Екстаз в пустинята

23

— Какво? Брат ми е тук? — извика Алън с развълнуван глас. Столът му тупна на пода, когато той скочи на крака. — Слава на Аллаха! Защо веднага не ми казахте?

Учудена от начина, по който той реагира на думите й, Софи само го зяпна. Ако можеше да се вярва на този млад мъж, а тя нямаше причина да се усъмни, двамата зеленооки красавци бяха братя.

— Извинявайте, господине, нямах представа, докато не ми казахте. Погрижих се за него, когато се напи. Сложих го в стаята до кухнята, там сигурно ще го намерите да спи като бебе.

— Софи, дай да те целуна! — възкликна Алън и млясна бузата й за огромно нейно смущение.

Обърна наопаки джобовете си, събра всички налични монети и ги пъхна в шепата на стреснатото момиче. Това беше цяло съкровище, повече, отколкото някога беше виждала в живота си, дори напълно достатъчно, за да напусне „Настръхналата гъска“ и да се върне в селцето, където беше родена. Имаше там едно момче… не, вече мъж, който таеше нежни чувства към нея…

Софи благодари с объркани думи на Алън, мушна в джоба си монетите, преди той да е размислил, и се забави само колкото да му посочи тясната врата, едва видима в дъното на общото помещение.

Посягайки към дръжката на вратата точно когато Марк я натисна отвътре, Алън отлетя назад, отхвърлен от силния тласък на брат си.

— Алън! — извика Марк, подхващайки брат си, който залитна. — Какво, по дяволите, правиш тук?

— И аз мога да те питам същото, братко — отвърна почти троснато Алън. — Ужасно изглеждаш — добави той, оглеждайки критично наболата брада на Марк и раздърпаните му дрехи. — Готов ли си сега да се върнеш при Криста? — Многозначителният му тон издаваше силното му неодобрение и една издайническа червенина плъзна нагоре по шията и лицето на Марк.

— Повече от готов съм, Алън. Надявам се Криста да ми прости, че се държах като ревнив глупак. Обичам тази жена дори повече от живота си. Още повече сега, когато носи детето ми. Ще я помоля да се омъжи за мене и бих искал ти да си ми свидетел.

— Това щастливо събитие няма да се случи, ако не побързаме — дойде до слуха му загадъчният отговор на Алън.

— Какво искаш да кажеш? — запита с рязък тон Марк.

— Криста, Елиса и Ленор заминават от Лондон за Франция след един час. Тя е разочарована от тебе, Марк, и мога да кажа, че не съм склонен да я обвиня за това.

— След един час — повтори Марк с празен поглед. Изведнъж думите на Алън проникнаха в замъгления му мозък и го подтикнаха към действие. — Не!

— Страхувам се, че е така, братко, и ако не побързаме, ще стане твърде късно.

Думите на Алън извадиха Марк от вцепенението.

— Да тръгваме! Ще бъда глупак, ако оставя Криста отново да се отдели от мене. Твърде много я обичам, за да я загубя. Но първо искам да възнаградя ханджийката.

— Аз вече се погрижих за момичето — подвикна Алън през рамо, затичан към вратата. — И ако не греша, я виждам вече да бърза по улицата. Надявам се да намери по-добър живот.

Омар ги пресрещна точно пред „Настръхналата гъска“ и издаде радостен вик, когато видя Марк, доста изпомачкан, но явно невредим. Изслуша кратките обяснения на Алън и тримата хукнаха към пристанището, което за щастие се намираше съвсем наблизо.

Задъхани от тичането, те стигнаха навреме до реката. С питане намериха мястото, където беше стоянката на „Крал Хенри“, но видяха разгънатите му платна да се пълнят с поривите на свежия бриз, докато корабът бавно се отдалечаваше от брега. Облечени в бяло моряци тичаха насам-натам по палубата, разправяйки се с въжетата, и бяха твърде заети, за да чуят неистовите викове на Марк и да забележат жестовете му. Той гледаше смутено изпънатите платна на кораба, който се отдалечаваше все повече и повече.

— Не! — извика Марк негодуващо. — Няма да го допусна!

Алън помисли, че е полудял, когато брат му вдигна ръце и се хвърли във водата, не разбираше какво е намислил, докато не стана твърде късно, за да го спре. Марк изплува от черните дълбини, плюейки вода, и силните му загребвания го понесоха към пенещата се следа, която оставаше след кила на „Крал Хенри“.

Алън и Омар, шокирани, се спогледаха смутено, после се разбраха с едно кимване и само след секунди последваха смелия пример на Марк.

— Глупаци! — изрева той, заглушаван от плисъка на водата. Ухилен до уши, Алън се съгласи, а Омар надигна глава и изцвили от смях, тръпката на приключението бе разпалила кръвта му. На кораба изведнъж се вдигна шум, когато неколцина моряци се втурнаха към парапета и ги загледаха с върховно учудени физиономии. След няколко безуспешни опита, при които ръцете им едва не се откачиха от раменете, тримата се видяха изтеглени горе на палубата. Марк се приземи пръв, последван от Алън, а Омар ги следваше плътно. Накрая тримата застанаха в една все по-разширяваща се локва, глупаво ухилени и тупащи се взаимно по гърбовете.

— Какво означава това? — разфуча се един набит мъж, облечен в безупречна униформа с блестящи позлатени копчета.

— Искам да наема каюти за трима души до Марсилия — изрече Марк с възможно най-голямата увереност, каквато можеше да изцеди от себе си наред с капещата от върховете на пръстите му вода.

— Да не сте полудели? Това не е пътнически кораб. „Крал Хенри“ е правителствен пакетбот и изпълнява поръчения на краля. Веднага ще бъдете свалени на брега с лодка. Никога не съм виждал човек да се качва на борда по този необичаен начин.

Той излая една отсечена заповед и моряците веднага хукнаха да я изпълнят. След секунди платната се спуснаха надолу и корабът спря с рязко потреперване, само водата леко се плискаше край кила му, полюшвайки го върху вълните.

— Капитане — замоли се Марк с помирителен тон, — наложително е да остана на борда. Ще ви възнаградя прилично за съдействието ви.

— Марлборо, какво правите тук?

Марк се извърна, поглеждайки заплашително към изстъпилия се напред Брайън Кент.

— Познавате ли този човек, господин Кент? — запита капитан Аштън.

Почти изгубил дар слово при вида на Марк — все така самоуверен въпреки стичащите се от него потоци вода, — той заекна:

— Т-този човек е Марк Карингтън, дук Марлборо. Двамата с него са брат му и камериерът му.

— Дук Марлборо! — Ако Брайън бе осъзнал как щеше да помогне на каузата на Марк, щеше да си прехапе езика, преди да произнесе това име. Капитан Аштън беше чувал за Марлборо. И кой ли не беше чувал? — Дядо ви беше приятел на краля, нали?

— Привилегия, на която продължавам да се радвам — излъга убедително Марк.

Макар че се бе срещнат веднъж с краля, той нямаше с него такива сърдечни взаимоотношения, каквито бе имат дядо му, но не беше необходимо капитанът да знае това.

— Е — избъбри Аштън, явно изпитващ дълбоко уважение към аристокрацията, — предвид ранга ви, ваша светлост, бих могъл да намеря на борда място за вас и спътниците ви. Аз съм капитан Аштън.

— Вижте какво! — извиси глас Брайън, който най-накрая бе успял да се опомни. — Настоявам да свалите тези хора на брега.

— Настоявате? — изсъска Марк, като погледна над ястребовия си нос към разфучалия се Брайън. — Не ви ли предупредих да стоите далече от Криста? Карате ме да употребя насилие и ви уверявам, че няма да ви бъде приятно.

— Не знам какво става тук, ваша светлост, но трябва да управлявам поверения ми кораб — коментира сухо капитан Аштън. — Тук като че ли се разискват лични въпроси, затова ще ви оставя да се разберете помежду си.

Той издаде няколко отсечени заповеди и застаналите наоколо моряци, които ги зяпаха с интерес, бързо се разпръснаха и се заеха със задълженията си. Засуетиха се и отново вдигнаха платната, които увиснаха, готови да поемат и най-слабия повей, който да ги изпъне.

— Какво правите на борда на „Крал Хенри“, Кент? — запита Марк, а в гласа му ясно прозвуча заплаха.

— Чух, че сте изчезнали, а и брат ви беше доста обезпокоен — обясни той предпазливо. — Предположих, че сте променили намеренията си спрямо Криста. Със сигурност не можете да обвинявате никой мъж, който побърза да заеме мястото ви. Тя е много привлекателна жена. И ако нямате намерение да се жените за нея, защо да не заема вашето място в леглото й? Ако накърненото благо е било достатъчно добро за един дук, защо аз да му намирам недостатъци?

Нехайните думи на Брайън изтръгнаха стон от устните на Алън, защото той много добре знаеше колко лесно избухва брат му, когато бъдеше разгневен.

— Мисля, че казахте достатъчно, Кент — изрече със стиснати зъби Марк.

Брайън дръзко вдигна рамене.

— Ще бъда щастлив да изтръгна Криста от ръцете ви, Марлборо. Вие, разбира се, сте наясно, че само бог знае с колко мъже е спала тя. Жена с големия опит на Криста едва ли заслужава вашето знаменито име. Лейди Уилоу би била доста по-добър избор за вас. — забеляза той, започвайки все повече да се ентусиазира.

Не разбираше, че от мига, когато произнесе първите си думи, присъдата му беше подпечатана.

