Екстаз в пустинята

8

След като изкара една безсънна нощ, през която ту плачеше, ту негодуваше срещу бога, който я бе изоставил, Криста стигна до неизбежното заключение, че не може да вземе на съвестта си изтезаването и усмъртяването на толкова много хора, особено на невинни като Ленор, която вече е преживяла толкова много ужаси и неправди. Щом трябваше да се изправи лице в лице с Абдулла, щеше да го стори смело и уверено. Но когато се озовеше в харема му, щеше неуморно да търси начин да избяга, без да причинява смъртта на невинни жертви.

Когато на следващата сутрин продължиха пътя си, Криста трябваше през цялото време да се бори с праха, който се вдигаше на жълти облаци изпод копитата на камилите, и усети, че след като излязоха от Тел, започна да става все по-горещо. Навсякъде погледът й срещаше маслинови горички и житни ниви, клюмнали под безмилостното слънце. Но не преставаше да се учудва колко студени са нощите. Наистина страните от Варварския бряг бяха земя на контрастите.

Тази вечер Ленор беше по-мълчалива, отколкото обикновено, когато й донесе вечерята в палатката.

— Сърдиш ли ми се, господарке? — запита тя плахо. — Моля те, прости на старата жена, която вече няма смелостта да се опълчи срещу господаря си.

— Няма за какво да ти прощавам — усмихна се тъжно Криста. — Ти беше напълно права. Няма къде да отидем, няма къде да се скрием. Ако по някакво чудо успеехме да избягаме, щяха да ни намерят и да ни накажат. Моля те, остави ме, Ленор, искам… искам да остана сама.

Подчинявайки се на желанието на Криста, Ленор мълчаливо излезе от тясната палатка.

Криста си легна с натежало сърце, защото знаеше, че след ден-два ще стигнат Константин. Почти разсеяно надяна прозрачния бледорозов кафтан, който използваше вместо нощница. Жените на Калим й бяха подарили няколко красиви кафтана, които й служеха много добре по време на пътуването. Дори й поднесоха и малко резбовано сандъче, в което да прибере оскъдния си гардероб. Унасяйки се в сън, тя си спомни Марк и думите му за съдбата.

— Сгреши, Марк, ужасно сгреши! — извика тя на глас, удряйки възглавницата с юмрук. — Съдбата е само мит, а думите ти бяха жестока шега. Ако господ искаше да сме заедно, къде си сега?

Нощната тишина бе раздрана от внезапно стакато на пушечни изстрели, звън на саби, предупредителни викове и предсмъртни писъци. Криста подскочи, овладяна от тъмен ужас, викът заглъхна в гърлото й. Какво става? Да не би да се е събудила от лош сън? Но не, не беше сън, разбра тя, когато боят наближи палатката й. Това, което ставаше в лагера, беше съвсем истинско. С усилие на волята тя премести крака до ръба на импровизираното легло от възглавници и постелки от овчи кожи. Но преди да успее да надникне навън, платнището на палатката се отметна и на входа се очерта фигурата на мъж, почти толкова едър, колкото и пиратът Червената брада. Всичко, което се виждаше от лицето му, бяха тъмните свирепи очи и черните вежди, които се събираха в права линия на челото; лицето и тялото му бяха обвити в синьо туарегско наметало. Изведнъж я прониза една страховита мисъл.

Дни наред в лагера се говореше само за свирепия пустинен шейх, когото всички наричаха Пустинния ястреб. Тъй като знаеше арабски, Криста разбираше какво си говорят еничарите за този тайнствен пустинен вожд, който като че ли хранеше ненавист към Абдулла бей и нападаше почти само неговите кервани.

Това ли беше мъжът, който ги бе нападнал посред нощ, убивайки и грабейки?

Свита край възглавниците, Криста не можеше да се опълчи срещу превъзхождащата я сила на пустинния ездач и той лесно преодоля съпротивата й; грабна я на ръце, вдигна я високо и я изнесе от палатката. Криста щеше цял живот да помни ужасната гледка, която се представи пред погледа й.

