Екстаз в пустинята

18

Криста се завъртя бавно пред голямото огледало, оглеждайки внимателно лицето и фигурата си. Макар че се чувстваше остаряла с много години, тя откри шокирана, че изглежда все същата, както и преди половин година. Закръглените й гърди се извишаваха гордо, талията й беше все така тънка. Стройните хълбоци и дългите изящни крака завършваха образа на една съблазнителна и женствена красавица.

Колкото и да се опитваше, Криста не можеше да намери недостатък нито в лицето, нито в косата си. В чест на събитието светлорусите й къдрици бяха красиво подредени върху изящната й глава. Роклята, която най-добрата шивачка в града бе довършила едва предния ден, беше ушита от красива лавандулово-жълта коприна. Набрана фуста в бледорозово и виолетово се подаваше изпод ръба на красивата рокля, повдигнат на няколко места и прищипнат с красиви букетчета виолетки. Гладките й рамене бяха оголени, миниатюрни ръкави почиваха ниско над лактите. Макар че Криста реши, че изглежда така, както винаги, в действителност никога не беше изглеждала толкова омайваща и чувствено желана.

Когато преди две седмици Брайън я осведоми, че им е осигурил покани за бал, даван от сър Питър Трентън в чест на новия дук Марлборо, Криста направо бе онемяла. Беше чула, че старият дук е починал скоро след като Марк бе напуснал Англия, и се запита кой ще го наследи сега, когато внукът му е безвъзвратно загубен. Явно бяха намерили друг роднина, който да поеме титлата и именията.

Отначало Криста твърдо отказа да придружи Брайън, припомняйки си мъчителната болка, когато на бала на сър Питър, преди толкова месеци, бе срещнала за първи път Марк Карингтън и бе отдала сърцето си на своя берберски принц. Но Брайън така мило я уговаряше, че тя най-накрая се съгласи. Както й обясни Брайън, той бил срещнал сър Питър в клуба си и успял да му изтръгне поканата, макар че двамата не бяха на едно и също равнище в обществото… докато не споменал, че е сгоден за Криста Хортън. Харесваше му да размишлява за всички възможности, които се отваряха пред него като бъдещ зет на сър Уесли Хортън, какъвто със сигурност щеше да стане, ако успееше да убеди Криста, че бракът й с него е единственият път, отворен пред нея сега, след като репутацията й бе съсипана.

За да повдигне настроението на Брайън, както и да се представи отново във висшето общество, Криста посети шивачката и резултатът беше лавандуловата копринена рокля, която носеше сега. След завръщането си в Англия тя водеше толкова затворен живот, че повторното й излизане пред публика представляваше вълнуваща промяна. В края на краищата, никой не знаеше какво се е случило с нея в Алжир. Освен ако… Но не, нямаше да мисли за това, не и тази вечер.

Откакто се бе върнала, не виждаше други хора освен Елиса и Ленор, докато преди две седмици не бе дошъл и Брайън, за да я убеди да се върне в изисканото общество. Единственото, което я притесняваше, беше това, че той все още настояваше да се оженят възможно най-скоро и упорито я представяше като своя годеница въпреки протестите й.

Стресната насред размислите си от внезапния шум при входната врата, оповестяващ пристигането на Брайън, Криста се погледна за последен път в огледалото, преди да се обърне и тихо да излезе от стаята. Брайън чакаше в долния край на стълбището и по лицето му се изписа замислено изражение, докато наблюдаваше сметановата гладкост на заоблените форми, които се виждаха в дълбокото деколте на роклята й.

— Възхитителна си — каза той с треперещ глас, взе ръката й и целуна върховете на пръстите й, а после интимно прокара езика си по дланта й.

Криста потисна тръпката и бързо дръпна ръката си, изненадана от отвращението, което бе предизвикал допирът му.

