Венецианският търговец

ПЪРВА СЦЕНА

Улица във Венеция.

Влизат Соланио и Салерио.

СОЛАНИО

Какво ново към Риалто?

САЛЕРИО

Още се говори, че един от корабите на Антонио — и то със скъпа стока — е претърпял крушение при Гудуинските плитчини37 — май че тъй ги наричат англичаните — едни опасни пясъци, в които лежат погребани скелетите на много горди съдове. Та това е новото, ако кума Мълва е жена, на която може да се дава вяра.

СОЛАНИО

Бих желал този път да излезе по-лъжлива от всички кумици, дето си хрупкат сладко маковите сладкиши, а се правят пред съседките, че ронят горчиви сълзи по третия си мъж! Но работата е в това, — казано без много заобикалки и направо към целта — че нашият Антонио, честният Антонио — о, ако можех да намеря дума, която да придружава достойно името му…

САЛЕРИО

Е, стига толкова! Казвай, каквото ще казваш, до края!

СОЛАНИО

Краят е, че Антонио е загубил нещастния си кораб!

САЛЕРИО

И дай боже, това да е краят на нещастията му.

СОЛАНИО

Да кажа бързо „амин“, че току-виж дяволът прекосил молитвата ми! Ей го, иде самолично!

Влиза Шейлок.

Е, Шейлок, какво ново в търговския свят?

ШЕЙЛОК

Вие сте знаели — и то отлично, по-отлично от всички! — че дъщеря ми се готви да хвръкне от къщи!

САЛЕРИО

Разбира се. Аз дори познавам шивача, който й уши крилцата.

СОЛАНИО

Но и ти, Шейлок, не може да не си знаел, че щерка ти се е оперила. А едно пиле, щом се опери, излита от гнездото!

ШЕЙЛОК

Тя ще бъде осъдена за това на вечни мъки!

САЛЕРИО

Непременно, ако дяволът й бъде съдник!

ШЕЙЛОК

Моята собствена плът и кръв да въстава!

СОЛАНИО

Собствена? Не думай, стара мършо! На тези години и още въстава?

ШЕЙЛОК

Казвам „плът и кръв“ за дъщеря си, много добре разбирате!

САЛЕРИО

Че от твоята до нейната плът има разлика, колкото от катрана до слоновата кост, а пък кръвта ти прилича на нейната, колкото бледото рейнско на червеното бургундско. Ти я кажи друго: вярно ли е, че Антонио е претърпял загуби по морето?

ШЕЙЛОК

Ай, това е второто ми нещастие! Този фалирал разсипник, този прахосник, който сега не смее да си покаже носа на Риалто, а преди, просякът му с просяк, се перчеше издокаран по тържището! Да помни полицата си! Той ме наричаше лихвар — да помни полицата! Даваше в заем пари само от християнска любов — да помни полицата!

САЛЕРИО

Все пак сигурен съм, че и да изпусне срока, ти няма да му искаш месото я! За какво би ти послужило?

ШЕЙЛОК

За стръв, да ловя риба с него! Щом не го бива за храна, поне да нахрани мъстта ми! Той петнеше името ми на всяка крачка и ми е намалил доходите най-малко с половин милион! Той се смееше на загубите ми и хулеше печалбите ми, оскърбяваше народа ми и разваляше сделките ми, охлаждаше приятелите ми и разпалваше неприятелите. И защо? Защото съм бил евреин! Та няма ли евреинът очи? Няма ли евреинът тяло, ръце, крака, сетива, чувства, страсти? Не се ли храни със същата храна като християнина, не го ли раняват същите оръжия, не страда ли от същите болести и не оздравява ли от същите лекове, не се ли поти лете и не зъзне ли зиме като него? Като ни убодете, не кървим ли; когато ни гъделичкате, не се ли смеем; когато ни отровите, не умираме ли? Е, като е тъй, когато ни обиждате, не трябва ли да мъстим? Щом приличаме на вас във всичко останало, трябва да ви приличаме и в това! Ако християнин бъде оскърбен от евреин, на какво го учи християнското му смирение? На мъст! Тогава, щом християнин оскърби евреина, каква трябва да бъде по християнски пример еврейската прошка? Пак мъст, нали! Вие ни учите на жестокост и аз ще приложа урока ви! И ще гледам да надмина учителите си!

