Венецианският търговец

ПЪРВА СЦЕНА

Белмонте. Стая в дома на Порция.

Тръбен звук. Влизат Мароканският принц

със Свитата си, Порция, Нериса и Слуги.

МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ

Недейте ме отблъсква затова, че

облечен съм във тъмната ливрея22

на палещото слънце, със което

съседи сме и сродници най-близки.

Повикайте най-светлия красавец

от Севера, където Феб23 напразно

топи висулките, да се порежем

и видим кой е с по-червена кръв!

Кълна ви се, че смуглият ми образ

е стряскал не един храбрец и мамил

не малко хубавици в моя край.

Не бих си променил цвета освен

за да спечеля вас, кралице дивна!

ПОРЦИЯ

Повярвайте, аз водя се не само

от придирчивия момински поглед,

а жребият и тъй ми е пресякъл

възможността свободно да избирам;

но ако бащините ум и опит

не бяха ме обвързали да стана

жена на оня, който ме спечели

по начина, известен вече вам,

вий, тъмни принце, в чувството ми бихте

били тъй светъл, както всеки друг.

МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ

Благодаря! Водете ме към трите

ковчежета! Кълна се в ятагана,

посякъл не един персийски шах

и в цели три сражения надвил

самия Сюлейман Великолепни24;

наддръзнал бих най-дръзкото сърце,

надсвяткал бих най-святкащия поглед,

от тигрица сукалчето бих грабнал

и срещнал бих без страх очи в очи

лъва, когато рика и фучи

от жад за кръв! — Туй всичко бих извършил

да имам вас, пленителна синьора!

Ала когато Херкулес и Лихас25

чрез зарове ще определят кой

от тях да бъде гръцкият герой,

уви, уви, по-силен зар могла би

да хвърли по-безсилната ръка

и мощният Алкид26 ще е така

надвит от хилавия си прислужник!

Ах, знам, и аз, от сляпата Фортуна27

подведен, бих могъл да не улуча

това, което друг, не тъй достоен,

могъл би да постигне, и след туй

във мъки да умра!

ПОРЦИЯ

От вас зависи

или да се откажете от избор,

или във храма клетва да дадете,

че нямате ли в жребия успех,

безбрачието ще ви бъде жребий.

Така че помислете си!

МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ

Аз мислих!

Водете ме към жребия, веднага!

ПОРЦИЯ

Не, първо в храма — жребият следобед.

МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ

Следобед, да! Помагай ми, всевишни!

Какъв за мен ще бъде този ден,

дали проклет, или благословен?

Тръбен звук. Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Улица във Венеция.

Влиза Ланчилото Гобо28.

ЛАНЧИЛОТО

Не, не, никаква съвест не може да ми забрани да побягна от този евреин, господаря ми! Дяволът ме дърпа за лакътя и току ме изкушава: „Гобо! — вика. — Ланчилото Гобо, мили Ланчилото!“ или „Мили Гобо!“, или „Миличък ми Ланчилото Гобо, плюй си на петите и да те няма! Беж оттука, ти казвам!“ Но пък пустата му съвест стои от другата ми страна и казва: „Недей, честни Ланчилото, не бързай, честни ми Гобо!“ или, както казах, с цялото ми име: „Честни ми Ланчилото Гобо, не бягай, защото хорското презрение ще те настигне!“ Добре, ама и дяволът не се дава. „Драсвай! — вика. — Драсвай, духвай или офейквай, бога ми — вика дяволът, — но тука да те няма вече!“ Хубаво, ама и съвестта, като увиснала на шийката на сърцето ми и като зашепнала: „Честни Ланчилото, не забравяй, че си син на честен баща…“ или по-скоро „на честна майка“, защото баща ми беше малко по онази част, имаше си и той… но хайде да не разправяме… та съвестта ми казва, значи: „Ланчилото, не мърдай!“, „Мърдай, и то веднага!“ — вика дяволът. „Да не си мръднал!“ — казва съвестта. „О, съвест, ти добре ме съветваш!“ — казвам на съвестта. „Дяволе, ти добре ме учиш!“ — казвам на дявола. И не знам какво да направя, защото, ако послушам съвестта си и остана при евреина, той — прости ми, господи! — е истински дявол и значи аз ще служа дяволу, а ако избягам от него, това значи, че съм послушал оня, другия, който пък е самият дявол, прости ми още веднъж, господи! И все пак евреинът, ако съдим по съвест, е такова въплющение дяволско, че съвестта ми трябва да е просто безсъвестна, щом ми предлага да остана при него. Да, неприятелят ми дава по-приятелски съвет. Бягам, драсвам, дяволе, краката ми са на твоите заповеди!

