Венецианският търговец

ПЪРВА СЦЕНА

Белмонте. Алея, водеща към дома на Порция.

Влизат Лоренцо и Джесика.

ЛОРЕНЦО

Как светло е! Навярно във такава

сребриста нощ, когато и ветрецът

целувал е дърветата тъй леко,

че да не шушне лист, в такава нощ

Троил48 от връх троянските стени

изпращал е душата си с въздишки

към своята Кресида, спяща в стана

на гръцките бойци!

ДЖЕСИКА

В такава нощ

е тичала и Тизба49 по росата

към срещата с Пирам, преди да зърне

зад себе си лъва!

ЛОРЕНЦО

В такава нощ

е махала със върбов клон Дидона50,

заклевайки беглеца да се върне

отново в Картаген!

ДЖЕСИКА

В такава нощ

Медея51 брала е онези билки,

които са дарили с нова сила

безстрашния Язон!

ЛОРЕНЦО

В такава нощ

опразнила е Джесика дома на

богатия евреин, за да хукне

с един прахосник луд!

ДЖЕСИКА

В такава нощ

лъжливият Лоренцо я е мамил

с любовни клетви, от които вече

не помни ни една!

ЛОРЕНЦО

В такава нощ

е клеветила Джесика напразно

любимия си, ала той от обич

простил й е все пак!

ДЖЕСИКА

В тоз спор за нощи

бих взела аз надмощие над тебе,

но чувай: мъжки стъпки! Някой иде!

Влиза Стефано.

ЛОРЕНЦО

Кой тича в тишината на нощта?

СТЕФАНО

Приятел!

ЛОРЕНЦО

Кой приятел?

СТЕФАНО

Мойто име

е Стефано. Избързах да ви кажа,

че господарката ни до зори

ще бъде във Белмонте. Би била

тя вече тук, но спира да се моли

за брак щастлив пред всеки пътен кръст.

ЛОРЕНЦО

С кого пристигна?

СТЕФАНО

Със един монах

и своята прислужница. Кажете:

а господарят върна ли се?

ЛОРЕНЦО

Не,

и нищо не сме чували за него.

Но нека влезем, Джесика! Ще трябва

да уредим посрещане достойно

за господарката на този дом.

Влиза Ланчилото.

ЛАНЧИЛОТО

Тру-ту-ту! Охо! Тру-ту-ту!

ЛОРЕНЦО

Кой вика?

ЛАНЧИЛОТО

Тру-ту-ту! Да сте виждали синьор Лоренцо? Синьор Лоренцо? Тру-ту-ту!

ЛОРЕНЦО

Стига си тръбил! Той е тук.

ЛАНЧИЛОТО

Тру-ту-тук? Къде е тру-ту-тук?

ЛОРЕНЦО

Тук!

ЛАНЧИЛОТО

Кажете му тогава, че е дошъл човек от моя господар и че рогът му прелива от добри новини! Господарят ще бъде тук преди зората!

Излиза.

ЛОРЕНЦО

Да влезем, скъпа моя! Или не!

Защо пък? Стефано, кажи във къщи,

че господарката е вече близко,

и изпрати свирачите навън!

Стефано излиза.

Как сладко дремят лунните лъчи

върху тревите. Тук да спрем! И нека

мелодия да се прокрадне лека

в ушите ни! Нощта и тишината

за сладостни съзвучия подхождат.

Виж, Джесика, как куполът небесен

обсипан е със късчета от злато.

Дори най-дребното от тях, когато

се движи, чуй, издава собствен звук52

в съзвучие със хора многореден

от ангели с усмихнати очи!

Не чувстваш ли? И в нас тоз хор звучи,

ала душите ни, докато са

във глината на тленното, гласа

не могат да си чуят и ний само

в минути съвършени като тази

по нещо подозираме, че пеят.

Влизат Свирачи.

Със нежен звук луната залюлейте

и нека той, до идещата стигнал,

я привлече към чакащия дом!

Музика.

ДЖЕСИКА

От музиката все ми става тъжно!

ЛОРЕНЦО

Защото си чувствителна към нея.

Тъй както впрочем е и всичко живо.

