Венецианският търговец

ПЪРВА СЦЕНА

Улица във Венеция.

Влизат Антонио, Салерио и Соланио.

АНТОНИО

Наистина не знам защо съм тъжен.

Измъчва ме това неясно чувство

и чувствам, че и вас измъчвам с него,

но де съм я прихванал таз тъга,

в какво се крие нейната причина,

недоумявам и съм тъй объркан,

че себе си не мога да позная.

САЛЕРИО

Умът ви по моретата се мята,

там, дето тежките ви галеони1

като велможи или богаташи,

участващи във пъстроцветен празник,

поглеждат отвисоко дребосъка

на корабчетата, които бързат

поклони да им сторят до водата,

когато те, платна издули гордо,

тържествено минават покрай тях.

СОЛАНИО

Да имах толкоз стоки по морето,

повярвайте, синьор, и аз бих бил

при тях със ум и чувства постоянно:

през миг — през два тревици щях да скубя,

да проверявам вятъра; по карти

убежища и пътища бих търсил;

и всяко нещо, криещо опасност

за стоката ми, несъмнено би ме

изпълвало с тъга!

САЛЕРИО

А моят дъх,

в лъжицата щом духна, би охлаждал

не гозбата, а мене с мисълта

за туй, каква щета ми би нанесъл

един по-силен вятър във морето;

видът на пясъчния ми часовник

ми би рисувал плитчини и моя

„Свети Андрей“, заровил кил във тях

и скършил най-високата си мачта,

за да целуне гроба си; във черква

видът на камъка й би ми спомнял,

че има някъде скали опасни,

от чийто допир крехкият ми кораб

могъл би да подправи океана

със моя чер пипер и да наметне

талазите му с моите коприни!

Накратко, все бих мислил колко лесно

сега си всичко, а след малко — нищо.

Но знаейки, че мисля за това

не би било мислимо да не зная

какво ме прави тъжен! Хайде де!

Антонио, туй, дето ви измъчва,

се казва не тъга, а търговия.

АНТОНИО

Не, моите товари не пътуват

в една посока и в единствен трюм,

пък и богатството ми не зависи

от изхода на таз година само.

Не, не заради стоки съм печален.

СОЛАНИО

Тогава сте се влюбили.

АНТОНИО

Фу, глупост!

СОЛАНИО

И туй не е? Тогава нека кажем,

че тъжен сте, понеже не сте весел,

тъй както, ако скачахте от радост,

вий бихте обяснили, че сте весел,

понеже не сте тъжен. Таз Природа —

кълна се в двата образа на Янус2! —

създава същества невероятни:

едни, очи присвили, само чакат

да се засмеят, както папагалът

се весели при тъжен звук на гайда,

а други пък оцетен вид запазват,

дори мъдреца Нестор3 да им каже,

че смешката си заслужава смях.

Влизат Басанио, Лоренцо и Грациано.

Но вашият Басанио пристига

със Грациано и Лоренцо. Сбогом!

На по-достойни ще ви поверим.

САЛЕРИО

Аз бих останал да ви поразсея,

но май кръгът височък е за мене.

АНТОНИО

Не, той за вас съвсем не е висок,

но сделки ви зоват и тоз предлог

използвате.

САЛЕРИО

Здравейте, господа!

БАСАНИО

„Здравейте“, но изчезнахте съвсем!

Кога за весел пир ще се сберем?

САЛЕРИО

В свободно време винаги сме ваши!

Салерио и Соланио излизат.

ЛОРЕНЦО

Намерихте приятеля си, тъй че

ний тръгваме, Басанио. На обед

сме заедно, нали?

БАСАНИО

Не съм забравил.

ГРАЦИАНО

Синьор Антонио, защо цените

чак толкова благата на света?

Тоз, който ги купува с много грижи,

във всъщност ги загубва. Честна дума,

невероятно сте се изменили!

АНТОНИО

Светът за мен е туй, което е,

любезни Грациано: просто сцена,

върху която всеки има роля.

На мен се падна тъжна.

ГРАЦИАНО

А пък аз

бих искал да съм шут и да се сбръчкам

от весел смях! Кое е по-добре:

да сгрява вино черния ми дроб4 ли

или кръвта ми вопли да смразяват?

Нима е редно жив човек, съгрян

от топла кръв, безстрастно да се мъдри

като една от статуите прашни

на своите пра-прадядовци; да спи

с отворени очи; от ядове

да си печели само жълтеници?