Влиза Старият Гобо с кошница.

ГОБО

Да знаете, млади господине, как се отива към синьор евреина?

ЛАНЧИЛОТО (настрани)

Ха! Та това е моят законороден баща, който не може да ме познае, защото страда от кокоша или по-точно от гъша слепота! Сега ще го позамотая малко!

ГОБО

Уважаеми млади господине, можете ли ми показа пътя към синьор евреина?

ЛАНЧИЛОТО

Разбира се, старче! Ще кривнеш надясно при първия завой, но при по-първия завой ще вземеш наляво, само че като стигнеш най-първия завой, няма да завиваш нито наляво, нито надясно, а ще поемеш право накриво и ще се намериш не точно там!

ГОБО

Този път, господине, май много извива. А кажете, знаете ли дали оня Ланчилото, дето е при него, е при него?

ЛАНЧИЛОТО

Кой? Господин Ланчилото?

Настрани.

Сега гледайте какви сълзи ще пусне!… Ама ти господин Ланчилото ли търсиш, старче?

ГОБО

Какъв господин, господине! Не господин, а просто син на прост човек, и то пръв бедняк — това поне го знам, баща му само дето е здрав, слава богу, но е последен бедняк!

ЛАНЧИЛОТО

Е как така хем пръв, хем последен? Но да оставим бащата, сега говорим за младия господин Ланчилото.

ГОБО

Без „господин“, господине. Само Ланчилото, да ми прости ваша милост!

ЛАНЧИЛОТО

И все пак аз бих искал да зная, старче, ergo — следователно бих желал да се осведомя, ergo — тоест да бъда осветлен върху туй дали ти говориш за младия господин Ланчилото?

ГОБО

За него, за Ланчилото, ваша милост?

ЛАНЧИЛОТО

Ergo — значи, ти дириш господин Ланчилото. Само че няма защо да го дириш, защото въпросният млад господин по волята на съдбата и орисниците, а също тъй и на разни фактори, като трите парки29 и останалите отрасли на висшите науки, се пресели във вечността или по простому казано, се спомина.

ГОБО

Какво? О, господи боже! О, света Дево! Споминал се! Моята опора! Тояжката ми! Патерицата на старите ми дни!

ЛАНЧИЛОТО (настрани)

Е, хубава работа! Нима приличам на тояга, прът или чатал!… Не ме ли познаваш, татко?

ГОБО

О, аз нещастният! Не ви познавам, господине, но много ви се моля да ми кажете: наистина ли чедото ми, бог да го прости, е умряло или не?

ЛАНЧИЛОТО

Ей, татко! Не ме ли познаваш?

ГОБО

Ах, господине, лошо виждам и не мога да ви позная.

ЛАНЧИЛОТО

То и да виждаше, кой знае… Има толкоз бащи, дето не им се ще да познаят децата си!… Но нищо! Слушай сега новини за сина си!

Коленичи.

Благослови ме, старче! Истината винаги блясва накрая. Нито едно убийство не остава скрито. Виж, това, кой чий син е, може да остане неясно за по-длъжко време, но и то изскача наяве някой ден.

ГОБО

Моля ви се, господине, станете! Знам, че не сте Ланчилото, моето дете.

ЛАНЧИЛОТО

А пък аз те моля да няма повече глупости, а да ме благословиш. Аз съм Ланчилото, бившото ти момче, настоящия ти син и бъдещото ти дете.

ГОБО

Не, това, че си ти, дето казваш, моят настоящ син, не го вярвам!

ЛАНЧИЛОТО

Прав си — под това и аз не мога да се подпиша, но съм положителен, че се казвам Ланчилото, че служа при евреина и че Маргарита, твоята съпруга, ми се пада майка.

ГОБО

Старата наистина се казва Маргарита! Кълна се, ако ти се казваш Ланчилото, значи си моя плът и кръв! Слава на бога!

Опипва косата му.

И каква брада само си пуснал! Ти имаш на лицето си повече косми, отколкото нашият Дръглю на опашката си!

ЛАНЧИЛОТО

Горкият Дръглю! Значи опашката му расте в обратна посока, защото, когато го видях за последен път, той беше по-космат от мене.

ГОБО

И колко си се изменил, господи! Как се погаждате с господаря ти? Аз му нося подарък. А? Разбирате ли се?

