Вещицата(Мъдрата жена)

Глава 7

Отпразнуваха Коледа с поредица от пищни вечери в замъка, които започнаха в първия коледен ден и продължиха, докато падна ранният зимен мрак на дванайсетата нощ. Пристигнаха певци и танцьори, както и трупа мургави акробати, които можеха да ходят на ръце така добре, както и на краката си, и се въртяха като вихър из залата, прехвърляйки се от ръце на крака така бързо, че заприличваха на някакъв странен човек-звяр — на някакво противно и отблъскващо създание. Бяха поканили един мъж с кон, който можеше да танцува на задните си крака и да предсказва бъдещето, като риеше с крак за „да“ или „не“ по земята.

На втория ден доведоха мечка, насила ѝ дадоха да пие вино, и я накараха да танцува из голямата зала, докато младите мъже скачаха и лудуваха около нея — като внимаваха да останат извън обсега на огромните, размахващи се лапи. Когато танцът им омръзна, те свалиха намордника ѝ и започнаха да насъскват срещу нея кучета, докато три хрътки бяха убити. После Хюго нареди да спрат. Алис видя, че беше разстроен от загубата на едно куче — бледокафява хрътка за лов на елени. Мечката продължаваше да се зъби гневно, и гледачът ѝ я нахрани с пшеничен хляб, накиснат в мед и силна медовина. След броени минути тя стана сънлива и мудна, и той успя да ѝ сложи обратно намордника и да я отведе от залата.

Намериха се хора, които искаха да я убият за забавление, когато беше сънена и слаба. Хюго, който беше възбуден от опасността, въплътена в нея, и от бързината на внезапните ѝ нападения, беше склонен да го позволи, но старият лорд поклати глава. Алис стоеше зад стола му.

— Жал ли ви е за нея? За голямата мечка? — попита тя.

Той се изсмя рязко.

— Нищо подобно — каза. — Но гледачът продава играта ѝ много скъпо. Ако пожелаем да я убием, това би ни струвало много златни монети! — Той хвърли поглед назад към Алис с многозначителната си усмивка. — Винаги проверявай кесията на един мъж, преди да се вгледаш в сърцето му, малка Алис. Там се взимат повечето решения!

На другия ден младите мъже излязоха на лов, и когато се върна, Хюго донесе все още жив елен, чиито тънки крака бяха вързани, за да могат да го пуснат в залата. Животното заскача, обзето от силен ужас, по големите сгъваеми маси, хлъзгайки се по полираната повърхност, като трескаво се оглеждаше из залата за изход, и хората се разбягаха с писъци и смях, за да се махнат от пътя му. Алис видя как блестящите му черни очи се изцъклят от страх, докато го гонеха от един към друг ъгъл. Видя как бяла разпенена пот затъмнява ръждивата му козина, докато го избутаха напред и нагоре до подиума, за да може старият лорд да забие ловния си нож в сърцето му. Всички жени около нея запищяха от удоволствие, когато изригна яркочервената кръв. Алис гледаше как еленът пада, как изящните му черни копита се мъчат да намерят опора, дори докато умираше.

Сутринта на дванайсетия ден организираха малък турнир. Дейвид беше заръчал на дърводелците от замъка да издигнат временна арена за турнири в полята край замъка, и красива шатра от раиран плат, в която старият лорд да седи удобно и да гледа ездачите. Катрин седеше до него, облечена в нова празнична жълта рокля, която се открояваше ярко под острата светлина на зимното слънце. Алис седеше в тъмносинята си рокля на столче от лявата му страна, за да отбелязва броя на успешните удари на всеки участник.

Хюго бе чудовищен и впечатляващ в доспехите си. Лявото му рамо беше уголемено до огромни размери с помощта голям метален лист, оформен като внушителна рицарска ръкавица, обсипана с месингови гвоздеи. Дясното му рамо и ръката му бяха покрити, със застъпващи се, свързани метални плочки, подобни на змийски люспи, така че можеше да се движи свободно и да държи копието. Гърдите и коремът му бяха покрити с гладък, полиран нагръдник, оформен така, че да отклонява всеки удар, а краката му бяха обвити в кован метал. Той пристъпи сковано и тромаво към коня си — едрият дорест боен кон също беше покрит с броня от главата до опашката, и през отворите на покривалото за глава се показваха ясните му, възбудени очи, отворени широко, така че се виждаше бялото на очните ябълки.

— Опасно ли е? — обърна се Алис към лорд Хю.

Той кимна, усмихнат, и каза:

— Може да бъде и опасно.

Противникът на Хюго чакаше в другия край на арената. Катрин се надвеси напред, с блеснали от възбуда очи, и пусна жълтата си кърпичка. Конете в миг се втурнаха напред и двамата връхлетяха един върху друг. Когато се приближиха, пиките се сведоха, и Алис затвори очи, ужасявайки се да не чуе звука от удара на копие в тяло. Но чуваше само тътенът на копитата, а после и той утихна. Лорд Хю я смушка.

— Няма победа — каза той. — Държат се като хлапета.

При втория тур Хюго нанесе удар по тялото на противника си, в третия получи удар в рамото, а в четвъртия пиката му удари неговия съперник право по покрития с метална броня корем и го свали от коня.

Над тълпата зрители се понесе мощен одобрителен вик, а хората от градчето, стълпили се край портата, хвърляха шапки във въздуха и крещяха: „Хюго!“

Хюго дръпна юздите на коня си и се отправи в тръс обратно надолу по арената. Хора се бяха навели над противника му и му сваляха шлема.

— Добре ли си, Стюарт? — провикна се Хюго. — Само малко останал без дъх?

Човекът вдигна ръка.

— Малко понатъртен — каза той. Но ще оставя някой друг да те свали от коня!

Хюго се засмя и се върна в тръс на мястото си. Алис долови самодоволната му усмивка, скрита под шлема.

Състезаваха се до ранния следобед, а после влязоха вътре за късен обяд, когато светлината вече започваше да гасне. На приземния стаж на кулата Хюго смъкна доспехите си и изтича нагоре по спираловидните стълби по риза и панталони, като крещеше да му приготвят вана. Изкъпа се и облече червения си жакет навреме за обяд, после седна от дясната страна на баща си и започна да пие жадно. Докато лордовете се хранеха, пътуващите актьори пееха и танцуваха, а когато лорд Хю поръча да донесат купата, изми си ръцете и му поднесоха сладко вино, започнаха коледните игри. Прислужниците влязоха с маршова стъпка от кухнята, начело вървеше най-нисшият слуга; бяха нагиздени с пъстри одежди, крадени и взети назаем, на главите си вместо корони бяха наслагали тенджери от кухнята, размахваха вместо жезли дървени лъжици гостите ги приветстваха като господари за една нощ; сега те щяха да обърнат строгия ред в замъка с главата надолу, както изискваше традицията.