— Какво мисли Криста за вашето великодушно предложение?

— Ако подходя правилно към въпроса, тя скоро ще се съгласи. Трябва й съпруг, а аз бях избран от родителите й. Ако не се бяхте появили вие, отдавна щяхме да сме се оженили, дори може би щяхме да имаме и дете. Като се вземе предвид опетнената й репутация, кандидати за ръката й практически не се намират.

Червени точки от гняв избухнаха пред очите на Марк и той се нахвърли върху Брайън. Неподготвен за яростната му атака, Брайън залитна назад и тежко се стовари на палубата. Само за секунди Марк се озова над него.

— Криста е твърде добра за такива като тебе, копеле такова! — изрева той, а тежките му юмруци подчертаваха думите му още по-силно.

Макар че Брайън беше почти толкова висок, колкото и Марк, нетренираните му мускули го направиха лесна плячка за превъзходно дисциплинираното тяло на Марк. Зашеметеният Брайън бе обездвижен само с един-два силни, добре прицелени удара и дори не можеше да му отвърне. Когато Алън разбра, че Брайън няма да понесе ударите на брат му, той даде знак на Омар и двамата успяха да издърпат Марк настрани.

— Стига му толкова, братко — започна да го успокоява Алън, докато Марк се мъчеше да се освободи.

Омар помогна на Брайън да се изправи. Изпомачкан и насинен, той се хвана за парапета, за да не се строполи отново на палубата. Но Марк още не беше свършил. Отхвърли ръцете на Алън и отново се хвърли към Брайън. Той извика, когато се видя вдигнат във въздуха за един ужасен миг, преди да се озове в пенещата се вода отвъд борда. Всичко стана толкова бързо, че нито Омар, нито Алън успяха да попречат на Марк да раздаде мигновено правосъдие. Двамата само загледаха как Брайън цопва във водата и после отчаяно се мъчи да изплува на повърхността.

Когато чу ужасения вик и силния плясък, капитан Аштън дотича тъкмо навреме, за да види как главата на Брайън се показва над водата.

— Какво означава това? — запита той, доста разтревожен от обрата на събитията. — Какво стана с господин Кент?

— Господин Кент изведнъж реши, че вече не иска да пътува с вашия кораб, капитане — проточи Марк, ужасно развеселен въпреки намръщената физиономия на капитана. — Вижте — посочи надолу, — той вече се качи на една от онези лодчици, с които тукашните ловят риба.

Брайън, невредим, се прехвърли със сърдит вид през борда на една малка рибарска лодка и започна да изстисква водата от дрехите си, като не пропусна да размаха юмрук към „Крал Хенри“, чиито платна изведнъж се издуха и го понесоха под поривите на вятъра.

— Това е във висша степен нередно — избъбри капитан Аштън, изкаран от равновесие.

Подобно нещо никога не се беше случвало на борда на кораба му. Само титлата на Марк и твърденията, че е приятел с краля, възпряха Аштън да не го окове във вериги. Но докато ставаше въпрос само за накърнената гордост на Кент, Аштън реши да пренебрегне необичайните методи на дука да се разправя с човек, когото очевидно никак не харесва. Самият той не харесваше особено много доскорошния си пътник.

— Ще бъдете щедро възнаграден заради възможните закъснения в графика ви, капитане — обеща Марк, надявайки се да успокои с това настръхналия кралски служител. — Щом стигнем Марсилия, там ще имам достатъчно средства, за да платя пътуването на трима ни и да ви обезщетя заради неудобствата, които ви причиних.

Донякъде умилостивен, капитан Аштън отвърна:

— Имаме няколко пътнически каюти на борда на „Крал Хенри“. Вече опразних моята каюта заради една дама, но съм сигурен, че офицерите ми няма да имат нищо против да се посместят, за да настаним и вашата компания. Почакайте тук, докато дам необходимите нареждания — и той понечи да се отдалечи.

— Капитане, почакайте! — извика Марк и бързо хвана за ръката озадачения Аштън, който въпросително вдигна вежди.

Веждите му се вдигнаха още повече, когато чу смайващата молба на Марк.

Отначало се възпротиви, но когато Марк продължи да говори, лицето му доби замислено изражение. След това се засмя, кимна в знак на съгласие и се отдалечи, подсмихвайки се под мустак. Това пътуване щеше да даде материал за оживени клюки след завръщането му в Лондон.

Сама в каютата си, Криста нямаше и най-малка представа какво става горе на палубата. След като се увери, че Елиса и Ленор са добре настанени, тя се оттегли в собствената си просторна каюта, която капитанът така любезно бе опразнил, за да й я предостави. Тя беше разположена на кърмата и Криста особено много хареса двата високи прозореца, които гледаха към тясна тераса, оградена с парапет, така че тя можеше да излиза навън и да се наслаждава на бушуващото под погледа й море. Сега стоеше там, замислена върху живота си и ударите, които й бе нанесла съдбата. Не чу нито отварянето на вратата, нито леките стъпки по пода, постлан с килим.

Когато едни силни ръце обгърнаха тънката й талия и я притиснаха към едно здраво тяло, тя изпъшка възмутено. Все още разсърдена от предположението на Брайън, че щяла много да се зарадва, като го види на борда на „Крал Хенри“, тя кипна, предполагайки, че Брайън си е позволил да влезе неканен в каютата й. Нима не беше разбрал, че никога няма да го приеме за свой съпруг, дори ако Марк не я иска?!…

— По дяволите, Брайън, какво…

Думите замряха, когато ръцете около нея се стегнаха още повече и едва не изкараха целия въздух от гърдите й. Тя се извърна рязко и стреснатият й поглед срещна две неотклонно вгледани в нея изумрудени очи.

— Съжалявам, че те разочаровах — отрони през зъби Марк, — но твоят приятел вече не пътува на борда на „Крал Хенри“.

— Вече… — И изведнъж тя се изсмя неудържимо. — Какво си му направил, да не си го хвърлил във водата?

— Точно така — засмя се широко Марк и отпусна талията й. — Да не би да съжаляваш, Криста? Той няма право да краде това, което е мое.

— А аз това ли съм, Марк? Твоя ли съм? Или ме искаш само когато ти е изгодно? — запита тя с нотка на огорчение.

— Имаш пълното право да ми се сърдиш, любов моя, но трябва да признаеш, че ме предизвика да действам така. Защо напусна Лондон, когато изрично те помолих да не го правиш?

— Нима си очаквал да седя и да те чакам да се съвземеш? Имам чувството, че съм отишла в ада и сега се връщам оттам. Знаех, че ще се върнеш, когато разбереш, че ти си единственият, който може да е бащата на моето дете, но не съм и предполагала, че толкова дълго няма да те има. Започнах да подозирам, че си се върнал при Уилоу. Именно тогава реших, че нямам нужда от тебе и от никакъв мъж изобщо. Достатъчно богата съм, за да отгледам нашето дете без твоята помощ.

— Сигурна ли си, че не ме искаш, любов моя? — запита той с дързък и самоуверен вид. — Мислиш ли, че ще ти позволя да ме лишиш от детето ми?

Сърцето й подскочи и пулсът й заби диво, тя се опита да се пребори със завладяващата я жажда да усети изцяло близостта му. Но проклета да бъде, ако му позволеше да изпита удовлетворението да разбере колко лесно може да я има в прегръдките си, въпреки упоритата й съпротива.

— Ако те беше грижа за детето ти, щеше да се зарадваш, а не да се започнеш да се съмняваш — натърти тя с горчивина в гласа.

— Извинявам се заради това, Криста, но моля те, опитай се да разбереш чувствата ми. Разяждаше ме непоносимата мисъл, че си бременна и заминаваш с Кент. Ако детето беше мое, нямаше да помислиш да направиш такова нещо. Така се разярих, че не можех повече да остана в една стая с тебе. Поиска ми се да се самоунищожа и отидох да се напия. Но още преди да стигна в хана, разбрах грешката си и проклех налудничавата си ревност. Бях те наранил ужасно и само се молех да ми простиш. Тогава обаче възкръснаха кошмарите ми, припомних си безсмислената смърт на майка си и баща си, Абдулла, загубата на бейлика… и болката в мене стана така неудържима, че само съдържанието на бутилката можеше да я уталожи. После съм изпаднал в безпаметство и се свестих едва днес, когато Алън ме намери. За мой ужас научих, че всеки момент ще отплаваш за Франция.

— Ти ме изостави, Марк — обвини го с навъсено лице Криста. — Не съм сигурна, че мога да ти простя. Дори не съм сигурна и че… че още те искам.

Думите й не звучаха убедително, но Марк беше толкова уверен в любовта й към него, че това нямаше значение. Добре щеше да бъде и той поне мъничко да се поизмъчи от същите съмнения, които я бе накарал да изпитва.

— О, ти ме искаш, сладка моя сирена, също толкова, колкото и аз тебе — прошепна той.

Очите му я обгърнаха с пронизващ горещ поглед. Упоителен като най-чистото бренди. Само като я гледаше, той почувства силна жажда и неутолим копнеж.

