Войната на завоевателите

16.

„Командир Кавана и полковник Пембъртън се появиха отново иззад ъгъла на сградата 16.25 минути след като бяха напуснали клетката на асансьора, придружавани от един офицер, когото идентифицирах като лейтенант Уилямс. Увеличих изображението, проучих лицата им и ги сравних с моите алгоритми на човешки изражения. Забелязах и в трите лица умерено изразена степен на напрежение, далеч по-ниска, отколкото бих очаквал при вражеско нападение. Освен това открих, че командир Кавана държи в ръката си две карти. Лейтенант Уилямс се насочи към щаба на експедицията и влезе през люка на десния борд. Командир Кавана и полковник Пембъртън продължиха право към мен. Анализирах отново израженията им и установих 98% вероятност, че няма спешна причина да встъпя в контакт с тях. Ето защо изчаках, докато стигнат подножието на танкера, откъдето командир Кавана се обърна към мен.

— Имам чудесна работа за теб, Макс. Става въпрос за едни доста сериозни анализи и изчисления, свързани с химични опити. Мислиш ли, че ще можеш да се справиш?

Отбелязах, че в гласа му се долавя същата умерена степен на напрежение, каквато открих малко по-рано в изражението му.

— Звучи много интригуващо, командире. Ще се постарая.

Двамата влязоха в асансьора. След 27.44 секунди бяха в контролната зала. Командир Кавана отдели 1.04 секунди да разглежда етикетите на картите, после избра едната и я пъхна в процепа на четящото устройство.

— Добре, ето и първата информация. Хвърли едно око.

Докато четящото устройство преформатираше файла, забелязах с периферните си сензори, че лейтенант Уилямс е излязъл от щаба и също се насочва към танкера. Открих също така, че и той носи карта.

Четящото устройство приключи с преформатирането, но отне още 0.04 секунди за сортиране на материала. Бяха ми необходими 2.66 секунди, за да се запозная с него. Най-интересна се оказа информацията за ултразвуковите удари отпреди 20.88 минути, който, както установих, са били дело на лейтенант Уилямс и хората му. Това беше и обяснението за звуковите вълни, които бях доловил с външните си микрофони по същото време. След като се сдобих с тази информация, получих нова представа за ограничените способности на моите външни микрофони.

— Интересно. Имате ли данни от активния сензор?

— Ето тук.

Командир Кавана пъхна и втората карта. Както можеше да се предположи, вътре се съдържаше подробна информация за експеримента, събрана от активния сензор, с помощта на която получих пълна картина за структурното разрушаване на керамичната стена.

— Командире, на каква дълбочина да бъде проведена екстраполацията?

— Засега искам само да прегледаш цялата информация от опита. Лейтенант Уилямс ти носи истинската задача.

— Разбрано.

Направих предварителен преглед, като проучих както макроскопичните, така и микроскопичните ефекти, в процеса на което създадох подробна карта на стрес-точките и още една, на молекулярно-енергетичните нива както вътре в керамичната стена, така и на кристализираната повърхност; изчислих енергийно-трансферните профили между всяка от ултразвуковите честоти и кристалните плоскости и екстраполирах възможността за употреба на други резонансни честоти, базирани на същия анализ.

Този процес ми отне 3.67 секунди, през което време се наложи да задействам асансьора, за да кача лейтенант Уилямс на борда.

— Командире, направих предварително изследване. Готов ли сте със следващата информация и инструкции? Или трябва да се обърна към лейтенант Уилямс?

Прочетох колебание на лицето на лейтенанта.

— Още не съм съвсем сигурен дали наистина трябва да го направим… — Той помълча, после пъхна картата в процепа. — Надявам се, че ако се наложи да даваме някакви обяснения, командир Кавана ще застане на моя страна.

Командир Кавана кимна, но лицето му остана замислено.

— Е, добре, да почваме. Това, което ти дадохме, съдържа цялата информация, с която разполага Миротворческото командване, относно корпусите на бойните зхиррзхиански кораби. Очакваме отговори на два основни въпроса: първо, възможно ли е да приложим върху тях техниката, която използвахме срещу стената, и второ — как може да бъде модифицирана тази техника.

— И трето — обади се лейтенант Уилямс, — как да използваме ултразвук срещу корабите им в космоса?