Влиза Слуга.

СЛУГАТА

Господа, моят господар, синьор Антонио, е у дома си и би желал да говори с двама ви.

САЛЕРИО

Тъкмо го търсехме навсякъде.

СОЛАНИО

Ха, още един от племето! И трети като тези двама не можеш намери освен ако самият дявол стане евреин!

Соланио, Салерио и Слугата излизат.

Влиза Тубал.

ШЕЙЛОК

Казвай, Тубал, какви новости от Генуа? Откри ли дъщеря ми?

ТУБАЛ

Бях на много места, където говореха за нея, но не успях да я намеря.

ШЕЙЛОК

Ай, ай, ай! Един диамант от Франкфурт, платен две хиляди дуката — хвръкнал! Проклятието не беше падало досега върху народа ми, не бях го усещал до днес! Две хиляди дуката само в него и още колко, колко скъпоценности! Ах, крадлата! Бих искал да я видя мъртва в краката си, с тези ценности по ушите! Да я зърна просната в ковчега, с дукатите ми в него! И нищо ново за тях, казваш? Тц-тц-тц! И кой знае колко си пръснал да я търсиш? Загуба подир загуба! Колкото откраднатото, още толкоз похарчено по диренето на крадците! И никаква отплата, никакво възмездие! Нито нейде поне някое друго нещастие освен туй, дето тегне на моите плещи; други въздишки освен тези от моята гръд; други сълзи освен тези в моите очи!

ТУБАЛ

Не, нещастия сполетяват и други. В Генуа чух, че Антонио…

ШЕЙЛОК

Какво, какво, какво? Нещастие? Нещастие?

ТУБАЛ

Да, един от корабите му потънал на връщане от Триполис.

ШЕЙЛОК

Благодаря ти, господи! Благодаря ти, господи! Но вярно ли е, вярно ли е?

ТУБАЛ

Говорих с неколцина моряци, които са се спасили.

ШЕЙЛОК

Благодаря ти, добри ми Тубал! Добри новини, добри новини! Къде говори с тях? В Генуа ли?

ТУБАЛ

Да. И пак там узнах, че дъщеря ти била похарчила за една нощ в града осемдесет дуката.

ШЕЙЛОК

Ох, прободе ме! Няма да го видя вече това злато! Осемдесет дуката наведнъж! Осемдесет дуката!

ТУБАЛ

А на връщане пътувах с неколцина, на които Антонио дължи пари, и те се кълняха, че фалитът му бил сигурен.

ШЕЙЛОК

Ох, как се радвам! Аз ще го измъча, аз ще го изтерзая! Как се радвам!

ТУБАЛ

И един от тях ми показа пръстена, който бил получил от дъщеря ти срещу една маймунка.

ШЕЙЛОК

Ах, чума да я!… Ти ме убиваш, Тубал! Това е бил моят тюркоаз38! Този, който ми подари Лия, преди да се оженим! Не бих го дал за цяла гора с маймуни!

ТУБАЛ

Но пък е сигурно, че Антонио е разорен.

ШЕЙЛОК

Да, това е вярно, това е съвсем вярно! Върви, Тубал! Върви и ми наеми страж! Нека бъде готов две седмици по-рано! Ако Антонио просрочи полицата си, ще му взема сърцето! Когато няма да го има вече във Венеция, ще мога да сключвам сделки, както и каквито си искам! Върви, добри ми Тубал! Ще се срещнем в синагогата. Върви, върви! В синагогата, Тубал!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Белмонте. Стая в дома на Порция. Ковчежетата са на показ.

Влизат Басанио, Порция, Грациано, Нериса и Свита.

ПОРЦИЯ

Недейте бърза, много ви се моля!

Поотложете избора с ден-два!

Ако сгрешите, аз ще ви загубя,

а нещо в мене — друго, не любов —

ме кара да желая да ви виждам,

което не е признак на омраза…

Говоря много — искам да ви кажа,

че бих желала да ви имам гост

за месец, два, преди да се явите

на изпитанието. Знам, че мога

да ви подскажа избора. Но туй

ще значи клетвата си да престъпя!

А то е грях! Но ако пък сгрешите,

ще ме накарате да се разкая,

задето не съм дръзнала да стана

клетвопрестъпничка!… Ах, тез очи,

с какво вълшебство те ме раздвоиха!

