Вещицата(Мъдрата жена)

Глава 9

След като бе изхвърчала стремглаво от женската галерия, Алис стигна тичешком чак до външната порта, но тогава се поколеба. Въздухът бе леденостуден, миришеше на сняг. Къщите в града бяха затворени и притихнали. Колибата на Морах беше на половин ден път пеша оттук. Майка Хилдебранд си беше отишла завинаги. Алис чувстваше отсъствието на абатството и загубата на майка си в пустотата около себе си, в тихото, сухо шумолене на зимния вятър около стените на замъка. Нямаше къде да отиде.

При портата на замъка свърна назад и тръгна бавно край външната стена на жилището на свещеника. Няколко неохранени кокошки кълвяха по студената земя. Дебела свиня, издута от прасенца, грухтеше в кочината. Алис потръпна, когато слънцето се спусна ниско зад високата кръгла кула. Прекоси втория подвижен мост и влезе зад вътрешните стени на замъка. Майка Хилдебранд беше мъртва, абатството беше в руини. Алис нямаше къде да отиде, освен обратно в замъка, излагайки се на злобата и злорадството на жените.

Главата ѝ още бучеше от виното и от внезапния прилив на гняв. Тръгна бавно покрай лехите с билки към кладенеца в центъра на малката градина. Извади кофата и пи от ледената, леко солена вода, усети неприятния ѝ вкус да се плъзга в гърлото ѝ. После продължи да върви покрай голямата централна сграда към пекарницата — малка постройка, кръгла като кошер, разположена между мрачния черен силует на тъмничната кула и градината с лечебни растения. Алис бутна вратичката, отвори и надникна любопитно вътре.

Беше топло и тихо. Двете големи, заоблени пещи задържаха топлина като в тухларна. По пода, по масите, по лавиците, дори по калаените съдове, окачени на куки, имаше тънък бял слой брашно. Хлебарите бяха излезли след сутрешната си работа — бяха се потили край пещите, за да изпекат наведнъж хляба за закуска, обяд и вечеря. Сега сигурно бяха отишли в града да намерят някоя кръчма, или в голямата зала на замъка, за да играят комар или да дремят. Алис влезе тихо вътре и затвори вратата след себе си. Помещението ухаеше сладко на прясно изпечен хляб. Алис се отпусна на колене в бялата пепел до плочата на огнището, и откри, че по лицето ѝ се стичат сълзи. За миг се озова отново в готварниците на абатството, гледайки как сестрите-мирянки пекат и варят. За миг си спомни вкусния бял хляб, омесен от смляно от самите тях брашно, изпечен в собствените им пещи, спомни си как я стопляха отвътре прясно изпечените хлебчета за закуска след утринната молитва в ранната сутрин.

Алис тръсна глава, подхвана тежките поли на тъмносинята си рокля и разтърка очи. После се отпусна на пети и остана взряна в топлото сърце на жаравата в продължение на дълги минути.

— Огън — изрече тя замислено, гледайки към огнището. Изправи се и свали два малки тенекиени съда от стената. С единия загреба вода от кофата до масата. Сложи го пред огъня.

— Вода — каза тихо.

Взе шепа студена пепел, паднали сажди и тухлен прах от задната част на огнището.

— Земя — каза тя, и сложи купчината пред себе си. После дръпна празния тенекиен съд напред, за да завърши квадрата, и изрече:

— Въздух.

Начерта триъгълник в брашното и пепелта, разсипани по студения под, и свърза трите върха на огъня, земята и въздуха.

— Ела — изрече тя шепнешком. — Ела, Повелителю. Имам нужда от силата ти.

В пекарницата беше тихо. В отсрещния край на вътрешния двор, в готварницата на замъка, беше избухнала свада, разнесе се шум от затръшване на врата. Алис не чуваше нищо.

Начерта нов триъгълник, преобърнат, свързвайки точките на земята, въздуха и водата.

