Вълните усмиряват вятъра

ШЕСТНАДЕСЕТИ ДОКУМЕНТ

(Край на шестнадесетия документ)

Може би е странно, но почти не помня какво преживях, когато прочетох смайващото съобщение на Лаборанта. Спомних си само усещането — беше като неочакван и дори подъл камшичен удар по лицето изневиделица, ей така, без причина, от засада, когато не го очакваш, когато чакаш нещо друго. По детински обидно ми беше, до сълзи, това е всичко, което си спомням, само това е останало от онзи навярно цял час, който прекарах с провикнала челюст, втренчен пред себе си, с невиждащи очи.

Сигурно тогава в главата ми са се мяркали глупави мисли за измяна, за предателство. Навярно съм изпитвал ярост, досада и жестоко разочарование заради това, че вече беше разработен определен план за действие, в който на всеки беше отредено особено място, а сега в този план зейна дупка, която беше невъзможно да запълня. И горчивина, разбира се, ме беше налегнала, безнадеждна мъка за загубата, за загубата на приятеля, на съмишленика, на сина.

А най-точно казано, това беше временно умопомрачение, дори не душевен смут, а безразборно разхвърляни отломки от чувства.

После полека-лека дойдох на себе си и отново взех да разсъждавам — хладнокръвно и методично, така, както следваше да разсъждавам в моето положение.

Вятърът на боговете надига буря, но той издува и платната.

И като разсъждавах хладнокръвно и методично в онова мъгливо утро, все пак успях да намеря в своя план ново място за новия Тойво Глумов. И тогава ми се стори, че това ново място никак не е лошо, а напротив — то е несравнимо по-важно от старото. В моя план се появиха далечни перспективи, сега вече не предстоеше да се отбраняваме, а да тръгнем в настъпление.

Същия ден се свързах с Комов и той ми определи среща за следващия ден, 12 май.

На 12 май рано сутринта Комов ме прие в кабинета на президента. Представих му всички материали, събрани до този момент. Разговорът продължи пет часа. Моят план беше утвърден с незначителни поправки. (Не се наемам да твърдя, че тогава съумях напълно да разсея скептицизма на Комов, но несъмнено успях да го заинтересувам.)

Пак на 12 май, щом се върнах на работното си място, също като хонтийските проницатели в хорските души поседях няколко минути, опрял показалците си в слепоочията и изпаднал във възвишени размишления, а после извиках Гриша Серосовин и му дадох задача. В 18:05 той се обади, че задачата е изпълнена. Не ми оставаше нищо друго, освен да чакам.

Даня Логовенко позвъни на 13-и сутринта.