Антонио, защото ви обичам,

ще ви го кажа: някои си крият

лицата с тънък слой от неподвижност

като повърхност блатна и мълчат

дълбокомислено, като че казват:

„Щом аз, оракулът, открехна устни,

не бива и мухите да бръмчат!“;

а знам мнозина, носещи такава,

със неизказване добита слава,

които, ако проговорят само,

след две-три думи мало и голямо

току-поглеж, обрекло се на пъкъл,

престъпвайки евангелското слово

„Не назовавай ближния глупец!“5

Антонио, за бога, не ловете

и вие с тоз печален лик шарана

на хорското внимание! До скоро!…

Лоренцо, да вървим! Синьори, сбогом!

Аминът на таз проповед — следобед!

ЛОРЕНЦО

До обед, значи! Вий ще извините

мълчанието ми. И аз май ставам

от тез лъжливи мъдреци. Но трудно

се взима думата от Грациано.

ГРАЦИАНО

Стой две години с мен и ще забравиш

дори звука на своя собствен глас!

АНТОНИО

Довиждане. Аз чувствам как — обратно —

след миг ще се разбъбря.

ГРАЦИАНО

Че добре,

на този свят кой трябва да мълчи?

„Езикът говежди,

щом е сготвен със лук,

и момата с надежди

за имотен съпруг!“

Грациано и Лоренцо излизат.

АНТОНИО

Да сте разбрали нещо?

БАСАНИО

Нашият Грациано успява да каже в една минута повече нищо, отколкото който и да било друг в цяла Венеция. Смисълът в думите му е колкото две пшеничени зърна в две крини плява. Дириш го цял ден и като го намериш, оказва се, че не си струвал диренето.

АНТОНИО

Такъв си е. Но вий ми обещахте

подробности за тайнствената дама,

във чийто дом да идете решил сте

на поклонение. Коя е тя?

БАСАНИО

Вий знаете, Антонио, как много

делата си разклатих напоследък

с това, че позволих си да живея

по начин, който скромните ми средства

не можеха да издържат за дълго.

Не се оплаквам, че ми се наложи

по-свит живот — голямата ми грижа

е честно всички заеми да върна,

които разточителната младост

принуди ме да сключа тук и там.

От вас, Антонио, съм взел най-много

в пари и дружба. Дружбата ви точно

ми позволява да ви доверя

какъв е планът ми да се очистя

от всички дългове, които имам.

АНТОНИО

Разказвайте, Басанио, и стига

да бъде този план тъй честен, както

било е всичко, свързано със вас,

парите ми, аз сам и моите връзки

ще бъдем — вие го знаете — на ваше

разположение!

БАСАНИО

Във дните детски,

когато случеше се да загубя

стрелата си, след нея пусках втора

със същи сила, ъгъл и посока,

но с повече внимание, така че,

рискувайки и нея, много често

си връщах двете. Взимам този пример

от детството, защото туй, което

ще ви разкажа, е по детски чисто:

дължа ви много и така, от глупост,

загубих го. Но ако вий решите

да пуснете след първата стрела

една сестрица в нейната посока,

аз вярвам, че — следейки този път

по-зорко де ще падне — ще открия

и двете или втората поне

ще ви възвърна, като ви остана

за първата признателен длъжник.

АНТОНИО

Не се ли знаем, та към обичта ми

вървите по пътечки обиколни?

Съмнявайки се в моята готовност,

ранявате ме вие по-дълбоко,

отколкото, ако ми бяхте просто

разсипали имота до стотинка.

Кажете ми как само бих могъл

да ви помогна и ще го извърша!

Разправяйте!

БАСАНИО

Живее във Белмонте

наследница прекрасна и — което

я прави дваж прекрасна — надарена

със дивни добродетели. Веднъж

от нейните очи получих нямо

послание. Тя Порция се казва

и, честна дума, не отстъпва в нищо

на своята съименничка римска —

Катоновата дъщеря6, жената

на Юний Брут, която предпочете

смъртта пред вдовството. И туй светът

узнал го е отдавна и към нея

по розата на ветровете плават

отвсякъде поклонници най-знатни,

за да я искат. Слънчеви коси

красят лика й, сякаш златно руно,

което прави нейния Белмонте

подобен на Колхида — цел мечтана

за толкова Язоновци7. Сред тях,

Антонио, ако намеря средства

да се вредя, сърцето ми подсказва,

че аз ще съм избраникът щастлив!

