Екстаз в пустинята

6

Застанала пред високите прозорци, гледащи към палубата, Криста се взираше в искрящо белия град Алжир, който се издигаше над пристанището, а в мислите й цареше смут. Беше й толкова страшно, че без колебание би се хвърлила в пълното с акули море. Ако Марк беше още жив, може би нямаше да го направи. Но перспективата да свърши живота си като робиня, без никаква надежда за избавление, без Марк, скрит някъде в сенките, за да я спаси, беше непоносима.

Разсъмваше се и смаяният поглед на Криста видя как слънцето се издига изведнъж на хоризонта иззад далечните пурпурни планини, очертани на фона на яркосиния залив, как позлатява кулите и минаретата и превръща в разпалена слонова кост белосаните сгради, издигащи се от брега чак до казбата, която увенчаваше високия хълм, на който беше построен градът. От мястото си тя виждаше крайбрежната улица, огромна тераса, дълга почти една миля, надвиснала над Средиземно море.

Заливът беше известно убежище на пиратската флота, която тероризираше средиземноморските брегове. Векове наред държавиците по Варварския бряг бяха анархистични пиратски републики, които сами избираха управниците си и се издържаха от грабежи. Едва през 1819 г. Тунис се отказа от пиратството и обяви робството за незаконно. Но Мароко и Алжир не се отказваха още от старите обичаи — дори сега, седем години по-късно.

Вратата се отвори, прекъсвайки безмълвните размисли на Криста, и внушителната фигура на Червената брада се появи на прага. Сега го виждаше за първи път от два дни насам. До момента храната й бе донасяна от намусения готвач, който изглеждаше твърде стар, за да й направи нещо, дори да имаше подобни помисли. Червенобрадият пиратски водач бе удържал на думата си и я бе пазил не само от себе си, но и от своите хора. Само да пожелаеше да промени намеренията си и вместо да я продава, да я върне на баща й! Но в това отношение той беше непреклонен.

Червената брада влезе в каютата с лека стъпка, учудващо за огромния му ръст.

— Приготви се, момиче — нареди той. — След час слизаме на брега.

Криста го изгледа с едва прикривано презрение.

— Ти разкъса на парченца единствената ми рокля. Не съм се къпала дни наред и понеже нямам гребен, косата ми е в ужасно състояние.

Пиратът сви вежди, явно затруднен. Понеже два дни не беше виждал Криста, той очакваше да я намери потънала в сълзи или поне примирена с мисълта за непредсказуемото си бъдеще. Но тази непокорна среброкоса девойка вместо това спокойно го укоряваше, че я е оставил без елементарни грижи. Каква е тази жена? Може би трябва да я остави за себе си, в крайна сметка, замисли се той. Но не… нямаше място за жена на пиратски кораб, освен ако не е такава като него. Каквато госпожица Криста Хортън със сигурност не беше.

— Ето, облечи това — изрече той рязко. — За останалите ти нужди ще се погрижим в Алжир.

— Какво е това? — запита Криста, вдигайки двете дрехи, които Червената брада й бе подхвърлил.

Едното беше меко копринено наметало с прикачена качулка в небесносин цвят. Другото беше тежка тъмна роба, също с качулка. И двете бяха достатъчно големи, за да я покрият от глава до пети.

— Копринената дреха — поясни Червената брада — се нарича джелаба. Носи се на голо. По-тежкото наметало се казва яшмак и се облича над джелабата. Воалът се казва хайк. Ще носиш тези дрехи, когато напуснем кораба. Това са обичайните дрехи за жените по тези места.

Изчака, колкото да се убеди, че Криста е разбрала, и когато тя кимна, се обърна рязко и излезе.

Благодарейки на съдбата, че бе успяла да запази поне обувките си, Криста ситнеше след Червената брада по тясната, виеща се пътека. Качулката на яшмака напълно покриваше челото и веждите, а прикаченият воал, хайкът, преметнат през лицето, закриваше долната му част. Кожата й под яшмака и джелабата беше цялата в пот, макар че яркото слънце едва проникваше през балконите, надвиснали над тясната уличка.

