Войната на завоевателите

28.

— Моля ви — промълви Валойтаджа с глас, който отекна в пустия хангар. — Изследовател Нзз-ооназ, трябва да ни пратите войници на помощ. В противен случай никой от нас няма да преживее тази атака.

Командир Спс-кудах размърда нетърпеливо език и изсъска:

— Изследователю, не можем да стоим тук в бездействие, докато избиват нашите съюзници. Каквото и да представлява това КИОРО, не може да е чак толкова страшно, че да не се справим с него.

— Командире, войниците ви ще останат на борда на „Затворена уста“ — заяви решително Нзз-ооназ. Кой знае защо, му се струваше, че ставащото е само опит от страна на мрачанците да изкарат зхиррзхианските войници отвън.

Появи се един старейшина.

— Приключихме с огледа на помещенията и коридорите около хангара — докладва той. — Няма и следа от мрачанци, нито се виждат признаци за подготовка за атака.

— Ето — видяхте ли? — възмути се Спс-кудах. — Сега можем да забравим за параноичните ви идеи и да изкараме войниците отвън, за да заемат отбранителна позиция.

— Приближават се два въздушни кораба, командире — докладва друг старейшина. — Летят ниско и с голяма скорост, идват от запад и са се насочили право към крепостта.

Още един старейшина. Нзз-ооназ го погледна — беше Трр’т-рокик.

— Изследовател Нзз-ооназ, имам съобщение от Върховния вожд…

— Не сега — прекъсна го Нзз-ооназ. — Не чуваш ли алармите? Хората-завоеватели атакуват. Може би дори с КИОРО.

Трр’т-рокик се ококори.

— Хората-завоеватели атакуват?

— Старейшина, какво стана с въздушните кораби? — попита Нзз-ооназ, като му обърна гръб.

— Все още се приближават.

— Предупредихте ли Военното командване? — провикна се Нзз-ооназ. — Кой разговаря с Военното командване?

— Аз имам отворена линия до тях — отвърна един от старейшините. — Искат още информация за положението.

Нзз-ооназ щракна ядно с език. Докато старейшините приключеха с докладите, може би щеше да е твърде късно. А може би вече бе твърде късно.

— Въздушните кораби продължават да се приближават — чу гласа на старейшината.

— Затворете външния люк! — извика Нзз-ооназ. — Всички зхиррзхианци да се приготвят за атака. — Ако имаха късмет, корпусът щеше да ги защити. Той започна мислено да отброява ударите…

Нищо не се случваше.

— Старейшини, проверете какво става с онзи кораб!

Старейшините изчезнаха.

— Може да е бил само разузнавателен кораб — подметна мрачно командир Спс-кудах. — А следващия път да ни ударят с оръжия.

— Или вече са опитали — промърмори Нзз-ооназ. — Но склонът на хълма и корпусът са ни запазили.

Изникна още един старейшина.

— Засега няма никакви ранени, изследовател Нзз-ооназ — докладва той. — Нито някакви повреди по корпуса на „Затворена уста“.

— Все някога, изследователю — заговори отново Спс-кудах, — ще трябва да извадим кораба от хангара.

— Ако успеем. — Нзз-ооназ погледна към външните монитори. Вратите, които мрачанците използваха, за да херметизират хангара, изглеждаха доста яки. Ако не успееха да накарат мрачанците да ги отворят, би могъл да прати войници да свършат тази работа…

— Изследователю! — Появи се един задъхан старейшина. — Затвориха ни. Не можем да се измъкнем.

— Какво?! — Нзз-ооназ подскочи. — Какво искаш да кажеш?

— Има метална преграда, която покрива скалистия склон над хангара — добави втори старейшина, като застана до първия. — Много е тънка — проверих краищата й. Но покрива целия хангар. Блокира всички линии до зхиррзхианския космос.

Нзз-ооназ погледна Спс-кудах. Догади му се. Ето значи какво бяха правили въздушните кораби. Атака, каквато въобще не бяха очаквали.

— Те са се досетили — промълви той. — И сега са ни изолирали напълно.

— Да — каза Спс-кудах. — След като нямаме връзка…

Не довърши изречението. Не беше и необходимо. Лишени от връзка, те оставаха изцяло на милостта на мрачанците. Не само щяха да ги въздигнат в старейшинство, а биха могли да ги унищожат напълно.

И никой нямаше да разбере какво се е случило.

— КИОРО? — повтори Върховният вожд. — Сигурен ли си, че каза това? КИОРО?

— Така ми се стори — отвърна Трр’т-рокик с разтреперан глас. Какво, в името на осемнайсетте свята, бе това КИОРО, че предизвикваше подобна реакция дори у Върховния? — Може да не съм чул добре.

— Не, КИОРО е точната дума — успокои го Върховният и се обърна към Оклан-барджак. — Командире, успяхте ли да се свържете с Върховното командване?