Лорд Хю се разсмя, освободи мястото си на високата маса и се настани на един стол до огнището, а Катрин застана зад него. Настаниха ги удобно, а после донесоха мръсна престилка за Хюго, и го накараха да поднесе вино на всички. Жените в залата се смееха пискливо и караха младия лорд да препуска из цялата зала, засипвайки го с поръчки. Момчето, което поднасяше храната, седеше в стола на лорда и раздаваше заповеди и присъди. Няколко мъже станаха прицел на възмутителни обвинения, че са задявали други мъже, затова ги навързаха един зад друг в дълга смееща се редица, за да видят как ще им се хареса пресищането. Няколко от прислужничките, които поднасяха храната, бяха обвинени в разпуснатост и в това, че са поемали ролята на мъжа, проявявайки похотливост. Те трябваше да се разсъблекат по долни ризи пред всички и да носят панталони през останалата част от празненството. Двама войници бяха обвинени, че крали по време на набезите в Шотландия с Хюго, двама от готвачите бяха набедени, че са мръсни. Една съпруга бе обвинена в изневяра, едно момиче, което работеше в онази част на готварницата, където се приготвяха сладкишите, беше обвинено в кавгаджийство, затова му завързаха устата с кърпа.

Прислужникът се кикотеше и сочеше един след друг слуги, които веднага започваха да пищят, възмутени от обвиненията, имаха правото да признаят вината си или да настояват, че са невинни, а ги съдеше ревящата тълпа.

После той насочи вниманието си към дребните дворяни. Двама от младите служители от благороден род бяха обвинени в безделничество, като наказание им беше наредено да стъпят на столовете си и да изпеят коледна песен. Един от сродниците на лорд Хю беше обвинен в лакомия — промъквал се в кухнята след вечеря, за да си изпроси марципан. Любимецът на Хюго, младеж, който винаги беше в помещението на стражите, разговаряйки за военно дело с офицерите, беше обвинен, че е подмазвач и блюдолизец, затова почерниха главата му със сажди от огнището.

Хората се смееха все по-силно и прислужникът стана по-дързък. Някой наметна на раменете му пурпурната наметка на лорд Хю, той стъпи на седалката на украсения с резба стол, подскачайки от крак на крак, и посочи с пръст към Хюго, който се правеше на шут в дъното на залата с поднос и кана вино.

— Похот — обяви той тържествено. Залата се разлюля от смях. — Разпуснатост — каза той отново. — Ще назова жените, с които си бил.

Разнесоха се писъци и кикот, а жените около Алис смутено се раздвижиха. Прислужникът беше господар на днешния празник, можеше да изрече всичко, без да го заплашва наказание. Можеше да разобличи всяка от тях като любовница на Хюго. Но нямаше вероятност Катрин да забрави или пък да пренебрегне обвинението като забавление за празника.

— Как ще ги помниш всичките? — изкрещя някой от дъното на залата. — От старата година са минали повече от триста дни! Това са поне хиляда жени!

Хюго се ухили и зае предизвикателна поза, отхвърляйки престилката назад, за да покаже украсената с бродерия предница на панталона си, издавайки хълбоци напред, докато момичетата пищяха от смях.

— Вярно е — каза той. — По-скоро към две хиляди.

— Ще назова жените, които не е имал — каза бързо прислужникът. — За да спестя време.

При тези думи се разнесоха писъци на смях. Хюго се поклони. Дори старият лорд до огнището се подсмихна. Залата притихна, в очакване да чуе какво ще каже момчето, за да завърши шегата.

— Има само една жена, с която не е бил — каза момчето, довеждайки шегата докрай. Извъртя се рязко и посочи лейди Катрин, застанала до стария лорд край огнището. — Неговата съпруга! Неговата съпруга! Лейди Катрин!

В залата се надигна невъобразим шум: хората се заливаха от смях. Прислужничките на Катрин, все още по местата си около масата на подиума, затулиха уста с ръце, за да потиснат смеха си. Хюго сведе глава разкаяно, дори старият лорд се смееше. Войниците се бяха вкопчили един в друг, а слугата смъкна пурпурната украсена със скъпоценни камъни шапка на лорд Хю, хвърли я във въздуха и я улови, за да се поздрави за остроумието. Само Катрин стоеше, побеляла от гняв, без да се усмихва.

— Сега старият лорд! — изкрещя някой. — Той какво е направил?

Прислужникът посочи тържествено към лорд Хю.

— Вие сте много, много виновен, и вината ви става все по-голяма всяка година — каза той.

Лорд Хю се изкиска и зачака.

— И всяка година, макар да вършите по-малко, ставате все по-виновен — каза прислужникът.

— Гатанка — викна някой. — Гатанка! Какво е неговото престъпление?

— Какво е престъплението ми? — попита Хю. — Че правя все по-малко и по-малко всяка година, а съм все по-виновен и по-виновен?

— Остарявате! — викна прислужникът тържествуващо.

Разнесе се гръмък смях, предвождан от лорд Хю. Той разклати юмрук към момчето и извика:

— Най-добре да не те виждам утре! Тогава ще видиш стар ли е мечът ми!

Прислужникът затанцува върху стола и събра кльощавите си колене, преструвайки се на обзет от ужас.

— А сега… — извика той, — нареждам да танцувате!

Той смъкна наметалото, остави шапката върху големия стол, и взе за ръка най-мръсната, най-долна и раздърпана прислужница от кухнята, за да поведат танца. Други хора, все още кикотещи се, се подредиха зад тях. Алис се наведе към Илайза.

— Видя ли лицето ѝ? — попита тя тихо.

Илайза кимна.

— По-ужасен е от миналата година — каза тя. — А тогава беше доста дързък. Но това е традиция и не вреди. Старият лорд държи старите порядки, а Хюго не го е грижа. Слугите винаги превръщат Катрин в прицел на шегите си; не я харесват особено, а обичат Хюго.

Един от актьорите дойде до масата на дамите и положи грубите си длани върху раменете на Рут. Тя изписка тихо в знак на отказ, но той я повлече към дансинга.