Вървяха един след друг по прашните, оживени улици, отпред Червената брада, след него Криста, следвана от двама свирепи пирати, въоръжени и опасни. Върволицата неотклонно напредваше по стръмните улички нагоре към казбата, центъра на града, където се влизаше през един от няколкото бабове, тоест порти. Криста забеляза, че улиците приличат по-скоро на стълби, водещи от пристанището към казбата, и че всичко се пренася на ръце или с магарета.

Червената брада внезапно хлътна в един тесен пасаж, а двамата пирати, които завършваха шествието, грубо я блъснаха да влезе подир него, когато тя се поколеба. Криста се блъсна в Червената брада, но бързо се дръпна, когато той издаде недоволно ръмжене. Макар че дворът, в който влязоха, беше малък, й се стори като оазис сред безводна пустиня, финикови палми и цъфнали храсти с ярки цветове обграждаха малко езерце с кристално чиста синя вода, в която плуваха няколко големи златисти риби.

— Вътре — заповяда кратко Червената брада и махна към един засводен вход.

Когато тя остана като замръзнала на място, той я хвана за рамото и я бутна навътре. Вратата се отвори безшумно и тъй като нямаше избор, тя влезе.

Мъж с кожа с цвета на полиран абанос се поклони ниско в знак на покорство и изрече:

— Моят господар ви очаква. Моля, последвайте ме.

Макар че Криста не разбираше плавния арабски говор на слугата, значението на думите му беше съвсем ясно.

Къщата не беше много голяма, но стаите бяха високи и просторни, таваните се крепяха на мраморни колони, по подовете имаше постлани красиво изтъкани шарени килими, които в Англия наричаха турски. Криста разбра, че собственикът на къщата е състоятелен човек, и се запита каква ли е връзката му с Червената брада. Любопитството й скоро бе удовлетворено.

Един мъж на средна възраст, облечен в разноцветен копринен кафтан под снежнобял бурнус, бе седнал с кръстосани крака на дебела възглавница. Чертите му бяха тъмни и сурови, фигурата изглеждаше добре развита и атлетична. Най-изумителното в него бяха очите, живи и черни под гъстите надвиснали вежди, и ястребовият му нос. Устата бе фино очертана, устните пълни и чувствени, черната му брада бе акуратно подстригана. Странното украшение на главата му се състоеше от парче плат, увито на тюрбан, който се извисяваше на няколко инча над челото. Мъжът се усмихна приветливо и поздрави Червената брада на арабски:

— Радвам се да те видя, приятелю великане.

— И аз тебе, Калим.

— Какво те води в скромния ми дом? — Макар че Калим отправяше думите си към Червената брада, пронизителният му поглед не слизаше от дребната забулена фигурка, застанала до пирата. — Нима намираш гостоприемството ми толкова оскъдно, че трябва да доведеш собствена жена за развлечение?

— Момичето е ценна стока, която възнамерявам да продам изгодно — разкри Червената брада, привличайки вниманието на Калим. — Имам основания да вярвам, че новият бей на Константин много ще се заинтересува от моите стоки.

— Абдулла? Какво те кара да мислиш, че ще иска тази жена? Чувал съм, че харемът му е доста задоволителен.

— От това, което знам за Абдулла, той е мъж, който постоянно търси нови удоволствия и екзотични жени. Освен това, мисля, че ще сметне това момиче за много… забавно.

— Как така? — запита любопитно Калим.

— В последното си плаване влязох в бой с един френски кораб, където беше принц Ахмед, брат на Абдулла и определен като наследник на Халид ибн Селим. Тази жена пътуваше с него като негова наложница. По време на свирепата битка Ахмед разкри кой е и предложи себе си в замяна на свободата на жената. Изглеждаше много привързан към тази девойка, наперено създание, което се бие като самия дявол.

— Принц Ахмед! Къде е сега? — запита остро Калим. — Знае се по целия Варварски бряг, че Абдулла взе властта в бейлика и определи награда за главата на принц Ахмед, ако бъде достатъчно глупав да се върне.

Червената брада поклати огромната си глава.

— Един от хората ми се престара и го застреля. Той падна в морето и тъкмо когато щях да пратя да го търсят, ни нападнаха две френски фрегати, движеха се много бързо. Нямахме избор, трябваше да бягаме, те ни превъзхождаха по численост, така че най-вероятно принц Ахмед е мъртъв. Успях да взема неговата жена, значи не всичко е загубено.

