Въздушна клопка

ГЛЕНДЕЙЛ6.30 ч.

Нещо не е наред!

Кейси рязко се изправи в леглото. Тялото ѝ бе пронизано от остра болка, от устата ѝ излетя неволен стон. Лицето ѝ гореше. Докосна бузата си и се намръщи.

На пода пред леглото имаше светъл правоъгълник. Слънцето беше изгряло. Очите ѝ попаднаха на двете кални следи върху чаршафа. Беше спала с обувки. И с дрехи.

Лежеше върху завивките, напълно облечена.

Простена, размърда се и бавно спусна крака на пода. Всичко я болеше. Будилникът на нощното шкафче показваше шест и половина.

Бръкна под възглавницата и измъкна зелената желязна кутийка с бяло капаче.

ЗУПД.

В ноздрите я погъделичка миризма на прясно кафе.

Вратата се отвори, на прага се появи Теди по боксерки. В ръцете си държеше каничка с кафе.

— Зле ли си, скъпа?

— Всичко ме боли.

— И аз тъй си помислих — кимна Теди и ѝ подаде каничката: — Ще се справиш ли?

Кейси кимна и с благодарност пое каничката. Кафето беше горещо и силно. Болка прониза раменете й.

— Лицето ти е горе — долу добре — огледа я преценяващо Теди. — Само скулата ти е зачервена. Предполагам, че си я ударила при падането върху мрежата…

„Интервюто!“ — изведнъж се сети тя.

— Исусе! — скочи от леглото, простена и се олюля.

— Три аспирина и гореща вана — предложи рецептата си Теди.

— Нямам време…

— Имаш! Ваната да е максимално гореща!

Тя влезе в банята и завъртя крановете. Погледна се в огледалото. Лицето ѝ беше прорязано от ивици мръсотия. Под ухото червенееше оток, който вървеше надолу и изчезваше към тила. Няма страшно, ще го скрия с косата, рече си тя.

Отпи глътка кафе, съблече се и влезе във ваната. Краткият оглед на тялото ѝ показа и другите поражения: рани по лактите и коленете, охлузване на дясното бедро. Нямаше представа кога и къде ги е получила. Горещата вода ѝ се отрази добре.

Когато излезе от банята телефонът звънеше.

— Не вдигай! — подвикна на Теди тя.

— Сигурна ли си?

— Нямам време! — отсече тя. — Днес нямам време за никакви странични неща!

Влезе в спалнята да се облече.

До интервютото с Марти Риърдън оставаха само десет часа. В този отрязък от време трябваше да свърши най-главното: да изясни същността на инцидента с ТПА 545.

НОРТЪН7.40 ч.

Боб Уонг положи зелената кутия на работната си маса, свърза я с кабел и натисна един ключ на конзолата пред себе си. Върху челния панел на ЗУПД светна червена лампичка.

— Захранването работи — облегна се назад той. — Готова ли си?

— Да — кимна Кейси.

— Можеш да се прекръстиш, ако искаш…

Пръстът му натисна един бутон, червената лампичка започна да мига.

— Какво става? — разтревожено попита Кейси.

— Спокойно, прехвърляне на данните…

След няколко секунди червената светлина се стабилизира.

— Сега какво?

— Нищо — отвърна Роб. — Данните са прехвърлени и можем да ги видим. — Натисна друг клавиш и екранът се изпълни с цифри. Приведе се напред, помълча за миг, после обяви: — Всичко ми изглежда наред… Днес може би е щастливият ти ден… Я да видим… — Пръстите му затичаха по клавиатурата.

Секунда по-късно на екрана се появи триизмерно изображение на самолет със спуснати колесници. Блестящосиво, то ясно се открояваше на лазурния фон. Беше представено хоризонтално, под страничен ъгъл.

Уонг натисна няколко клавиша и пред очите им изплува опашката. Далеч пред нея се появи зелено поле, прорязано от сива писта. Изображенията бяха примитивни, но достатъчно ясни. Самолетът оживя и се насочи за кацане на пистата. После носът му се вдигна, колесниците се скриха в крилата.

— Токущо излетяхме — усмихна се Уонг.

Самолетът на екрана продължаваше да набира височина. Уонг натисна някакъв клавиш и на екрана се появи тъмно каре, в което тичаха цифри.

— Не е като на дигиталния запис, но върши работа — каза той. — Всички основни параметри са тук: височина, скорост, придържане към зададения маршрут, разход на гориво, показания на уредите, които контролират елерони, задкрилки, елеватори и рудан. Това, което ти трябва, Кейси… Данните са изключително стабилни.

Самолетът продължаваше да набира височина. Уонг натисна друг клавиш и на екрана се появиха бели облаци. Машината се издигаше сред тях.

— Предполагам, че не искаш засечка на реалното време — подхвърли Уонг. — Нали знаеш точно кога е станал инцидентът?

— Да — кимна Кейси. — Девет и четиридесет полетно време.

— Сигурна ли си?

— Да.

— Ей сега ще стигнем до него…

Сребристият макет на монитора зае хоризонтално положение, цифрите в карето бяха стабилни. После сред тях изведнъж замига червена лампичка.

— Какво е това?

— Регистрирана е грешна команда. Чакай малко… Да, има някакъв проблем с елероните…

Самолетът на екрана продължаваше да лети в хоризонтално положение. Всичко изглеждаше наред.

— Спускат ли се? — попита Кейси.

— Не. Регистрирана е грешка, нищо повече…

Кейси не отделяше очи от екрана. В продължение на пет секунди не се случи нищо, после предната част на крилата започна да променя формата си.

— Елероните се спускат — обяви Уонг и насочи вниманието си към цифрите в карето. — Спуснаха се напълно!

— Чакай малко — вдигна глава Кейси. — Значи първо се регистрира грешка, а след това се спускат елероните, така ли?

— Да.

— Непредизвикано спускане?

— Напротив, предизвикано — поклати глава Уонг. — Сега носът се повдига… Охо! Прехвърля допустимата граница… Ето го звуковия сигнал, който предупреждава за мъртвата точка и пропадането! А сега…

Самолетът на екрана прекрати издигането си, носът му рязко се наведе надолу. Белите облаци затичаха в обратна посока, като вихрушка. Екранът се изпълни с мигащите светлини на алармите.

— Какво означава това? — попита Кейси.

— Самолетът надхвърля допустимото натоварване, предизвикано от земното притегляне… Исусе, я го виж!

Макетът излезе от гмуркането и започна рязко да набира височина.

— Шестнадесет, осемнадесет, двайсет и един градуса! — развълнувано четеше показанията Уонг.

При гражданските полети допустимите градуси на изкачването варираха между три и пет. Десет градуса се позволяваха само при излитане. А при двадесет и един пътниците ще имат усещането, че се издигат вертикално нагоре…

Алармените сигнали се умножаваха.

— Претоварване — обясни със странно безизразен глас Уонг. — Тоя тип май иска да разкъса корпуса. Няма самолет, който да е конструиран за подобни натоварвания… Между другото, вие проверихте ли корпуса за механични изменения?

Самолетът на екрана отново се гмурна.

— Не мога да повярвам! — прошепна Уонг. — Автопилотът трябва да компенсира подобни резки аномалии!

— Може би е бил на ръчно управление…

— Дори и в този случай автопилотът се намесва… Той е програмиран да компенсира… — Пръстът му се закова на карето: — Ето, започва! Но пилотът продължава с ръчното управление…Това е чиста лудост!

Ново издигане.

Ново гмуркане.

С нарастващ ужас двамата гледаха трагедията, която се разиграваше пред очите им. Шест издигания, още толкова гмуркания… После, без всякакво предупреждение, машината зае хоризонтално положение.

— Какво стана? — попита с пресъхнало гърло Кейси.

— Автопилотът пое управлението — отвърна Уонг. — Най-сетне! — Поклати глава, въздъхна и добави: — Е, добре… Мисля, че вече знаем какво се е случило на този самолет, Кейси… Но проклет да бъда, ако имам представа защо се е случило!

БОЙНАТА ЗАЛА9.00 ч.

В Бойната зала действаше екип по почистването. Големите прозорци към поточната линия бяха излъскани, столовете и овалната маса светеха без прашинка. В далечния ъгъл бучеше прахосмукачка, една жена довършваше мокета.

Дохърти и Рон Смит стояха в блзост до вратата и разглеждаха някаква разпечатка.

— Какво става? — попита Кейси.

— Днес няма да има заседание на комисията — отвърна Дохърти. — Мардър го отмени.

— И как така никой не се сети да ме… — Кейси млъкна насред изречението, спомнила си, че снощи бе изключила пейджъра. Пръстите ѝ механично се спуснаха към колана и го включиха.

— Снощният тест протече абсолютно перфектно — рече с въздишка Рон. — Сякаш за да потвърди първоначалното ни мнение, че имаме работа с един великолепен самолет. Открихме само две повтарящи се грешки: някъде около десет и половина се появи грешка в показанията на AUX СОА, при това след като в продължение на пет пълни цикъла всичко си беше наред… Аз нямам обяснение за този факт… — В погледа, който ѝ отправи, имаше очакване. Вероятно вече знаеше, че Кейси е била в хангара и то в посоченото време. Тя обаче не възнамеряваше да го осветлява по въпроса. Поне за момента. Вместо това попита:

— А сензорите за близост?

— Там беше втората грешка — кимна Смит. — От общо двадесет и два цикъла за нощта, сензорите за близост на крилото изключиха шест пъти… Това е твъдо доказателство за неизправност.

— Какво става, ако тази неизправност се прояви по време на полет?

— Неверни показания на дисплея в пилотската кабина. Кейси кимна и се обърна към изхода.

— Хей, къде отиваш? — подвикна след нея Дохърти.

— Ще погледам малко видео…

— По дяволите, Кейси! Защо имам чувството, че вече знаеш какво става?

— Ако е така, отдавна да съм го споделила с теб — отвърна тя и излезе.

Разследването се раздвижи. Усети това дълбоко в себе си, както вчера беше усещала, че тъпче на място. ЗУПД беше ключът, благодарение на него най-сетне се очерта последователността, в Която се бяха развили събитията на борда на ТПА 545. А заедно с нея и късчетата от мозайката започнаха да заемат местата си…

Тръгна към колата си и измъкна мобифона:

— Норма, искам да ми осигуриш маршрутното разписание на „Транс Пасифик“!

— Имам едно пред мен — отвърна Норма. — Дойде заедно с документите на ФАВ. Какво те интересува?

— Хонолулу.

— Ей сега… — Настъпи кратка пауза, после гласът на Норма отново бръмна в слушалката: — Не летят до Хонолулу.

Ходят само до…

— Няма значение, това ми стига — прекъсна я Кейси. Така и предполагаше.

— Слушай, Мардър те търси, звъня три пъти — съобщи ѝ Норма. — Казва, че пейджърът ти не отговаря…

— Кажи му, че не можеш да ме откриеш.

— Ричмън също се опитва да…

— И за него не знаеш къде съм — отсече Кейси, прекъсна разговора и забърза към колата си.

Подкара и набра номера на Елън Фонг в счетоводството. Секретарката я осведоми, че и днес Елън е останала да работи у дома. Кейси поиска домашния ѝ номер и го набра:

— Здравей, Елън, обажда се Кейси Сингълтън.

— Здравей, Кейси — гласът ѝ беше хладен и предпазлив.

— Свърши ли превода?

— Да. — Кратък, безизразен отговор.

— Докрай? — Да.

— Можеш ли да ми го пратиш по факса? Мълчание.

После:

— Мисля, че няма да стане…

— Добре, но…

— Знаеш ли защо? — прекъсна я Елън.

— Мога да се досетя…

— Ще го донеса в кабинета ти — каза жената. — В два удобно ли е?

— Да.

Късчетата от мозайката се подреждаха, при това бързо.

Кейси беше почти сигурна, че вече може да обясни какво е станало на борда на ТПА 545, да опише поредицата от на пръв поглед невинни събития, довели до трагедията. А ако има късмет, видеозаписът в лабораторията в Глендейл ще докаже правотата на разсъжденията й…

Само един въпрос продължаваше да е без отговор.

И тя трябваше да го открие…

БУЛЕВАРД СИПЪЛВИДА10.45 ч.

Фред Баркър се потеше. Климатичната инсталация в кабинета му беше изключена, а въпросите на Марти Риърдън бяха толкова настойчиви, че потта изби по бузите и брадичката му и овлажни предната част на ризата му.

Марти Риърдън беше четиридесет и петгодишен красавец с тънки устни и пронизителен поглед. Приличаше на опитен прокурор, сблъсквал се с какво ли не. Говореше бавно и ясно, с убедителен тон, използваше къси и сбити изречения. Оставяше на събеседника си достатъчно време за отговор, интонацията и изражението на лицето му най-често изразяваха разочарование, а леко повдигнатите вежди сякаш питаха: възможно ли е това?