— Ела — повтори тя. — Ела, Повелителю мой. Имам нужда от силите ти.

После предпазливо се изправи, повдигайки роклята си внимателно, като жена, която пристъпва по камъните на брод през буйно течение. Прекоси линията, наруши границата, стъпи в петоъгълника. Отметна глава, шапчицата ѝ се плъзна назад и тя затвори очи. Усмихна се, сякаш някаква сила се бе вляла в нея от огъня, водата, земята и въздуха — от големите камъни на пода под краката ѝ, от въздуха, който трептеше и проблясваше около главата ѝ, от излъчващата се от пещта топлина, която внезапно стана гореща, възбуждаща.

— Да — каза тя.

Нямаше какво повече да прави.

Алис остана неподвижна за един дълъг миг, чувствайки как силата се надига и нахлува в нея през стъпалата ѝ, поемайки я с всеки дъх, чувствайки я как пулсира във връхчетата на пръстите ѝ. После изправи глава, нахлупи качулката си, усмихна се скритом на себе си, и излезе от нарисуваната на пода фигура.

Изля водата обратно в кофата. Закачи тенекиените съдове отново на куките, и замете прахта по пода с едно бързо, небрежно движение, така че петоъгълникът изчезна. Развърза кесията, окачена на колана ѝ. Восъчните кукли на Морах легнаха студени в ръката ѝ. Алис ги преобърна, оглеждайки с усмивка вярно пресъздаденото лице на Хюго: изражението ѝ стана сурово, когато видя куклата, изобразяваща Катрин, с неприличния прорез отпред. Отиде до купчината дърва, натрупани отстрани до пещта, и издърпа един пън от дъното на купчината. Бутна восъчните кукли колкото можа по-навътре, а после внимателно върна пъна на мястото му. Отстъпи назад и огледа преценяващо купчината. Изглеждаше недокосната. Тя вдигна шепа прах от пода и го духна върху пъна, та да изглежда прашен като останалите.

— Скрийте се — каза тя тихо. — Скрийте се тук, мои малки красавци, докато дойда да ви взема.

После седна да се стопли край огъня.

Едва тогава, сякаш в точния момент, когато вече можеше да бъде намерена, слугата се зададе, задъхан, през вътрешния двор и хвърли поглед, без особена надежда, в пустата пекарница.

— Лордът те търси — каза той, тревожен и задъхан. — Веднага. Трудно ми беше да те намеря.

Алис сви рамене с безразличие.

— Кажи му, че не си могъл да ме намериш — рече тя. — Излязох от стаята на лейди Катрин без позволение. Изгубих самообладание. Не искам да ѝ служа, нито на него, нито на когото и да било друг. Ще ѝ се наложи да изтича при него, за да се оплаче от мен. Няма да отида.

Слугата равнодушно сви рамене.

— Трябва — каза той. — Всички са там. Младият лорд и проклетницата, старият лорд и свещеникът. Даже и Илайза Херинг. Сега търсят теб. Най-добре ще е да идеш, и то бързо.

Сините очи на Алис го загледаха напрегнато.

— Какво правят всички? — попита тя. — Какво прави там отец Стивън? И лорд Хюго? Какво искат от мен?

— Стана истински скандал — отвърна той. — Лейди Катрин е побесняла, и старият лорд май е на нейна страна. Но трябва да отидеш.

Алис кимна.

— Идвам — каза тя. — Изтичай и им кажи, че идвам.

Тя изтри лице с ъгълчето на ръкава си, провря пръсти през заплетените си къдрици, избутвайки по-дългите кичури зад ушите си и издърпа шапката напред, така че дори кичурче да не се показва около лицето ѝ. Издърпа надолу дългия корсаж на синята рокля, изтръска простата, синя долна фуста, а после прекоси двора до вратата на замъка. Мина през залата, където един прислужник трупаше пънове върху огъня, за да поддържа помещението топло за вечерята, и през преддверието зад подиума, откъдето водеше стълба към кулата. Качи се по стълбите, мина през помещението на стражите, кимвайки като кралица на безделничещите войници и на един слуга, и отиде горе до вратата на лорд Хю. Тя стоеше отворена. Чакаха я. Алис, спокойна, с високо вдигната глава и предизвикателно изражение, пристъпи в ярко осветената стая и чу как вратата се затвори зад гърба ѝ.