— Точно така — добави командир Кавана. — Докато работиш върху това, Макс, защо не изкараш на екрана резултатите от първия анализ? Сигурен съм, че лейтенант Уилямс ще ги намери за много интересни.

— Разбира се.

Избрах информацията от микроскопския сензор, стрес-точковия анализ и енергийно-трансфериращата карта и я изкарах на мониторите в контролната. Междувременно се захванах със следващия анализ. През това време забелязах, че командир Кавана напуска залата.

Продължих с презентацията на анализа, като не спирах да следя лицата на двамата миротворчески офицери в контролната зала. Алгоритъмът сочеше, че лейтенант Уилямс е изцяло погълнат от представянето, и леко разширените му зеници ми позволяваха да заключа с 96% сигурност, че е заинтригуван от материала и го разбира напълно. При полковник Пембъртън нивото на интерес бе значително по-ниско, както и способностите й да схваща смисъла на изложеното.

Освен това пресметнах 93% вероятност и двамата да не са забелязали излизането на командир Кавана. Като изследвах връзката между това предположение и предложението му аз да представя информацията, стигнах до 80% вероятност действията му да са били преднамерени.

Анализът на стрес-точките и енергийните взаимодействия приключи и продължих с оцветената схема на керамичния строеж, създадена от мезатронния компютър. През това време продължавах със собствените си изследвания, базирани на информацията за строежа на корпусите на бойните кораби, както и да проследявам движението на командир Кавана.

Изчислих 80% вероятност, че той възнамерява да напусне танкера, но това заключение се оказа погрешно. Той отвори аварийното шкафче до външния люк, откъдето извади един пакет с неприкосновен запас. Този път изчислих 60% вероятност, че е гладен и възнамерява да се нахрани.

Това заключение също се оказа погрешно. Командир Кавана извади от пакета с неприкосновения запас скорострелен пистолет.

Скри пистолета под куртката си и върна пакета в шкафчето. След това погледна към наблюдателната камера. По изражението му прецених с 67% вероятност, че знае, че е под наблюдение. Но не ме заговори, а се върна мълчаливо в контролната зала.

Появи се отново вътре 68.54 секунди след като я бе напуснал.

— Интересен материал, Макс — бяха първите му думи. — Да разполагаш с нещо готово за корпусния материал?

— Командире, направих сравнителен анализ на двете керамични проби. Те са химически сходни, макар да са налице известни разлики в другите примеси.

Лейтенант Уилямс махна нетърпеливо с ръка.

— Това ни е известно. Това, което ни интересува, е дали катализиращо-ултразвуковият метод може да бъде приложен срещу корпусния керамичен материал.

— Разбирам ви, лейтенант. Но анализът ми върху този въпрос все още не е завършен.

Лейтенант Уилямс си промърмори нещо под носа. Повторих звука, като го усилих, докато получа крайния резултат: «Колко още време ще му трябва?»

— Успокой се, лейтенант — каза командир Кавана. — Макс е само полуразумен компютър, а не Господ Бог.

— Така е — кимна лейтенант Уилямс, приближи се към процепа й извади картата. — За съжаление, нямам време да седя тук и да гледам как му се въртят колелцата — чака ме още работа. Къде са картите, които ви дадох?

Командир Кавана му подаде другите две карти.

— Аз ще остана тук и ще ви информирам веднага щом получим някакви отговори.

— Чудесно. — Лейтенант Уилямс погледна въпросително полковник Пембъртън. — Идвате ли, полковник?

В продължение на 0.73 секунди полковник Пембъртън разглеждаше командир Кавана, наклонила глава на 5.97 градуса от вертикалната плоскост, след което отговори:

— Не, вървете. Аз ще поостана.

Лейтенант Уилямс се обърна и напусна контролната зала.

Командир Кавана заобиколи пилотско кресло и го разгъна.

— Знаете, че няма никаква резонна причина да оставате.

Прочетох на лицето на полковник Пембъртън замисленост и известна степен на недоверие.

— Приятна ми е компанията ви. Освен това може да се почувствате самотен. — Тя се огледа и махна с ръка, сякаш посочваше както залата, така и целия танкер. — В кораб като този всеки би се почувствал самотен.

