Великолепният негодник

12.

Великолепен пурпурен килим от цъфнал пирен покриваше склона към края на скалата, надвесена над пустошта.

Кейт удивено съзерцаваше ниските храсталаци, които се бяха преобразили от грозновати кафяви растения в симфония от свежи стебла с цвят на лавандула.

— Красиви са — промълви Кейт. — Не ти повярвах, когато ми каза.

Тя се смъкна от Кеърд и изтича нагоре по склона.

— Това е… просто прекрасно! — Тя застана на ръба на скалата и възторжено протегна ръце, за да почувства обливащите я лъчи на слънцето, аромата на пирена и на морето около себе си. — Мили боже, влюбена съм в това място!

— Е, не се влюбвай толкова, че да паднеш от скалата. Изглеждаш така, сякаш се каниш да скочиш и да полетиш.

— И бих могла! В ден като този са възможни и чудеса. — Тя го погледна през рамо и видя, че той все още стои в подножието на склона и смълчано я гледа. — Някой ден може и наистина да опитам.

— Не бих се изненадал, ако успееш, стига да го искаш достатъчно силно.

— Но не е ли прекрасно, Робърт?

— Прекрасно е. — Той се усмихна доволно, измъкна едно одеяло от торбата на седлото и я последва нагоре по склона. — Но пък за теб всичко в Крейда е прекрасно.

— Така е. А ако ти не го забелязваш, значи си станал ужасно придирчив и критичен. Имаш късмет, че съм аз, та да ти покажа истинската стойност на Крейда.

— Приеми смирената ми благодарност. — Той разстла одеялото на земята, после седна до нея и обви ръце около голите си колене.

Той изглеждаше като древен варварски герой, помисли си тя доволно, с блестяща бронзова кожа и развяваща се черна коса. Тя го обичаше най-силно именно такъв, без следа от предпазливия циничен мъж, когото бе виждала в началото. През двата месеца, изминали от сватбата на Гавин, Робърт бе започнал почти непрекъснато да носи килт, а докато яздеха към пустошта, бе съблякъл ризата си. Внезапно я обзе желание да го докосне, да протегне ръка и да погали стегнатите, ясно очертани, мускули на корема му, но сдържа този импулс. Не още. Това би довело само до страст, а тя искаше да се наслади изцяло на този особен момент.

— Но ти никога не си смирен. Никога не съм срещала мъж, който до такава степен да е уверен в собствената си стойност.

— Но пък и познанствата ти с мъже са били доста ограничени. И ми се струва, че едва ли би казала за твоя Себастиан, че му е липсвало самолюбие.

— Така е. Но вие, шотландците, сте далеч по-арогантни. Вече смятам, че това е основната ви черта.

— В такъв случай ти, като дъщеря на шотландска кралица, би трябвало да имаш прекомерна доза от това качество.

Преди два месеца споменаването на майка й би предизвикало у нея известна неловкост, но в този ден нищо не можеше да помрачи приповдигнатото й настроение.

— О, наистина и аз съм донякъде арогантна. Но ние, жените, се нуждаем от това качество, защото мъжете непрекъснато се опитват да ни подчинят. Това е единственият ни начин да оцеляваме.

— Майка ти не успя да оцелее.

Тонът му все още бе непринуден, но тя вече долови и съвсем слаби мрачни нотки, затова побърза да насочи разговора им към по-радостни теми.

— Все пак Елизабет е успяла да оцелее вече повече от тридесет години, а ти казваш, че тя е най-арогантната жена на земята.

— Както и на небето или в ада — мрачно рече той.

— Все пак се е опитала да постъпи добре с мен.

— Не достатъчно добре, за да се погрижи настойникът, който ти избира, да е подходящ за задачата си.

— Значи все още я виниш? Струва ми се, че я осъждаш прекалено сурово. Тя просто е направила онова, което е сметнала за най-добро за мен.

— Елизабет рядко се замисля за доброто, на когото и да е, ако нейното собствено благополучие или това, на страната й е на другото блюдо на везните.

— Тогава би трябвало да я одобряваш. Самият ти каза, че не би последвал майка ми, защото била импулсивна.

Той се намръщи.

— Никак не одобрявам тази червенокоса кучка.

Кейт никога не го бе виждала такъв, помисли си тя развеселено. Приличаше на сърдито момченце.

— Защото тя те надхитри и те принуди да изпълниш желанието й. — Тя се усмихна. — Но би ли я последвал в битка?

— Казах ти, че се бия само под знамето на Крейда.

— Ами ако имахте обща цел? Тогава щеше ли? — настояваше Кейт.

— Да — изръмжа той.

Тя радостно изпляска с ръце.

— А не би последвал Джеймс, който е мъж. Виждаш ли, арогантните жени наистина са си спечелили място на този свят.

— Не нейната арогантност, а разумът й ще има значение.

— А как иначе би могла да надделява? Кротостта не е от полза за никой владетел.

— Омръзна ми да говорим за Елизабет.

Устните й помръднаха.

— Защото ти напомня как тя те е надхитрила?

Неочаквано той се метна върху нея и се втренчи в лицето й.

— Права си — с копринен глас промълви той. — Мисълта, че някой ме е надхитрил, ме раздразва и ме кара да искам да властвам над всичко и всички около мен. Ти би ли желала да ти покажа какво означава надмощие, Кейт?

Тя се намръщи.

— Никога не съм харесвала надмощието над себе си.

— Но аз ще го упражня по съвсем друг начин от твоя Себастиан. Позволи ми да опитам.

— О, добре тогава. Щом смяташ, че ще ми хареса. — Той никога не бе правил нещо, което да не й харесва. С него всичко бе само удоволствие и радост. Ръцете й се плъзнаха под килта и тя обви с длани стегнатия задник. — Вече съм на мнение, че това облекло много ми харесва. Толкова е удобно!

— Забелязах, че ти харесва. Признавам, че през последния месец го нося повече, отколкото когато и да е друг път — очите му отчасти се притвориха, когато й се усмихна дяволито. — Но пък и не можех да си позволя да не го сторя. Не бих искал твоята липса на свенливост да остане без подражание.

Той имаше предвид, че напоследък самата тя бе започнала да носи възможно най-малко дрехи под роклите си, тъй като искаше да бъде готова за него по всяко време. Затова сега и тя се разсмя.

— Е, ти сигурно нямаше да ми позволиш и аз да нося килт.

— Защото не бих искал да позволя на мъжете от клана да разберат каква пламенна женичка си имам. От това само щяха да се почувстват недоволни от собствената си участ. — Той бавничко разкопча роклята й и оголи гърдите й. — Да, много пламенна…

Под погледа му гърдите й започнаха да се стягат.

— Тогава направи нещо по въпроса — настоя тя.

Той поклати глава.

— Харесва ми да те гледам.

Както бе застанал, върху нея, тя усещаше, че той би искал да направи нещо повече от това, просто да я гледа, но все пак продължаваше да седи неподвижен, напрегнат, загледан как тялото й узрява за него.

— О, това ми харесва — тихо рече той. — Каква жена си само! Достатъчен е един поглед, и ти реагираш.

Той се отдръпна от нея и започна да я съблича, но без да бърза. Тя се опита да му помогне, но той я спря.

— Не, остави на мен. Казах ти, че съм в настроение да упражнявам надмощието си.

— Но какво ще е това надмощие, ако ме обслужваш като камериерка? — намръщи се тя.

— Така аз владея скоростта на играта.

Той вече напълно я бе съблякъл, освен копринените чорапи и кожените жартиери, които ги придържаха над коляното. Сега Робърт развърза жартиера на дясното й бедро и започна бавно да навива чорапа надолу по крака й, а пръстите му едва-едва докосваха кожата, като милувка с перце.