Криста отново стана обект на дръзкия поглед на Калим. Той каза няколко думи на един слуга, който стоеше наблизо, яшмакът и джелабата веднага бяха смъкнати от гърба й и тя се озова пред двамата усмихващи се мъже облечена само в огромната риза на Червената брада.

— Възхитително! — възкликна Калим, зашеметен от вида на стройните й крака, бели като алабастър. — Каква коса! Наистина ценна плячка! Няма да те оскърбя с предложението сам да я купя, приятелю великане, защото макар да съм богат, не притежавам чак такова богатство, че да купя такава жена като нея. Бих сметнал за чест обаче да мога да видя младата жена без тази… дреха, с която е облечена.

— И аз не бих имал нищо против — ухили се широко Червената брада, — но се страхувам, че девойката би могла да възрази. Тя е доста своенравна и силно ще протестира, ако я накараме да се съблече пред нас.

— Ти като че ли каза, че е била наложница на Ахмед. Защо ще възразява? Какво означава един мъж повече или по-малко?

— По време на краткото ми познанство с Криста, така впрочем се казва момичето, научих, че е влюбена в Ахмед. Тя е от благороден произход и се смята за нещо повече от проста наложница.

Докато двамата разговаряха, Криста кипеше вътрешно, изгаряйки от нежелание да стои със скръстени ръце, докато се решава съдбата й, или да служи като забавление за двамата мъже, които очевидно не й обръщаха особено внимание.

— За какво говорите? — Гневът на Криста я накара да зададе храбро този въпрос, побеждавайки страха, който я потискаше. — Защо ме зяпате така? Настоявам да знам!

— Не те ли предупредих? — каза Червената брада, вече на английски. Огромната му лъвска глава се отметна назад и той почти изрева от смях. — Тя не прилича на жените, които си виждал досега.

Пронизителният поглед на Калим блесна възбудено, когато отговори на неправилен, но разбираем английски:

— Скъпоценност, несравнима! С радост бих дал всичкото си имане, за да бъда онзи, който ще я укроти. — И въздъхна със съжаление. — Какво искаш от мене, Барбароса?

— Да подслониш за няколко седмици момичето, докато чакам вести от Абдулла бей. Вече пратих човек до Константин.

— Тя е добре дошла и може да остане тук колкото ти харесва — обяви великодушно Калим, минавайки отново на арабски. — Но ако Абдулла реши, че няма да вземе жената за своя наложница, предлагам да я предложиш на бея на Алжир. Той има голям апетит и търси все нови и нови попълнения за харема си. Особено обича русите жени. Баснословно богат е и ще ти бъде лесно да се спазариш с него.

— Благодаря ти, приятелю — изрече замислено Червената брада. — Ще имам предвид съвета ти, ако Абдулла ми откаже. Но сега трябва да се връщам в морето. В последните месеци плячката беше слаба, а хората ми взеха много да роптаят. Момичето отчасти възмезди загубата на „Бон ами“ и товара му, но не беше достатъчно, за да ги държи мирни по-дълго време. Ще се срещнем пак след месец, когато се върна с отговора на Абдулла.

— Остави жената, ще се погрижа да не…

— Какво казва той? — настоя Криста. — Кой е този човек и защо ме доведе тук? Ще се свържеш ли с баща ми?

Ядосан от избухването на Криста, Червената брада обърна блесналия си поглед към нея.

— Тихо, момиче! Нямаш думата. Ти си моя пленничка и ще правя с тебе каквото поискам.

Приветствайки безмълвно суровия отговор на Червената брада, Калим каза на английски:

— Жената е много дръзка. Искаш ли да я науча на подчинение, докато те няма?

— Оставяш ме тук с този човек? Настоявам да ми кажеш къде отиваш!

— Настояваш?! — избухна Червената брада, вбесен, че една жена подронва авторитета му пред неговия приятел. — Не си в положение да изискваш каквото и да било! Ще се подчиниш! А в мое отсъствие ще се подчиняваш на Калим.