— Господин Баркър, вие описахте редица „проблеми“, свързани с Н-22… Но компанията производител твърди, че те отдавна са отстранени, чрез тъй наречените Директиви за сигурност на полетите. Истина ли е това?

— Не.

Под влиянието на Марти, Баркър отговаряше едносрично, забравил за дългите изречения. Единственото му желание в момента беше да говори максимално кратко.

— Директивите не са довели до нищо?

— Съвсем наскоро имахме нов инцидент, нали? Причинен от елероните…

— От „Нортън“ заявиха, че инцидентът няма нищо общо с елероните…

— Скоро ще се убедите, че това не е истина.

— Значи „Нортън Еъркрафт“ лъже?

— Вършат това, което винаги са вършили: предлагат някое сложно обяснение, чиято цел е да скрие истинския проблем.

— Сложно обяснение, значи… — повтори Марти. — Но нали и самолетите са сложни машини?

— Не и в този случай. Инцидентът е резултат от упоритото им нежелание да отстранят един стар конструктивен недостатък.

— Убеден сте в това, така ли? — Да.

— А защо сте толкова убеден? Вие конструктор ли сте?

— Не.

— Притежавате ли диплома по някоя специалност, свързана с въздухоплаването?

— Не.

— Какво сте учили в колежа?

— Това беше много отдавна…

— Не беше ли музика, господин Баркър? Не сте ли завършил музикална академия?

— Да, но…

Дженифър следеше атаката на Марти със смесени чувства. Тази част от интервюто винаги беше забавна, публиката много обича да наблюдава как някой натрива носовете на надутите експерти… Но в случая атаката на Марти заплашваше да унищожи цялото предаване. Ако достоверността на изявленията на Баркър бъде ликвидирана, то какво ще…

Естествено, можеше да мине и без него, изявленията му съвсем не бяха задължителни…

— Бакалавър на изкуствата — уточни с тържествен и малко тъжен глас Марти. — Специалност музика. Смятате ли, че тази квалификация ви дава право да се произнасяте за сигурността на самолетите?

— Само по себе си не, но…

— Имате ли друга специалност?

— Не…

— Научен опит, инженерно образование? Баркър разхлаби яката си:

— Работил съм във ФАВ…

— Преминахте ли там някакъв специализиран курс на обучение? Динамика на течностите и газовете, да речем?

— Не.

— Аеродинамика?

— Все пак имам достатъчно опит, за да…

— Убеден съм в това. Но все пак искам да зная минал ли сте официален курс на обучение по аеродинамика, висша математика, технология на металите, структурен анализ и всички останали специалности, които са пряко свързани с производството на летателни апарати?

— Не, официално не…

— А неофициално?

— Разбира се. Имам дългогодишен опит в тази област…

— Много добре. Рафтовете зад гърба ви са пълни със специализирана литература, бюрото ви също… — Марти се наведе и взе разтвореното томче, което лежеше точно пред Баркър: — Какво е това тук? Аха… „Съвременни методи за структурен анализ на издръжливостта на самолетните корпуси“. Доста сложна материя… Вие оправяте ли се в нея?

— Да, до голяма степен…

— Добре, да вземем страницата, която сте отгърнали… — Риърдън извъртя книгата към камерата: — Страница 807… Цитирам: „Лийвърс и Рейдън въвеждат понятието биаксиален параметър, който е пряко свързан с магнитудите на опъна Т, както е посочено в уравнение №5…“ Виждате това, нали?

— Да — преглътна Баркър.

— Какво е биаксиален параметър?

— Хм… Трудно ми е да го обясна с няколко думи…

— Кои са Лийвърс и Рейдън? — нахвърли се върху него Марти.

— Изследователи в тази област…

— Познавате ли ги?

— Лично не…

— Но познавате техните трудове, така ли?

— Чувал съм ги…

— Знаете ли нещо за тях изобщо?

— Всъщност, не. Лично не…

— Важни ли са техните изследвания?

— Вече ви казах, че не знам — отвърна Баркър и отново разхлаби яката на ризата си.

Дженифър си даде сметка, че трябва да се намеси. Марти предприемаше обичайната си вълча атака, подушил миризмата на страха. В този си вид материалът ставаше неизползваем… Трябваше да се наблегне на друго: че Баркър води тази война от дълги години, че има немалко победи в нея, че е напълно отдаден на идеята си… Вчера предвидливо беше запечатала върху лента всичко това, включително доста убедителните му изводи за дефектните елерони… Май именно вчерашният запис ще свърши работа. Потупа Марти по рамото и кратко обяви:

— Закъсняваме!

Марти откликна незабавно, тъй като отдалеч личеше, че е отегчен. Стана от креслото и направи крачка напред:

— Съжалявам, господин Баркър, но трябва да приключваме. Благодарим за времето, което ни отделихте, отговорите ви бяха изключително интересни…

Баркър беше слисан, от устата му се отрониха неразбираеми звуци. Гримьорката пристъпи към него с мека кърпа в ръце.

— Ще ви помогна да свалите грима — рече тя.

Марти Риърдън се извърна към Дженифър и тихо изръмжа:

— Какви ги вършиш, да те вземат мътните?

— Лентата на Си Ен Ен е истински динамит, Марти — шепнешком отвърна тя. — Нашият материал също… Хората се страхуват да пътуват със самолет и задачата ни е да оправдаем този страх. Следователно няма място за никакви противоречия…

— Този клоун не върши работа! — отсече Марти. — Бива го единствено за някое мъгляво изявление на фона на Съдебната палата, защото на практика изобщо си няма понятие за какво става въпрос!

— Марти, няма значение дали го харесваш, или не. Самолетът си има дълъг списък с проблеми, а видеозаписът е приказка!

— И какво от това? Всички вече са го гледали… Къде е материалът, питам аз. Няма да е зле да ми го покажеш, Дженифър!

— И това ще стане, Марти.

— Дано…

В тази кратка думичка се съдържаше и неизказаната заплаха: ако не сториш това, ще звънна на Дик Шенк и цялата работа отива по дяволите…

МАГИСТРАЛА „АВИАЦИЯ“11.15 ч.

Снимаха представителя на ФАВ на открито, на фона на летището. Беше кльощав и носеше очила. Мигаше срещу слънцето, изглеждаше слаб и безпомощен. Беше толкова безличен, че Дженифър дори не запомни името му. Силно се съмняваше, че ще стои добре пред камерата.

За нещастие мнението му за Баркър беше унищожително.

— Федералната агенция по въздухоплаването борави с изключително деликатна информация, която в повечето случаи е и конфиденциална. Често става въпрос за неща, които са обект на промишлен шпионаж. Обществеността е силно критична по отношение на нашата дейност, ето защо ние сме въвели изключително строга система от правила за съхраняване на въпросната информация. Господин Баркър наруши тези правила. Той очевидно е обладан от прекомерно силно желание да се види по телевизията, а името му да бъде цитирано от пресата.

— Господин Баркър отрича това — намеси се Марти. — Той твърди, че ФАВ не си върши работата и по тази причина се е почувствал длъжен да говори…

— Пред адвокатите…

— Какви адвокати? — вдигна вежди Марти.

— Господин Баркър предоставяше конфиденциална информация главно на адвокати, завели дело срещу някоя авиокомпания… При това манипулирана и непълна информация, относно все още неприключили разследвания. Това е незаконно, господин Риърдън.

— Защо не го дадохте под съд?

— Нямаме такива правомощия. Но разполагахме с доказателства, че за въпросната информация господин Баркър е получавал възнаграждение. Под масата, разбира се… Предадохме тези доказателства на прокуратурата, но дело не беше заведено. Бих казал, че бяхме доста разочаровани. И до днес сме убедени, че за подобно поведение господин Баркър би трябвало да влезе в затвора, заедно с адвокатите, които са го подкупвали…

— Защо не стана?

— Задайте този въпрос на прокуратурата. Там работят юристи… Чувал съм, че юристите не обичат да вкарват в затвора свои колеги. Нещо като професионална солидарност. Баркър е работил за адвокати, те пък са поели задължението да го отървават, когато това се наложи… Баркър и днес работи за тях. Изявленията му са тенденциозни, насочени изцяло в подкрепа на поредния прекомерно алчен иск за обезщетение… Този човек няма реален интерес към проблемите на сигурността на въздухоплаването. Ако имаше такъв интерес, той още щеше да работи при нас. Да служи на обществото, а не да трупа съмнителни пари…

— Известно ви е, че напоследък Федералната Агенция е подложена на силен натиск — подхвърли Марти.

Май ще е по-добре да го спра, рече си Дженифър. Не виждаше смисъл в това интервю, и без това голяма част от него щеше да иде на боклука. Възнамеряваше да използва само началото от изявлението на, безличния — там, където споменаваше, че Баркър търси саморекламата… Това беше най-безобидното обвинение, което можеше да балансира някои моменти от материала.

Баркър ѝ трябваше.

— Марти, извинявай, но след десет минути трябва да сме на другия край на града — обади се тя.

Марти кимна и моментално благодари на човека от ФАВ. Което означаваше, че скуката продължава да го друса. Даде автограф за детето му и влезе в лимузината преди Дженифър.

— Исусе! — простена той и се облегна в седалката. Помаха с ръка на безличния, дари го с последна усмивка.

— Нещо ми се изплъзва, Дженифър! — заплашително изръмжа той в момента, в който лимузината потегли. — Поправи ме ако греша, но имам чувството, че нямаш никакъв материал! Разполагаш с някакви неясни обвинения на адвокати и платените им протежета и толкоз. Нищо съществено!

— Имаме материал, при това добър! — възрази Дженифър, стараейки се думите ѝ да прозвучат убедително.

— Скоро ще се увериш в това!

Марти само изсумтя.

Колата излезе на магистралата и се насочи към заводите на „Нортън Еъркрафт“ оттатък Долината.

„ВИДЕО ИМИДЖ СИСТЕМС“11.17 ч.

— Ей сега ще тръгне — каза Хармън и забарабани с пръсти по конзолата.

Кейси внимателно се намести в стола. Тялото продължаваше да я боли навсякъде. До интервюто оставаха броени часове, а тя все още не беше решила каква линия на поведение да избере.

Касетата се включи.

Хармън беше утроил всеки кадър, по тази причина екранът странно подскачаше, а записът беше станал още по-страшен. Кейси безмълвно наблюдаваше трагедията на безпомощните хора, които се блъскаха в стените на кабината. Записът най-сетне се превъртя, камерата се плъзна по пода и спря зад вратата на кабината.

— Превъртете обратно.

— Докъде?

— Максимално бавно, ще ви кажа…

— Кадър по кадър?

— Да.

Картината тръгна обратно. Сивият мокет. Неясното петно от мига, в който камерата полита към вратата. Проблясък светлина откъм кабината, раменете на двамата пилоти. Командирът вляво от командната конзола, първият пилот вдясно. Капитанът посяга към конзолата.

— Стоп!

Втренчи поглед в кадъра. Командирът е без кепе, протяга ръка. Първият пилот гледа напред.

Командирът протяга ръка.

Кейси придърпа стола си по-близо до монитора и напрегна взор. После се изправи, носът ѝ почти се залепи за екрана, очите ѝ се заковаха върху сканиращите ивици.

Ето го, каза си с въздишка тя. Ясно и категорично, в естествени цветове…

Но как да го използвам?

Няма начин, даде си сметка тя. Нищо не може да се направи. Вече разполагаше с пълна информация за инцидента, но огласяването на тази информация със сигурност щеше да ѝ коства работата. Всъщност, това май ще стане при всички случаи… Мардър и Едгартън бяха я вкарали в капан. На практика нямаше почти никакво значение дали ще лъже според указанията на Мардър по време на телевизионното интервю, или ще каже истината… И в двата случая последиците щяха да се стоварят върху нейната глава.

Единственият начин да се измъкне беше да откаже интервюто. Но това едва ли беше възможно…

— Окей — въздъхна тя. — Видях това, което ми трябва.

— Какво още ще искате?

— Едно допълнително копие.

Хармън натисна някакви бутони върху пулта, после притеснено я погледна:

— Трябва да ви кажа нещо, госпожице Сингълтън… Колегите ми изгледаха записа и честно казано… някой от тях са доста притеснени…

— Представям си — кимна Кейси.

— Гледали и изявлението на оня човек по телевизията… Той твърди, че компанията ви се стреми да скрие истинската причина за инцидента…

— Аха…

— Повечето от тях са на мнение, че трябва да предадем тази лента на съответните власти, или пък на телевизията… За това особено много настоява нашата администраторка… Искам да кажа, че положението ни е като при случая с Родни Кинг… Седим върху динамит, животът на много хора е изложен на риск…

Кейси въздъхна. Не беше особено изненадана, но трябваше да се справи с този нововъзникнал проблем.