АНТОНИО

Сам знаеш, всичко мое е в морето,

в брой нямам нищо, нито имам стока,

която да превърна във наличност.

Но нека видим срещу моя подпис

Венеция какво ще ни отпусне!

До сетна капка ще го изцедя,

но ти ще се представиш във Белмонте.

Върви търси! И аз ще диря също.

В търговски кредит или в личен заем,

пари ще има, щом се постараем!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Белмонте. Стая в дома на Порция.

Влизат Порция и Нериса8.

ПОРЦИЯ

Честна дума, Нериса, малкото ми тяло е уморено от този огромен свят.

НЕРИСА

Бих ви повярвала, мила господарко, ако имахте неприятности в такова изобилие, в каквото са богатствата ви; но — както виждам — тези, които преяждат, страдат колкото онези, които не се дохранват. Затова има дума: „Придържай се строго между малко и много!“ И още: „Излишеството побелява по-рано, но умереността живее по-дълго.“

ПОРЦИЯ

Добри правила и добре казани!

НЕРИСА

Да бяха и добре спазвани!

ПОРЦИЯ

Ако да постъпваш правилно беше тъй лесно, както да знаеш коя постъпка е правилна, параклисите щяха да бъдат катедрали, а колибите — дворци. Добър проповедник е оня, който сам следва своята проповед. А на мен ми е по-лесно да поуча двайсетина души как да постъпват, отколкото да съм между тях и да постъпвам съгласно собствените си поучения. Мозъкът може да издава за кръвта колкото си ще закони, но един горещ нрав надвива двайсет хладни заричания. Лудата младост е такъв заек, че се измъква от всички мрежи на куцукащото благоразумие!… Но тези размишления едва ли ще ми помогнат при избора на съпруг. О, аз, нещастна! „Избор“ — какво говоря? Аз нямам право нито да приема този, който ми харесва, нито да отхвърля онзи, който не ми допада. Волята на живата дъщеря трябва да се превива пред повелята на покойния баща. Не е ли тежко това, Нериса — да не можеш да приласкаеш или отблъснеш някого!

НЕРИСА

Баща ви, господарко, беше добродетелен човек, а праведниците имат пред смъртта си мъдри прозрения. И затова по този способ с трите ковчежета — златно, сребърно и оловно, надписани от него така, че който улучи мисълта му, да получи дъщеря му, аз съм сигурна, че вие ще можете да бъдете избрана само от оня, когото и сама бихте си избрала. Кажете, има ли някой измежду царствените ви поклонници, към когото да ви влече сърцето?

ПОРЦИЯ

Изброй ги един след друг и аз ще ти ги опиша поред, тъй че от самите описания ще можеш да съдиш за увлеченията на сърцето ми.

НЕРИСА

Да почнем с неаполския принц.

ПОРЦИЯ

Кой, този луд жребец ли? Моля ти се, той говори само за коня си и изтъква като главно свое качество това, че можел да си го подковава сам. Подозирам, че госпожа майка му е имала вземане-даване с дворцовия ковач.

НЕРИСА

Следва оня, пфалцграфът9.

ПОРЦИЯ

Той пък е един навъсен, сякаш постоянно казва: „Ако не ме искате — ваша воля!“ Може да изслуша и най-смешната история, без да се усмихне. Боя се, че щом на младост е тъй неучтиво мрачен, на старост ще се превърне в по-хленчещ философ от самия Хераклит10. По-скоро бих се омъжила за мъртвешка глава с кокал в зъбите, отколкото за един от тези двамата! Опазил ме господ!

НЕРИСА

А какво ви е впечатлението от френския благородник, месье Льо Бон?

ПОРЦИЯ

Бог го е създал човек и няма как, ще трябва да го наричаме така. Зная, подигравката е грях, но този господин!… Той има по-добър кон за яздене от неаполитанеца и по-лош начин да е мрачен от графа. Той е всеки и никой. Щом свирне кос, той вече танцува, щом види сянката си, вече фехтува! Да се омъжа за него, би значело да се омъжа за двайсет души едновременно. Ако той ме отхвърли, ще му простя някак си, защото ако ме обикне до лудост, няма да мога да му отвърна със същото!

НЕРИСА

А Фокънбридж, младият английски барон? Какво можете да кажете за него?