На всеки е известно, че когато

табун жребци, незнаещи юзда,

развели гриви, с цвилене и тропот

се носят, накъдето ги подкара

заврялата им кръв, и изведнъж

дочуят звук, от рог или от друг

случаен инструмент, във тоз момент

се спират изведнъж, предат с уши

и пълният им с дива лудост поглед

в миг става кротък под добрата сила

на музиката. Да, ако Орфей,

според поета, трогвал е дори

потоци, дървеса и канари,

то е, защото няма същество

така безчувствено, сурово, грубо,

че музиката, временно поне,

да не изправи нрава му. Така е:

човекът, който музика не знае

и не трепти от нежния й трепет,

способен е на подлост и грабеж,

душевните му подтици са мрачни,

а страстите му черни — като пъкъл —

не вярвай на такъв!… Но слушай, слушай!

Появяват се отдалеч Порция и Нериса.

ПОРЦИЯ

Онази светлинка е в моя дом.

Уж малка свещ, а хвърля лъч дотука.

Тъй в мрачен свят блести доброто дело!

НЕРИСА

Ала когато светеше луната,

не виждахме свещта.

ПОРЦИЯ

Тъй всяка слава

пред слава по-голяма избледнява.

Заместникът сияе като крал,

докато дойде кралят. Миг след туй

самият той в монарха си се влива

като поток в море… Чуй, нейде свирят!

НЕРИСА

Синьора, туй са нашите свирачи.

ПОРЦИЯ

Наистина са те! Как всяко нещо

си има своето „кога“ и „где“!

Не помня тъй да са звучали денем!

НЕРИСА

Това е сигурно от тишината.

ПОРЦИЯ

Да, да. Еднакво пеят кос и врана,

щом слушаме разсеяно. И мисля,

че ако славеят би пял не нощем,

а през деня, сред гъши кряк, би минал

за брат на щиглеца. Със всичко тъй е:

не знам дали изобщо може нещо,

макар да го изглаждаме най-вещо,

оценка за завършеност да вземе,

не бъде ли извършено навреме.

Но тихо! Стига музика! Луната

заспа в Ендимионовото ложе53.

Не я будете!

Музиката се прекъсва.

ЛОРЕНЦО

Туй са те! Познавам

гласа на Порция!

ПОРЦИЯ

Позна ме, както

слепецът кукумявката познава

по грозния й звук.

ЛОРЕНЦО

Добре дошла

във своя дом, прекрасна господарко!

ПОРЦИЯ

Ний молихме се нашите мъже

да имат щастие и сме с надежда,

че бог им го е дал. Дали са вече

пристигнали във къщи?

ЛОРЕНЦО

Още не,

но известиха ни, че скоро идват.

ПОРЦИЯ

Нериса, влез в дома и на слугите

кажи, че трябва всички да забравят

за нашето отсъствие! Лоренцо

и Джесика, вий също — нито дума!

Тръбен звук.

ЛОРЕНЦО

Това е вашият съпруг, синьора.

Разчитайте на нас. Не сме бъбриви.

ПОРЦИЯ

Как светла е нощта! Като че ли

е ден, но малко болен; ден, във който

е слънцето зад млечна пелена.

Влизат Басанио, Антонио, Грациано и Свита.

БАСАНИО

През нощите и тук ще бъде светло

като при антиподите54, ако

със слънцето редувате се вие!

ПОРЦИЯ

Не значи ли туй денем да изчезвам?

Една съпруга с толкоз леки нрави

живота на съпруга тежък прави,

пък аз не ща Басанио да бъде

нещастен зарад мен!… Но бог нарежда!…

Добре дошъл в дома си, господарю!

БАСАНИО

Благодаря ви, скъпа. Ето туй е

Антонио — разказвах ви как нежно

привързан съм към него.

ПОРЦИЯ

И навярно

със право сте привързан тъй към него,

щом той е бил обвързан тъй за вас!

АНТОНИО

Отминали неща. Да не говорим!

ПОРЦИЯ

Бъдете у дома си в този дом!

Желая иначе да ви покажа

любезността си, затова съм кратка.

ГРАЦИАНО (към Нериса)

…Кълна се в таз луна, че подарих го

на писарчето! Просто ме изнуди,

да го скопят макар! Отде да зная,

че толкоз присърце ще вземеш всичко!

ПОРЦИЯ

Ха, спречкване? Тъй скоро? И защо?