— Имам отворена линия до тях — отвърна Оклан-барджак. — Но все още никакъв отговор на запитванията ни.

Появи се един старейшина.

— „Военното командване до Върховния вожд — цитира той. — Потвърждаваме: изследовател Нзз-ооназ ни предупреди за заплахата от употреба на КИОРО срещу изследователската група на Мра“.

— И после? — попита Върховният. — Хайде, свързочник, размърдай се. Да чуя целия доклад.

— Подчинявам се — отвърна старейшината и изчезна.

— Върховни вожде! — намеси се Трр’т-рокик. — Ако желаете, мога да се прехвърля на Мра и да проверя какво става там.

— Ще останеш тук, докато не получим повече информация — сряза го Върховният вожд.

Трр’т-рокик се отдръпна. Обзе го чувство за вина. Дали всичко, което се случваше в момента, не бе заради него? Неразрешеният разговор с Лорд-стюарт-кавана — да не би той да беше причината за ставащото?

Старейшината се върна.

— „Изгубихме контакт със «Затворена уста» — цитира той, разтреперан от вълнение. — Внезапно — въпреки че резените на всички старейшини все още са на борда“.

В продължение на няколко удара единственият шум, който се чуваше на хълма, беше шумоленето на вятъра сред листата на дърветата.

— А какво е станало със старейшините, които отидоха на Мра с припасите от „Верен слуга“? — попита Върховният.

— Все още проверяват списъка — отвърна старейшината. — До един стоудар ще разполагат с ясен отговор.

Прр’т-зевисти застана до Трр’т-рокик и тихо попита:

— За какво става въпрос?

— Не зная — отвърна Трр’т-рокик, докато двамата се рееха над хълма. — Но се страхувам, че допринесох за предателството срещу зхиррзхианците на Мра.

Прр’т-зевисти обмисля известно време думите му.

— Не — рече той накрая. — Съмнявам се. Мелинда Кавана бе абсолютно честна с мен. Тя ми се довери и ми помогна, въпреки че с това се изложи на огромен риск. Не мога да повярвам, че баща й е способен на каквото и да било предателство.

— Но ние почти нищо не знаем за поведението на тези същества — възрази намусено Трр’т-рокик. Въпреки това се чувстваше малко по-добре. — Какво е положението при Мелинда Кавана? Лорд-стюарт-кавана бе загрижен за нея.

— Тя е добре — отвърна Прр’т-зевисти. — Брат й, Фелиан Кавана, е ранен и Мелинда му помага да се възстанови.

— А моите синове Трр-гилаг и Трр-мезаз? С тях всичко ли е наред?

— За Трр-гилаг мога да заявя със сигурност. Но командир Трр-мезаз беше задържан от двама агенти на говорителя на Дхаа’рр. Не зная защо, но подозирам, че е свързано с междукланова политика. И с мен.

— Трр’т-рокик?

Трр’т-рокик погледна към Върховния вожд, който му махаше да се приближи.

— Направи ми услуга — прошепна той на Прр’т-зевисти. — Кажи на Фелиан Кавана, че баща му е пленник на мрачанците. Той е войник — може би ще му хрумне някоя полезна идея. — Трр’т-рокик се приближи към Върховния. — Да?

— Военното командване не може да отвори линия до нито един от старейшините на Мра. Опряхме до теб. Върни се там и провери какво е станало със „Затворена уста“. Но бъди внимателен.

— Подчинявам се. — Трр’т-рокик изпълни мигновено заповедта. Почти веднага се озова в склада, където бе скрит неговият фссс-орган. Като се придържаше колкото се може по-навътре в сивия свят, той се запрокрадва през каменните коридори към хангара. Пътем се размина с десетина мрачанци, които, изглежда, не го забелязаха.

„Затворена уста“ все още бе там, където го бе оставил, и на пръв поглед изглеждаше невредим. Готов за най-лошото, той мина през корпуса и се озова в командната зала. И спря объркан. Присъстваха всички зхиррзхианци и изглежда, поне засега никой не бе пострадал.

— Нзз-ооназ? — подвикна той, като се подаде от сивия свят.

Неколцина — и материални, и старейшини — се извърнаха, като чуха гласа му.

— Трр’т-рокик? — Нзз-ооназ очевидно бе изненадан. — Мислех, че си останал от другата страна.

— От другата страна на кое?

— На металната преграда, която покрива хангара. Не я ли забеляза?

— Въздушните кораби, които засякохме отдалече — обясни нетърпеливо един зхиррзхиански командир, застанал зад Нзз-ооназ, — я спуснаха върху хълма. Вероятно с помощта на хората-завоеватели.

Трр’т-рокик се прехвърли през корпуса и се издигна нагоре към металната преграда.

