Екстаз в пустинята

3

На следващия ден Криста шокирана видя Марк да се присъединява към групата закусващи. Явно бе дошъл краят на изолацията, която сам си бе наложил. Капитан Дюбоа го представи, но без да дава каквито и да било обяснения за странното решение на Марк да страни от другите. Той посрещна Криста с тайнствените думи:

— Вече сме се срещали с госпожица Хортън.

Анри Жерве измърмори някакъв поздрав и се обърна на другата страна. Лейди Уилоу, според обичая си, още не се бе появила.

Криста успя да погълне някак закуската си, усещайки изумрудения поглед на Марк да се спира на нея доста по-често, отколкото би й харесало. След като свърши, тя се извини и бързо се оттегли, благодарна за това, че Анри не настоя да я придружи в сутрешната й разходка, както често бе правил досега. И докато го гледаше как посърнало разглежда с преувеличено внимание чинията с изстиваща храна пред себе си, Криста предположи, че Марк е успял да охлади пламенността на французина. Разговорът му с Анри миналата нощ сигурно е направил силно впечатление на наперения офицер и Криста беше извънредно благодарна за навременната намеса на Марк. Но не чак дотам, че да му прости това, че я бе унизил.

Още един хубав следобед, помисли Криста, докато се взираше с наслада в ярката синева на небето, оживявано от бели пухкави облачета, които вятърът не спираше да гони. Дългата й до кръста сребриста коса се вееше свободно в свежия бриз, обграждайки деликатните черти на лицето й с целуната от слънцето кожа, приятно загоряла от всекидневните разходки по палубата. Леката и рокля от виолетова коприна очертаваше извивките на стройното й тяло, тънката талия, високите гърди и изящно изваяните бедра и прасци, които се отгатваха под щедро набраната пола. Тази гледка омагьоса Марк, който се приближаваше към нея, сякаш попаднал в плен на женствения й чар. Привличането помежду им беше толкова силно, за да му устои, толкова магическо, за да го отрече. Макар че животът му се бе изцяло преобърнал с главата надолу, сетивата му говореха ясно и високо. Той искаше Криста Хортън. И не само в леглото. Тя беше неговият живот, а той беше нейната съдба.

— Добър ден — изрече Марк, неуспявайки да потисне радостния изблик, който породи нейната близост.

Знаеше, че Криста му е сърдита и уважаваше мотивите й, но красотата й го оплиташе все по-здраво в паяжината на чувственото желание. Колко време можеше да устои на любовта, която тя така безусловно му вдъхваше? Малко, укори се мислено, ако отминалата нощ беше някакво свидетелство. Тя му беше толкова необходима, повече от вода и храна.

Криста се обърна, смръщвайки вежди пред блясъка в зелените очи на Марк.

— Беше… преди да се появите — изтърси тя, но не бе имала намерение да каже точно това.

Ленива усмивка се очерта в ъгълчето на пълните устни на Марк. Господи, защо трябва да е толкова привлекателен, запита се мрачно Криста. Още от първата им среща бе станало съвършено ясно, че този мъж не е за нея. Съдбата му беше да управлява, а нейната — да живее свободно.

— Не искате да кажете това, Криста — прошепна съблазнително Марк. — Когато накрая се съберем така, както и двамата искаме, ще уважавате решението, което взех снощи. Достатъчно е да кажа, че ви желая повече от всяка друга жена, която съм познавал.

— Много си въобразявате, милорд — изфуча Криста. — Уверявам ви, че след като се омъжа за Брайън, вие ще бъдете само един блед спомен.

Боже господи! Как може така безсъвестно да лъже! След като се запозна с Марк, изобщо не ставаше и дума да се омъжи за Брайън. Дори никога повече да не бе срещнала Марк, не би могла да живее с Брайън Кент. Нямаше да е честно и за двамата. Никой мъж на света не можеше да се сравни с Марк.

— Криста, нека…

Но каквото и да искаше да каже Марк, думите му потънаха във възторжения крясък:

— Марк… Марк Карингтън! Ти ли си наистина?

Марк потисна едно разочаровано възклицание, когато Уилоу издърпа ръката си от властната хватка на Пиер Льофевр и се хвърли към него. Уилоу Лангтри беше последният човек на света, когото би искал или би очаквал да види. Седмици му трябваха, за да я убеди, че връзката им е приключила. Беше се наситил на лейди Уилоу, макар тя твърдо да отказваше да се примири със скъсването. За Марк тя беше поредната жена в дългия списък от любовници, които бяха направили престоя му в Англия извънредно приятен. Никоя от тях не означаваше нищо за него. Криста бе откраднала сърцето му.

