Гневът на хидрогите

57.Ческа Перони

През по-голяма част от живота си Ческа бе живяла, учила и работила на астероидния куп Рандеву. След брака й с Рейналд много неща — включително и домът й — щяха да се променят.

След седмица Ческа и съпровождащи годежни кораби щяха да отлетят за гористата планета, за да изненадат Рейналд с приемането на неговото предложение след толкова голямо закъснение. Най-после щеше да види със собствените си очи извисяващата се световна гора и гъстия листак. Щеше да е съвсем различно от безплодните пространства, сред които скитниците издигаха домовете си. Самата мисъл за това я въодушевяваше. Поне на теория.

Бе отлагала прекалено дълго отговора и знаеше как да постъпи. Рейналд заслужаваше по-добро отношение. Джес бе отлетял преди месеци без никаква възможност за комуникация и се носеше сред далечни морета от мъглявинен газ, докато тя изпълняваше задълженията си на говорителка.

Ческа помнеше съдбовния, но и щастлив ден, когато се съгласи да се омъжи за Рос Тамблин. С разкъсвано от болка сърце се надяваше този път нещата да се подредят по-добре. Макар Рейналд да не бе — засега — мъжът, когото обичаше, вината не бе негова.

Когато беше съвсем малка, всички виждаха, че я очаква голямо бъдеще. Съгласието й да се омъжи за Рос бе смела постъпка с известни рискове. Рос бе черната овца на клана Тамблин, беше отказал да наследи бащините си водни мини на Плумас и си бе създал собствено състояние благодарение на Синята небесна мина на Гол ген.

Преди да приеме предложението му, бе обмислила добрите и лошите страни на брака, сякаш беше бизнес план. След това двамата бяха разработили подходящи дългосрочни условия, та Рос да изплати дълговете си и да осигури независимостта си.

Но това бе преди да се запознае с брат му Джес и да се влюби в него. Беше дала обет обаче и нямаше да опетни достойнството си и да промени решението си.

През онзи отдавнашен годежен ден майка им бе я обличала часове. Дрехата на Ческа бе многоцветна дъга от шарени ешарфи — по един от всяко семейство, като всяка нишка преминаваше през различните поколения, потомци на пионерите от „Канака“. Докато се въртеше при слабата гравитация, тъканите се носеха около нея като калейдоскоп от цветове. Когато Рос я видя, дъхът му секна.

— Ческа, красотата ти е по-ярка от всички тези цветове.

Тъй като Брам Тамблин от инат продължаваше да не разговаря със сина си, Ден Перони извърши формалностите, като вдигна дълга ивица бял плат, върху която бе избродирана Веригата на скитниците. Ческа и Рос протегнаха ръце и Ден уви плата около китките им и го завърза и затегна в сложен възел. После каза тържествено:

— Нека този възел бъде символ на съвместния ви живот.

Измъкна ръката на Ческа от хлабавия клуп, после и ръката на Рос, и вдигна ивицата плат.

— Нека никой не развързва този възел. Нека никой не раздели тези два живота.

А след това убиха Рос на Голген. Вдовица или годеница, чийто годеник умреше, обикновено изгаряше плата или развързваше възела, което й даряваше свободата отново да обича. Но Ческа запази завързаната лента, макар сърцето й да бе обвързано с Джес още преди убийството на Рос. И сега не знаеше какво да прави с този символ…

Около Рандеву прелитаха безброй кораби. При дефицита на екти търговията на скитниците беше нищожна в сравнение с търговията през щастливите дни на добива от небесните мини. И все пак клановете успяваха да се справят. Дори по-добре, отколкото бяха очаквали, когато бяха напуснали Земята с „Канака“ преди повече от три столетия.

Тя чу стъпки в коридора и прозвънване на халки и ципове върху традиционен костюм с много джобове. Млад мъж с бадемови очи и гъста права черна коса водеше нисичко компи, което крачеше енергично с механичните си крачета през скалните тунели.