— Видях я — докладва той, след като се върна на „Затворена уста“. — Това обяснява защо Военното командване не може да отвори линии до старейшините…

— Чакай малко — прекъсна го командирът. — Да не си разговарял с някого на Оакканв?

— Разбира се — отвърна Трр’т-рокик. — Тъкмо това се опитвах да ви кажа: изпраща ме Върховният вожд. Иска да му докладвам какво е станало тук.

— Ясно. — Нзз-ооназ размърда език. — Твоят фссс-резен е останал извън преградата. Върни се и му кажи, че очакваме всеки момент да ни атакуват.

— Подчинявам се — рече Трр’т-рокик и се прехвърли обратно по линията до хълма на Оакканв.

Върховният разговаряше с друг старейшина, но прекъсна разговора веднага щом той се появи.

— Е?

— Живи и здрави са — побърза да го успокои Трр’т-рокик. — Само че мрачанците са покрили целия хангар с метална преграда, която блокира всички линии.

— Аха. — Върховният втренчи поглед в него. — А ти как успя да се промъкнеш?

— Ами… просто аз не съм част от официалната група старейшини — призна, готов да понесе последствията, Трр’т-рокик. — Истината е, че се промъкнах без разрешение на „Верен слуга“. Моят фссс-резен е скрит в една кутия, която бе преместена в лабораторните помещения.

— Така значи — кимна с непроницаемо изражение Върховният. — Имаш ли някакво обяснение за действията си?

— Преследвах двамата зхиррзхианци, които откраднаха фссс-органа на жена ми — призна Трр’т-рокик. — Те се качиха на „Верен слуга“, но после неочаквано слязоха, а моят фссс-резен вече беше на борда…

Той млъкна, споходен от внезапна ужасяваща мисъл. Прр’т-зевисти му бе казал, че двама дхаа’ррски агенти са взели под свой контрол групата на Доркас. Ако бяха същите, които преследваше…

— Има някакво необяснимо влечение на клана Трр към незаконни фссс-операции — изръмжа Върховният. — Но както и да е. Сега най-важното е да спрем по-бързо войната.

— Разбрах. — Трр’т-рокик се изпъна. — Какво се иска от мен?

Върховният се загледа към поклащащите се върхове на дърветата.

— Ще ни е нужна помощта на Лорд-стюарт-кавана, за да уговорим примирието — каза той замислено. — Това поне е ясно. Но едва ли можем да го освободим, след като мрачанците се готвят всеки момент да нападнат „Затворена уста“.

— А сигурно ли е, че ще атакуват? — попита командир Оклан-барджак. — Дали няма някакво друго обяснение за тази метална преграда?

— Не и след като са казали на Нзз-ооназ, че нападателите ще използват КИОРО — отвърна Върховният. — Ако не беше случайната поява на Трр’т-рокик, вероятно щяхме да заключим, че всички зхиррзхианци са били избити и корабът е в ръцете на мрачанците.

Оклан-барджак изруга.

— Значи мрачанците ни предадоха.

— По-точно групата на Валойтаджа — поправи го Върховният. — Не знаем дали предателството включва и другите мрачански кланове. Добре, че не се съгласихме на предложението им да нападнем Земята. Лошото е, че докато е в техен плен, Лорд-стюарт-кавана няма да е в състояние да използва влиянието си върху командването на хората-завоеватели. Но може би това ще го свършат синът и дъщеря му? Прр’т-зевисти?

— Да, Върховни вожде?

— Ти май спомена, че си разговарял надълго и нашироко с Мелинда Кавана по време на пленничеството си. Дали според теб тя притежава някакво влияние сред командването на хората-завоеватели?

— Мисля, че има известно влияние. Но дали ще е достатъчно за онова, което ще поискате от нея?

— Да се надяваме, че ще е достатъчно. И така, Прр’т-зевисти и Трр’т-рокик — върнете се и обяснете положението на хората-завоеватели, с които в момента сте установили контакт. А после ще ми отворите линия до тях.

— Време е — обяви Валойтаджа, който пръв пристъпи в килията. Зад него стояха двамата бурти. — Елате с мен, ако обичате.

— Време е за какво? — попита Бронски, без да помръдне на койката.

— Да изпълните предназначението, заради което сте тук — отвърна мрачанецът.

— С други думи, да ни видите сметката — изръмжа Бронски и махна с ръка. С крайчеца на окото си Кавана забеляза, че Колчин леко се надига. След подадения сигнал двамата командоси се приготвяха за атака.

Атака, която вероятно бе обречена на провал.

— Разбира се — отвърна спокойно Валойтаджа. — Сигурно не мислите, че сте дошли тук на екскурзия.

— Това вероятно означава, че вече сте започнали атаката срещу зхиррзхианците — продължи на пръв поглед небрежния разговор Бронски. — Някакъв успех?

— Млък! — отряза го Валойтаджа. — Ставайте. Нямам никакво намерение да ви причинявам ненужни страдания.