Едва сдържайки се да не направи разочарована гримаса, Марк се откъсна от Криста и изрече:

— Каква изненада, лейди Уилоу. Нямах представа, че сте на „Бон ами“. Ще се присъедините ли най-после към скъпия си съпруг?

Уилоу му отправи странна усмивка. В мига, когато го зърна, тя си втълпи, че е научил по някакъв начин, че тя отплава от Марсилия, и я е последвал. За егоцентричка, каквато беше Уилоу, присъствието на Марк само подсилваше увереността й, че инстинктът не я е излъгал и Марк е реши да възобнови връзката им. Тя отчаяно искаше да се озове насаме с него, за да поговорят открито. Причината, поради която Марк толкова дълго бе крил присъствието си на борда, не й даваше мира, защото тя разбра, че именно той е бил тайнственият мъж, който упорито се бе държал изолиран в каютата си. Защо едва сега се показва?

— Значи ти си човекът, който отказваше да излезе от каютата си! — засия Уилоу. После пълните й устни се нацупиха очарователно. — Защо пропиля толкова много време, скъпи? Помисли за всички дни и нощи, когато можехме…

Изведнъж тя си спомни за присъствието на Льофевр, който ловеше всяка нейна дума, и на Криста, която си пожелаваше да се превърне в дим и да изчезне.

— Ще ни извините, нали? — усмихна се тя сладко на Льофевр. — Двамата с Марк Карингтън сме стари… и добри… приятели. Имаме много да си говорим.

Изгарян от ревност, Льофевр хвърли остър поглед към Марк, после се поклони на Уилоу.

— Както желаете, скъпа.

Завъртя се на пета, кипейки вътрешно, и се отдалечи.

Без да чака да я отпратят, Криста последва примера му. Беше достатъчно умна, за да разбере, че Марк и Уилоу са нещо повече от приятели. Въпреки измъченото изражение на Марк беше съвършено ясно, че Уилоу сериозно възнамерява да поднови връзката си с него, каквато и да е тя. Криста изобщо нямаше намерение да застава между двамата любовници. За каква наивница я мислеше Марк! Почти бе повярвала на лъжливите му уверения, че един ден ще бъдат заедно. Съдба?! Хайде де! Съвършено ясно беше, че Марк има талант да мами и живо въображение, както и инстинкт на ловец спрямо нежния пол.

— Криста! Не си отивай! — произнесе умолително Марк, когато разбра какви са намеренията й.

— Двамата нямате нужда от мене — осведоми го студено Криста.

— Познавате се с Криста? — запита Уилоу, присвила заинтригувано очи.

— Имах удоволствието да се запозная с нея на бала на Трентън, съвсем неотдавна — отвърна Марк, хвърляйки нежен поглед към жената, която бе пленила сърцето му.

— О, да — кимна Уилоу. — Поради някаква причина не получих покана за този бал. Недоглеждане, предполагам.

Марк потисна една развеселена усмивка. Той изрично бе забранил на Питър Трентън да кани Уилоу. Говореше съвършено сериозно, когато й каза, че връзката им е приключила, и с голямо облекчение разбра, че тя е заминала при съпруга си, макар доста да се учуди, че я намира на борда на „Бон ами“. Сякаш съдбата плетеше заговор срещу него.

— Трябва да ме извиниш, Уилоу — каза Марк. — Тъкмо щях да предложа на Криста да я придружа.

Резките му думи не можеха да бъдат по-еднозначни, но Уилоу упорито реши да не ги приеме. Никоя префърцунена госпожичка няма да й открадне чувствата на Марк, докато тя има думата по въпроса.

Криста усети как избликва яростното собственическо чувство на Уилоу и реши да я остави на женските й капризи, независимо какво ще каже Марк.

— За днес се разходих достатъчно — каза тя с многозначителен тон. — Смятам да ида в каютата си и да почета.

И без да чака отговор, се обърна и бързо се отдалечи от неприятната ситуация, а някъде дълбоко в нея, близо до сърцето, туптеше една необичайна тъпа болка. Странно и неприятно чувство.

— Пак старите номера, а, скъпи? — изсъска Уилоу, когато Криста изчезна от полезрението им.

Марк, здравата ядосан, отправи леден поглед към нея.

— За какво говориш, Уилоу?