— Ето ти забава! — възкликна Илайза радостно и хукна след Рут да си намери партньор. Алис тръгна през залата, подобна на сянка в тъмносинята си рокля, за да застане при лорд Хю и да се върне с него до стола му на подиума.

— Няма ли да танцуваш, Алис? — попита я той, надвиквайки високите акорди на музиката и глухото бумтене на барабана.

— Не — каза тя кратко.

Лордът кимна.

— Стой зад стола ми, и никой няма да се осмели да те покани — каза той. — Това е грубовато забавление, но обичам да го гледам. А Хюго… — той млъкна, без да довърши. По-надолу в залата Хюго стоеше на колене пред една прислужница, наполовина скрита зад маска с форма на патешка глава. Катрин, с напрегнато и бледо лице, танцуваше неохотно с един от младите рицари. — Хюго е буен и непокорен младеж — каза старият лорд. — Трябваше да го оженя за момиче с огън в утробата.

Танцуваха цял следобед и до късно през нощта. Един младеж стана и запя мадригал с много сладък глас, млада циганка влезе в залата и изтанцува буен, непознат танц с дървени, потракващи плочки в ръка, после, съпроводени от гръмки аплодисменти, слугите излязоха от кухнята и потеглиха в процесия из залата, понесли печените меса, които поднесоха на господарската маса и в отделни блюда — по едно на четирима души — на всички останали маси. Това беше последното им ястие на пиршеството, и беше по-пищно от всички предишни. Имаше печен лебед, на който след печенето бяха поставили отново перата, така че беше бял, досущ като жива птица, надигнал глава от блюдото за сервиране. В другия край на господарската маса имаше паун с клюмнали пера на опашката. На останалите маси поднасяха нарязани късове месо от гъска, пуйка, скопени петли, дива патица. На това пиршество всички получиха от най-хубавия хляб — малки бели хлебчета от хубаво брашно, с дебела златиста кора и плътна бяла среда. Лордовете се хранеха с неутолим апетит; до тях Катрин обра всичко от чинията си с хляба и си взе още един резен месо от див лебед, макар че лицето ѝ беше все още изопнато и гневно.

Внесоха каните с вино, а блюдата следваха едно след друго. Алис, олюляваща се от умора, хапна малко, но пи от резливото червено вино, хладно, защото идваше от бъчвите в избата. Беше полунощ, когато най-после внесоха сладкишите — бяха два и ги поставиха на господарската маса. Съвършен марципанов модел на замъка, със знамето на лорд Хю, веещо се над кръглата кула, беше поставен пред стария лорд. Жените станаха от страничната маса да го видят, и се стълпиха наоколо.

— Твърде красиво е, за да се нареже — каза Илайза с възхищение.

Пред Хюго поставиха малък модел на господарска къща в провинциално имение, разположена точно в средата на една градина, с малък захарен елен в парк, който заобикаляше къщата отвсякъде.

— Плановете ми за новата къща! — възкликна Хюго. — Дяволите да ги вземат тези слуги, знаят всичко, преди самият аз да го узная. Ето, сър, вижте какво са направили!

Лорд Хю се усмихна.

— Сега двете сгради може да се видят една до друга — отвърна той. — Знам къде бих предпочел да живея!

Хюго сведе глава, твърде преситен от виното и вечерята, за да спори с баща си.

— Зная предпочитанията ви, сър — каза почтително той. — Но това е една хубава моя мечта.

Хю кимна.

— Би ли понесъл да я изядеш? — попита той.

Хюго се засмя и вдигна в отговор ножа си.

— Кой иска резен от моята къща? — попита той. — Моята хубава малка къща, която нарисувах в миг на безделие, а после открих, че тези кухненски хрътки са откраднали книжата ми и са претворили мечтите ми в захар?

— Аз! — обади се подканващо Илайза.

Хюго ѝ хвърли една усмивка.

— Ти си готова да получиш късче от всичко мое, нали, Илайза? — каза той. — Готова си да умоляваш за малко внимание, нали?

Илайза нададе лек писклив смях в знак на протест. Хюго ѝ се усмихна, а после обърна похотливия си поглед към Алис.

— Алис? — попита той. — Ще опиташ ли моята красива играчка?

Тя поклати глава и се плъзна обратно към масата за жените в задния край на подиума. Когато другите се върнаха с блюдата си, Илайза сложи пред нея парче от марципановата къща.

— От него — каза тя, като кимна към гърба на стола на Хюго. — Поднесе го за теб под носа на жена си. Даде ти входната врата. Внимавай — играеш опасна игра, Алис.

Когато вечерята приключи и по масите не беше останало нищо, освен заключителното блюдо сушени плодове и сладкото вино, Дейвид застана зад стола на лорда и започна да вика мъжете един по един да се качат на подиума, за да получат от лорд Хю подарък или кесия с монети. Хюго седеше от дясната страна на баща си и от време на време се навеждаше напред да каже някоя дума. Лейди Катрин седеше от лявата страна на лорд Хю, усмихвайки се леко и безизразно. Тя си беше разменила подаръци с жените от свитата си на първи януари, и не беше подготвила нищо за никого от слугите в замъка, нито пък за войниците. Редицата от слуги и войници се точеше безкрайно. Бяха цели четиристотин на брой. Алис, на масата за жените в задния край на подиума, неспособна да види нещо, задряма, уморена от веселието на коледните дни и двете безсънни седмици, които ги предшестваха.

— Това е досадно — прошепна ѝ недоволно Илайза. — Всички други раздават подаръците на Нова година. Само лорд Хю е твърде стиснат, за да събере всички на пиршество два пъти през тежкия сезон!

Алис кимна: не я беше грижа.

— Да си вземем още една кана вино! — предложи Илайза. Махна с ръка на една минаваща прислужница. Марджъри се намръщи.

— Ще се напиеш — каза тя.

— Не ме е грижа! — заяви Илайза. — Това е последният от празничните дни. Няма да ѝ трябваме довечера. Ще си облече най-хубавата нощница и ще лежи будна цяла нощ в стаята си, за в случай, че виното е пробудило страстта на Хюго.

— Тихо — каза Рут с обичайната си предпазливост.

Илайза се изкикоти и си наля от новата кана.

— Може би коледният му подарък за нея е едно прилично чифтосване най-накрая — прошепна тя.