— Сигурен съм, че е така — подметна все така нехайно Бронски. — Особено след като се очаква да загинем в сражение, или нещо подобно. Следите от лапите на буртите сигурно много биха озадачили съдебните експерти.

— Няма да има никакви съдебни експерти — отвърна Валойтаджа с глас, в който се долавяше раздразнение. — Във всеки случай не и човешки. А зхиррзхианските няма да забележат нищо.

И тогава, иззад каменната стена над главата на Кавана, се обади тъничкият глас на Трр’т-рокик.

— Попитайте го колко време ще им отнеме да проникнат в зхиррзхианския кораб.

Кавана едва се сдържа да не извърне глава и попита учтиво:

— Кажете ми, Валойтаджа, колко време според вас ще ви отнеме да проникнете в зхиррзхианския кораб недалеч оттук?

Мишето лице се сбърчи озадачено.

— Мисля, че ще бъдем вътре съвсем скоро.

— Намислили са да изкарат всичко така, сякаш е атака на КИОРО — шепнеше гласецът на Трр’т-рокик в ухото на Кавана. — Всички ще умрете заедно.

Кавана учудено повдигна вежди. КИОРО? За какво говореше този старейшина? Какво се опитваше да му каже?

— Предполагам, че нямате желание да ни разкриете как точно ще протече тази атака, нали? Но пък последното желание на осъдения…

Валойтаджа изсумтя презрително. Кавана обаче не го чу, тъй като гласът отново зашепна:

— Съобщили са на Нзз-ооназ, че хората-завоеватели ще ги нападнат с КИОРО. Но ако вие и зхиррзхианците не умрете по едно и също време… нали разбирате?

— Да — каза Кавана на Валойтаджа. — Сигурно ще подготвите всичко така, че да изглежда, сякаш сме загинали по едно и също време, в бой помежду си. Няма да сме такива големи и гадни, хора-завоеватели, ако се окаже, че смъртта ни е застигнала по друго време и на друго място.

— За какво всъщност говорите? — попита подозрително Валойтаджа.

— Говоря за истинското обяснение на тази фалшива атака — отвърна Кавана, осъзнал, че Колчин и Бронски също го гледат учудено. — И по реакцията ви виждам, че съм попаднал в целта.

Валойтаджа разкърши рамене.

— Едва ли ще ни отнеме повече от един ден, за да проникнем в кораба. По-скоро няколко часа. А докато пристигнат зхиррзхианските специалисти, подобни дребни различия във времето на смъртта няма да имат значение.

— Шегувате се — обади се Бронски, който вече се досещаше какво става. — Няколко часа? Радвайте се, ако пробиете защитата им след няколко дни.

— Бронски е прав — съгласи се Кавана. — Първо пробвайте здравината на корпуса им, а после давайте прибързани обещания. По моя преценка ще ви е нужна седмица, за да я преодолеете. И то ако зхиррзхианските войници не открият огън по вас отвътре.

Няколко секунди Валойтаджа разглеждаше втренчено Кавана.

— Интересни неща ми казвате — рече той накрая. — Но въпреки това ме разочаровате, лорд Кавана. Опитвате се да изкопчите още няколко часа от жалкия си живот. А може би все още се надявате, че можете да избягате?

— Разбира се, че се надяваме — рече Бронски. — Да не смятате, че сме готови да участваме доброволно във вашата гнусна пиеска?

Валойтаджа се усмихна напрегнато.

— Добре тогава, получихте своите няколко часа. Наслаждавайте им се.

Той се обърна и излезе, следван по петите от буртите.

— Интересен разговор се получи — бе първият коментар на Бронски. — Кога си се научил да четеш мрачански мисли, Кавана?

— Вътрешна информация — отвърна Кавана и метна предупредителен поглед към камерата. — Трр’т-рокик?

Старейшината се появи пред вратата.

— Внимавайте — рече им той. — Двете чудовища все още са в коридора.

— И какво всъщност става тук? — настоя да узнае Бронски.

— Мрачанците са покрили района около „Затворена уста“ с метална преграда — рече му Трр’т-рокик. — Тя не позволява на старейшините да се върнат у дома. Освен това вдигнаха тревога, че хората-завоеватели ще атакуват със своето КИОРО.

— С КИОРО? — повтори Кавана и погледна към Бронски. — Но това е…

— Това е лъжа — прекъсна го Бронски и му хвърли яден поглед. — Какво ще правят твоите сега?

— Ще се защитават — отвърна Трр’т-рокик. — Но Върховният вожд иска да спре войната. Каза, че може би бихте искали да разговаряте със сина си Фелиан Кавана.

— Да говоря с моя… — намръщи се Кавана, но изведнъж се досети. — Ти си при Фелиан.