Бавно и решително устата му срещна нейната в една дива целувка, свирепа и нетърпелива. Настоятелните му устни разтвориха нейните и езикът му се пъхна властно в кадифената мекота на устата й, изтръгвайки от Криста стонове, които тя напразно се мъчеше да възпре, но които не успяваше да потисне. Целувката сякаш траеше цяла вечност. И когато тя започна да се задушава от липса на въздух, той се отдръпна, пронизвайки я с нетрепващия си поглед. Задъхано очакване се възцари помежду им, натежало от обещания, също като топлия вятър, който духаше от морето. Когато погледите им се впиха един в друг, гневът на Криста се стопи в желание; любовта, която изпитваше към този изключителен мъж, избухна в нея като един дълбок, неутолим глад и тя се хвърли в ръцете му, за да остане там завинаги.

Марк нямаше нужда от подтикване, докато изтръпналите му пръсти развързваха връзките на гърба на роклята й, а когато като по магия корсажът се свлече надолу, пред очите му се разкриха гладки рамене и сметаново бели заоблени гърди. С едно движение на китката той освободи връзките на ризата й и нетърпеливите му ръце я отхвърлиха настрана.

Горещата изкусителна плът изтръгна стон от устните му и той обхвана меките възвишения с коралови връхчета, за да ги поднесе към устата си, наслаждавайки се жадно първо на едното зърно, а после и на другото. С все още ненаситен глад той копнееше да я види напълно гола в прегръдките си, за да се наслади на всеки инч от възхитителното й тяло, затова без никакво забавяне я освободи от останалите й дрехи.

Жадувайки да усети топлата повърхност на кожата му под пръстите си, Криста разкъса ризата му, забелязвайки разсеяно, че от нея се стича вода.

— Марк, ти си мокър! Как…

— По-късно, любов моя — изшептя той накъсано, като се освобождаваше от прилепналите мокри панталони. — Толкова отдавна беше, че нямам търпение да се любя с тебе.

Застанал в дръзката си голота пред нея, той я накара да изтръпне от гледката на неприкритата му мъжественост и мускулеста здравина, погледът и се плъзна по широките му рамене, тънката талия и стройните хълбоци. Гъсти къдрави косми обсипваха гърдите му и се спускаха към слабините, където мъжествеността му пулсираше от вътрешен живот.

Благоговейният поглед, който тя му отправи, накара една усмивка да се появи на устните му, защото и той беше поразен от невероятната й голота. Изправена на пръсти, извила гръб, допряла връхчетата на гърдите си до него, тя беше отговорът на всичките му мечти и желания. Като пеперуда, привлечена към пламък, очите му се спряха върху сребристия триъгълник, увенчаващ бедрата й, и слабините му изтръпнаха в сладко предчувствие.

Марк я грабна на ръце и внимателно я положи в средата на капитанското легло, коленичейки пред нея. С лека въздишка устните му плениха нейните, езикът му се пъхна дълбоко в устата й, напирайки, вкусвайки, извличайки сладостта й. Той изведнъж усети, че изкусителната територия на гърдите й го примамва за още по-невероятно еротично изследване. И той започна да я дразни и възбужда с ръце и устни, засмуквайки зърната й дълбоко в устата си, галейки чувствителните връхчета с грапавината на езика си.

Един стон се изтръгна от устата й, когато устните му се спуснаха по-надолу, проправяйки огнена пътека по шията й, по плоския корем и заоблените хълбоци, а после между възхитително оформените бедра, за да почувства най-накрая изследващия му език да намира скритото съкровище, което бе крайната му цел. Криста ахна, когато почувства настоятелния му език да нахлува с интимна ласка във влажната й топлина. Когато той леко разтвори краката й, тя с готовност се подчини на неизречената му подкана, позволявайки му да я задоволи по какъвто иска начин. Започнаха да я заливат неописуеми усещания, докато се извиваше и стенеше под преливащата му от любов атака. И тогава тя се озова някъде отвъд луната, на половината път до звездите. В мисълта й нямаше нищо, тялото й се превърна в маса от трептящи емоции.

Още замаяна от невероятната любов на Марк, Криста го усети да се надига и да притиска устни към нейните, изваждайки я от унеса, за да я хвърли отново във вихъра на подновените вълнения. Нейният собствен вкус по устните му я възбуди извън всякакви граници и тя се вкопчи в твърдите възвишения на седалището му, притискайки го към себе си, докато масивната му мъжественост навлезе безпрепятствено в онова място, което най-много копнееше за ласките му.

Обуздавайки с мъка страстта си, бавно и с огромно търпение и учудващо самообладание Марк възбуждаше Криста така, че тя започна да се моли да я пусне.

— Още не, любов моя — прошепна той, докато я целуваше така, че цялото й тяло започна да трепти и да пламти.

Но Криста не можеше вече да понесе нито миг повече това изключително мъчение и само желаеше час по-скоро да стигне до възвисяващия му завършек. Тя сграбчи мъжествеността му и го дръпна към себе си и точно в този миг задръжките му отлетяха от нежния й, възбуждащ допир. Двамата стигнаха едновременно до кулминацията в едно диво, експлозивно взаимно отдаване, което нищо не можа да възпре. Тя се притискаше страстно към него, докато той се движеше неистово в нея, утолявайки най-сетне сладката болка, която туптеше в самата му сърцевина. Той се любеше с нея опитно и настойчиво, тя го чувстваше твърд и възбуден в себе си, стягаше мускулите си и искаше от него всичко, което можеше да й даде. Не остана разочарована, когато той я изпълни изцяло, галейки неуморно нежната й плът, до пълно изтощение.

— Марк, обичам те! — извика Криста, като го стискаше силно в люлката на бедрата си, докато в същото време светът излиташе от орбитата си.

— Ти си моя, сладка сирена — изстена Марк в отговор. — Не си и мисли да ме изоставиш.

Думите отлетяха от съзнанието му, когато усети как спазмите разтърсват стройното й тяло; бурната й кулминация отключи неговата и той отново се гмурна в нея и потрепери, заливан от вълните на собствения си разтърсващ екстаз.

Изтегнати голи в разхвърляното легло, с преплетени ръце и крака, отново намерилите се любовници се отпуснаха в прегръдките на умората. Почти след час Марк се събуди пръв и се загледа в Криста с такава нежност, каквато не бе изпитват никога досега в живота си. Тя не само беше жената, която той обичаше, но носеше и неговото дете и това я правеше още по-скъпоценна в очите му. Погледът му се плъзна с тревога към гладкия й корем, страхуваше се, че неистовото им любене може да се е отразило на детето.

Тялото й беше още толкова стройно, че му се струваше невъзможно в нея да расте дете. С нежна почуда Марк положи ръка върху леката издутина на корема й, бленувайки за възхитителната перспектива да стане баща. Син или дъщеря, нямаше значение, стига само Криста и детето да преживеят това изпитание.

Криста отвори стреснато очи и с изненада откри Марк да се взира в нея с благоговение, докато ръката му леко разтриваше мястото, където се развиваше семето, хвърлено от него. Навлажни устните си и изрече:

— Когато си тръгна така, аз помислих… предположих, че…

— Че не искам дете? — довърши думите й Марк. — Съвсем естествено предположение, като се има предвид по какъв начин позволих на ревнивия си характер да замъгли мисленето ми. Но се надявам, че успях задоволително да ти обясня всичко. Знам, че носиш моето дете, и не бих могъл да бъда по-щастлив.

Макар че думите му напълно разсеяха съмненията й, Криста се замисли. Внезапно и хрумна, че Марк не споменава нищо за брак. Да не би да възнамерява и занапред да я държи само като любовница? Той като че ли не забеляза замислянето й, докато продължаваше да гали корема й с глупава усмивка, която изви нагоре ъгълчетата на устата му.

Тогава едно дискретно почукване прекъсна приятните му блянове.

— Кой е? — обади се Криста, усмихвайки се на гримасата на Марк, предизвикана от ненавременното прекъсване.

— Аз съм, Елиса. Алън каза да кажа на Марк, че му е намерил дрехи. Чака го в каютата на първия помощник.

— Дрехи ли? Че откъде е намерил дрехи като за мене? — запита Марк. — Със сигурност не и от капитана, той е поне една глава по-нисък от мене.

— Струва ми се, че господин Кент си е оставил сандъка, пълен с дрехи, когато си тръгна оттук така… внезапно — отвърна Елиса, почти задавяйки се от смях.

— Алън също е тук, на „Крал Хенри“? — запита смаяна Криста. — Как се озовахте вие двамата на кораба? Бях на палубата, докато не изтеглиха дъската, и не видях никого от вас. — Изведнъж тя си спомни за мокрите му дрехи. — Марк! Не си го направил! Вие с Алън сигурно не сте скочили в Темза, нали?

— Любов моя, ние с Алън не само доплувахме, за да стигнем „Крал Хенри“, но и Омар се поддаде на лудостта, която ни беше обзела. Сега вече знаеш какво съм способен да направя, за да си върна това, което е мое.

— Марк, ти си луд, но аз и така те обичам.

Глупаво ухилен, той се обърна към вратата и извика на Елиса, която още стоеше отвън:

— Кажи на Алън, че веднага отивам при него. После кажи на капитана, че ще се срещнем с него на палубата, щом се облека както трябва.

Криста, озадачена, запита:

— Какво ще правиш, Марк? Какво става тук?

С победоносна усмивка Марк отвърна:

— Ще пратя Ленор да ти помогне с обличането. Сложи си най-хубавата рокля.

— За какво говориш? Защо трябва да си обличам най-хубавата рокля?

— Нали искаш да изглеждаш възможно най-красива на сватбата ни? Помолих капитан Аштън да извърши церемонията. Побързай, скъпа. Не мога да дочакам мига, когато законно ще бъдеш моя.

— Ти… ти искаш да се ожениш за мене? Сега?