Брайън бе поразен от гледката на деликатната руменина, разливаща се по високите й скули и издължената изящна шия. Като я видя такава, той се запита дали ще може да издържи да не я обладае през тези дълги седмици преди сватбата. В края на краищата, тя вече не беше невинна. Може би щеше да му позволи… Потокът на мислите му бе внезапно прекъснат, когато Елиса дойде във фоайето, носейки новото наметало на Криста от пурпурно кадифе. Досега Брайън почти не беше обръщал внимание на младото момиче, едва бе забелязал, че е доста приятна на вид. Но като я видя в новите дрехи, специално ушити за яркия й тен и дребната фигурка, с дългата развята черна коса и крехката талия, Брайън изведнъж разбра, че тя не е просто красива, а замайваща, възбуждаща по свой собствен начин, не като Криста. Тъмни мисли се надигнаха неканени в далечните глъбини на ума му. Със сигурност Елиса нямаше никого другиго в Англия, от когото да търси закрила, освен Криста, разсъди той пресметливо. Навярно младото, красиво момиче скоро ще падне жертва на безскрупулни мъже, ако Криста я освободи, след като се омъжи. Няма ли в такъв случай да му бъде вечно признателна, ако й позволи да остане с Криста и след сватбата? Достатъчно признателна, може би, за да му позволи да спи с нея?

— Идвам след минутка — чу Брайън гласа на Криста, докато нерешително откъсваше мисълта си от екзотичната красота на Елиса.

— Какво каза? — запита той разсеяно.

— Казах, че забравих нещо горе, но няма да се забавя — повтори Криста, питайки се къде ли се лутат мислите на Брайън.

Побързай, скъпа — усмихна се той угодливо, наблюдавайки как Криста изчезва в дъното на коридора.

С ъгъла на окото си забеляза, че Елиса се кани да излезе, и протегна ръка да я спре.

— Бих искал да поговорим, Елиса — каза той на стреснатото момиче.

— Да, господине — отвърна Елиса на английски. Благодарение на усилията на Криста тя вече доста добре се оправяше с езика. Изправи се пред Брайън, съзнавайки, че колкото повече го вижда, толкова по-малко го харесва, макар че нямаше с какво да обоснове заключението си. А сега дръзкият му изглед и похотливата усмивка й дадоха основателна причина да повярва, че скоро ще разбере каква е истинската му природа.

— На колко години си, Елиса?

— Шестнадесет — отвърна тя предпазливо.

— Толкова млада? Много си красива, знаеш ли…

Елиса сви вежди, питайки се какво точно е намислил Брайън. Не се наложи да чака дълго.

— Очаквам да проявиш съответна благодарност, че ти позволявам да останеш на служба при Криста, след като с нея се оженим. Тя като че ли държи на тебе и аз ще се съобразя с желанието й, докато това ми харесва. Или — добави той двусмислено — докато ти ми харесваш.

Елиса се направи, че не е разбрала, придаде си невинен вид и отговори:

— Ще направя всичко, което мога, господине.

— Сигурен съм, че можеш доста много. — Той стисна още по-силно ръката й и Елиса изохка от болка. — Не се прави, че не разбираш, скъпа — предупреди я той, когато тя продължи да го гледа смаяно. — Не си невежа и невинна. Имаш вид на изкусителка и в очите ти се чете, че знаеш доста много за годините си. Много ще ми харесаш, скъпа, наистина много.

Елиса пребледня. Положението беше много по-лошо, отколкото бе предположила. Брайън Кент очакваше тя редовно да споделя леглото му, когато той се ожени за Криста. Слава на бога, Криста още не беше дала съгласието си за този брак, а ако Елиса имаше думата, това съгласие можеше и никога да не бъде дадено.

— Виждам, че си шокирана — изрече Брайън с противен смях. Макар да се учудвам, че човек с твоето… ъ-ъ… положение може да се шокира от каквото и да било. Възнамерявам да направя дете на Криста възможно най-скоро и тогава ще имам нужда от прелестното ти тяло. Няма да бъда неблагодарен, обещавам.

Преди Елиса да успее да го бодне дори с една презрителна дума, на горната площадка се чуха стъпките на Криста и девойката се отскубна от противната му хватка, разтърквайки натъртената си ръка. Когато Брайън обърна чаровната си усмивка към Криста, Елиса веднага се изпари, питайки се дали Криста е осъзнала докрай колко непоносим е Брайън Кент. Ако не, значи трябваше някой да й отвори очите.