ЛАНЧИЛОТО

Много даже! Обноските му към мене бяха толкоз много мили, че аз реших да се отдалеча на също толкоз много мили от него. Този господар е истински евреин! Подарък — как не! Въже за него! Умори ме от глад. На, виж, пръстите ми се броят с ребра! Слушай, татко, подаръка, дето си го донесъл, ще го дадеш на един друг синьор. Казва се Басанио. Всички говорят, че обличал слугите си в чудесни ливреи. Ако не успея да се наредя при него, ще побягна накрай света!… Ха, каква слука! Той самият иде насам! Евреин да стана, ако остана при евреина!

Влиза Басанио, придружен от Леонардо и други Слуги.

БАСАНИО

Побързайте! Трапезата да бъде

за пет часа готова. Изпратете

и тез писма. Веднага да се шият

ливреите. И нека Грациано

да дойде незабавно у дома!

Един Слуга излиза.

ЛАНЧИЛОТО

Хайде, татенце!

ГОБО

Да ви поживи господ, ваша милост!

БАСАНИО

Благодаря ти, старче. Какво искаш?

ГОБО

Този момък, синьоре, бедното момче…

ЛАНЧИЛОТО

Не бедно момче, синьоре, а момче при богат евреин, което ви моли, както ще ви изложи баща ми…

ГОБО

Той, синьоре, е много, така да се каже, симпатичен към вас и има измерение да постъпи…

ЛАНЧИЛОТО

Накратко, синьоре, аз съм на служба при евреина и желая, както ще ви изложи баща ми…

ГОБО

Господарят му и той, синьоре, прощавайте за извержението, но са като куче и котка…

ЛАНЧИЛОТО

Работата е, синьоре, че евреинът се отнасяше лошо с мене, така че, както ще ви изложи баща ми…

ГОБО

Понеже, нали знаете, синьоре, донесъл съм тука, синьоре, няколко печени гълъба, които се осмелявам заедно с молбата си…

ЛАНЧИЛОТО

Или, казано лакомически, молбата ни се състои в това, че както моят баща, който — горкият — е наистина поостарял, но инак е честен и понеже защото, синьоре, моят баща, той…

БАСАНИО

Един да каже! Ти какво желаеш?

ЛАНЧИЛОТО

Да ви служа, синьоре.

ГОБО

Да, това е нашето ходатайнство!

БАСАНИО

Съгласен. Шейлок, твоят господар,

ми каза днес, че бил си заслужавал

да бъдеш повишен. Ако се смята

за повишение това, да минеш

от жилището на богат евреин

в дома на поизпаднал християнин…

ЛАНЧИЛОТО

Има, господарю, такава поговорка: „Милостта божия е цяло богатство!“ Е, вие сте си я поделили по равно: на вас се е паднала божията милост, а пък на него — цялото богатство.

БАСАНИО

Да, тъй е май. Баща и син, вървете!…

Прости се с господаря си и после

ела във къщи!… Нека му дадат

най-пъстро украсената ливрея!

ЛАНЧИЛОТО

Да вървим, татенце! Не съм бил имал език да си намеря служба!

Разглежда дланта си.

Човек да не съм, ако някой в Италия може, когато се кълне, да постави върху библията по-хубава длан от тази! Щастлив живот ме чака, няма що! Гледай, гледай само: каква спокойна линия на живота! Е, тук има няколко съпруги, но петнайсетина женички — какво е то? Единайсет вдовички и девет девички — това не е нищо за един мъж на място! Тук ми пише още, че ще се спася от вярна смърт: три пъти в речно легло и един път в пухено. Но това са дреболии. Тази фортуна, макар да е от женски пол, този път е била добра. Хайде, татенце, докато мигнеш, и ще съм казал „Сбогом“ на евреина!

Излиза заедно със Стария Гобо.

БАСАНИО

Та, значи, Леонардо, погрижи се

за всичко туй. Купи каквото трябва,

защото тази вечер ще ми дойдат

най-близките приятели. Върви!

ЛЕОНАРДО

Ще бъде всичко сторено по съвест.

Влиза Грациано.

ГРАЦИАНО

Къде е господарят ти?

ЛЕОНАРДО

Там. Ей го!

Излиза.

ГРАЦИАНО

Синьор Басанио!

БАСАНИО

О, Грациано!

ГРАЦИАНО

Здравейте, бих желал да ви помоля

за нещо дребно.

БАСАНИО

Имате го вече.

ГРАЦИАНО

Вий трябва да ме вземете в Белмонте!

БАСАНИО

Съгласен съм. Но слушай, Грациано —

ти малко прям си, груб, солен в езика;

това държание добре ти ляга

и според нас не представлява грях,

но там, където първи път те виждат,

то може, чувай мене, да се стори

донейде волно. Затова те моля

да смесиш към кипящия си нрав

две хладни капки скромност; инак можеш,

страхувам се, така да ме изложиш

там, дето ще отидем, че да хвръкнат

надеждите ми.