— Нима не ти казах точно това? — запита той възбудено.

— Но аз мислех… Не бях сигурна какви са ти намеренията.

— Намерението ми винаги е било да те взема за своя съпруга. Никой няма да нарече детето ми копеле.

Облечена в искряща сина рокля, която подчертаваше цвета на очите й, с пепеляворусата си коса, блеснала като сребро под лунните лъчи, Криста стоеше до Марк, който беше не по-малко красив в най-хубавите дрехи на Брайън Кент. Около тях се бяха скупчили Алън, Елиса, Омар, Ленор и по-голямата част от моряците на „Крал Хенри“. Издокаран в най-хубавата си униформа, с молитвеник в ръка, капитан Аштън прочете краткото слово, което ги съединяваше завинаги.

Ако на някого му се струваше странно, че щастливата двойка толкова бърза да се ожени, та не може да дочака пристигането в Марсилия, никой не каза и думичка. Не само високото положение на Марк, но и нескриваната взаимна любов на двойката не позволяваха на никого да изказва каквито и да било възражения. Целият кораб жужеше като кошер още от момента, когато дук Марлборо се бе качил на борда, и сега сватбената церемония беше кулминацията на деня, посветен на изненадите.

Високи викове процепиха въздуха, когато Марк се наведе, за да целуне изчервената младоженка, защото след ритуалното докосване до нейните устни той се впи в тях с жадна, страстна целувка, която трая не по-малко от една минута. Когато най-сетне нерешително се отдели от съпругата си, капитанът предяви и своето право и положи една бащинска, целомъдрена целувка на бузата на младоженката. Алън обаче не прояви особена скромност и притисна устни до устните на Криста, след като най-напред хвърли дяволит поглед към леко намръщения си брат. Но преди членовете на екипажа да получат възможността да се възползват от тази привилегия, Марк бързо отвлече Криста към каюткомпанията, където една разкошна вечеря очакваше всички участници в брачната церемония.

Мракът се бе спуснал много преди новобрачните да се оттеглят в усамотението на своята каюта. През цялото време, докато всички се веселяха и неспирно вдигаха тостове, Марк бе проявявал почти неприличен интерес към изчервената си невеста, като едва сдържаното му желание предизвикваше веселите възгласи и шушукания на гостите. Затова никой и не се изненада, когато той изведнъж се изправи, хвана Криста за ръка и я изведе навън, без да отрони нито дума за обяснение — не че беше необходимо да обяснява нещо.

Най-сетне озовала се насаме с мъжа, когото обичаше, с мъжа, който не беше подозирала, че ще стане неин съпруг, Криста стана неочаквано плаха и нервно се засуети с копченцата на гърба на роклята си.

— Дай да ти помогна, любов моя — каза Марк, отмествайки леко ръката й. — Мисля, че ще ми достави голямо удоволствие да ти служа като камериерка, докато стигнем Марсилия. Толкова дълго чаках този ден, че не искам да те деля с никого.

Корсажът на роклята се свлече надолу под опитните му ръце и той обхвана гърдите й, притискайки я към силните очертания на тялото си. Единствената светлина в каютата идваше от фенера, закачен на тавана, и от ярката луна, чиито лъчи се процеждаха през двата високи прозореца и превръщаха косата й в жив пламък.

— Обичам те — прошепна Марк нежно, а топлият му дъх погали бузата й. — Още от първия миг, когато очите ми се спряха върху тебе. Харесвам всичко у тебе.

— И аз те обичам — отвърна Криста и позната тръпка на възбуда пробягна през цялото й тяло. В полумрака очите й бяха станали тъмни, тайнствени и непреодолимо привличащи. — Ще те обичам, докато смъртта ни раздели, и дори след това.

Нежно и страстно двамата започнаха взаимно да се събличат, като се докосваха и милваха, сякаш току-що се бяха събудили за тайнствата на любовта. Марк леко я положи на леглото.

— Така много искам да бъда в тебе, че чак боли — изстена той с дрезгав глас.

Пръстите му инстинктивно намериха кадифената вътрешна повърхност на бедрото й и леко се плъзнаха нагоре, докато една туптяща влага започна да се набира в чувствителната й сърцевина. Тя усети как пръстите му проникват навътре и всяко негово движение пораждаше вихрени вълни от разтърсващи пулсации. Устата му засмукваше и притегляше връхчетата на гърдите й, тя чувстваше как внушителната му набъбнала мъжественост се притиска, гореща и твърда, към бедрото й.

— Разсейваш ме, сладка моя сирена — изстена задъхано Марк. — Никоя друга жена не би могла да ме задоволи като тебе.

Двамата продължиха да се докосват и целуват, да преплитат телата си, докато всички задръжки се изпариха. Пламъкът в Криста гореше ярко, подхранван от страстта на Марк, жаждата му беше съвършеният отговор на нейните копнежи. Той изви хълбоците си и това единствено, опитно движение накара цялата му гореща дължина да се вмъкне в приканващата й топлина. Отвътре тя се чувстваше като неконтролируемо пламтящ факел, чиито огнени езици прогаряха в агония всички спотаени части на нейната женственост. Съвкуплението им беше мигновено и настоятелно, подтиквано от страстта. Той я яздеше с дива, невъздържана наслада, която избухна във всепоглъщащо кресчендо от ярки светлини и експлодиращ екстаз. След това двамата заспаха, но само за кратко, защото ненаситната им страст отново ги сля в едно с властния си подтик. Този път Криста пое инициативата и започна да го люби с ръце и устни, непрекъснато го откриваше, обгръщаше го и вкусът му проникваше дълбоко в сетивата й.

Преди нощта да се изгуби в зората, те се сляха още веднъж, тласкани от взаимната си жажда. Когато слънцето отново увисна като огнена топка високо в небето, нуждата от храна най-накрая ги изведе от брачното легло.

След няколко дни, за голяма радост на Криста и пробуждайки смесени чувства у Марк, капитан Аштън бе призован да извърши още една, този път двойна сватбена церемония, съединявайки в брак Елиса с Алън и Ленор с Омар. След това замаяният капитан винаги щеше да си спомня за този рейс като за сватбено пътешествие вместо като за едно от обичайните скучни служебни пътувания между Лондон и Марсилия. Това беше преживяване, което със сигурност нямаше да забрави и за което щеше да говори години наред.

Замъкът в Южна Франция, близо до селото Мирама, беше едва на половин ден път от Марсилия. След като Марк се отби в банката, за да се разплати с капитан Аштън и да си набави средства, Алън нае карета за жените, купи коне за мъжете и една каруца, която щеше да ги последва, натоварена с огромния им багаж. Преди да тръгнат от Марсилия, направиха доста покупки, за да се снабдят с така необходимите дрехи за мъжете, както и с няколко нови костюма за жените. Най-накрая компанията потегли за Мирама и Криста започна леко да се безпокои от предстоящата среща с родителите си, на които щеше да представи друг зет, а не онзи, когото очакваха.

Пристигнаха по здрач в нищо неподозиращия замък, доста трепетни, поне що се отнасяше до Криста. Но тя нямаше защо да се безпокои, понеже ги очакваше невероятно сърдечен прием. Криста с радост научи, че майка й е оздравяла, не на последно място благодарение на мекия климат на Южна Франция. От болестта бяха останали само леки следи, които почти не личаха, когато тя посрещна дъщеря си със сълзи на очи. Дребничката и крехка лейди Хортън притежаваше силен характер, който дъщеря й бе наследила.

Когато Криста се хвърли в прегръдките на все още красивия си баща, той се усмихна широко и усмивката смекчи доста строгите му черти. Въпреки военното възпитание на сър Уесли той се отнасяше много нежно към семейството си. Криста най-добре осъзна това, когато баща й я прегърна и я притисна към високата си костелива фигура.

Братът и сестрата на Криста не останаха по-назад. Дванадесетгодишният Уил беше висок и кльощав, напоследък пораснал само на ръце и крака. Той изкрещя радостно и се хвърли да прегръща любимата си по-голяма сестра. Малката Кора, само на осем години, беше красавица с дълга руса коса и дяволити сини очи, също като на Криста. Тя я приветства малко по-сдържано, но не по-малко радостно от по-невъздържания си брат.

Когато се откъсна от нежната прегръдка на семейството си, Криста се обърна към своите спътници, които бяха поизостанали деликатно назад. Родителите й погледнаха към тях с учтиво любопитство. Тя представи приятелите си един по един, като нарочно остави Марк накрая. Привлече го към себе си и изрече нежно:

Мамо, татко, това е моят съпруг Марк Карингтън, дук Марлборо.

Твоят… твоят съпруг? — избъбри смаяно сър Уесли. — Как е възможно? Какво стана с Брайън Кент? Мислех, че женитбата ти с него е вече свършен факт!

О, Криста! — възкликна лейди Хортън. — Какво си направила?

Нищо не съм направила, само се омъжих за човека, когото обичам — обясни Криста, отправяйки към Марк очи, изпълнени с такава любов, че по-възрастната двойка се спогледа с вдигнати вежди.

Марк не пропусна да забележи, че сър Уесли не бърза да го приеме, предпочитайки да изчака с преценката си, докато не научи нещо повече за прибързания им брак. Ръката, която Марк му подаде, беше учтиво приета, но без особен ентусиазъм. Марк се надяваше, че хладният прием ще се промени, когато бъде дадено адекватно обяснение.