Сега съм аз наполовина ваша —

наполовина ваша… тоест моя…

но тъй като и моето е ваше,

то цяла ваша!… Да, но в днешно време

не всекиму удава се да вземе,

което му принадлежи, и в случай

че бъдете от своето лишен,

пратете в ада случая, не мен!…

Ах, много бъбря!… Но ако го правя,

то е, защото искам да забавя

мига на избора!

БАСАНИО

Не го бавете!

Мъчение е да живея тъй!

ПОРЦИЯ

Мъчение? Тогава си признайте:

в какво предателство към любовта

сте провинен?

БАСАНИО

Единствено в това

на подлото неверие: боя се,

че щастието ми не ще се сбъдне;

но както плам и сняг в съседство няма,

тъй любовта ми не дружи с измама!

ПОРЦИЯ

Възможно, но мъчението често

изтръгва и неистини.

БАСАНИО

„Тогава

не ме мъчи, живот ми обещай

и ще призная правдата докрай!“

ПОРЦИЯ

„Признай я и живей!“

БАСАНИО

Това и правя!

Признавам ви, че влюбен съм във вас!

О, сладостно мъчение, когато

мъчителят самичък ни подсказва

спасителното слово! Аз ви моля,

водете ме към жребия, синьора!

ПОРЦИЯ

Да бъде! Аз съм тук, в едно от трите.

Ако ме любите, не ще сгрешите!

Нериса и вий всички, настрани!

И музика, додето моят гост

извършва своя избор! Ако сбърка,

да бъде краят му като на лебед,

умиращ с песен; и за да е пълно

сравнението, аз ще наводня

очите си със сълзи, та полека

той в бистрото им ложе да потъне.

Но ако пък улучи, то тогава

да бъде музиката тръбна слава,

сигнал звънлив, при чийто първи звук

тълпата верноподанна се скланя

пред току-що венчания монарх;

или да спомня утринните звуци,

които се прокрадват все по-ясни

във сънното ухо на годеника

и канят го на сватба!… Ето, той

пристъпва като младия Херакъл —

и при това подтикван от любов! —

когато иде да освобождава

ридаещата Троя от онази

девича дан, която тя дължала

на морското чудовище39. И аз

съм жертвата, а пък това са там

троянките, следящи с ужас ням

какъв ще бъде изходът на боя.

Животът мой зависим е от твоя,

геройо скъп, и този бой свиреп

вълнува мене повече от теб!

ВСИЧКИ

БАСАНИО

Едно е външност, а пък друго — същност.

Украсата — каква велика сила!

В съда кое престъпническо дело,

подправено със словеса умело,

не се е отървало? От амвона

коя греховна ерес, подкрепена

от изглед благ и два свещени текста,

не е успяла да добие вид

на божа правда? Няма ни един

порок човешки, да не носи външно

цвета на добродетел! Само колко

страхливци, надарени със сърца

измамни като стъпала от пясък,

са пуснали бради като на Марс40.

но изкорми ги — черният им дроб,

във който смелостта се съхранява,

не чер, а млечнобял ще се окаже.

Затуй и кичат се с мъжествен нараст,

да плашат гаргите! Ами жените,

нима не си купуват хубостта

на грамове? И, о, природно чудо:

тез, дето с нея кичат се по-тежко,

по-леки се оказват! Кой не знае,

че буклите им, тези златни змийки,

играещи тъй младо със ветреца,

получени са често във наследство

от чужди чар, че расли са на череп,

отколе в гроба? Всякоя украса

е бряг, приканващ със скали подводни,

красиво було, под което често

се крие грозотия. Тя е ловка

примамка, чрез която хитростта

пленява разума. Затуй, о, злато,

разкошно, но все пак неуголило,

глада на Мидас41, аз не те желая!

И теб не ща, сребро, посредник, тичащ

между човеците! Но ти, олово,

ме трогваш със суровото си слово

и радваш ме със своя облик сив.

Избирам те! Дано да съм щастлив!

ПОРЦИЯ

Как всички други чувства отлетяха;

съмненията, рязката уплаха,

гнетът и ревността зеленоока!

Любов, смири на радостта потока,

възторга сдръж, екстаза отслаби —

със щастие преляло да не би

да ме удавят!

БАСАНИО (отваря оловното ковчеже)

Порция! Ликът ви!