— Не се подчинявам на никой мъж! — възрази Криста. — Дори баща ми не изискваше абсолютно подчинение. А ти си само един отвратителен бан…

Неразбирайки, че е изкарала Червената брада извън кожата му, Криста си спечели такава награда, каквато не беше и очаквала. Тя залитна от силния му удар, тежката му ръка остави ярък червен отпечатък върху лицето й. Криста тупна тежко на пода, опита се да запази съзнание, но почувства как някакъв облак я обгръща. Взряна в свирепото лице на Червената брада, тя си пожела да беше имала смелостта да използва ножа, когато можеше. И потъна в непрогледен мрак.

— Занеси я в женското отделение — нареди Калим на слугата, който стоеше до него. Мъжът се подчини. — Кажи на Селима да се погрижи за нея. И преди всичко, да внимава да не й се случи нещо лошо.

— Оставям момичето в твои ръце, Калим — каза Червената брада и го изгледа остро. — Когато се върна, надявам се да я намеря в същото състояние, в което ти я предавам.

— Разчитай на мене, Барбароса. Твърде голям си, за да рискувам да те обидя.

— Тогава ще тръгвам.

— Няма ли да останеш да споделиш с мене храната и някои приятни развлечения? Моята Селима ще сметне за чест да ти достави удоволствие.

— Друг път, Калим — въздъхна със съжаление Червената брада. Наистина Криста бе породила у него жажда, която копнееше да задоволи, но трябваше бързо да се върне на кораба. С преследванията на французи и англичани, никой кораб не беше в безопасност в никое пристанище по Варварския бряг. — Когато се върна, с радост ще се насладя на твоето гостоприемство, както и на нежните грижи на Селима.

Криста се размърда, усещайки хладината на приятен ветрец, който галеше сгорещената й плът. Очите й се отвориха бавно и се взряха в загриженото лице, надвесено над нея. Тя премига няколко пъти.

— О, сини са — изрече с явно задоволство един нежен, напевен глас. — Бях сигурна. — Криста се вслуша внимателно, за да разбере неправилния английски, излизащ от устата на красивата жена, която се взираше в нея. — Аз съм Селима.

— Селима — повтори Криста, надигна се и се облегна на възглавницата. — Къде съм?

— В сарая в дома на Калим.

— Сарай?

— Женското отделение — обясни Селима, търсейки най-подходящата дума.

Криста се вгледа в нея и помисли, че Селима е най-красивата жена, която някога беше виждала. Тъмните й влажни очи, обградени с тънка черна линия, като че ли заемаха цялото лице. Пълните чувствени устни и малкият прав нос подчертаваха високите скули и дългата лебедова шия. Голите й ръце и дългите фини пръсти се движеха с естествена грация, на която Криста не можеше да не завиди. Дребното й изящно тяло се виждаше добре под прозрачните дрехи и Криста затаи дъх смутена. Макар че беше живяла няколко години в Тунис, повечето жени, с които беше влизала в досег, бяха винаги прилично облечени в скриващи цялото тяло роби и кафтани. Дрехите на Селима бяха нещо, което човек очакваше да види само в някой харем.

— Ти съпругата на Калим ли си? — запита невинно Криста.

Звънлив смях се разля в малката стая.

— Аз съм една от наложниците на Калим. Четири сме в този сарай, скоро ще се запознаеш и с другите. Калим не е женен.

Криста се изчерви и притеснено сведе очи. Колкото и дълго да живееше на Изток, никога нямаше да разбере обичаите им.

— Прости ми — измърмори тя

— Няма за какво — усмихна се любезно Селима. — Ние сме щастливи. Калим не е жесток господар и е чудесен любовник. Ние, които живеем в дома му, се смятаме за щастливи. Можеше да ни прати в някой от другите си домове.

— Той има няколко дома? — запита смутено Криста.

— Калим е собственик на бордеи. Той притежава няколко къщи, където мъжете отиват да утолят страстта си с телата на красиви жени, купени специално за тази цел.

Криста пребледня, потискайки едва-едва отвращението си. Нима Червената брада я е продал на Калим? Трябваше ли да я пратят в един от неговите бордеи? Тя знаеше, че русите жени са високо ценени сред берберите и арабите, и мисълта да бъде принудена да се подчини на дивашките им желания я възмути до дън душа.

Селима като че ли разгада мислите й и веднага прогони най-лошите й страхове.

— Ти не си предназначена да прекараш дните си в такова страшно място като бордея. Барбароса има други планове за тебе. Много по-големи, отколкото да станеш жена за удоволствия или пък наложница на някакъв незначителен шейх. Как ти е името?

