Виденията на Бабук

ГЛАВА IIВОЙСКИТЕ И БОЛНИЦИТЕ

Бабук се качи на камилата си и тръгна на път, придружен от слугите си. След няколко дена той срещна в равнините на Сенаар персийската войска, която отиваше на бой с индийската войска. Той се обърна най-напред към един войник, който се беше отделил настрана. Заговори го и го запита за причината на войната.

— Кълна се във всички богове — рече войникът, — нямам никаква представа, пък това не е и моя работа. Моят занаят е да убивам и да бъда убит, така изкарвам хляба си. Няма значение кому служа. Дори още утре бих могъл да мина в лагера на индийците, защото, както казват, те плащали на всеки войник почти половин медна драхма дневно повече, отколкото ние получаваме в тая проклета персийска войска. Ако, искате да знаете защо се бием, говорете с нашия капитан.

След като даде един малък подарък на войника, Бабук влезе в лагера. Той веднага се запозна с капитана и го запита за причината на войната.

— Как мога да знам! — отговори капитанът. — Какво значение има за мен тази причина? Аз живея на двеста, левги от Персеполис. Чух да казват, че войната е обявена, и понеже нямам друга работа, веднага зарязах семейството си, за да отида според нашия обичай да търся богатство или смърт.

— Но вашите другари не са ли по-добре осведомени от вас? — рече Бабук.

— Не — каза офицерът, — единствено главните сатрапи знаят точно защо се колим.

Учуден, Бабук влезе при генералите и скоро се сближи с тях. Най-после един от тях му каза:

— Причината за тази война, която от двайсет години опустошава Азия, произлиза от един спор между евнуха на една от жените на великия персийски цар и един чиновник на великия индийски цар. Касаеше се за едно вземане, равно приблизително на една трийсета част от една дарика1. Първият министър на Индия и нашият първи министър достойно подкрепиха правата на своите господари. Спорът се изостри. И двете страни изкараха на бойното поле по един милион войници всяка. И ежегодно за тази армия трябва да се набират повече от четиристотин хиляди души. Кръвопролитията, пожарите, съсипиите и опустошенията се множат, цялата вселена страда и ожесточението продължава. Често нашият първи министър и първият министър на Индия тържествено уверяват света, че действат единствено за щастието на човешкия род, и при всяко уверение винаги се разрушават няколко града и опустошават няколко провинции.

На следния ден, понеже се пръсна слух, че скоро ще бъде сключен мир, персийският генерал и индийският генерал побързаха да си дадат сражение; битката беше кръвопролитна. Бабук видя всичките й ужаси и всичките грешки, които се извършиха; беше свидетел па хитруванията на главните сатрапи, които правеха всичко възможно, за да може техният военачалник да загуби сражението. Той видя как войници убиват собствените си началници; видя войници, които довършваха издъхващите си другари, за да им отнемат няколко разкъсани, кални дрипи, опръскани с кръв. След това влезе в болниците, където пренасяха ранените, по-голямата част от които умираха поради безчовечната немарливост на онези, на които персийският цар плащаше така скъпо, за да им помагат.

— Хора ли са това — извика Бабук — или диви зверове? О, виждам добре, че Персеполис ще бъде разрушен.

Потънал в такива мисли, той мина в лагера на индийците. И там беше така добре приет, както и в персийския лагер, според както му беше предсказано, но и там той видя същите безобразия, които го бяха изпълнили с ужас. „О — каза си той, — ако ангелът Итуриел иска да изтреби персийците, ще трябва също и ангелът на Индия да унищожи индийците!“ След като се осведоми подробно за всичко, което бе станало и в едната, и в другата войска, той узна за благородни дела, за великодушие, за човечност, които го учудиха и възхитиха.

— О, необясними човешки същества — извика той, — как можете да съчетаете в себе си толкова низост и величие, толкова добродетели и престъпления!

Междувременно бе сключен мир. Военачалниците на двете войски, никой от които не бе спечелил победата и които за свой интерес бяха проливали кръвта на толкова хора, на себеподобните си, отидоха в съответните царски дворци, за да си издействат награди. Мирът беше честван в много писания, които възвестяваха възвръщането на добродетелта и благоденствието на земята. „Слава богу! — каза Бабук. — В Персеполис ще се установи една пречистена невинност и той няма да бъде разрушен, както искаха тези лоши духове. Трябва да побързам да отида в тази азиатска столица.“