Заключената стая

XVIII.

Якобсон беше практичен човек. Защо да нервничи напразно? Той не познаваше отблизо Булдозера Улсон, но беше слушал много за него и разбираше, че няма смисъл да се бори с него, изходът на битката беше предрешен.

Обстановката беше повече от скромна — голи стени, бюро, два стола, шкаф за папки. Даже килим нямаше.

Булдозера се носеше из стаята с ръце на гърба и наклонена глава.

— Един чисто технически въпрос — каза той. — Арестуван ли е Мауритсон?

— Не. Още не.

— Отлично. Превъзходно. В такъв случай няма какво да говорим. Ако искаш, свържи се с началника на ЦПУ. Или със заместника му, с началника на управлението.

Якобсон поклати глава. Познаваше отлично назованите босове.

— Тогава всичко е наред?

Якобсон замълча.

— Ти също ще имаш полза. Вече познаваш този тип и ще го държиш под око. И на теб ще ти свърши работа.

Якобсон се върна при Мауритсон, изгледа го продължително и каза:

— И така, Мауритсон, аз поразмислих… Ти си получил торбата от неизвестно лице, за да я предадеш на друго неизвестно лице. Всичко се случва. Няма да бъде лесно да се докаже, че казваш неистина. Накратко, ние се въздържаме от арест.

— Ясно.

— Стоката, естествено, ще конфискуваме. Ти и без това не си знаел какво пренасяш.

— Ще ме освободите ли?

— Ще те освободим, ще те освободим. При условие че се явиш на разположение на прокурора Улсон.

Булдозера сякаш беше подслушвал зад вратата — тя се разтвори и той нахълта в кабинета.

— Хайде, тръгваме. Ще си поговорим при мен.

— О, разбира се — рече Мауритсон. — С удоволствие.

— Не може и да бъде другояче — потвърди Булдозера. — Привет, Якобсон.

Якобсон ги изпрати с безучастен поглед. Той беше привикнал на всичко.

Десет минути по-късно Мауритсон беше докаран в щаба на специалната група. Посрещнаха го като почетен гост и го настаниха в най-удобното кресло, а наоколо се разположиха блестящите детективи. Колберг държеше в ръка бележката на Мауритсон.

— Дузина гащета и петнадесет чифта чорапи. За кого е това?

— Два чифта са за Мурен, а останалите са сигурно за другия.

— Той какво, с бельо ли се храни този Малмстрьом?

— Съвсем не, просто никога не дава бельото си на пране, всеки път облича ново.

— Хайде, хвърлете тая хартийка, чака ни по-сериозна работа — Булдозера плесна с длани и потри енергично ръце.

Той изгледа призивно войската си, в състава на която освен Колберг, Рьон и Гюнвалд Ларсон влизаха двама младши следователи, един експерт по сълзотворни газове, техник-изчислител и един калпав полицай на име Бу Цакрисон, когото, независимо от острата нужда от хора, всички с огромно удоволствие си го преотстъпваха един на друг за изпълнението на всякакъв вид специални задачи.

Слава богу, началникът на ЦПУ и останалите асове не се показваха след злополучния киносеанс, даже по телефона не се обаждаха.

— И така, репетираме — започна Булдозера. — Точно в шест Мауритсон трябва да позвъни на вратата. Хайде, повторете още веднъж…

Колберг изчука сигнала с пръсти по масата.

Мауритсон кимна.

— Точно така — рече той, след това добави: — Във всеки случай много прилича.

Точка — тире, пауза, четири точки, пауза, тире — точка.

— За цял живот не бих го запомнил — унило каза Цакрисон.

— Ние на теб ще ти възложим нещо друго — рече Булдозера.

— Какво именно? — заинтересува се Гюнвалд Ларсон.

От цялата група, само на него му се беше случвало да работи с Цакрисон и той не обичаше да си спомня за това.

— А аз какво ще правя? — попита техникът-изчислител.

— Там е цялата работа — отвърна Булдозера. — Кой те изпрати при нас?

— Не знам. Някой е звънял от управлението.

— Може би ти ще ни изчислиш нещо? — предположи Гюнвалд Ларсон. — Да речем, кои числа ще излязат в следващия тираж на тотото.

— Изключено — мрачно каза изчислителят. — Колко години вече се опитвам, неделя не пропускам, но без успех.

— Да изиграем отново цялата ситуация — продължи Булдозера. — Кой ще звъни на вратата?

— Колберг — предложи Гюнвалд Ларсон.