— Казвам се Криста. Криста Хортън.

— Ти си много красива, Криста — каза Селима. — Косата ти… Никога не съм виждала такъв цвят. Нито сребриста, нито златиста, нещо по средата.

Криста не можа да не се усмихне на искрените думи на Селима.

— И ти си красива, Селима. Калим е щастлив мъж. А другите му… жени, и те ли са толкова красиви като тебе?

— Скоро ще се запознаеш с тях и сама ще прецениш — отвърна сърдечно Селима.

— Къде си се научила да говориш английски? — запита Криста и се изправи.

— Преди време доведоха една англичанка в сарая на Калим. Беше руса, макар не като тебе, и красива. Била на един кораб, пленен от пирати. Калим я купи за своя наложница, но тя отказа да приеме съдбата си. През месеците, когато беше тук, ме научи да говоря английски.

— Какво… какво стана с нея? — запита със свито сърце Криста, опасявайки се от отговора.

— Калим скоро се умори от вироглавието й и я премести в един от бордеите си. Оттогава не съм я виждала.

Тръпки полазиха Криста.

— Каква жестокост!

— Не е така — възрази Селима, поклащайки глава. — Анна можеше да остане с Калим. Щеше да бъде глезена и пазена до края на дните си.. Толкова ужасна съдба ли е това? За какъв по-добър живот може да мечтае една жена?

Селима вярваше ли наистина в това, което казваше, запита се Криста.

— Явно ти не разбираш английските жени — каза тя, внимавайки да не я обиди. — Ние не сме родени, за да стоим затворени, отделени от света. Там, откъдето идвам, жените имат само един мъж и мъжете имат само една жена.

— Наистина? Анна също казваше така, но аз не й вярвах. Ние четирите сме достатъчни, за да бъде Калим щастлив. И по начина, по който те гледаше, съдя, че би бил щастлив и ти да се присъединиш към нас. Но Барбароса съвсем ясно каза, че никой не бива да те докосва, докато си тук. Ти си наша гостенка. Кажи ми — продължи тя с доверителен тон, — Барбароса неуморен любовник ли е? Ръстът му ме плаши, но ако Калим ме предложи на него, знам, че ще изпитам голяма наслада.

Откровеността на Селима стресна Криста. Нима жените в тази част на света не мислеха за нищо друго освен за страстта и за личното удовлетворение? Отговорът дойде веднага.

— Алжирските жени от ранна възраст са приучвани да се харесват на мъжете. Учим се на всички тънкости на любовните удоволствия. Колкото повече ощастливим нашия господар, толкова по-добре се отнася той с нас. Баща ми ме продаде на Калим за неговия бордей, когато бях на дванадесет години. Калим е мъдър, видя много възможности в лицето ми и в още неразвитата ми фигура и ме задържа за себе си. За разлика от много мъже, които искат жените им да са млади и незрели, той изчака да стана на петнадесет години, преди да ме вземе в леглото си.

— Баща ти те е продал? — ахна ужасено Криста.

Селима сви рамене.

— Такъв е обичаят. Ние бяхме бедно семейство с много гърла за изхранване. Аз имах най-големи изгледи да порасна красива.

— Съжалявам — каза Криста.

— А аз не съжалявам. Какво бъдеще ме очакваше в моето малко селце? Тежък живот. Жесток съпруг и куп деца. Много по-щастлива съм от братята и сестрите си.

— Разбирам — успя да каже Криста.

Но всъщност не разбираше почти нищо от обясненията на Селима. Да споделя мъжа си с други жени — това не беше идеалът на Криста за щастлив живот. Нито пък да чезне зад високи стени и да бъде използвана само за удоволствие.

— Ела, Криста — каза Селима и хвана ръката й. — Калим нареди да се грижим да тебе и да бъдеш добре, докато Барбароса се върне. Искаш ли да се изкъпеш? Другите жени много искат да се запознаят с тебе.

Криста кимна, банята й изглеждаше извънредно привлекателна перспектива и тя последва Селима, която я изведе от приятната малка стая в един открит двор с искрящ басейн в средата. Край басейна се излежаваха три красиви жени в оскъдни дрехи, прислужваха им три старици. Когато Криста се появи, безгрижното им бъбрене престана и три чифта любопитни очи се втренчиха в нея. Тя се поколеба, взирайки се в трите жени също така напрегнато, както те я изучаваха, докато слушаше Селима да ги представя.