ПОРЦИЯ

Нищо. Както и нищо на него. Защото не можем да се разберем. Той не знае нито латински, нито френски, нито италиански, а ти си ми свидетелка, че аз пък не зная за две пари английски. Той е истински красавец, но как се разговаря с актьор от пантомима? И после колко странно се облича! Личи, че си е купил камизолата от Италия, панталоните — от Франция, шапката — от Германия, и обноските — откъдето му е паднало11.

НЕРИСА

А какво мислите за съседа му, шотландския лорд?

ПОРЦИЯ

Че е изпълнен с дух на добросъседство, защото след като получи плесница от англичанина, обеща да му я върне, когато може. Струва ми се, че французинът му е станал поръчител и се е записал и той за една12.

НЕРИСА

А младият немец, племенникът на саксонския херцог — той как ви се вижда?

ПОРЦИЯ

Безобразен сутрин, когато е трезв, и отвратителен вечер, когато е пиян. В добрите си мигове той е нещо много по-лошо от човек, а в лошите си часове — нещо не много по-добро от скот. Ще се отърва от него, каквото и да става!

НЕРИСА

Но ако поиска да бъде подложен на изпитанието и избере вярното ковчеже? Откажете ли да му дадете ръката си, ще откажете да изпълните бащината си повеля!

ПОРЦИЯ

Затова ще те моля да поставиш голяма чаша рейнско вино върху едно от другите две ковчежета. Немецът даже и да знае, че дяволът е вътре, при такава съблазън ще избере него. Всичко ще направя, Нериса, но за тази гъба няма да се омъжа!

НЕРИСА

Успокойте се, господарко! Нито един от тези господа няма да ви получи. Те ми съобщиха, че са взели вече решение да се разотидат по домовете си и да не се домогват повече до ръката ви освен ако тя може да се добие, без да се избира между бащините ви ковчежета.

ПОРЦИЯ

Не, ако никой не ме получи по начина, завещан от баща ми, дори да живея колкото пророчица Сивила, пак ще си остана целомъдрена като Диана13. Радвам се, че господата са проявили благоразумие и че домът на Порция се освобождава от тази порция претенденти, защото между тях нямаше нито един, чието отсъствие да не съм жадувала до полуда. Добър им път!

НЕРИСА

А не си ли спомняте, господарко, за един венецианец, образован и храбър, който по времето, когато баща ви беше още жив, ни гостува веднъж заедно с маркиза от Монферато?

ПОРЦИЯ

Да, Басанио… Тъй се казваше, ако не се лъжа.

НЕРИСА

Не се лъжете. И от всички мъже, върху които са се спирали досега глупавите ми очи, той е според мене най-достоен за ръката на една истинска дама.

ПОРЦИЯ

Да, спомням си го. И си спомням, че заслужаваше похвалата ти.

Влиза Слуга.

Да? Какво има?

СЛУГА

Чужденците ви дирят, за да се сбогуват с вас, господарко. Освен това пристигнал е пратеник от нов поклонник — Мароканския принц. Той съобщава, че неговият господар щял да бъде тук тази вечер.

ПОРЦИЯ

Ако, щом го видя, сърцето ми му каже „Добре дошъл!“ със същата охота, с която казва „Добър път!“ на неговите предшественици, значи ще бъда истински щастлива. Но дано няма тъмна кожа като на дявол, защото инак, дори да има душа, светла като на ангел, пак ще го взема най-много за изповедник, но не и за мъж! Хайде, Нериса!… Ти върви пред нас!

Единият не е поел оттук,

а вече на вратата чука друг!

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

Площад във Венеция.

Влизат Басанио и Шейлок.

ШЕЙЛОК

Три хиляди дуката — добре…

БАСАНИО

И за три месеца, господине.

ШЕЙЛОК

Три месеца — добре…

БАСАНИО

И както ви казах, с поръчителството на Антонио.

ШЕЙЛОК

Антонио — добре…

БАСАНИО

Можете ли да ми помогнете? Искате ли да ми услужите? Мога ли да зная отговора ви?

ШЕЙЛОК

Три хиляди дуката, три месеца, поръчител — Антонио…

БАСАНИО

Вашият отговор?

ШЕЙЛОК

Антонио ми се вижда добър.

БАСАНИО

Нима сте чули някой да твърди обратното?