— Заслужавате да знаете всички подробности, мамо и татко, и ние с Марк на драго сърце ще ви ги изложим. Но по-късно, когато вълнението от пристигането ни премине и гостите бъдат настанени. Ако ви е угодно.

Двамата кимнаха кратко, без да престават да наблюдават внимателно Марк. Сър Уесли покани всички да влязат в замъка, сгушил се сред гористи хълмове и разкошни, покрити с плътен тревен килим долини.

— Криста, когато Брайън се върна в Тунис след твоето освобождаване, намекна, че си била… че пиратите и Абдулла са…

Лейди Хортън заекна безпомощно. Най-накрая, след като всички бяха настанени в стаите си, Марк остана насаме с Криста и родителите й. Тя вече беше обяснила как са се запознали двамата с Марк, беше разказала и всичко, което се беше случило през изминалата една година.

— Брайън грешеше, мамо — отрече тя рязко. — Никой не ме е докосвал… по такъв начин. Вече ти казах, че Марк е принц Ахмед, законен наследник на бейлика Константин. Бях полезна на Абдулла само за да измъчва Марк и да увеличава страданията му. Послужих му само като средство за тази негова цел. — Надяваше се това доста опростено обяснение да ги задоволи. — Но имам да ви кажа друго нещо. Нося детето на Марк.

Това никак не е редно — изсумтя сър Уесли. — Двамата с майка ти направихме всичко възможно, за да те възпитаме както трябва. Най-напред признаваш, че си се омъжила само преди няколко дни, на борда на кораба, а после спокойно съобщаваш, че си бременна. Това е доста неочаквано, нали? Никак не се учудвам, че Кент се е отказал от брака си с тебе. Какво, за бога, те е прихванало?

Макар неодобрителните му думи да бяха насочени към дъщеря му, смръщеният поглед на сър Уесли се спря върху Марк. Явно държеше новопредставения си зет отговорен за това, че дъщеря му се бе отклонила от правия път.

— Ако трябва да обвинявате някого, сър Уесли, това съм аз — побърза Марк да защити Криста. — Страхувам се, че бях твърде настоятелен.

— Хм! — изръмжа сър Уесли, като се изкашля.

Лицето му стана аленочервено. Макар че беше женен отдавна, не беше чак толкова стар, че да е забравил какво е да си млад и импулсивен.

— Аз пък се радвам, че най-накрая се събрахме — въздъхна лейди Хортън. — И ти, изглежда, си щастлива с дука.

Обичам дъщеря ви, госпожо — осмели се да се намеси Марк. — Криста и детето са ми по-скъпи от собствения ми живот. Надявам се вие и сър Уесли да намерите място в сърцата си, за да ме приемете във вашето семейство.

— На драго сърце — усмихна се лейди Алис. — Искаме само Криста да бъде щастлива, нали, Уесли? — добави тя и го смушка в ребрата.

— Хм! — трепна с клепачи сър Уесли, поглеждайки обидено съпругата си. — Разбира се, разбира се — изрече той великодушно. — Ако Криста е доволна, доволен съм и аз. Изборът винаги е бил неин. Добре дошъл ваша светлост… Марк.

— Не мога да повярвам, че скоро ще стана баба — изхлипа щастливо лейди Хортън.

Дори сър Уесли се усмихна снизходително, когато си спомни за състоянието на Криста. Колкото до Марк, тя със сигурност не би могла да си намери по-добър съпруг от дука. Макар че харесваше Кент, никога не би накарал дъщеря си да се омъжи за човек, когото тя не иска. Твърде много я обичаше, за да й причини това.

— Татко, толкова те обичам! — възкликна Криста и се хвърли в прегръдките му. — И тебе, мамо. Никога не се съмнявайте, че съм щастлива. Докато Марк е с мене, ще съм доволна. Той е моят живот.

Месеците, прекарани в замъка, бяха едни от най-щастливите в младия живот на Криста. Отново беше с родителите си, с брат си и сестра си, имаше край себе си добри приятели и най-вече — Марк. Ходеха често на пикници, понякога само двамата, друг път с Елиса и Алън; предприемаха кратки пътувания до Марсилия и из околностите, дори ходеха по панаирите и се смесваха там със селяните от околните села. И се любеха — понякога в ароматната трева край някой ромолящ поток, но предимно в огромното легло, усамотени в стаята си. Когато коремът на Криста започна да се издува, започнаха да се любят по-предпазливо, но пак получаваха невероятно голямо удоволствие. На Криста й се струваше, че нищо не може да помрачи тези златни дни или да унищожи щастието им.

Но един ден сър Уесли получи съобщение от краля. Ако здравето на лейди Хортън се е възстановило, присъствието на сър Уесли в Лондон е крайно желателно, и то колкото може по-скоро; в Англия го очаква висок пост, който не може да отхвърли, въпреки по-ранните си намерения да се оттегли от активна дейност. Тъй като далеч не беше богат, а и доста беше обеднял заради откупа, поискан от Абдулла, сър Уесли се подчини веднага. Другата причина беше, че той все още беше доста жизнен човек и от цялото си сърце желаеше да служи на своята родина. И понеже здравето на лейди Хортън вече беше почти желязно, той с радост се подчини на височайшата заповед.

Заминаването беше планирано за след две седмици, за доста голямо притеснение на лейди Хортън. Тя се беше надявала да бъде при дъщеря си, когато се роди внучето. Детето трябваше да се роди след две седмици, но Криста настоя, че Ленор е напълно способна да се грижи за нея и да й помогне при раждането. Освен това, Марк беше тук и тя нямаше нужда от никой друг, макар че присъствието на майка й щеше да бъде добре дошло. Уверена, че оставя дъщеря си в добри ръце, лейди Хортън нерешително се съгласи да замине заедно със съпруга си, още повече, че Марк каза, че тримата — той, Криста и бебето — ще заминат за Лондон, когато бебето порасне достатъчно, за да може да пътува.

Малко след заминаването на семейство Хортън, Марк, придружен от Алън и Омар, направи едно светкавично посещение в Марсилия. Основната им цел беше да посетят банката, но Марк искаше и да вземе дебелата златна халка, която беше поръчал за Криста преди няколко седмици. Всичките им планове обаче се разпиляха по вятъра, когато той забеляза един алжирски кораб в пристанището. Внезапно реши да се качи на него и да говори с капитана. От месеци не беше чувал нищо за родната си страна. Алън веднага се съгласи, Омар също.

От тримата Алън страдаше най-силно от раздялата с родината, защото не беше живял така дълго в Англия, както Марк. Колкото до Омар, той изглеждаше напълно доволен да следва своя принц.

Капитан Хамид ги посрещна сърдечно, особено след като научи кои са гостите му. Покани ги да споделят трапезата му и това, което научиха по време на обилния обяд, промени не само непосредствените им планове, но може би и бъдещето им. Когато си тръгнаха след няколко часа, с напрегнати и мрачни лица, всяка мисъл за купуване на подаръци се изпари. След като спряха за малко в банката, се върнаха веднага в замъка. Когато пристигнаха, над земята вече се спускаше мрак и прислугата се беше оттеглила за през нощта.

Топлината щеше да й дойде добре, реши Криста, доволна, че е поръчала да запалят буен огън в камината. Във въздуха се чувстваше лек хлад, зимата вече приближаваше. Лятото бе отминало така бързо, оплака се тя мислено, че почти не беше забелязала как си е отишло, толкова доволна, че има свой собствен малък свят. Сякаш не съществуваше никой и нищо освен нейното семейство и любовта й към Марк. В мрачни мигове обаче й се струваше, че щастието й е твърде съвършено, за да трае дълго.

Тя пристъпи към френския прозорец, затворен, за да не пуска вътре хладината, и се взря в мрака; Марк вече отдавна трябваше да се е върнал от Марсилия. Притисна ръце към издутия си корем и почувства как детето се раздвижва в утробата й. Тя се усмихна, усещането й хареса, почти колкото чувство, което изпитваше, когато мъжествеността на неговия баща я изпълваше. Почти винаги мислеше за детето като за момче, защото имаше настоятелното усещане, че ще даде син на Марк.

Не знаеше, че докато стои тук замечтана пред припукващия огън, очертаващ изкусителните линии на тялото й под тънката коприна, Марк вече се изкачваше по стъпалата. Вратата се отвори тихо под натиска му и той влезе вътре, а очите му веднага я откриха. Когато чу издайническото щракване на бравата, Криста се изтръгна от съзерцанието си и го приветства с усмивка.

— Чаках те.

Гласът й прозвуча като дрезгаво измъркване, което накара сетивата му да се разлюлеят. Дори да доживееше до сто години, Марк никога нямаше да забрави как изглеждаше Криста в мига, когато се обърна към него. Прозрачната роба не скриваше пред жадния му поглед нито частица от прелестите й. Заобленият корем само увеличаваше нейната красота в очите му. Макар че познаваше интимно тялото й, макар че бе вкусвал и изследвал всеки инч от възхитителната й плът, никога нямаше да се умори да я гледа, да я иска, да я люби. Зърната й, уголемени поради бременността, стърчаха под меката материя на робата и молеха да бъдат погалени, плътта й трептеше в очакване на ласките му, светлият триъгълник между бедрата й жадуваше за него. С отметната глава, изложила дългата си шия на ненаситния му поглед, Криста бе разпуснала косата си, която се стичаше по гърба като сребърен поток. Как можеше да я остави, запита се той безутешно, докато се приближаваше към нея, за да посрещне съдбата си.