Приключих с екстраполациите на катализиращо-ултразвуковата техника срещу зхиррзхианския корпусен материал.

— Командире, разполагам с предварителен резултат. Има 92% възможност техниката на лейтенант Уилямс да бъде използвана срещу бойните кораби на зхиррзхианците. Ще е необходима само една дребна модификация.

— Чудесно. — Командир Кавана въздъхна. — Прехвърли информацията върху няколко карти. Необработените данни, твоя анализ, екстраполациите — всичко.

Той млъкна в продължение на 1.05 секунди и стисна устни.

— А след това приготви танкера за излитане.

Започнах да прехвърлям информацията върху картите и същевременно се заех с предстартовата подготовка на танкера. Освен това наблюдавах лицето на полковник Пембъртън и установих, че придобива напрегнат израз.

— Отивате ли някъде?

— В интерес на истината — да.

— Без да се сбогувате?

— Сама признахте, че нямате намерение да ме оставите на мира. Че дори не знаете как бих могъл да ви докажа благонадеждността си.

— И смятате, че самоотлъчването ще ви помогне да се реабилитирате?

Приключих със записа на картите и ги изтеглих от записващото устройство. Командир Кавана погледна за миг към него и отново насочи вниманието си към полковник Пембъртън.

— Полковник, нямам време да си играя на психологически игрички. Може би най-сетне открихме как да удряме здравата зхиррзхианците. Възнамерявам да направя един опит.

Полковник Пембъртън присви очи.

— А какво ще е мнението на Миротворческото командване?

— Какво да им е мнението? Те ще получат своето копие от резултатите — затова са тези карти. Хайде, вземете ги.

Полковник Пембъртън се приближи бавно към записващото устройство и извади картите.

— Но какво възнамерявате да направите? Да не смятате да се изправите с този танкер срещу някой боен зхиррзхиански кораб?

Командир Кавана лекичко се подсмихна.

— Ни най-малко. Нито пък се опитвам да докажа нещо. Макс, колко време остава до старта?

Проверих как тече подготовката.

— Всички критични компоненти са проверени. Необходими са ми три минути, за да херметизирам нагнетателните помпи. Очаквам само вашата заповед.

Командир Кавана кимна.

— Имаш я, Макс.

Полковник Пембъртън поклати глава.

— Командире, не бих казала, че сте избрали най-правилния път. Ще се превърнете в преследван от закона беглец и ще унищожите една блестяща кариера.

— Моята кариера едва ли е толкова важна. Макс, осведоми ме веднага щом помпите бъдат херметизирани.

— Разбрано, командире.

Полковник Пембъртън протегна ръка към командир Кавана.

— Командире… Фелиан… послушайте ме. — Гласът й бе тих, умоляващ. Анализът на изражението й показваше 87% вероятност за истинска загриженост. — Давам си сметка колко много искате да се махнете оттук и напълно ви съчувствам. Но каквото и да сте замислили, повярвайте ми, няма да постигнете нищо.

Командир Кавана се засмя.

— Ще видим.

В продължение на 3.66 секунди настъпи мълчание.

— Смятате да отнесете информацията на сестра си на Доркас, нали? — попита полковник Пембъртън.

Командир Кавана кимна. Забелязах на лицето му лека изненада.

— Много добре, полковник — имате шестица за точно попадение. Време е обаче да тръгвате. И пазете картите, които ви дадох.

— За това е цялата работа, нали? Смятате, че сестра ви трябва да получи информацията преди всички останали?

Лекото поруменяване на страните на командир Кавана намекна, че започва да се ядосва.

— Нека ви кажа нещо, полковник Пембъртън. Преди да потегля от Едо, прегледах архивите. Имало е една атака — една-единствена — срещу зхиррзхианската блокада около Доркас. И тя е приключила преди десет дни. Дори не са пратили разузнавателни кораби, за да проверят какво става там. Истината е, че Миротворческото командване ги е отписало.

Той посочи картите в ръцете на полковник Пембъртън.

— Може би има някакъв шанс да приложа тази техника. Заслужава си да си рискувам живота, за да дам този шанс и на тях.

Полковник Пембъртън се изпъна, което прибави още 1.98 сантиметра на ръста й.