— Не съм — отвърна Трр’т-рокик. — Но Прр’т-зевисти е при него на Доркас.

— На Доркас? — попита Бронски. — Какво търси там Фелиан?

— Не зная. Може би ще е по-добре да попитате него.

— Да — кимна Кавана. — Как да го направя?

— Ами говорете — отвърна Трр’т-рокик. — А аз ще предавам думите ви на Прр’т-зевисти.

— Ясно — рече Кавана и въздъхна. — Добре, започваме. Фелиан, тук е баща ти, лорд Стюарт Саймън Кавана. Какво правиш?

„През последните 7.49 секунди в стаята влязоха нови дванадесет зхиррзхианци. По местата, които заеха, и начина, по който разговаряха, стигнах до извода, че в помещението се намират поне още толкова от техните невидими средства за мигновена връзка. Това е вторият разпит, в който въпросите са продължение на онова, което научиха от мен при предишния. Малко по-късно се появиха още двама зхиррзхианци и като прецених поведението на останалите, заключих, че те заемат някакви значителни и важни постове. Новопоявилите се застанаха на 1.44 метра от мен. Този отляво бе с три сантиметра по-висок от десния и освен това с 18 сантиметра по-близо до мен.

— Кой си ти?

— Името ми е Макс. В момента съм спътник на Фелиан Кавана.

— Не може да си кабрсиф. Хората-завоеватели нямат кабрсифи. Признай, че не си кабрсиф.

Отделих 0.03 секунди, за да изучавам изражението му и да го сравнявам с тези на останалите зхиррзхианци в помещението. Стигнах до извода, че изражението ми е непознато, но бях склонен да определя 50% вероятност, че изпитва подозрение към мен.

— Не мога да отговоря на въпроса, нито да призная каквото и да било. Не зная значението на тази дума.

Зхиррзхианецът продължи да ме разглежда в продължение на 3.50 секунди. Вторият зхиррзхианец протегна към мен дългия си език.

— Разглобете го. До последното винтче.

— Почакай малко, Мнов-корте — обади се другият. — Нямате право да нареждате подобно минзхорн.

Първият зхиррзхианец извърна лицето си към втория.

— Внимавайте, Втори командир Клнн-вавги. Сега аз командвам и може да се озовете в позицията на бившия си началник.

Лицето на първия се промени. Онзи, когото нарекоха Мнов-корте, отново протегна език към мен.

— Ти — кабрсиф. Какво търсиш тук? — Мнов-корте замръзна и изражението му придоби отвлечен вид. Предположих, че изслушва някой от невидимите им комуникатори. — Така е направил значи? — Последва пауза от 3.22 секунди. — Не, останете, където сте. Аз ще се погрижа за това.

Той се обърна и закрачи към вратата. Пътем даде знак на двама от зхиррзхианците.

— Вие двамата: отнесете този кабрсиф до оптроничната лаборатория от другата страна на площадката за кацане и го разглобете. — Той се извърна към Втори командир Клнн-вавги. — А вие ме последвайте, Втори. Ще трябва да се погрижим за братчето на вашия командир.“

— „Фелиан, тук е баща ти, лорд Стюарт Саймън Кавана. Какво правиш?“ — произнесе призрачната фигура веднага щом се появи.

Опрял лакти на масата, зад която седеше, Фелиан погледна към Мелинда, която стоеше на няколко метра от него, до рамото на Трр-гилаг. Клнн-даван-а беше в другия край на помещението, опряла глава на вратата.

— Говори де — подкани го Мелинда. — Всичко е наред. Той ще повтаря всяка твоя дума на татко.

Но дали щеше да го направи? Това бе големият въпрос. Ако променеше нещо, как всеки от двамата би могъл да разбере?

— Здрасти, татко — каза той. — Аз съм Фелиан. С теб всичко наред ли е?

Призракът кимна и изчезна.

— Това е — потвърди Мелинда. — Така се прави. Все едно че предаваш на някого съобщение за друг човек.

— Разбрах — кимна Фелиан. — Щеше да ми обясниш каква е причината за тази бъркотия.

— Всичко е заради радиосигналите — заговори Мелинда. — Оказа се, че те причиняват нетърпими болки на техните старейшини.

— Или, по-точно, че засягат техните фссс-органи — намеси се Трр-гилаг. — Ние ги наричаме старейшиноубийци.

Той млъкна, защото призракът се появи отново.

— „В момента сме в затруднено положение. Има ли някакъв начин да пратите съобщение от Доркас?“

Фелиан погледна към Мелинда.

— Имаме ли?

— Полковник Халоуей разполага с два корвина — отвърна тя. — Това са тези, които отказаха да тръгнат на спасителната мисия на Арик. Въпросът е дали блокадният флот на зхиррзхианците ще се съгласи да ги пропусне.

Фелиан се обърна към призрака.

— Хайде, отнеси това обратно.