Ярко осветени от пламъците на догарящите огньове, нападателите водеха ръкопашни боеве по двойки, а някои, яхнали бързи бойни камили, препускаха насам-натам из лагера и избиваха хората на капитан Хаджи, изненадани от засадата, която ги бе застигнала едва ли не на хвърлей от зъбчатите стени на Константин. Писъците на ранените и стоновете на умиращите всяваха смъртен страх у Криста и тя усети угризение на съвестта заради злочестите еничари, въпреки факта, че те бяха избраните бойци на Абдулла.

Пробивайки си път посред телата, разхвърляни из целия лагер, огромният похитител на Криста я носеше без усилие към мястото в подножието на един нисък хълм, където бяха вързани камилите. Тя вдигна очи и замря при вида на облечената в бяло фигура, която се очертаваше на фона на мастиленото небе, яхнала черен като нощта арабски жребец. „Величествено“ беше единствената дума, която идваше в ума й. Това ли беше този пустинен шейх, наричан Ястреба? Този свиреп, всяващ страх конник от Сахара? Докато Криста го наблюдаваше със затаен дъх, конникът се заспуска по хълма, водейки още един кон, съвсем бял и явно принадлежащ на мъжа, който я носеше. Всички други туареги, както се разбра, яздеха бързи, стройни камили, които по нищо не приличаха на флегматичните създания, използвани за носене на товари.

Зората се надигаше иззад хълмовете, розово-лилави ивици светлина багреха небето на изток, когато черният като въглен кон, който носеше на гърба си облечения в бяло шейх, стигна до тях. Той бе скрит изцяло от облеклото си, виждаха се само очите, които държеше прикрити зад дълги, тъмни мигли; когато посегна към нея, Криста трепна уплашено. Озова се в ръцете му, настанена на седлото пред него, усещайки с неясен смут твърдите очертания на тялото му и собствената си почти пълна голота. Последното затруднение бе преодоляно, когато другият мъж препусна към палатката й и след малко се върна с яшмака й, който тя надяна с въздишка на облекчение и благодарствено кимване, макар и с неохота.

Властният шейх обърна коня си и го подкара в галоп. Капитанът му извика някаква заповед и боят веднага спря; конниците се прегрупираха, събраха убитите и ранените и препуснаха подир водача си, а виковете им, от които кръвта се смръзваше във вените, предизвикаха студени тръпки по гърба на Криста. Когато стигнаха края на лагера, няколко мъже се откъснаха от групата и подкараха пред себе си тежко натоварените камили на Абдулла. Страшилищата на пустинята нанесоха поредния удар.

След два дни оцелелите стигнаха Константин с вести, от които Абдулла изпадна в бяс. Той научи, че не само е било откраднато най-новото попълнение в харема му, но се е лишил и от безценни товари сребро и злато. Веднага издаде заповед остатъците от армията му да намерят и унищожат Пустинния ястреб и да му върнат откраднатите богатства. Разяреният бей даде съвсем ясно да се разбере, че не бива да се връщат без най-новата му наложница, защото неуспехът им ще бъде наказан със смърт.

Дълги дни и безкрайни нощи Криста не усещаше нищо друго освен натъртеното си тяло и непоносимата болка между бедрата, причинена от безкрайните часове, прекарани на седлото. Скоро след като напуснаха лагера, й дадоха отделен кон, но юздите му бяха в желязната ръка на бандитския водач. Не я сложиха в палатка, в каквато бе настанена, докато пътуваше с кервана. Вместо това яздеше по мъжки, а яшмакът се развяваше около голите й крака. Криста знаеше, че оцелява само благодарение на нередовните спирания за един-два часа сън. Хранеха се, без да слизат от конете, и пиеха вода от кожени мехове, окачени на дъгите на седлата.

За нейно огромно съжаление никой не отговори на въпросите и молбите й. Нито вождът, нито капитанът му й обръщаха внимание. Дори шейхът да имаше име, Криста така и не го чу, защото хората му говореха за него като за „великия шейх“. Тя забеляза, че капитанът го наричаше „принц“, явно само в знак на почит, защото този войнствен пустинен конник с нищо не напомняше на кралска особа.