— Толкова си красива, че ме боли, като те гледам — изстена той, ненавиждайки това, което трябваше да й каже след малко.

— Ела, любов моя — подкани го Криста, така настроена към движенията на душата му, че веднага почувства, че нещо го тревожи. — Ела да си легнеш.

— Нищо не би ми би по-приятно от това, да се любя с тебе, скъпа моя — отрониха се накъсаните думи от устата на Марк. — Но не искам да ти причинявам болка, на тебе или на детето ни. Сигурна ли си, че всичко е наред?

— Дори това да е последният път, преди бебето ни да се роди — каза тя пророчески, — въпреки това те искам. Съвсем не съм толкова крехка, а и нашето бебе така здраво се държи в утробата ми, че това няма да му навреди. Със сигурност няма да ни стане нищо от още един път.

Марк не можеше да й откаже нищо и се закле тази нощ да бъде незабравима за нея, защото това щеше да бъде последната за много нощи занапред. Устните им се сляха в дълбока целувка, която разпали неутолимия им взаимен глад. Марк бързо се съблече, без да сваля пламтящия си поглед от жената, която обичаше повече от всичко на света. Омагьосана, Криста също не сваляше очи от него. Оранжевата светлина от камината танцуваше по него, подчертавайки тъмните му къдрици и бронзовите черти. Красотата и съразмерността на неговата мъжествена фигура не преставаха да я очароват. Мъжествеността му я поглъщаше и тя изгаряше от неистово желание за него, което се впиваше като кама в тялото й.

Загърнат единствено в мантията на мъжествената си красота, Марк направи леко движение с ръка и тънката материя, която й служеше за нощница, отлетя от тялото й. Тя се отпусна в прегръдката му. Усмихна му се под гъстата завеса на миглите си, когато той нежно я положи на леглото.

Това, което се случи после, бе извън границите на обикновената наслада. Не остана част от тялото й, която Марк да не почете с устни, език и пръсти, отново и отново, като всеки миг я изправяше пред трепетния ръб на бездната, изпълвайки цялото й същество с ослепителни снопове екстаз. Той я любеше по всякакъв възможен начин, въздишка след въздишка се откъсваха от устните й, когато го прие между бедрата си. Мигове след това една разтърсваща кулминация я възнесе към върха на екстаза. Искайки да го възнагради със същото усещане, Криста отвърна по същия възбуждащ начин и стоновете му бяха като музика за ушите й. Не можейки да издържи нито миг повече на това невероятно мъчение, Марк стенеше името й, оповестявайки края на издръжливостта си. Бавно и неизмеримо нежно я спусна върху един твърд мраморен стълб и Криста не направи никакво усилие да сдържи възторжения си вик, когато той я изпълни със същината на своята мъжественост. Тя го яздеше буйно и без задръжки, искаше всичко от него и получаваше всичко. По-късно през ума на Марк мина мисълта, че дори да умреше утре, щеше да напусне света доволен, защото бе дарен с привилегията да изпита това, което повечето мъже търсеха цял живот. Беше намерил съвършената любов.

— Заминавам утре — каза тихо Марк, когато усети как Криста замира в ръцете му. — Искам да се върнеш в Англия, за да бъдеш по-близо до родителите си.

— О, господи, не! — изхлипа Криста, вкопчвайки се в него с такова отчаяние, че той усети как решителността му започва да се изпарява. — Още в мига, когато влезе в стаята, разбрах, че нещо не е наред. Защо? Защо трябва да ме изоставиш?

— Не искам, но трябва — дойде скръбният му отговор. — Днес научих, че Константин е обзет от метеж. Абдулла открито се е обявил против бея на Алжир. Обложил е с данък гражданите на Константин и те всеки момент ще въстанат. Жестоко и системно е унищожавал всички, които му се противопоставят. Гражданите са изпратили делегация при бея, за да го помолят да обуздае тиранина. Когато беят публично порицал Абдулла, той си отмъстил, като започнал да напада керваните му и да конфискува ценни стоки, предназначени за съкровищницата му. Абдулла трябва да е луд, за да постъпи така.

— Но аз не разбирам какво общо има това с тебе! — възропта Криста. — Мислех, че бейликът вече не е твоя грижа. Ти си дук Марлборо. Животът ти е в Англия, с мене и нашето дете.

— Научих от капитана на един алжирски кораб, пуснал котва в Марсилия, че беят се подготвя да нападне Абдулла. По-рано той отказваше да се меси в братските междуособици. Но сега, с негова помощ аз най-после ще прекратя самоуправството на Абдулла. Честта ми изисква да доведа делото до край. Когато сторя това, смъртта на майка ми и баща ми ще бъде отмъстена. Алън и Омар ще дойдат с мене. Отплаваме утре с капитан Хамид. Всичко е уредено.

— Просто така? Заминаваш просто така? — извика тя с внезапно извисил се до писък глас. — Каква гаранция имам, че ще се върнеш? Ще упражнят силен натиск върху тебе да поемеш юздите на управлението, да останеш в Константин и да станеш техен бей.

— Нашето дете е гаранцията, че ще се върна — отговори Марк, смаян от предположението, че тя може да се усъмни в него. — Толкова ли се съмняваш в любовта ни, че вече не ми вярваш? Предположих, че чувствата ни са достатъчно силни, за да преживеят една кратка раздяла.

— Цялата ни връзка се състои от раздели, една след друга — оплака се с горчивина в гласа Криста. — И как Алън сега ще остави Елиса, когато тя носи детето му?

— Това е между брат ми и съпругата му, любов моя — каза той меко, но решително. — Това, което има значение за мене, е моето дете. Къде предпочиташ да живееш? В лондонската къща, която ти остави леля ти, или в моята градска къща?

— Дадох къщата на родителите си — осведоми го Криста с хладен тон.

— Тогава отиди в моята градска къща. Прислугата ще се грижи за тебе, докато се върна. Преди да замина, ще напиша няколко писма, за да ти проправя пътя в обществото.

— Това не ме интересува, Марк. Страх ме е. Толкова ме е страх! Ами ако…

— Не си причинявай това, скъпа. Само смъртта може да ми попречи да се върна при тебе. Ти си моята съдба. Обречени сме да остареем заедно.

— Твоя съдба ли е и да станеш бей на Константин? Къде ще е мястото ми в новия ти живот? Имаш ли намерение да заемеш мястото на Абдулла, когато бъде свален? Кажи ми, Марк — предизвика го тя, — кажи ми, че не изгаряш от амбиция да осъществиш завета на баща си.

Настъпилото дълго мълчание разби надеждите и мечтите на Криста за бъдещето. Накрая Марк проговори:

— Не мога да ти кажа какво точно ще се случи, когато стигна в Константин, защото и аз не го знам. — Думите му не обещаваха нищо. — Но ако съм сигурен за едно нещо в живота си, то е, че любовта ми към тебе никога няма да умре. Дори ако съдбата ми е да управлявам Константин, пак ще се върна, макар и само за да те отведа със себе си. Точно сега не мога да мисля за нищо друго освен за това, че Абдулла скоро ще бъде наказан заради жестокото убийство на родителите ми и че съм длъжен, длъжен съм — натърти той — да бъда там. Алън е напълно съгласен с мене. Омар, разбира се, отива там, където съм и аз.

— Разбирам чувствата ти, Марк, наистина те разбирам — изрече тъжно Криста, прекланяйки се пред неизбежното. — Но толкова ме е страх за тебе. Колко време няма да те има тук?

— Един месец, любов моя. Най-многото шест седмици. Ще се върна навреме, за да видя раждането на детето си. След като всичко свърши, вече никога няма да се разделяме.

Това не бяха точно думите, които Криста се бе надявала да чуе, но и никой не й бе казвал, че животът й ще бъде лесен. Съдбата ги бе събрала, когато тя вече не се надяваше да види Марк жив, и сега не можеше да не й повярва още веднъж. Но в момента се намираше там, където й беше мястото, в прегръдките на мъжа, когото обичаше. Остатъкът от нощта беше пред тях. Може би, ако положеха достатъчно усилия, щяха да забавят настъпването на зората.

— Марк, люби ме отново. Не ми давай време да мисля, само да чувствам.

Той я покри с тялото си и й даде всичко, каквото тя желаеше, докато нахлуването на зората не разпръсна магията.

Точно преди Марк да замине на следващия ден, Криста получи една изненада, която не очакваше. Елиса бе успяла по някакъв начин да уговори Алън да я вземе в Алжир със себе си. Разтревожена, Криста не закъсня да изрази протеста си.

— Защо Елиса да може да дойде с вас, а аз да не мога? Нито пък Ленор? — предизвика го тя с настоятелно блеснали очи.

— Елиса е алжирка — обясни търпеливо Алън. — Макар че не се оплаква, и на нея родината й липсва така, както на мене. Тя има роднини в Алжир и ще бъде в безопасност в техния дом. Ти си чужденка и опасността за тебе и за детето ти е твърде голяма.

— Елиса също е бременна.

— Но Елиса ще роди чак след няколко месеца, а нашето дете трябва да се роди съвсем скоро — намеси се Марк, поглеждайки тревожно вече доста издутия й корем.

— Исках детето ми да се роди в Алжир — обясни замечтано Елиса. — Не ми се сърди, Криста. Никога не съм имала приятелка като тебе и ако рекъл Аллах, пак ще се срещнем.

— О, Елиса не ти се сърдя — възрази Криста и прегърна приятелката си. — Но много ще ми липсваш.

