Възмездие

83.

Беше сряда сутринта след изборния ден и тъкмо се качвах по стълбите на управлението с пазарска торба в едната ръка и днешния вестник в другата. Изненадах се, когато видях Кайли зад бюрото.

— Мислех, че ще караш Спенс до клиниката — казах аз и оставих чантата на пода.

— Не може да постъпи преди три следобед, така че реших да дойда тук и да го оставя за малко насаме. Сигурна съм, че до края на деня ще му писне от присъствието ми.

— Знам какво е чувството — казах аз и й подадох екземпляра от „Дейли Нюз“. — Видя ли това?

На първа страница на вестника имаше две снимки — на тържествуващата Мюриъл Сайкс по време на встъпителната й реч и на бившия кмет Спелман, който гледаше обявяването на изборните резултати по телевизията. Над всяка снимка имаше само по една дума:

— Зак, знам кой спечели изборите. Всички знаем. Всички медии още снощи оповестиха новината само час след затваряне на урните.

— Да, но само „Дейли Нюз“ споменава и нас — отбелязах аз.

Това успя да привлече вниманието й. Отгърнах на трета страница и прочетох:

— Въпреки факта, че единият от убийците Хазмат бе застрелян хладнокръвно от мафиотския бос Джоузеф Салви, а другият бе задържан при зрелищна акция на елитни части от Нюйоркската полиция, двамата серийни убийци взеха една последна жертва и тя е политическата кариера на кмета Стенли Спелман.

Цели четири месеца Хазмат тероризираха града ни, но Спелман отказваше да свика специализирания полицейски отряд. Едва когато мениджърът на кампанията на неговия опонент се превърна в поредната жертва, кметът най-накрая реши да се обърне към най-добрите сред най-добрите в градската полиция. Екипът по разследването, воден от детективите Зак Джордан и Кайли Макдоналд, успя да разреши случая само за четири дни. Предварителните резултати потвърдиха, че отказът на Спелман да използва елитния полицейски отряд по-рано, е сред основните причини толкова много гласоподаватели да оттеглят подкрепата си за кмета и да преминат в лагера на Мюриъл Сайкс.

— „Елитният отряд «Специални клиенти»“… „най-добрите сред най-добрите в градската полиция“… Предполагам, че Деймън Паркър не е участвал в написването на тази статия — отбеляза Кайли. — Какво има в торбата?

— Дъска за игра на го, изработена от седемстотингодишна торея, и кутия пулове от камъни юки. Те са за стария китаец в парка „Кълъмбъс“. Човекът е прекалено добър, за да играе върху обикновена дъска.

— Купил си му подарък? — учуди се тя.

— Не е кой знае какво. Струваше ми по-малко, отколкото бих платил на частен детектив за същата информация. Ти никога ли не си правила нещо хубаво, за да благодариш на свидетел?

— Не.

— Е, може би трябва да започнеш, като например изведеш онзи дебеланко Джо Ромео на вечеря. Човекът ще се зарадва на някаква награда.

Тя ме цапардоса по рамото точно когато вратите на асансьора се отвориха и отвътре излезе висока жена с перфектно ушит тъмносин бизнес костюм и копринен шал около врата в синьо, червено и бяло за акцент.

Беше Мюриъл Сайкс.

— Трябва да си видите физиономиите отстрани — каза тя, идвайки към нас. — Изглеждате като две хлапета, които са били заловени от новия директор да безчинстват в класната стая. Заведете ме до кабинета на капитан Кейтс.

Придружихме я по коридора. Вратата на офиса на Кейтс беше отворена и Сайкс влезе направо.

— Вие двамата също — обърна се тя към нас. — Влизайте.

Последвахме я и затворихме вратата, след което останахме прави, без да знаем какво да очакваме.

Кейтс, от друга страна, си беше истински професионалист в политиката. Лицето й мигом грейна, тя се изправи, заобиколи бюрото си и стисна ръката на Сайкс.

— Госпожо кмет — поздрави я тя с идеалната интонация, микс от очарование, деловитост и други глупости, — поздравления! За мен е чест. Какво мога да направя в този исторически ден за първата жена кмет на Ню Йорк?

— Благодаря ви, но става въпрос повече за това, което аз бих могла да направя за вас — отвърна Сайкс. — Знам, че в кампанията ми бяха въвлечени хора, които опетниха името на Нюйоркската полиция.

— Не хора — добави Кейтс, — а само Деймън Паркър. Той каза, че елитната част на „Специални клиенти“ трябвало да бъде разформирована.

— Знам. Деймън понякога се държи като абсолютен задник, но това е политика, а сега, когато изборите са зад гърба ни, искам да ви уверя, че самата аз съм готова да ви окажа най-голямата си подкрепа.

— Хубаво е да го знаем — отговори Кейтс.

— Благодаря ви за това, което направихте, Делия — каза Сайкс. — Познавам детективите Донован и Бойл още от времето, когато бях щатски прокурор. Те определено не са квалифицирани да бъдат част от „Специални клиенти“, но и двамата са болезнено лоялни и през годините много пъти съм се обръщала към тях. Фактът, че вие ги стиснахте за гушите, след като бяха размотавали случая с месеци, означаваше много както за тях, така и за мен. Затова ви благодаря.