— Ами, да съблазняваш девици — изрече тя с укор. — Кога ще разбереш, че не си струва? Освен това, сега, щом аз съм тук, нямаш нужда да играеш тънките си игрички с тази невинна девойка. Знаеш какво мога да направя за тебе.

Гласът й стана дрезгав от желание при мисълта отново да вкуси от невероятната любов на този мъж. Капитан Льофевр беше неопитен новак в сравнение с Марк Карингтън, принц в повече от едно отношение.

— Ти играеш игрички, Уилоу — отвърна Марк с равен глас, макар че отвътре изгаряше от негодувание заради предположението й, че само си играе с Криста. — Това между нас свърши преди седмици и не възнамерявам повече да го разискваме.

Уилоу изфуча сърдито.

— Аз съм минала работа, така ли? Имаше време, когато не можеше да дишаш без мене!

— Може и така да е било — допусна равнодушно Марк. — Но положението вече се промени. Бъди доволна, че скоро ще си при съпруга си. Опитай се да го ощастливиш, промяната може да ти се отрази добре.

— Онзи задръстен нещастник ли?! Знаеш какви са ми чувствата към него, Марк.

— Тогава си намери друг любовник. Например Льофевр. Той изглежда доста приятен, поне доколкото забелязах.

— Вече го опитах, но не е дори наполовина толкова мъж като тебе — призна Уилоу, без изобщо да се засрами.

Марк вдигна вежди и от гърлото му се изтръгна силен смях.

— Ласкаеш ме, Уилоу! — Усмихна се широко. — Но съм сигурен, че не съм единственият мъж на света, който може да ти достави удоволствие.

— Може и така да е, Марк, но ти си единственият мъж, когото искам — призна Уилоу с треперещ глас.

Марк въздъхна пресилено, искаше му се да се отърве от Уилоу и от натрапчивостта й.

— Нямам време за това. Чакат ме важни неща.

— Можем ли да се срещнем по-късно, Марк? — настоя тя, непременно решила да го оплете отново, преди да е успял да се измъкне.

Вече сериозно разсърден, той кимна разсеяно в отговор и се приготви да си тръгне.

— Грижи се за работите си, Марк — викна подире му Уилоу, докато той се отдалечаваше с възможната най-голяма бързина. — Ще се видим след вечеря… в каютата ти.

— Да, да — измърмори той, почти без да чува думите й.

Трябваше само да намери Криста и да й обясни как стоят нещата между него и Уилоу и какво е положението с отмрялата вече връзка помежду им.

Но за негово огромно съжаление Криста отказа да му отвори вратата. Вместо да прави сцени, той остана пред каютата, кипейки вътрешно от негодувание, и колкото повече мислеше, толкова повече се ядосваше. Реши, че е под достойнството му да обяснява нещо, което не беше работа на Криста. Не бяха женени, не бяха и сгодени. Но нещо го караше да й обясни на всяка цена, че Уилоу Лангтри не означава нищо за него.

Криста не се появи на вечеря, нареди на Марла да й донесе храната в каютата. След като отказа да изслуша Марк, тя нямаше никакво желание да се срещне лице в лице с него пред погледите на толкова много чужди хора. Но колкото повече мислеше в усамотението на каютата си, толкова повече осъзнаваше колко нечестно беше постъпила с този мъж. Явно Уилоу бе имала някаква афера с него в миналото, но това не означаваше, че връзката им продължава. Тя му дължеше обяснение. Освен това, ако успееше да се срещне насаме с него, може би щеше да го убеди да не отива в Константин, където животът му щеше да бъде изложен на сериозна опасност. Ако там нямаше бъдеще за тях, в Англия със сигурност имаше. Само в Англия двамата щяха да бъдат свободни да се обичат и да живеят спокойно.

Тази мисъл подтикна Криста да действа, тя открехна вратата на каютата с намерението да се изправи срещу Марк и да го убеди да се вслуша в гласа на разума. Но не успя да прекрачи прага. Някъде наблизо се чу дрезгавият глас на Уилоу:

— Марк, аз съм, Уилоу, пусни ме да вляза. Каза ми да дойда тази вечер в каютата ти, скъпи, и аз не можах да чакам повече.

Криста тихо затвори вратата, облегна се на нея и се укори за безразсъдното си предположение, че Марк сериозно е казвал, че двамата с нея са родени един за друг. Това са били само празни приказки. Може и да го е мислел сериозно, но само преди Уилоу да се появи отново в живота му. Криста се зарадва, че разбра колко вятърничав е този мъж, преди да бе станало твърде късно. Приготви се за лягане, а в главата й се въртеше вихрушка от несвързани мисли. Запита се какво ли означава пълната тишина зад стената, в съседната каюта. Дали Марк и Уилоу вече се любят страстно, запита се тя съкрушена.

