Венецианският търговец - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Уилям Шекспир (ч. notes)

1

Галеони — вид тежки товарни платноходни кораби, които пренасяли руда от Западните Индий към Испания.

2

Янус (митол.) — римски бог на входовете и изходите, а също и на времето. Изобразяван с две лица — весело и тъжно, гледащи в противоположни посоки.

3

Нестор — гръцки вожд от Троянската война, чието име е станало синоним на умъдрена от опита старост.

4

„…черния ми дроб…“ — по Шекспирово време черният дроб бил смятан за едно от вместилищата на страстите и смелостта.

5

„Не назовавай ближния глупец…“ — перифраза на евангелския текст: „Но който рече на брат си «глупец», той ще гори в адския огън.“

6

„…Катоновата дъщеря“ — Марк Порций Катон, римски общественик (95–46 г. пр.н.е.), е бил пример на стоическа твърдост и висока принципност; той се самоубил след победата на Цезар над републиканската армия, „за да не надживее свободата“. Дъщеря му Порция, жена на Юний Брут, един от убийците на Цезар, също тъй се самоубила след смъртта на съпруга си, като според преданието погълнала шепа жар.

7

Колхида; Язоновци (митол.) — според легендата Колхида — в днешна Западна Грузия — била в древността владение на цар Еет; тук в една свещена гора висяло, пазено от дракон, чудодейното Златно руно. Гръцкият герой Язон предприел на кораба „Арго“ експедиция към Колхида и с помощта на Еетовата дъщеря, вълшебницата Медея, която се влюбила в него, успял да завладее руното.

8

Нериса — от италианското nericcia — „черничка, мургавичка“.

9

Пфалцграф — германска феодална титла (от pfalz — palatium — палат).

10

Хераклит — гръцки философ, роден в Ефес (500 г. пр.н.е.); материалист от Йонийската школа; по Шекспирово време известен и с това, че уж бил имал меланхоличен характер.

11

„…и обноските — откъдето му е паднало…“ — намек за страстта към всичко чуждестранно у младите английски дворяни от Шекспирово време, противоречаща с бедността на езиковите им познания.

12

„…и той за една…“ — политически намек за противоречията между Англия и Шотландия по Шекспирово време и за поведението на Франция, която обещавала подкрепа на Шотландия.

13

Сивила; Диана (митол.) — Сивила — нарицателно име за някои жени, на които древните римляни приписвали пророчески дарби. Най-прочута от тях била според легендата кумейската Сивила (от гр. Куме в Южна Италия), която доживяла до седемстотин-годишна възраст; Диана — римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с Луната.

14

Риалто — площад във Венеция — на времето средище на търговския живот.

15

„…заключил със заклинания бесовете…“ — намек за един текст от евангелието, в който се разказва за това как Исус изгонил дявола от двамина, обладани от него, и го отпратил с едно стадо свине.

16

Митар (библ.) — събирач на данъци в древна Юдея. Евангелието разказва как Исус защитил митаря от презиращите го учени и фарисеи.

17

„…за глезена един път да го пипна…“ — професионален термин на борците от Шекспирово време.

18

Яков (библ.) — един от праотците на еврейското племе; син на Исак.

19

„…яловото злато…“ — отзвук от Аристотеловия текст, казващ, че златото — за разлика от живите същества — не можело да се плоди.

20

Фунт — английска мярка за тегло — около половин килограм.

21

„…Праотче Аврааме…“ (библ.) — Авраам — първият от патриарсите на евреите, родоначалник на племето.

22

„…тъмната ливрея…“ — става дума за мургавата кожа на мароканския принц.

23

Феб (митол.) — друго име на Аполон, едно от главните божества на гръцката митология — бог на слънцето и изкуствата.

24

Сюлейман Великолепни (ист.) — Сюлейман II (1495–1566 г.) — турски султан, при когото Отоманската империя достигнала най-голямото си могъщество, завоевател на Сърбия и Унгария.

25

Лихас (митол.) — роб на Херкулес, прочутия герой от гръцката митология. Херкулес го хвърлил в морето, защото от неговите ръце получил ризата, пропита с отровната кръв на кентавъра Нес, която му донесла смъртта.

26

Алкид (митол.) — т.е. „от Алкеевия род“ — става дума за Херкулес, който бил осиновен от таванския цар Амфитрион, син на Алкей.

27

Фортуна (митол.) — римска богиня на щастието, случая и успеха, изобразявана с рог на изобилието, изсипващ монети, или с превързани очи, стъпила върху въртящо се колело.

28

Гобо — от италианското gobbo — гърбав; име, заимствано от италианската комедия.

29

Трите парки (митол.) — богини на човешката участ в римската религия: едната предяла нишката на живота, втората я прокарвала през превратностите на съдбата, а третата я прерязвала.