Повечето от английските благородници бяха дошли на разкошния бал, даван от сър Питър Трентън. Говореше се, че дори кралят може да се появи. През първия половин час Криста обикаляше из залата, хванала Брайън под ръка, поздравяваше приятелите на леля си и хората, с които се бе запознала при предишното си пребиваване в Лондон, както и старите приятели на баща си. Когато представяше Брайън, чийто кръг от обичайни приятели беше далеч под нейното положение в обществото, той веднага намираше начин да съобщи, че е неин годеник. Макар да се дразнеше от думите му и от собственическото му държание, вместо да прави сцени, Криста не си даваше труда да го апострофира. Освен това, още не беше решила дилемата в собствената си глава. Щом родителите й желаеха тя да се омъжи за Брайън, може би трябваше да уважи желанието им. Нейното отвличане им бе създало толкова тревоги, че тя беше сигурна, че много ще се зарадват да видят живота й уреден.

След малко, когато седна пред огледалото в стаята за отдих и се взря в отражението си, като се питаше какво ли прави тук с Брайън, мъж, когото не обичаше, Криста дочу края на един любопитен разговор между две жени, които тъкмо излизаха от стаята.

— Говори се, че обявяването на годежа им е само въпрос на формалност, че ще се оженят преди края на лятото — казваше слабата блондинка.

— Ще го повярвам, когато го видя — възрази пищната брюнетка. — Това ще й дойде много добре, стига да успее да го постигне.

— В последните месеци двамата са неразделни — въздъхна натъжено блондинката. — Той е толкова красив и тайнствен.

— Чуват се клюки, че тя му била спасила живота, а той не закъснял да прояви благодарността си — забеляза брюнетката.

— Толкова голяма, че да се ожени за нея? — подметна блондинката, вдигайки многозначително очи. — Бих допуснала, че ще се задоволи само с това да я вкара в леглото си.

Двете се разсмяха и излязоха от стаята, а в душата на Криста се настани странно предчувствие, макар че нямаше ни най-малка представа за кого говорят.

Марк стоеше насред залата с отегчено изражение, което разваляше красивите му черти. Лейди Уилоу Лангтри, крещящо облечена в пурпурна рокля, която би трябвало да контрастира грозно с яркочервената й коса, но напротив, само я подчертаваше, бе увиснала на ръката му. Кожата му изглеждаше бледа след затвора, но подробностите за неотдавнашните случки в живота му бяха известни на малцина. Само най-близките му приятели знаеха, че се е разминал на косъм със смъртта, както и за решаващата роля, която Уилоу бе изиграла за неговото спасение. През дългите месеци, докато той се възстановяваше в провинцията, Уилоу дискретно бе разкрила на няколко свои познати как Марк Карингтън едва се бе спасил от доживотно робство, преувеличавайки собствената си роля в това чудотворно спасение. Освен това тя намекваше и че новият дук скоро ще я направи своя дукеса.

Скуката, изпитвана от новия дук Марлборо, се дължеше на отегчителния млад човек на около тридесет години, може би с година или две по-възрастен от него, който току-що му бе представен. Макар очевидно да не принадлежеше към благородниците, той явно имаше високопоставени приятели, както и благородна годеница, с която дукът предстоеше да се запознае… не че той изпитваше особено желание, защото не се съмняваше, че дамата трябва да е също толкова отегчителна, колкото и годеникът й.

— Бихте ли желали да ви я представя, Ваша светлост? — запита Брайън, когато видя, че Криста влиза в балната зала.

На Марк му се струваше, че името Брайън Кент му е донякъде познато. Спомни си, че годеникът на Криста се казваше Брайън, но доколкото се сещаше, така и не бе чул да споменава фамилията му. Освен това, името Брайън беше от често срещаните.

За огромно негово съжаление оздравяването му бе отнело почти цялата зима. Когато се върна и разбра, че обичният му дядо е починал, това не спомогна особено много за възстановяването му. Но изненадата, която го очакваше в Марлборо хауз, го възнагради заради смъртта на стария дук. Дори сега, когато си спомни първоначалния шок, на устните му се очерта усмивка…

— Марк, скъпи — побутна го Уилоу, — господин Кент те питаше дали искаш да се запознаеш с годеницата му. За какво мислеше?

Изтръгнат от спомените, Марк почувства силата на нейното присъствие много преди да я види. Някаква сила, по-голяма от живота, който пулсираше в него, го накара да отправи поглед през залата и да се взре в неземното създание, облечено в ослепителна рокля, което се носеше към него върху облак от мечти. Не можеше да е истинска! Марк премига, смаян от това, че толкова силно искаше Криста, че беше предизвикал образа й пред себе си, когато тя беше на хиляди мили далеч.