При допира му я побиха тръпки и мускулите й се стегнаха.

— Радвам се, че се отказа от онези вълнени чорапи — промълви той. — Тези са много по-приятни.

Той леко разтри чувствителното място зад коляното й.

Тя се изви нагоре върху одеялото, щом докосването му породи палеща горещина, която сякаш се насочи право към утробата й.

— Колко си била чувствителна тук! Не мога да ти опиша как се радвам, че открих това местенце. — Той изу чорапа й и нежно докосна стъпалото. — И тук.

Мускулът на прасеца й се стегна и стъпалото се изви. Тя дълбоко си пое дъх. Много хубаво, че е решил да играе на тези игрички, но й се струваше, че всичко вече трае прекалено дълго.

— Това не е чувствителното местенце, с което бих искала да се занимаеш.

— Ще дойде време и за него. — Той развърза и другия жартиер и го остави настрани. — Може би.

— Може би! Ако си мислиш… — Тя млъкна, забелязала пакостливата му усмивка. Той изглеждаше невероятно дяволит, безразсъден и безкрайно чувствен. Никога не го бе виждала точно такъв и тази внезапна промяна я заинтригува. Настроението му може и да бе дяволито, но тя знаеше, че той не би могъл да се въздържи да не достави удовлетворение на нея или на себе си. Но може би, ако тя успее да покаже сдържаност, той ще стане нетърпелив и желаният край ще дойде по-бързо. Тя го погледна в очите и умишлено се отпусна назад на одеялото. — Възможно е да се отегча от това помайване.

— Охо, предизвикателство! — Той седна назад на петите си и я загледа, както лежеше гола пред него. — Така, какво ли да сторя, та да отвърна достойно на него? — После протегна ръка и взе двата кожени жартиера. — Да ти покажа ли едно от нещата, които научих в Испания?

— Ти вече ми показа доста от тях.

— Но това е свързано с тъканите. Веднъж ти прояви интерес към тях, а самият аз винаги съм бил особено заинтригуван от усещанията при допир с тях. — Той взе единия жартиер и се наведе над нея. — Не, стой съвсем неподвижна. Ще видиш, че няма да те заболи.

— Какво правиш?

Тя гледаше как той обвива лявата й гърда с тънкото кожено ремъче и след това бавно затяга спиралата, докато зърното и връхната част на гърдата й се издуха нагоре.

— Какво усещаш?

— Странно е. Усещам… натиск.

— Но не боли?

— Не. — Извънредно меката каишка бе гладка и топла върху плътта й и натискът бе съвсем лек. — Почти не го усещам.

— Ще го усетиш. — Той вече увиваше и другата й гърда с втория жартиер. — Дори и това мъничко приспособление може да накара кръвта да се събере в зърната ти и ще ги направи много по-чувствителни. — Той приключи със завързването на жартиера и отново седна, загледан в нея. — Сега усещаш ли го?

Започваше да усеща леки иглички и когато самата тя погледна към кожените ремъци върху плътта си, бодежът се засили още повече.

— Да? — попита Робърт.

Тя го погледна и веднага разбра, че действията му са възбудили и него, не по-малко от самата нея. Със сигурност той не можеше да продължава още дълго.

— Може би мъничко. — Тя се престори, че се прозява. — Макар че, струва ми се, малко ми се доспа.

— Значи наистина трябва да те разсъним. — Той седна до нея и бавно разтвори краката й, като не спираше да я гледа. — Но все си мисля, че и тук е необходимо малко разбуждане — рече той и се пресегна някъде зад нея. — Както и да е, и това ще стане.

Хлад върху горещата й плът, някаква едва доловима земна грапавост в самата й сърцевина.

— Какво…

Той вдигна ръка и й показа. Бе откъснал стръкче пирен и я бе погалил с него. Стръкчето бе дълго повече от педя, с дебело пурпурно стебло, тънколистни зелени клончета и перести връхчета с цветове като камбанки.

— Казах ти, че пиренът може да се използва за много неща. — Той прокара цветето по корема й и загледа как мускулите й се стягат. — Тъкани, Кейт. Чудесни, чудесни тъкани.

Проклетите му тъкани направо я влудяваха. Нежните венчелистчета, които се плъзгаха по тялото й, сякаш запалваха всяко местенце, до което се докосваха, кръвта се втурваше към кожата й, докато сякаш цялото й тяло пламваше, завладяно от допира му.

— Все още ли си сънена, момичето ми?

Тя просто не можеше да отговори.

Пиренът леко се отъркваше в разтегнатите й зърна и тя прехапа устни, за да заглуши едно стенание. Те бяха станали вече толкова чувствителни, колкото той бе предрекъл. Гърдите й започнаха да се повдигат и спущат с всеки дъх.

— Струва ми се, че вече не ти се спи. — Той се задържа върху гърдите й дълго време, обикаляше розовите връхчета, изпъкнали от лекия натиск, после докосваше с цветето зърната й. Присвил очи, не откъсваше поглед от лицето й. — Ако ме помолиш достатъчно любезно, може пък и да се съглася да сложа край на всичко това. — Той леко духна върху едното й уголемено зърно. — Кажи ми какво искаш.

Искаше да усети езика му върху себе си, устните му да обхванат зърното й и да облекчат трескавата жажда, която бе разпалил. Но той каза може, а тя не искаше да достави на своя дяволит мъчител удоволствието да я види, че се предава, освен ако не е сигурна, че всичко наистина ще свърши. Небеса, той със сигурност не би могъл да продължава така още дълго!

Робърт плъзна стръкчето пирен по ребрата й й после надолу по корема. Поигра си с вдлъбнатинката на пъпчето й, наблюдавайки как мускулите й се стягат. Премести стеблото още по-надолу и разроши с него къдриците около женствеността й.

Той разтвори бедрата й още по-широко и започна да движи пиреновото стръкче нагоре и надолу по най-интимната й част.

Искаше й се да извика. Ноктите й се впиха в одеялото, когато тя инстинктивно вкопчи ръце в него.

— О, това май наистина ти се стори интересно? — Той завъртя стеблото около малката пъпчица. — А това?

Тя просто не можеше да издържи повече.

— Да — промълви тя, стиснала зъби.

— Тук си наистина прелестна — прошепна той. — По-красива и от пирена. Разтваряш се и трептиш като цвете под лъчите на зората.

Той обърна пиреновото стебло и го плъзна още по-надолу.

— Това е хубаво дебело стебло. — Тихо рече той. С перестото връхче леко навлезе в нея. — Би ли желала да го усетиш в себе си?

Копринените думи достигнаха до нея като вълна, събуждаща забранено вълнение. Тя дишаше задъхано, главата й се мяташе по одеялото. Това трябваше да спре. Нуждаеше се…

— Да!

— Но никак не е вероятно, по дяволите! — Той захвърли настрани пирена и с един мощен тласък навлезе в нея. — Аз съм ревнив съпруг и проклет да съм, ако позволя да познаеш друг или друго, освен мен.

И ето че той изведнъж започна да й отдава всичко, което досега й бе отказвал. Докато хълбоците му се движеха със сила и ярост, той я повдигна и силно засмука гърдата й.

Това бе прекалено много. Тя чувстваше как сълзите се стичат по страните и, докато обвиваше крака около ханша му, отчаяно притискайки го към себе си. Удоволствието бе толкова силно, че тя бе като обезумяла, отзивчива на всяка заповед, приемаща го в себе си до краен предел.

Експлозията, която настъпи след няколко минути, я остави напълно безчувствена и немощна.

Сякаш не бе напълно в съзнание, когато той се надигна от нея, отвърза кожените жартиери от гърдите й и ги захвърли настрани. После се засмя.

— Струва ми се, че ти хареса да бъдеш обект на надмощие. Може би ще ми позволиш да го правя по-често.