— Сторихте ли го вече? — попита тя. — Изпратихте ли някъде копие от тази касета?

— Още не — отвърна Хармън.

— Но хората са загрижени, така ли?

— Да.

— А вие какво мислите?

— Честно казано, аз също съм разтревожен — отвърна Хармън. — Вие работите в „Нортън“, лоялността ви към компанията е съвсем разбираема… Но ако нещо в този самолет действително представлява заплаха за живота на пътниците…

Умът на Кейси бясно препускаше. Нямаше начин да узнае колко са извадените копия на касетата. Събитията вече са извън контрол. Дойде ѝ до гуша от интриги: с превозвача, с конструкторския отдел, в профсъюза, с Мардър, с Ричмън… Куп интереси, куп предпочитания, а тя в средата на всичко това, опитвайки се да овладее положението…

На всичкото отгоре и тази видеокомпания!

— Как се казва администраторката ви? — попита тя.

— Кристин Барън.

— Тя наясно ли е с договора, който сме подписали? Най-вече с клаузата за дискретност?

— Да — кимна Хармън. — Но мисля, че в случая съвестта ѝ взема превес…

— Искам да се обадя по телефона — каза Кейси. — По възможност от директен апарат…

Хармън я заведе в един неизползван офис. Тя проведе два разговора, след което се върна в залата с мониторите.

— Касетата е собственост на „Нортън“ — обяви тя. — Съдържанието ѝ не може да става достояние на трети лица без наше разрешение. „Видео Имидж Системс“ е подписала договор, в който съществува съответната клауза за дискретност.

— А не ви ли гложди съвестта? — попита Хармън.

— Не ме гложди — тръсна глава Кейси. — Ние разследваме този инцидент и сме твърдо решени да стигнем докрай. А вие се бъркате в неща, които не разбирате. Ако публикувате съдържанието на тази касета, ще помогнете на един корумпиран адвокат да заведе дело за обезщетение срещу нас. Но ви предупреждавам, че това ще представлява нарушение на договора между вашата компания и „Нортън“. А ние сме достатъчно силни, за да ви смажем! Не забравяйте това.

След тези думи си прибра касетата и напусна залата.

КК „НОРТЪН“11.50 ч.

Кипяща от гняв, Кейси рязко отвори вратата на кабинета си. Вътре я чакаше възрастна жена, която се представи като Марта Гершън, специалист по „медийно поведение“. Приличаше по-скоро на добродушна бабичка. Сивата ѝ коса беше стегната в кок, носеше семпла бежова рокля с високо деколте.

— Съжалявам, но съм изключителна заета — категорично заяви Кейси. — Зная, че Мардър ви е помолил да се отбиете, но се страхувам…

— О, прекрасно си давам сметка, че сте заета — каза Марта Гершън. Гласът ѝ беше тих и спокоен. — Нямате време за мен, особено пък днес. Освен това, нямате желание да беседвате с мен, нали? Вероятно защото нямате и кой знае колко добро мнение за Джон Мардър…

Кейси се закова на място и погледна възрастната жена, която се беше изправила в средата на кабинета ѝ и я гледаше с любезна усмивка.

— Вероятно имате чувството, че господин Мардър ви манипулира — продължи Марта Гершън. — Това мога да го разбера, тъй като и аз не останах с особено добри впечатления от него…

— А! — зяпна изненадано Кейси.

— Според мен той просто мрази жените — продължи възрастната дама. — Подозирам, че нарочно е възложил телевизионното интервю на вас, с надеждата да се провалите. Но аз няма да позволя това.

Кейси втренчено я изгледа.

— Моля, седнете — рече най-сетне тя.

— Благодаря, мила — отвърна Марта Гершън, седна на дивана и внимателно оправи гънките на бежовата си рокля. — Няма да ви отнема много време, но все пак ще е по-добре да седнете и вие — добави тя и сключи ръце в скута си. Изглеждаше абсолютно спокойна.

Кейси се подчини.

— Искам да ви напомня няколко дребни неща преди интервюто — започна дамата. — Предполагам знаете, че ще разговаряте с Марти Риърдън…

— Не, не знаех това.

— Това означава, че ще трябва да се справите със специфичния му стил. Което ще ви помогне…

— Надявам се да сте права…

— Права съм, мила — усмихна се Марта Гершън. — Успокоихте ли се вече?

— Мисля, че да.

— Бих желала да се облегнете назад. Още малко, точно така… Приведена напред изглеждате прекалено напрегната, тялото ви го издава… Стойте облегната в стола си, така ще изглежда, че приемате спокойно въпросите му… Трябва да бъдете максимално отпусната.

— Добре — кимна Кейси и се облегна назад.

— Чувствате ли се отпусната?

— Да.

— Винаги ли държите ръцете си върху бюрото, с преплетени пръсти? Бих искала да видя как ще изглеждате, ако просто ги положите върху бюрото. Да, точно така… Сключените ръце също издават напрежение. Разделени изглеждат по-добре, не мислите ли?

— Да, може би…

— Сигурно ви е досадно — усмихна се Марта Гершън. — Но аз познавам Марти Риърдън още от времето, когато беше начинаещ репортер… Кронкайт не можеше да го понася, считаше го за фуклив и повърхностен… Страхувам се, че тази преценка излезе абсолютно точна. Марти е пълен с номера, но нищо повече. Едва ли може да затрудни жена с вашата интелигентност, Катрин… Убедена съм в това.

— Ласкаете ме — усмихна се Кейси.

— Просто ви обяснявам как стоят нещата — игриво отвърна Марта. — При Риърдън най-важното е да не забравяте, че знаете повече от него. В този бизнес сте от години, докато той идва буквално за два часа и си отива… Иначе го бива, способен е бързо да вникне в материята. Но няма как да я овладее колкото вас. Затова повтарям: помнете, че знаете повече от него.

— Добре — кимна Кейси.

— Друго: поради факта, че Риърдън не разполага с почти никаква информация, той ще направи всичко възможно да изкриви и манипулира информацията, която получава от вас. Спечелил си е репутацията на човек, който задава неудобни въпроси, но ако наблюдавате внимателно поведението му, бързо ще откриете, че винаги прибягва до един и същи трик. Ето го: принуждава ви да се съгласите със серия изявления, които са толкова очевидни и логични, че всеки би ги приел. Вие, разбира се, кимате с глава: да, да, да… После изведнъж ви цапардосва с онова, което нито е логично, нито е вярно, и чака механичното ви съгласие… Абсолютно елементарен трик, на който обаче хората се хващат, въпреки че цял живот го е прилагал…

Ще ви дам пример.

Риърдън казва: Вие сте жена. Да. Вие живеете в Калифорния. Да. Имате добра работа. Да. Радвате се на живота. Да. Защо тогава откраднахте парите? Вие продължавате да кимате и изведнъж разбирате въпроса. Обърквате се, излизате от равновесие… Може би за кратко време, но това му е достатъчно: вече е получил реакцията, която може да използва.

Помнете, че му трябва само това: моментната реакция на объркване. Ако не я получи, ще започне отново, по друг начин. В състояние е да се връща няколко пъти на дадена тема. Стори ли го, вие сте наясно, че не е получил това, което иска.

— Ясно.

— Понякога прибягва и до друг трик: прави провокационно изявление и млъква в очакване да запълните липсващата част от него. Ще ви каже например: Кейси, вие сте в производството на самолети, значи трябва да знаете, че тези машини не са безопасни… После ще млъкне в очакване на вашия отговор. На практика обаче той не ви е задал въпрос…

Кейси кимна.

— Или пък ще повтори вашите думи с недоверчив тон.

— Разбирам…

— Разбирате?! — недоверчиво вдигна вежди Гершън, сполучливо имитирайки гласа на Марти Риърдън. — Ясно ви е какво имам предвид, нали? По време на интервюто ще бъдете тласкана към защитна позиция. Но ако Марти не ви е задал въпрос, няма нужда да отговорите…

— Няма да отговарям — съгласи се Кейси.

— Много добре — усмихна се Гершън. — Убедена съм, че ще се справите. Само не бързайте. Интервюто ще бъде на запис, което означава, че те ще орежат всички по-продължителни паузи. Ако не разбирате някой въпрос, помолете го да се изясни. Мартин умее да задава неясни въпроси, които провокират точни отговори. Помнете едно: на практика той няма понятие за какво става приказка. Долетял е замалко и си тръгва веднага след интервюто.

— Ясно.

— И още нещо. Ако не се притеснявате да го гледате в очите, просто го направете. В обратния случай си изберете нещо в близост до главата му: облегалката на стола, картина на стената зад него. Фиксирайте погледа си там, камерата не може да установи дали гледате лицето му, или не… Изобщо, направете така, че да не губите концентрацията си.

Кейси насочи поглед към ухото на Гершън.

— Точно така — похвали я възрастната жена. — Мога да ви кажа само още две думи, Катрин. Работата ви е сложна. Ако се опитате да обясните това на Мартин, ще ви стане досадно. Той просто няма да прояви интерес и вероятно ще ви прекъсне. Много хора се оплакват, че на телевизията ѝ липсва фокус. Но това е основна черта на медията. Телевизията не става за информация. Информацията е активна и ангажираща, а телевизията е пасивна. Информацията е обективна и това я прави незаинтересована. Телевизията е емоционална, тя е забавление. Каквото и да каже Мартин, той не се интересува от вас, от вашата компания, от самолетите. На него му се плаща за таланта да пробуди емоциите на хората, да ги накара да изгубят самообладание, да кажат нещо необичайно. Той не иска да знае нищо за самолетите, той търси медийния миг. Проумеете ли това, лесно ще се справите с него.

На лицето ѝ се появи усмивката на добра баба:

— Зная, че ще се справите отлично, Кейси…

— Вие ще присъствате ли на интервюто? — попита младата жена.

— О, не — поклати глава Гершън. — Ние с Мартин не се понасяме от години. В редките случаи, в които се окажем лице в лице, и двамата изпитваме желание да плюем!

АДМИНИСТРАЦИЯТА13.00 ч.

Джон Мардър седеше зад писалището си и подреждаше документите, които бяха нужни за интервюто на Кейси. Искаше всичко да е наред, поставено на предварително избраното място. Първо, заключението на комисията за фалшивата ускорителна плоскост, открита в двигател номер две. Тази плоскост си беше чист късмет. Невротикът Кени Бърн най-сетне беше свършил нещо свястно. Плоскостта е важна, общо взето едрогабаритна част, която не може да остане незабелязана. А тази тук е несъмнено менте. „Прат & Уитни“ без съмнение ще вдигнат шум до Бога когато научат за нея, особено за обърнатия наопаки орел в тяхното прочуто лого. Но важното в случая беше, че наличието на фалшива част може да насочи интервюто в съвсем друга посока, което без съмнение ще облекчи…

Телефонът му иззвъня.

— Мардър.

В слушалката се появи характерното съскане на сателитна линия. Едгартън звънеше от борда на самолета, който го отнасяше към Хонконг.

— Свърши ли интервюто? — попита той.

— Още не. Започва след един час.

— Обади ми се веднага щом свърши.

— Добре, Хал.

— И гледай да ми съобщиш добри новини — приключи разговора президентът.

БЪРБАНК13.15 ч.

Дженифър се притесняваше. Налагаше се да остави Марти сам за известно време. А да оставиш Марти сам по време на снимки е опасно. Той е неуморно и кипящо от енергия копеле, което се нуждае от постоянен контрол. Някой трябва да го държи за ръката и да му обръща внимание. Подобно на останалите водещи звезди в „Нюзлайн“, и той беше някогашен репортер, отдавна превърнал се в актьор. Егоцентричен, суетен, капризен актьор. Истинска болка в задника…

Дженифър си даваше сметка и за нещо друго: подозренията на Марти относно качеството на материала за „Нортън“ бяха породени единствено от загрижеността за собствената му изява. Той знае, че нещата са сглобени набързо, знае, че става въпрос за очернянето на една голяма компания. И се страхува, че след монтажа материалът може да се окаже твърде осакатен. Страхува се, че след излъчването на подобен материал, приятелите му в „Четирите сезона“ ще го засипят с иронични намеци. Понятия като журналистическа отговорност изобщо не го вълнуват, интересува се единствено от това как ще изглежда на екрана…

Нещата зависеха изцяло от Дженифър. Нямаше я някакви си двадесетина минути, но когато голямата лимузина „Таун кар“ се плъзна на снимачната площадка, Марти вече крачеше напред — назад с намусено изражение на лицето.

Съвсем в негов стил.

Тя слезе от колата и той се втурна към нея. От устата му се изля обичайният за подобни ситуации порой: трябвало да изчакат със снимките, да позвънят на Дик и да му кажат, че нещата се закучват… Дженифър бързо го отряза.