Уж възмутени, Марджъри и мистрес Алингам избухнаха в смях. Рут хвърли тревожен поглед назад към господарката им. Алис отпи от чашата си.

Харесваше ѝ мирисът на виното. Днес бяха сложили на масата на жените стъклени съдове в чест на празника, и на Алис ѝ се нравеше допирът на хладното стъкло до устните ѝ. В дома на Морах беше пила от глинени или рогови чаши, а в замъка пиеше от калаени. Не беше усещала допира на стъкло до устните си от манастира насам. Това вино носеше собствения си вкус, не се чувстваше дъх на лошо почистен метал, стъклената чаша беше лека и тънка, съблазнителна. Алис отпи отново. Пиянството и варварството на празничните дни я бяха подминали. Никой не я беше дръпнал в някой тъмен ъгъл и не беше опитал да си открадне целувка, не беше танцувала с никого. Старият лорд бдеше за нея, и когато един войник се приближи и я покани на танц, старият лорд се намръщи и Дейвид го отпрати с махване на ръка. При тази гледка лейди Катрин се усмихна с тънката си усмивка и се наведе към масата на жените.

— През пролетта ще танцуваме на твоята сватба, Алис — каза тя, с отровно-сладък глас. Хвърли поглед към младия мъж, който се беше върнал на мястото си. — Това беше Питър — незаконен син на един от офицерите на лорд Хюго. Него съм ти избрала. Не мислиш ли, че изборът ми е добър?

Алис погледна надолу по залата към войника. Беше доста привлекателен, строен, с кестенява коса и кафяви очи, млад. Беше го видяла как промушва с нож едно умиращо куче по време на борбата между кучета и мечка. Беше го видяла да крещи от възбуда по време на боя с петли. Помисли си какъв ли би бил животът ѝ като негова съпруга, какво ще е да бъде обвързана завинаги с мъж, който изпитваше такива опасни приливи на възбуда при вида на чуждата болка.

— Много добре, милейди — каза тя. Усмихна се лицемерно, гледайки лейди Катрин право в очите. — Той изглежда чудесен човек. Баща му казал ли му е?

— Да — каза лейди Катрин. — Трябва да убедим стария лорд да намери подходящ писар, за да те замести, а после можеш да се омъжиш. Може би на Великден.

— Много добре — каза Алис тихо и сведе очи към чинията си, така че лейди Катрин да не види гневния блясък на яростна съпротива в очите ѝ.

Алис отпи отново от виното си. През всички дни на празненствата и нощите на пиянски игри, беше усещала как младият лорд я наблюдава. Лейди Катрин също я наблюдаваше. Алис допря студената чаша до бузата си. Трябваше да разкъса мрежата, мрежата, която те тримата — старият лорд, младият лорд и проклетницата — бяха хвърлили около нея. Трябваше да вземе в ръце силата си, трябваше да накара малките кукли да оживеят и да изпълняват волята ѝ.

Над масата — тъй като беше Коледа — жените от свитата на лейди Катрин бяха поставили в полилея чисти восъчни свещи. На масата имаше сребърен свещник със свещи с бледия цвят на пчелен мед. Алис наблюдаваше полюшващия се жълт пламък и чистата прозрачност на восъка. В дима се долавяше съвсем лек дъх на сладост. Това бяха свещи от чист пчелен восък. Някаква мисъл изплува на повърхността в съзнанието ѝ и тя трепна, разбрала, че свещите сигурно са били изработени от монахините в абатството с восък от манастирските кошери.

Илайза наля още вино в чашата ѝ и тя отпи отново.

В кесията, завързана за колана на кръста ѝ, бяха трите восъчни кукли. Фигурките се удряха леко в нея, когато се движеше. Алис се беше изкушавала да ги хвърли от прозореца надолу по стръмната стена на замъка, за да се разбият в скалите и да паднат в реката долу. Равносилно на смърт беше да открият, че ги носи, а тя се страхуваше твърде много, за да ги скрие където и да било в замъка. Все още не беше намерила нужната смелост, или не я бе обзело необходимото отчаяние, за да ги използва. Пазеше ги като талисман, като последно оръжие, готово за използване, ако някога настанеше време за това.

Стипчивият хладен вкус на билковото вино нахлу в устата ѝ и тя почувства как се стича в гърлото ѝ. „Сигурно започвам да се напивам“, помисли си Алис. Всички гласове сякаш идваха отдалече, лицата около масата сякаш потрепваха, виждаше ги замъглено.

— Иска ми се… — каза Алис с надебелял език.

Илайза и Марджъри се смушкаха взаимно и се изкикотиха.

— Иска ми се да бях лейди Катрин — изрече завалено Алис.

Рут, мълчаливата, хвърли поглед зад гърба си да се увери, че двамата лордове, наблюдавани от лейди Катрин, все още раздават подаръците.

— Защо? — попита тя.

— Защото… — каза Алис бавно. — Защото… — тя спря отново. — Бих искала да имам собствен кон — каза тя простичко. — И рокля, която да е нова — да не е принадлежала на друга жена. И мъж…

Илайза и Марджъри избухнаха в смях. Дори Рут и мистрес Алингам се изкикотиха, прикрили уста с длани.

— Мъж, който да ме оставя на спокойствие — каза Алис бавно. — Мъж, който да е обвързан с мен и женен за мен, но не ме закача.

— От теб няма да излезе кой знае каква съпруга! — каза Илайза през смях. — Бедничкият Питър май все ще остава на сухо.

Алис не я беше чула.

— Искам повече от обикновените жени — каза тя скръбно. — Искам много повече.

Сега вече всички жени се смееха открито. С тежката триъгълна шапчица, която се смъкваше от къдравата ѝ коса, и със сериозното си бледо лице, Алис беше крайно забавна. Наситено сините ѝ очи блуждаеха, опитвайки се да се взрат в свещите. Младият лорд Хюго, който сега усещаше присъствието и движенията на Алис сякаш с някакво шесто чувство, погледна назад и обхвана сцената с един бърз поглед.

— Младата ти помощничка май е прекалила с виното — каза той тихо на баща си.

Старият лорд хвърли поглед назад. Дейвид насочи вниманието му към друг от войниците, който идваше да получи подаръка си.

— Накарай да я заведат в стаята ѝ — каза той кратко на младия лорд. — Преди да повърне върху роклята си и да се посрами.

Хюго кимна и отблъсна стола си от масата. Лейди Катрин не беше чула разменените с тих глас реплики, и вдигна поглед изненадано.