ГРАЦИАНО

Чуйте ме, синьор

Басанио, ако не се държа

ужасно скромно, ако не говоря

най-сдържано, като при нужда само

поизругавам, ако тук от джоба

не ми стърчи молитвеник, на обед

ако при „Отче наш“, очи прикрил

под шапката си30, тъжно не проблея:

„Амин!“, ако докрай не се държа

възпитано, набожно и пристойно,

тъй както знае се, че всеки прави,

със цел на баба си да се понрави,

от днес нататък да не съм човек!

БАСАНИО

Добре, дано е тъй.

ГРАЦИАНО

Но тази вечер

не влиза в сметката. По нея няма

да съдите за утрешния ден!

БАСАНИО

Разбира се. Напротив, днес те искам

облечен в най-искрящата ти волност

защото цел на нашата гощавка

ще е веселието. Извини ме,

но имам работа.

ГРАЦИАНО

И моя милост

ще трябва да намине към Лоренцо

и другите. До тази вечер, значи!

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

Стая в дома на Шейлок.

Влизат Джесика и Ланчилото.

ДЖЕСИКА

Повярвай, съжалявам, че си тръгваш.

Тоз дом е ад, но ти, немирен дявол,

разсейваше му пъклената скука.

На добър път! Вземи един дукат31!

Довечера във новия ти дом

ще бъде гост Лоренцо. Дай му скришом

това писмо! И сбогом! Не желая

баща ми да ни види!

ЛАНЧИЛОТО

Сбогом! Езикът ми немее от голямата печал… ба! Прекрасна невернице, прелестна еврейко! Ако някой християнин не се е изхитрил да помогне при майсторенето ти, значи нищо не разбирам от тези работи! Глупачки-сълзи, още малко и ще размият скалата на мъжеството ми! Прощавай!

ДЖЕСИКА

И ти прощавай, драги Ланчилото!

Ланчилото излиза.

Ах, черен грях — сама да се червя

от срам, че дъщеря съм на баща си!

Но ако дъщеря съм му по кръв,

не съм му и по нрав. Лоренцо, мили,

удръж си ти на думата и аз,

приела нова вяра, в твоя храм

ръка за вечна вярност ще ти дам!

Излиза.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

Улица във Венеция.

Влизат Грациано, Лоренцо, Салерио и Соланио.

ЛОРЕНЦО

По време на вечерята ний тихо

ще се изнижем, бързо у дома

ще се маскираме и пак обратно

ще се явим след час!

ГРАЦИАНО

Но със костюмите не сме готови.

САЛЕРИО

И нямаме наети факлоносци.

СОЛАНИО

Без подготовка ще излезе лошо.

Аз мисля: по-добре да се откажем.

ЛОРЕНЦО

Сега е четири. Два часа стигат.

Влиза Ланчилото с писмо.

Какво те носи тука, Ланчилото?

ЛАНЧИЛОТО

Това, дето аз го нося, господине. Разпечатайте го и то ще ви отговори!

ЛОРЕНЦО

Познавам таз ръчица нежна, чиста

и белоснежна повече от листа,

на който писала е!

ГРАЦИАНО

Вест любовна!

ЛАНЧИЛОТО

Разрешете, господа!

ЛОРЕНЦО

Къде отиваш?

ЛАНЧИЛОТО

А бе тя, господа, е една… Отивам да поканя за тази вечер стария си господар, евреина, у новия си господар, християнина.

ЛОРЕНЦО

Дръж тука! И на Джесика предай

да чака. Но на четири очи!

Ланчилото излиза.

Приятели, гответе своите маски!

Намерих факлоносец.

САЛЕРИО

Аз тогава

отивам да се стягам.

СОЛАНИО

И аз също.

ЛОРЕНЦО

След час у Грациано!

САЛЕРИО

Ще сме там!

Излиза заедно със Соланио.

ГРАЦИАНО

А писъмцето пратено е май

от хубавата Джесика. Познах ли?

ЛОРЕНЦО

Позна. И трябва да ти кажа всичко.

Тя тук ми пише как да я открадна

от къщи й. Снабдила се е вече

със ценности и облекло на паж.

Ако евреина го пуснат в рая,

това ще бъде със паспорт от тая

чудесна щерка; нея пък самата

не ще посмее да рани съдбата,

освен с предлога, че родител неин

все пак е бил неверникът-евреин!

Но да вървим. Ще го четеш по пътя.

Разбрал си, вярвам, тази вечер кой

ще бъде в мрака факлоносец мой!