30

„…очи, прикрил под шапката си…“ — по Шекспирово време знатните обядвали с шапки на главата.

31

Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из цяла Европа.

32

„…сънувах снощи злато…“ — според поверието на времето злато, видяно насън, било знак за предстоящо нещастие.

33

„…от Агариното племе…“ (библ.) — Агар е била египтянка, робиня на Авраама. Тя добила от него син, Исмаил, и жената на Авраама, Сара, прогонила майката и детето, от което произлязло враждебното на евреите исмаилтянско племе.

34

Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

35

Кивот (гр.) — богато украсен дървен ковчег за пазене на скрижали или свети мощи.

36

Дож — държавен глава на Венецианската република.

37

Гудуински плитчини — пясъчни плитчини в устието на Темза, където често са ставали корабокрушения.

38

Тюркоаз — в миналото се е смятало, че тюркоазът притежава вълшебни свойства, между които и това да изглажда семейните конфликти, и затова е бил чест сватбен подарък.

39

„…морското чудовище…“ (митол.) — един от подвизите на Херкулес е спасяването на дъщерята на троянския цар Лаомедонт, Хезиона, която трябвало да бъде хвърлена за храна на едно морско чудовище, за да бъде умилостивен богът на моретата Посейдон. Хероят извършил този подвиг, за да получи прочутите коне на Лаомедонт.

40

Марс (митол.) — римски бог на войната, съответстващ на гръцкия Арес. Изобразяван като силен мъж в бойни доспехи.

41

Мидас (митол.) — цар на Фригия, когото Дионисий надарил със способността да превръща в злато всичко, до което се докосвал. Мидас щял да умре от глад, защото и храната му се превръщала в скъпия метал, ако Дионисий не си бил взел обратно дара.

42

„…края берберийски…“ — Берберия — или Варвария — е била наричана по Шекспирово време частта на Африка, граничеща със западната част на Средиземно море.

43

Сцила, Харибда (митол.) — имена на две чудовища, които обитавали двете страни на тесния морски пролив, през който Одисей едва успял да преведе кораба си; поетичен образ на скалите и водовъртежите, които правели Месинския пролив — между Калабрия и Сицилия — опасен за мореплавателите от древността.

44

„…в човешките тела да се преселват…“ — гръцкият математик и философ Питагор (ок. 580–501 г. пр.н.е.) учел, че душите могат да се преселват от животински тела в човешки и обратно.

45

„…обесен за разкъсване на хора…“ — в Средновековието са бивали осъждани на смърт не само хората, но и зверовете, извършили „човекоубийство“.

46

Даниил (библ.) — един от четиримата библейски пророци, наречен „божи съдник“. Проявил още като юноша своята справедливост и съдийска способност.

47

Варава (библ.) — разбойник, осъден да бъде разпънат на кръст и после помилван — вместо Исус — по желанието на евреите.

48

Троил, Кресида — герои на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.

49

Тизба, Пирам — герои на трагична любовна история, разказана в „Метаморфозите“ на римския поет Овидий и използвана пародично от Шекспир в „Сън в лятна нощ“. Пирам и Тизба били деца на две враждуващи вавилонски семейства. През дупчица в зида, делящ двата дома, те си уговорили нощна среща в полето. Пристигнала първа, Тизба била подгонена от лъв и се спасила, но изпуснала окървавеното си було. Пристигнал по-късно, Пирам намерил булото и като решил, че любимата му е станала жертва на звяра, се самоубил. Завърнала се, Тизба открила трупа му и също се убила с неговия меч.

50

Дидона (митол.) — легендарна основателка на Картаген; тя приютила след гибелта на Троя беглеца Еней и когато той я изоставил, се хвърлила в горяща клада.

51

Медея (митол.) — най-известната вълшебница от древногръцките легенди. В пасажа става дума за чудодейните треви, с които тя подмладила Езон, бащата на мъжа й Язон.

52

„…издава собствен звук…“ и т.н. — картина, свързана с учението на питагорейците за хармонията на небесните сфери. Според това учение светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени подвижните звезди и които от своя страна били включени в обхващащата цялата вселена сфера на неподвижните звезди. При движението си сферите издавали хармонична музика, достъпна само за избрани.

53

„…Ендимионовото ложе…“ (митол.) — красивият овчар Ендимион бил осъден от Зевса, ревнуващ Юнона, на вечен сън. Диана, влюбена в него, го отнесла в една планинска пещера, където го посещавала нощем, за да го целува в съня му.

54

Антиподи — човеци, живеещи „с краката нагоре“ на противоположната нам страна на земното кълбо.

55

Аргус (митол.) — стоок великан от гръцката митология, който, докато спял с половината от очите си, с останалата половина бодърствал; синоним на бдителен страж.