— Баща ми има поръчка за мен. Ще се забавя само един миг — каза ѝ тихо Хюго, а после се обърна към жените.

— Ела, Алис — каза той твърдо.

Алис вдигна очи. На фона на светлината на свещите от залата лицето му беше обвито в сенки. Тя видя проблясването на усмивката му. Сред жените премина леко вълнение, като смута, който настъпва в кокошарник, когато до вратата се приближи лисица.

— Ще те придружа до покоите на нейна светлост — каза той твърдо. — Ти — кимна на Илайза. — Ела и ти.

Алис се изправи бавно на крака. Като по магия, подът под краката ѝ се разлюля и сякаш се стопи. Лорд Хюго я подхвана, когато тя залитна напред, и я повдигна. Кимна на Илайза, която отметна назад гоблена и отвори малката врата в задния край на подиума. Излязоха в преддверието зад залата, и се качиха по ниските каменни стъпала до покоите на лейди Катрин горе. Илайза отвори широко вратата и Хюго влезе с бързи крачки в галерията, носейки Алис.

— Ще ти дам един шилинг, за да пазиш тук, и да си държиш езика зад зъбите — каза той кратко на Илайза.

Кафявите ѝ очи се разтвориха широко.

— Да, милорд — каза тя.

— А ако почнеш да клюкарстват, ще наредя да те набият с камшик — каза той спокойно. Илайза почувства как коленете ѝ омекват от усмивката му.

— Кълна се, милорд — каза тя пламенно. — Бих направила всичко за вас.

Хюго ѝ кимна да отвори вратата към стаята на жените, и тя избърза пред него и я отвори със замах. Той тръгна по протежение на галерията, като носеше Алис с лекота. Тя отвори очи и видя за миг как лунната светлина от прозореца освети лицето му, а после отново потънаха в сянка. Той отвори вратата към стаята на жените и положи Алис върху един сламеник.

Без изобщо да бърза, той измъкна иглите от шапчицата ѝ и я хвърли настрани. Алис падна назад върху възглавницата, с бледо лице и затворени очи.

— Лошо ми е — каза тя.

Той я претърколи на една страна, развърза сръчно корсажа ѝ и роклята отдолу, така че когато я претърколи по гръб и повдигна първо краката, а после и тялото ѝ, да може да издърпа роклята през главата ѝ. Алис беше разсъблечена и остана само по долна риза. Тя падна назад върху сламеника, с ръце над главата, с разчорлена златиста коса, падаща на разбъркани кичури около лицето. Лорд Хюго седна на пети и я огледа — от малките мръсни стъпала до провисналата ѝ от сламеника ръка. Алис изхърка леко.

Лорд Хюго смъкна панталона си с лека въздишка и понечи да легне върху нея.

Ресниците на Алис политнаха нагоре и тъмните ѝ очи се отвориха, когато почувства как тежестта му се отпуска върху нея; той се приготви да затули устата ѝ с длан, за да заглуши протестния ѝ писък, но очите ѝ, блуждаещи и замъглени, бяха топли и подканващи, и тя се усмихна.

— Здравей, любов моя — каза тя така непринудено, сякаш бяха женени от двайсет години. — Не сега, твърде сънена съм. Люби ме на сутринта.

— Алис?

Тя се изкиска с топлия, уверен смях на жена, която знае, че е дълбоко обичана.

— Не сега, казах — повтори тя. — Изтощена съм от исканията ти, и от исканията на сина ти. Остави ме да спя. — Клепачите ѝ потрепнаха и се затвориха и Хюго видя как миглите ѝ докосват бузата.

— Познаваш ли ме? — попита той объркано.

Алис се усмихна.

— Никой не те познава по-добре от мен — каза тя. Претърколи се на една страна, по-надалеч от него, после посегна отново към него. С жест, толкова свойски, че сякаш бе несъзнателен, тя намери опипом дланта му, а после притегли ръката му около себе си и пъхна дланта му между успокояващо топлите си бедра. Следвайки настойчивото дърпане на малките ѝ ръце, Хюго се сгуши удобно, така че тялото му обви нейното отзад. Той почувства дълбоко болезнено желание, което обикновено би утолил бързо и грубо с някоя жена, независимо дали тя бе съгласна, или не. Но нещо в пиянския унес на Алис го накара да се поколебае.

— На колко години си, Алис? — попита той. — Коя година е?

— Наближавам осемнайсет — каза тя сънено. — 1538 година е. Ти коя година мислеше, че е?

Хюго не каза нищо: умът му бушуваше като вихър. Алис сънуваше бъдещето две години напред.

— Как е баща ми? — попита той.

— Мъртъв е почти от дванайсет месеца — отвърна Алис сънливо. — Заспивай, Хюго.

Фактът, че тя така небрежно се обърна към него на малко име, го накара да се закове на място.

— А лейди Катрин? — попита той.

— О, тихо! — възкликна Алис. — Никой не е виновен. Тя най-сетне намери покой. А всичките ѝ земи останаха при нас, за малкия Хюго. Заспивай сега.

— Имам син? — запита настойчиво Хюго.

Алис въздъхна и се извърна. Надигайки се на лакът, Хюго погледна към лицето ѝ и видя, че беше дълбоко заспала. Той внимателно отдръпна ръка измежду краката ѝ, и видя как по лицето ѝ бързо премина искрица на съжаление. После тя се зарови по-надълбоко във възглавницата и отново заспа.

Той седна на сламеника и скри глава в ръцете си, като се опита да мисли достатъчно трезво, за да разбере. Алис или беше невъобразимо пияна, отдадена на някаква момичешка фантазия за него; или пък виното беше отприщило у нея нещо от магическите ѝ способности и тя беше изрекла истината. След две години той щеше да бъде лордът на Касълтън, Катрин нямаше да я има вече, а Алис щеше да е негова жена и майка на детето му.

Той се надвеси напред и разбърка огъня, така че светлината започна да потрепва в малката стая. Ясният, прекрасен профил на Алис проблясваше в полумрака.

— Какъв син ще имаме! — каза той тихо. — Какъв син!

Сети се колко уверено тя беше пъхнала ръката му между краката си, и за ленивата ѝ заповед да се любят на сутринта, и отново изпита болезнено желание. За миг си помисли да я обладае, докато тя спеше, без нейно съгласие, но после се възпря.