Криста изобщо не разбра, че Уилоу така и не успя да влезе в каютата на Марк. Тя бе отпратена от гиганта Омар, който сопнато осведоми вбесената червенокоса красавица, че господарят му спи. Уилоу си тръгна разярена.

На следващия ден Криста едва успя да си наложи цивилизовано поведение спрямо Марк. Не можа да го види сам, защото Уилоу неизменно висеше на ръката му. Не я обезпокои и Анри, макар че от време на време и хвърляше коси погледи, пълни с обида. Явно я обвиняваше заради затрудненото положение, до което го бе докарал Марк.

Не след дълго идеалното време, на което се радваха, откакто „Бон ами“ отплава от Марсилия, отстъпи пред ниско надвиснали оловни небеса, поривист леден вятър и гъсти облаци; морето се превърна в разпенено сърдито чудовище, пръскащо солена пяна по палубата. Криста се държеше здраво за перилата, без да може да откъсне поглед от величествената гледка, която я изпълваше с ужас.

— Капитанът нареди всички пътници да се приберат в каютите си — дочу тя нисък глас точно над ухото си. Вятърът откъсна думите на Марк от устата му и ги метна към Криста. — Чуваш ли ме, Криста? — извика той. — Всички други пътници вече се прибраха долу.

Тя бавно се обърна и го погледна.

— Буря ли ще има? — избъбри едновременно със страх и благоговение.

Никога не беше виждала по-величествена гледка от това сърдито море пред буря.

— Много е вероятно — каза той, борейки се с вятъра, за да може тя да го чуе. — Ела, ще те изпратя до каютата ти.

Криста кимна, но когато се опита да отдели пръсти от перилата, те не я послушаха. Усещайки страха й и същевременно магията, която упражняваше върху нея приближаващата се буря, Марк стисна ръцете й и започна да откопчва пръстите й един по един от перилата. Допирът му обаче я разтърси и я извади от вцепенението й. Кожата й пламтеше, когато се докоснеше до неговите пръсти, и Криста не можеше да отдели поглед от изумрудените му очи, поднасяйки душата си на единствения мъж, който я накара да онемее от желание.

Марк далеч не бе имунизиран срещу безмълвния й зов и се запита дали тя разбира за какво го моли с тези изразителни сини очи. Изведнъж усети, че вече няма никакво значение какво според сърцето му е правилно или погрешно, когато свирепото желание овладя сетивата му.

Бълвайки сърдити ругатни, които вятърът моментално отнасяше, Марк се поддаде на емоциите, които го преследваха още от първия миг, когато погледна тази изкусителна палавница. Твърдата му решимост и похвалните му намерения се стопиха за миг, отнесени от свирепата буря, когато той пъхна ръка под огъващите се колене на Криста и я вдигна на ръце, полагайки главата й до диво биещото си сърце.

Понесе я, като че ли беше перце, по клатещата се палуба, обливана от постоянно надигащите се вълни. Леден дъжд запръска, когато стигнаха покрития коридор за каютите, но и двамата не бяха ни най-малко разтревожени от това, защото всеки осъзнаваше само присъствието на другия до себе си, не и разбушувалите се стихии. Когато стигнаха каютата на Криста, и двамата бяха измокрени до кости и трепереха неудържимо, макар треперенето им да нямаше нищо общо с времето или със състоянието на дрехите им.

Марк внимателно я остави да стъпи долу и посегна с треперещи пръсти към закопчалките отпред на роклята й. Една лампа, която може би Марла нарочно бе оставила, за да свети на господарката й, се мяташе, закачена на тавана, и хвърляше разсеяна светлина.

— Аллах да ми помогне, защото аз сам не мога да си помогна — изстена той болезнено. — Не мога повече да ти се противя, макар да знам, че сега не е времето, нито мястото.

Криста замълча, нещо в гърлото й не й позволи да отрони и звук; само ръцете му, които разкопчаваха дрехите й, бяха единственото истинско нещо в момента.

— Искам да те видя първия път, когато ще се любя с тебе — прошепна пресипнало Марк. — Цялата. Ако искаш да изляза, кажи го сега, защото след миг ще бъде късно. Не искам да бързам, сладка моя сирено. Искам това да бъде нощ, която ще запомниш завинаги. Нямах намерение да стане точно така, но не мога повече да се боря с този силен копнеж по тебе.