Призракът изчезна.

— Това, което вие познавате като радио, за нас е старейшиноубиец — заговори Трр-гилаг: подхвана разговора оттам, където го бяха прекъснали. — Подобни оръжия са били използвани и от зхиррзхианците, по-точно от рода Сврр на клана Флии’рр. Този род по-късно е бил изтребен.

— Какво значи изтребен? — попита Мелинда.

— Фссс-органите на възрастните са били унищожени, а самите те — екзекутирани. Унищожили са също и фссс-органите на старейшините. Само децата са били пощадени — но преименувани и разпратени по други кланове.

Призракът се върна. Този път, вместо да заговори на Фелиан, се обърна към Трр-гилаг на техния език.

— Върховният ви праща съобщение — преведе Трр-гилаг. — Тъй като не знае вашия език, аз ще превеждам. — Тонът му се промени. — „Фелиан Кавана, аз съм Върховният вожд. Попитах Върховното командване за състоянието на бойния кораб над Доркас. Оказа се, че е повреден и не може да маневрира, но все още може да атакува. Което означава, че вашите кораби ще трябва да се постараят да го избегнат“.

— Не може ли просто да му наредите да не стреля? — попита Мелинда.

— Ще предам — обеща Трр-гилаг и призракът изчезна.

Мелинда застана до Фелиан.

— Зная, че всичко това за теб е ново и вероятно трудно за възприемане — произнесе тя тихо. — Но аз наистина вярвам, че те казват истината.

Фелиан си припомни първата битка. Атаката срещу „Ютландия“ веднага след като бе излъчен пакетът от информация при първи контакт, последвалите атаки срещу други кораби, преминали от лазерна комуникация към радиокодирани сигнали… методичното унищожаване на спасителните капсули с техните радиофарове.

И спасяването му от подобна участ, след като бе изключил собствения си фар.

— Не. — Той бавно поклати глава. — Всъщност не е никак трудно за възприемане.

Призракът се върна и проведе кратък разговор с Трр-гилаг.

— „От Върховния вожд — заговори Трр-гилаг. — Военното командване не е информирано за този разговор. Мнозина от клановите водачи не биха одобрили провеждането на преговори с вас, особено след последната атака срещу зхиррзхианския кораб на Мра. Повечето са склонни да вярват, че мрачанците и хората-завоеватели действат съвместно“.

Фелиан прехапа устни.

— Върховният вожд има ли информация дали мрачанците са се опитали да пробият корпуса на зхиррзхианския кораб? — попита той.

— Защо? — погледна го Мелинда, докато Трр-гилаг превеждаше въпроса му.

— Ще ти кажа, след като чуем отговора. А и ми е интересно какъв метод ще използват.

Призракът изчезна и се появи отново след деветдесет секунди.

— Мрачанците действително се опитват да пробият корпуса, Фелиан Кавана — потвърди Трр-гилаг след поредния разговор. — Използват режещи метал инструменти, фокусирана светлина и експлозиви.

Фелиан се усмихна мрачно.

— В такъв случай предайте на Върховния вожд, че нито една група на хората няма нищо общо с това. Ние знаем как да пробиваме зхиррзхианските корпуси и начинът ни не съвпада с опитите на мрачанците.

Опашката на Трр-гилаг подскочи тревожно нагоре.

— Знаете как? — повтори той.

— Разполагаме с техническа група, която изучи постройките ви, след като избягахте — обясни му Фелиан. — Те са открили начин.

— Ще информирам Върховния вожд — тревожно възкликна Трр-гилаг, каза няколко думи на призрака и той изчезна.

— Изпращате ли всичко това и на моя баща? — попита Фелиан. — Той също трябва да е в течение на събитията.

— Баща ви чува всичко — увери го Трр-гилаг. — За това настоя и Върховният вожд. Той се надява да се свържете с някои от водачите ви.

— Добре. Когато старейшината се върне, ще му кажа за някои мои предложения.

Клнн-даван-а внезапно изсъска нещо и, се хвърли към масата, зад която седеше Фелиан.

— Някой идва — преведе Трр-гилаг, като сграбчи два от инструментите и й хвърли единия. Фелиан опря чело на масата, преструвайки се на изтощен или болен…

Вратата се отвори с трясък и в стаята влезе висок зхиррзхианец, следван от трима други. Двама от тях носеха подобните на пушки оръжия, които Фелиан помнеше много добре. Високият зхиррзхианец излая нещо и охраната зае позиция при вратата. Трр-гилаг отвърна нещо и високият зхиррзхианец го заговори. Последваха още няколко остри реплики и неразгадаеми жестове.

— Какво става? — попита отпаднало Фелиан.

Високият зхиррзхианец му хвърли строг поглед, после нареди нещо с презрителен тон.

— Заповяда да мълчите — преведе Трр-гилаг.