Излизат.

ПЕТА СЦЕНА

Венеция. Пред дома на Шейлок.

Влизат Шейлок и Ланчилото.

ШЕЙЛОК

Върви, ще видиш разликата сам

от Шейлок до Басанио! Хе, там

ще бъде инак!… Джесика!… Там няма

да пада лапане като при мене!…

Хей, Джесика!… Той няма да ти дава

да хъркаш и да търкаш само дрехи!…

Хей, Джесика!

ЛАНЧИЛОТО

Хей, Джесика!

ШЕЙЛОК

Бе, ти!

Защо крещиш? Кой каза да крещиш?

ЛАНЧИЛОТО

Ваша милост винаги се сърдеше, че съм чакал за всичко заповед.

Влиза Джесика.

ДЖЕСИКА

Повикахте ли ме? Какво ви трябва?

ШЕЙЛОК

Отивам на вечеря, дъще моя.

Дръж ключовете! Но защо отивам?

Те канят ме, за да ме коткат само,

но аз ще ида, за да се натъпча

за сметка на тоз щедър християнин.

Ти, чедо мое, Джесика, стой вътре,

пази дома ми! Как не ми се ходи!

Предчувствам зло — сънувах снощи злато32.

ЛАНЧИЛОТО

Моля ви се, елате, господине! Моят нов господар много държи да дадете отвратителен отговор на поканата му.

ШЕЙЛОК

И моят отговор ще е такъв.

ЛАНЧИЛОТО

И да знаете, че нещо готвят. Не казвам, че ще е точно маскарад, но ако бъде нещо такова, то значи ненапразно ми тече кръв от носа на последния чисти понеделник в шест часа сутринта, което се падна точно на предиобеда на разпети петък от преди четири години.

ШЕЙЛОК

Какво? Пак маски? Джесика, внимавай!

Вратите залости и щом дочуеш

на барабана тътена безумен

и писъците котешки, които

издават кривошиите флейтисти,

да не посмееш да ми се надвесваш

над уличката, за да гледаш тия

навапцани маймуни християнски!

На строгата ни къща ти веднага

ушите затвори, за да не влиза

глъчта на веселбата им във нея.

Във посоха на Якова кълна се,

не ми е до гощавки тази вечер!

Но ще вървя!… Ти бягай, съобщи им,

че скоро идвам!

ЛАНЧИЛОТО

Бягам, господине!

А ти, красавице, следи отгоре:

християнин виждам аз,

идващ по еврейски час!

Излиза.

ШЕЙЛОК

Какво, какво ти каза този смахнат

израстък от Агариното племе33?

ДЖЕСИКА

Сбогува се. Това и нищо друго.

ШЕЙЛОК

Глупакът не е лош, но лапа лъвски,

в труда е охлюв, а пък денем спи

със сън на язовец. Под своя покрив

не искам търтеи. Да се омита!

И то при тоз, комуто пожелал бих

по-бързо заема си да прахоса!

Разбрано, Джесика? Сега си влез

и изпълни каквото ти заръчах!

Аз може би веднага ще се върна.

„Покрито мляко котки го не лочат!“ —

прастара мъдрост, но и днес на почет!

Излиза.

ДЖЕСИКА

Добър ти път! Щом спусне се нощта,

ти щерка ще загубиш, аз — баща!

Излиза.

ШЕСТА СЦЕНА

Пак там.

Влизат, маскирани, Грациано и Салерио.

ГРАЦИАНО

Лоренцо каза тук, под тази стряха

да чакаме.

САЛЕРИО

Но вече закъснява.

ГРАЦИАНО

А влюбените винаги преварват

уречения час!

САЛЕРИО

Но десет пъти

по-бързо хвърка гълъбът любовен,

когато е да свърже нова връзка,

отколкото когато по привичка

поддържа само вярност обещана.

ГРАЦИАНО

Така си е. Кой става от гощавка

тъй гладен, както сядал е на нея.

И де било е кон да се завръща

по дългия, известен вече път

с галопа огнен, който е показал

при тръгването. Да, при всяко нещо

изпитваната в гоненето жажда

с достигането бързо се охлажда.

Как, без да мисли, като млад прахосник,

се впуска в път накиченият кораб,

целуван от въздушната стихия,

и как след бурите с таз хищна стерва,

завръща се дома разбит, ограбен,

цял в дрипи и с изскочили ребра!

Влиза Лоренцо.

САЛЕРИО

Лоренцо иде. Ще говорим после.

ЛОРЕНЦО

Приятели, забавих ви, простете!

Виновни са делата ми, не аз.

Когато вий девойки ще крадете,

ще ви платя с търпение тогаз.