Неволна въздишка се изтръгна от гърдите на Криста, когато ръцете му бавно се спуснаха по заоблените кълба на гърдите й, и вдигна очи към него, премрежвайки ги с гъстите си меднозлатисти мигли. Тръпка на възбуда пролази по нея, не би могла да изрече и една дума на протест, дори да искаше. Мъчително бавно Марк свали надолу деколтето на корсажа й, издърпвайки ризата заедно с него, докато гърдите й останаха голи под погледа му, заоблени и блестящи. Розовите им зърна се събудиха за живот пред напрегнатите му очи и Марк наведе тъмнокосата си глава, за да ги целуне едно по едно, докато Криста не изстена в прилив на безумна наслада.

— Искаш ли ме, Криста? — запита Марк с дрезгав шепот. — Ще ме отпратиш ли? Няма да си помисля нищо лошо, ако го направиш.

Но въпреки тези думи той не беше сигурен дали ще се обърне и ще си излезе, ако тя го помоли.

— Не! Да! — извика Криста. — Искам да кажа, да, искам те и не, не искам да си тръгваш!

— Тогава няма да си тръгна, сладка моя сирено. Ще те науча да се любиш, да приемаш и да даваш удоволствие.

Дрезгаво прошепнатите му думи затрептяха по кожата й миг преди твърдите му устни да разделят нейните, за да ги изпият в една целувка, в която се четеше несдържана жажда и нетърпение.

Ръцете й от само себе си започнаха да бродят по раменете и гърба му, усещайки нежно плътта му с върховете на пръстите. Марк беше невероятно мъжествен, мургав и неустоимо привлекателен.

И тя го искаше. Изненадан протест се надигна на устните й, когато той без усилие я вдигна и я положи на койката, без да се олюлее ни най-малко от движението на развълнувания под. Връхлитащата буря бе съвсем забравена, съществуваше само необятната им жажда, която ги изгаряше отвътре и която копнееха да утолят.

Той свали нежно и с любов останалите й дрехи, отдръпна се леко, за да се наслади на великолепното преливане на извивки, което бе оголил.

— Ти си прекрасна — прошепна със страхопочитание. — По-красива, отколкото би могла да бъде една жена.

Свали жилетката и ризата си, после ботушите, хвърляйки въпросителен поглед към Криста, преди да събуе панталоните си. Тя отвори широко очи и макар че се опитваше да не гледа, очите й бяха привлечени към възбудената му мъжественост, която стърчеше от тъмните косми между бедрата му. Колко великолепно телосложение има, помисли тя, копнеейки да го докосне. Когато той й се усмихна, тя се разтопи вътрешно и изчерви, питайки се какво ли ще е усещането, когато цялата му дължина се притисне вътре в меката й плът. Сякаш прочел мислите й, Марк се изтегна до нея и преплете бедра с нейните.

Той знаеше точно къде и как да я докосне, за да й достави възможно най-много удоволствие. Устата му намери чувствителната ямка на шията й, сгъвката на ръката, извивката на талията, после с любов обходи нежно гърдите й, преди да остави огнена следа по корема чак до вътрешната част на бедрата й. Криста се извиваше, притискайки се към него, първичната страст изгаряше всички неканени мисли, че това не е редно, че ще се чувства виновна. Когато той пъхна пръсти между бедрата й, тя разтвори крака в прилив на безумно желание. Той продължи да гали все по-нагоре и по-нагоре, чак до мястото, където тя никога не бе стигала, за чието съществувание дори не подозираше.

Ръцете й се плъзнаха нежно по очертаните мускули на бедрата му и последваха твърдите сухожилия, които стигаха нагоре чак до гърба. Криста се зачуди на силата, която усещаха върховете на пръстите й, хареса й допирът на това жилесто тяло. Целувките му в това време стигнаха до ямката около ключицата, после отново се върнаха към розовите зърна, а дръзките му ласки там долу събуждаха неконтролируема треска у нея. Тя не можеше да мисли, успяваше само да реагира.

— Съжалявам, че ще трябва да ти причиня болка, любов моя, но тя ще трае само един миг — прошепна Марк срещу устните й, докато мъжествеността му полека навлизаше във влажната й топлина.

Лек стон се изтръгна от устните й при допира на горещата, влажна плът до набъбналия й център.