— Прекрасно. И така, Колберг звъни. Малмстрьом отваря. Той очаква да види Мауритсон с гащите, астролабията и останалите вещи. А вместо него вижда…

— Нас — избоботи Рьон.

— Точно така! Малмстрьом и Мурен са поразени. Те са измамени!

Той ситнеше из стаята, усмихвайки се самодоволно.

— След това ще притиснем и Рус. С един ход ще му дадем шах, а после мат!

Булдозера даже, не можеше да си поеме дъх от тази толкова грандиозна перспектива. Но след това веднага се върна на земята:

— Не бива да забравяме, че Малмстрьом и Мурен са въоръжени. Не е изключено от отчаяние да се хвърлят в атака. Тук ще трябва да се намесиш ти.

Той посочи експерта по сълзотворните газове.

— Освен това с нас ще има водач с куче — продължаваше Булдозера. — Кучето се хвърля…

— Как ще стане това — прекъсна го Гюнвалд Ларсон. — Кучето с противогаз ли ще бъде?

— Значи, така — нареждаше Булдозера. — Първи случай! Малмстрьом и Мурен се опитват да окажат съпротива, но срещат съкрушителен отпор, атакувани са от кучето и обезвредени от сълзотворния газ.

— Двамата едновременно? — усъмни се Колберг.

Но Булдозера вече се беше разлютил и никакви възражения не можеха да го спрат.

— Втори случай: Малмстрьом и Мурен не оказват съпротива. Полицията с пистолети в ръце нахлува в квартирата и ги обкръжава.

— Без мен — възрази Колберг.

По принцип той отказваше да носи оръжие.

Булдозера не чуваше нищо.

— Престъпниците се обезоръжават и им се слагат белезници. След това аз влизам в жилището и им обявявам, че са арестувани. После ги отвеждат.

Няколко секунди той се наслаждаваше на упоителната перспектива.

— И накрая, вариант номер три — интересен вариант: Малмстрьом и Мурен не отварят. Те са извънредно предпазливи и е възможно да не отворят, ако сигналът им се стори подозрителен. Те имат уговорка с Мауритсон, че той в такъв случай трябва да се оттегли и точно след дванадесет минути да се върне и да звъни отново. Веднага след това автоматически възниква една от двете ситуации, с които ние вече се запознахме.

Колберг и Гюнвалд Ларсон се погледнаха многозначително един друг.

— Четвърта алтернатива… — започна Булдозера.

Но Колберг го прекъсна:

— Алтернатива — това е една от две възможности.

— Не ми пречи. И така, четвърта алтернатива Малмстрьом и Мурен въпреки всичко не отварят. Тогава ние изкъртваме вратата…

— … Нахлуваме със заредени пистолети в апартамента и обкръжаваме престъпниците — въздъхна Гюнвалд Ларсон.

— Точно така — каза Булдозера. — Точно така. После влизам аз и им обявявам, че са арестувани. Чудесно. Запомнили сте всичко дума по дума. Е, струва ми се, че всички варианти са изчерпани?

Мълчание. Само Цакрисон измърмори:

— Има и пета алтернатива — гангстерите отварят вратата, покосяват ни с автомати заедно с кучето и се омитат.

— Глупости — рече Гюнвалд Ларсон. — Първо, Малмстрьом и Мурен са задържани неведнъж и никой още не е пострадал. Второ, те са само двама, а пред вратата ще има шестима и едно куче, до стълбите още десет, на улицата двадесет и освен това един прокурор на тавана или където на него му се стори най-удобно.

Цакрисон се обърка, но въпреки това добави мрачно:

— На този свят в нищо не можеш да бъдеш сигурен.

— Разположението на жилището, входовете и изходите са ви известни — заключи Булдозера. — От три часа къщата е под наблюдение. Както можеше да се очаква, всичко е спокойно. Малмстрьом и Мурен даже не подозират какво ги очаква. Господа, ние сме готови.

Той извади от джобчето на жилетката си старинен сребърен часовник, щракна капачката и каза:

— След тридесет и две минути ние ще нанесем удара… Предполагам, че хер Мауритсон едва ли ще иска да се присъедини към нас? Или искате да се видите с приятелите си?

Мауритсон сви рамене.

— В такъв случай ви предлагам да изчакате спокойно в това здание, докато ние проведем операцията. Хер Мауритсон е бизнесмен, аз също в известен смисъл съм бизнесмен, така че той ще ме разбере. Ако неочаквано се окаже, че сте ни излъгали, тогава ще се наложи да преразгледаме нашето съглашение.