— Ела да ти покажа нещо, Марти — рече тя.

Извади от чантичката си една видеокасета и я подаде на оператора. Той я вкара в камерата, а тя се насочи към малкия монитор, поставен направо на тревата.

— Какво е това? — надвеси се над нея Марти.

— Ще видиш.

Лентата се завъртя. Бебе в скута на майка си. Гу-гу, гага… Бебето смуче пръстите на крачетата си.

Марти стрелна с поглед Дженифър, тъмните му вежди изразително се повдигнаха.

Тя замълча.

Лентата продължаваше да се върти.

Слънцето светеше право в монитора, изображението беше бледо, но достатъчно ясно. Човешки тела литнаха във въздуха. Марти шумно си пое дъх, развълнуван до крайност.

— Откъде докопа този запис? — напрегнато попита той.

— От една негодуваща служителка.

— Служителка на кого?

— На видеозаписна компания, която работи за „Нортън“ по договор. Сама ми се обади. Възмутена е, наранени са чувствата ѝ на достоен гражданин…

— Лентата е собственост на „Нортън“, така ли?

— Открили са я на борда.

— Невероятно! — прошепна Марти, заковал очи в екрана. — Невероятно! — Човешките тела продължаваха да летят във въздуха и да се блъскат в стените. — Шокиращи кадри!

— Нали?

Записът продължаваше. Беше добър, с отлично качество. Далеч по-добър от това, което показа Си Ен Ен. По-динамичен, по-радикален… Камерата снимаше сама, разтърсването и неясните на места кадри само подсилваха ефекта на трагедията…

— Кой друг разполага с този запис?

— Никой.

— Но твоята негодуваща гражданка може да…

— Няма — поклати глава Дженифър. — Обещах ѝ че ако нещата останат между нас, „Нюзлайн“ ще поеме съдебните разноски по делото, което евентуално ще заведе „Нортън“. Затова ще си кротува…

— Значи тази лента ще бъде гвоздеят на предаването…

— Точно така.

— И ние държим оригинален запис от борда на самолета на „Нортън“!

— Да.

— Ще стане страхотно предаване! — засия Марти.

Възкръснахме, рече си с въздишка Дженифър, докато гледаше как Марти се приближава до телената ограда и започва подготовката си за снимките. Предаването е спасено!

На Марти може да се разчита, особено когато става въпрос за отсяване на ненужните подробности. На практика новият запис не допълваше с нищо информацията, с която разполагаха до този момент. Но Марти е професионалист. Той прекрасно знае, че животът на всяко предаване зависи изцяло от визуалните материали, които го подкрепят. Ако те са добри, всичко друго е без значение…

А тази касета е убиец!

Възбуден и кипящ от енергия, Марти крачеше напред — назад край оградата, очите му час по час се извръщаха към грамадните халета на „Нортън“ в далечината. Ситуацията беше перфектна. Разполага със секретен материал на една огромна корпорация, която прави опит да прикрие престъпни пропуски в своя бизнес! Корпорация, която той блестящ, неумолим и безкомпромисен — ще разбие на пух и прах!

Гримьорката се зае с обработка на шията му, той извърна глава и потърси очите на Дженифър:

— Може би трябва да изпратим едно копие на Дик… Ще си умре от кеф!

— Вече е сторено — отвърна Дженифър и махна с ръка към една кола, която напускаше снимачната площадка.

Дик щеше да разполага със записа след един час, удоволствието му щеше да е огромно…

Разбира се, Дик ще започне да човърка… От лентата несъмнено ще се пръкне и рекламата, която ще предшества съботното предаване. Нещо от сорта на НОВИ ШОКИРАЩИ КАДРИ ОТ КАТАСТРОФАТА С „НОРТЪН“, или УЖАСЯВАЩ ФИЛМ ЗА СМЪРТТА НА НЕВИННИ ХОРА В НЕБЕТО! СЪБОТА, ДЕСЕТ ВЕЧЕРТА, ЕДИНСТВЕНО ПО „НЮЗ-ЛАЙН“!

Тази реклама ще се излъчва на всеки половин час до началото на шоуто. И цялата нация в съботната вечер ще застане пред телевизорите…

Марти бързо приключи заснемането на спомагателните кадри, справи се много добре. После се настани на седалката до Дженифър и лимузината потегли към главния портал на „Нортън“. Спазиха разписанието си абсолютно точно, дори имаха няколко минути в запас.

— Кого от компанията ще интервюирам? — попита той.

— Една дама на име Сингълтън.

— Дама? — вдигна вежди Марти. — Каква е тя?

— Вицепрезидент, наближава четиридесетте. Ръководи вътрешното разследване на инцидента.

— Дай материалите — протегна ръка Марти, взе папката и започна да я прелиства. — Ти без съмнение знаеш какво ни предстои, Дженифър… Рамката се променя изцяло… Записът ще тече четири минути, може би четири и половина… А може би и ще го повторим. На твое място бих направил именно това. Следователно времето за Баркър и останалите рязко се съкращава. Същността на материала ще се завърти около записа и интервюто с представителката на „Нортън“. Нямаме друг избор. А мадамата остави на мен. Ще я закова както си зная!

Дженифър не отговори. Чакаше го да приключи с прегледа на материалите.

— Я виж, я виж! — промърмори Марти и вдигна глава от папката: — Ти да не си правиш майтап с мен?

— Не — кротко отговори тя.

— Но това е истински динамит! Откъде го докопа?

— От „Нортън“. Преди три дни го получих по куриер, очевидно нещо са се объркали…

— Фатална грешка! — тържествено обяви Марти. — Особено за госпожа Сингълтън!

БОЙНАТА ЗАЛА14.15 ч.

Кейси прекосяваше територията на завода, когато мобифонът ѝ зажужа. Обаждаше се Стив Нието, ТП във Ванкувър.

— Лоши новини — каза той. — Токущо се връщам от болницата. Пилотът е мъртъв. Мозъчен кръвоизлив. Майк Лий го нямаше, помолиха мен да идентифицирам тялото и аз…

— Стив — прекъсна го Кейси. — Това не са неща за мобифон. Изпрати ми телекс, ако обичаш.

— Добре.

— Но не тук. Адресирай го до ТП в Юма.

— Сериозно?

— Да.

— Добре, Кейси.

Тя прекъсна разговора и влезе в Хангар 4. Искаше да поговори с Рингър за пилотското кепе, което бяха открили в опашката на самолета. Започваше да си дава сметка, че то ще се окаже възлов елемент за разплитането на случая.

Изведнъж ѝ хрумна нещо и набра номера на Норма.

— Слушай, имам чувството, че зная откъде е изпратен онзи факс със снимката от списанието — рече тя.

— Има ли някакво значение?

— Да. Свържи се с болницата „Сентинела“ на летището, ще търсиш една стюардеса на име Кей Лианг. Вземи лист и молив и си запиши въпросите, които искам да ѝ зададеш…

Разговорът с Норма продължи още няколко минути. Мобифонът изжужа в момента, в който прекъснаха.

— Кейси Сингълтън.

— Къде ходиш, за Бога! — изкрещя Мардър.

— Намирам се в Хангар 4 — отвърна тя. — Ще се опитам да…

— Трябваше да си тук! — прекъсна я гневно директорът. — Чака те интервю, забрави ли?

— То е в четири…

— Изместиха го с два часа напред и вече са тук!

— Така ли?

— Точно така! Тук гъмжи от телевизонни техници и оператори. Подготвят снимките и чакат единствено теб. Побързай, Кейси!

Ето как Кейси се озова в Бойната зала. Отпуснала се на един стол в ъгъла, тя се остави в ръцете на гримьорката. Помещението беше пълно с народ. Осветителите монтираха прожектори на високи стойки, група техници облепваха тавана с големи листове картон. Снимачните екипи бяха два, всеки с по две камери. Обективите им бяха насочени в различни посоки. Пред масата бяха поставени два стола — за нея и за репортера…

Бойната зала не е най-доброто място за снимки, помисли си Кейси. Нямаше представа защо Мардър се е съгласил интервюто да бъде записано именно тук. Имаше чувството, че това е проява на неуважение към мястото, където обменяха мнения и спореха, където правеха всичко възможно да отстранят появилите се повреди в самолетите. Работа тежка и отговорна, ангажираща времето и усилията на много хора… И изведнъж — хоп, това място се превръща в телевизионен декор!

Нещата се развиваха прекалено бързо, Кейси усети как самообладанието започва да я напуска. Гримьорката я тормозеше: стойте без да мърдате, вдигнете глава, отпуснете я… Отнякъде се появи Айлийн, секретарката на Мардър. Тикна в ръцете ѝ плик от дебела хартия и промърмори:

— Джон иска да е сигурен, че разполагаш с това… Кейси понечи да го отвори, но гримьорката я спря:

— Моля ви, вдигнете глава… Само за минутка и приключваме…

Към тях пристъпи Дженифър Малоун, продуцентката.

— Как сте днес, госпожице Сингълтън? — попита с широка усмивка тя.

— Добре, благодаря — отвърна Кейси, все още отправила очи към тавана.

— Барбара — извърна се към гримьорката Малоун. — Бъди сигурна, че ще уловиш… — Остави изречението си недовършено и махна с ръка.

— Бъди спокойна — отвърна Барбара.

— Какво трябва да уловите? — попита Кейси.

— Нищо особено, става въпрос за грима… — отвърна неопределено момичето.

— Ще ви дам още няколко минути да приключите — обади се Малоун. — После ще дойде Марти и заедно ще обсъдим основните моменти, които ще заснемем пред камера…

— Окей.

Малоун се отдалечи, а Барбара продължи работата си.

— Ще положа малко повече ретуш под очите ви, за да не изглеждате толкова уморена — рече тя.

— Госпожица Сингълтън?

Кейси се обърна, чула познатият от толкова много предавания глас на Марти Риърдън. Гримьорката безшумно се отдалечи. Известният репортер беше по риза с навити ръкави и разхлабена вратовръзка. Изпод яката му стърчаха книжни салфетки.

— Марти Риърдън — протегна ръка той. — Приятно ми е да се запознаем.

— Здравейте — отвърна тя.

— Искам да ви благодаря за усилията, ще направим всичко възможно нещата да протекат максимално безболезнено за вас…

— Няма проблеми.

— Сигурно вече знаете, че ще сме на запис. Така, че няма проблеми, ако се запънете, или пък искате до прочистите гърлото си. Всичко излишно ще бъде изрязано при монтажа. Същото важи и ако решите, че трябва да промените някой отговор. Бъдете убедена, че ще получите възможност да кажете пред камерата точно това, което искате да кажете…

— Добре.

— Ще започнем с полета на „Транс Пасифик“. Но едновременно с това аз ще засегна и някои други теми. В един момент ще ви попитам за китайската сделка, вероятно ще стане въпрос и за реакцията на профсъюза, стига да имаме време… Но това ще засегнем съвсем бегло, основната тема си остава инцидентът с „Транс Пасифик“… Доколкото разбрах, вие сте в комисията по неговото разследване…

— Да.

— Добре. Имам навика да прескачам от тема на тема, но това не бива да ви безпокои. Тук сме, за да разберем по най-добрия начин същността на проблема…

— Ясно.

— Добре, ще се видим по-късно — дари я с широката си усмивка Марти Риърдъщ обърна се и се отдалечи.

Пред нея моментално се изправи гримьорката.

— Погледнете нагоре — заповяда тя и възобнови работата си. Помълча малко, после подхвърли: — Той е много добър човек, направо сладур…

До ушите ѝ долетя гласът на Малоун:

— Как сме с времето, момчета?

— Пет минути — отговори някой.

— Звук?

— Готови сме, чакаме труповете…

Гримьорката се зае да пудри шията на Кейси, тя неволно се намръщи от болката, появила се около драскотините.

— Мога да ви дам един телефон — прошепна момичето.

— За какво?

— Много добра фирма, отлични специалисти. Предимно психолози… Могат да ви помогнат, при пълна дискретност, разбира се…

— За какво да ми помогнат?

— Погледнете наляво, ако обичате… Тоя тип има тежки юмруци…

— Паднах — обясни Кейси.

— Да, разбирам — кимна момичето. — Все пак ще ви оставя визитката си… — Спря да работи за момент, огледа шията ѝ и промърмори: — Май трябва да подсиля основата… Иначе синината ще личи… — Взе една напоена с полутечен грим гъба и внимателно докосна шията й. — Нямате представа колко неща виждам по време на работа… Жените обикновено отричат, но според мен вече е крайно време да се сложи край на насилието в семейството…

— Аз живея сама — поясни Кейси.