На петия ден, движейки се неотклонно на юг, излязоха от Тел и стигнаха бариерата на Атласките планини, обширни плата, които осигуряваха пасища за номадските племена. Често срещаха по пътя си тъмнооки бедуински девойки с техните малки стада овце, пасящи по близките склонове. Оттатък платата лежеше огромната Сахара; дори само името й накара Криста да потръпне от страх.

За първи път, откакто я отвлякоха от кервана на Абдулла, туарегите срещнаха друго племе пустинни номади — слаби, с ястребови носове, с лица, увити в сини кърпи, за да се пазят от задушаващия прах. Яхнали бързи камили, те караха пред себе си стадо животни, предназначени за пазара в някой по-голям град, може би Константин или Алжир.

Шейхът препусна напред, за да поговори с тях, но туарегите явно не бяха войнствено настроени, защото след кратък разговор им позволиха да минат необезпокоявани заедно със стадата си. Нима Пустинният ястреб нападаше само керваните на богатите, запита се Криста, докато наблюдаваше как номадите изчезват в облак прах.

Един ден изведнъж пристигнаха край огромен оазис и това предизвика невероятно вълнение сред ездачите. Криста бе видяла отдалече високите палми, финиковите дървета, зелените хълмове, но помисли, че е мираж, за който бе слушала много, но никога не беше зървала такова нещо. Сега видя, че оазисът е съвсем истински и много голям, напояван от река, която извираше някъде изпод пясъците и протичаше в средата на оазиса, преди отново да изчезне.

— Това е Бискра. — Докато Криста наблюдаваше приятната гледка, капитанът се приближи към нея и заговори на неправилен английски. — Оттатък Бискра се простира великата Сахара. — Това беше най-многословното обръщение към нея от пет дни насам. — Ще се настаним на лагер тук и ще си починем.

Той пришпори коня си и се присъедини към своя вожд, тайнствения мъж, облечен в бяло, чийто замислен поглед се бе спирал върху нея по-често, отколкото би й се искало.

Защо никога не говореше с нея, запита се Криста леко изплашена. Какво смята да прави с нея? Досега не бе направил нищо, с което да й навреди, но докога ще трае това положение? Да не би да смята да я държи за откуп? Не можеше да разбере нищо, но инстинктивно усещаше, че страховитото му присъствие не е заплаха за нея. Никой от свирепите конници не се бе отнесъл зле с нея, не й бе направил нищо лошо. Фактически, както й се струваше, шейхът и неговите хора съществуваха само за да я покровителстват.

Препуснаха към Бискра, но с доста по-спокоен ход. Сега Криста можеше да разгледа местните къщи от кафява глина, с дебели стени и плоски покриви. В края на оазиса се виждаха черните палатки на лагеруващите там номади. Тя се учуди, когато шейхът и войниците му не влязоха в града, а се присъединиха към тези номади, разположили се извън портите. Помогнаха й да слезе от коня и я отведоха да си почине под една палма, а конниците се заеха да издигат шатри, за пръв път, откакто напуснаха лагера на Абдулла.

Криста се отпусна под дървото и почти веднага се унесе в сън, защото вече няколко дни бе лишена от това насъщно удоволствие. Тялото й се отпусна изтощено, напълно лишено от всякаква воля и енергия. Чувстваше се мръсна, косата й бе набита с прах и висеше на мазни кичури по гърба й, финият пясък, проникнал под дрехите, дразнеше нежната й кожа, устата й беше суха като самата Сахара. Но тя заспа, без да усеща присъствието на двамата мъже, застанали край нея.

— Грешка беше да я довеждаме тук — осмели се капитанът да упрекне вожда си. — Пътят е труден, тя не е привикнала на суровите условия в страната ни.

В думите му се усещаше съчувствие.

— Какво очакваш от мене, Омар? — Облеченият в бяло вожд сви рамене. — Не можех да позволя на Абдулла да сложи ръка върху нея. И без това е изтърпяла какви ли не унижения от Барбароса, но Абдулла е такова изпитание, на каквото не бих искал никога да я подложа. Слава на Аллаха, че моят агент в Константин узна за Криста и можах да се намеся навреме.