Не, не, успял е някой полубог

почти да сътвори човек отново!

О, тез очи! Дали се движат те,

или така изглежда ми, защото

аз движа своите? О, двете устни,

които дъх нектарен е открехнал!

Такава именно раздяла сладка

на сладката им дружба отговаря!

Косите? Да, художникът от тях

с умение на паяк изтъкал е

златиста мрежа, за да падат в нея

като комарчета сърцата мъжки;

но как с очите е успял, не зная —

когато нарисувал е едното,

как то не му е заслепило двете,

та смогнал е да му изпише братче?

А както моята похвала куца

пред таз тъй вярна снимка от живота,

така самата тя напразно тича

зад образеца жив!… Но нека видим

какво ще ми предскаже този свитък:

Чете.

„Ти разбра, че външността

често крие суета

и под мойта сивота,

смел, отвори си врата

към сплавта от красота

и душевна чистота.

Ако нейде по света

нямаш другаде мечта,

за целувката света

слей със Порция уста!“

Мил свитък, но угодно ли е вам?

Пристъпвам, за да взема и да дам!

Целува я.

Като атлета, който чувства ясно

сред одобрението многогласно,

че е надвил, но още изумен е

и в шемет пита се: „Дали за мене

са всички тез възторзи, или не?“,

така и аз, пред вас на колене,

със кръв, шумяща във главата лудо,

не вярвам в туй невероятно чудо,

додето то е голо и само,

без подпис ваш, заверка и клеймо.

ПОРЦИЯ

Басанио, мой скъпи, туй съм аз.

Не съм тщеславна, но заради вас

бих искала да съм хиляда пъти

по-хубава, по-умна, по-богата!

Във вашите очи за да израсна,

мечтая да надмина всяка друга

по дарби, чарове, имоти, връзки.

Но сборът на това, което имам,

е празен сбор от нули: аз съм проста,

неука и неопитна девойка,

щастлива, че не е все още стара,

за да се учи; още по-щастлива,

че е израсла не дотолкоз тъпа,

та да не може да се образова;

и най-щастлива, че на вас отдава

за ръководство разума си крехък,

учителю, владетелю, кралю!

Със мене всичко мое става ваше.

Аз бях глава на този дом, хазайка

на таз прислуга, господарка пълна

на себе си. От днеска дом, прислуга,

самата аз — сме ваши. В знак на туй

вземете, господарю, този пръстен,

но знайте: ако с други го смените,

загубите го или подарите,

това на мен причина ще достави

със право да отхвърля любовта ви!

БАСАНИО

Синьора, вий отнехте ми речта!

Сама кръвта ми сякаш ви говори

и пълни ме със радостния смут,

настъпващ във тълпата забръмчала

след словото на краля й обичан,

когато всички чувства се взаимно

унищожават и остава само

ликуване, изказано и не —

но вярвайте, ако се разделят

тоз пръст и пръстен, в мене дух и плът

ще се разкъсат. И тогава знайте,

че вашият Басанио е мъртъв.

НЕРИСА

Госпожо, господине, дойде ред

за всички тук присъстващи, чиито

желания се сбъднаха напълно,

да викнат: „Радост! Радост и любов

за господарката и господаря!“

ГРАЦИАНО

Вам, господарю мой, и вам, синьора,

аз щастие безкрайно пожелавам,

защото се надявам, че и вие,

когато дойде време за венчавка,

не ще откажете наред със вас

такъв обряд да изтърпя и аз.

БАСАНИО

От все сърце, но откъде жена?

ГРАЦИАНО

Аз я дължа на вашта добрина.

Съзряхте вий хазайката, на мен пък

прислужницата хвана ми окото;

вий влюбихте се пламенно, аз също

реших от вас назад да не остана;

от жребий вий зависехте, аз тоже

на косъм бях но същата причина,

защото, колкото и пот да леех

във ласки и макар от нежни думи

да ми пресъхна гърлото, успях

от таз красавица да грабна само

това полусъгласие най-сетне —

и моля бога да не се отметне! —

че с мен ще се венчае, ако вие

успеете да вземете ръката

на господарката й. Инак — ядец!

ПОРЦИЯ

Нима това е истина, Нериса?

НЕРИСА

Ах, да, синьора, ако разрешите.

БАСАНИО

А честно ли говориш, Грациано?