За първи път в живота си Хюго се поколеба, преди да посегне и да получи желаното удоволствие. Тя му бе позволила да зърне едно бъдеще, пълно с бляскави наслади. Беше му показала жена, равна нему, която го желаеше така, както и той нея. Жена, която щеше да плете заговори редом с него и да участва в кроежите му, която го беше дарила със син, и щеше да го дари с още деца. Той искаше видението на Алис. Искаше тази интимна близост, искаше да бъде в нежни отношения с нея. Повече от всичко друго искаше тя да го дари със син.

Той се засмя меко в тишината на стаята. Искаше тя да го нарича „Хюго“, искаше да му нарежда кога да я люби. Искаше да я вижда уморена от грижите за сина му, уморена от неговата страст. Погледна невярващо отново към нея. Помисли си, че няма да стори нищо, за да наруши обещанието между тях. Нямаше да я насилва, нямаше да я плаши. Искаше я такава, каквато беше в онова зърнато късче от бъдещето: уверена, чувствена, весела. Силна жена, уверена в собствената си сила да го командва и да управлява собствения си живот.

Той я наметна с някаква завивка. Тя не помръдна. Наведе се и нежно положи една целувка върху гладката извивка на шията ѝ, точно под ухото. Мирисът на кожата ѝ го възбуди отново. Той се засмя тихо. „Милейди Алис“, изрече меко. После се изправи на крака и излезе от стаята.

Илайза се навърташе до вратата, със светнало от възбуда кръгло лице.

— Всичко е спокойно, милорд — каза тя. — Не сте ли с нея? Не я ли желаете сега?

Лорд Хюго хвърли бърз поглед надолу по стълбите към голямата зала под тях.

— Вдигни си полите — каза рязко.

Устата на Илайза оформи малко изненадано „О“.

— Милорд… — изрече тя в неубедителен протест, примесен с възторг. Той хвана роклята ѝ в едната си твърда ръка и грубо я вдигна до кръста ѝ. Подпря я на каменната стена и грубо натика члена си в нея. Илайза изпищя от острата болка, а той веднага затули устата ѝ с длан и изсъска:

— Глупачка! Да не искаш половината замък да се изсипе тук?

Над ръката му, очите на Илайза се изцъклиха и го загледаха умолително. Той се задвижи в нея и след няколко тласъка застина, със здраво стиснати клепачи и уста, мрачно изкривена в спазъм на облекчение, което приличаше на гняв.

Илайза ахна от болка, когато той я пусна, и залитна на една страна, като се държеше за натъртената шия и бършеше чатала си с роклята.

Хюго бръкна в джоба си и ѝ подхвърли две сребърни монети.

— Ще си мълчиш и за това — каза той. Обърна ѝ гръб и тръгна бавно през галерията, надолу по стъпалата към голямата зала.

Тя отиде до вратата и го проследи как слиза по стълбите и спира в преддверието, оправяйки дрехите си, видя как после раменете му се изпъват назад, а усмивката му се появява, когато отвори вратата към подиума и се върна да седне при баща си и съпругата си.

— Проклет да си, Хюго — промълви тя. Трепна от болка и тръгна към стаята на жените. — Почти съсипана нова рокля, полуудушена, и обладана за един шилинг — каза си тя нещастно. Сви се на сламеника си, и хвърли поглед през стаята към Алис, която лежеше, все още спяща, както Хюго я беше оставил.

— И всичко това, защото тази проклета никаквица те урочаса да не можеш да бъдеш мъж с нея — промърмори тя мрачно. — Видях те, долно копеле. Видях те да лягаш до нея и да пъхаш пръст в нея и да не смееш да направиш повече, докато тя мълвеше заклинания срещу теб и цялото ти семейство. А после се възползва от мен! Проклет да си — възропта тя, като изхлузи роклята си и се покри с една завивка. — Долно копеле.

Алис се обърна в съня си, с протегната ръка, търсейки Хюго.

— Любов моя — прошепна тя.

На другия ден Алис беше болна, с натежали очи, пребледняла, отровена от виното. Не пожела да яде нищо, пиеше само вода. Всъщност всички в замъка, от Хюго, та чак до най-окаяната кухненска прислужница, бяха пили по-обилно, отколкото през цялата година, и сега си плащаха за това.

Едва след обяда някои от жените се почувстваха по-добре. После лейди Катрин им нареди да седнат в галерията и да шият, докато тя предеше. На Алис наредиха да чете на глас от книга с истории.

Алис, измъчвана от гадене и с пулсираща от болка глава, чете, докато зле отпечатаните думи затанцуваха пред очите ѝ. Бяха любовни истории, разкази за дами в замъци, и рицари, които ги боготворяха. Алис остави мислите си да се реят, докато четеше романса — знаеше, че животът не е като тези истории.

— Значи лорд Хюго те занесе по стълбите снощи? — Сухият глас на лейди Катрин прекъсна четенето. Алис примигна. — Отнесе те чак до стаята ти, нали?

— Съжалявам, милейди — каза Алис. — Не мога да си спомня. Бях почти в несвяст и не знам какво съм правила.

— Той занесе ли я? — обърна се лейди Катрин към Илайза.

— Да — каза Илайза дръзко. Тази сутрин изпитваше болка отвътре и винеше Алис за това, че похотта на Хюго се бе извратила в жестокост.

— Във вашата стая? — попита лейди Катрин.

— Да — каза Илайза отново.

— И ти беше с тях? — поиска да се увери лейди Катрин.

Илайза се поколеба. Би дала много да си отмъсти на Хюго, казвайки, че ѝ е наредил да остане отвън. Но рисковете бяха прекалено големи. Гневът на младия лорд беше бърз и непредсказуем, а тя имаше петна по роклята и две сребърни монети по шест пенса, които щяха да подкрепят едно обвинение срещу нея.

— Да — каза тя. — Той я хвърли на сламеника ѝ и ми нареди да я наглеждам и да се уверя, че няма да повърне и да лежи в мръсотията като куче.

Бледата кожа на Алис се изчерви до алено.

— Колко неприятно за него — каза лейди Катрин с лека тържествуваща нотка в гласа. — Мисля, че ще е по-добре в бъдеще да пиеш ейл, Алис.

— И аз мисля така, милейди — каза Алис тихо. — Много съжалявам.

Лейди Катрин кимна с ледена усмивка и се изправи, докато мистрес Алингам премести чекръка ѝ в едно петно зимна слънчева светлина, която падаше върху дървения под, ярко оцветена от рисуваното стъкло на еркерния прозорец.