Тя погледна в лицето стария лорд, който седеше в стола си край огъня. Смътно осъзна присъствието на лейди Катрин, застанала зад него, отпуснала собственически ръка върху украсената с резба облегалка на стола му, тържествуваща и сияеща. Свещеникът стоеше далече от огъня, до масата в прозоречната ниша; пред него имаше подвързана в черно Библия и сребърен поднос, покрит с бял лен. До него стоеше Илайза с разширени от ужас очи. Алис хвърли поглед към нея и тогава видя ръцете ѝ. И двете бяха стиснати в юмруци, с палеца между показалеца и средния пръст в стария жест за предпазване от магия. Сините очи на Алис потъмняха леко. Започваше да осъзнава от какво трябва да се бои.

Младият лорд Хюго стоеше възможно най-далече от останалите. Беше се проснал в един стол, изпружил напред краката си в ботуши за езда, с ръце, пъхнати дълбоко в джобовете на панталона. Лицето му под шапката беше мрачно и навъсено. Той срещна бързия поглед на Алис с гневно изражение; в очите му се криеше предупреждение.

Алис си даваше сметка за опасността, в която се намираше. Хвърли отново поглед към стария лорд, оглеждайки бързо лицето му. Беше восъчно блед, а ръцете му, отпуснати върху украсените с резба странични облегалки на стола му, трепереха.

— Има тежко обвинение срещу теб, Алис — каза той. — Най-тежкото обвинение, пред което може да се изправи един християнин.

Алис срещна открито погледа му.

— Какво е то, милорд? — попита тя.

— Магьосничество — каза той.

Лейди Катрин неволно издаде лека въздишка, като жена на върха на насладата. Алис не я погледна, но цветът се отдръпна от бузите ѝ, лицето ѝ пребледня.

— Твърди се, че си предсказала смъртта ми — каза старият лорд. — Че си казала, че ще бъдеш господарка на замъка и че ще родиш на лорд Хюго син и наследник. Твърди се, че според предсказанията ти всичко това щяло да се случи само след две години.

Алис поклати глава.

— Не е вярно, милорд — заяви тя уверено.

Хюго се приведе напред.

— Сън ли беше, Алис? — попита настойчиво той. — Нищо ли не си спомняш?

Алис хвърли поглед към него, а после се обърна отново към стария лорд.

— Не съм го казвала — заяви тя.

Старият лорд хвърли поглед към отец Стивън.

— Възможно е момичето да е било в транс и сега да говори истината, както си я спомня — каза безпристрастно свещеникът. — Ако е истинска ясновидка, е възможно да говори искрено. Чувал съм за някои много благочестиви пророци, които са предсказвали бъдещето, без да осъзнават какви слова изричат. В Евангелието има свидетелства за говорене на непознати езици и други чудеса. Но може да е и капан от дявола.

— Можеш ли да предвиждаш бъдещето, Алис? — попита старият лорд.

— Едва ли — каза тя хапливо. Когато те се втренчиха изненадано в нея, тя каза остро: — Ако имах такива способности, милорд, нямаше да стоя тук и да чакам да бъда обвинена в магьосничество от лейди Катрин, която ме мрази от деня, в който ме видя за първи път. Ако можех да предвиждам бъдещето, щях да бъда много далече от замъка, преди да настъпи днешният ден. Всъщност, ако можех да предвиждам бъдещето, нямаше да стоя безпомощна в колибата на Морах, когато вашите хора дойдоха и ме отведоха против волята ми.

Старият лорд се подсмихна неохотно.