ГРАЦИАНО

Съвсем честно, синьор!

БАСАНИО

Тогава сватбата ви ще бъде чест за нашето празненство.

ГРАЦИАНО

И който направи първото момче, получава кесия с дукати!

НЕРИСА

Добре ще е да ти падне!

ГРАЦИАНО

Напротив, тъкмо ако ми падне, няма да е добре!

Но кой се вижда?

Лоренцо с друговерката. И с тях

Салерио, приятелят ми стар!

Влизат Лоренцо, Джесика и Салерио.

БАСАНИО

Лоренцо и Салерио — чудесно!

Добре дошли, ако съм вече в право

така да ви приветствам в този дом!

Прекрасна Порция, това са мои

приятели.

ПОРЦИЯ

И мои също значи.

Бъдете наши гости, господа!

ЛОРЕНЦО

Благодаря за таз висока чест.

Да си призная, не възнамерявах

да идвам тук, но срещнахме случайно

Салерио и той почти насила

ни взе със себе си.

САЛЕРИО

И знам защо.

Синьор Антонио ви поздравява.

Дава на Басанио писмо.

БАСАНИО

Преди да го отворя, как е той?

САЛЕРИО

Не е добре, макар и да е здрав,

но здрав по дух, макар и не добре.

Писмото впрочем ще ви каже всичко.

ГРАЦИАНО

Нериса, занимавай чужденката!

Приятелю Салерио, да чуем:

що ново във Венеция и как е

добрият ни Антонио, тоз княз

между търговците? Да би узнал,

че ние със Басанио сме двама

Язоновци, че руното е наше!

САЛЕРИО

Да бяхте завоювали туй руно,

което той загуби!

ПОРЦИЯ

Май писмото

съдържа лоши вести, от които

страните на Басанио бледнеят!

Умрял е скъп приятел! Нищо друго

не би могло да промени тъй бързо

лика на толкова спокоен мъж.

Ах, боже! Все по-лошо и по-лошо!…

Мой друже, като ваша половина,

аз мисля, че съм в право да узная

поне наполовина туй, което

тоз лист ви казва.

БАСАНИО

Да, любов, но той

ми казва най-печалните неща,

които са очерняли хартия.

Спомнете си: когато ви признах,

че ви обичам, аз признах ви също,

че нямам нищо, че богат съм само

със свойта кръв. Това бе чиста правда

и аз говорех като благородник.

Ала сега на вас ще стане ясно,

че даже и със тези честни думи

съм лъгал като сетен самохвалко,

понеже трябвало е да ви кажа,

че туй, което имам, е във същност

не нищо, а по-малко и от нищо,

че за да дойда тук, съм задлъжнял

към свой приятел, който зарад мен

е задлъжнял към своя неприятел.

Писмото е от него и аз чувствам,

че този лист е неговото тяло

и всяка буквица във него — рана,

шуртяща кръв!… Салерио, кажете,

наистина ли всичките му стоки

потънали са? Тез от Лисабон

и Мексико? От края берберийски42?

От Англия и Триполис? Нима

не е успял едничък негов кораб

през острите засади на скалите

да се промъкне читав?

САЛЕРИО

Ни един.

Освен това изглежда, че дори

и да намери някъде пари,

за да плати дълга си, вече оня,

евреинът, едва ли ще ги вземе.

Не зная същество в човешки образ

да храни към човек такава злоба!

На дожа той досажда ден и нощ,

крещи, че ако не получел свойто,

законността в републиката щяла

да се разклати цяла. Двайсет души

търговци тежки, много първенци

и дожът сам говориха със него,

но не успяха да го отклонят

от злата мисъл. Той едно си знае:

дълг, полица, просрочка, неустойка!

ДЖЕСИКА

И аз го чух, когато бях в дома му,

да заявява на Тубал и Хус,

от неговото племе, че дори

пред двайсет пъти повече дукати,

отколкото Антонио дължи му,

би предпочел месото му да вземе.

Познавам го добре: ако законът,

властта и силата не му попречат,

Антонио ще си пострада зле!

ПОРЦИЯ

И тоз Антонио в опасност, значи

е ваш приятел?

БАСАНИО

Да, и най-добрият!

Човек от тези редките, които

не дирят корист и не знаят отдих,

когато е за правене добро,

и който носи в себе си честта

на древен римски гражданин.

