Виденията на Бабук

ГЛАВА IVЕЛЕГАНТНОСТТА

Междувременно слънцето наближаваше връхната точка на своя небесен път. Бабук трябваше да отиде да обядва в другия край на града, в дома на една дама, чийто съпруг, офицер във войската, му бе дал препоръчителни писма. Най-напред той пообиколи из града и видя други, по-добре построени храмове, по-добре украсени, пълни с цивилизовани хора, откъдето, се чуваше хармонична музика; разгледа обществените чешми, които, макар че бяха поставени не на място, поразяваха с красотата си; видя площади, където на най-добрите царе, управлявали някога Персия, бяха издигнати паметници от бронз; на други площади чу как народът викаше: „Кога ще видим тук нашия повелител, когото толкова обичаме?“ Той се възхищаваше от великолепните мостове, прехвърлени над реката, от прекрасните и удобни кейове, от дворците, построени отляво и отдясно, и от една огромна сграда, където хиляди стари войници, покрити с рани победители, славеха всеки ден бога на войските. Най-после той влезе в дома на дамата, която го чакаше за обед заедно с една компания от почтени хора. Къщата беше чиста и хубаво украсена, яденето прекрасно, дамата млада, красива, духовита, привлекателна, а компанията — достойна за нея. Бабук непрекъснато си повтаряше наум: „Ангелът Итуриел се подиграва с хората, като иска да разруши един тъй очарователен град.“