й беше съобщил, когато го разпита в кухнята.

— Освен това, когато се освободиш за секунда, ела да погледнеш кръвта ей там.

Пари проследи жеста на Ники до вратата, през която бе влязла току–що. На викторианския тапет до касата имаше тъмно петно.

— Изглежда сякаш се е опитала да избяга, преди да падне в стола.

— Възможно е. Ще взема проба, може от Съдебна медицина да изрежат едно парченце, за да го изследваме, така е за предпочитане.

Очоа се върна да докладва, че и двете кофи за боклук на двора са празни.

— Когато боклукчиите стачкуват? — каза Ники. — Намери домоуправителя и го питай той ли го е изхвърлил. И дали тя е използвала специална услуга, в което се съмнявам. Въпреки това провери и ако е така, намери камиона, преди да го пратят в Роуд Айлънд или където отива в последно време.

— О, подготви се за снимка — обади се Очоа от вратата. — Новинарските камиони и фотографите вече се редят на опашка отпред. Роули и униформените се опитват да ги преместят малко по-назад. Новината вече плъзна — динг-донг, вещицата е мъртва!

Лорън Пари се надигна от трупа на Касиди Таун и записа нещо в картона си.

— Температурата на тялото сочи, че часът на смъртта е настъпил между полунощ и 3 сутринта. Ще бъда по-точна, когато направя останалите изследвания.

— Благодаря — каза Ники. — А причината?

— Ами, това е предварителна хипотеза, както винаги, но мисля, че е очевидно. — Тя внимателно премести стола и тялото отиде напред, разкривайки раната. — Авторката на книжарската колона е била прободена в гърба.

— В това няма и капка символизъм — обади се Руук.

Асистентката на Касиди Таун, Сесили, дойде на работа в 8 сутринта и избухна в сълзи. От Съдебна медицина позволиха на Ники да вдигне два от столовете в гостната и тя седна до младата жена, приведена напред и скрила лице в дланите си, и опря ръка на гърба й. Кухнята беше запечатана, така че Руук й даде бутилката вода, която носеше в раницата си.

— Дано предпочитате стайна температура — каза той и хвърли извинителен поглед на Хийт, но ако бе направила връзката със състоянието на шефката си в съседната стая, Сесили не се издаде.

— Сесили — каза Ники, когато тя отпи глътка вода, — знам, че това е голяма травма за теб.

— И представа си нямате — Устните на асистентката затрепериха, но тя се овладя. — Давате ли си сметка, че сега ще трябва да си намеря нова работа?

Ники бавно вдигна очи към Руук, който стоеше с лице към нея. Познаваше го достатъчно добре, за да е наясно, че иска да си вземе водата.

— От кога работехте за г-жа Таун?

— От четири години, веднага след като завърших „Мизу“.

— „Леджър“ имат стажантска програма в университета в Мисури — намеси се Руук. — Сесили се е преместила при Касиди от там.

— Това сигурно е била златна възможност — каза Ники.

— Сигурно. Всичкото това ще трябва ли да го чистя?

— Мисля, че колегите, които събират доказателства, ще работят до края на деня. Допускам, че от вестника ще ти дадат малко почивка, докато сме тук. — Това сякаш я успокои за момент, но Ники продължи. — Трябва да те помоля да обмислиш нещо, Сесили. В момента може да ти е трудно, но е важно.

— Окей…

— Сещаш ли се за някого, който е искал да убие Касиди Таун?

— Занасяте се, нали? — Сесили вдигна очи към Руук. — Занася се, нали?

— Не, детектив Хийт не се занася. Уверявам ви.

Ники се приведе в стола си, за да привлече вниманието на Сесили.

— Виж, знам, че е била като гръмоотвод, но през последните няколко дни имало ли е необичайни инциденти или заплахи?

— О, всеки ден, казвам го буквално. Тя дори не ги четеше. Когато подреждам пощата й във вестника, ги оставям там, в голяма торба. Някои са писани съвсем напосоки.

— Ако те откараме до там, може ли да ги видим?

— Ами, сигурно. Сигурно ще трябва да поискате разрешение от редактора, но аз нямам нищо против.

— Благодаря, така ще направя.

— Звъняха й — каза Руук. — Вътрешният й номер във вестника препраща обажданията тук.

— О, да, да — Сесили огледа бъркотията наоколо. — Потърсете телефонния секретар, има доста гадни записи. Прослушваше ги.

Ники си записа да го намери и да провери дали в съобщенията няма някакви следи.

— Сещам се за още нещо, което липсва — каза Руук. — Шкафовете с папките. В ъгъла до вратата имаше големи шкафове с папки.

— Би трябвало да са два — потвърди асистентката. Наведе се напред, за да надникне в кабинета, но се отказа.

Хийт си записа за изчезналите шкафове.