— Не мисля… че бих могла да го понеса — задъхано отвърна тя. После се претърколи в обятията му. — А и освен това ще е честно и аз на свой ред да го сторя с теб. И знам точно на кое място ми се ще да завържа този жартиер.

— Ама че сладострастно момиче си!

Тя го притискаше към себе си. Езичниците, които първи са дошли на Крейда, сигурно са се чувствали по същия начин като нея сега. Чуваше тихото ръмжене на тюлените и плисъка на вълните, разбиващи се о скалите там, долу. Слънцето прежуряше голата й плът, а миризмата на пръст, пирен и Робърт я обгръщаше отвсякъде. Всеки път с него удоволствието бе по-сладостно, по-страстно, по-пълно, и все пак винаги различно: това бяха блестящи скъпоценни камъни, които тя можеше да излъска и скрие в своята съкровищница. Със сигурност не бе възможно да е така само за нея, а не и за него. Той никога не бе изрекъл думите, но тя чувстваше как обвързването им става все по-силно с всеки изминал ден.

— Сега идва моят ред — напомни му тя. — И то скоро.

— Може би занапред е по-добре да забравим за упражняването на надмощие — рече предпазливо той, после я целуна. — Освен това реакцията ти никак не беше подходяща. Необходимо е подчинение, а не разпаленост. Ти определено не си подходяща точно за този вид игра. А може би всичките приказки за Елизабет и за кралския й нрав ти повлияха да проявиш повече плам, отколкото бе необходим.

— Може би. — Тя внезапно се повдигна на лакът и погледна надолу към него. — Но, знаеш ли, и аз ще стана кралица. Най-добрата кралица в целия свят.

Той се стегна точно както бе очаквала, а очите му се присвиха.

— Нима?

Тя се засмя и се хвърли обратно в прегръдките му.

— Кралицата на Крейда.

Той забележимо се отпусна.

— Пак ли се опитваш да ме изместиш?

— Единствено в полза на нашия син или дъщеря.

Ръцете му се стегнаха около нея.

— Не, Кейт.

— Да. — Тя се сгуши по-плътно в него, а устните й леко докоснаха шията му. — Крейда е единственото кралство, което някога ще искам. Дай ми го!

— Казвал съм ти, че това е невъзможно.

При друг случай тя би зарязала тази тема, но сега бе прекалено преизпълнена от щастие и увереност, за да не направи този опит.

— А аз съм ти казвала, че мотивите ти са глупави.

— Слушай, Кейт, ти си тази, която е сляпа. — Ръката му нежно галеше косите й. — Толкова си сляпа! Не можеш ли да разбереш… Не, Себастиан е свършил работата си прекалено добре.

— Какво искаш да кажеш?

— Все се чудех как така не виждаш заплахата за себе си, която аз и Елизабет, и целият свят веднага забелязваме. Първо си мислех, че не искаш да знаеш за това, но после разбрах, че това отново е дело на Себастиан. Той ти е казвал каква заплаха представляваш и ти си отхвърлила тази истина заедно с всичките му лъжи. Повярвай ми, ти си заплаха, Кейт, за себе си и за Крейда.

— И за теб ли? — подразни го тя.

Той за миг остана смълчан.

— И за мен.

Той бе толкова сериозен, че за миг у нея припламна страх и помрачи щастието й.

— Всичко това са пълни глупости. Аз никога не бих те наранила. Искам само да те направя щастлив! Толкова ли е лошо да искам да те даря с рожба?

— Нали не си бременна? — бързо попита той.

— Знаеш, че миналия месец цикълът ми дойде. Все още е рано. — Но тревогата му я нарани, макар и да знаеше каква е причината за нея. — Така че още няма нужда да се безпокоиш. — Тя се опита да се усмихне. — Освен това веднъж ти ми каза, че имаш разрешение за проблема, ако някога забременея.

— И наистина е така.

— А какво е то?

— Ще заминем далеч от Крейда — простичко отвърна той. — Завинаги.

Очите й се разшириха от слисване.

— В изгнание? — прошепна тя. — Не говориш сериозно! Ти обичаш Крейда.

— Да, обичам Крейда.

— Ако я напуснеш, това ще те убие.

— Ако я унищожа, това ще ме убие.

И той наистина говореше сериозно. Тя започна да трепери неудържимо, когато забеляза неумолимата решителност, изписана по лицето му.

— Ще ме намразиш.

Той поклати глава.

— Защо ще те намразвам? Аз трябваше да те имам. Знаех какво ще бъде наказанието. И направих своя избор.

Тя зарови лице в рамото му.

— Спри да трепериш — нежно рече той. Ръцете му галеха гърба й, утешаваха я, сякаш бе малко дете. — Това все още не се е случило. Все още имаме време.

А тя трябваше да използва това време, за да му докаже, че той греши, че едно дете няма да означава края на Крейда за него.

— Не виждаш ли каква грешка ще извършиш?

— Шшт… Нека говорим за нещо друго.

— Аз никога няма да ти навредя — гласът й трепереше. — Никога! Не и заради Крейда. Нито за каквото и да е. Вярваш ли ми?

— Вярвам ти.

Но той също така вярваше, че предопределението й е да го отведе далеч от Крейда, а това щеше да го нарани по-смъртоносно и от камата на убиец.

Ръцете й страстно се стегнаха около него.

Защо иначе Бог ги бе събрал, ако не е искал те двамата да бъдат заедно тук, на Крейда? Светът щеше да е напълно лишен от ред и от смисъл, ако Той позволи те двамата да бъдат разделени заради потеклото й, което тя не бе избирала сама. Робърт непременно грешеше и Бог трябваше да й даде сили да му покаже грешката му, преди да е станало прекалено късно.

Две вечери по-късно Джок Кандарън влезе в стаята, в която Робърт и Кейт седяха пред камината и играеха шах.

— Каква мила картинка! — язвително започна той. — Съжалявам, че се налага да те безпокоя, Робърт, но Малкълм е на пристана и желае да се срещне с теб. Какво да му кажа?

Робърт тихо изруга, избута стола си встрани и стана.

— Вече се тревожех, че прекалено дълго е тих и мирен.

— Какво да му кажа? — повтори Джок.

— Доведи го тук. Разбира се, ще се наложи да се срещна с него.

— Не бях сигурен дали искаш. — Погледът на Джок се помести към Кейт, седнала до огъня. — Напоследък като че ли си позволил други неща да отвлекат вниманието ти от отговорностите ти.

След тези думи той се обърна и напусна стаята.

— Според теб за какво е дошъл? — прошепна Кейт.

— Нямам представа. При Алек всичко е възможно.

Когато няколко минути по-късно Джок го въведе в стаята, Алек Малкълм ни най-малко не изглеждаше ядосан. Страните му бяха поруменели от възбуда и той се усмихваше.

Усмивката му е най-мила, когато прерязва някое гърло или изнасилва дете.

Именно тези думи на Робърт си припомни тя, когато Алек Малкълм прекоси стаята и се поклони пред нея.

— Ах, вие сте по-очарователна от всякога. Толкова съжалявам, че не можах да ви посетя по-рано. Надявам се, че се радвате на добро здраве?

— Да, здравето ми е добро, благодаря.

— А и как да не се радва човек на добро разположение и на духа, и на тялото, когато наоколо кипи такова радостно оживление? Дочух, че на Крейда наскоро имало сватба.

Кейт го погледна в очите.

— Беше прекрасна сватба.

— Но колко неучтиво от ваша страна, че не сте ме поканили, особено когато и моята Джийн е била сред участниците. Сигурно е била гиздава булка.

— Беше прекрасна. — Робърт прекоси стаята и застана до стола на Кейт. — За това ли си дошъл? Опасявам се, че ще бъдеш разочарован. Гавин и Джийн вече не са на острова.