Джейд беше ориенталка, красива и крехка като орхидея. Дребната й фигурка беше съвършена във всяко отношение. Огромните й тъмни очи с леко повдигнати външни краища и кожата като сметана, същински цвят на магнолия, изпъкваха на фона на дългата черна коса, която се спускаше чак до кръста.

Беба беше африканка, черна като полиран абанос. Късо подстриганата коса стоеше като шапка над изумителното й лице, каквото Криста никога досега не беше виждала. Тя имаше черни като кадифе очи и чип нос над широка уста с месести устни; високата й стройна фигура бе надарена с извънредна грация.

Черкезката на име Алита беше четвъртата жена в домакинството на Калим. Златиста коса се спускаше на пухкави вълни край почти детското й лице. Криста потресена разбра, че Алита е едва петнадесетгодишна и вече веща в женските изкуства, фигурата й, едва започваща да узрява, обещаваше да стане така сочна, каквито другите нямаше никога да станат. Само Селима говореше английски, но всички й изказаха приятелските си чувства с усмивки и приветливи жестове. Селима вече им беше казала, че Криста няма да застраши местата им в живота на Калим, защото не беше предназначена за леглото на техния господар.

Криста се наслади на банята повече, отколкото беше склонна да си признае, и доброволно се остави да я масажира една от прислужниците. Почувства се чудесно, когато втриха в кожата й благовонни масла и тя стана гладка и гъвкава. Много й хареса и ястието, поднесено малко след това, опита от всички чинии. Жените се нахраниха заедно, Селима превеждаше въпросите и отговорите.

Криста обаче се стъписа, когато й дадоха дрехи, подобни на тези, с които бяха облечени Селима и другите жени. Когато стана ясно, че няма да й дадат други, тя навлече оскъдното облекло с огромно нежелание. Прозрачните панталони бяха ушити от розова коприна, изпъстрена със сребристи нишки. Лентите на глезена и на кръста бяха бродирани с розови стъклени мъниста. Над кръста беше гола, ако не се смята отвореното елече от розова коприна без ръкави, поръбено със сребриста ивица, което едва покриваше нежното възвишение на красивите й гърди. Освен това събраха сребристата й коса на опашка и я вързаха с розова панделка. Всички изразиха възхищението си.

Когато стана време да се прибере в стаята си, една слугиня се приближи към малката Алита, прошепна й нещо, после тихо излезе. От хихиканията и широката усмивка Криста се досети, че Алита е била избрана да удостои тази нощ леглото на Калим. Тя се запита дали Калим тегли сламки, за да реши коя от жените да повика в леглото си, или взема решението по друг начин.

Макар че Криста не искаше някой да й прави компания в следващите дни, скуката я следваше по петите. В крайна сметка, колко часа може да прекара човек в гиздене и разговори? Безброй часове вече бяха пропилени в седене в банята заедно с другите жени, в клюки и плискане в басейна. Криста не се чувстваше удобно да седи гола, защото имаше усещането, че някакви невидими очи я наблюдават. Но колкото и да се опитваше да разбере нещо, виждаше само жените на Калим и слугините, старици, които можеха само да се грижат за нуждите на младите наложници. Усещането беше странно и колкото и да се мъчеше да не му обръща внимание, не успяваше.

Селима зарадва Криста, когато й предложи един приятен начин да разсее скуката. Тя започна да я учи на арабски, като в същото време усъвършенстваше своя английски. Скоро и другите се присъединиха към тях и не след дълго арабският и английският се лееха наравно от устата на тези жени, които бяха много интелигентни, но не бяха получили възможността да използват мозъка си.

Седмиците минаваха почти незабелязано, но през цялото време Криста не престана да обмисля бягството си, надявайки се, че един ден ще получи благоприятна възможност. За съжаление, не стана така. Тя все едно се намираше в затвор, така старателно бе охранявано женското отделение. Оставяха я сама само когато спеше.

В края на месеца Криста вече бе научила доста добре арабския и бе връхлетяна от странно неразположение, над което нямаше почти никаква власт.