— Как тогава ще обясниш тези свои думи, тези предсказания, Алис? — попита той.

Алис, цялата мокра от пот под тъмносинята рокля, се засмя.

— Блян, милорд — каза тя. — Глупав блян. Трябваше да бъда по-благоразумна и да не му се отдавам, и достатъчно благоразумна, за да не го изричам. Но бях пияна и изпълнена със силно желание.

Привеждайки се напред, Хюго забеляза потта, избила по бледото ѝ чело.

— Преструвала си се? — попита той.

Тя се обърна и го погледна право в лицето; сините ѝ очи бяха честни като на дете.

— Разбира се, милорд — каза тя. — Нима мислите, че не зная как вземате жените, за да се възползвате от тях, и ги захвърляте? Исках да ме пожелаете, и исках да държите на мен, исках да ме смятате за нещо повече от другите момичета. Затова се престорих, че имам Зрението и ви обещах всичко, което желае сърцето ви. Исках само да ви подмамя, за да ми бъдете верен.

Очите на Хюго се присвиха.

— Желаела си ме през цялото време? — попита той.

Алис го погледна дръзко.

— О, да — каза тя. — Мислех, че знаете.

Той разбра лъжата, прозвучала високо и ясно като черковно песнопение. Но кимна.

— Тогава това обяснява нещата — каза Хюго. — Момичешки хитрости и глупави игри. — Той се изправи на крака и се протегна. Главата му докосна резбованите и белосани греди.

— Свършихте ли, татко? — попита той баща си. — Момичето е залагало примки, за да ме оплете — той се усмихна печално, — а пък аз си бях достатъчно оплетен.

После се обърна към лейди Катрин.

— Дължа ви извинение, мадам, бях съблазнен от една привлекателна блудница — и то не за пръв път. Когато останем насаме двамата, ще ви се реванширам щедро. — Той нададе нисък прелъстителен смях. — Ще се отнасям с вас така, както наредите — каза той.

Ръката на Катрин се вдигна към основата на шията ѝ, сякаш за да укроти пулса ѝ.

— Все още не всичко е приключило — каза тя.

Старият лорд вече се отпускаше назад на стола си, придърпвайки с крак едно ниско столче.

— Защо не? — попита той. — Момичето се призна за виновно в лъжа и обясни, че изреченото от нея пророчество е било лъжливо. Виждаме достатъчно добре защо би излъгала. Замъкът е достатъчно голям, Катрин, ще се погрижа тя да не се изпречва на пътя ти. Можеш да спиш спокойно в леглото си, сега, когато си получи обратно Хюго. Момичето е лекомислена лъжкиня. — Той стрелна Алис с лека усмивка. — Само толкова.

— Тя трябва да бъде подложена на изпитание — каза лейди Катрин. — За това се споразумяхме всички. Трябва да премине през изпитанието.

Алис не можа да потисне уплашеното си ахване. Лейди Катрин ѝ се усмихна лъчезарно. Цветът се отдръпваше от лицето на момичето, то изглеждаше готово да припадне.

— Споразумяхме се, че трябва да бъдеш подложена на изпитание за магьосничество — каза лейди Катрин с копринен гласец. — Ако наистина не си виновна в нищо по-лошо от неуспешен опит за прелъстяване, тогава изобщо няма да имаш от какво да се боиш.

Хюго властно протегна ръка към Катрин и тя неохотно излезе от сигурното си място зад стола на стария лорд, за да застане до съпруга си. Той плъзна ръка около талията ѝ и погледна надолу към неприветливото ѝ, напрегнато лице.

— Хайде, милейди, стига — каза той. Гласът му беше нисък. Катрин се люшна към него като ясеново дърво, разклатено от ветрец. — Да отидем в стаята ви и да оставим Алис да върши задълженията си на писар. Напълно съм излекуван от похотта си към нея, а ако синът от Алис в нейното предсказание е бил лъжа и нещо, казано за да ме подмами, тогава ще направя син на вас.