— О, този факт ми е известен. Разбира се, никак не се изненадах, че си ги отпратил. Крейда винаги е била единственото важно нещо за теб. Никога не би я поставил в опасност. — Той направи гримаса. — Колко жалко! Далеч по-удобно щеше да е за мен да постигна целта си, като убия теб и завзема Крейда, отколкото да си губя времето да претърсвам цяла Ирландия.

Джок застина.

— Ирландия?

— О, ти наистина ги беше скрил много добре, Джок. Отне ми доста усилия да открия щастливата двойка младоженци. — Той се усмихна. — Но сега, страхувам се, че вече не са толкова щастливи.

Кейт го гледаше с неописуем ужас. Дори и самата небрежност на гласа му я караше да потръпва от отвращение.

— Да не би да ви разтревожих? — Малкълм отново се обърна към Кейт. — Виждам, че доста сте пребледнели. Да не сте започнала да изпитвате привързаност към онзи млад непрокопсаник?

Когато Кейт проговори, й се струваше, че устните й някак са изтръпнали.

— Наранили ли сте го?

— Не много… засега. — Той хвърли един поглед към Робърт. — А ти май ме гледаш с доста убийствен поглед. Мисля, че не е нужно да ти обяснявам, че нямаше да съм тук, ако нямах предвид някаква сделка.

— Ако вече си заловил Гавин и Джийн, няма за какво да се пазаря с теб — студено изрече Робърт. — А когато се стигне до подобно отчаяно положение, остава единствено насилственото решаване на въпроса.

— Но ти можеш да сключиш отлична сделка, а насилието за момента не би ти свършило работа. Твоят роднина и Джийн са на сигурно място в Килгрън, а моят началник на стражата има заповед да пререже гърлото на Гавин Гордън, ако не се върна до сутринта.

— Не! — извика Кейт.

— А, значи наистина сте се привързали към момъка. Жените са толкова мили, нежни същества! Сигурен съм, че вие бихте сторили каквото и да е, само за да го спасите от още беди.

— Какви са условията ти? — попита рязко Робърт.

— Нищо особено. Не съм чак такъв глупак, че направо да си поискам Крейда или дори възмездие за търговците, които ти ми отне в Ирландия, като ги завербува отново.

— Кажи условията си — настоя Робърт през зъби.

Той махна към Кейт.

— Само една жена.

Кейт чу как рязко вдиша Джок, а и самата тя беше прекалено слисана, за да е способна да каже нещо.

— Невъзможно — безстрастно заяви Робърт. — Тази жена е моя съпруга.

— Но временните бракове толкова лесно се разтрогват!

— Не беше временен. Оженихме се в църква.

Малкълм поклати глава.

— Временен брак е. О, да, твоят мил роднина не искаше да ми каже, но сладката ми Джийн бе много услужлива.

Кейт поклати глава.

— Тя не би ви казала нищо.

— Признавам, че се намираше под доста силен натиск. — Той отново се обърна към Робърт. — Сглупил си, като не си се оженил за тази прекрасна дама пред очите на църквата. Това би усложнило доста нещата, ако друг мъж реши да я вземе.

— На един мъж обикновено не му се налага да се бие, за да запази жена си.

Алек се усмихна.

— Но един мъж обикновено не се жени за дъщерята на кралица.

Изражението на Робърт си остана безстрастно.

— Нямам представа за какво говориш.

— Започваш да изчерпваш търпението ми. И двамата знаем, че очарователната дама е рядка награда за всеки амбициозен човек.

— И коя мислиш, че е тя?

— Нейният настойник, Себастиан Ландфийлд, доста поразстрои Джеймс. Но за щастие аз успях да уталожа загрижеността му с няколко добре подбрани неистини.

— И, предполагам, си имал причина за това?

— Най-добрата възможна причина на света. Защо да се занимавам с Крейда, когато мога да имам кралски трон?

— Аз не съм… Аз няма да получа кралския трон — рече Кейт.

— О, напротив. Необходим ви е само точният човек, който да ви постели пътя към него. — Малкълм се обърна и тръгна към вратата. — Ще се върна в Килгрън и ще те оставя да си помислиш по въпроса, Робърт. Но не се чуди дълго. Много съм ядосан на приятеля ти и вярвам, че ти можеш да се досетиш с какво ще си запълвам времето, докато очаквам отговора ти.

— Аз не търгувам с човешки същества — каза Робърт.

— Позволи ми да изясня позицията си. Ако не ми дадеш жената, Гавин ще умре, аз ще се върна в Единбург и ще кажа на Джеймс истината, и тогава и жена ти ще умре. Няма да е точно както аз бих наредил нещата, но ще послужи да засиля влиянието си над него. — Той се обърна към Кейт и любезно я помоли: — Кажете му да ви освободи. Не се плашете. Позволете ми да ви ръководя, да се грижа за вас. Вие сте млада и хубава, а това са единствените качества, които ще изисквам от вас. Сам ще се справя с останалото. Не знаете каква власт ви очаква. Ще ви направя владетелка и на Англия, и на Шотландия. Бихте могла да станете най-могъщата кралица, която светът някога е познавал. Защо ще искате да оставате тук, когато ви очаква подобно бъдеще?

Кейт гледаше втренчено вратата, която се затвори зад гърба му, прекалено слисана, за да се помръдне.

Робърт се нахвърли върху Джок.

— Проклятие, казах ти да пазиш Гавин!

— Сторих, каквото можах — рече Джок. — И двамата знаехме, че вероятно това няма да бъде достатъчно. Трудно е да скриеш човек като Гавин. Едва ли някога е бил дискретен.

— Алек ще го научи на дискретност — рече Робърт. — Нали го чу, това копеле ще…

Той млъкна и дълбоко си пое дъх.

— С приказки нищо няма да постигнем. Трябва да измъкнем Гавин от Килгрън.

— Алек ще очаква някакви действия от наша страна. Със сигурност е напълнил крепостта със стражи и войници.

— Значи трябва да изпратим достатъчно голяма войска, за да ги надвием. Свикай всички мъже на острова. Аз ще отида на сушата и ще се срещна с Роби Макбренън и Джейми Грант и ще се опитам да ги убедя да съберат клановете си и да тръгнат с нас. Ще се срещнем утре при залез-слънце в долината Килфърт Глен, ти ще доведеш нашите хора и ще обмислим възможните планове.

Планове за война, помисли си Кейт, битки, кръвопролития и смърт. По нейна вина. Само по нейна вина.

Джок кимна и излезе от стаята.

Робърт се обърна отново към Кейт.

— Ще оставя стража на острова, в случай че това е един от номерата на Малкълм. Не се тревожи, ти ще си в безопасност тук.

В безопасност. Тя ще е в безопасност, но Гавин и Робърт и още колко други може да загинат?

— Не! — Тя скочи на крака. — Ще е прекалено късно. Той ще убие Гавин! Нека аз да отида. Може би ще успея да…

— По дяволите! — Робърт яростно се нахвърли върху нея. — Не виждаш ли, че точно това иска той? Точно това ще му се понрави най-много, да те примами извън Крейда, за да може да те откъсне като зряла круша от дървото.

— Тогава нека го стори — отвърна тя също толкова разпалено. — Гавин нямаше да бъде в затвора, ако не бях аз!

— Не, щеше да е мъртъв. Алек няма никаква причина да не желае Джийн да овдовее, освен ако не иска нещо точно определено.

— Това не променя факта, че Малкълм ще…

— Млъкни! — Очите му пламтяха срещу нея. — Не чу ли какво казах на това копеле? Няма да те изтъргувам за Гавин, нито пък за когото и да е друг!