Наистина, спомените за Криста не за първи път нахлуваха в съзнанието му и не за първи път образът й се явяваше пред очите му, но никога не беше изглеждала толкова поразително истинска, така непреодолимо привлекателна, същинска принцеса от приказките. Ако това беше сън, той не искаше да се връща към действителността.

Яркозлатистите мигли изпърхаха като танцуващи пеперуди, когато Криста се втренчи невярващо в него. Ахмед! Тук?! Невъзможно! Мъжествеността му изпълни сетивата й и тя се понесе напред, без дори да усеща, че краката й се движат. Гърлото й се сви от усилието да си поеме въздух, питаше се дали така отчаяно го е желала, че го е призовала от дълбините на отчаянието.

Не! Нямаше как да не познае това съкрушително красиво лице, гордо и изпито, тези високи скули и пълните, щедри устни. Изумителните зелени очи под тъмните прави вежди, изящният, благороден нос подчертаваха ястребовия профил на любимия й.

Криста почувства как тялото й се напряга и затреперва, когато един радостен вик, който не можа да сдържи, се изтръгна от гърлото и. Хората, застанали наблизо, я изгледаха недоумяващо, но за нея не съществуваше никой освен Ахмед. Не… Марк, защото той явно вече не беше нейният пустинен принц, а дук Марлборо.

Изведнъж двамата се озоваха на инчове един ох друг, нейните крака трепереха, дивото благородство в мрачните му черти галеше душата й и стопляше сърцето й. Тя несъзнателно протегна ръце, но ги усети хванати от Брайън, който бе разбрал погрешно намерението й, мислейки, че любовта, която се четеше по лицето й, е насочена към него.

— А ето я моята годеница, Ваша светлост — грейна Брайън, обвивайки ръка около тънката талия на Криста. — Скъпа, това е…

— Марк — отрони се като въздишка от устата на Криста английското име, с което го бе нарекла майка му.

Тя усети, че се бори да пробие плътната пелена от спомени, за да изплува в ярката светлина на действителността.

— Криста — изрече Марк по-скоро като милувка, отколкото като звук, което накара Уилоу да изфучи от ревност.

— Вие двамата се познавате? — запита Брайън с внезапно събудена подозрителност.

— И то доста добре — подметна язвително Уилоу.

— Ние., ние се запознахме на борда на „Бон ами“ — отвърна Криста, борейки се отчаяно да си възвърне самообладанието.

— Тогава знаете за… — запъна се Брайън.

Беше се надявал да държи в тайна позорното минало на Криста, защото не искаше нищо да попречи на кариерата му.

— И двамата знаем — изписука дяволито Уилоу. — Видях как отвеждат Криста на борда на пиратския кораб. Нали разбирате, и аз пътувах с „Бон ами“. Ако питате мене, Криста не се съпротивляваше кой знае колко на похитителите си.

— Уилоу! — почти изсъска Марк и я изгледа остро. — Добре познавам госпожица Хортън, господин Кент. Казвате, че е ваша годеница? Мисля, че е споменавала за вас в един от нашите разговори.

Уилоу изсумтя презрително, но не каза нищо, страхуваше се от гнева на Марк. Само се запита какви ли гаври е изтърпяла Криста, преди да се върне в Англия, и си пожела младата жена да беше останала в Алжир. Не можеше обаче да не забележи изпълнения с копнеж поглед на Марк, когато той забеляза Криста да се насочва към него, и настръхна вътрешно, спомняйки си какви чувства бе изпитвал преди към самата нея. Единствената й утеха беше фактът, че Криста без съмнение е била опозорена от похитителите си и едва ли е достойна за дукеса. Нищо, закле се Уилоу, абсолютно нищо няма да попречи на плановете И да се омъжи за Марк и да стане дукеса.

— Ела, Марк, искам да танцуваме — изрече с жален тон Уилоу и го подръпна за ръката.

Раздразнен, но без да може учтиво да й откаже, Марк се намръщи, когато тя го поведе към мястото за танци. Имаше толкова много въпроси без отговор, които искаше да зададе, имаше толкова много неща да каже на Криста Как е успяла да се добере до Англия? Защо мъжът с нея твърдеше, че й е годеник? Защо я е освободил Абдулла? Без да иска, очите му се спираха върху плоския й корем и той се запита какво се е случило с бебето на Абдулла.