— Пак заповядайте.

— Достатъчно дълго в управлението на града ни са доминирали мъже — отбеляза Сайкс. — Сега мой приоритет е да намеря умни жени, на които мога да разчитам.

— Ако попадна на такива, ще ги пратя при вас — отговори Кейтс.

Сайкс се засмя и се обърна към нас.

— А колкото до вас двамата, детективи, поздравления за перфектната полицейска работа. Сега разбирам защо Ървин Даймънд лично ви е посочил да работите по случая. Нищо не може да мине покрай вас незабелязано, включително и аз — каза тя.

Ясно беше, че тези й думи ще бъдат единственият намек, който някога би направила за факта, че е нарушила всички правила на закона, укривайки лаптопа на Евелин Паркър-Стийл.

— Вие двамата не само разрешихте случая „Хазмат“, но и спасихте една невинна жертва на отвличане, за капак успяхте и да заковете най-големия мафиотски бос в града и да го изправите пред правосъдието в обвинение, което със сигурност ще издържи в съда.

И двамата й благодарихме.

— Ще ми се само в Ню Йорк да имаше смъртно наказание — добави Кайли, — никой не го заслужава повече от Джо Салви.

— Съгласна съм — отвърна Сайкс. — Затова и първото нещо, което направих тази сутрин, беше да се обадя на Фред Пиърсън. Фред е моят приемник като щатски прокурор за Южните щати. Градът Ню Йорк не може да екзекутира Салви, но федералните могат.

— Знаем това — отвърна Кайли, — но има разлика между „могат да го направят“ и „ще го направят“. Това почти никога не се случва.

— Права сте — каза Сайкс, — почти никога не се случва. Но федералните са опитвали и преди да повдигнат обвинение срещу Салви. Фред Пиърсън е мое протеже и съм сигурна, че ще се развълнува силно, ако разполага с видеозапис, на който Джо Салви хладнокръвно убива полицай.

— Салви обаче е знаел, че Бел е дискредитиран служител на полицията — отбелязах аз.

— Така е, но това не променя факта, че Бел все още е бил част от Нюйоркската полиция и е бил на дежурство по време на убийството. Освен това Салви го е убил за лично отмъщение, така че няма как да твърди, че е изпълнявал обществено полезна мисия. Не мога да обещая нищо, но федералните с удоволствие ще ликвидират това копеле, така че не бива да сте твърде изненадани, ако Джо Салви бъде застигнат от лош край със смъртоносна инжекция още преди да е дошло времето за следващата ми предизборна кампания след четири години.

— Благодаря ви за подкрепата, госпожо кмет Сайкс — каза Кейтс. — Ако има нещо друго, което бихме могли да направим за вас, просто ни кажете, преди да е дошло времето на следващата ви предизборна кампания.

Сайкс си пое дълбоко дъх и се изправи в целия си внушителен ръст. Тя ни погледна и тримата и каза само:

— Току-що го направих, капитане. Току-що го направих.

84.

Събирането на документацията по един обикновен случай с убийство може да отнеме дни. Този случай обаче беше всичко друго, но не и обикновен. Убийците бяха двама полицаи, лице от офиса на областния прокурор беше изнесло информация, а една от жертвите беше мениджър на предизборната кампания на настоящия кмет. С Кайли бяхме затънали до ушите в попълване на официални документи.

— Мисля, че вече прескочихме точката, в която съставянето на докладите по случая отнема повече време, отколкото самото му разрешаване — отбеляза Кайли, когато успя да стане от бюрото си към обяд. — Съжалявам, че не мога да остана за остатъка от забавната част, но двамата със Спенс трябва да бъдем в клиниката за рехабилитация след тридесет минути. Ще се видим утре.

Тя си тръгна, а половин час по-късно получих съобщение.

Бях забравил уговорката ни за обяд с Черил.

Натиснах бутона „запази“ на лаптопа и изтичах на ъгъла до закусвалнята на Гери.

Самата Гери беше зад касата.

— Здравей, красавецо — поздрави ме тя. — Чух, че си имаш нова приятелка.

— Закъснявам с петнайсет минути, така че настоящата може и да ми е малко ядосана, но защо мислиш, че имам нова?

— Носи се слух, че новата ни кметица се е отбила при теб на посещение тази сутрин. Не че е моя работа, но Мюриъл Сайкс е достатъчно стара, за да ти бъде майка.

— Не е твоя работа ли? Гери, всичко, което става в Деветнадесети участък, изглежда, е твоя работа. А и не се тревожи за новия ни кмет. Ако някога започна да излизам с жени на годините на майка ми, да знаеш, че ти ще си първа в списъка.

— Ех, обещания, обещания… — отвърна тя. — А сега тичай към онова сепаре, защото онзи британски компютърджия ще ти открадне доктор Черил точно под носа.

Забързах натам. Дамата от срещата ми за обяд беше преполовила малката си салата, а Мат Смит седеше на пейката срещу нея.