— Списъкът със срещите й също би ни бил полезен. Допускам, че имаш достъп до графика й в Outlook4. — Сесили и Руук развеселено се спогледаха. — Пропускам ли нещо?

— Касиди Таун беше лудит5 — обясни Руук. — При нея всичко е на хартия. Не използваше компютри, нямаше им доверие. Каза, че удобството й допада, но е твърде лесно да ти откраднат материалите. Препращане на имейли, хакери и какво ли не.

— Графикът й обаче е у мен — Асистентката отвори раницата си и подаде на Ники един тефтер със спирала. — И старите са у мен. Касиди ме караше да ги пазя, за да отчитам бизнес вечерите и да подготвям данъчните й декларации.

Ники вдигна поглед от страницата.

— Тук са писали двама души.

— Да — каза асистентката. — Моят почерк е четливият.

— Не думай — отбеляза Ники, прелиствайки страниците. — Изобщо не мога да разчета нейния.

— Никой не можеше — отвърна тя. — Това е част от удоволствието да работиш за Касиди Таун.

— Строга ли беше?

— Невъзможна беше. Четири години следвах журналистика, за да стана следващата Ан Къри, а в какво се превърнах? В детегледачка на тая неблагодарна кучка.

Ники смяташе да я попита за това по-късно, но предвид чутото, моментът беше напълно подходящ.

— Сесили, това е въпрос, който задавам на всички. Би ли ми казала къде беше снощи, между 11 вечерта и 3 сутринта?

— В апартамента ми. Бях изключила блекберито, за да можем с приятеля ми да поспим, без да ми звъни нейно величество.

Докато караше към управлението, Ники остави съобщение на Дон, треньорът й по бойни изкуства, че тази сутрин ще пропусне тренировката по жиу-жицу. Бившият морски тюлен сигурно вече беше под душа и си беше намерил друг спаринг-партньор. Дон беше мъж, който не изискваше ангажименти и тревоги. Същото беше и при секса, когато правеха секс. И в тази област лесно си намираха други спаринг-партньори и този тип връзка им позволяваше да живеят по начин, който устройва и двамата. Ако на човек му е достатъчно животът му да го устройва.

Беше престанала да спи с Дон, докато беше с Руук. Не го беше решила съзнателно, просто така се получи. Дон изобщо не й се стори притеснен, нито я попита нещо, когато възобновиха нощните сесии накрая на лятото, когато Джеймисън Руук напусна живота й. Сега обаче той се беше върнал — виждаше го в огледалото за обратно виждане. Бившият й любовник, настанен до Роули в колата отзад. Двамата седяха мълчаливо на светофара и се взираха в противоположни посоки, като съпрузи, които вече нямат какво да си кажат. Руук беше помолил да се вози с нея, но Очоа каза, че ще придружи трупа на Касиди Таун до патоанатомията и Хийт помоли Роули да откара писателя. Никой не остана доволен от разпределението — освен нея.

Мислите й се насочиха към Очоа. И Лорън. Той не заблуди никого с настояването си да остане с важната жертва от чувство за дълг, за да се увери, че е била доставена от местопрестъплението в моргата. Може би трябваше да се отдръпне и да остави Лорън сама да се оправя. Когато Очоа дойде да изложи плана си, Ники забеляза скритата усмивка на приятелката си, която ги подслушваше. Докато завиваше по 82-а улица и паркираше пред управлението, заемайки две места, Ники реши, че те са възрастни хора, а тя не е майка на всички. Нека се насладят на малкото щастие, което човек би могъл да открие в тази професия. Това да се вози до труп, за да бъде с теб, бе по-голямо усилие, отколкото можеше да се очаква от повечето мъже.

Фургонът на патоанатома влезе в дълбока дупка на Второ авеню, а отзад Лорън Пери и Очоа подскочиха и болезнено се приземиха на седалките от двете страни на трупа.

— Съжалявам — обади се шофьорът. — Сърдете се на миналогодишните виелици. И на дефицита.

— Добре ли сте? — попита Очоа.

— Свикнала съм, повярвайте ми — каза тя. — Сигурен ли сте, че не ви изнервя?

— Това ли. А, не. Не се тревожете.

— Разказвахте ми за отбора ви по футбол.

— Не ви ли отегчавам?

— Моля ви се — отговори Лорън и след кратка пауза добави: — Някой път бих желала да дойда да гледам.

Очоа грейна.

— Наистина ли? Не, само се държите любезно, защото съм жив.

— Вярно е.

Двамата се разсмяха, той отклони очи от нейните за секунда-две и когато вдигна поглед, тя му се усмихваше. Очоа събра кураж и каза:

— Слушай, Лорън, този петък съм вратар и ако си…

Гумите изсвириха, чу се звук от строшено стъкло и скърцащ метал. Фургонът спря толкова рязко, че задните колела се вдигнаха и се стовариха обратно, поваляйки Очоа и Лорън, чийто тил се удари в страничната стена на багажното отделение.