Усещайки мислите, които се въртяха в ума му, Криста разбираше, че трябва да се отдалечи от смущаващото му присъствие или да се срути окончателно пред Брайън и пред годеницата на Марк, защото сега тя вече знаеше кого споменаваха преди малко двете жени, чийто разговор бе дочула. Уилоу и Марк или вече бяха сгодени, или скоро щяха да се сгодят. Тя нямаше право да се намесва сега в живота му. Всичко се бе променило. Това, което някога означаваха един за друг, вече не съществуваше. Животът им бе поел в различни посоки.

Трябваше да избяга, да се съвземе от големия емоционален шок, който току-що бе преживяла. И Криста изрече с глас, почти готов да се пречупи:

— Бих искала да потанцувам, Брайън. В края на краищата, това е първият ми бал от месеци насам.

Думите й накараха подозренията му веднага да се уталожат и Брайън се усмихна:

— Разбира се, скъпа, нямам намерение да преча на дук Марлборо да се забавлява на собственото си тържество. Да, наистина, нека да танцуваме.

Марк ги загледа как се отдалечават, а лицето му остана все така намръщено.

— Защо си такъв мрачен, Марк? — запита Уилоу с кокетен тон. — Със сигурност вече си се отърсил от тази малка уличница. Досега навярно всички пирати от Варварския бряг са й се насладили.

— Защо трябва да проявяваш такава проклетия, Уилоу, когато не знаеш нищо? — изсъска Марк с глас, изпълнен с презрение. — Нямаш представа какво е преживяла Криста и нямаш причина да говориш за нея по този начин. Къде остана състраданието ти?

Уилоу трепна от суровия упрек, осъзнавайки, че още има защо да се бои от Криста Хортън, въпреки годежа й с досадния Брайън.

— Прости ми, любов моя — извини се тя мило, макар вътрешно да кипеше от негодувание, обида и презрение към жената, която притежаваше властта да й препречва пътя към неговото сърце. — Нека да танцуваме. Искам да почувствам ръцете ти около себе си.

Думите на Уилоу накараха Марк отново да се намръщи, защото в последните седмици тя се бе възползвала от всяка възможност да го привлече в леглото си. Досега се беше опазил, но само Аллах знаеше още колко време щеше да устои на изтънчените й съблазни. Той беше все пак мъж, мъж, който не бе докосвал женска плът, откакто за последен път се бе любил с Криста в Константин.

Последните седмици бяха истински ад за Марк. Когато най-накрая се видя оздравял след дългото и бавно възстановяване, той отиде до Лондон, за да наеме кораб, който да го откара до Алжир… при Криста, като напълно съзнаваше, че това може да му струва живота. След като мисли дълго върху прибързаното обещание, което бе дал на Криста в момент на слабост, все пак не успя да се освободи от притискащата го дилема. Само съветите на човек, когото също обичаше много, го задържаха толкова време в Лондон.

Макар да признаваше, че Уилоу беше му помогнала да понесе по-леко самотата и болката от загубата на Криста, той знаеше, че тя търпеливо чака да й направи предложение, непрекъснато чуваше от нея намеци за очакванията й да стане неговата дукеса. Но как би могъл да се ожени за друга, когато тази сирена с очи като синчец и коса с цвета на среброто владееше сърцето му? Макар че Криста беше навеки загубена за него, той все пак нямаше намерение да предложи брак на Уилоу, независимо от факта, че й дължеше живота си в буквалния смисъл на думата. Мисълта да спаси Криста от харема на Абдулла бе заела цялото му сърце и душа и не оставяше място за нищо друго. А сега, по някакво чудо, Криста отново беше толкова близо, че можеше да я поеме в прегръдките си.

Като не можа да измисли основателна причина да откаже на молбата на Уилоу, Марк я заведе към другите танцуващи двойки, като същевременно напрягаше поглед, за да открие обекта на своите желания сред гъстата тълпа. Ако можеше да се вярва на Брайън Кент, а нямаше причина да не му вярва, Криста скоро щеше да стане негова съпруга. Как е възможно тя да се омъжи за този мъж, питаше се Марк, докато не осъзна, че тя явно не е имала никаква представа, че той се е спасил от робството и е заминал за Лондон. Без съмнение бе сметнала, че вече никога няма да го види, и бе поискала да въведе поне някакъв ред в объркания си живот. Но Криста вече нямаше защо да търси закрила от Брайън Кент. И Марк се закле, че още преди нощта да е свършила, той ще вземе това, което му принадлежи.