Той се обърна към вратата все още с ръка около талията на Катрин, и тя, почти опиянена от своето лесно възпламенимо желание, тръгна с него.

Всичко беше свършило. Почти.

Алис замръзна, страхувайки се да помръдне, внимавайки да не развали магическото въздействие на Хюго, налагайки си със силата на волята си да стане почти невидима. Свещеникът мълчеше, местейки поглед от Катрин към Хюго, и обратно към застиналата неподвижно Алис, оставяйки ги да уредят въпроса, както предпочитат. Лорд Хю беше уморен от всичко това, удовлетворен от изхода. Всичко беше свършило.

— Не! — извика лейди Катрин с внезапна енергичност. Изскубна се от обгърналата я ръка на Хюго и се обърна отново към стария лорд. — Ако е невинна, тогава не бива да се бои от изпитанието. Трябва да я изпитаме, преди да можем да поверим здравето ви на нейните грижи, милорд. Именно това се съгласихме да направим. Това би трябвало да направим. И аз няма да изляза от тази стая, докато то не бъде направено!

— Катрин! — каза Хюго заповеднически. — Ти си моя съпруга, нареждам ти да оставиш този въпрос. Той е уреден удовлетворително за всички ни.

Не и за мен! — Тя се нахвърли върху него, задъхвайки се. — Не удовлетворява мен! Не ме удовлетворява! Готов сте да ме изведете от стаята като блеещо агне, милорд. И знам защо! За да ѝ спестите изпитанието! Признайте го! Вие не ме искате! Никога не сте ме искали! Целта ви е да спестите на своята блудница усилието да покаже, че не е магьосница! И защо? — Гласът ѝ укрепна, стана по-пронизителен. — Защото сте омагьосан да я защитавате. Да я защитавате от праведния гняв на баща ви, и сте готов да изложите на опасност живота му, и моя живот, за да можете да я имате!

Тя падна на колене пред стария лорд.

— Изпитайте я! — настоя тя, като жена, която моли за подарък, какъвто може да се получи веднъж в живота. — Подложете на изпитание вещицата! Накарайте я да приеме изпитанието.

Старият лорд погледна Хюго.

— Кажи ми истината — каза той троснато. — От това ли я предпазваш? Ако има някаква вероятност тя да е вещица, трябва да говориш, Хюго. Никой от нас не може да си играе с изкуствата на дявола. Дори да е от обич към едно момиче.

Хюго се засмя нервно, напрегнато.

— Съвсем не — каза безгрижно. — Няма нищо подобно. Но ще направим каквото желаете, милорд, каквото желаете. Бих казал, че вече загубихме твърде много време с този въпрос. Предполагах, че ви е втръснало от него. Не се боя от това слугинче, не виждам причина да протакам повече. — Той се засмя по-непринудено. — Хайде да приключваме и да вървим да вечеряме.

Старият лорд присви очи.

— Не — каза той тихо. — Тя може да се подложи на изпитанието. Никой няма да пострада, ако е невинна, а не съм сигурен в теб, Хюго. Не съм сигурен в теб по този въпрос. — Той се обърна към Алис: лицето ѝ беше зеленикавобяло. — Алис, ще положиш клетва — каза той. — Прави, каквото ти нарежда отец Стивън.

Алис потръпна — едва доловимо движение, което издаде дълбокия ѝ страх.

— Много добре — каза тя спокойно.

Свещеникът пристъпи напред и поднесе към нея Библията.

— Сложи лявата си ръка върху Светото Писание — каза той. — Вдигни дясната си ръка и кажи: „Аз, Алис от Боус, тържествено се кълна и заявявам, че не съм вещица.“

— Аз, Алис от Боус, тържествено се кълна и заявявам, че не съм вещица — изрече Алис с равен тон.

Един пън падна в решетката на огнището и изпрати дъжд от искри нагоре. Стаята беше така притихнала, че при този шум всички трепнаха леко.