— Можеше да й осигуриш охрана до Тунис — възрази Омар с неодобрителен тон. — Семейството й щеше да я посрещне с отворени обятия. Твърде опасно е за малката тук, принце.

— Все още аз вземам решенията, Омар — отвърна принцът с упорито изражение. — А и на кого освен на тебе мога да се доверя, за да я отведеш при семейството й? И двамата знаем, че имам нужда от тебе тук. Не, Омар, Криста остава. Отнеси я в шатрата ми, когато бъде готова, и сложи отпред стража, за да не й се случи нищо лошо.

Повелителният му тон не оставяше на Омар друг избор, освен да се подчини.

Криста се събуди полека от призивите на мюезина за вечерната молитва. Лежеше и слушаше, не й се искаше да помръдне. За първи път от дни насам се чувстваше отпочинала и се почуди кой ли я е отнесъл от мястото й под палмата — тайнственият шейх или капитанът му? Потръпна, спомняйки си за облечения в бяло мъж със замисления поглед, скрит от гъстите мигли, за да не издава чувствата му. Как ли изглежда, запита се тя. Прилича ли на Марк, нейния красив принц? Или чертите му са жестоки? А може би е обезобразен? Беше така потънала в размишленията си, че не забеляза стройната забулена фигура, която влезе в шатрата и полека се приближи към леглото от възглавници и агнешки кожи.

— Събуди се, господарке — подкани я нежен женски глас и някой я разтърси за рамото.

Думите бяха изречени на арабски, затова, без да мисли, Криста отговори по съшия начин, още зареяна в света на сънищата:

— Елши! Върви си!

— Ти говориш арабски, господарке — отбеляза нежният глас. — Трябва да се събудиш. Нашият господар иска да станеш.

Господар?

— Кой е този господар, за когото говориш? — запита Криста и се надигна.

Понеже вече се беше издала, че говори арабски, вече нямаше нужда да се преструва.

— Великият шейх, разбира се — осведоми я със сериозен тон момичето. — Ставай, господарке. Спа цялата нощ, а сега пак е нощ. Господарят казва, че трябва да се изкъпеш и да се нахраниш, преди да дойде при тебе. Но не мога да разбера защо предпочита такова мършаво същество като тебе, когато може да има жена, обучена от рождение как да доставя удоволствие на мъжете.

Криста се вгледа замаяно в жената, която се бе втренчила в нея, сложила ръце на широките си хълбоци, с красиво лице, по което се четеше недоволство. Не, жена не беше точната дума, разбра Криста. По-скоро дете, защото макар да беше доста надарена, тя едва ли имаше повече от четиринадесет-петнадесет години. Пълните й червени устни се свиха, докато разглеждаше без свян измършавялата фигура на Криста с едва скривано пренебрежение. Съдейки по светло мургавата кожа и червеникавата коса на момичето, Криста предположи, че е берберка. Каква беше на шейха? Някоя от жените му? Тази мисъл не я успокояваше.

— Коя си ти? — запита предизвикателно Криста.

— Аз съм Елиса — отвърна момичето. — Баща ми е капитан на великия шейх. Когато бях още дете, той удостои баща ми с голяма чест и ме взе за своя наложница.

Криста изсумтя презрително. Елиса и сега не беше нещо повече от дете. На каква възраст са я дали на шейха? Усещайки накъде текат мислите й, Елиса добави:

— Аз съм напълно зряла жена. Като всички момичета в Бискра и аз от рождение съм обучена, за да заема един ден мястото си в бордеите на града. Майка ми, както и нейната майка преди нея, ме научи да танцувам традиционните танци на нашите жени. Домовете ни са в планините, но когато изучим добре традиционното изкуство да доставяме удоволствие на мъжете, ни довеждат в Бискра, за да продаваме изкуството си.

— Учили са те да си… блудница? — ахна смаяна Криста.

Елиса кимна тържествено.

— Такъв е нашият обичай. По-късно, когато тази част от живота ни завърши, се връщаме в нашите села, за да се омъжим и да отглеждаме деца. Това е хубав живот — заяви тя с отбранителен тон. — Не се мръщи на нещо, което не познаваш.

— Ти… вече била ли си… блудница?