Той излезе бързо от стаята и тя го последва.

— Изслушай ме! Не мога да понеса да…

Входната врата се затръшна зад гърба му.

От страх и притеснение направо й прилоша, затова Кейт протегна ръка и се подпря на стената. Робърт й бе казал, че това може да се случи. Защо не му бе повярвала, когато й казваше, че може да унищожи Крейда? Тя знаеше отговора. Не искаше да повярва на това, защото тази истина щеше да й отнеме и Робърт, и Крейда.

Тя беше виновна. Всичко беше само по нейна вина. Може би Робърт бе прав, че и действията на Гавин са причина този път, но какво ще бъде следващия? Дори и да обсадят Килгрън и да освободят Гавин, Малкълм все още ще копнее за властта, която Кейт носи. И това ще продължава вечно. Крейда можеше да бъде завладяна, можеха да загинат хора.

Може да загине Робърт.

При тази мисъл у нея се надигна панически страх. Всичко, което Себастиан твърдеше, че тя представлява, се бе сбъднало. Тя беше унищожителка точно както майка си.

Не! Няма да бъде унищожителка. Няма да се превърне в копие на майка си.

Ще се бори.

Когато Джок отвори вратата на къщата си, не можа да прикрие изненадата, която за миг се изписа върху обикновено безстрастното му лице.

— Нуждаеш се от мен, така ли, милейди? Опасявам се, че в момента нямам много време за това. — Той махна към масата, върху която беше разгърната карта. — Както виждаш, правя…

— Аз също нямам много време. — Кейт пристъпи в стаята и отметна качулката на наметалото си. Кимна учтиво на двамата мъже. В по-младия от тях разпозна лейтенанта на Джок, Иан Мактавиш, но другият й бе непознат. — Господа, бихте ли ни извинили?

Устните на Джок се присвиха от раздразнение, когато той се обърна към хората си.

— Изчакайте ме в другата стая. Сигурен съм, че разговорът ни с милейди няма да трае дълго.

— Не трябва да си тук, знаеш това — рече Джок. — Едва ли може да се сметне за благоприличие съпругата на господаря да…

— Да не мислиш, че ме интересува! — Тя рязко се извърна, за да застане лице в лице с него. — Искам да ме отведеш в Килгрън и да ме замениш за Гавин.

Той окаменя.

— Нима? Не вярвам Робърт да одобри подобни действия.

— Но ти би ги одобрил — горчиво рече тя. — Така ще си доволен, нали? Ти и Крейда най-после ще се отървете от мен.

— Не и ако Робърт реши да хукне подире ти. — Очите му бяха леденостудени, когато добави: — И двамата знаем, че той се е побъркал по теб.

— Да — прошепна Кейт. Достатъчно се е побъркал, за да рискува да загуби Крейда. Тя бе поощрявала и засилвала тази негова сладострастна лудост с всяка примамка, която имаше на разположение. Напоследък бе започнала да си мисли, че неговата страст не е само влечение към плътта й, че той започва да я обича така, както тя го обичаше. Е, всичко това вече бе приключило. Тя никога нямаше да разбере. — Ще се занимаваме с този проблем тогава, когато отведем Гавин на безопасно място далеч от Килгрън. Ако Робърт наистина реши да обсади Килгрън, за да ме освободи, поне Малкълм няма да държи заложник, когото жадува да убие. Колко време ни е нужно дотам?

— Стигнем ли сушата, остава около половин ден езда до Килгрън.

— Това означава, че ако тръгнем веднага, можем да сме там призори?

— Да, но няма аз да съм този, който ще те заведе там. Също като Робърт, и аз не търгувам с хора.

— Нима предпочиташ да видиш Гавин измъчван до смърт? Малкълм няма да ми стори нищо лошо. Той само иска да ме използва. Ако ме замениш за Гавин, той ще живее, ще живея и аз.

— Дотогава, докато Алек смята, че има някаква полза от теб — съгласи се той. — Но ако реши друго, той ще извлече огромно удоволствие да лиши Робърт от теб по най-мъчителния начин.

Тя нетърпеливо махна с ръка.

— Губим ценно време. Ако ти не ме заведеш, ще ида сама. Ти така пламенно изпълняваш скъпоценния си дълг. Ето ти случай. С един удар можеш да спасиш Гавин и да спечелиш време за нападение срещу Килгрън, което вече ще е по ваш избор, а не по избора на Малкълм. Знаеш, че планът ми е разумен.

Той я изучаваше смълчан.

— Да, планът ти има някои добри страни.

Тя се обърна и тръгна към вратата.

— Тогава нека тръгваме. Рейчъл е вързана отвън и аз съм си стегнала багажа.

— Значи си била сигурна, че ще те заведа?

— Знаех, че с радост ще приемеш всеки начин да отървеш Крейда от присъствието ми — отговори Кейт. — Че никога не си ме харесвал.

— Напротив — тихо каза Джок.

Тя го погледна изненадана.

— В действителност ти притежаваш дързост и честност, които ми харесват. Онова, което не харесвам, е заплахата, която представляваш. — Той се обърна и взе наметалото си. — Само един момент, да дам нарежданията си на Иан и ще сляза при теб.

Кейт въздъхна с облекчение, когато видя Джок да излиза на кон от портите на Килгрън и да препуска по хълма, където го чакаше.

— Гавин?

— Малкълм ме увери, че все още е жив, но копелето не ме пуска да го видя.

— Съгласи ли се на размяната?

Той кимна.

— Иска ти сама да отидеш за Гавин.

— Това благоразумно ли е? Ако той е толкова коварен, колкото казваш…

— Не е благоразумно и той наистина е толкова коварен.

— В такъв случай, какъв избор имаме?

— Бихме могли да стоим тук и да чакаме, за да разберем дали блъфира или не.

— Не. — Кейт прехапа долната си устна. Джок трябваше да се срещне с Робърт при залез-слънце, а тя не искаше Робърт да идва тук, в Килгрън. — Ще отида. — И тя пришпори Рейчъл в тръс. — Няма смисъл да се връщаш. Стой тук и чакай вести.

Джок веднага я догони и подкара коня си успоредно с нейния.

— Казах ти да останеш тук.

Той не отговори.

— Дългът ти е към Робърт, а не към мен.

— Така е — спокойно рече той. — Но Гавин е един от нас, така че, ако вършиш тази глупост заради него, мой дълг е да те подкрепя.

— Доста широк смисъл придаваш на дълга си.

— Напълно правилно е човек сам да определя смисъла на светлината, която ръководи живота му. — Той не я поглеждаше. — Алек е много хитър. Виждал съм го как изкривява съзнанието на хората, също както осакатява и телата им. Възможно е сега да подложи на изпитание духа и куража ти.

— За да види доколко лесно ще му бъде да манипулира пионката за своите цели?

— Може би. — Джок леко се усмихна. — Виждал те е едва два пъти и знае малко за теб. Може би те смята само за това, което изглеждаш.

През отворените порти Кейт видя Алек Малкълм, който ги очакваше в двора, и неволно се стегна.

— И като какво изглеждам? — попита тя.

— Жената на Робърт, полезна само за леглото и за раждане на деца.

Част от напрежението й изчезна и усмивка разтегли устните й.

— Надявам се, че Робърт би потвърдил първото, а пък аз храбро се борех за второто.

Но всичко това вече приключи, осъзна тя отчаяно и отново се натъжи. Никакво бебе, никакъв Робърт, нито пък Крейда нямаше да има в бъдещето й, трябваше да изпълни единствено тази задача, за да поправи злото, което бе сторила.

— Няма да позволя на Малкълм да изкриви съзнанието ми. Въпросът е, как бих могла аз да изкривя неговото?