Мауритсон кимна.

— Бива — каза той. — Но аз съм сигурен, че те са там.

— Според мен хер Мауритсон е мръсник — произнесе Гюнвалд Ларсон в пространството.

Колберг и Рьон още веднъж прегледаха плана на апартамента, начертан по думите на Мауритсон. След това Колберг сгъна листчето и го сложи в джоба си.

— Е, да вървим — каза той.

Мауритсон се обади:

— За бога, имайте предвид, че Малмстрьом и Мурен са по-опасни, отколкото вие си мислите. Дано не тръгнат на пробив. Не рискувайте напразно.

— Добре, добре — отвърна Колберг. — Няма.

Гюнвалд Ларсон погледна неприязнено Мауритсон.

— Разбира се, хер Мауритсон би предпочел да пречукаме приятелите му, в такъв случай той няма да трепери цял живот за жалката си кожа.

— Исках само да ви предупредя — възрази Мауритсон. — Напразно се обиждаш.

— Млъкни, нищожество — изръмжа Гюнвалд Ларсон.

Той не допускаше фамилиарничене от хора, които презираше. Независимо от това дали са доносчици или началството от ЦПУ.

— Всичко е готово — нетърпеливо се намеси Булдозера. — Операцията започва. Да вървим.

В къщата на Данвиксклипан всичко се оказа точно така, както го описа Мауритсон. Дори такъв детайл като табелката с името „С. Андерсен“ на вратата на апартамента.

Отляво и отдясно на вратата се прилепиха до стената Рьон и Гюнвалд Ларсон. Двамата държаха в ръце пистолети, Гюнвалд Ларсон — своя личен „Смит и Уесън 38 мастер“, а Рьон — обикновен „валтер“, калибър 7,65. Точно пред вратата стоеше Колберг. Стълбата зад гърба му беше наблъскана с хора; тук бяха и Цакрисон, и експертът по газовете, и водачът с кучето, и двамата младши следователи, и нисши чинове с автомати и непробиваеми жилетки.

По всички данни Булдозера Улсон се намираше в асансьора.

„Божичко, колко много оръжие“ — помисли си Колберг, докато следеше с очи секундарника на часовника на Гюнвалд Ларсон; самият той не беше въоръжен.

Оставаха тридесет и четири секунди…

Часовникът на Гюнвалд Ларсон беше първокласен, той измерваше времето с изключителна точност.

Колберг не изпитваше никакъв страх. Той беше прослужил твърде много години в полицията, за да се страхува от такива типове като Малмстрьом и Мурен.

Интересно, за какво ли говорят и мислят те там със своите запаси от оръжие и гащета, с планините от пастет и хайвер?

Шестнадесет секунди…

Единият от тях, изглежда Мурен, ако се съди по думите на Мауритсон, е голям чревоугодник. Тази слабост можеше да се прости, самият Колберг обичаше да си похапва вкусно…

Осем секунди…

Какво ще стане с това имане, когато на Малмстрьом и Мурен им сложат белезниците и ги отведат? Може би Мурен ще му продаде запасите си на добра цена? Или това ще бъде закупуване на крадени вещи?..

Две секунди.

Секунда.

Нула.

Той натисна копчето на звънеца с показалеца на дясната си ръка.

Точка — тире, пауза… четири точки … пауза… тире — точка.

Всички замряха в очакване.

Някой въздъхна шумно.

След това изскърца нечия обувка.

Цакрисон звънна с пистолета. Да звъннеш с пистолет — това вече не всеки го може!

А зад вратата нито звук. Изминаха две минути.

Според плана трябваше да изчакат още десет минути и отново да повторят сигнала.

Колберг вдигна дясната си ръка в знак да освободят площадката. Подчинявайки се на жеста, Цакрисон и водачът с кучето се изкачиха няколко стъпала нагоре, а експертът по газовете се спусна надолу.

Рьон и Гюнвалд Ларсон останаха по местата си.