ГРАЦИАНО

За нищо! Зарад пръстенчето златно,

което тя ми даде! Евтинийка,

и то със стих като на селско ножче:

„Люби ме и пази ме!“ Много важно!

НЕРИСА

Какво ми дрънкаш за цена и стих!

Не в знак ли на любов ти го дарих

и ти не ми ли се закле тогава,

че ще го носиш цял живот и даже

ще искаш да те погребат със него?

За тези клетви, ако не за мен,

ти беше длъжен свято да го пазиш!

На писарчето във съда го дал!

Пък аз кълна се пред съда господен,

че този писар, докато е жив,

не ще получи на брадата косъм!

ГРАЦИАНО

Ще го получи, ако възмъжее!

НЕРИСА

И ако възмъжаваха жените!

ГРАЦИАНО

Не, чувай! Таз ръка ще я отрежа,

ако те лъжа! На момче го дадох.

Недоизрасло, като тебе дребно,

нали ти казвам, писарче съдебно,

ама едно бъбриво, изврътливо,

поиска го в награда, нямах как!…

ПОРЦИЯ

Не, вий сте за осъждане все пак,

ще ви го кажа ясно. Твърде леко

сте се простили с дара на жена си,

споен за пръста ви със ваша клетва

и прикован към него с нейна вяра.

Аз също на мъжа си дадох пръстен

и също като вас той клетва даде,

че ще го пази. Той е тук и зная,

че щом така пред мен се е заклел,

не би го нивга дал, не би го снел

от пръста си за всичките богатства

на този свят! Не, драги Грациано,

вий много сте обидили жена си.

На нейно място аз бих побесняла!

БАСАНИО (настрани)

Да бях си сам отнел ръката цяла,

та тук да кажа, че съм я загубил

ведно със пръстена във бой за него!

ГРАЦИАНО

Мъжът ви даде първи своя пръстен

на съдията, който го поиска,

и, честно казано, го бе заслужил;

а след това и писарят му също —

задето беше скърцал със перото —

изпроси моя. Но какво да правим,

като и двамата не щяха друго?

ПОРЦИЯ

Кой пръстен, господарю мой, сте дали?

Нали не, който имате от мен?

БАСАНИО

Да можех със лъжа греха да скрия,

отрекъл бих, но този пръст без пръстен

със свойта бедност ме изобличава!

ПОРЦИЯ

И бедно като него откъм вярност

е вашето сърце! Кълна се, няма

да легна във леглото ви, додето

не видя своя дар!

НЕРИСА

И аз във твойто,

дорде не видя своя!

БАСАНИО

Скъпа моя,

да знаехте кому съм дал тоз пръстен

и заради кого съм дал тоз пръстен,

в награда за какво съм дал тоз пръстен

и след каква борба съм дал тоз пръстен,

когато всеки дар освен тоз пръстен

е бил отхвърлен, бихте ми простили!

ПОРЦИЯ

Да помнехте кой дал ви е тоз пръстен

и туй, което вложил е в тоз пръстен,

и колко са сънували тоз пръстен,

преди да бъде вам дарен тоз пръстен,

повярвайте ми, вие от тоз пръстен

не бихте се за нищо разделили!…

Ако човек си брани упорито

венчалната халка, то кой нахалник

ще настоява да му вземе силом

светинята. Нериса ми подсказва:

във таз история със мъжки пръстен

намесен е безспорно женски пръст!

БАСАНИО

Не, вярвайте! Не! Честна дума, не!

Аз дадох го на млад един юрист,

понеже той отказа да приеме

три хиляди дуката и поиска

за спомен него. Обясних му всичко,

но дожаля ми, като го видях

да си отива наскърбен, защото

Антонио без неговата помощ

сега не би бил жив! Какво да правя?

Изпратих му го. Мъчеше ме срам,

задето бях постъпил неучтиво,

и чувствах съвестта си опетнена

от проявената неблагодарност.

О, Порция, простете ми! Кълна се

прсд тез безбройни нощни кандила,

че ако бяхте там, сама вий бихте

изпросили от мене своя пръстен,

за да го вземе този правник млад!