— Защо? — попита Фелиан. — Всички заедно сме в тази каша. Трябва да знаем какво става.

— Моля ви, не говорете — повтори обезпокоено Трр-гилаг, докато високият зхиррзхианец внимателно оглеждаше приборите на масата. — Това е Мнов-корте, агент на Седалището на Върховния, и сега той командва тук. Само ще ни докарате нови бели…

Той млъкна и опашката му щръкна отново. Погледът на Мнов-корте бе престанал да шари. Той се приближи към масата с две големи крачки, посегна към скъсания крачол на Фелиан и измъкна малкия метален цилиндър, който Мелинда бе поставила там. И който преди това бе скрила в монитора на жизнените функции.

Фелиан погледна сестра си. Лицето й бе изопнато и върху него се четеше очакването за неизбежна беда. Мнов-корте повдигна бавно цилиндъра, сякаш нарочно търсеше театралния ефект, извърна се към Трр-гилаг и го тикна триумфално под носа му…

И в този момент откъм вратата долетя трясъкът от далечна експлозия.

Мнов-корте се извърна и кресна нещо на охраната — сочеше с език навън. Последната част от изречението му бе прекъсната от три нови експлозии, които проехтяха една след друга. Фелиан се надигна, опитвайки се да надзърне над зхиррзхианеца, за да види откъде идват. Не успя, но поне забеляза, че зад вратата са се появили двама призраци, вероятно за да докладват за експлозиите…

И тогава изникна още един призрак — този път право пред Мнов-корте. Беше техният познат, Прр’т-зевисти, същият, който бе пренасял съобщенията.

Невъоръженият зхиррзхианец, който се бе появил в компанията на Мнов-корте, извика нещо и посочи призрака с език. Мнов-корте отстъпи назад, после смени посоката и мина право през призрака, като размахваше развълнувано цилиндъра. Изведнъж Трр-гилаг скочи към него и се опита да му го дръпне, но Мнов-корте се оказа по-бърз — отстъпи и се предпази с ръка. Клнн-даван-а също тръгна към него, но невъоръженият зхиррзхианец я улови за ръката и я дръпна назад. Отвън се дочу шумотевица и високи гласове…

— Мелинда Кавана — извика призракът. Гласът му едва надвиваше общия шум. — Той трябва спре!

Фелиан нямаше представа какво иска да каже призракът и се съмняваше, че Мелинда разбира ситуацията по-добре от него. Дори понечи да я предупреди да не се намесва.

Но така и не успя. Внезапно, за негова изненада, Мелинда се хвърли към Мнов-корте.

И този път зхиррзхианецът се оказа по-бърз. Той се изви настрана като котка и ръката й профуча на милиметри от неговата. Изгубила равновесие, тя посегна с другата си ръка и той отново й убягна. С крайчеца на окото си Фелиан забеляза, че вторият пазач се е върнал в стаята и вдига оръжието си. Мелинда притисна ръце до тялото си, краката й се подкосиха и тя се строполи на пода.

Мнов-корте не направи никакъв опит да омекоти падането й и дори се отдръпна, оставяйки я да се удари болезнено в пода. Зхиррзхианецът изкрещя нещо и махна на охраната, като същевременно я сочеше с език. Войниците сведоха оръжията си към нея…

И тогава, взел светкавично решение, Фелиан се метна през масата към Мнов-корте. Обгърна с ръце гърдите на зхиррзхианеца, стиснал зъби, за да надвие болката от ранения си крак, и го дръпна назад, притискайки го към себе си. Едва не го изпусна, когато зхиррзхианецът неочаквано замахна с левия си крак и го изрита в удареното място. Фелиан изруга ядно и стисна още по-силно, сдържайки желанието си да прекърши врата на извънземния. Едва уловимо движение на Мнов-корте го предупреди и той посегна и изтръгна от пръстите му малкото ръчно оръжие, което зхиррзхианецът бе измъкнал от един от многото си джобове. Двамата се извъртяха наляво и Фелиан стовари китката на Мнов-корте върху масата.

— Долу оръжията! — успя да кресне на войниците. — Трр-гилаг — кажи им!

Зхиррзхианецът, който държеше Клнн-даван-а за ръката, вече им бе дал заповед и войниците неохотно смъкнаха оръжията. Но не достатъчно далеч от възможните цели.

— Кажи им да оставят пушките на пода — нареди Фелиан. Дишаше тежко. — А също и да изключат имобилизиращия костюм на Мелинда. Хайде, побързай!

Трр-гилаг преведе. Зхиррзхианецът, който държеше Клнн-даван-а, щракна с език и каза нещо.

— Втори командир Клнн-вавги заповядва да пуснеш Мнов-корте невредим — преведе Трр-гилаг.

— Знаеш, че не бива да го правим, Трр-гилаг — отвърна Фелиан. — Сега сме по-добре отпреди малко, нали? Няма да го пусна.