Криста загуби Марк от погледа си в мига, когато навлезе сред танцуващите и се принуди да насочи разсеяното си внимание към скорострелните въпроси на Брайън относно познанството й с дук Марлборо. Надявайки се кратките й отговори да уталожат подозренията на Брайън, тя изведнъж усети, че е много уморена от непреставащия разпит в момент, когато все още беше в състояние на силно емоционално вълнение. Затова, когато танцът свърши, се престори, че е жадна, и помоли Брайън да й донесе чаша пунш, като знаеше, че суетнята около масата за напитки доста ще го забави и ще й даде достатъчно време да се измъкне навън и да събере обърканите си мисли.

Все още раздразнен от неприкритото собственическо поведение на Уилоу, Марк грейна, когато видя как един красив млад мъж си пробива път към него през гъстата навалица.

— Алън — посрещна го въодушевено Марк. — Страхувам се, че не съм толкова добре, колкото мислех, а на Уилоу много й се танцува. Защо не й кавалерстваш за следващия валс, докато аз събера малко сили?

Алън го изгледа тревожно, но едно заговорническо намигване успокои притеснението на младия мъж. Марк явно се беше уморил от демонстративното поведение на Уилоу и искаше да й избяга за малко.

Всъщност той бе видял Криста да се измъква сама от страничната врата и копнееше да я последва. Имаха да си говорят за толкова много неща, толкова много имаха да споделят. Марк се надяваше, че Алън ще разбере намека и ще държи Уилоу заета поне за известно време. Но преди да се измъкне навън в нощта, той намери Питър и лукаво го помоли да позанимава Брайън Кент поне един час с всякакви възможни средства.

Намери я застанала пред лабиринта, вгледана замислено в тъмнината, сякаш припомняйки си онзи момент преди месеци, когато се бяха срещнали за първи път… и се бяха целунали. Още тогава той бе разбрал, че това е съдбата му.

Марк се приближи към Криста толкова тихо, че тя не усети, че не е сама, докато не я обгърнаха две здрави ръце и не се озова притисната към едно гъвкаво, слабо тяло. Меки устни докоснаха тила й, вдъхвайки неповторимия й аромат, който накара сетивата му да затрептят от желание. Така беше винаги, когато двамата бяха заедно, страстта им беше експлозивна и всепоглъщаща.

— Криста, любов моя — прошепна Марк в розовата раковина на ухото й. — Не знам какво чудо те е донесло при мене, но никога вече няма да се мръщя на съдбата.

В мига, когато той я докосна, Криста разбра, че ръцете на Марк я обгръщат, че устните на Марк докосват нежната кожа на тила й. Толкова често бе лежала в прегръдките му, че веднага разпозна мъжествения му аромат, смесица от сапун, тютюн, подправки и естествената му мъжка миризма. Тя бавно се обърна и очите им се срещнаха под искрящата светлина на луната; в този миг Криста потъна в едни дълбоки изумрудени езера.

— Ахмед… Марк, аз…

Думите замряха в гърлото й, когато устните му се спуснаха и плениха устата и във властна целувка, която като че ли продължи безкрай, извиквайки спомена за това, как се бе чувствала в ръцете му, топла, мека и тръпнеща от страст. Това, което бяха споделяли, надхвърляше границите на тялото и спояваше душите. Този мъж я бе превел през прага на женствеността, този мъж я бе обучавал на изкуството на любовта, той я бе учил какво означава да изразява чувствеността си и да изисква любов в замяна.

Ласките му бяха едно върховно мъчение; близостта му, допирът и ароматът му я подлудяваха, за миг усещането й за реалност се изпари. Нищо вече нямаше значение, само това, че я обгръщаха ръцете на Марк, че там й беше мястото.

— Криста, любов моя, трябва да поговорим — каза той, откъсвайки се нерешително от устните й. — Ела.

