Войната на завоевателите

30.

Говорителят Цвв-панав бе заспал с усмивка на уста, след като бе издал строга заповед да не го будят в никакъв случай, освен ако не е крайно належащо.

Бяха го събудили преди пет стоудара. Й той вече не се усмихваше.

— Как, в името на осемнайсетте свята, се е случило това? — прогърмя гласът му срещу старейшината, който витаеше над него. — Осигурих ви всичко, от което имате нужда.

— „Не беше достатъчно — дойде след малко отговорът на Мнов-корте. — Открихме нелегалния резен, но Прр’т-зевисти беше жив. И при това по някакъв начин поддържаше контакт с Върховния“.

Цвв-панав разпори въздуха с опашката си. За последното имаше вина и той. Но откъде можеше да знае?

— Няма значение — изръмжа той. — Върховният може да е спечелил битката, но войната ще бъде наша. Значи му се е приискал мир? Добре, ще му дадем мир. Мирът, който идва с окончателната победа.

Старейшината кимна и изчезна. „Да, ще получат своя мир“, мислеше си Цвв-панав, докато преглеждаше информацията за текущото местоположение на бойните кораби, които се прокрадваха към сърцето на империята на хората-завоеватели с помощта на новите му съюзници, мрачанците. Бяха на малко повече от един тентарк от Земята, все още извън обхвата на вражеските детектори. А когато ги засечаха, щяха да видят само неголям флот безобидни мрачански кораби…

Старейшината се върна.

— „Има новина и по този въпрос, говорител Цвв-панав — казваше Мнов-корте. — Докато ни отвеждаха с Мнов-дорнт, чух един от хората-завоеватели да казва на командира Трр-мезаз, че космическият кораб, който успя да избяга от Доркас, е отнесъл със себе си последния модул на оръжието КИОРО“.

— Значи все пак е било там. — Цвв-панав кимна доволно. — Ти беше прав: разузнавателната служба на мрачанците не струва. Чудесно. В такъв случай няма никакъв шанс нашият флот да се изправи срещу това оръжие.

— „Да — дойде лаконичният отговор. — Предполагам, че означава точно това“.

— Повече не можем и да желаем — посочи спокойно Цвв-панав. — Тъкмо предстоящата победа над Земята ще донесе жадуваното завръщане на власт на Дхаа’рр. С вас какво ще стане?

— „Върховният вожд праща кораб, който да ни откара на Оакканв“.

Цвв-панав поклати език.

— Не се тревожи. Много преди да стигнете зхиррзхианския космос Върховният вожд ще е престанал да съществува като политическа фигура. Дочуване. — Той се обърна към старейшината: — Затвори линията.

Мда, за корабните командири новината щеше да е добра. Както и за мрачанците, които ги теглеха на буксир. А и това щеше да покаже на новите им съюзници, че зхиррзхианците не разчитат само на информацията, която постъпва от тях.

— Отвори линия към „Тръпнеща змия“.

Когато вестта от Оакканв най-сетне дойде, Мра се стопяваше бавно зад „Затворена уста“.

— Всичко е станало точно както го предвиждахте, Лорд-стюарт-кавана — заяви Нзз-ооназ развълнувано. — Дхаа’ррските кораби са докладвали на Военното командване, че мрачанските влекачи са прекъснали свързващите ги въжета и са избягали в тунелната линия. Командирите са обхванати от паника — казват, че се намират в обсега на противниковите детектори.

— Нека Върховният вожд им предаде, че докато си стоят по местата, нищо няма да им се случи — отвърна Кавана. — Веднага щом сключим примирието, ще им бъде позволено да напуснат. Освен това нека ги държат в течение на събитията.

— Подчинявам се — рече Нзз-ооназ, обърна се към групата старейшини и им заговори.

Застаналият до Кавана Бронски поклати глава.

— Ти го направи, но все още не мога да повярвам, че стана. Защо мрачанците са прекъснали въжетата и са избягали?

— Много просто — отвърна Кавана. — Единствената причина, поради която бяха готови на съюз със зхиррзхианците, бе дълбоката им увереност, че КИОРО не съществува. Помниш ли, те упоиха Езер Шолом на Мра-миг — сигурно са узнали от него за измамата с КИОРО и са изчезнали малко преди ние да се появим там. От този момент е започнала типичната мрачанска игра за власт: манипулират зхиррзхианците, настройват ги срещу Общността и търсят изгодата, която могат да извлекат от това противопоставяне. Като накарах Фелиан и командир Трр-мезаз да подхвърлят тази новина на агента на Цвв-панав, им дадох сигурно доказателство, че Шолом е бил зле информиран.

— Аха — кимна захилено Бронски. — Което промени залозите в играта. Щом КИОРО действително съществува, последното, което биха искали, е да бъдат заловени в компанията на зхиррзхиански боен флот. Но откъде знаеше, че говорителят Цвв-панав ще им каже?

— Защото познавам твърде много политици като него — отвърна Кавана. — Политици, които обичат да се перчат с информираността си пред своите съюзници и пред враговете. И които така и не се научават да гледат по-далеч от носа си.

— Брей! — възкликна удивено Бронски. — Като стана дума за политици, готов съм да се обзаложа, че парлимин Джейси Вандайвър все още иска да получи главата ти на тепсия.

Кавана се усмихна уморено.

— Ами нека опита.