— Любов моя, мисли за нашето дете. Ти не би искала да го родиш в Алжир, където опасността дебне на всеки ъгъл, нали? Ще ми стане много по-леко, ако знам, че си на сигурно място в Англия. Омар се съгласи Ленор да остане, за да се грижи за тебе.

Той я целуна и Криста усети такова отчаяние, каквото не бе изпитвала от момента, когато Абдулла бе осъдил Марк на доживотно робство.

Лондон през зимата беше трудно поносим, но първият месец от завръщането й в града не беше особено мъчителен за Криста. Както беше обещал, Марк написа писмо до госпожа Бентън, икономката му, и Криста й го предаде. Това писмо й осигури топъл и сърдечен прием. Не би могло да се намери по-голяма отзивчивост от тази на прислугата на дука. Освен това Криста се виждаше с родителите си и с брат си и сестра си, които й идваха достатъчно често на гости, за да не й позволяват да се чувства самотна.

Лейди Хортън беше особено щастлива, че Криста е тук и тя ще може да присъства на раждането на внучето си. Сър Уесли бе възнаграден от краля с виден пост в Лондон и това много зарадва съпругата му, защото беше прекарала дълги години извън любимата си страна.

Друго писмо от Марк беше предадено на сър Питър Трентън. В него той съобщаваше за женитбата си и молеше своя добър приятел да направи така, че съпругата му да получи признанието и уважението, дължимо на една дукеса. Сър Питър пристъпи сериозно към молбата и веднага посети Криста. Между тях възникнаха топли приятелски отношения и скоро Криста започна да приема равните на себе си и да получава покани за посещения, но се отзоваваше на много малко от тях поради напредналата си бременност. Предвидливостта на Марк обаче й бе проправила пътя към безболезненото завръщане в обществото. Въпреки по-ранните клюки, нейният нов ранг сам по себе си осигуряваше безпрепятственото й приемане.

Когато се върна в Лондон, Криста се боеше да не би Уилоу Лангтри отново да се опита да я унищожи, но скоро научи че тя вече не представлява заплаха за нея. Питър й разказа, че молбата на Уилоу да получи наследството на покойния си съпруг е била отхвърлена. Тъй като не можела да живее със скромните си средства, тя се принудила да се омъжи за един застаряващ граф, който веднага я изпратил в глухата провинция където живеела на практика почти като на заточение. Криста добре си представяше колко отчаяна е Уилоу и едва ли не я съжали. Знаеше, че тази жена ненавижда затворения живот, който е принудена да води, и без съмнение копнее за лондонските развлечения. Според Криста това беше възмездие за злонамерените машинации на Уилоу и съчувствието й към нея беше почти равно на нула.

Когато минаха шест седмици, Криста и Ленор вече нетърпеливо започнаха да очакват завръщането на своите съпрузи. Всеки шум от приближаваща карета или тропот на конски подкови ги привличаше към прозорците. Зимата за тях стана още по-нетърпима.

Два месеца след заминаването на Марк Криста вече започна сериозно да се безпокои. Беше сигурна, че му се е случило нещо ужасно и затова не може да се върне при нея. Ако не беше предстоящото раждане, щеше веднага да замине да го търси. И Ленор, и семейство Хортън правеха каквото можеха, за да повдигат духа на Криста, но не можеха да я освободят от тревогите й.

В един мразовит февруарски ден Майкъл Марк Карингтън, дук Марлборо, се появи на бял свят, крещейки с всички сили с добре развитите си дробове. Акушираха Ленор, лейди Хортън и госпожа Бентън. Той закова стрелката на кантара на седем фунта. Косата му обещаваше да бъде като тъмнокестенявите къдрици на баща му, докато тъмносините му очи бяха като на всяко новородено бебе.

Криста понесе добре раждането, болките й бяха облекчени от вещината на Ленор в билките и леченията, придобита през годините, прекарани в плен. Слава на бога, че Майкъл не беше прекалено едър, защото в противен случай изходът щеше да бъде не толкова благоприятен. Въпреки дребната си фигурка Криста роди сравнително лесно. Единствената й болка беше, че Марк не можа да присъства на щастливото събитие. Нима обещанията му не значеха нищо за него?

Суровата зима премина в мека пролет и Майкъл започна да се развива като самостоятелна личност. Криста не можеше да се въздържи да не мисли за отсъствието на Марк. Нямаше го вече четири месеца. Нима не се интересуваше нито от детето им, нито от тревогите й за него?

Питър я посещаваше често и я изваждаше от мрачните й мисли, като се стараеше да я развлича. Но разказите му за шегите, които си бяха правили с Марк в колежа, я разсейваха за кратко и когато той си тръгнеше, тя отново оставаше насаме със своята депресия.

Криста нямаше нужда да напряга особено много въображението си, за да знае какво се е случило с Марк. След свалянето на Абдулла той съвсем естествено е влязъл в ролята на принц Ахмед, бей на Константин. Колкото повече време минаваше, толкова по-очевидно ставаше, че Марк няма да се върне. Всичките му обещания бяха само празни думи. Явно животът като Ахмед бей означаваше за него много повече, отколкото съпругата му и детето му. Без съмнение харемът на Абдулла се състоеше от млади девици, много по-привлекателни от нея.

Когато времето се затопли, Криста закопня за провинцията, където Майкъл би могъл да диша свеж въздух и да се научи да ходи бос по тревата. След като поговори с родителите си, замина от лондонската къща за извънградското имение на Марлборо, само на половин ден път от града.

Тя се зае да събуди за живот огромното имение, да го почисти и да смени мебелировката; увлечена в тези занимания, не усещаше как дните се изнизват с досадна последователност. Питър се отбиваше от време на време и когато си тръгваше, ругаеше Марк, задето е оставил съпругата си така да се измъчва. След заминаването на Питър Криста се връщаше към собствения си малък свят, където не съществуваше нищо и никой, а само нейният син. Ако не можеше да има Марк, не искаше и никого другиго. Щеше да се задоволи да изживее дните си в провинцията със своето малко семейство. Имаше достатъчно любов, за да й стигне за цял живот. Любовта можеше само да наранява.

Излегната под ябълковото дърво, Криста бе решила, че овощната градина е идеалното място да отпочине един-два часа в този прекрасен ден. Бе наела едно тукашно момиче, Маги, да се грижи за Майкъл, макар да държеше сама да кърми сина си, за да може да открадва по час-два от самотата.

Както често се случваше, когато останеше сама, мислите й се обърнаха към Марк и към всичко, което бяха преживели заедно, преди съдбата да ги раздели. Безнадеждна тъга се спусна над нея и огромна буца заседна на гърлото й, суха, болезнена за преглъщане. Трябваше само да затвори очи, за да си представи любимата си картина — дивото благородство на загорялото му от слънцето лице, зелените очи, ясни и искрящи като изумруди, котешката грация на стройното му тяло. И начинът, по който я любеше, с всеизгаряща страст, която подпалваше тялото й и сгряваше душата й. Трапчинката на брадичката му, когато се усмихнеше, дълбокият тембър на гласа му, когато шепнеше любовни думи в ухото й. Както беше полузадрямала, й се струваше, че чува звучния му глас, богат, отекващ, донасящ спомени за начина, по който се чувстваше в прегръдките му, топла, нежна и примираща от страст.

Въпреки всякаква логика този глас й говореше дори в съня й:

— Събуди се, любов моя.

Не! Отчаян писък се изтръгна от сърцето й и замря на устните й. Не беше справедливо да страда от загубата му дори в сънищата си.

— Криста, едва не се побърках, когато разбрах, че те няма в градската къща, докато госпожа Бентън не ми каза, че си дошла тук, в провинцията.

Криста бавно отвори очи, страхуваше се, че той ще изчезне, ако тя направи някакво рязко движение.

— Марк? — прошепна смаяно, а по лицето й пробягна невярващо изражение. — Ти ли си наистина?

Марк коленичи до нея и очите му се зареяха по дребната й фигурка, все така съвършена дори след раждането; не можеше да се наслади на красотата й и на изисканата грациозност на движенията й.

— Не ти ли казах, че ще се върна, любов моя? — закачи я той нежно. — Съжалявам, че се забавих толкова, но не можех нищо да направя.

Криста го дръпна леко надолу и се търкулна заедно с него в меката трева под краката им, заливайки се от смях, докато в очите й блестяха сълзи, без да престава да шепне името му.

— Мислех, че си ни забравил.

— Да забравя тебе и сина ни? — укори я Марк с лек глас. — Как можа да ти хрумне такова нещо? Никога не обещавам нещо, ако нямам намерение да го изпълня. Видях сина ни. Отбих се в къщата и Ленор ми го представи. Съвършен е. Мисля, че очите му ще станат сини, като твоите.

— По-скоро синьозелени — поправи го Криста. — Радвам се, че го харесваш. Нарекох го Майкъл, както се разбрахме, преди да заминеш.

— Исках да бъда тук — каза той тъжно. — Ужасно ли беше?

Криста сви рамене.

— Не повече, отколкото очаквах, макар че не знам дали бих го понесла, ако не беше Ленор с нейните билки. Радостта, която ми дава Майкъл, далеч надхвърля болката, която изтърпях.

— Ти си истинско чудо — прошепна той, а зелените му очи блеснаха възторжено.

Посегна да я прегърне, но Криста се търкулна настрани; въпросът, който искаше да му зададе, изгаряше устните й.

— Минаха повече от четири месеца, Марк. Какво стана, че се забави толкова? Едва не полудях, въобразявах си какво ли не.