— Той направи ли това? — прошепна настойчиво Алис на Илайза. — Хвърли ли ме?

— Легна до теб — каза Илайза злобно. — Спасих ти кожата пред милейди, като не казах. Той ми даде две сребърни монети по шест пенса, за да стоя на пост. Стоях да пазя на вратата, когато той те хвърли на сламеника ти, разсъблече те и легна до теб и пъхна пръст в теб.

Алис побеля и придоби изражение, сякаш щеше да падне.

— Не е възможно — каза тя.

— Но се случи — каза Илайза рязко. — Видях да го прави.

— Но аз не чувствам нищо — каза Алис.

— За какво си шушукате, момичета? — намеси се лейди Катрин.

— За цвета на коприната, лейди Катрин — каза Илайза веднага. — Мисля, че е твърде ярка. Алис иска да я запази така, както си е.

Илайза вдигна гоблена, който Алис така старателно бе шила през изминалата седмица, и лейди Катрин го огледа замислено, наклонила глава на една страна.

— Разпорете го — каза тя. — Права си, Илайза, трябва да е в по-блед цвят, всеки може да види това. Алис ще трябва да спре да чете, да го разпори и да започне работата съвсем отначало.

Алис взе чифт сребърни ножици и започна да реже конците — седемдневен труд, който трябваше да бъде извършен отначало. Илайза се наведе над гоблена.

— Не е боляло, защото си го искала — прошепна тя. — Остави го да ти свали роклята и хвана ръката му и я насочваше, като последна блудница! И то след всичките ти приказки, че не искаш да бъдеш с мъж.

Алис почувства как целият ѝ свят се размества и разклаща.

— Не е възможно — каза тя.

Илайза сви рамене:

— Нищо ли не помниш?

Алис затвори очи. Смътно, като сън, си спомняше сънлива чувственост, увереност и привързаност, които не беше изпитвала никога през живота си в будно състояние. Спомни си някакъв жест, как се претърколи на една страна и притегли ръката му върху себе си, как пъхна дланта му между бедрата си. Лицето ѝ се обля в пот и алена руменина.

— О, Боже мой — каза тя.

— Какво си спомняш? — попита Илайза нетърпеливо. — Какво каза, за да го спреш?

Алис поклати безмълвно глава.

— Пожелах го — каза тя. Беше толкова нещастна, че гласът ѝ прозвуча глухо.

— Какво?

— Бях пияна и го пожелах — каза Алис отново. — Ако беше пожелал да ме обладае, щеше да може да ме има. Ти нямаше да го спреш, а аз нямаше да искам той да спре. Той можеше да ме обладае като която и да било малка блудница в замъка, нямаше да намеря думи да го спра. Чувствах се покварена и разпусната. Той можеше да ме има. — Тя ожесточено разтърка очи с опакото на дланта си. — Загубена съм, ако не успея да спра тази болест — каза тя. — Ще загубя всичко, ако не успея да се опазя. Загубена съм, освен ако не използвам силата си. Трябва да се опазя с цялата сила, която мога да овладея. — Тя рязко захвърли ръкоделието си и тръгна към вратата.

— Алис! — възкликна заповеднически лейди Катрин. — Какво си мислиш, че правиш? Как се осмеляваш да излизаш безцеремонно от стаята, без да съм те освободила?

Алис се обърна ожесточено към нея, цялото ѝ лице пламтеше от гняв и отчаяние.

— О, оставете ме на мира, лейди Катрин! — възкликна тя с горчивина. — Вече не се боя от вас. Единственото, което можехте да ми отнемете, вече го няма. Не съм родена да бъда жена като вас, жена като тези… — тя направи рязък, пренебрежителен жест към четирите жени, чиито зашеметени лица бяха обърнати към нея, със зяпнали уста. — Тези жалки, глупави слугини. Но сега видях себе си истински. Не съм по-добра от никоя от вас. У мен няма нищо специално. Аз съм грешница и глупачка. Но поне сега виждам ясно пътя си. Сега съм жена без страх.

Лейди Катрин се отдръпна, уплашена от гнева ѝ, но после поде разярено:

— Не се осмелявай да ми говориш така, момиче…

— Поемам властта си — зарече се Алис. — И занапред вие няма да ме наричате „момиче“! Няма да ме командвате! А вашият съпруг няма да ме използва за своя играчка. Вие двамата ме тласнахте към това и аз ще се възползвам от силите си!

— Спри! — изпищя Катрин. Алис ѝ хвърли поглед, подобен на горяща главня, излезе от стаята и затръшна вратата. Чуха как краката ѝ изтрополиха надолу по каменните стъпала, чуха и трясъка на вратата на голямата зала.

— Тя отива ли си? — попита мистрес Алингам.

Само лейди Катрин остана на мястото си: останалите се стълпиха до широкия еркерен прозорец и изпружиха шии да видят стъпалата, по които се слизаше от голямата зала под тях в градината, а оттам пътеката водеше до къщичката на вратаря отвъд вътрешния крепостен ров.

— Отива си — потвърди Илайза. — Сега е в градината, отправя се към портата. Да изтичам ли след нея и да наредя да я върнат обратно, милейди?

Лицето на лейди Катрин беше бледо, устата — здраво стисната, докато тя овладяваше страховете и подозренията си.

— Остави я да си върви — каза тя. — Остави я да си върви.

Старият лорд забеляза отсъствието на Алис чак вечерта точно преди вечеря, когато искаше да продиктува едно писмо. Дейвид дойде в женските покои да пита за нея, и лейди Катрин, чието грозновато лице остана напълно безизразно, му каза, че Алис я няма.

— Ще дойда вместо нея — каза тя. Наметна тъмна пелерина на раменете си, смъкна качулката над главата си, и го последва до стаята на стария лорд в кръглата кула. В тъмния ъгъл на стълбите подминаха младия лорд Хюго, който ги чакаше, без да се прикрива. Той протегна ръка да я спре.

— Алис — каза той. Никога преди лейди Катрин не го беше чувала да говори с такъв тон: той изрече името на момичето с огромен, всепоглъщащ копнеж.

Съпругата му смъкна качулката на пелерината си. Костеливото ѝ лице гореше от омраза към него, очите ѝ го гледаха тържествуващо.

— Така си и мислех — каза тя, с отровна жлъч в тона. — Така си и мислех.

Хюго се отдръпна.