— Не знам — сви рамене Джок. — Човек, който се интересува единствено от собственото си благополучие, почти няма слаби места. Единственият ти начин да се защитаваш, е да не му позволяваш да се досети за твоите слаби места.

Кейт не искаше да се защитава, а да напада.

— Това не е достатъчно.

— Нима? — Той любопитно се усмихна. — Би било достатъчно за повечето жени.

Вече минаваха през портите и тя събра куража си. Никаква слабост.

— А, не мога да ви опиша колко радостен бях, когато приятелят ми Джок ми съобщи, че ще се присъедините към мен. — Алек Малкълм пристъпи напред и я повдигна от седлото. — Веднага разбрах, че сте интелигентна жена, но сега разбирам и че имате златно сърце. Колко мило, да се жертвате за онова симпатично момче Гавин.

— Къде е той?

— Насам. — Малкълм погледна Джок. — Ти също, приятелю. Знам, че нямаш търпение да видиш роднината си. — Той ги поведе през двора към кулата. — Джок ми каза, че Робърт все още не знае за решението ви. Какъв късмет за Гавин, че не сте толкова коравосърдечна като съпруга си. — Той кимна на стражата пред тежката врата и мъжът я отключи и отвори. — Съжалявам, че ви карам вие да ходите при него, но той не е в състояние да дойде при вас.

При думите му Кейт внезапно почувства, че й призлява, затова се зарадва, че той вървеше пред нея по стръмните извити каменни стъпала, водещи надолу към тъмницата в подземието. Никаква слабост.

Чуваше стъпките на Джок зад гърба си.

Алек отвори вратата в подножието на стълбите.

— Милейди — рече той и отстъпи встрани, за да я пусне пред себе си.

От мрака я лъхна зловонието на мухъл, гнилоч и нечистотии.

— Внимавай — прошепна Джок до ухото й.

Искаше да й каже, че каквото и да види, не бива да показва чувствата си. Самата тя знаеше това отлично. Бе прекарала по-голямата част от живота си, като криеше чувствата си от своя враг. И сега запази лицето си напълно безизразно, но въпреки това не успя да потисне едно ужасено ахване.

Гавин висеше, завързан за китките си, на повече от метър от пода на тъмницата, главата му бе клюмнала върху гърдите, а очите му бяха затворени като в припадък. Окъсаните му дрехи висяха на парцали по изтерзаното му тяло, краката му изглеждаха безжизнени и някак странно разкривени, а лицето му… Мили боже, по него нямаше нито едно местенце, което да не е насинено или кървящо.

— Това необходимо ли беше? — попита Кейт с несигурен глас.

— Да, наредих му да говори — отвърна Алек, — но той не се подчини. А подчинението е особено важно за мен.

Ето защо я е довел тук, осъзна тя. Това бе урок за нея, за това, което я очакваше в бъдеще. Трябваше тя да бъде сплашена за назидание, да бъде наясно какво я чака при всяко неподчинение.

— Развържете го — шепотът долетя някъде откъм мрака в ъгъла. — Моля ви, пуснете го… Боли го…

Това бе Джийн, но една Джийн, която Кейт никога не бе виждала. Беше се свила до стената, дрехите й бяха не по-малко окъсани от тези на съпруга й, погледът й — трескав, докато се взираше в провесеното тяло на Гавин.

— Ще трябва да ме извините за неугледния вид на дъщеря ми — рече Алек. — Не искаше нищо друго, освен да остане заедно с възлюбения си съпруг.

— Развържете го — прошепна Джийн.

— Да, срежете въжетата му — рязко нареди Кейт. — И пратете един от пазачите да приготви каруца. Трябваше да ни кажете, че не е в състояние да пътува. Това ще ни причини големи неудобства.

Кейт забеляза, че хладното й поведение го изненада, но не толкова, че да наруши самообладанието му.

— Не още. — Той се усмихна. — Все още не съм решил какво да правя с него.

— Джок ще го отведе в Крейда. — Твърдо заяви тя. — Това е възможно най-добрият ход.

След тези думи тя се обърна към Джок:

— Прережи въжетата му, Джок.

Джок извади меча си и пристъпи към Гавин.

— Забравяте къде се намирате — тихо каза Малкълм. — Аз командвам тук.

— Той изглежда зле — студено рече Кейт. — Ако го убиете, това ще вбеси Робърт и той ще нападне Килгрън. А точно сега не желаем това.

— Нима? — Алек изглеждаше заинтригуван. — А какво желаем?

— Каквото ми обещахте. Короната. Защо иначе, мислите, щях да дойда тук? — Тя го погледна в очите. Действаше, изцяло следвайки своя инстинкт. Дали е уцелила тона? — Не отричам, че това момче ми допадаше, но не и достатъчно, за да рискувам всичко, което имах на Крейда. Вие ми предложихте нещо, което желаех повече, но не ме разбирайте погрешно. Не съм нежно цвете, което трябва да бъде пазено и ръководено, освен ако сама не реша това.

— Преди да дойда в Крейда, изглеждахте достатъчно доволна.

— Исках острова, но Робърт никога няма да ми го даде. Той дори отказа да се ожени за мен както трябва, само сключи временен брак. — Устните й се присвиха презрително. — Смяташе ме за достатъчно приятна в леглото, но се страхуваше за скъпоценната си Крейда.

— Говорите доста прямо.

— Най-добре ще е да се разбираме правилно и без заобикалки. Вие искате да ме използвате, а аз желая да бъда използвана. Ще видите, че съм силен съюзник. Това не е ли по-добре, отколкото просто една кукла на конци?

— Ландфийлд каза, че можете да бъдете опасна — промълви той.

— Не и ако се стремим към една и съща цел. — Тя замълча за миг. — А ние двамата няма да успеем да спечелим короната, ако пилеем силите си в спорове за дреболии. — Тя кимна към Джок. — Вземи човека си и го отведи оттук.

Тя затаи дъх, но този път Малкълм не възрази.

Джок донесе дървено столче от един ъгъл на тъмницата, качи се на него и като прихвана Гавин през кръста с една ръка, отряза въжето, стягащо китките му.

— Внимавай. — Джийн се изправи на крака и притича от тъмния ъгъл към Гавин. — Краката му са счупени.

Лицето на Джийн бе също толкова насинено и разранено като това на Гавин и Кейт почувства как я разкъсват жалост и гняв. Джок внимателно постави Гавин на земята и коленичи, а ръцете му запълзяха по тялото му, изследвайки нараняванията.

— Каруца — подкани Кейт Малкълм.

Замисленият му поглед нито за миг не се бе отделил от лицето й.

— За това може пък и да сте права.

— Права съм. Обмислих въпроса много внимателно. — Тя видя, че той се колебае, затова разпалено продължи: — Точно сега не бива да правим никакви грешки. През целия си живот съм била без никакво значение за никого. А сега имам възможност да стана кралица. Няма да ви оставя да провалите шансовете ми.

Той отметна глава назад и се разсмя.

— Отлично, Ваше кралско величество, ще наредя на стражите да приготвят каруца.

Веднага щом вратата се затвори зад гърба му, Кейт се хвърли към Гавин и коленичи до него.

— Колко лошо е наранен? — попита тя Джок.

— Никак не е добре. И двете му ръце са измъкнати от раменните стави, десният му крак е счупен на две места, левият на три места, а гърбът му е съдран от камшика. — Той сведе поглед. — На дясната ръка са счупени три пръста.

— Ще оживее ли?

Той кимна.

— Така мисля. Може дори да се отърве от тази история, без да остане сакат, ако успея да наместя тези кости още сега.

— Можеш ли сам да го сториш?

— Това е умение, крайно необходимо на бойното поле, и щях да съм голям глупак, ако не го бях научил. — Джок се намръщи. — Само се моля да няма някакви други травми, които да не съм забелязал.

