Вълните усмиряват вятъра

РАБОТНА ФОНОГРАМА

Дата: 10 май 99 година

Събеседници: М. Камерер, началник на отдела за извънредни произшествия, и Т. Глумов, инспектор

Тема 009: „Посещението на старата дама“

Съдържание: Институтът на чудаците като възможен обект на тема 009

Камерер: Любопитна история. Ама и ти си наблюдателен, моето момче. И на гърба си имаш очи! Е, сигурно имаш и готова версия, Давай!

Глумов: Крайния извод ли искате да чуете или логиката?

Камерер: Логиката, ако обичаш.

Глумов: Най-просто беше да допусна, че някой възторжен привърженик на метапсихологията е съобщил имената на Албина и Кир в Харков. Ако е бил свидетел на събитията в Малая Пеша, той би могъл да бъде поразен от техните реакции, които не са като на другите, и да е съобщил за видяното на компетентните лица. Пресметнах, че най-малко трима души биха могли да направят това. Базил Неверов от аварийната служба. Лекторът Олег Панкратов, бивш астроархеолог. И неговата жена, художничката Зося Дядова. Разбира се, те не са били свидетели в точния смисъл на думата, но в този случай това няма значение… Не рискувах да разговарям с тях без вашето разрешение, макар да смятам, че спокойно мога направо да ги попитам дали са давали или не си давали някакви сведения о института…

Камерер: Има и по-прост начин…

Глумов: Да, по индекса. Да направя официално запитване в института. Но тъкмо този начин няма да ни свърши никаква работа, защото може да се окаже, че наистина е бил някой запален доброжелател: тогава всичко ще се изясни и няма да има нужда да ни дават повече никакви обяснения. Но аз предлагам да разгледаме друг вариант. Става дума за това, че не е имало никакви доброжелателни осведомители, а там е присъствувал специален наблюдател от Института на чудаците.

Пауза

Глумов: Да предположим, че в Малая Пеша се намирал специален наблюдател от Института на чудаците. Това означава, че там се е провеждал някакъв психологически експеримент, целта на който е била, да речем, необикновените хора да се отсеят от нормалните. За да може например по-нататък от необикновените да се подберат онези, които притежават така наречената „чудатост“. В такъв случай е възможен един от двата варианта. Или Институтът на чудаците е обикновен изследователски център и в него работят най-обикновени учени, които провеждат обичайни експерименти, макар и доста съмнителни от етична гледна точка. Но тогава не е ясно, откъде разполагат те с технология, която значително превъзхожда дори перспективните възможности на нашата ембриомеханика и на нашето био-конструиране.

Пауза

Глумов: Или експериментът в Малая Пеша не е бил организиран от хора, както и предположихме в началото. Тогава що за заведение е този Институт на чудаците?…

Пауза

Глумов: Тогава този институт всъщност не е никакъв институт, онези „чудаци“ там не са никакви „чудаци“, а персоналът в действителност изобщо не се занимава с метапсихология.

Камерер: А с какво? С какво се занимават те там и какви са те изобщо?

Глумов: Значи ли това, че отново смятате разсъжденията ми за неубедителни?

Камерер: Напротив, моето момче. Напротив! Та тези твои разсъждения ми изглеждат даже прекалено убедителни. Но бих искал да изкажеш своята идея точно, сухо и недвусмислено. Като в доклад.

Глумов: Моля. Така нареченият Институт на чудаците всъщност е маша в ръцете на Странниците, с помощта на която те отсяват хората по засега неизвестен за мен признак. Това е.

Камерер: И следователно Даня Логовенко, заместникът на тамошния директор и мой отдавнашен приятел, е…

Глумов (прекъсва го): Не! Това би било прекалено фантастично. Но не може ли, вашият Даня Логовенко да е бил отсят преди много време. Отдавнашното му познанство с вас нали не го предпазва от това. Той е бил подбран и работи за Странниците. Както и целият персонал на института, да не говорим пък за „чудаците“…

Пауза

Глумов: Те поне от двадесет години се занимават с този подбор. Когато подходящите хора са станали достатъчно на брой. те са организирали института, поставили са там своите камери с пълзяща честота и под предлог, че търсят „чудаци“, прекарват през тях по десет хиляди души годишно… А кой знае още колко такива заведения има на планетата, скрити под най-различни фирми…

Пауза

Глумов: И Магьосника е избягал от института чак на Саракш не защото са го обидили или го е свил стомахът. Той е подушил Странниците! Също като нашите китове, като лемингите… „Когато слепите видят окатия“ — та това е казано за нас двамата. „Да виждат гори и планини и нищо да не виждат“ — това също е за нас, Биг Бъг!

Пауза

Глумов: С две думи май че за първи път в историята ще можем да пипнем Странниците на местопрестъплението.

Камерер: Да. И всичко това започна от две имена, които ти случайно си забелязал на дисплея… Между другото, сигурен ли си, че всичко това е било случайност? (Бързо добавя.) Добре-добре, да не говорим за това. Ти какво предлагаш да направим?

Глумов: Аз ли?

Камерер: Да. Ти.

Глумов: Е, щом искате да знаете моето мнение… Според мен първите стъпки, които трябва да предприемем, са очевидни. Преди всичко трябва да открием там Странниците и да изобличим подбраните хора. Ще организираме тайно ментокопирно наблюдение, а ако потрябва, всички до един насила ще ги подложим на най-дълбоко ментокопиране… Предполагам, че те са се подготвили за това и ще блокират своята памет… Но това не е страшно, защото тъкмо то ще ги разобличи… Лошо ще стане, ако умеят да възпроизвеждат лъжлива памет…

Камерер: Добре. Стига. Браво на тебе, хвала ти, добре поработи. А сега слушай заповедта. Подготви ми списъци на следните лица. Първо, на лицата с инверсия на „синдрома на пингвина“ — всички, които са регистрирани при лекарите до ден днешен. Второ, на лицата, които не са минали през фукамизация…

Глумов (прекъсва го): Та те са над един милион души!

Камерер: Не. Имам предвид лицата, които са се отказали от „ваксината ма зрелостта“, те са около двадесет хиляди души. Ще се наложи да се потрудиш, но сме длъжни да бъдем подготвени. И трето, събери всички данни, с които разполагаме, за безследно изчезналите и ги обобщи в един списък.

Глумов: Да включа ли и тези, които по-късно са се появили?

Камерер: Най-вече тях. С тази работа се занимава Сандро, ще го прехвърля при тебе. Това е.

Глумов: Списък на хората с инверсия, списък на „несъгласните“, списък на внезапно появилите се. Ясно, И все пак, Биг Бъг…

Камерер: Кажи.

Глумов: Все пак разрешете ми да поговоря с Неверов и с онова семейство от Малая Пеша.

Камерер: За да ти е чиста съвестта ли?

Глумов: Да. Ами ако все пак се окаже някой запален доброжелател…

Камерер: Разрешавам. (И след кратка пауза.) Интересно какво ще правиш, ако наистина се окаже, че е бил някой обикновен доброжелател…