Елате по насам. Във този дом

живее израилският ми татко.

Хей! Има ли там някой? Обади се!

Горе се показва Джесика в момчешки дрехи.

ДЖЕСИКА

Кой вика? Кои сте вий? Отговорете,

макар да зная чий е този глас.

ЛОРЕНЦО

Това съм аз: Лоренцо, твоят скъп!

ДЖЕСИКА

Лоренцо — да. Мой скъп — и туй е вярно.

Но аз дали съм скъпа на Лоренцо?

ЛОРЕНЦО

И още как! Виж, казват го звездите

и твоята душа го потвърждава!

ДЖЕСИКА

Дръж туй сандъче! Струва си труда.

Добре е, че не можеш да ме видиш.

Срамувам се от тази си премяна.

Но любовта е сляпа — който люби,

не вижда прелестните лудории,

които върши. Купидон34 самичък

навярно би поруменял от свян,

да би ме зърнал в тез момчешки дрехи!

ЛОРЕНЦО

Ела! Ще носиш факлата пред мен.

ДЖЕСИКА

Какво? Сама да светя на срама си?

Любими, той и тъй е твърде явен

и по-добре да го държим във сянка!

ЛОРЕНЦО

Бъди спокойна, крие те чудесно

тоз пажески костюм. Не се бави,

че, виж, нощта се готви да побегне,

а у Басанио ни чака празник!

ДЖЕСИКА

Минута само, да се позлатя

със повечко дукати, и пристигам.

Скрива се.

ГРАЦИАНО

Кълна се в маската си, туй девойче

е всичко друго, само не еврейка!

ЛОРЕНЦО

А аз пък се кълна, че я обичам!

Тя умна е, доколкото разбирам;

красива, ако взорът ме не лъже;

и вярна, както с дело го доказва;

и точно тъй красива, вярна, умна,

в душата ми ще царствува навеки!

Влиза Джесика.

А, мила, ти си тук? Напред тогаз.

Маскираните чакат само нас!

Излиза заедно с Джесика и Салерио.

Влиза Антонио.

АНТОНИО

Хей, кой е там?

ГРАЦИАНО

Аз, синьор Антонио.

АНТОНИО

Е, Грациано, бива ли така?

Часът е девет! Всички ви очакват!

Отлага се пирът. Излезе вятър.

Басанио на кораба е вече,

аз пръснах двайсет души да ви дирят!

ГРАЦИАНО

Прекрасно! Сякаш тази новина

сама издува моите платна!

Излизат.

СЕДМА СЦЕНА

Белмонте. Стая в дома на Порция.

Тръбен звук. Влизат Порция и Мароканският принц със Свитата си.

ПОРЦИЯ

Издърпайте завесите. Това са

трите ковчежета. Любезни принце,

избирайте!

МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ

На златото блести примамлив надпис:

„Във мене ще намериш, което иска всеки.“

И сребърното обещава смътно:

„От мене ще получиш, каквото си заслужил.“

Оловното единствено заплашва:

„Със мене ще рискуваш това, което имаш.“

Но как ще разбера дали познал съм?

ПОРЦИЯ

В едно от тях е сложен моят образ.

Улучите ли го, ще бъда ваша.

МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ

Дано ме направлява моят бог!

Да прочетем тез надписи отново.

Какво ми обещаваш ти, олово?

„Със мене ще рискуваш това, което имаш.“

Заради тебе, сивото ли? Риска

понявга има смисъл, но пък иска

награда по-добра! Кой златен мозък

ще бъде съблазнен от низка сгур?

Да видим пак какво ми обещава

среброто със невинния си цвят:

„От мене ще получиш, каквото си заслужил.“

Каквото съм заслужил?… Спри се, принце,

и претегли на безпристрастна длан

сам себе си! Ако светът приеме

за вярна твоята оценка, ти си

достоен за немалко. Но дали

то стига стойността на тази дама?…

Защо, защо? Не бива да изпадам

във самоподценяване страхливо!

Каквото съм заслужил?… Аз си мисля,

че заслужавам я, и то напълно,

по род, богатство, хубост и обноски!

Усещам, че достоен съм за нея

със всички тези качества и главно

със своята любов! Какво ще стане,

ако се спра и избера среброто?

Не, нека видим златото отново:

„Във мене ще намериш, което иска всеки.“

Което иска всеки? Туй е тя!

Поклонници от четири посоки

се стичат да целунат тоз кивот35

и живата му дишаща реликва!