Колберг помнеше добре плана, но не по-малко добре знаеше, че Гюнвалд Ларсон съвсем няма намерение да следва набелязаната схема. Затова и се дръпна встрани. Гюнвалд Ларсон застана пред вратата и я изгледа. Нищо, ще се справи…

Гюнвалд Ларсон беше луд по разбиването на врати и почти винаги вършеше това твърде успешно. Но Колберг беше по принцип противник на такива методи, затова той поклати отрицателно глава и с цялото си лице изрази неодобрение. Както и трябваше да се очаква, неговата мимика нямаше никакво въздействие. Гюнвалд Ларсон отстъпи няколко крачки и се опря с дясното си рамо на стената. Рьон се приготви да подкрепи маневрата му. Гюнвалд Ларсон приклекна едва-едва и се напрегна, изнасяйки напред лявото си рамо — жив таран, тежък сто и осем килограма и висок сто деветдесет и два сантиметра. Разбира се, Колберг, щом нещата взеха такъв обрат, също се приготви. Обаче никой не можеше да предвиди това, което се случи през следващата минута.

Гюнвалд Ларсон се хвърли върху вратата и тя се отвори с такава лекота, сякаш изобщо не беше съществувала.

Понеже не срещна никаква съпротива, Гюнвалд Ларсон влетя в квартирата, профуча наведен през стаята, като откъснат от ураган подемен кран, заби глава в прозореца и облян в кръв падна като подкосен. При това той нарани коляното си и крачолът му също се обагри в ален цвят.

Рьон се движеше не така чевръсто, но все пак успя да прекрачи прага на апартамента точно в този момент, когато вратата се върна обратно на скрибуцащите си летящи панти. Тя го цапна с все сила по челото, той изтърва пистолета си и падна по гръб на стълбищната площадка.

Щом като вратата се разтвори за втори път след стълкновението с Рьон, в жилището нахлу Колберг. Като обхвана с един поглед стаята, той разбра, че в нея, ако не се брои Гюнвалд Ларсон, няма жива душа. Тогава той се зае с приятеля си и започна да го свестява.

В това време Рьон, замаян леко от удара в главата, прекрачи прага и затърси изтървания си пистолет.

След него на вратата се показа Цакрисон. Той видя Рьон с разбито чело и лежащия на пода пистолет. Видя също така Колберг пред прозореца и окървавения Гюнвалд Ларсон. И закрещя:

— Не мърдайте! Полиция!

След което стреля във въздуха и улучи стъкленото кълбо под тавана. Лампата се пръсна на парченца с оглушителен трясък.

Цакрисон се обърна кръгом и отново стреля.

Вторият куршум прелетя през отворената врата на банята и проби някаква тръба. Дълга струя вряла вода удари право в стаята и обля Цакрисон по лицето.

Помещението мигновено се напълни с пара.

След това в жилището проникна полицай в синьо-зелена непробиваема жилетка, с автомат в ръце, но се спъна в краката на Рьон и се пльосна с целия си ръст на пода. Автоматът му се изтърколи с грохот в далечния ъгъл.

Гюнвалд Ларсон седеше на пода без сили. Но главата му работеше и той стигна до ясен извод. Първо, в апартамента нямаше никой: нито Малмстрьом, нито Мурен, нито който и да било друг. Второ, вратата не беше заключена и най-вероятно изобщо не е била захлопната, както трябва.

Тогава Гюнвалд Ларсон вдигна ръка и извика:

— Свършвайте, дявол да го вземе…

Но „газовщикът“ схвана този вик за команда и хвърли една след друга в стаята две бомби със сълзотворен газ. Те паднаха на пода между Рьон и водача на кучето и веднага се взривиха.

Разнесе се още един изстрел; не можа да се установи точно кой е стрелял, най-вероятно това да е бил водачът на кучето. Куршумът попадна в рамото на „газовщика“.

Колберг се опита да извика: „Предаваме се! Предаваме се!“ но от гърлото му излезе само прегракнало хъркане.

Газът се разпространи мигновено из жилището, смесвайки се с парата и барутния дим.

Пет човека и едно куче стенеха, плачеха и кашляха в отровната мъгла.

Шестият човек седеше на стълбището и виеше тихо, като притискаше длан към лявото си рамо.

Някъде отгоре притича възбуденият Булдозер.

— Какво има? Какво става тук? — питаше той.

През мъглата от жилището долитаха зловещи звуци. Някой скимтеше, някой викаше за помощ с приглушен глас, друг псуваше мръсно.

— Престани! — изкомандува Булдозера, като се задави от газа и се закашля.

Той заотстъпва по стъпалата нагоре, но газовият облак тръгна след него. Тогава Булдозера се изпъчи и хвърли страшен поглед към едва различимата врата.

— Малмстрьом и Мурен — властно извика той, обливайки се в сълзи. — Хвърлете оръжието и излезте! Ръцете над главата! Вие сте арестувани!