— Никога не съм си служила с черните изкуства — произнесе монотонно свещеникът.

— Никога не съм си служила с черните изкуства — повтори Алис.

— Не съм си имала работа с дявола.

— Не съм си имала работа с дявола.

— Никога не съм виждала лика му, нито лицата на неговите слуги.

— Никога не съм виждала лика му, нито лицата на неговите слуги — повтори Алис. Ритъмът на клетвите я притискаше. Тя почувства как роклята ѝ отново овлажнява под мишниците, почувства студена пот да се стича по гръбнака ѝ. Помъчи се да запази спокойно изражение. Призляваше ѝ от страх.

— Не съм се сношавала с дявола, нито с някой от неговите слуги, нито с някое от неговите животни.

— Не съм се сношавала с дявола, нито с някой от неговите слуги, нито с някое от неговите животни — каза Алис. Гърлото ѝ се бе стегнало от страх, устата ѝ беше пресъхнала. Тя облиза устни, но самият ѝ език беше сух.

— Не съм кърмила дявола, нито някой от неговите слуги, нито някое от неговите животни.

— Не съм кърмила дявола, нито някой от неговите слуги, нито някое от неговите животни — повтори Алис.

— Не съм правила восъчни изображения, нито съм изричала заклинания. Не съм призовавала призраци, нито вещици, нито вещери, нито някое от нечестивите създания.

— Не съм правила восъчни изображения, нито съм изричала заклинания. Не съм призовавала призраци, нито вещици, нито вещери, нито някого от нечестивите създания.

Гласът на Алис потрепери леко, но тя отново го овладя.

В пълната тишина на малката стая тя чу как сърцето ѝ биеше толкова силно, та си помисли, че всички ще го чуят и ще разкрият страха ѝ. Толкова ясно виждаше в ума си восъчните кукли, та ѝ се струваше, че всеки, който я погледне в лицето, ще може да ги види. Връхчето на пръста, с който беше начертала петоъгълника, потръпваше и я щипеше. Под нокътя ѝ беше останало малко брашно.

— И за да докажа, че не съм омърсена от тези дяволски умения… — поде свещеникът.

— И за да докажа, че не съм омърсена от тези дяволски умения… — повтори Алис. Опита се да се прокашля, за да прочисти гърлото си, но то беше прекалено стегнато.

— Приемам осветения хляб, тялото на нашия Господ Иисус Христос — завърши свещеникът.

Алис се втренчи в него в ням ужас.

— Повтори го — каза той, с поглед, внезапно изострен от подозрение.

— Приемам осветения хляб, тялото на нашия Господ Иисус Христос — каза Алис. Беше обгърнала здраво ръце около тялото си, от страх гласът ѝ бе отслабнал и едва се долавяше. Ноздрите на лейди Катрин се издуха, сякаш можеше да подуши ужаса на Алис.

Свещеникът вдигна сребърната табла и махна от нея ленената покривка. В средата на блестящия поднос имаше голямо бяло парче нафора с кръст върху него.

— Приемам тялото на нашия Господ Иисус Христос, и ям — каза свещеникът.

— Приемам тялото на нашия Господ Иисус Христос, и ям — изрече задъхано Алис. Погледна плътното парче нафора и разбра, че нямаше да е в състояние да го преглътне. Гърлото ѝ беше твърде стегнато, устата ѝ беше суха. Щеше да се задави с парчето, и тогава щяха да я хванат.

— И ако съм дала лъжлива клетва, ако наистина съм вещица, тогава нека то ме задави, и нека онези, събрали се за свидетели тук, правят с мен каквото пожелаят, защото съм прокълната — диктуваше настойчиво свещеникът.

Самите думи заседнаха на гърлото на Алис. Отвори уста, но от нея не излезе звук, опита се да прочисти гърло, но успя да издаде единствено дрезгав грачещ звук.

— Тя се задави! — възкликна възбудено лейди Катрин. — Задави се и не може да изрече клетвата!