ПОРЦИЯ

Добре, но дръжте по-далеч от къщи

тоз правник свой. Понеже сте му дали

любимия ми пръстен, който вие

заклехте се да пазите, аз също

ще стана така щедра като вас

и ако нещо тон от мен поиска,

ще му даря най-скъпото си, даже

в съпружеското ни легло. Затуй

внимавайте, ви казвам! Като Аргус55

със петдесет очи за мене бдете,

че иначе, кълна ви се в честта си —

която още моя е — тоз доктор

ще спи със мен!

НЕРИСА

А писарят му — с мен

и твоя милост е предупреден!

ГРАЦИАНО

Добре, ала му пише недобро,

ще му отскубна младото перо!

АНТОНИО

Гризе ме съвестта, че съм причина

за толкоз разпри!

ПОРЦИЯ

Вие ли? Не, вий сте

добре дошли!

БАСАНИО

О, Порция, простете

вината ми! Заклевам се пред всички

в очите ви, които отразяват

лика ми…

ПОРЦИЯ

В двете! Чувайте го само!

Кълне се той във двойния си лик!

На клетва тъй двулична как да нямаш

доверие?

БАСАНИО

Не, чуйте! Този грях

простете ми и думата си няма

за втори път да наруша, кълна се!

АНТОНИО

Синьора, за приятеля си вече

заложих си живота и добре, че

спаси ме от смъртта тоз, който носи

днес пръстена ви. Но спасен едва,

залагам си душата за това,

че вашият съпруг от днес нататък

не ще измами вече ни веднъж

доверието ви!

ПОРЦИЯ

Добре тогава,

приемам ви за негов поръчител.

Предайте му тоз пръстен и дано

от първия по-дълго го опази!

АНТОНИО

Вземете го, Басанио, и дайте

обет, че ще го пазите!

БАСАНИО

Но той

е същият! Тоз, който подарих

на доктора!

ПОРЦИЯ

Аз имам го от него!

Отдадох му се, за да си го върна.

Простете ми!

НЕРИСА

И ти прости на мен,

че писарят му бе обезщетен

със нощ една заради тоя пръстен!

ГРАЦИАНО

Ах, дявол! Кой е карал тези двама

да ни проправят пътища, там, дето

отлично бихме минали без тях!

Преди кревата никнат ни рогата!

ПОРЦИЯ

Не говорете грубости! Вий всички

сте жертва на измама. Прочетете

това писмо — Беларио го праща.

От него най-добре ще разберете,

че Порция бе докторът по право,

а пък Нериса — писарят. Лоренцо

свидетел е, че тутакси след вас

и аз заминах и че тук се върнах

таз нощ едва; не съм си влязла още.

Антонио, отлични новини

запазени аз имам и за вас:

това писмо, попаднало у мене

по странен случай, ще ви съобщи,

че току-що три ваши галеона

са влезли, претоварени със стока,

в пристанището!

АНТОНИО

Аз съм просто ням!

БАСАНИО

Как? Значи докторът били сте вие?

И моят поглед да не ви открие?

ГРАЦИАНО

А ти била си значи, моя драга,

туй писарче, рога което слага?

НЕРИСА

Но то на тебе няма да ги сложи,

преди да стане мъж!

БАСАНИО

Да би могло,

с вас, докторе, да спим в едно легло,

тогаз ще позволявам аз жена ми

със вас — като ме няма — да ме мами!

АНТОНИО

Синьора, вий ми върнахте живота

и средствата за него! Тука пише,

че всичко с мойте кораби е в ред!

ПОРЦИЯ

Лоренцо, моят писар май че носи

една хартийка скромна и за вас.

НЕРИСА

И пръстени не иска за почерпка.

Със този лист вий двамата, Лоренцо

и Джесика, ще наследите всичко,

което ще остави след смъртта си

богатият евреин.

ЛОРЕНЦО

Чудна вест!

Вий ръсите благословена манна56

над двама гладни!

ПОРЦИЯ

Утрото е близо,

а вие сте навярно любопитни

за повече подробности. Да влезем,

а вътре подложете ни на разпит

и ние честно ще ви кажем всичко!

ГРАЦИАНО

Съгласен съм! И първият въпрос

към моята Нериса ще е тоз:

дали до утре вечер ще изчака,

или ще иска да използва мрака

двучасов, който имаме. Аз сам

бих бил за второто. И вече знам,

не ще си дам подаръка отново,

защото, честно грубиянско слово,

най-ценните съкровища не ми са

по-ценни от халката на Нериса!

Излизат.