ПОРЦИЯ

А колко

дуката на евреина дължи?

БАСАНИО

Три хиляди. И всички зарад мен.

ПОРЦИЯ

Не повече? Шест хиляди му дайте!

И удвоете ги! И утроете

полученото! Но не бива косъм

да падне от главата на такъв

приятел рядък по вина на моя

Басанио! Да идем първо в черква

да се венчаем, а след туй веднага

летете към Венеция при своя

приятел пръв! Не искам да лежите

до Порция с измъчена душа!

Аз злато ще ви дам да погасите

нищожния си заем двайсет пъти.

Сторете го и доведете тука

приятеля си. Дотогаз ний двете

вдовици и девици ще останем.

Но да вървим! Напред! Че път ви чака

веднага подир сключване на брака.

И не, не се отдавайте на скръб —

платих ви скъпо, тъй че сте ми скъп!

Но, моля, прочетете ми писмото!

БАСАНИО (чете)

„Скъпи ми Басанио, корабите ми потънаха, заемодателите са ме хванали за гърлото, състоянието ми се стопи, полицата ми към евреина е просрочена и ще трябва да я платя с живота си. Но вие ще се издължите към мене докрай, ако ви зърна, преди да умра. Все пак решавайте сам — не бих искал това писмо да ви насили, ако обичта сама не ви тласка към мен. Прощавайте!“

ПОРЦИЯ

Вървете, скъпи! Оставете всичко!

БАСАНИО

Щастлив ме прави вашата повеля,

но тъй назад ще бъда устремен,

че няма да проточа с миг в постеля

раздялата помежду вас и мен!

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

Улица във Венеция.

Влизат Шейлок, Соланио, Антонио и Тъмничар.

ШЕЙЛОК

Пази го, тъмничарю! Нито дума

за милост! Туй е гламавият, който

отпускаше пари във заем даром!

Пази го, тъмничарю!

АНТОНИО

Чуйте, Шейлок!

ШЕЙЛОК

Аз искам свойто! Полицата! Клех се,

че ще си взема вписаното в нея!

Ти казваше ми „куче“ без причина.

Добре тогава. Щом като съм куче,

опитай зъбите ми! Дожът няма

да ти помогне! Хубав тъмничар!

Затворникът му се примолил малко

и той веднага с него на разходка!

АНТОНИО

Поспрете, Шейлок! Чуйте да ви кажа!

ШЕЙЛОК

Не искам да те чувам да ми казваш!

По полицата и това е всичко!

Ще ми говори! Аз не съм от тези

душици мекушави, дето охкат

и ахкат, щом захленчи християнин!

Не ме преследвай! И не се надявай!

По полицата!

Излиза.

СОЛАНИО

Честна дума, туй е

най-яростният пес, живял сред хора!

АНТОНИО

Да го оставим! Няма да го моля.

Той иска ми смъртта и знам защо:

помагал съм на негови длъжници

от зъбите му да се отърват —

затуй ме мрази.

СОЛАНИО

Сигурен съм, дожът

ще отмени подобна неустойка!

АНТОНИО

Не, дожът е безсилен пред закона,

защото, накърнявайки правата

на чужденците, би подбил у тях

доверието в нашата държава,

а търговията международна

е всичко за Венеция. Но стига!

От загуби и скърби тъй отслабнах,

че утре в мен ищецът кръвожаден

не ще намери своя фунт от плът.

Води ме, тъмничарю! Нека само

Басанио пристигне, за да види

сърцето ми дълга си как отдава,

пък след това, каквото ще да става!

Излизат.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

Белмонте. Стая в дома на Порция.

Влизат Порция, Нериса, Лоренцо, Джесика и Балтазар.

ЛОРЕНЦО

Синьора, забелязвам, че високо

цените вий приятелството мъжко!

Не ви го казвам, за да ви лаская,

това личи от начина, по който

понасяте предбрачната раздяла.

Но ако знаехте какъв чудесен

и благороден мъж е тоз, комуто

оказвате такава чест и помощ,

и колко искрено обича той

съпруга ваш и господаря мой,

по бихте се гордели с таз услуга,

отколкото със всяка своя друга

привична добрина.

ПОРЦИЯ

За ни една

до днес не съм се каяла и няма

за таз да се разкая: между двама

приятели, които във беседи

или забави времето разделят

и свързани са от взаимна обич,

не може да не съществува близост

в характера, в обноските, в духа.