Хвана ръката й и я поведе навътре в лабиринта, където знаеше, че няма да ги безпокоят. Тя го последва сляпо; скоро двамата стигнаха до една пейка и той я дръпна да седне до него. Криста си пое остро дъх и само се взираше в тези зелени очи, които я пленяваха с дръзките си, съблазнителни обещания.

— Марк.

Името му извика топлина и сладост на езика й.

— Криста, любов моя, знаеш ли какви мъки преживях, като мислех за тебе в последните месеци? Само като се сетех, че си била принуждавана да споделяш леглото на Абдулла, че носиш дете, което трябваше да бъде мое, това ме докарваше до ръба на лудостта. През всичките тези седмици, докато лежах болен, изпитвах много по-големи страдания от тези, които понасяше тялото ми.

Марк изведнъж осъзна, че е споменал за бебето, и очите му се насочиха към плоския корем на Криста. Според пресмятанията му сега тя трябваше доста да е наедряла.

— Какво стана с детето? Загуби ли го?

Криста замръзна, усещайки, че е дошло време да разкрие истината.

— Марк, няма никакво дете. И не е имало. Бременността ми беше измислена от доктор Саид, за да ме държи настрана от леглото на Абдулла.

Марк сви вежди, объркан.

— Не… не разбирам. Искаш да кажеш, че Абдулла никога… че ти никога… Но как е възможно да се случи подобно нещо? Не е характерно за Абдулла.

— Ще се опитам да ти обясня — изрече бавно Криста. — В действителност е много просто. Всеки път, когато Абдулла се опитваше да ме вземе, на мене толкова ми прилошаваше, че… че повръщах върху него.

— Ти си повръщала пред Абдулла? — изсмя се Марк, защото добре знаеше колко се отвращава Абдулла от всякакви болести. — Това е великолепно! Със сигурност Аллах е ръководил пътя ти.

— Може би — съгласи се Криста. — Когато се случи за втори път, Абдулла прати доктор Саид да ме прегледа. Добрият доктор не обичаше особено много брат ти и когато предложи този начин да ме държи далече от леглото му, аз веднага се съгласих. Каза на Абдулла, че съм бременна, и понеже той не беше спал с мене, значи детето можеше да бъде само от тебе. Пристъпите ми вбесяваха Абдулла, особено когато доктор Саид каза, че бременността ми щяла да бъде тежка и непрекъснато щяло да ми се гади. Както предсказа докторът, брат ти бързо загуби интерес към мене.

Марк се замисли.

— Защо не ми каза, когато имаше възможност? Защо съзнателно ме излъга?

— Отначало бях принудена да се съгласявам с думите на Абдулла. Той заплаши, че ще те убие веднага, ако възразя на нещо, казано от него. Предпочетох да те нараня, отколкото да причиня смъртта ти.

— Но продължи с лъжата и когато останахме по-късно сами — възрази Марк.

— Нямах избор. Тогава изобщо не знаех, че Абдулла е имал намерение да ме освободи срещу откуп. Само ако бях разбрала, щях да ти кажа истината. Моля те, разбери ме — изрече жално Криста. — Страхувах се, че ако знаеш истината, един ден ще се върнеш в Константин. Животът ти ми е твърде скъп, за да направя нещо, с което да причиня смъртта ти. Завръщането в Константин за тебе щеше да е равносилно на самоубийство. Знам, че Абдулла скоро щеше да разбере, че не съм бременна, и тогава сигурно щях да се самоубия, вместо доброволно да отида в леглото му. Затова те накарах да обещаеш, че ще си изградиш живот без мене, и виждам, че си последвал съвета ми.

Имаше ли нещо вярно в клюката, че Марк и Уилоу са се сгодили, запита се Криста. Марк явно беше последвал съвета й да я забрави и тя затвори очи пред внезапния прилив на болка, която тази мисъл предизвика у нея.

— За мене няма живот без тебе, Криста — изрече той с подозрително дрезгав глас. — Никога не съм имал намерение да спазя това обещание. Но кажи ми какво се случи, след като еничарите ме отведоха от Константин?

— След като Абдулла се отърва от тебе, вече не му бях нужна. Бях само инструмент за неговото отмъщение. А и тогава харемът му вече беше пълен с млади девственици, много по-млади и по-красиви от мене. Вече не му бях полезна, защото нямаше кого да измъчва посредством мене. Нито пък ме желаеше, защото мислеше, че нося дете. Слава богу, доктор Саид го убеди да пише на баща ми и да поиска откуп, за да ме върне жива и здрава на семейството ми.