ШЕЙЛОК

О, не, не, не, не! Казах „добър“ в смисъл на „платежоспособен“. Макар че неговите средства са, така да се каже, във въздуха или по-точно, във водата: един от корабите му плава към Триполис, друг — към Индиите. На Риалто14 чух, че имал един трети в Мексико, четвърти отправен към Англия, и знам ли още колко стоки насам-натам. А корабите са талпи, моряците — смъртни; срещат се по този свят земни плъхове и водни плъхове, земни разбой — ници и водни разбойници; а има освен това и опасности от бурите, вълните и скалите. И все пак той ми се вижда добър. Три хиляди дуката. Мисля, че мога да приема подписа му.

БАСАНИО

Бъдете уверен, че можете!

ШЕЙЛОК

Трябва да бъда уверен, а за да бъда уверен, трябва да помисля. Мога ли да поговоря с Антонио?

БАСАНИО

Бихте ли желали да обядвате с нас?

ШЕЙЛОК

Да, за да ми вони на свинско, да ям от тлъстото вместилище, в което вашият пророк, Назарянина, е заключил със заклинания бесовете15? Мога да купувам от вас и да продавам на вас, да се движа с вас и да говоря с вас, но никога няма да ям, да пия и да се моля с вас!… Какво ново към Риалто? Ха, кой идва насам?

Влиза Антонио.

БАСАНИО

Синьор Антонио. Това е той.

ШЕЙЛОК (настрани)

Я гледай го ти мазния митар16!

Веднъж го мразя като християнин,

но дваж, задето от вродена глупост

пари отпуска в заем безвъзмезден

и смъква с туй приетия в тоз град

размер на ползата! Да можех само

за глезена един път да го пипна17,

наситил бих ненавистта, която

набрал съм не от вчера срещу него!

Той мрази нашия избран народ

и тъкмо сред търговското гъмжило

обсипва с хули мене, моите сделки

и честните ми доходи, които

нарича „лихви“! Ако му простя,

проклето да е племето ми!

БАСАНИО

Шейлок!

Не чувате ли?

ШЕЙЛОК

Изчислявах с колко

наличност разполагам и излиза,

че нямам в брой три хиляди дуката.

Но що от туй? Тубал, един богат

мой сънародник и от моя корен,

ще ми помогне. Но за колко време

ви беше нужен заемът?

Към Антонио.

Здравейте,

дълбокоуважаеми синьоре!

Току-що честното ви име беше

на устните ни.

АНТОНИО

Слушайте вий, Шейлок:

макар пари до днеска да не съм

ни давал, нито вземал със прибавка,

туй правило реших да наруша,

за да помогна на един приятел.

Към Басанио.

Узна ли той за колко става дума?

ШЕЙЛОК

Да, да, три хиляди. Прилична сума.

АНТОНИО

За срок — три месеца.

ШЕЙЛОК

Да, бях забравил.

Три месеца, тъй беше. Да, и вие

ще поръчителствате. Да помислим.

Но чакайте за миг: та вие, значи,

не давате във заем за печалба —

добре ли чух?

АНТОНИО

Да, нямам този навик.

ШЕЙЛОК

Когато Яков18 гледаше овцете

на вуйчо си Лаван — тоз Яков стана,

защото майка му за туй помогна,

наш трети праотец, да, точно трети

след Авраама…

АНТОНИО

И какво от туй?

Или и той е взимал вече лихва?

ШЕЙЛОК

Не, не! Не точно лихва. Не това,

което вий нарекли бихте „лихва“.

Той стори друго. Беше се условил

със вуйчо си, че той ще му плати

с тез агнета, които ще са пъстри

или напръскани. И щом наесен

овцете се разгониха и бяха

насочени към кочовете, тъй че

започна между вълнестите двойки

естественото дело на заплода,

пастирът досетлив забоде бързо

пред всяка от зачеващите женски

една нашарена със ножче пръчка,

та щом се те обягниха напролет,

родиха пъстри малки. И те бяха

за Якова. И бог благослови

успеха му. И затова до днес е

благословена всякоя печалба,

която е без кражба.

АНТОНИО

Но на Яков

оказало е щастието помощ,

а то не е подвластно на човека

и само от Всевишния зависи.

И после мигар може този пример

да освети лихварството? Или

парите са за тебе овче стадо?

ШЕЙЛОК

Не знам, ала и те плодят се бързо

в кошарите ми. Чувайте…

АНТОНИО

Видя ли,

Басанио — той, дяволът, четял

наопаки и библията даже!