— Преди да стана достатъчно възрастна, за да отида в бордей, уважаваният ми баща ме даде на моя господар. Бащите ни дълги години са били приятели. Но понеже все още бях много млада и моят господар беше заминал, продължих уроците при майка си и очаквах той да ме повика. Накрая ме повика — вчера. Но нямах представа, че трябвало да се правя на бавачка на някаква чужденка неверница.

Криста се накани да отговори, но бе прекъсната от груб глас, който молеше за позволение да бъде допуснат в шатрата. След утвърдителния й отговор вътре влязоха двама мъже, мъкнейки огромна медна вана, която положиха в средата на и без това тясната шатра. След тях вътре влязоха още неколцина мъже с кофи гореща и студена вода и напълниха догоре ваната с вода, приятна за къпане. Шатрата изведнъж се изпълни с нежен мирис на цветя, когато Елиса изля във водата малко течност от няколкото малки шишенца, който беше донесла със себе си, и Криста вече нямаше търпение да се наслади на ароматната вода. Не беше се къпала във вана, откакто напусна сарая на Калим.

— Ела, господарке — подкани я нетърпеливо Елиса.

Криста веднага съблече кафтана си, непоправимо изцапан и намачкан, и с благодарност се отпусна във ваната. Топлата вода нежно плискаше розовите връхчета на гърдите й, галейки и отпускайки уморените мускули, стегнати от дългите дни езда без почивка. Въздъхна облекчено, докато Елиса я търкаше с голяма гъба и ароматен сапун. След това красивата берберка се зае с дългата й сребристоруса коса, признавайки намусено, че все пак е много красива. Изплакна с нарочно оставената вода блестящите плитки на Криста така, че заприличаха на лъчи блестяща коприна.

— Почини си, господарке — нареди Елиса. — Скоро ще се върна, за да те масажирам.

И тя излезе, отнасяйки изцапаните дрехи на Криста.

На Елиса ролята на прислужничка никак не й харесваше. Знаеше защо господарят й е отвлякъл русата жена и това я вбесяваше. Защо великият шейх ще иска да спи с тази жена, когато можеше да се възползва от нейните забележителни чарове! Тя беше единствената петнадесетгодишна девственица в селото, и то само защото господарят й отсъстваше толкова много години. Когато се върна, тя очакваше, дори копнееше той да я повика в леглото си. Но когато наистина я повика, не стана това, на което се надяваше. Защо красивият й господар предпочита тази бледа мършава жена, когато нейната мургава красота беше негова, само да протегне ръка… Жената беше стара, поне на осемнадесет или двадесет, предположи Елиса и набръчка нос. Единствената й утеха беше мисълта, че когато се насити на бялото тяло на чужденката, той ще се обърне към нея, за да го задоволи.

Елиса се забави толкова дълго, че водата във ваната взе да изстива, също както и нощният въздух. Криста излезе от ваната и се изсуши с меката бяла кърпа, а после се излегна гола по корем на меките възглавници, очаквайки връщането на Елиса. Какво, за бога, прави това нацупено момиче, запита се Криста, докато сетивата й потъваха в лениво блаженство. Ваната така я бе успокоила, че едва държеше очите си отворени и въпреки себе си се унесе в сън.

Унесът я отведе в царството на еротичните мечти, където нямаше никой друг освен нея и Марк. Тя копнееше за нежните му ръце, за стройното му тяло, притиснато до нейното, мечтаеше за ласките му, за прошепнатите на напевен арабски любовни думи, за ниския му съблазнителен глас, който така обичаше. Искаше да го почувства, да прокара ръце и устни по гъвкавите мускули и гъстите косми на гърдите и корема му. Искаше го в себе си, да я изпълни, да я люби така, както само той можеше.