Туй кара ме да мисля, че и този

Антонио, щом толкоз е обичан

от моя господар, е сигур много

приличен нему. Ако туй е вярно,

то евтина цена ще съм платила,

за да спася от злото този двойник

на моя мил, което пък го прави

мой двойник също… Само че това

звучи съмнително. Но чуйте друго:

Лоренцо драги, за известно време

ви поверявам целия си дом.

Заклех се пред небето да живея

в молитва, придружена от Нериса,

додето нейният и моят мъж

се върнат вкъщи. Двете ще се скрием

във манастирче, недалеч оттук.

Недейте ми отказва таз услуга,

която обстоятелства и обич

ме карат да ви искам!

ЛОРЕНЦО

Да откажа?

Издайте само заповед, синьора!

ПОРЦИЯ

Прислугата е вече известена

и ще ви слуша — Джесика и вас, —

тъй както слуша моя мъж и мен.

Така че сбогом и до близка среща!

ЛОРЕНЦО

Щастливи часове и ведри мисли!

ДЖЕСИКА

И сбъдване на всичките мечти!

ПОРЦИЯ

Благодаря ви, Джесика. Вам също

желая радост!

Джесика и Лоренцо излизат.

Чувай, Балтазар!

До днес ти бил си ми служител верен

и днес на твойта вярност се осланям.

Вземи това писмо, лети със него

към Падуа и го предай в ръцете

на братовчед ми, ти го знаеш, доктор

Беларио. От него ще получиш

книжа и дрехи. Грабвай ги и тичай

към корабчето, дето всеки ден

пътува към Венеция! Когато

пристигнеш там, аз вече ще те чакам.

БАЛТАЗАР

Не ще загубя нито миг, синьора!

Излиза.

ПОРЦИЯ

Ела, Нериса! Нещо съм скроила:

ще видим ние своите съпрузи,

преди да ни очакват.

НЕРИСА

Ами те?

И те ли ще ни видят?

ПОРЦИЯ

Ще ни видят,

но в дрехи, чийто вид ще ги излъже,

че сме снабдени със онуй, което

ни липсва всъщност. Щом се пременим

като младежи, хващам се на бас,

по-ловкият от тях ще бъда аз:

Две ситни крачици в една веднага

ще удължа и със ръка на шпага,

подсказвайки със своето гласче,

че правя се на мъж, а съм момче,

ще записукам за ужасни свади,

за врагове, лежащи на грамади;

ще лъжа за красавици, които,

понеже до сърцето ми закрито

да си проправят път не са успели,

са заболели и дори измрели

като мухи! Но нямало е как!

От мен да е зависело, все пак

за други там оставил бих ги живи,

но те… И тъй хлапащини лъжливи

ще трупам, та да мисли всеки мъж,

че правилно узнал е изведнъж

под моите обноски кавалера,

излюпен от училището вчера!

О, аз го знам тоз тип на самохвалко

и мога от хвалбите му не малко

да пусна в ход!

НЕРИСА

Разбрах ви. Значи трябва

аз също да си сложа нещо мъжко?

ПОРЦИЯ

Ах, как го каза! Някой да те чуе!

Подробностите след това! Ела!

Пред парка чака нашата кола.

Върви след мен! Минутите летят,

а имаме над двайсет мили път!

Излизат.

ПЕТА СЦЕНА

Парк в Белмонте.

Влизат Ланчилото и Джесика.

ЛАНЧИЛОТО

Точно така. Казано е: греховете на бащите падат върху децата им. И затова, повтарям, страх ме е за вас. Винаги съм ви говорил откровено и затова ви изказвам пертурбацията си: можете да бъдете съвсем спокойна, положителен съм, че сте осъдена на вечни мъки! Вярно, в ума ми се ражда една надежда, но и тя е такава една, тъй да се каже, незаконородена…

ДЖЕСИКА

А каква е, ако мога да зная?

ЛАНЧИЛОТО

Ами такава: надявам се, че вашият баща не ви е направил; тогава няма да сте дъщеря на евреин.

ДЖЕСИКА

Надеждата ти е наистина незаконна, защото и тъй да беше, пак бих носила греха на майка си.