Степта персийска, пясъкът арабски

са станали на друмища, откакто

кервани от князе през тях се точат

към хубостта на Порция. Дори

царствата водни, дето вчера гордо

надигнали безброй глави пенливи,

заплюваха небето, днес не могат

да спрат това нашествие, което

минава и над тях, за да достигне

до хубостта на Порция… Таз хубост

се крие тука. Но в кое от трите?

Нима ще е затворено в олово?

Не, тази мисъл вече е кощунство!

Да погребеш такова светло чудо

в тъй тежък и безрадостен ковчег,

не е възможно! И не е възможно

да го затвориш в някакво сребро.

Греховна мисъл! Тоз елмаз могъл би

да бъде вкопчен само в чисто злато!

Във Англия на златните монети

ликът на чуден ангел е изсечен,

но той отвън е, а пък тоз е вътре.

Дано успял съм да го отлича!

Това избирам! Дайте ми ключа!

ПОРЦИЯ

Вземете, принце! Ако моят образ

е в него, аз съм ваша.

МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ (отключва ковчежето)

Черен ад!

Какво е туй? О, ужас! Грозен череп

със свитъче във орбитата куха:

Чете.

„Прах е винаги почти

всичко, що отвън блести.

Във мъртвешките черти

тази мъдрост прочети:

който глупаво ламти

все по златни красоти,

в края ще го сполети

край на празните мечти.

Тръгвай и със тях и ти

до смъртта си се прости!“

Сбогом, слънце! Идвай, мраз!

Порция, желах те аз,

но не пощя съдбата да ни свърже,

а неуспелите си тръгват бърже!

Излиза.

ПОРЦИЯ

А ний да дръпнем нашата завеска.

Чудесно отървахме се за днеска.

Дано и всеки негов тъмен брат

така успешно върне се назад!

Излизат.

ОСМА СЦЕНА

Улица във Венеция.

Влизат Салерио и Соланио.

САЛЕРИО

Басанио и Грациано с него

отплаваха, така е. Но Лоренцо

не е със тях.

СОЛАНИО

Пък аз разбрах, че Шейлок

разбудил Дожа36, който тръгнал с него,

за да претърси кораба на кея.

САЛЕРИО

Той, корабът, бе вече във морето,

но хора съобщиха, че видели

Лоренцо с Джесика в една гондола;

Антонио и той закле се също,

че влюбените бегълци не са

отплавали с Басанио.

СОЛАНИО

Възможно.

Но пръв път съм свидетел на такава

чудата смес от чувства разнородни,

каквато днеска кучият евреин

издаде в своите вопли из града:

„О, мойто чадо! Моите дукати!

Открадната! О, крадлата! И то

от християнин! О, дукати мои

от християните! Закона! Съд!

Една — не, две! — торбички със дукати!

И два брилянта! Те са върху нея!

О, дъще! Дръжте я! О, чадо мое!

Торбичките ми! Дъщеря ми! О!“

САЛЕРИО

И рой хлапета тичат подир него

със вик: „Торбичките му! Дъщеря му!“

СОЛАНИО

Но своя срок Антонио да помни,

че току-виж платил за всичко туй!

САЛЕРИО

Сега се сетих: със един французин

говорих преди ден и той ми каза,

че наш търговски кораб бил потънал

в ръкава, който Франция дели

от Англия. Помислих си дали

не е пък на Антонио и тайно

помолих се да бъде нечий друг.

СОЛАНИО

Все пак за туй ще трябва да му кажем,

но тъй, че новината да смекчим.

САЛЕРИО

Разбира се — друг, толкоз благороден

търговец не е раждала земята!

Аз чух го как с Басанио прости се.

Басанио му казваше, че няма

да се забави, а пък той отвърна:

„Недей заради мене да избързваш

с делата си, Басанио, стой там,

додето те съзреят. И не давай

на спомена за полицата никак

да помрачава леките ти дни!

Бъди изпълнен с веселост и нека

насочени са твоите мисли само

към нежните прояви на любов,

които там ще сметнеш за уместни!“

Тъй каза и с очи уголемени

от сълзите, извърна се неловко

и гърбом, странно някак си му даде

ръката си. И тъй се разделиха.

СОЛАНИО

Да, мисля, че едничка тази дружба

го свързва със живота. Но да идем

скръбта му да прогоним с дума блага!

САЛЕРИО

Разбира се! Да тръгваме веднага!

Излизат.

ДЕВЕТА СЦЕНА

Белмонте. Стая в дома на Порция.

Влиза Нериса, съпроводена от Слуга.

НЕРИСА

Откривай бърже! Принцът арагонски

положи вече клетва и се готви

към избор да пристъпи незабавно!

Тръбен звук. Влизат Арагонският принц и

Порция, следвани от Свитите си.