Изведнъж тя усети порив на вятър, когато платнището на входа на шатрата се отметна и единствената лампа, която Елиса бе оставила да свети, угасна внезапно, потапяйки вътрешността в мрак. Но не и преди влезлият да се наслади на вълшебната гледка на двата хълма от нежна плът, издигащи се между тънката талия и оформените бедра. Криста усети промяната в светлината, но беше така омаяна от виденията си, че само изпъшка от удоволствие, когато усети успокояващия допир на масло до кожата си и внимателните ръце, които разтриваха изтръпналите й мускули. Елиса със сигурност знае какво да прави, помисли тя сънено, отпускайки се под леко загрубелите длани, които така умело масажираха плътта й. Нито веднъж не се замисли защо дланите на Елиса са толкова корави или защо са по-големи, отколкото си ги спомняше.

— Много си изкусна в масажа, Елиса — промърмори Криста на арабски.

Ръцете замряха, после продължиха чувственото си пътуване с подновени усилия, докосвайки нежната белота на раменете и гърба, като се спираха особено внимателно на тънката талия и заоблените хълбоци, преди да се спуснат надолу към дългите гъвкави бедра и прасци, като нарочно заобикаляха деликатните възвишения, които молеха за внимание.

Масажът продължи с всички пръсти на краката поотделно, после дойде ред на стъпалата, глезените и прасците. Криста изпъшка, удоволствието бе толкова интензивно, че я накара да се изчерви и напълно да се събуди. Умелите ръце продължаваха да галят все по-нагоре, невероятно чувствителната кожа по вътрешната повърхност на бедрата, като внимателно избягваха нежната цепнатина, която вече болеше и пулсираше непоносимо.

— Елиса, мисля, че е по-добре…

Думите замряха, когато невероятно изкусните ръце, намазани с ароматно масло, обхванаха двете нежни полукълба на седалището и започнаха така интимно да ги масажират, че пулсът на Криста изведнъж се ускори под дръзките ласки на Елиса. Когато търсещите пръсти проникнаха в браздата, разделяща вълшебно заоблените издутини, Криста изохка на глас, изпаднала в невероятна възбуда, когато те стигнаха до туптящата, чувствителна плът между бедрата й.

— Елиса! Как смееш!

— Обърни се — прошепна мъжки глас в ухото й. — Тези ръце на женски ли ти приличат?

Криста премига, озадачена и смаяна, не можейки да окаже съпротива, когато тялото й бе обърнато по гръб нежно, но решително. Почувства хладината на ароматното масло, щедро разлято по гърдите и корема й и разнесено от ръце, които се движеха така еротично, че тя започна да стене и да се задъхва.

— Кой си ти? — излязоха накъсани думите от устата й, докато ръцете й обгръщаха широките рамене, облечени в копринена дреха.

Не последва отговор, вълшебните ръце продължиха надолу по пълните гърди, по стегнатия корем, по бедрата, които от само себе си се разтвориха. Лек стон се изтръгна от устата на мъжа, който опознаваше тялото й с омайващи движения, но Криста не усещаше страх, а само удоволствие.

— Ти ли си Пустинният ястреб? — запита тя без страх. — Защо не ми се покажеш?

— Когато му дойде времето, жено, когато му дойде времето — отговори той накрая, защото устата му бе твърде заета за по-дълъг отговор.

— О, господи — извика Криста, когато устата му намери щръкналото зърно и той започна жадно да го смуче и да го захапва леко, а после обсипа и другото с подобно нежно внимание.

— Добре правиш, че призоваваш своя бог, жено — изстена той срещу устата й, когато устните му намериха нейните. Дълбоките му целувки накараха сетивата й да се разлюлеят в екстаз. — Защото когато свърша с тебе, със сигурност ще мислиш, че си отишла на небето.

Тя отвори уста да протестира, но езикът му се пъхна в нея; вкусът и ароматът му й се сториха някак си познати. Целувката продължаваше, настояваше тя да й се предаде и Криста го стори охотно. Ръцете му правеха магии с гърдите й, пръстите му галеха зърната, нежните издатини запълваха дланите му. Накрая той прекъсна целувката, прокарвайки устни по корема й с леки като перо докосвания, очерта вдлъбнатината на пъпа с търсещия си език, после зарови лице в гъстите руси къдрици между бедрата й. Тя затрепери под него, когато езикът му се пъхна между бедрата й, вкусвайки влагата на най-тайните й места. Вик на удоволствие и срам се надигна в гърлото й.