— Кажи го, Алис — каза старият лорд, като се наведе напред.

— И ако съм дала лъжлива клетва, ако наистина съм вещица — гласът на Алис беше дрезгав, гърлото ѝ дращеше — тогава нека то ме задави, и нека онези, събрали се за свидетели тук, правят с мен каквото пожелаят, защото съм прокълната.

— Това е тялото на нашия Господ Иисус Христос — каза свещеникът, взе нафората от таблата и я поднесе към устата на Алис. — Яж.

Тя се олюля на място, коленете ѝ омекнаха, всички очертания се размазаха пред ужасените ѝ синьо-черни очи. Гаденето от снощното вино се надигна с вкус на жлъчка в гърлото ѝ. Тя преглътна, за да не повърне, и откри, че гърлото ѝ отказва да реагира. Жлъчката се събираше, надигаше се. Тя допря ръка до лицето си и откри, че е мокра от ледена пот. Знаеше, че ще повърне, дори ако само отвори уста.

— Яж, момиче — каза старият лорд троснато и настойчиво. — Не ми харесва това бавене.

Алис преглътна отново. Гаденето беше неудържимо, стомахът ѝ се присвиваше от спазъм на страх, гърлото ѝ беше стегнато от ужас, жлъчката се надигаше неудържимо, щеше да я избълва в мига щом разтвореше устни.

— Тя не може! — прошепна тържествуващо лейди Катрин. — Не смее!

Подтикната да я опровергае, Алис отвори уста. Свещеникът натъпка нафората вътре: голямата шепа от тънък като хартия хляб наполовина я задави, наполовина я задуши. Почувства как дробовете ѝ се борят за въздух, знаеше, че трябва да се изкашля, знаеше, че когато се закашляше, щеше да избълва всичко — жлъчка, повръщано и нафора; и тогава щеше да бъде загубена.

Алис изправи рамене и затвори очи. Нямаше да умре. Не сега. Не и от ръцете на тези хора. Задъвка решително. Избута с език голямо парче от сухата, ронлива нафора към задната част на гърлото си и с усилие преглътна. Продължи да дъвче. Преглътна. После задъвка пак. Преглътна. После преглътна още веднъж конвулсивно и задачата беше изпълнена.

— Отвори си устата — каза свещеникът.

Тя отвори уста пред него.

— Преглътнала я е — каза той. — Тя издържа изпитанието. Не е вещица!

Алис се олюля и щеше да падне, но младият лорд веднага се озова зад нея. Хвана я за кръста и я отведе обратно до стола ѝ. Наля ѝ чаша ейл от каната и хвърли поглед към свещеника.

— Предполагам, че вече може да пие? — попита той язвително.

Младият мъж кимна и ѝ даде чашата. За миг топлите му пръсти докоснаха като тайно, успокояващо послание нейните, които бяха леденостудени.

— Радвам се — каза лейди Катрин. — Това е най-добрият изход, на който можехме да се надяваме. Алис доказа невинността си.

Старият лорд кимна.

— Може да остане — каза той.

— И да живее при жените от моята свита, както досега — каза лейди Катрин бързо. — И ще ми обещае нещо. — Тя се усмихна на Алис. — Ще ми обещае, че повече няма да си има работа със съпруга ми, и че повече няма да разправя как ще има дете от него.

Старият лорд кимна.

— Това е справедливо — каза той на Алис. — Обещай, момиче.

— Кълна се в това — каза Алис, с много нисък глас. Още се потеше, залъкът нафора бе заседнал, плътен и лепкав, дълбоко в гърлото ѝ.

— А когато родя дете, както знам, че ще стане тази година, ще знаем, че Алис е напълно невинна — каза лейди Катрин сладко. — Алис може да впрегне уменията си в задачата да ме направи плодовита, за да мога да родя наследник.

Старият лорд кимна уморено.