ЛАНЧИЛОТО

Вярно, вие сте двустранно осъдена: ако избегнем бащината ви Сцила, ще се набутаме в майчината ви Харибда43. Няма спасение!

ДЖЕСИКА

Ще ме спаси мъжът ми: той ме направи християнка.

ЛАНЧИЛОТО

И голяма грешка е направил: на този свят и така ние, християните, се наплодихме тъй много, че едва се изхранваме, а от това произвеждане на нови като вас цената на свинското месо ще скочи нагоре. Ако всички станем свинеядни, човек скоро няма да може да си купи резенче сланинка за тигана!

ДЖЕСИКА

Добре, добре, Ланчилото! Мъж ми иде, сега ще му кажа какво говориш!

Влиза Лоренцо.

ЛОРЕНЦО

Ей, Ланчилото; ако продължаваш да шушукаш с жена ми по ъглите, ще почна да я ревнувам от теб!

ДЖЕСИКА

Не се бой, Лоренцо, ние сме сърдити. Той направо ми каза, че на небето нямало да има милост за мене, защото съм била дъщеря на евреин; и че ти си бил виновен пред обществото, защото си покръствал евреи и с това си повишавал цената на свинското.

ЛОРЕНЦО

Аз пред обществото ще се оправдая, но той не знам какво ще прави, като го попитат защо е надул корема на своята грозотия.

ЛАНЧИЛОТО

Моля, моля, господарю! Първо, тя с нищо не е ощетена, защото каквото е загубила откъм чест, спечелила го е откъм обем; и, второ, тя не е грозотия, а грошотия, защото е от тия, които за грош са съгласни.

ЛОРЕНЦО

Как всеки глупак вече знае да играе на думи! Струва ми се, че умните хора скоро съвсем ще замлъкнат и бъбренето ще се цени само при папагалите! Бягай, кажи да бъдат готови за вечеря!

ЛАНЧИЛОТО

Няма нужда, господарю. И така всеки си има корем, готов за тази работа.

ЛОРЕНЦО

Боже, колко сме духовити! Кажи им тогава да сложат масата!

ЛАНЧИЛОТО

И масата, господарю, си е сложена на мястото открай време. Казва се — с ваше разрешение — „да наредят вечерята“.

ЛОРЕНЦО

Добре тогава, кажи им да наредят вечерята!

ЛАНЧИЛОТО

Веднага, само че какво толкова ще я нареждат, като тя ще се размеси вътре.

ЛОРЕНЦО

Хайде, стига си се ловил за думите! Искаш да си покажеш наведнъж цялото остроумие. Разбирай човешки, когато ти говорят човешки: нареди на слугите да сложат покривката върху масата и да наредят върху нея блюдата, защото ние сме гладни и бихме искали да вечеряме. Сега ясно ли е?

ЛАНЧИЛОТО

Напълно, господарю! Да наредя покривката да бъде наредена и да наблюдавам някое от блюдата да остане под масата, защото и ние, слугите, макар и сиромаси, си имаме стомаси!

Излиза.

ЛОРЕНЦО

Шегува се, но всичко има смисъл!

Уж прост, пък е строил във своя мозък

цял полк от остроумия. А зная

мнозина по върха на обществото,

които за една игра на думи

се хвърлят срещу разума във бой…

Е, как се чувстваш, Джесика? Кажи ми,

допадна ли ти нашата хазайка,

жената на Басанио?

ДЖЕСИКА

Да, много.

И според мен Басанио е длъжен

да бъде безупречен спрямо нея,

защото таз жена благословена

ще му даде тук долу райска радост,

а туй небе не оцени ли той,

и другото едва ли ще получи!

Ако се случи, бог да спори с бог

за нещо си и трябва в тоз облог

да се заложат две девици равни

и Порция едната е, ще трябва

към другата да се прибави ценност,

защото като Порция земята

не знае втора!

ЛОРЕНЦО

В моето лице

дарена си и ти с тъй рядък мъж!

ДЖЕСИКА

Изчакай мойто мнение за теб!

ЛОРЕНЦО

Добре, ще ми го кажеш на вечеря!

ДЖЕСИКА

Сега, сега, докато чувствам глад!

ЛОРЕНЦО

На масата не е ли по-уместно?

Така с храната ще го смеля лесно.

ДЖЕСИКА

Съгласна! Ще го имаш на поднос,

и то с подправки и пикантен сос!

Излизат.