— Мадам, аз…

Сенешалът Дейвид си размени един поглед с Хюго и продължи нагоре по стълбите до стаята на стария лорд, където не можеше да ги чува.

— Не си прави труда да се преструваш — каза тя разпалено. — Питах се каква власт има тя над теб и стареца. Предполагам, че си ляга и с двама ви. — Устата ѝ се изкриви от гняв. — Ляга си и с двама ви! Той, оглупелият от старост, и ти, който тичаш след всичко, което носи пола! Още щом я видях в онази рокля на блудница, разбрах какво става. Но чаках и наблюдавах. Виждах те как я оглеждаш и знаех какво си мислиш. Бог знае, че съм го виждала достатъчно често! Бог знае, че съм те виждала да гледаш безброй жени с тази твоя усмивка и този похотлив поглед. После те видях да гледаш нея, видях те да я изнасяш от празненството. Отнесе я в леглото ѝ, нали? И плати на онази глупачка Илайза да извърне поглед! Плати на онази глупачка Илайза да се престори на сляпа, да ме излъже и да ми се присмива тайно. Плати ѝ да развратничи!

Тя се нахвърли върху него и го удари силно с разтворена длан през лицето. От звънката плесница Хюго се дръпна рязко назад, а после застана неподвижно.

— А аз? — Гласът ѝ се усили от страстен шепот до сподавен, яростен писък. — Какво остава за мен? Мен никога не ме гледаш така. Никога не идваш в стаята ми с тази усмивка! Всяка блудница в замъка може да получи похотлив поглед от теб! Всяка развратница в града, всяка пачавра във всяко село може да те има между мръсните си крака — но мен, собствената си съпруга, пренебрегваш! — Тя го хвана здраво за раменете. — Пренебрегваш ме! — каза тя. По лицето ѝ се лееха сълзи. Тя го разтърси силно и изпищя отново: — Пренебрегваш ме!

Хюго стоеше скован, докато тя продължаваше да стиска раменете му, цялото му тяло я отблъскваше със своята неподвижност.

— О, Господи! — възкликна тя във внезапен прилив на копнеж. — Хюго, направи с мен това, което правиш с нея! Обладай ме тук! — Тя се отдръпна назад в сянката на стълбището и трескаво дръпна нагоре роклята си, улови шнура на панталона му, задърпа предницата на панталона му, притисна се към бродираното уплътнение и изстена, когато почувства натиска на твърдата бродерия. — Направи го сега! — каза тя отчаяно.

Хюго отстъпи назад и я отблъсна от себе си. В сенките тя видя лицето му, равнодушно, сякаш издялано от камък.

— Достатъчно — каза той, с нисък и спокоен глас. — Не съм докоснал момичето, независимо от какво се боиш и какви женски клюки си чула. И с пръст не съм я докоснал. Занесох я до сламеника ѝ и ѝ съблякох роклята, завих я и я оставих там.

Лейди Катрин залитна, сякаш я бе зашлевил. Пусна края на роклята си и я приглади върху хълбоците си. Все още се задъхваше, но студенината на гласа на Хюго пронизваше съзнанието ѝ като лед. Лицето ѝ беше бяло и изопнато.

— Свалил си ѝ роклята и не си я обладал? — попита тя, сякаш не можеше да повярва на ушите си. Хюго кимна и се обърна да си върви.

— Хюго! — Лейди Катрин изтича надолу по стъпалата след него и се вкопчи в ръката му — Хюго, кажи ми, че не си я пожелал. Кажи ми, че не си я пожелал и затова не си я обладал!

Той спря на най-долното стъпало и ѝ отправи жестока полуусмивка.

— Какво сега, милейди? — попита той язвително. — Първо ми се нахвърляте, задето съм я обладал, а сега не можете да повярвате, че не съм.

Лейди Катрин издаде лек стон и дръпна ръкава на жакета му за фините прорези.

— Моля те! — изрече умолително тя. — Кажи ми честно какво се случи между вас. Непоносимо ми е да не знам. Непоносима ми е мисълта как ти…

— Не можеш да понесеш какво? — попита той язвително. — Не можеш да понесеш да легна с нея, не можеш да понесеш и да не го направя. Трябва да ми кажете, мадам, какво да направя, за да ви удовлетворя.

Тя се втренчи в него, сякаш не можеше да разбере какво говори.

— О, Господи, Хюго — каза тя жадно. — Не искам да лягаш с нея. Но най-много от всичко не искам да я щадиш. Бих предпочела да я изнасилиш, вместо да я пощадиш. Не разбирам какво се случва, ако си внимателен с нея. Не разбирам какво означава това! Какво си мислиш, ако се отнасяш нежно с нея? Иска ми се да я беше изнасилил и наранил! Иска ми се да я беше разкъсал отвътре, за да утолиш похотта си, вместо да бъдеш нежен!

Той отново вдигна поглед към нея и за миг тя трепна от презрението, изписало се по лицето му.

— Би предпочела да я изнасиля, вместо да я пощадя — каза той зачудено. — Искаш едно малко шестнайсетгодишно момиче, поверено на грижите ти, да бъде изнасилено и разкъсано отвътре от собствения ти съпруг? За Бога, мадам, вие сте противна жена.

Тя ахна и залитна назад към каменната стена.

— Не я докоснах, защото тя беше толкова топла и толкова любяща — каза той, с много нисък глас. — Яви ѝ се видение и тя ми предсказа бъдеще, бъдеще за мен и за нея. Баща ми ще умре и аз ще бъда господар тук. Тя ще ме дари със син.

— Не — изстена лейди Катрин и се свлече на пода, защото коленете ѝ се подкосиха.

— Приемете го и свиквайте с това, лейди — каза Хюго, без угризения в гласа. — Току-що ме ударихте за последен път. Дните ви тук свършиха. Ще взема в леглото си момичето от пустошта край Боус.

— Зестрата ми… — каза лейди Катрин. — И земите ми…

— По дяволите парите ви — изруга Хюго. — По дяволите земите ви! Вървете по дяволите и вие! Искам момичето и ще рискувам всичко — дори самия замък — за да я получа.

Той се дръпна рязко от нея и тръгна с едри крачки през помещението на стражите.

Лейди Катрин остана да седи на стълбите в студа дълги минути, после се надигна тромаво, като старица. Студената светлина на изгряващата луна проблесна през тясното прозорче върху слабото ѝ, злобно лице. После тя изрече една дума, най-опасната от всички думи в нейния страшен, опасен свят:

— Вещица.