— Говорителко Перони, при скорошния ми продоволствен полет до Дворцовия квартал на Земята това компи бе внесено нелегално на кораба ми. Първо помислих, че е агент на ЗВС, програмиран да събира информация, но собственичката му е скитничка.

Ческа се зарадва, че я откъсват от плановете й за предстоящия брак, и попита:

— Защо някой ще ми изпраща компи?

— Казва, че носи спешно съобщение за вас.

Малкият робот заговори с механичен женски глас:

— Компи обозначение ЕА. Моята господарка е Тасия Тамблин от клана Тамблин на Плумас.

Сестрата на Джес! Ческа веднага позна слушателския робот. Не бе чувала нищо за Тасия, откакто тя бе избягала, за да постъпи в ЗВС.

— Да, ЕА, помня те. Бях там… когато почина Брам Тамблин. Аз съм близка приятелка на клана.

И Джес го нямаше от толкова време…

— Кажи й как стигна дотук — каза на малкия робот младият мъж.

ЕА заговори:

— Моята господарка ме изпрати от базата на Марс, като преди това ме прехвърли на лунния пункт на ЗВС. Там спокойно се качих на товарен кораб, изпратен в Дворцовия квартал, и намерих скитнически кораб, за да пристигна на Рандеву. Пътуването продължи един месец.

Ческа се намръщи.

— Доста криволичещ път. Защо?

— Господарката ме изпраща да предам тайно предупреждение.

Ческа застана нащрек.

— Какво предупреждение? Тасия добре ли е?

Младият скитник слушаше разговора. Мина й през ума да го отпъди, но реши да го остави в случай, че й дотрябва помощ.

Слушателското компи започна да докладва с монотонен глас:

— След нападението на Буунов брод Земните въоръжени сили проследиха хидрогите до газовия гигант Оскивъл. Сега военните на Земята сформират най-големите си бойни кораби в масивна бойна формация, за да я изпратят на Оскивъл. Моята господарка Тасия Тамблин е разтревожена, че ЗВС могат да разкрият корабостроителниците на клана Келъм на пръстените. Тя почтително моли да започнете процедура по евакуиране или поне маскиране на корабостроителниците.

Ческа потисна тревогата си. Изобщо не бе очаквала подобно нещо. Нищо чудно, че Тасия бе сметнала ситуацията за достатъчно спешна, за да изпрати своето компи.

— Знаеш ли кога ще потеглят корабите на ЗВС? С колко време разполага Келъм?

— Според изчисленията на моята господарка Тасия Тамблин след около един месец.

Младият скитник до входа изруга:

— Шиз, зевесетата не могат ли да размърдат задниците си по-бързо?

— Добре, че ние, скитниците, можем. Ти — посочи го Ческа, — как ти е името?

— Нико Чан Тайлър — отвърна той и вирна брадичка. — Баща ми е Крил…

— Знам кой е баща ти. Имаш ли бърз кораб? Трябва веднага да изпратим съобщение до Оскивъл.

Дланите й бяха влажни и тя ги избърса в крачолите на работния си комбинезон.

Младият мъж отвърна горделиво:

— Могат да тръгна след десет минути, ако това ви е достатъчно.

— Давам ти един час, за да се снабдиш с всичко. Върви намери Дел Келъм и му съобщи новината. Ще събера останалите скитнически екипи и ще ги изпратя възможно най-скоро.

Нико тръгна — подскачаше като газела при ниската гравитация. Ческа се усмихна след него, а в съзнанието й запрепускаха стотици жизненоважни планове. Сърцето й задумка разтревожено. Още една криза, с която трябваше да се справи като говорителка. Въпреки че флотилията годежни кораби бе готова да отлети в тържествена процесия към Терок, предимство над плановете й за женитба имаше спешното спасение на скитниците.

„Или просто си търся извинения?“

Така или иначе, Ческа не можеше вечно да отлага сватбата.