— Това е всичко — безчувствено рече Джийн. — Камшикът и после разпъване. — Тя погледна Кейт. — Той ме накара да гледам. Казах му за вашия временен брак. Бях готова да му кажа всичко, само и само да престане да го измъчва.

— Господи, нима мислиш, че не разбирам? И аз бих сторила същото! — Кейт сведе поглед към израненото лице на Гавин и в очите й се появиха сълзи. — Всичко ще бъде наред. Веднъж да излезете оттук, ще можеш да се грижиш за него, и той ще оздравее.

— Ако баща ми ме пусне да ида с него — рече Джийн.

Ето още един проблем, уморено си помисли Кейт. Сега се налагаше да измисли някакъв правдоподобен предлог да накара Малкълм да пусне Джийн заедно с Гавин.

— Ама че мила картинка — рече Алек от вратата. — Изглеждате досущ като милозлив ангел, милейди.

Следата от подозрение в гласа му трябваше моментално да бъде прогонена.

— Чувала съм, че майка ми е била великолепна в същата роля, докато се е грижила за съпруга си, лорд Дарили. — Тя го погледна в очите. — Преди да тръгне една вечер за някакъв прием, къщата му била вдигната във въздуха като барутен погреб. Естествено тя после твърдяла, че не знае нищичко за това.

Подозрението в лицето на Алек изчезна при бурния изблик на смях.

— Бях забравил тази история.

— А аз не съм. Изучавала съм всяка силна и всяка слаба черта на майка си. — Кейт се изправи и изтупа мръсотията от полите на роклята си. — На Джок ще му трябва дъска или носилка, както и още един пазач, който да му помогне да пренесат Гавин.

— Изненадан съм, че не желаете аз да го сторя — присмехулно рече Малкълм.

— Засега сторихте достатъчно. — Тръгна към вратата, после се обърна, сякаш й бе хрумнало нещо. — Момичето ще тръгне с него.

— Не! — отсече Малкълм.

— Ако не убием Гавин Гордън, нямаме никаква полза от нея. Те се венчаха в църква, така че вие вече не можете да я ожените за друг, за да извлечете някаква полза. Тя бе формално приета от клана, затова дори е възможно те да се опитат да я отведат насилствено, ако вие не я пуснете.

— Тогава може би е добре още веднъж да си помисля дали пък да не убия момчето — тихо рече той.

— Защо? Джийн вече не ви трябва, а и можете да го сторите без неприятни последствия, след като получим трона.

— Много разумно. — Той присви очи, загледан в лицето й. — Може би сте дори прекалено разумна.

Ето че бе стигнала до края. Ако дръзнеше да стори нещо по-агресивно, то можеше да развали всичко, което бе постигнала. Затова сви рамене безразлично.

— Правете каквото искате. Това не ме интересува. Просто ми се щеше да си спестим неприятностите. — Може би сега бе моментът да покаже малко женска слабост. Тя отвори вратата. — А сега трябва да изляза оттук, иначе направо ще припадна от тази воня. Ще ви чакам в двора.

Щом излезе, Кейт дълбоко пое студения утринен въздух. Дали не бе преиграла? Не, не мислеше така, но наистина не познаваше Малкълм. Можеше единствено да чака и да види. Закрачи из двора, за да се поосвободи от напрежението. Защо още не идват?

Вратата на тъмницата се отвори и Джок, заедно с един от пазачите на Малкълм, изнесоха в двора носилката, върху която лежеше тялото на Гавин.

Джийн?

Миг по-късно на двора излезе и Джийн и Кейт въздъхна с дълбоко облекчение. Когато откъм тъмницата се появи и Малкълм, тя се извърна, за да не може той да забележи изражението й.

— Ще дойда при вас ей сега. Трябва да предам на Джок едно съобщение за Робърт.

Тя прекоси двора, наблюдавайки как Гавин бе внимателно плъзнат от носилката върху каруцата. Джок го покри с наметалото си, после заобиколи каруцата, за да отиде отпред.

Гавин тихо простена и отвори очи, някак стряскащо сини върху подпухналото му синкаво бледо лице.

Кейт се приближи и разтревожено го погледна.

— Как се чувстваш? — прошепна тя.

— Ужасно… — Той поклати глава. — Съжалявам… Не исках…

— Шшт… Просто оздравей.

— Счупено…?

— Джок казва, че знае как да намества счупени кости. Сигурна съм, че краката ти ще се оправят.

— Не краката ми. — Той се опита да се усмихне, но можа само да изкриви лицето си от болка. — Пръстите… Кажи му да ми намести пръстите.

Тя не го разбра.

— Сигурна съм, че той ще намести всичко, което трябва да се намести.

— Важно е… Как иначе… ще свиря на… гайда?

Тя примигна, за да сдържи сълзите си. Проклетата гайда!

— Не съм сигурна дали някой от клана ще му благодари за това.

Гавин поклати глава.

— Важно е… — и отново припадна.

Джийн изпълзя в каруцата и взе главата на Гавин в скута си. На ярката светлина на деня тя изглеждаше дори по-окаяно, отколкото в тъмницата. Сякаш цялата й способност за хитрини, на която се бе научила, е била изгорена, оставяйки само бледата обвивка на очарователната жена, която бе дошла в Крейда. Изражението й бе каменно, когато погледна баща си, застанал в другия край на двора, загледан в тях. Устните й едва се помръднаха, когато тя тихо прошепна на Кейт:

— Искам той да умре.

Кейт сведе поглед към Гавин и почувства същата ярост.

— Така ще бъде! — После се извърна и отиде до капрата при Джок. — Опитай се да задържиш Робърт да не идва тук колкото може по-дълго.

— Защо?

— Просто стори това, което ти казвам. — Тя навлажни устните си и се усмихна дръзко. — И му предай нещо от мен. Кажи му, че тъй като той не иска да ми даде Крейда, съм решила вместо това да завладея Шотландия.

— И от мен се очаква да го накарам да повярва?

— Защо не? Той знае, че аз не съм съвсем лишена от амбиции. Искам да го настроиш срещу мен. Това е шансът, който чакаш, откак пристигнах на Крейда. Не е ли така?

— Да, така е — бавно рече той.

— Тогава възползвай се от тази възможност.

— Каква възможност? — Алек Малкълм се приближаваше към каруцата.

— Възможността да спаси живота си, като ме остави и измъкне тази каруца оттук. Сигурно сте чували колко лоялен е той към съпруга ми. Не иска да изостави нищо, което смята, че принадлежи на Крейда. — Тя отстъпи назад и махна на Джок да тръгва.

Той я погледна с обичайната си безизразност, после юздите изплющяха и каруцата потегли.

— Да, може и да е лоялен, но не ми изглежда да е глупав, милейди — рече Алек.

Кейт гледаше как каруцата се отдалечава от нея и за миг се почувства ужасно самотна. Може би повече никога няма да види някой от тях, а със сигурност няма повече да види Крейда. После изправи рамене и се обърна към Малкълм.

— Милейди? Но защо трябва да се обръщате към мен така официално? — Тя го дари с ослепителна усмивка. — Наричайте ме Катрин.

Една-единствена палатка се виждаше в Килфърт Глен, където би трябвало да има поне двадесетина.

Роби Макбренън дръпна юздите на коня си и спря до Робърт на хълма, от който се откриваше цялата долина.

— Какво е това? Нали ми каза, че твоите момчета ще бъдат сбрани тук!

— Така трябваше да е. Казах на Джок, че го искам тук при залез-слънце — мрачно рече Робърт. Онзи кон, който пасеше наблизо, беше на Джок, но имаше също така и товарни коне и една каруца, спрени близо до палатката. — Това не ми харесва. Чакайте тук, докато ви дам сигнал, че можете да се приближите.

