Виденията на Бабук

ГЛАВА IIIВАРВАРСТВОТО

Той влезе в този огромен град през старата врата, която беше съвършено варварска и чийто недодялан, отблъскващ вид дразнеше окото. Цялата тази част на града носеше белезите на времето, когато е била построена, защото, въпреки че хората упорито хвалят античното за сметка на модерното, трябва да се признае, че във всички области първите опити са винаги груби.

Бабук се смеси с тълпата, съставена от всичко най-мръсно и най-грозно от двата пола. Тези хора с тъпи лица напираха да влязат в една обширна и мрачна сграда. По непрестанното шушукане на сновящите наоколо му хора и по парите, които едни от тях даваха на други, за да имат право да седнат, той помисли, че се намира в някакъв пазар, където се продават сламени столове; но виждайки, че много жени коленичат, като се преструват, че гледат втренчено пред себе си, а всъщност гледаха мъжете наоколо, той си даде сметка, че се намира в храм. Сводът кънтеше от резки, дрезгави, диви, пискливи гласове и отразяваше почти нечленоразделни звуци; врявата напомняше рева на диви магарета, когато отговарят в пиктавските поля на рога, който ги зове. Бабук си запуши ушите, но когато видя, че в храма влизат работници с кирки и лопати, едва не си запуши също така и очите, и носа. Работниците вдигнаха една голяма плоча и започнаха да копаят, като хвърляха наляво и надясно пръстта, от която се носеше отвратителна смрад. След това спуснаха един мъртвец в дупката и отново поставиха плочата върху нея. „Какво! — извика Бабук. — Този народ погребва мъртвите си в същите места, където се моли на божеството си! Как, техните храмове са застлани с трупове! Вече не се учудвам, че чумата толкова често опустошава Персеполис. Гниенето на тези мъртъвци и вонята на толкова живи, събрани нагъсто на едно място, могат да отровят цялата, земя. О, какъв гнусен град е Персеполис! Очевидно ангелите искат да го разрушат, за да построят един по-хубав град и да го населят с жители, които не са толкова нечисти и пеят по-добре. Провидението сигурно има свои съображения. Нека не му пречим!“