— Зная, зная — успокоително я погледна момичето. — Мъжете разчитат на мълчанието ни… Аз самата се опитах да накарам бившия си съпруг да се подложи на терапия, но той отказа… В крайна сметка си взех децата и го напуснах…

— Не ме разбрахте…

— Разбрах ви много добре. Но когато насилието продължава, човек неволно започва да се примирява. Обзема те депресия, чувство на безнадеждност… Но рано или късно всички ние се изправяме очи в очи с истината.

— Говорихте ли с Марти? — пристъпи към тях Малоун. — Ще се спрем главно на инцидента, но той вероятно ще засегне и китайската сделка, и профсъюзните искания. Отговаряйте без да бързате, не се смущавайте в случай, че той скача от една тема на друга. Винаги го прави.

— Погледнете надясно — обади се гримьорката и започна да обработва другата част на шията й. Кейси се подчини и видя някакъв мъж да пристъпва към нея.

— Трябва да ви предам нещо, госпожо — рече той и тикна в ръцете ѝ пластмасова кутия, от която стърчеше някаква жица.

— Какво е това? — попита тя.

— Надясно, моля! — повтори гримьорката. — Това е микрофонът, след малко ще ви помогна да го сложите…

Мобифонът ѝ в чантичката на пода изжужа.

— Изключете го! — извика някой.

Кейси протегна ръка към чантичката и поясни:

— Това е моят телефон…

— О, извинете.

Долепи машинката до ухото си и чу гласа на Мардър:

— Получи ли папката от Айлийн?

— Да.

— Прегледа ли я?

— Още не.

— Вдигнете леко брадичката си — каза гримьорката.

— Вътре е събрано всичко, за което говорихме — каза по телефона Мардър. — Рапортът за фалшивата плоскост на ускорителя и другите неща…

— Да, добре…

— Исках да се уверя, че всичко е наред…

— Всичко е наред.

— Разчитаме на теб. Тя изключи мобифона.

— Брадичката нагоре — повтори гримьорката. — Браво, точно така…

Най-сетне свършиха и Кейси се изправи. Жената почисти раменете ѝ с малка четчица и пръсна малко лак върху косата й. После я отведе в тоалетната и ѝ показа как да прекара микрофонния кабел под блузката и сутиена, за да го закрепи за ревера си. Долната му част мина под полата, после отново се насочи нагоре към кутията, която бе закрепена на кръста й. Когато всичко беше готово, тя натисна бутона за включване.

— От този момент нататък сте включена в системата, не забравяйте това — каза. — Могат да чуват всяка ваша дума…

— Ясно — кимна Кейси и оправи облеклото си. Кутията тежеше на кръста ѝ кабелът оставяше хладна следа върху голата ѝ кожа. Настръхна леко, почувства се некомфортно.

Гримьорката я поведе обратно към Бойната зала, придържайки я за лакета. Кейси изпита чувството, че е гладиатор, когото водят към арената…

Прожекторите в залата светеха, вътре беше много горещо. Насочиха я към мястото ѝ предупредиха я да не се спъне в дебелите кабели на камерите и я настаниха на стола. Две камери бяха насочени в лицето ѝ другите две бяха отзад.

Операторът я помоли да премести стола си сантиметър два вдясно. Тя се подчини. Някакъв мъж дойде да намести микрофона на якичката ѝ тъй като се чувало шумоленето на плата.

Риърдън се настани срещу нея и нагласи микрофона си без чужда помощ, безгрижно бъбрейки с операторите. Намести стола си, изглеждаше отпуснат и спокоен.

— Няма за какво да се тревожите — усмихна ѝ се той. — Всичко е наред.

— Да започваме, момчета — подвикна Малоун. — Те са по местата си, а тук е дяволски горещо!

— Камера А готова.

— Камера Б готова.

— Звук готов.

— Осветление! — заповяда Малоун.

Кейси мислеше, че осветлението вече работи, но се оказа, че не е така. Изведнъж всичко наоколо потъна в ослепителна, режеща очите светлина.

— Проверка иа камерите! — прозвуча гласът на Малоун.

— Ние сме окей.

— Ние също.

— Добре — рече Малоун. — Запис! Интервюто започна.

БОЙНАТА ЗАЛА14.33 ч.

Очите на Марти Риърдън срещнаха нейните, устните му се разтеглиха в усмивка.

— Значи тук се решава всичко — подхвърли той и жестът му обхвана залата.

Кейси кимна.

— Тук специалистите на „Нортън“ обсъждат всички инциденти, свързани със самолетите на компанията…

— Да.

— А вие сте част от този екип…

— Да.

— Вие сте вицепрезидент на отдела за качествен контрол в „Нортън Еъркрафт“…

— Да.

— И работите за компанията вече пет години…

— Да.

— Защо наричате това помещение „Бойната зала“?

Тя замълча. Нямаше как да опише с две думи споровете, които се водеха тук, гневните изблици и аргументите на хората, поставили си за цел да изяснят всичко около даден инцидент. Ако го стореше, Риърдън несъмнено щеше да се залови за нещо, опитвайки се да го извади от контекста…

— Просто прякор — кратко отвърна тя.

— „Бойната зала“… — проточи Риърдън. — Карти, графики, таблици, напрежение… Напрежението на хора под обсада… Не мислите ли, че в момента „Нортън Еъркрафт“ е под обсада?

— Не съм сигурна, че разбирам какво имате предвид.

Веждите на Риърдън театрално отскочиха нагоре.

— ОАВ, Европейската агенция по въздухоплаването отказва да издаде полетен сертификат на един от вашите самолети… Тя твърди, че моделът Н-22 е недостатъчно сигурен…

— На практика Н-22 има полетен сертификат, но…

— Вашата компания се готви да продаде около петдесет машини от този модел на Китай… Но китайците също проявяват безпокойство относно сигурността му…

Тя не се ядоса на безпардонната забележка. Концентрира се изцяло върху мъжа насреща си, всичко останало се стопи и изчезна.

— Не съм чувала за подобно безпокойство.

— Но сигурно сте чувала за причините, породили подобно безпокойство — моментално я захапа Риърдън. — За инцидента в началото на седмицата, станал именно с Н-22…

— Да — кимна тя.

— Полет 545 на „Транс Пасифик“, инцидентът е станал над Тихия океан…

— Да.

— Трима загинали и неуточнен брой ранени…

— Петдесет и шест — кимна Кейси. Даваше си сметка, че както и да го каже, ще прозвучи ужасно.

— Петдесет и шест… — проточи Риърдън. — Счупени вратове, счупени крайници, контузии, мозъчни увреждания… Двама ще останат парализирни за цял живот…

Очите му очаквателно я погледнаха. Изречението не съдържаше въпрос и тя замълча под палещата светлина на прожекторите.

— Как се чувствате след всичко това?

— Както всички в „Нортън“, чиято основна грижа е безопасността на полетите. Конструкцията на нашите самолети е изградена по начин, който им позволява да летят три пъти по-дълго от предвиденото по спесификация време…

— Голяма грижа, няма що… Мислите ли, че това е най-подходящият отговор?

Кейси за миг се поколеба. Какви ги дрънка тоя?

— Съжалявам, но май не следвам мисълта ви — подхвърли тя.

— Нима компанията не е длъжна да строи сигурни самолети?

— Разбира се, че е длъжна. И го прави.

— Не всички са убедени в това — поклати глава Риърдън. — Например ОАВ, а може би и китайците… Задължена ли е компанията да отстранява всички конструктивни недостатъци, които влияят върху сигурността на полетите и които са ѝ предварително известни?

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че това, което е станало на Полет 545, се е случвало и преди! — отсече Риърдън. — При това многократно, на други машини от модела Н-22. Вярно ли е?

— Не — отвърна Кейси.

— Не? — отскочиха нагоре веждите на Риърдън.

— Не! — твърдо повтори Кейси. Ето го моментът, рече си тя. Вече се е надвесила над пропастта.

— Твърдите, че това е първият инцидент от подобен характер?

— Да.

— Как тогава ще обясните този списък? — попита Риърдън и вдигна един лист пред камерата. Кейси не видя написаното на него, но прекрасно знаеше за какво става въпрос. — Тук са описани всички инциденти с елероните на Н-22. Първият от тях е станал през 1992 година, малко след пускането му в редовна експлоатация. Осем инцидента, „Транс Пасифик“ е деветият…

— Този списък е неточен — отвърна тя.

— Ще ми кажете ли защо?

Сбито и кратко, тя се зае да изяснява механизма на Директивите за сигурност на полетите. Изтъкна точните причини, поради които такива директиви са били издадени за Н-22, дебело подчерта, че проблемът е бил напълно решен в национален мащаб, но е останал открит за чуждестранните превозвачи, които не са длъжни да изпълняват директивите за сигурност, издадени в Америка. Фактът, че след 1992 година нито един Н-22 на националните превозвачи не е имал инцидент с елероните, беше основният ѝ аргумент…

Риърдън слушаше с извити вежди, сякаш искаше да подчертае, че за пръв път в живота си се натъква на подобно нахалство.

— Нека обобщим, за да съм сигурен, че съм ви разбрал правилно — каза накрая той. — Според вас компанията е спазила правилата, а директивите, за които говорите, са напълно достатъчни за решаването на проблема…

— Самата компания е решила проблема — поправи го Кейси.

— Така ли? Но според информацията, с която разполагаме, именно непредизвикано спускане на елероните по време на Полет 545 е причина да загинат хора!

— Това не е вярно.

Прекрасно съзнаваше, че стъпва на тънък лед. Затаи дъх и зачака следващия въпрос на Риърдън. Ако я попита „спуснаха ли се елероните, или не?“, щеше да има сериозни неприятности.

— Значи информацията ни е неточна, така ли? — попита Риърдън.

— Не зная откъде сте я получили — рече Кейси, после, решила да отиде докрай, добави: — Да, информацията ви е неточна.

— Това означава, че Фред Баркър, бивш служител на ФАВ, греши…

— Да.

— Греши и ОАВ…

— Може би знаете, че ОАВ забавя подновяването на полетния сертификат на Н-22 поради европейските изисквания за ограничение на шума, а това съвсем не…

— Да се ограничим върху проблема с елероните, ако не възразявате — пресече я Риърдън.

Той не проявява интерес към информацията, прозвучаха в ушите ѝ думите на Марта Гершън.

— Греши и ОАВ, така ли? — повтори въпроса си Риърдън. Това изисква доста подробен отговор, прецени Кейси.

Но как да го направи с малко думи?

— Погрешно е твърдението им, че самолетът е несигурен.

— Да разбирам ли, че отхвърляте всички критики по отношение на Н-22? — попита репортерът.

— Точно така. Става въпрос за един отличен самолет.

— Добре конструиран самолет, така ли?

— Да.

— Сигурен самолет?

— Абсолютно.

— Вие бихте летяли с него…

— При всяка възможност.

— Препоръчвате го на семейството си, на приятелите си…

— Абсолютно.

— Без никакво колебание?

— Да.

— А как реагирахте на кадрите, показани от Си Ен Ен? Ще се опита да изтръгне положителен отговор, след което ще ви удари под кръста…

— Всички ние в „Нортън“ си даваме сметка, че това е един трагичен инцидент — отвърна тя. — А на мен лично ми стана мъчно за пострадалите…

— Стана ви мъчно…

— Да.

— А не се ли разколеба доверието ви в сигурността на самолет Н-22?

— Не.

— Защо?

— Защото Н-22 е машина с отлични показатели по отношение на сигурността. Една от най-добрите, които се произвеждат в момента…

— Една от най-добрите?! — насмешливо попита репортерът.

— Точно така, господин Риърдън. Нека и аз ви попитам нещо… Миналата година четиридесет и три хиляди американци загинаха при автомобилни катастрофи. Четири хиляди се удавиха, други две хиляди умряха при задавяне с храна. А знаете ли колко са жертвите от самолетни катастрофи по вътрешните линии?

Риърдън помълча, после лицето му се разтегли в усмивка:

— Признавам, че ме хванахте натясно…

— Отговорете приблизително, господин Риърдън. Колко души загинаха от самолетни катастрофи миналата година?

— Да речем… — Риърдън сбърчи чело, помисли малко и добави: — Да речем хиляда…

— Петдесет — хладно се усмихна Кейси. — Точно петдесет. А знаете ли колко са жертвите за тази година, преди инцидента с ТПА 545? Шестнадесет. По-малко от загиналите при падане от велосипед…

— А колко от тези хора загинаха по време на полет с Н-22? — присви очи Риърдън, опитвайки се да възстанови изгубените позиции.

— Нито един — спокойно отвърна Кейси.