— О, моля те — изрече тя задъхано, не знаеше дали го моли да я остави или да й даде облекчението, което търсеше.

Той обаче не спря, езикът му раздели нежните гънки и започна лакомо да облизва чувствителната пъпка на нейната женственост, преди да се пъхне в ароматната й влага. Задържайки на място извиващите се хълбоци на Криста, той я поглъщаше лакомо, а нейните викове на наслада будеха у него отчаяната жажда, която се бе трупала седмици наред.

Хвърлена в бездната на толкова интензивно удоволствие, че усещаше как разумът я напуска, тя отчаяно се вкопчи в мъжа и в миг на екстаз дръпна покриващия лицето му шал. Търсещите му устни и език я възнасяха все по-високо, докато изведнъж викът на кулминацията й се разнесе несдържан от нищо и породи многозначителни усмивки по лицата на онези, които се намираха достатъчно близо до шатрата й.

Силни тръпки разтърсваха Криста, докато тялото й продължаваше да изригва вълна след вълна от нечувано блаженство. Той я прегръщаше и й шепнеше нещо, което слухът й едва осъзнаваше, докато лека-полека тя се успокои, а после се отдръпна. Криста протестира едва чуто, но долови шум на коприна и той отново се присъедини към нея, и чувствителната й кожа настръхна еротично от допира на твърдите косми по голото му тяло. Тогава той отново започна бавно да я възбужда по изкусния начин, който вече й бе демонстрирал, като нарочно сдържаше страстта си, докато тя не започна да реагира. Извивайки безумно хълбоците си под него, Криста посегна и го обхвана; огромният му член пулсираше с дива сила под пръстите й, толкова мощен, толкова гладък, като обвит в коприна, помисли тя, когато той изпъшка в екстаз с пресипнал глас.

— Изкусителка — прошепна той. — Съблазнителка.

Ръцете му обхванаха венериния й хълм, а пръстите се пъхнаха повелително в нежната цепнатина, която копнееше да обладае, в която мечтаеше да се зарови цял, толкова надълбоко, че да стане част от нея. Криста не можеше повече да понася това мъчение, независимо колко сладко беше, и тя го поведе към кадифената порта на насладата. От гърлото му се изтръгна примирен стон, той плени устните й и изведнъж промени взаимното им разположение. Вдигайки я без усилие над себе си, той легна по гръб и я спусна върху огромната си ерекция, прониквайки бързо и сигурно в нея. Обгръщайки с бедра стройните му хълбоци, тя започна да отвръща на силните му тласъци с ритмично люлеене, овладя ритъма и му го предаде с нежна настоятелност.

Криста чувстваше как напрежението се увеличава, докато тя диктуваше ритъма на любенето им. Чуваше пъшкането му и знаеше, че той наближава мига, от който няма връщане назад.

Накъсаното й дишане бе в ритъм с неговото, стон за стон. И като свещ, която се самоизгаря, тя избухна в пламък, излизайки от контрол, и полетя по огнена пътека към небето, разпадайки се на безброй парченца. Уверен в блаженството на Криста, той отпусна юздите на собствената си страст и силата на кулминацията му едва не го разкъса.

Спускайки се бавно от неземните простори, където пребивават само любовниците, Криста се вкопчи отчаяно в силните ръце, които я прегръщаха, учудвайки се на реакцията си спрямо един напълно непознат мъж. Вълна от съжаление обля сърцето й, тя съзнаваше, че предава Марк, но се учудваше защо й се струва толкова редно да бъде любена от този мъж. Затвори очи, усещайки как се унася в блаженство, каквото не бе изпитвала от онези вълшебни нощи на борда на „Бон ами“, когато Марк се любеше с нея.

Гласът на Марк долетя през мрачините на крилата на съня, същия дълбок глас с лека насмешка, която тя така бе обикнала:

— Не ти ли казах, че ще се срещнем отново, сладка моя сирена? Можеш ли да отречеш, че има съдба, когато сме обречени да се обичаме?

Въобразяваше си ли в своето отчаяние, че чува гласа на Марк, или пустинният шейх произнасяше тези думи? Сънят я овладя дълго преди да осъзнае отговора.