— Какво, по дяволите…? — възкликна тя.

— Добре ли си?

Той откопча предпазния колан, за да стигне до нея, но преди да се измъкне, задната врата рязко се отвори и вътре нахлуха трима мъже със ски маски и ръкавици, насочили оръжия към тях. Два пистолета „Глок“ и свиреп на вид автомат.

— Горе ръцете! — изрева този с автомата. Очоа се поколеба и стрелецът простреля задната гума от неговата страна. Лорън изпищя и въпреки целия му опит по стрелбищата, гърмежът го накара да подскочи.

— Горе ръцете, веднага!

Очоа ги вдигна високо. Лорън вече се беше подчинила. Останалите двама пъхнаха пистолетите в коланите си и се съсредоточиха върху устройството, което придържаше носилката с трупа на Касиди Таун към пода на фургона. Бързо се справиха с него, този с автомата се премести, без да сваля мерника от Очоа, а те свалиха носилката през товарната врата и я откараха някъде настрани, където следователят не можеше да ги види.

Зад тях колите, които пътуваха на юг по Втора улица, вече се трупаха. Движението по платното плътно зад стрелеца беше замряло, а автомобилите на другите платна едва-едва пъплеха около блокадата. Очоа се опита да запомни всички подробности за по-късно — ако оживееха до „по-късно“. Не видя нищо особено полезно. Един от преминаващите шофьори говореше по телефона и той се надяваше, че се е обадил в спешното отделение. Тогава нападателите се върнаха и затръшнаха задните врати.

— Излезете ли, сте мъртви — долетя гласът на онзи автомата.

— Стой тук — каза Лорън, но Очоа беше извадил оръжието си.

— Не мърдай — нареди й той и отвори вратата с ритник. Изскочи навън, но не от страната, от която бяха изкарали носилката, и се претърколи зад задното колело. Под фургона видя натрошено стъкло, хидравлично масло от двигателя и колелата на самосвала, в който се бяха ударили.

Изсвириха гуми и той изскочи иззад фургона, заел позиция за стрелба, но голямата камионетка — черна, без номера или означения — полетя напред. Шофьорът направи остър завой, за да постави самосвала между себе си и Очоа. Трябваха му няколко секунди да изтича до него, но през това време камионетката беше завила по 38-а улица към „Рузвелт“, Ийст Ривър или бог знае къде.

Зад него някакъв шофьор извика:

— Ей, приятел, ще преместиш ли това?

Очоа се обърна. Насред платното лежеше носилката на Касиди Таун. Беше празна.

След като предаде касетите от телефонния секретар на Касиди Таун и тефтера й с ангажименти в Съдебна медицина за анализ, Хийт се върна в общия офис в управлението. Роули тръгна към нея, още щом влезе.

— Имам новини за Човека койот.

— Това нужно ли беше?

Ники не обичаше на жертвите да се дават прякори. Разбираше, че е практично, спестява усилия и позволява на натоварения отряд да комуникира бързо — беше като име на текстов файл, което всички разпознаваха. В това обаче имаше и елемент на черен хумор, който не й харесваше. Хийт разбираше също, че механизмът, за да се справиш с такава мрачна работа, беше да се отдалечиш от човешката й страна, като се надсмиваш на ужасното. Тя обаче бе продукт на собствения си опит. Когато си спомняше за убийството на майка си, не искаше да мисли, че отрядът, който го е разследвал, е залепил прякор на майка й и единственият начин да утвърди това беше самата тя да не го прави… и да възразява, когато се случва в собствения й отряд. Правеше го постоянно, макар и с непостоянен успех.

— Извинявай, извинявай — каза Роули. — Почвам отначало. Получих информация за убития мъж от мексикански произход от тази сутрин. Господинът, който според теб може да е бил нападнат от койота?

— Така е по-добре.

— Благодаря. На една пресечка от тялото е бил намерен неправилно паркиран камион с продукти, собственост на… — Роули се посъветва със записките си. — Естебан Падийя, на ъгъла на „Ийст Хъндред“ и 15-а улица.

— Испанската част на Харлем. Сигурен ли си, че камионът е негов?

Роули кимна.

— Разпознахме жертвата на семейна снимка, залепена на таблото. — Именно от такива подробности стомахът на Ники се преобръщаше. — Ще проуча допълнително.

— Добре, дръж ме в течение.

Тя му кимна и тръгна към бюрото си.

— Значи наистина мислиш, че е било койот, а?

— На това ми заприлича — каза тя. — Понякога действително влизат в града. Обаче съм съгласна с патоанатома — и да е бил койот, появил се е в последствие. Не се сещам за койоти, които крадат портфейли.