— Искате да кажете, че…

— Искам да кажа, че четиридесет и три хиляди души в тази страна умират всяка година в своите автомобили, но това не прави впечатлание на никого. Хората шофират пияни, шофират уморени, сядат зад волана без изобщо да се замислят за състоянието си. Но същите тези хора изпадат в паника, когато трябва да ползват самолет… Защо? Защото телевизията и останалите медии постоянно се занимават с проблемите на гражданската авиация, като силно преувеличават рисковите фактори, съпътстващи полетите. Записът, за който споменахте, ще накара много хора да се въздържат от летене, при това съвсем неоснователно…

— Искате да кажете, че този запис не трябваше да бъде излъчен?

— Не съм казала такова нещо.

— Но казахте, че той неоснователно ще накара хората да се въздържат от летене.

— Точно така.

— Това означава ли, че по ваше мнение подобни записи не трябва да се излъчват в ефир?

— Не съм казала това.

— Кажете го сега…

— Казах, че по мое мнение подобни записи създават невярна представа за сигурността на полетите.

— Включително сигурността на полет с Н-22?

— Вече чухте мнението ми относно сигурността на този самолет.

— Значи не одобрявате публичното излъчване на подобни записи, така ли?

Какво цели този тип, по дяволите?! Кейси не успя да разгадае намеренията му и замълча. Главата ѝ напрегнатс работеше. После усети накъде бие Риърдън и сърцето ѝ се сви.

— Госпожице Сингълтън, как мислите, трябва ли подобни записи да се крият от общественото мнение?

— Не — поклати глава тя.

— Значи не трябва да остават в тайна?

— Не.

— А имало ли случай „Нортън Еъркрафт“ да крие такива записи?

Охо, рече си тя и започна да изчислява колко души са запознати с касетата. Много са, призна с лека въздишка тя. Елън Фонг, Циглър, куп хора от „Видео Имидж Системс“. Поне дузина, ако не и повече…

— Лично вие знаете ли за съществуването на друг запис по този инцидент, госпожице Сингълтън?

Лъжи ги, момичето ми, беше казал Еймъс.

— Да, зная — отвърна тя.

— Запозната ли сте с него?

— Да.

— Ужасяващ е, нали?

Докопали са касетата! Значи трябва да се действа безкрайно внимателно!

— По-скоро е трагичен — рече на глас тя. — Това, което се случи на борда на ТПА 545, е истинска трагедия!

Раменете я заболяха от напрежение, усети огромната тежест на умората.

— Ще ви попитам направо, госпожице Сингълтън: „Нортън“ скри ли този запис?

— Не.

Веждите, на Риърдън се повдигнаха в престорено смайване:

— Но вие не сте го показали никъде, нали?

— Не.

— Защо?

— Касетата беше открита на борда на самолета и е обект на нашето вътрешно разследване. Нямаме практика да публикуваме каквито и да било материали преди приключването на сътветното разследване.

— Не сте се опитали да прикриете определени конструктивни дефекти на Н-22, така ли?

— Не.

— Това ваше твърдение едва ли ще бъде прието, госпожице Сингълтън… „Нюзлайн“ получи копие от въпросната касета от един съвестен служител на „Нортън“, който твърди, че компанията иска да потули случая… С настояването записът да стане достояние на обществеността…

Кейси се вдърви на стола си.

— Изненадана ли сте? — иронично присви устни Риърдън. Тя не отговори. Беше заета да определи новата си линия на поведение.

Риърдън продължаваше да се усмихва. Очевидно изпитваше дълбока наслада от победата си.

„Сега!“ — рече си тя.

— А вие самият гледахте ли въпросния запис, господин Риърдън? — Зададе въпроса си с преднамерено недоверчив тон, сякаш искаше да внуши на зрителите, че тази касета изобщо не съществува.

— О, да — тържествено отговори Риърдън. — Изгледах го отначало докрай. Признавам, че никак не беше лесно, защото това е един ужасяващ документ за престъпна небрежност от страна на компанията, произвела самолет като Н-22…

— Отначало докрай, казвате…

— Разбира се. В компанията на моите сътрудници от Ню Йорк…

Значи лентата е стигнала и Ню Йорк. Добре… Сега внимателно. Много внимателно!

— „Нортън“ изобщо възнамерявала ли е да даде гласност на въпросния материал, госпожице Сингълтън?

— Не сме обсъждали този въпрос, тъй като касетата не е наша собственост. Възнамерявахме единствено да я върнем на законния собственик след приключване на разследването. А той сам може да реши какво да прави с нея…

— След приключването на разследването… — повтори Марти и бавно поклати глава: — Ше ме извините, но на фона на това, което самата вие токущо казахте за загрижеността на компанията по отношение на сигурността, това ми звучи като опит за прикриване на собствените ви слабости…

— Прикриване?

— Госпожице Сингълтън… Нека ви задам въпроса по друг начин: щяхте ли да ни информирате, ако компанията наистина имаше някакъв проблем с Н-22, имам предвид сериозен и доказан от експлоатацията проблем?

— Вероятно да — кимна Кейси. — Но такъв проблем не съществува.

— Така ли? — проточи репортерът и сведе поглед към документите пред себе си. — Как тогава ще обясните този документ, госпожице Сингълтън?

Тя пое листа от ръцете му, очите ѝ пробягаха по съдържанието, лицето ѝ се опъна.

— Исусе Христе! — неволно прошепнаха устните й.

Риърдън получи това, което искаше. Своят медиен миг. Успя да я извади от равновесие, да получи необмислената ѝ реакция. Кейси знаеше, че това е фатален удар, от който няма да се възстанови, независимо от аргументите ѝ оттук нататък. Очите ѝ останаха заковани върху хартията, смайването отказваше да я напусне.

Беше ксерокопие на един доклад отпреди три години.

Следваше списък на участниците в комисията. Нейното име беше на първо място, като председател.

Тя прекрасно знаеше, че няма нищо нередно нито в проучванията на комисията, нито в нейните заключения. Но самата форма на документа, а и темата на разследването звучаха изключително зле, звучаха изобличаващо. Щеше да ѝ бъде безкрайно трудно да даде смислени обяснения…

Той не се интересува от информация…

Това е документ за вътрешно ползване, на всичкото отгоре отпреди три години. Което означава, че почти никой вече не си спомня за него… Но как е попаднал в ръцете на Риърдън?

Насочи вниманието си към горния край на титулната страница, където беше изписан един номер на факс и името на изпращача: КК „НОРТЪН“.

Факсът беше изпратен от собственият ѝ офис.

Как?

Кой го беше сторил?

Изведнъж ѝ просветна.

Ричмън.

Хлапакът е бутнал този доклад между документите на бюрото й. Онези, които Норма е изпратила на „Июзлайн“…

Но откъде е научил за него?

От Мардър.

Мардър беше запознат с хода на това проучване. Нещо повече — като програмен директор на Н-22, именно той го беше поръчал. А сега прави така, че проучването да види бял свят по време на телевизионното интервю, защото…

— Госпожице Сингълтън? — погледна я с любопитство Риърдън.

Тя вдигна глава, очите ѝ се присвиха от режещата светлина прожекторите.

— Моля…

— Познат ли ви е този доклад?

— Да — кимна тя.

— Ваш ли подписът под документа? — попита Риърдън и ѝ подаде останалите три листа, съдържащи заключенията на комисията.

— Да.

— На практика вие сте била председател на секретна комисия, разследваща „нестабилни полетни характеристики“ на модела Н-22, нали така?

Божичко, как да отговоря на подобен въпрос?! Той не се интересува от информация…

— Комисията не е секретна — отвърна Кейси. — А разглежданата тема е рутинна. Подобни проучвания се правят на всички самолети, които са в експлоатация.

— Но тук става въпрос за нестабилни полетни характеристики, нали?

— Вижте какво — вдигна глава тя. — На практика това проучване е много полезно…

— Много полезно ли?! — Гъстите вежди отново демонстрираха отлично тренирано смайване.

— Точно така. Преди четири години, веднага след появата на проблема със спускането на елероните, възникна въпросът дали в определени моменти на полета машината не се изплъзва от управление. Ние нито избягнахме този въпрос, нито го игнорирахме. Напротив — поставихме го ребром и създадохме специална комисия, която да проведе съответните пълни тестове. Заключението на комисията гласеше, че…

— Ще го прочета — прекъсна я Риърдън. — „Полетната стабилност на машината зависи изцяло от компютрите за управление…“

— Точно така. Всички съвременни самолети използват…

— „Машината показва повишена чувствителност към ръчното управление по време на промяна във височината на полета…“

Кейси сведе очи към текста:

— Това е вярно, но ако прочетете и останалата част от изречението, без съмнение ще…

Риърдън не ѝ позволи да довърши.

— „Пилотите докладват, че самолетът излиза от контрол…“ — продължи да цитира той.

— Но вие умишлено манипулирате текста! — повиши тон Кейси.

— Така ли? — веждите саркастично се извиха. — Цитирам изйадки от вашия доклад, госпожице Сингълтън. Един секретен доклад на „Нортън“!

— Мисля, че имахте желание да ме изслушате — започна да се ядосва тя. Знаеше, че ѝ личи, но престана да ѝ пука.

Риърдън се облегна назад и вдигна ръце. Олицетворение на съгласието.

— Но, разбира се, госпожице Сингълтън.

— Тогава ме оставете да довърша. Това проучване имаше за цел да установи дали Н-22 има проблеми със стабилността на полета. Заключението на комисията беше отрицателно, след което…

— Така казвате вие… — вметна репортерът.

— Казахте, че ще ме изслушате!

— Да, разбира се.

— За тази цел ще вкарам вашите цитати обратно в текста, от който сте ги извадили — тръсна глава Кейси. — Докладът сочи, че Н-22 зависи от компютърната система за управление. Стабилността на полета при всички съвременни самолети зависи от компютрите. Не защото не могат да бъдат управлявани ръчно, от пилотите. Напротив, могат. При това без никакъв проблем. Но нашите клиенти настояват за икономични машини. А максимална икономия се получава при минимално натоварване на двигателите…

— Чакайте — размаха ръце Риърдън. — Това няма нищо общо с темата…

— За минимална тяга самолетът трябва да има много прецизно положение във въздуха — не обърна внимание на протестите му Кейси. — Изчислено е, че това положение се постига когато носът е леко повдигнат… Именно тук влизат в действие компютрите, защото и най-опитният пилот не е в състояние да го направи. И в това няма нищо необичайно…

— Няма нищо необичайно в нестабилността на полета?! — иронично подхвърли Риърдън.

Продължаваше да скача от тема на тема, пречейки ѝ да даде пълноценен отговор.

— Ще стигна и до това — погледна го Кейси.

— Целият съм слух!

Иронията му беше съвсем открита.

Тя положи сериозни усилия да не избухне. Даваше си сметка, че това само ще влоши и без това не особено добрите ѝ позиции.

— Позволете ми да довърша изречението, което цитирахте — започна тя. — Вие казахте: „Машината показва повишена чувствителност при ръчно управление по време на промяна височината на полета“, нали така? Това, което пропуснахте е следното: „но тази чувствителност е в допустимите параметри и не представлява трудност за пилотите със съответния лиценз“!

— Вие обаче признахте за наличието на повишена чувствителност при ръчното управление — контрира светкавично Риърдън. — Това не е ли друг термин за полетната нестабилност?

— Не — твърдо отговори Кейси. — Чувствителност не означава нестабилност.

— „Самолетът не подлежи на контрол…“ — не се предаваше Риърдън.

— Напротив.

— Но вие правите разследване, защото сте обезпокоени от този факт…

— Ние правим разследване, защото сме длъжни да се уверим, че машината няма проблеми със сигурността на полета. И заключението ни е точно в този смисъл: Н-22 е напълно безопасен!

— Но разследването ви е секретно.

— Нищо подобно!

— Защо тогава не вижда бял свят, защо обществеността не е запозната с него?

— Защото е вътрешно и засяга пряката ни дейност.

— Значи няма какво да криете, така ли?

— Точно така.

— Защо тогава не казахте истината за Полет 545?

— Истината?

— Доколкото сме осведомени, вашата комисия по случая вече разполага с предварително заключение. Така ли е?

— Ние сме близо до такова заключение.

— Какво значи „близо“, госпожице Сингълтън? Установихте ли причината за инцидента, или не?

Кейси втренчено го изгледа, въпросът увисна във въздуха.

— Съжалявам, но трябва да заредим нов филм — обади се един от операторите зад гърба й.

— Започнете зареждането!

Риърдън изглеждаше като ударен с мокър парцал, но бързо се съвзе.

— Продължението следва — каза той и се усмихна на Кейси. Беше спокоен, защото знаеше, че е победил. Надигна се от стола и ѝ обърна гръб. Главните прожектори угаснаха, помещението изведнъж стана тъмно. Някой се сети да пусне климатичната инсталация.

Кейси също се изправи и измъкна радиомикрофона от колана си. Към нея забързано се насочи гримьорката с кутийка пудра в ръце.