— И ако не ви позволя?

Командир Кавана пъхна ръка под куртката и стисна дръжката на пистолета. Някъде по средата на това движение лицето на полковник Пембъртън се промени и аз изчислих 98% вероятност да е забелязала очертанията на оръжието под дрехата. Тя не направи никакъв опит да му попречи, докато командир Кавана изваждаше оръжието.

— Нямате избор, полковник.

Полковник Пембъртън кимна към пистолета.

— Нима очаквате от мен да повярвам, че възнамерявате да го използвате?

Командир Кавана се засмя. За разлика от предишната му усмивка, в тази имаше известна доза добронамереност.

— Разбира се, че очаквам. Аз съм човек, притиснат до стената.

— Разбирам. — Все още не долавях следи от страх в гласа й. — Искате да кажете, че след като съм заплашена физически, имам оправдание да се откажа от наблюдението върху вас и да ви позволя да излетите?

— Нещо подобно. Макс, какво става с помпите?

— Остава около една минута, командире.

— Точно колкото е необходимо на полковник Пембъртън да напусна кораба. Довиждане, полковник.

Нова серия от чувства пробяга по лицето на полковник Пембъртън. След 1.44 секунди тя се обърна и тръгна към вратата на контролната зала. Там спря за 0.61 секунди и погледна командир Кавана.

— Командире, ще ви призная, че се възхищавам на вашата семейна привързаност. Дори нещо повече — ако не знаех, че сте готов да рискувате кариерата си заради сестра си, щях да си помисля, че са ви програмирали зхиррзхианците. Неофициално: желая ви успех, официално — предполагам, че ще ви видя на трибунала.

Командир Кавана й отдаде чест.

— Надявам се, полковник.

Полковник Пембъртън напусна залата. Командир Кавана прибра пистолета под куртката си.

— Дръж я под око, Макс. Увери се, че напуска кораба, и внимавай да не направи някоя поразия по пътя.

И без това продължавах да следя движението на полковник Пембъртън.

— Слушам, командире.

Командир Кавана седна в пилотското кресло и си закопча коланите.

— Командире, склонен съм да се съглася с полковника. Поемате неразумен риск. Един разузнавателен кораб от Едо би могъл да прехвърли информацията чрез лазерна връзка до миротворците на Доркас.

— Само дето не вярвам, че на Едо ще го направят. Освен това, дори ако методът на Уилямс се окаже неподходящ, ти разполагаш с достатъчно гориво, от каквото те се нуждаят отчаяно. Дори само това си заслужава риска.

— Разбирам. — Полковник Пембъртън вече беше на приземното ниво.

— Къде е полковник Пембъртън?

— Току-що излезе от клетката на асансьора и се отдалечава от кораба.

— Нека се отдалечи на седемдесет метра — не искам да пострада. Нито някой друг.

Огледах района с външните камери, но не засякох ничие присъствие.

— Давате си сметка, предполагам, за доста голямата вероятност Мелинда Кавана да не е преживяла зхиррзхианската атака?

Лицето на командир Кавана се изопна.

— Макс, зная го и без да ми го казваш. Но тя и Арик ме измъкнаха оттук. Длъжен съм да опитам.

— Но какво може да е намислил Арик?

— О, стига, Макс. Защо мислиш, че двамата с татко са изчезнали?

Отделих 0.05 секунди за този въпрос, но не можах да стигна до някакво логически значимо заключение.

— Да не искате да кажете, че те също може да са на Доркас?

— А къде другаде, след като Мелинда е в опасност?

— Предполагам, че този въпрос е реторичен. Но въпреки това няма солидни доказателства, че са постъпили така.

— Макс, познавам добре семейството си. Те ме измъкнаха от лапите на зхиррзхианците, сега сигурно се опитват да направят същото и с Мелинда. Готов съм да се обзаложа на пенсията си, че са там.

— Не се обзалагам, командире. А и ако попаднете под трибунал, ще изгубите право на пенсия.

— А казват, че полуразумните компютри нямали чувство за хумор — подсмихна се командир Кавана. — Пембъртън отдалечи ли се достатъчно?

Полковник Пембъртън беше на 82.74 метра от танкера.

— Да.

— Да потегляме тогава. — Семейството ми ме очаква.“