— Уайли Койота би го направил. — Руук. Остроумничеше от старото бюро, на което седеше навремето. — Естествено, преди това би си гръмнал носа и косата с динамит. И би мигал ето така. — Той демонстрира. — Като малък гледах много анимационни филми. Израснах без родителски надзор.

Роули се върна на бюрото си и Хийт пристъпи към Руук.

— Мислех, че ще дадеш писмени показания и ще си тръгнеш.

— Дадох — каза той. — После се опитах да си сваря еспресо с кафе машината, която ви подарих, но тя не работи.

— Ами, не сме си варили еспресо, откакто ти замина.

— Очевидно е. — Руук стана и довлече машината от бюрото отпред. — Боже, тия чудесии винаги са по-тежки, отколкото изглеждат. Виждаш ли, не е включена, не сте сипали вода… Сега ще ви я настроя.

— Няма нужда.

— Добре, но ако решите да я използвате, недейте просто да наливате вода. Това е помпа, Ники, и като всяка помпа трябва да се смаже.

— Добре.

— Да ти помогна ли? Има си правилен и погрешен начин.

— Знам как да… — тя прекъсна тази нишка на разговора в зародиш. — Виж, да оставим…

— Тази вкуснотия?

— … кафето и да видим показанията ти. Става ли?

— Става.

Той й подаде лист хартия, седна на ръба на бюрото и зачака.

Тя вдигна очи.

— Това ли е всичко?

— Опитах се да бъда кратък.

— Написал си един абзац.

— Заета жена си, Ники Хийт.

— Добре, виж — тя спря, за да подреди мислите си, преди да продължи. — Останах с впечатлението, че след седмиците — седмиците, — които си прекарал с убитата, ще знаеш повече от това.

Тя хвана ъгълчето на листа между палеца и показалеца си така, че той да затрепери. Въздушният поток от климатика дори успя да го развее, което се получи много добре.

— Наистина знам повече.

— Но?

— Журналистическата етика не ми позволява да издам източниците си.

— Руук, източникът ти е мъртъв.

— Което ме освобождава от отговорност.

— Пей тогава.

— Само че говорих и с други, които може да не искат да бъдат разкрити. Видях някои неща, бяха ми доверени подробности, които не искам да запиша, за да бъдат извадени от контекст за сметка на някой друг.

— Може би ти е нужно време да помислиш.

— Ей, може да ме заключиш в Клетката — изкиска се той. — Това е един от най-ярките ми спомени — как разпитваш новобранци и ги пречупваш с празни заплахи. Прелестно — и ефективно.

Тя го прецени за части от секундата и каза:

— Прав си. Заета жена съм.

Направи крачка напред, но той й препречи пътя.

— Чакай, имам решение за тази малка дилема. — Той мълча достатъчно дълго, за да й позволи доста очевидно да погледне часовника си. — Какво ще речеш, ако ти кажа, че можем да работим заедно по случая?

— Не искаш да чуеш какво ще река, Руук.

— Изслушай ме. Искам да развия този важен нов ъгъл на материала за Касиди Таун. Ако сме отбор, ще мога да ти казвам какво знам за жертвата. Аз искам достъп, ти — източници, и двамата печелим. Има и нещо още по-хубаво. Ти и аз, както в доброто старо време.

Против волята си Ники усети леко подръпване на ниво, което не можеше да контролира. Помисли си обаче, че макар да не контролира чувството, би могла да овладее себе си.

— Имаш ли представа колко си прозрачен? Фукаш се с източниците и информацията си само за да имаш повод да си около мен. Добър опит — каза тя и тръгна към бюрото си. Руук я последва.

— Надявах се идеята да ти допадне по две причини. Първо, освен — да, удоволствието от твоята компания, ще имаме възможност да се разберем за станалото между нас, каквото и да е то.

— Това е само една причина. Каква е другата?

— Капитан Монтроус вече го одобри.

— Не…

— Готин е — и умен. Двата билета за мача на „Никс“ също не навредиха. — Руук протегна ръка да стисне нейната. — Ти и аз, партньоре.

Докато Ники се взираше в ръката му, телефонът й иззвъня и тя вдигна.

— Здрасти, Очоа. — Внезапно пребледня и възкликна „Какво?“ и всички глави в общия офис се обърнаха към нея. — Ти добре ли си? — Тя го изслуша, кимна и каза: — Добре. Върни се веднага щом дадеш показания.

Когато затвори, всички се бяха събрали около бюрото й.

— Очоа беше. Някой е откраднал тялото на Касиди Таун.

Руук наруши настъпилото удивено мълчание.

— Изглежда, че се събрахме точно в подходящия момент.

Изражението на Хийт не съответстваше на ентусиазма му.