— Само за минутка — спря я с вдигната ръка Кейси и забърза след фигурата на Ричмън, който се беше насочил към изхода.

СГРАДА 6415.01 ч.

Настигна го в коридора и рязко го завъртя към себе си:

— Копеле мръсно!

— Хей! Я по-спокойно! — каза Ричмън и се усмихна на някого зад гърба й. Тя се обърна и видя звукооператора и един от операторите да излизат в коридора. Но беше толкова бясна, че не можеше да се спре. Блъсна го в дамската тоалетна и затръшна вратата зад гърба си.

— За Бога, Кейси! — засмя се Ричмън, продължавайки да отстъпва назад. — Не знаех, че толкова много държиш на…

Тя го блъсна към редицата умивалници до стената и изсъска:

— Гадно, подло копеленце! Не знам кой стои зад теб, но заради тоя доклад аз ще…

— Какво ще? — хладно изръмжа Ричмън и я отблъсна от себе си. — Нищо не можеш да направиш! Май още не разбираш, че всичко е свършено! Ти току-що провали китайската сделка и това няма да ти се размине!

Кейси изненадано зяпна. Пред нея стоеше съвсем друг човек — силен, спокоен, самоуверен…

— Свършено е с теб, свършено е с китайската сделка, свършено е с Едгартън! — по устните му пробяга хладна усмивка: — Точно както го беше предвидил Джон!

Мардър! Значи зад цялата работа стои Мардър!

— Ако китайската сделка се провали, с нея ше се провали и Мардър! — каза на пресекулки тя. — Едгартън ще се погрижи за това!

— Няма да стане, Кейси — изгледа я съжалително Ричмън и леко поклати глава: — Едгартън си разхожда задника из Хонконг и изобщо няма да разбере какво ще се стовари отгоре му… В неделя по обед Мардър ще бъде новият президент на „Нортън Еъркрафт“. Бордът ще го удостои с този пост за по-малко от десет минути. Защо ли? Защото ние подготвихме една по-добра сделка, с Корея… Сто и десет самолета, с опция за още тридесет и пет. Шестнадесет милиарда долара. Бордът ще бъде във възторг…

— Корея, значи… — промърмори Кейси, опитвайки се да подреди нещата в главата си. Това беше огромна поръчка, най-значителната в историята на компанията. — Но как се стигна до…

— Много просто, обещахме им крилата — усмихна се Ричмън. — Корейците са изключително доволни, готови са да платят сто и десет машини, без изобщо да им пука за американската преса, която както винаги е жадна за сензации. Те са убедени, че Н-22 е сигурен самолет и това е най-важното…

— Мардър им дава производството на крилата?

— Разбира се. Сделката е убиец!

— Наистина е убиец — въздъхна Кейси. — И първата жертва ще е компанията!

— Това е икономиката в глобален мащаб, Кейси.

— Но вие предавате компанията!

— Шестнадесет милиарда долара! — отвърна Ричмън. — В момента, в който обявим сделката, акциите на „Нортън“ ще скочат до небето! Всички ще бъдат доволни.

С изключение на хората, които работят в компанията, помисли си тя.

— Всичко е изпипано — продължи тържествуващо Ричмън. — Трябваше ни само това, което ти току-що направи: публична дискредитация на Н-22…

Раменете на Кейси увиснаха.

Очите ѝ се отместиха от Ричмън и се спряха на огледалото зад гърба му. Гримът по шията ѝ стоеше на ивици, беше започнал да се напуква. Очите ѝ бяха мрачни, от цялата ѝ фигура лъхаше униние и умора. Една победена жена…

— Бих предложил да ме попиташ, много любезно, какво да правиш по-нататък… Нямаш друг избор, освен да изпълняваш каквото ти се заповяда. Ако си добро и послушно момиче, Джон може би ще прояви снизходителност към теб… Ще ти даде отстрочка, три месеца да речем… Иначе си изритана моментално!

Ричмън леко се приведе над нея:

— Разбираш ли какво ти казвам?

— Да.

— Тогава чакам… Чакам любезно да ме попиташ какво да правиш по-нататък.

Умореният ѝ ум бясно препускаше, опитвайки се да открие някакъв изход. Но такъв нямаше. „Нюзлайн“ ще излъчи интервюто и планът на Мардър ще се увенчае с успех. Тя е победена. Победена още преди да започне да се бори… Победена в деня, в който Ричмън се появи пред бюрото й…

— Чакам! — повтори със заповеднически тон Ричмън.

Тя погледна гладкото му лице, долови уханието на одеколона му. Копелето очевидно се наслаждаваше на мига. После, заслепена от безсилен гняв, изведнъж видя изхода.

Беше действала по правилата от самото начало на това разследване. Беше направила всичкопо силите си, за да открие проблема на 545. Честно, открито, почтено… И какво получи в замяна? Неприятности. Огромни неприятности!

Всъщност, дали наистина е така?

— Трябва да се примириш с фактите — каза Ричмън. — Нищо не можеш да промениш.

— Само гледай! — изръмжа тя, обърна му гръб и напусна тоалетната.

БОЙНАТА ЗАЛА15.15 ч.

Настани се обратно на стола. Звукооператорът прикрепи кутийката с радиомикрофона на колана й.

— Кажете няколко думи, ако обичате — рече той. — Искам да регулирам нивото на звука.

— Проба, проба, до гуша ми дойде — каза тя.

— Благодаря, достатъчно — усмихна се мъжът.

Видя фигурата на Ричмън, който влезе в помещението и опря гръб на далечната стена. На лицето му играеше доволна усмивка. Беше спокоен, очевидно убеден, че я държи в ръцете си. Мардър беше сключил голяма сделка, крилата вече пътуваха за Корея, компанията отиваше по дяволите, при това с помощта на Кейси…

Риърдън се отпусна в стола срещу нея, разкърши рамене и оправи вратовръзката си.

— Как се чувствате? — усмихна ѝ се той.

— Добре.

— Тук е малко топличко, но скоро ще приключим — добави той и хвърли поглед на часовника си.

Над главата му се наведе Малоун и започна да шепне.

— Наистина ли? — попита репортерът и извъртя очи към тавана. Веждите му се извиха, главата му кимна няколко пъти. — Разбрах… — Ръцете му чевръсто разлистиха папката върху масата.

— Готови ли сме, момчета? — повиши глас Малоун.

— Камера А готова.

— Камера Б готова.

— Звук готов.

— Запис! — заповяда тя.

Започва се. Кейси напълни дробовете си с въздух и погледна очаквателно Риърдън.

— Вие имате ръководен пост в „Нортън Еъркрафт“ — започна с усмивка той.

— Да.

— Работите в компанията от пет години.

— Да.

— С други думи сте доверен и високопоставен служител. Тя само кимна с глава.

— Да поговорим за инцидента с Полет 545. Той става със самолет, за чиято сигурност вие сте готова да гарантирате.

— Точно така.

— При този инцидент трима души са убити, над петдесет ранени…

— Да.

— Всички видяхме ужасните кадри от борда на самолета. Вашата Комисия за разследване на инциденти е работила денонощно, в резултат вече разполагате с предварително заключение…

— Така е — кимна Кейси.

— Тоест, вие знаете какво е станало на борда…

Внимателно!

Моментът настъпи. Сега наистина трябваше да действа с безкрайно внимание. Защото тя не знаеше какво е станало на борда, разполагаше единствено със силни подозрения. Нещата тепърва щяха да се уточняват, събитията тепърва щяха да търсят логичното си място. Нищо още не беше сигурно…

— Само крачка ни дели от окончателното заключение — каза на глас тя.

— Излишно е да ви казвам, че изгаряме от любопитство да го чуем…

— Официално ще го обявим утре — вдигна глава Кейси. Успя да забележи стреснатото изражение върху лицето на Ричмън въпреки режещата светлина на прожекторите. Той не беше очаквал подобен ход. Сега лицето му се удължи, копеленцето очевидно се питаше какво ще последва…

Нека се пита.

Риърдън се извърна към Малоун, който се наведе и прошепна нещо в ухото му. Той кимна и зае нормалната си позиция:

— Госпожице Сингълтън, защо да чакаме до утре, след като вече имате това заключение?

— Защото, както сам подчертахте, това е един много сериозен инцидент. Около него се вдигна много шум, изказват се какви ли не предположения. Ръководството на „Нортън Еъркрафт“ съзнава своята отговорност и ще обяви своите заключения едва след приключването на полетните тестове, които ще бъдат извършени със същата машина, при същите полетни параметри…

— Кога ще стане това?

— Утре сутринта.

— Прекалено късно за нашето предаване — поклати глава Риърдън. — Надявам се, че си давате сметка за положението. На практика вие лишавате своята компания от възможността да отговори на серия от тежки обвинения срещу нея…

Кейси беше готова с отговора.

— Тестът ще се проведе в 5.00 сутринта — каза тя. — Веднага след това ще дадем пресконференция, най-вероятно някъде около обед.

— Около обед… — повтори Риърдън.

Изражението на лицето му не издаваше нищо, но Кейси знаеше, че обмисля ситуацията. Обед тук означаваше 15.00 часа в Ню Йорк. Тоест — достатъчно време за подготовка на емисията както в Ню Йорк, така и в Лос Анджелис. Предварителните заключения на „Нортън“ ще бъдат подробно отразени както от местните, така и от националните телевизионни канали. Предаването на „Нюзлайн“, което започва в 22.00, ще бъде безнадеждно закъсняло. А това интервю, записано и монтирано предната вечер, вероятно ще се окаже далеч от контекста на събитията, особено ако на пресконференцията се разкрият нови факти. Ще се превърне в досаден за зрителите архив…

— От друга страна ние искаме да бъдем честни спрямо вас — промърмори с въздишка Риърдън.

— Не съм се съмнявала в това — усмихна му се Кейси.

АДМИНИСТРАЦИЯТА НА „НОРТЪН“16.15 ч.

— Майната ѝ! — отсече Мардър. — Вече е без значение какво ще направи!

— Но тя каза, че предстои полетен тест…

— На кого му пука?

— Подозирам, че ще покани телевизионния екип на борда — продължаваше да се безпокои Ричмън.

— И какво от това? Полетните тестове могат само да влошат нещата. Тя няма понятие какво е предизвикало инцидента, няма представа какво ще стане след излитането на „Транс Пасифик“ във въздуха… По всяка вероятност ще прибягнат до симулация на полетните параметри по време на инцидента, но никой не знае какво може да се случи…

— Какво?

— Този самолет е бил подложен на изключително тежки натоварвания, при това многократно — поясни Мардър. — Твърде вероятно е да има скрити повреди в конструкцията… Никой не знае какво може да му се случи във въздуха… — Направи повелителен жест с ръка и тръсна глава: — Това не променя нищо! „Нюзлайн“ ще се излъчи в събота вечер, между десет и единадесет. Същата вечер аз ще имам грижата да информирам Борда на директорите, че предстои телевизионно предаване, което ще нанесе тежък удар върху имиджа на компанията. Ще предложа спешно заседание на Борда в неделя сутринта. Хал няма да присъства, тъй като Хонконг е далеч. А когато чуят за сделката за 16 милиарда долара, неговите поддръжници в Борда положително ще го забравят. Всички притежават акции, всички са наясно колко ще скочи цената им при обявяването на сделката. А аз ще бъда следващият президент на „Нортън“ и никой не може да ме спре! Нито Хал Едгартън, нито Кейси Сингълтън!

— Не знам, Джон — въздъхна загрижено Ричмън. — Тя е умна кучка, може да измъкне нещо от ръкава си…

— Не е достатъчно умна! — отсече Мардър.

БОЙНАТА ЗАЛА16.20 ч.

Камерите бяха разглобени и опаковани, листовете от стеропор свалени от тавана, микрофоните влязоха в кутиите си, железните сандъци със снимачна техника бяха изнесени. Но преговорите продължаваха. В залата се появиха нови лица: шефът на правния отдел Ед Фулър, пилотът изпитател Теди Роули, двама инженери от екипа за полетни изпитания, които трябваше да отговарят на евентуални въпроси от техническо естество.

За „Нюзлайн“ преговорите водеше Малоун. Марти Риърдън крачеше напред — назад и от време на време се навеждаше да прошепне нещо в ухото й. Завладяващото му присъствие се беше стопило заедно с ярката светлина на прожекторите, в момента не беше нищо повече от един уморен мъж на средна възраст, нетърпелив и раздразнителен…

Малоун каза, че предаването само ще спечели, ако телевизионният екип заснеме на живо полетните тестове с Н-22.

Няма проблеми, кимна Кейси. После поясни, че тестовете се заснемат от дузина видеокамери, разположени както вътре в корпуса, така и извън него. Хората на „Нюзлайн“ могат да следят всичко на мониторите в контролната зала на земята. А след това ще получат и пълен запис…

Не, отказа Малоун. Това не е достатъчно. Екип на „Нюзлайн“ трябва да бъде на борда.