Марк се надигна, облегна се на едно дърво и я привлече в прегръдките си въпреки лекия й протест.

— Мога да започна от началото, защото виждам, че няма да се успокоиш, докато не узнаеш всички подробности.

Криста заразглежда лицето на любимия си, докато той се настаняваше по-удобно. Красивото му лице бе потъмняло от слънцето, природните стихии бяха вкопали в кожата му ситните бръчици, които излизаха от краищата на пронизителните му зелени очи, и бяха прорязали неумолими бразди по бузите му. Но вместо да го загрози, това само го правеше още по-привлекателен.

— Стигнахме Алжир навреме, за да поведем войските на бея към Константин — обясни той. — Еничарите на Абдулла бяха добре обучени, но не бяха главното препятствие пред нас. Константин е почти непревземаем град. Високи стени, дълбок ров и подвижни мостове със силна охрана — Абдулла охраняваше зорко всички подстъпи към града. Или поне така си мислеше. Еничарите му излизаха внезапно, нападаха керваните на бея и бързо се оттегляха в цитаделата. Нямаше начин Абдулла да бъде пленен и беят почти се беше признал за победен, но аз и Алън го посъветвахме да направи друго.

— Алън? Къде е той? — запита Криста във внезапен пристъп на страх. — Ами Омар и Елиса? С тебе ли са?

— Всичко по реда си, любов моя, всичко по реда си — закачи я Марк. — Докъде бях стигнал? А, да. Двамата с Алън знаехме за един таен вход в крепостта, който баща ни ни беше показал много отдавна. Има четири естествени каменни арки, които водят към вътрешността на града, но ние с Алън знаехме и пета, тайна, издълбана в камъка под речното корито. Преди много години татко беше наредил да се разчисти този проход именно за такива непредвидени случаи. Трябва да се гмурнеш под водата, за да намериш входа към него, и почти веднага водата отстъпва пред един стръмен тунел, който излиза точно под замъка. С годините там се бяха натрупали всякакви боклуци и бяха нужни седмици, за да се разчисти.

— С две думи, влязохме в града през тайния тунел в една късна нощ и пръснахме слуха, че беят очаква богат керван от Тунис, който щял да мине наблизо. Както се надявахме, слухът стигна до Абдулла и той веднага прати шепа еничари да го пресрещнат. Само трябваше да изчакаме, докато те излязат от крепостта, и тогава, под прикритието на нощта, преодоляхме стражите и отворихме портата. Боят беше жесток, но трая кратко. Скоро завладяхме Константин.

— Какво стана с Абдулла? — запита Криста, останала без дъх. — Той… дали…

— Да, любов моя, мъртъв е. Но не стана така, както може би си мислиш. В края на краищата, Абдулла не падна убит от своя плът и кръв, както трябваше да стане.

— Как умря?

— Той не беше страхливец, признавам — въздъхна Марк. — Когато нахлухме в двореца, грабна оръжие, за да се защитава. Разбира се, позна униформите на армията на бея но когато ме видя, го обзе безумна ярост, толкова сигурен беше, че се е отървал от мене. Втурна се към мене, за да сложи край на живота ми, както трябваше да направи, когато бях негов пленник, но забрави за сакатия си крак. Спъна се в ръба на кафтана си, падна и се наниза на собствената си кама. Тя прониза сърцето му и го уби на място.

— Какъв ужас! — потръпна Криста, спомняйки си красивия млад мъж, чийто ум беше така замъглен от ревност.

— Не по-ужасно от съдбата, която му беше определил беят — каза Марк. — И може би по-хуманно. Смъртта му нямаше да бъде толкова бърза, ако го бяха хванали жив.

— Значи всичко свърши — въздъхна Криста с явно облекчение. — Сега бейликът е твой. Учудена съм, че дойде тук за мене и Майкъл. Нима никоя от младите жени в харема на Абдулла не ти е харесала?

— Не си направих труда да проверявам — възрази Марк, прикривайки една развеселена усмивка.

— Помислих си, че може би това те е задържало. Развлеченията с жените на Абдулла могат да осигурят месеци удоволствие — намекна тя нацупено.

Леко подозрение подръпна нагоре ъгълчето на устата на Марк.

— Ревнуваш ли, любов моя?

— Разбира се, че ревнувам! Къде е Елиса? Ако не ми кажеш истината, сигурна съм че тя ще…

— Истината е, че се разболях, преди да тръгна за Англия.

— Разболял си се? Какво се е случило?

— Малария. Същото, от което страдах и преди. Сякаш точно когато стъпя на онази земя, тя се появява като отмъщение. Съжалявам, любов моя, щях да се върна по-рано, ако можех. Но както изглежда, Константин ще трябва да живее занапред и без Ахмед бей.

— Не мога да повярвам, че говориш сериозно, Марк — ахна възхитено Криста. — Нали баща ти искаше това за тебе! Сигурен ли си, че си склонен да се откажеш от наследството си заради мене и нашия син?

— Мисля, че татко щеше да бъде доволен от решението ми — отвърна загадъчно Марк. — Всичко, което искам и от което се нуждая, е тук, в Англия. Константин има бей. Който ще го управлява мъдро, с много любов и съчувствие към народа си.

— Кой? Кой би могъл да управлява вместо тебе?

— Язид бей.

— Язид? Брат ти Алън?

Марк кимна.

— Абдикирах в полза на брат си. Беят на Алжир се съгласи Язид да заеме мястото ми. Любовта, която храни към родната си страна, е много дълбока, с такава преданост, каквато на мене ми липсва. Аз съм син на майка си, корените ми са в Англия. Дук Марлборо е единствената титла, към която се стремя. В добавка към титлата на баща и съпруг, разбира се.

— Елиса радва ли се на решението на Алън? — запита Криста. — Има много неща, които ще трябва да приеме. И не всички са приятни.

— Ако намекваш за харема, не се тревожи. Алън й се закле, че всички жени, които живеят в сарая, ще бъдат освободени или омъжени за добри мъже. Докато той е бей, ще има само една съпруга, както бих направил аз. Децата на Елиса ще бъдат единствените му наследници.

— Значи наистина всичко е свършило — въздъхна с облекчение Криста.

— Не, това е само началото, любов моя. Началото на остатъка от живота ни. А сега, скъпа съпруга, какво ще кажеш за една целувка за добре дошъл на твоя съпруг?

Криста нямаше нужда да я подканват втори път — тя обви ръце около шията му и се впи в устните му с жажда, която не беше по-малка от неговата. Зацелува го продължително, вкусвайки всеки миг, докато ръцете му изследваха меките, примамващи извивки на тялото й. Гърдите й се издуваха под допира му, зърната се втвърдиха и щръкнаха като изострени чувствителни цветни пъпки.

Криста беше така омаяна от опияняващите му целувки, че дрехата се свлече от тялото й, без тя да я усети. Тя не разбра и кога Марк я е освободил от фустата и ризата, фигурата й нямаше нужда от корсет, който да я стяга, за да стои по-тънка.

— Какво ще кажеш за още едно дете? — запита Марк, галейки с устни плоския й корем.

— Имам ли избор? — усмихна се дяволито Криста. — Съпругът ми е толкова мъжествен, че се осмелявам да предположа, че един ден къщата ще се пукне по шевовете от деца, освен ако не се научиш да се контролираш.

— Невъзможно е да се контролирам с такава изкусителка в ръцете си — подразни я той. — Най-добре се приготви за пълна къща с деца. — Той стана сериозен. — Моя любов, толкова съжалявам, че пропуснах раждането на Майкъл. Бих дал всичко, само и само да го видя как идва на бял свят. Обещавам да бъда тук за раждането на бъдещите ни деца.

— Разбирам. Ти си твърде почтен, за да оставяш Алън и Омар да водят твоите битки. — Марк не каза нищо, но мълчанието му само потвърждаваше думите й. — Беше длъжен да доведеш всичко докрай.

— Но те оставих сама да родиш детето ни — каза той с нотка на вина. — Трябваше да бъда с тебе, дори и ако се налагаше да допълзя от болничното легло.

— Сега си тук, скъпи. Само това има значение.

— Колко ли си страдала през всичките тези месеци при мисълта, че няма да се върна. Толкова много изтърпя заради мене, но никога вече, кълна се. Тук съм и ще остана тук. Отсега нататък имам намерение да поема отговорностите си. Ти и нашите деца няма да изпитвате никаква липса. Нищо и никой няма отново да ни раздели. Когато се роди следващото ни дете, ще бъда тук, при тебе.

— Ако не спреш да говориш и не се любиш с мене, никога няма да има следващо дете — протестира нежно Криста, смъквайки дрехите му.

— Ах, сладка моя сирена, не те заслужавам — изстена Марк, освобождавайки се от ризата си.

— Марк, почакай — възкликна Криста, като се сети за Ленор. — Омар върна ли се с тебе? Или е останал с Алън?

— Не пожела да ме напусне. Но подозирам, че се е върнал заради Ленор. Сега ще се умириш ли, за да те любя както трябва?

И в тази градина с горещото слънце, надвиснало над голите им тела, те си представиха, че лежат в движещите се пустинни пясъци — красивият шейх и прекрасната му среброкоса пленница. Здраво прегърнати, те се върнаха към великолепната страст, която беше единствено тяхна, и пренесоха този пустинен екстаз в раззеленените треви, сред които се възнесоха на вълните на насладата, свързала ги за вечни времена.