— Нищо няма да спечелим, Фелиан Кавана — рече Трр-гилаг. — Втори командир Клнн-вавги не може да ви позволи да избягате. Отвън вече се събират войници. Ако ви убият, ще намалеят шансовете да спрем войната.

Фелиан поклати глава.

— Това е въпрос от компетенцията на дипломатите, Трр-гилаг. Аз съм прост войник, не мога да спирам войни.

— Но дипломатите няма да направят нищо, докато не им съобщим какво става — настоя Трр-гилаг. — Нямаме пряк контакт с други хора, които да им го кажат.

Фелиан стисна зъби; бореше се с предубежденията си.

— Какво нареди Мнов-корте точно преди да се хвърля върху него?

Трр-гилаг сведе поглед към лежащата неподвижно Мелинда.

— Нареди на войниците да застрелят Мелинда Кавана.

Фелиан неволно усили натиска върху врата на Мнов-корте.

— И според теб той командва тук, така ли?

— Да.

— Значи ако го пусна и той им заповяда да я застрелят, те ще го направят?

— Да — изсъска тихо Трр-гилаг.

— В такъв случай не мога да го пусна — каза Фелиан. — И няма.

— Фелиан, това е лудост — обади се с отпаднал глас Мелинда. — Сега е единственият ни шанс да спрем войната. Не можеш да го пропиляваш заради нечий живот. Пък дори и да е моят.

— Мелинда, дойдох тук, за да ти помогна — възрази Фелиан. — А не да гледам как те убиват.

— Фелиан, послушай…

— Освен това кой твърди, че този Мнов-корте иска мир? — прекъсна я той. — Или че който и да било от зхиррзхианците го желае? Нали чу Върховния вожд — той не може да заповяда дори на блокадния флот над Доркас да пусне нашите кораби.

— Ето защо сте ни нужни живи — обади се Трр-гилаг. — За да може заедно с Върховния да откриете начин да спрете тази война.

— И по същата причина Мнов-корте ще нареди да ни убият в мига, когато получи тази възможност — отвърна му троснато Фелиан. — Ако неговият началник е един от онези, които искат войната, смъртта ни ще е най-лесният начин да го постигне. — Той кимна към мястото, където стоеше призракът. — Най-добре прати вест на Върховния.

— Той вече беше информиран — съобщи му Трр-гилаг. — Може би дори е предприел нещо, за да ни помогне.

— Дано — промърмори със съмнение Фелиан. Но имаше чувството, че Върховният вожд е по средата между различни, воюващи помежду си фракции. И ако се окажеше на страната на губещите…

— И какво ще правим сега? — попита Мелинда.

Фелиан огледа стаята и каза:

— Първо ще се успокоим. Не бива по никакъв начин да ги провокираме.

— С това мога да се справя. Нататък?

— Нямам ни най-малка представа.

— Всички щурмови единици са вдигнати във въздуха и се подреждат във формация — докладва стегнато Такара. — В момента се вдигат транспортните съдове. Време на пристигане в указаното място — след шестнайсет минути.

— Прието — кимна Халоуей, загледан през прозореца към носещите се под тях хълмове. — Ванбруг и Ходжсън излетяха ли вече?

— Техният корвин е на старта в момента — рече Такара, притиснал слушалките към ушите си. — Набира височина… Засега от базата не съобщават за вражеско раздвижване.

Халоуей се намръщи. Поемаха огромен риск, като изпращаха един от незаменимите корвини в зоната на зхиррзхианската блокада. Но нямаха друг изход.

— Да са чували нови експлозии във вражеския лагер?

— Само онези четири — отвърна Такара. — Разузнавачите смятат, че са открили сградата, откъдето са проехтели.

— Дали това не означава, че Яновиц и Кавана са се разделили? — промърмори Халоуей.

— Възможно е.

Халоуей се загледа във въздушната снимка на района и маркираната с кръстче сграда.

— Пратете я на останалите участници в атаката — нареди той. — И им припомнете, че целта е да обезвредим противовъздушните им оръжия, а не да предизвикваме тежки загуби.

— Вече са информирани — увери го Такара. — Кас, сигурен ли си, че искаш да го направиш?

Халоуей погледна към хоризонта. Не, не беше сигурен. Бе убеден само отчасти, че противникът им е жесток и безкомпромисен. Ала въпреки това поне до момента войната изглеждаше чиста и цивилизована.

Но от него не се изискваше да поддържа цивилизована война, а да опази хората си живи. Точно в момента това означаваше да открие някакъв начин, за да ги евакуира от планетата преди халуцинната епидемия да ги обрече на гладна смърт. Дори и ако за целта се налагаше да изравни със земята вражеския лагер.

— Правим каквото е нужно, майоре — рече той.

Такара кимна.

— Разбрано, сър.