Виденията на Бабук

ГЛАВА VНРАВИТЕ

Бабук обаче забеляза, че дамата, която най-напред го бе помолила нежно да й съобщи новини за съпруга й, към края на обеда разговаряше още по-нежно с един млад маг. Той видя един съдия, който в присъствието на жена си настойчиво ухажваше една вдовица, а тази вдовица беше благосклонно обвила ръка около врата му, като протягаше другата си ръка на един млад, много красив и много скромен гражданин. Жената на съдията стана първа от трапезата, за да отиде да поговори в една съседна стая със своя изповедник, който пристигна много късно и когото напразно бяха чакали за вечерята. Изповедникът, красноречив мъж, й говори в тази стаичка толкова буйно, с толкова пламенност и умиление, че когато дамата се върна, очите й бяха влажни, бузите й пламтяха, походката й бе колеблива и гласът й трепереше.

Тогава Бабук започна да се страхува, че добрият дух Итуриел е имал право. Дарбата му да печели доверие му помогна да проникне още същия ден в тайните на дамата. Тя му разказа за своето увлечение към младия маг и го увери, че във всички къщи в Персеполис той ще открие същото, каквото е видял в нейния дом. Бабук заключи, че едно такова общество не може да съществува дълго; че ревността, раздорите, отмъщенията ще съсипят всички семейства; че сигурно сълзи и кръв се леят всеки ден; че съпрузите навярно убиват любовниците на жените си или биват убивани от тях; и най-после, че Итуриел ще направи добре да срине с един замах този град, който се е отдал на безспирен разврат.