— Имате ли нещо против да се присъединя? — попитах аз.

— Аз няма да остана — скочи на крака Мат. — Просто ти топлех мястото и гледах някое от ченгетата наоколо да не сваля приятелката ти.

Черил спря да се храни и вдигна поглед от салатата си, но не каза нищо.

— Моята какво? — попитах аз и седнах.

— Стига, приятелю, знам, че си мислиш, че това е някаква строго пазена тайна, но не се налага да съм гений, за да забележа, че между вас двамата става нещо. Браво на вас! Фантастична двойка сте — каза той и погледна часовника си. — Май Кайли вече е на път към клиниката със съпруга си.

— Седни! — казах аз.

Той се настани до мен.

— Ти си бил истинско хранилище за лична информация — прошепнах аз. — Откъде, по дяволите, знаеш за Спенс?

Той сви рамене, приведе се напред и също прошепна:

— Работата ми е да се занимавам с информация. Какво мислиш, че означава „и“-то в „информационни технологии“? Обещавам, че на никого няма да спомена и дума за това. Казах го сега само защото знаех, че вие и двамата знаете. Това не е първото лечение на Спенс, мислиш ли, че ще се справи?

Погледнах към Черил, за да видя дали тя няма да отговори на въпроса. Нямаше обаче абсолютно никакви изгледи за това.

— Да — отвърнах аз. — Той много добре знае, че ако не се справи, ще изгуби най-прекрасната жена, която би могъл да има.

— Това е същото, което си мислех и аз, а ако Кайли Макдоналд все пак някога отново се окаже свободна… — каза Мат и направи дълга и замислена пауза, обвита във фантазии. — По дяволите, приятелю, едва ли се налага да ти казвам колко фантастична е тя.

— Не, не е необходимо — отвърнах аз, като нарочно избягвах да погледна към Черил. Стараех се да държа ума си възможно най-далеч от миналото и дори още по-далеч от бъдещето. — Не се налага.

— Ами, насладете се на обяда си вие двамата — каза Мат и стана. — Знам, че съм го казвал и преди, Зак, но поздравления за страхотната работа по случая „Хазмат“.

Той тръгна към изхода, а Черил се взря в мен, без да каже нито дума. След десетсекундно мълчание тя избухна в момичешки кикот и аз прихнах да се смея с нея.

— Е, това определено дава ново значение на фразата „странна и неловка ситуация“ — каза тя. — Ти си мислеше, че той си пада по мен, а се оказва, че си падал по Кайли. Как се почувства, като разбра това?

— Чувствам, че това е нещо, за което не искам да говоря — казах аз. — Със сигурност не и сега и с абсолютна сигурност не и в периметър от сто метра около закусвалнята на Гери.

— А какво ще кажеш за периметър от сто километра около закусвалнята на Гери? — попита тя.

— Не разбирам.

— Мисля, че съм готова да отведем тази връзка до следващото ниво — каза тя.

— Добре…

— Знам, че съм ти го споменавала и преди — каза тя и плъзна айфона си по масата към мен, — но никога не съм ти показвала снимка.

Погледнах екрана. На него се виждаше снимка на бяла къща с покрив, двор и алея, покрити със сняг.

— През лятото е още по-красиво, когато цветята разцъфнат, или през октомври, когато листата започнат да пожълтяват — каза тя.

— Това да не е къщата ти в Уудсток? — попитах аз.

— През половината от годината да. Според споразумението при развода Фред и непълнолетната му булка имат право да са там през останалата половина, но…

— Но какво?

— Няма да я използват за известно време. Бъдещата следваща мисис Фред Робинсън е бременна.

— Хм! — отбелязах аз и погладих въображаемата си брада. — И как се почувства ти, като разбра това?

— Чувствам, че е нещо, за което не искам да говоря — каза тя. — Никога. Затова би ли искал да шофираш до Уудсток тази събота и неделя, да събереш малко нападали листа, да подишаш малко извънградски въздух, да полежиш пред камината и да пиеш вино?

— Звучи почти толкова забавно, колкото и попълването на документи. Направо ми се завива свят.

— Значи ще ти хареса. Някога тази къща беше щастлива част от живота ми, а един ден изведнъж това се промени. Най-накрая съм готова отново да се върна там и отново да открия радостта, а предпочитам това да стане с теб. Е, какво ще кажеш? Става ли за този уикенд?

— Шегуваш ли се? Вече направо се питах дали въобще някога ще ме поканиш — отвърнах аз.

— Е, сега можеш да спреш да се питаш.

Аз? Да спра да се питам? Няма как да стане! Дори и в този момент се питах дали Спенс щеше да успее да се излекува и ако не успее, дали Кайли щеше да го изостави, и ако го направи, дали Мат щеше да я покани на среща, а ако пък той я поканеше…

Черил ми се усмихна, посегна през масата и без да се интересува кой може да ни гледа, взе ръката ми в своята.

Аз също й се усмихнах, покрих ръката й с длан и изтиках всички други ненужни мисли от главата си. Продължавах единствено да се питам: „Как успях да извадя такъв късмет?“.