Виденията на Бабук

ГЛАВА XIIСЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ

Бабук каза на своя книжовник:

— Много добре разбирам, че тези маги, които бях сметнал за така опасни, са всъщност твърде полезни, особено когато едно мъдро управление не им позволява да станат прекалено необходими, но ще признаете поне, че вашите млади съдии, които купуват съдебната си длъжност, щом се научат да яздят, сигурно проявяват в съдилищата най-смешната страна на безочието и най-извратената форма на несправедливостта, несъмнено много по-добре щеше да бъде тези служби да се раздават безплатно на стари правници, които цял живот са претегляли противоположни доводи.

— Вие сте видял нашата войска, преди да пристигнете в Персеполис — отвърна му книжовникът. — Знаете, че нашите млади офицери воюват много добре, макар че са купили службите си. Може би сам ще се уверите, че нашите млади съдии не съдят зле, макар че са купили правото да съдят.

На следния ден той го заведе във върховния съд, където щеше да бъде произнесено важно съдебно решение. Делото беше известно на всички. Всички стари адвокати, които говореха за него, се колебаеха в мненията си, посочваха сто закона, от които никой не можеше да бъде приложен по съществото на въпроса, разглеждаха случая от сто страни и никоя от тези страни не го представяше в истинската му светлина. Съдиите обаче решиха делото по-бързо, отколкото адвокатите предполагаха. Те взеха решение почти единодушно — отсъдиха добре, защото следваха светлината на разума. Адвокатите изказаха погрешни мнения, защото се съветваха само с книгите си.