Той пришпори коня си надолу по склона към палатката.

Джок Кандарън излезе от палатката. И ленената му риза, и косата му бяха потъмнели от пот. Той изтри челото си с ръкав, а погледът му се зарея отвъд Робърт към мъжете на хълма.

— Сигурно си бил много убедителен. Колко са?

— Триста въоръжени мъже. Джейми Грант и хората му ще се присъединят към нас след около час. — Робърт скочи от коня си. — Къде, по дяволите, са собствените ни воини?

— Казах на Иан, че ще изпратя вест да дойдат, ако са нужни.

— Какви ги говориш? Необходими са! И то още сега!

— Може и да не е така. Може дори да решиш да изпратиш Грант и Макбренън обратно у дома. — Джок кимна към палатката. — Гавин е при мен.

— Какво! — Погледът на Робърт се стрелна към палатката. — Как е той?

— Припадна. И съм сигурен, че е благодарен за това. Вече цял ден му намествам счупени кости и поправям щетите, нанесени от Алек. А пухкавата му женичка, дето си я е избрал, се оказа по-голяма куражлийка, отколкото очаквах — добави той. — Тя много ми помогна, а не й беше лесно да го гледа как се мъчи.

— И Джийн ли е тук?!

— Да. Не мислиш ли, че това е страхотен удар?

— Как, по дяволите, си успял?

— Изтъргувах Кейт.

Думите се забиха като меч в душата на Робърт. За момент не можеше да отрони нито дума, после слисването се смени с ярост.

— Кучи син такъв! Ще ти изтръгна сърцето!

— Точно така очаквах да реагираш. — Джок сви рамене. — Но все пак поех риска. Всъщност твоята лейди не ми остави голям избор. Каза, че или аз ще се погрижа размяната да се осъществи, или сама ще се заеме с това. Помислих си, че ако ще става така, поне трябва да бъде сторено както трябва.

— А и можеше да се отървеш от една заплаха за Крейда!

— Да, признавам, че и това ме поблазни. — Той замълча за момент. — Предаде ми съобщение за теб. Да не тръгваш след нея. Каза, че тъй като не си искал да й дадеш Крейда, тя решила вместо това да си вземе Шотландия.

Робърт моментално отхвърли тези думи. Кейт наистина имаше известна слабост и склонност към властта, но хладнокръвната пресметливост не беше в природата й.

— И, предполагам, ти си й повярвал?

Джок се поколеба, после тихо рече:

— Струва ми се, че Алек беше прав поне за едно: от нея ще излезе изключителна кралица. — После той сви рамене. — Но аз мисля, че тя излъга. Ако получи трона, то няма да е чрез Алек Малкълм. Изпитва топли чувства към теб и Гавин и иска да спаси и двама ви.

— Като жертва себе си? — пресипнало попита Робърт.

— Съмнявам се, че това си е наумила. — Усмивката на Джок, интересно защо, съдържаше и известна доза гордост. — Тя не беше някаква бледа, трепереща мъченица в Килгрън. Смята да надхитри Алек Малкълм.

— И има същите шансове да успее, както Гавин да те победи в битка. Алек има дълги години опит на своя страна.

— Ти не я видя такава, каквато я видях аз. — Той поспря за момент. — Но ако се съмняваш, може би е по-добре да й помогнеш.

— Нима? — Робърт присви очи с подозрение. — И може ли да запитам на какво се дължи тази внезапна промяна в чувствата ти?

— Очевидно е, че няма да мирясаш, докато не я спасиш от ноктите на Алек — усмихна се Джок. — А и аз не съм сигурен дали пък няма да е по-безопасно за Крейда, ако я държим под око на острова, отколкото да вилнее на трона на Шотландия. Поне ще можем донякъде да я контролираме при нас.

— Като гледам, не си я контролирал особено много в този случай. Трябваше да я задържиш у дома!

Не, не биваше да вини Джок, когато вината беше изцяло негова. Бе прекалено разтревожен и разгневен, за да се замисли за нещо друго, освен за това, да измъкне Гавин от Алек. Господи, та той въобще не бе очаквал тя да… А трябваше да го предвиди. Кейт бе способна на всичко, беше готова да се изправи срещу всякакви опасности, ако това означава достатъчно за нея. Е, той не можеше просто да стои тук и да мисли за опасността, в която е попаднала. Ще полудее, ако не предприеме някакви действия. Той се обърна към палатката.

— Ще ида да видя Гавин. Качвай се на коня. Веднага потегляме към Килгрън.

— Щом така искаш, но не мисля, че тя ще е там.

— Смяташ, че Алек вече я е скрил другаде?

Джок поклати глава.

— Тя ме накара да те забавя. Съвсем ясно даде да се разбере, че не иска ти да обсаждаш крепостта и непременно ще се е погрижила да нямаш тази възможност.

Гневът, страхът и отчаянието на Робърт нарастваха с всяка изминала секунда.

— За бога, тя не може да манипулира Алек, както й е изгодно. Тя е само жена, и то още почти дете!

— Нима? Аз пък я видях в различна светлина. Ударът при Килгрън бе изцяло дело на Кейт, не мое. Вярвам, че ще промениш мнението си.

Дънкан излезе на кон от крепостта и се насочи към войската им още преди да достигнат до портите. Беше сам.

— Те не са тук — рече той, като спря коня си пред Робърт. — Тя каза да ти предам, че са тръгнали за Единбург, за да се присъединят към поддръжниците на Мария. — Той се изчерви, като хвърли неловък поглед към събраните мъже от клановете, заобиколили Робърт. После добави: — Каза, че тъй като те е напуснала, бракът ви вече се смята за невалиден, затова само ако си останал без никаква гордост, ще тръгнеш да я преследваш, когато вече не те иска.

— Виждаш ли? — измърмори Джок. — Още един удар. Публично отричане, за да те бодне по гордостта, преди да е успяла да се измъкне достатъчно далеч. Едно е да събереш войните от клановете, за да отмъстиш за открадната съпруга, съвсем друго е да преследваш избягала жена. А и не можеш да споделиш с никого истинската причина Алек да я иска за себе си, ако целта ти е да си я върнеш, преди той да предяви претенциите й към трона.

Робърт знаеше, че това е самата истина, затова тихо изруга. Не стига това, че трябваше да се бори с Малкълм, но трябваше да се справи и с тази проклета жена.

— Кога тръгнаха?

— Преди пладне — отвърна Дънкан. — Но не се надявайте да ги догоните. Баща ми много се бе разбързал и смяташе при залез да отплава от пристанището на Джаклоу.

А вече наближаваше полунощ. Зимните бури бяха преминали, затова северният път към Шотландия бе както безопасен, така и бърз. Ще наберат преднина от поне два дни, преди Робърт да успее да се върне в Крейда, да приготви собствения си кораб и да вдигне платна.

— Крейда? — попита Джок.

Робърт кимна.

— Така ще е най-бързо.

— Робърт… Съжалявам… Гавин… — Дънкан безпомощно сви рамене. — Познаваш баща ми. Не можех да го спра. Никой не може да го спре.

— Да, познавам го.

Ледени тръпки пробягаха по тялото му при спомена за изпотрошеното тяло на Гавин. Кейт си мислеше, че може да манипулира този кучи син по своя воля, но бе достатъчно да направи една-единствена грешна стъпка, и Алек щеше да се опита да я сломи както всички останали около него. Робърт можеше само да се надява тя да не направи тази погрешна стъпка, преди да е достигнал до Единбург и да е успял сам да обезвреди Алек.

Той се извърна и подкара коня си към Роби Макбренън и Джейми Грант, за да обясни защо ги е довел дотук за нищо и да им каже да се разотиват по домовете.

Да я вземат мътните тази жена!