ПОРЦИЯ

А туй са, благородни принце, трите

ковчежета. Улучите ли вие

това, в което скрит е моят образ,

веднага ще празнуваме венчавка;

при неуспех обаче пак тъй бързо

ще трябва да заминете оттук.

АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ

Синьора, аз положих тройна клетва:

във случай че съдбата измени ми,

най-първо никому да не разкрия

кое от тез ковчежета избрал съм;

след туй, докато жив съм на земята,

да не помисля вече за женитба;

и, най-подир, оттук да отпътувам

без дума повече.

ПОРЦИЯ

Да, тази клетва

е длъжен да положи всеки, който

решил е да рискува много нещо

за нещо толкоз малко като мен.

АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ

И аз ще го рискувам, честно слово!

Какво? До злато и сребро — олово?

„Със мене ще рискуваш това, което имаш.“

Съгласен, но поне да бе красиво,

а то олово тягостно и сиво!

Да видим златото. Е, туй е друго:

„Във мене ще намериш, което иска всеки.“

Но да не би таз дума „всеки“ тука

да означава паплачта неука,

която вижда видимото само

и вместо да прониква в същността,

като глупачка-лястовичка слепва

гнездото си отвънка, по стените,

изложени на всеки дъжд и вятър?

Не, аз не ща мечтата на такава

необразована и низка гмеж!

Да видим ти какво ще ми дадеш,

съкровищниче сребърно. Аха:

„От мене ще получиш, каквото си заслужил.“

Чудесно казано! Не е ли срамно

величие да гониш, без да имаш

печата, че достоен си за него?

Във гордост незаслужена не бива

да се намята никой! Ако служби

купуваха се само със заслуги

и почести добиваха се само

по честен начин! О, тогава колко

от тез, които чакат гологлави,

вървели биха със глави покрити!

И колко, дето днеска заповядват,

се биха подчинявали! От много

простащина нахална би било

очистено зърното благородно

и много благородство срамежливо

би блеснало сред измета на дните

за нова чест!… Но изборът ме чака:

„От мене ще получиш, каквото си заслужил.“

И аз го взимам! Дайте ми ключето,

за да отхлупя жребия си!… Ето!

ПОРЦИЯ

Тъй дълга реч за тъй нещастен избор!

АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ

Какво е туй? Един изплезен урод,

подаващ лист, предназначен за мен!

О, колко е далеч това плашило

от вас, синьора, и от всички мои

надежди и действителни достойнства!

„От мене ще получиш, каквото си заслужил.“

Това ли съм заслужил? Грозен присмех?

Не ща да вярвам! Чаках друга участ!

ПОРЦИЯ

Осъденият, принце, рядко смята,

че право го е съдил съдията.

АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ

Какво тук пише?

Чете.

„Седем пъти в огън бях,

седем пъти туй разбрах:

Следвай разума без страх,

а бъди с мечтите плах.

Много хора с горд замах

гонят сенки и за тях

стават като мен за смях.

В път обратен вдигай прах

и прости тоз малък грях,

че над теб се подиграх.“

О, и век да чакам тук,

краят няма да е друг!

Малко ли ми бе това —

една глупава глава,

та сега, о, богове,

трябва да се връщам с две?

Сбогом, ангел мой. До смърт

клетвата ще пазя твърд!

Излиза със Свитата си.

ПОРЦИЯ

…Така молецът каза на свещта.

Тез мъдреци уж знаят сто неща,

но нещо щом потрябва да решат,

успяват безотказно да сгрешат!

НЕРИСА

Тя, старата пословица си знае:

бесило ли, венчило ли — съдба е!

ПОРЦИЯ

Е, да. Спусни завеската, Нериса!

Влиза Слуга.

СЛУГАТА

Къде ли господарката се дява?

ПОРЦИЯ

Тя дява се, приятелю, тъдява.

СЛУГА

Простете, господарко!… Вън пред входа

пристигнал е венецианец млад

да извести, че вашият палат

ще бъде посетен от този, чийто

слуга бил той и от чието име

донесъл е веществени привети,

което значи, думи на поети,

скрепени с дарове. За пръв път виждам

любовен пратеник със толкоз чар.

Предшествува той своя господар,

тъй както чист априлски ден долага,

че лятото разкошно е на прага!

ПОРЦИЯ

Достатъчно! Предчувствам, ще ми кажеш,

че е красавец като теб. Нериса,

върви след мен — жадувам да узная

кого предшества нежният вестител,

разхвалван тъй от тоз приятел тук!

НЕРИСА

Басанио! Не може да е друг!

Излизат.