— Баща ти ли отиде в Константин да те прибере? В Тунис ли те доведе, преди да се върнеш в Англия?

— Не, баща ми не дойде в Константин. Мама била болна, затова прати Брайън. А аз се върнах направо в Англия.

— Значи Брайън е бил тук в Лондон през цялото време с тебе? — стисна устни Марк.

— Не — каза Криста. — Татко смяташе, че трябва да напусна Варварския бряг и възможно най-скоро да оставя зад гърба си всички тъжни спомени, затова Брайън ме заведе в Алжир и ме качи на кораб до Англия. После се върна в Тунис. Съвсем отскоро е в Лондон.

— А ти скоро ще се омъжиш за годеника си.

— Това очакват родителите ми.

— Не. Няма да го позволя. Ти ме обичаш. Ние си принадлежим.

Криста се изчерви, неможейки да отрече. И отвърна с едва чут глас:

— Каза, че си бил болен. Разкажи ми как избяга от испанците и как се озова в Англия.

— Дължа спасението си и живота си на Уилоу — призна Марк и започна да разказва как Уилоу го бе видяла на ръба на изтощението и как бе откупила свободата му. — Бях болен от малария и тя сама се грижеше за мене, докато не оздравях. Доведе ме в Англия и месеци наред се възстановявах от болестта си. Дължа й повече, отколкото някога ще мога да й се отплатя.

Думите му накараха Криста да осъзнае с тъга, че Уилоу държи Марк в здрава хватка. Хватка, която в крайна сметка можеше да доведе и до брак, ако Криста не се бе появила отново, за да промени живота му.

— Има… има слухове, че ти и Уилоу сте сгодени — изрече тя предпазливо.

— Няма да отричам, че това не ми е минавало през ума — отвърна Марк, впил пламтящия си поглед в нея. — Но повечето слухове ги пуска Уилоу. Имах намерение, преди да продължа по-нататък да живея живота си, да се върна отново в Константин.

— Да идеш пак в Константин? — ахна Криста. — Като знаеш, че това може да означава смърт за тебе?

— Да, отчаяно исках да се върна. Не можех да понеса мисълта, че Абдулла притежава всичко, което по право е мое. Той унищожи всички, които обичах и на които държа, затова трябва да бъде принуден да плати за злините си.

Мисълта, че Марк би рискувал живота си заради нея, накара сърцето й да подскочи от радост.

— Радвам се, че не отиде в Константин — призна му тя. — Забрави за Абдулла. Животът ти е тук, в Англия.

— Грешиш, Криста. Един ден ще се върна, кълна се във всичко, което е свято за мене. Абдулла няма да избегне наказанието, задето причини смъртта на родителите ми, защото научих, че той е отговорен и за смъртта на баща ми, не само за тази на майка ми.

Сърцето на Криста се сви. Докато Марк настояваше да търси възмездие, за тях двамата нямаше да има бъдеще. Тя не би могла да понесе болката да го загуби отново, когато се бе завърнал в живота й. Трябваше някак да го разубеди.

— Ако си решил да следваш този път, Марк, мога само да ти пожелая успех — произнесе тя натъжено.

— Казваш го така, сякаш никога вече няма да се видим — възрази той ядосано.

— Животът ти има друга посока — отвърна тя съкрушено. — С Уилоу може би, на която дължиш това, че си жив. Моето бъдеще е… с Брайън — излъга тя. — Скоро трябва да се оженим.

— Не! — отекна яростният вик на Марк. — Ние си принадлежим! Уилоу разбира, че към нея изпитвам само благодарност. Тя знае, че не я обичам. Ами ти? Можеш ли с чисто сърце да кажеш, че обичаш Брайън?

— Аз… привързана съм към него — поколеба се тя. — Бракът ни беше планиран дълго преди да те срещна. Родителите ми искат този съюз и… и аз се чувствам задължена да уважа желанията им.

— По дяволите задълженията! — избухна Марк с неузнаваемо изкривено лице. — Ти си моя. Ако имаш някакви съмнения, скоро ще те накарам да си промениш мнението.