Той рязко навлезе в нея, потъвайки в блажената й топлина, стенейки в агонизиращ екстаз, докато стегнатата й плът го обхващаше и го държеше в плен.

Криста извика леко, когато неговата мъжественост проникна в нея, но внезапната остра болка бързо бе заместена с такава силна наслада, каквато никога дотогава не бе познавала. Той нарочно не се остави на подтика си да се движи, остана на място, за да може тя да свикне да го усеща в себе си. Едва когато тя въздъхна и се отпусна, той навлезе докрай в нея, докато не стигна до самите й предели.

Светът се завъртя, времето спря, остана само движението на хълбоците му и ритмичното влизане и излизане, само невероятните изрази на любов, които й демонстрираше с цялото си същество, шепнейки думи, които извираха направо от сърцето. Криста бързо навлезе в ритъма и двамата се залюляха в прегръдките си, препускайки през бурята, без да обръщат внимание на ослепителните светкавици, които прорязваха тъмното нощно небе, на оглушителните гръмотевици, които се търкаляха над морската шир, на свирепия вятър, който блъскаше кораба и късаше платната. Бурята, избухнала в самите тях, надминаваше по сила и най-необузданите урагани, създадени от природата, те двамата представляваха невероятно зрелище на неземни фойерверки.

Криста отвори очи и видя Марк да се взира в нея. Ръцете й несъзнателно се вдигнаха, за да прикрият голотата й, ярка руменина се разля по бузите й. Развеселена усмивка повдигна ъгъла на устата му, той посегна и хвана трепкащите й длани.

— Няма от какво да се срамуваш, любов моя — поде Марк с нежен глас. — Тялото ти е прекрасно. Ти си създадена за любов. Един ден ще го познавам също така добре, както собственото си тяло.

Той прокара с любов пръсти от високия хълм на скулите до брадичката и надолу към леко разтворените устни.

— И твоето тяло е красиво — изрече Криста, като го гледаше плахо изпод меднозлатистите си ресници.

Дълбок смях се изтръгна от гърдите му.

— Мъжете не са красиви, сладка моя сирено.

— Но ти си — настоя тя с глас, изпълнен с обожание. — Нямах представа, че… че актът на любовта е така прекрасен.

— Беше прекрасен, защото имаше любов — каза Марк с несигурен тон, сякаш тази мисъл едва сега му бе хрумнала. — Вярваш, че те обичам, нали, Криста?

— Да… предполагам — съгласи се тя колебливо. — Всичко, което се случи, откакто се срещнахме, беше толкова спонтанно… толкова експлозивно. Предполагам, че тази нощ беше неизбежна.

— Съдба — кимна вещо Марк.

— Ами Уилоу? — осмели се да запита тя.

— Какво общо има Уилоу с нас двамата? — Гласът на Марк беше рязък. — Това, което се е случило в миналото, няма нищо общо с чувствата ми към тебе.

— Но аз не съм изцяло убедена, че всичко между тебе и нея е свършило.

— Аз обаче съм. Честно си признавам, че имах връзка с Уилоу. Тя свърши далеч преди да срещна тебе. Уилоу е настоятелна — съгласи се той с лека ирония, — не се оставя.

— А ти спиш ли с жени, с които вече си скъсал? — запита тя тихо.

— За какво говориш?

— Забрави ли? Каютата ми е до твоята. Чух Уилоу да идва пред вратата ти снощи.

— За това ли била цялата работа? Ако беше послушала още малко, щеше да разбереш, че Омар я отпрати.

Невероятно учудване се изписа по лицето на Криста.

— Наистина ли?

— Наистина.

— О, Марк, съжалявам, че грешно съм те преценила. Сега какво ще стане с нас? Наистина ли мислиш, че имаме бъдеще?

— Бъдещето ни е да се обичаме взаимно.

Приемайки думите му така, че да се съгласуват със собствените и намерения, Криста като че ли се задоволи с този отговор и се сгуши още по-плътно в ръцете му. Близостта й породи нова страстна прегръдка и магията отново овладя сетивата й, докато ръцете и устните му за втори път тази нощ започнаха да възбуждат горещата й, туптяща плът.

— Пак ли? — запита тя учудена. — Възможно ли е?

— Не само е възможно, но и много желателно. Бих могъл да се любя с тебе цяла нощ без умора.

И времето за думи отмина. Марк отхвърли някъде далече всички съзнателни мисли от главата й и тя не усещаше нищо друго освен възбуждащите му ръце и устни по тялото си.