— Да — каза той. — Алис може да види дали разполага с билки, които ще помогнат.

— Разчитам на това — каза лейди Катрин. Зад любезния ѝ тон се таеше огромна заплаха. Алис, която седеше без позволение в присъствието на лейди Катрин, се раздвижи неспокойно, когато разпозна подновената опасност.

— Негова светлост ще легне с мен, не с теб, Алис — каза Катрин тържествуващо. — И аз ще му родя син, а не ти, Алис. И когато нашият син се роди, ти ще си свободна да си вървиш, Алис.

— Да — каза отново старият лорд. — Сега си вървете, всички. Ще си почина преди вечеря.

Илайза хукна към вратата и изчезна долу, без да я подканват повече. Алис уморено се изправи на крака. Хюго хвърли поглед към нея, а после отиде при лейди Катрин, която властно му направи жест да я хване под ръка.

— Да отидем в стаята ми — каза тя. Погледът, който вдигна към мрачното му лице, беше жаден. Задъхваше се от страст. Той беше обещал да легне с нея, и поражението на Алис я беше възбудило. — Нека двамата да отидем в моята стая, милорд.

Алис, останала сама в стаята със стария лорд, тръгна бавно към вратата, сякаш беше много, много уморена.

— Направи така, че да зачене, за Бога — каза старият лорд. Той се беше облегнал назад в стола си, очите му бяха затворени. — Няма да имам покой, докато тя не роди син, или докато не се отърва от нея, а не мога да се отърва от нея поне още година. — Той въздъхна. — Ще бъдеш в опасност през всеки ден от тази година, докато тя зачене дете, или докато Хюго извърне поглед от теб. Той трябва да бъде сляп за теб, и глух за теб, и безчувствен към теб. Помогни ѝ да зачене, ако можеш, Алис — или избягвай желанието на Хюго. Някой ден късметът ти ще се изчерпи. Днес висеше на косъм.

Алис кимна, без да каже нищо, после се измъкна от стаята и закуцука бавно надолу по стълбите към помещението на стражите. Илайза я чакаше.

— Помислих си, че ще се задавиш и ще те убият — каза тя, с разширени очи.

— И аз — каза Алис мрачно.

— Върни се с мен и кажи на останалите! Няма да повярват!

— Не — каза Алис.

— О, хайде! — настоя Илайза. — Няма да ми повярват, ако не им разкажеш и ти.

— Не — повтори Алис.

— Помислих си, че ще умра от уплаха! — възкликна Илайза развълнувано. — А когато се забави да повториш клетвата, си помислих, че ще те хванат! Никога не съм виждала нещо подобно! — Тя хвана Алис за ръката. — Хайде! — настоя тя. — Ела да разкажеш на другите!

— Пусни ме! — каза Алис, внезапно отърсвайки Илайза от себе си. — Пусни ме, проклета да си! Пусни ме!

Тя бутна грубо Илайза настрана и побягна надолу по стълбите, през залата, където слугите нареждаха големи кани с ейл и бира, и навън през двора към пекарницата. Едва там, когато се вмъкна през вратата, затръшна я зад гърба си и се отпусна до плочата на огнището, тя си позволи да се разплаче. И тогава, за свой ужас, почувства как позивът за повръщане се връща, надига се пак в гърлото ѝ.

Коленичи, обръщайки се с лице към жаравата в пещта, и почувства как гърлото ѝ се свива, за да удържи напиращата жлъчка. После повърна, бълвайки жлъчката в пепелта. Шест пъти се напъна и повръща, докато стомахът ѝ се изпразни, а в устата ѝ остана кисел вкус.

И именно тогава Алис позна страха. Защото в жаравата на огъня, цяла и недокосната, неопетнена в бялата си, кръгла форма, лежеше осветената нафора. Без никаква следа отгоре, цяла, каквато беше, когато тя се беше заклела, и я беше сдъвкала и преглътнала. Беше я задавила, както тя знаеше, че ще стане.