Изключено, поклати глава Кейси. Нито една самолетостроителна компания не допуска външни екипи по време на полетните тестове. После добави, че вече е направила компромис, предлагайки им да следят мониторите…

Това не е достатъчно, държеше на своето Малоун.

Тук се намеси Ед Фулър. Със спокоен и безизразен глас той поясни, че става въпрос за отговорност в юридическия смисъл на думата. „Нортън“ няма право да допусне лишени от специална застраховка външни лица на борда на самолет, който е в процес на изпитания.

— Вероятно си давате сметка, че при изпитателните полети съществува определен процент риск, госпожице — каза той. — Риск, който не може да се избегне…

Малоун отговори, че „Нюзлайн“ е готово да поеме този риск, а хората от екипа ще подпишат съответните декларации.

Това би уредило нещата, кимна с привидна сговорчивост Фулър. Но въпросните декларации трябва да бъдат заверени от юрисконсултите на „Нюзлайн“, за да имат сила в съда. За съжаление времето няма да стигне за подобен акт…

Малоун каза, че може да получи заверката в рамките на един час, независимо дали става въпрос за ден или нощ.

Фулър смени позициите. Ако „Нортън“ допусне екип на „Нюзлайн“ на борда, компанията трябва да получи гаранции за точното отразяване на резултатите от изпитанията. За целта поиска лично да одобри заснетия и монтиран материал.

Малоун отговори, че това противоречи на журналистическата етика, освен това няма да имат време. Ако полетните тестове приключат около обяд, тя ще трябва да монтира в микробуса и веднага след това да изпрати материла в Ню Йорк.

Фулър държеше на своето. Проблемът с монтажа си е на телевизията, но компанията трябва да бъде сигурна във вярното отразяване на фактите.

Спорът се проточи. В крайна сметка Малоун предложи трийсетсекунден коментар върху резултатите от теста, направен от представител на „Нортън“. Ще го вземат от пресконференцията и ще го включат без монтаж или редакция.

Фулър поиска минута.

Споразумяха се на компромисните четиридесет секунди.

— Имаме още едно условие — каза Фулър. — Ще ви позволим да филмирате полетните изпитания, ако не използвате касетата със записа от самия инцидент…

Изключено, отказа Малоун. Тази касета ще бъде излъчена.

— Споменахте, че сте получили въпросната касета от служител на „Нортън“ — изгледа я хладно Фулър. — Това не ни задоволява и настояваме за уточнение.

— Е добре, получихме я от човек, който работи за „Нортън“…

— Не е вярно — отсече Фулър.

— По-скоро работи за един от вашите подконтрактори — поправи се Малоун.

— И това не отговаря на истината. Ако желаете, мога да ви запозная с текстовете на закона, които уреждат договорите с подизпълнителите…

— Няма да е зле — опита се да бъде язвителна Малоун.

— Вече разполагаме с клетвена декларация от лицето Кристин Барън, администратор във „Видео Имидж Системс“. От нея е видно, че въпросната дама не е служител на „Нортън Еъркрафт“, а на практика не е служител и на споменатата агенция. Работи там на срочен договор, изпратена от Бюро „Работна сила“.

— За какво ми обяснявате всичко това?

— За изясняване на фактите. Въпросната касета сте получили от източник извън „Нортън Еъркрафт“.

— И какво от това? — сви рамене Малоун.

— Тогава какъв ви е проблемът?

Малоун помисли известно време, после кимна:

— Добре.

Фулър плъзна лист хартия върху масата.

— Този малък документ изяснява нещата — рече той. — Подпишете го, ако обичате.

Малоун хвърли поглед към Риърдън, който само сви рамене.

Наведе се над листа, подписа го и се изправи:

— Не мога да разбера защо се мотаем толкова! После изведнъж се сепна:

— Два екипа на борда, нали се разбрахме?

— Нищо подобно — отсече Фулър. — Вашите екипи ще наблюдават изпитанията от земята.

— Това не ни върши работа!

Кейси поясни, че екипите на „Нюзлайн“ ще бъдат допуснати до района на изпитанията, ще заснемат подготовката за полета, излитането и кацането. Но не могат да вземат участие в самия полет.

— Съжалявам! — отсече Малоун.

Теди Роули прочисти гърлото си и рече:

— Мисля, че не схващате положението, госпожице Малоун. Няма начин да правите снимки на борда на самолет, който е подложен на полетни изпитания. Всички участници в подобни изпитания задължително са привързани към местата си със специални, четириточкови колани. Не могат дори да отскочат до тоалетната. Забранено е използването на прожектори и батерии, тъй като те създават магнитно поле и могат да повлияят на контролните уреди.

— Не ни трябват прожектори — не се предаваше Малоун. — Можем да снимаме и при наличното осветление.

— Не ме разбрахте — въздъхна Роули. — Горе може да стане доста напечено!

— Точно затова трябва да сме там!

Отново дойде ред на Ед Фулър.

— Искам да бъда максимално ясен, госпожице Малоун — прокашля се той. — „Нортън Еъркрафт“ няма да допусне ваш екип на борда на самолета при никакви обстоятелства! Това е напълно изключено!

Малоун запази упорито мълчание.

— Давате ли си сметка защо провеждаме изпитанията над пустинята, госпожице? — погледна я с леко раздразнение Роули. — Над огромна, абсолютно ненаселена територия?

— Може би защото се опасявате от катастрофа…

— По-точно е да се каже, че не знаем какво може да се случи. Затова ми повярвайте: за вас е по-добре да останете на земята!

— Не, наш екип трябва да бъде на борда!

— Ще има големи натоварвания, нима не разбирате? — ядоса се не на шега Роули. — Гравитацията не може да бъде понесена от…

— Самолетът ще бъде оборудван с тридесет камери — прекъсна го Кейси. — Те ще обхванат всеки сантиметър от корпуса, под всички възможни ъгли: пилотска кабина, крила, пътнически салони, всичко… Никой няма да разбере, че тези снимки не са ваши…

Малоун продължаваше да се цупи, но Кейси моментално усети, че е улучила целта. Процудентката се вълнуваше единствено от визуалния материал.

— Тогава искам да разположа камерите сама! — каза тя.

— Няма да стане — поклати глава Роули.

— Трябва да мога да кажа, че нашите камери са на борда — настоя Малоун. — Това е абсолютно необходимо!

В крайна сметка стигнаха до компромис. „Нюзлайн“ може да монтира две свои камери на борда. Те ще бъдат фиксирани и ще заснемат полета. В допълнение предаването може да ползва материалите от камерите, разположени във вътрешността на корпуса. Накрая, „Нюзлайн“ ще получи разрешение да заснеме Риърдън на фона на Сграда 64, в която се намира главната поточна линия.

„Нортън“ поема разноските на телевизионния екип до изпитателния полигон в Аризона, където ще го настани в мотел. Утре сутринта ще осигури превоз до полигона, след приключването на изпитанията ще го върне обратно В Лос Анджелис.

Малоун побутна подписания документ към Фулър и рече:

— Съгласна съм!

Риърдън погледна часовника си и забързано излезе. Малоун го последва, тъй като ѝ предстоеше подготовката на външните снимки. Кейси, Роули и Фулър останаха сами в Бойната зала.

— Надявам се, че взехме правилното решение — рече с въздишка Фулър, обърна се към Кейси и добави: — Нали изпълних молбата, която ми отправи по телефона?

— О, да, Ед. Представи се отлично!

— Но видях и онзи запис — подхвърли с въздишка Фулър. — Ужасен е… Страхувам се, че каквото и да излезе от полетните изпитания, именно тези кадри ще се запомнят…

— Ако бъдат излъчени…

— Опасявам се, че „Нюзлайн“ няма да се откаже от тях.

— Ще видим. Утре всичко ще се изясни.

— Дано… — въздъхна Фулър. — Залогът е много висок.

— Така е.

— Предупредете ги да си вземат топли дрехи — обади се Теди Роули. — Това се отнася и за теб, скъпа. И още нещо… Наблюдавах внимателно тая мадама и останах с чувството, че утре ще се опита да скочи на борда…

— Може би — кимна Кейси.

— Ти също, нали? — подхвърли Роули.

— Кое знае? — усмихна се тя.

— Хубавичко си помисли — погледна я загрижено пилотът. — Нали видя записа на полетните данни? Корпусът е понесъл натоварване със 160 процента над максимално допустимото! Оня тип го е подложил на изпитания, които никога не са правени… А утре аз ще го вдигна във въздуха и ще сторя същото…

Кейси сви рамене.

— Дохърти провери фюзелажа — започна тя. — Подложиха го на рентгеноскопия и…

— Тази проверка не може да бъде пълна, Кейси — поклати глава Теди. — Нали знаеш, че пълната проверка изисква поне месец? През рентгена трябва да минат всички сглобки на корпуса, а това не е направено…

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че корпусът може да се разпадне в момента, в който го подложа на същите натоварвания, които са били регистрирани по време на инцидента!

— Ти какво, плашиш ли ме?

— Не, Кейси. Но това е истината. Всичко може да се случи.

ПРЕД СГРАДА 6416.55 ч.

— В историята на самолетостроенето няма прецедент телевизионен екип да присъства на полетни изпитания — говореше пред микрофона Марти Риърдън. — Но днешните изпитания са от съдбоносно значение за „Нортън Еъркрафт“ и компанията е толкова убедена в успешния им изход, че позволи на наш екип да ги заснеме. Ще видите кадри от изпитанията на машината на „Транс Пасифик“, с която стана нещастието по време на полет 545. Спорният модел Н-22, наречен „летящ ковчег“ от редица критици. Производителят твърди, че това е един добър и абсолютно сигурен самолет. Полетните изпитания ще покажат дали наистина е така.

Репортерът замълча.

— Готово — обади се Дженифър.

— Ще ти трябват ли допълнителни кадри?

— Аха…

— Между другото, къде ще се проведат изпитанията?

— В Юма.

— Добре — кимна Риърдън.

После отново зае позиция пред Сграда 64, обляна от лъчите на следобедното слънце, гласът му прозвуча приглушено, с лек отенък на съзаклятничество:

— „Намираме се на изпитателния полигон на «Нортън» в Юма, Аризона. Часът е пет сутринта, специалистите привършват подготовката за тестовия полет на 545…“ — Прекъсна, вдигна глава и попита: — Каква е часовата разлика, между другото?

— Откъде да знам? — сви рамене Дженифър. — Импровизирай.

— Добре.

Риърдън сведе поглед пред себе си и продължи:

— „На разсъмване напрежението нараства… Напрежението нараства в утринния здрач… С първите лъчи на слънцето напрежението рязко нараства…“

— Това ще свърши работа — обади се Дженифър.

— С какво чувство ще говорим?

— Трябва да бъдем готови за всякакъв изход, Марти…

— Печелим, или?…

— За по-сигурно ще разработиш и двата варианта… Очите на Риърдън отново се сведоха надолу:

— „Самолетът се приземява, екипът ликува. Навсякъде светят щастливи усмивки. Изпитанието премина успешно. «Нортън» доказа правотата си. Поне на този етап…“ — Замълча, пое си въздух и продължи: — „Самолетът кацна. Изпитателите на «Нортън» унило мълчат. Очевидно Н-22 действително има конструктивни недостатъци, които заплашват живота на пътниците…“ — Вдигна глава и попита: — Това стига ли?

— Повтори това за конструктивните недостатъци, ще те хвана в едър план — отвърна Дженифър. — Подходящо е за финал.

— Добра идея.

Предложенията да го показват в едър план винаги бяха добра идея. Тялото му се стегна. Стиснал челюсти, великият Марти Риърдън отправи поглед към обектива на камерата.

— „Тук, където се произвежда Н-22…“ Не, не… „Зад мен виждате халето, в което…“ Не, почакай малко… — Тръсна глава и отново заби очи в камерата.

— „Споровете около сигурността на Н-22 очевидно ще продължат. Хората, които работят тук, в тази сграда, са абсолютно убедени в качествата на самолета, който произвеждат. Но тяхното убеждение не се споделя от критиците на Н-22. Ще има ли нова кървава драма в небето? На този въпрос може да отговори само времето. Аз съм Марти Риърдън «Нюзлайн», Бърбанк, Калифорния.“

Примигна и попита:

— Не беше ли прекалено мрачно?

— Напротив, беше много добре.

Той вече откачаше микрофона от ревера си.

— Изчезвам, момичето ми — рече той, целуна я леко по бузата и се понесе към чакащата кола.

Дженифър се обърна към хората от екипа.

— Събирайте багажа, момчета. Заминаваме за Аризона.