Такваз душа безнравствена, която

светинята използва за свидетел,

напомня ми злодей с усмивка нежна

и румен плод със червей. Да, лъжата

нерядко бива прелестна наглед!

ШЕЙЛОК

Три хиляди дуката — кръгла сума…

Три месеца от дванайсетте… Да видим…

АНТОНИО

Е, казвай, Шейлок! Чакахме те доста!

ШЕЙЛОК

Синьор Антонио, вий много пъти

ругали сте ме — и насред Риалто! —

за моите лични сделки и пари.

Аз само търпеливо вдигах рамо,

защото да търпи, от памтивека

е отлика на древното ни племе.

Наричахте ме вие бясно псе,

въшлив неверник, плюехте по мойта

юдейска роба само затова,

че своето използвах като свое.

Така. И ето че ви ставам нужен.

Вий идвате и казвате ми: „Шейлок,

бръкни се малко! Трябват ни пари!“

Тъй казвате. Направо. Вие, който

се секнехте по моята брада

и ритахте ме, както чуждо куче

изритвате от прага си! Тъй, значи?

Пари ви трябвало? А аз какво

би трябвало на туй да ви отвърна?

Не трябва ли да кажа: „Откъде

би могъл един пес да ви изръси

три хиляди дуката?“ Или трябва

с поклон дълбок и треперлив гласец,

задъхан от готовност раболепна,

да кажа: „Господине, в сряда вие

заплюхте ме, изритахте ме вчера,

а днеска пък нарекохте ме псе;

във благодарност на ви този заем!“

АНТОНИО

Внимавай, че готов съм и сега

да те заплюя, да те наругая

и със ритници да те нагостя!

Ако ще даваш — давай тез пари

не както на приятеля се дават,

защото никога приятел няма

да иска от приятел туй, което

родило му е яловото злато19;

ти дай ги, както дава се на враг,

с надеждата, че щом не ти ги върне,

ще пипнеш неустойка и отгоре

ще го опозориш!

ШЕЙЛОК

Ей, колко бърже

избухвате! Аз диря дружба с вас,

стремя се да забравя всички хули,

които сте ми сипали, но тъкмо

да ви предложа свръхизгоден заем,

от който няма нищо да спечеля,

вий даже не ме слушате! Защо?

Или това, което ви предлагам,

не е любезност?

БАСАНИО

Би било любезност!

ШЕЙЛОК

И аз веднага ще ви я окажа.

Да идем при нотариуса — там,

дори не двамата, а вие сам

ще ми подпишете една хартийка,

в която ще се казва на шега,

че ако тоз и тоз във даден срок

не изплати указаната сума

на еди-кой си, този еди-кой си

ще има право като неустойка

да вземе къс месо, тежащо фунт20,

от собственото тяло на длъжника,

и то оттам, отдето той поиска

по свое усмотрение.

АНТОНИО

Чудесно!

Ще му подпиша и дори ще кажа:

„Невероятно милостив евреин!“

БАСАНИО

Не, с полица такава зарад мен

не ще се свържете! По-скоро аз

ще тъна в дългове!

АНТОНИО

Не се плашете!

През тез два месеца, което значи

цял месец преди срока му, ще имам

десетократно по-голяма сума!

ШЕЙЛОК

Праотче Аврааме21, гледай как

тез християни, тъй като изхождат

от себе си, надъхани са всеки

със недоверие към своя ближен!

Добре, кажете вий: какво печеля,

ако пропусне срока той, и аз

получа тази смешна неустойка?

Човешкото месо е безполезно

и няма стойност колкото дори

месото на говедото, овцата

или козата. С таз услуга исках

да си спечеля неговата дружба.

Ако я ще — добре. Ако ли не —

довиждане! И на доброто с лошо

недейте ми отвръща, много моля!

АНТОНИО

Не, Шейлок, чакай! Имаш моя подпис.

ШЕЙЛОК

Тогаз побързайте и съставете

с нотариуса веселия текст.

В туй време аз ще събера парите,

за малко ще отскоча в своя дом,

оставен на един пазач-разбойник,

и ще съм там.

АНТОНИО

Не се бави, добри

израилтянино!

Шейлок излиза.

По-мил е станал.

Току-поглеж, преминал към Христа!

БАСАНИО

Не вярвам на евреин в милостта!

АНТОНИО

Бъди спокоен! Подир месец-друг

флотилията ми ще бъде тук!

Излизат.