Голямото завещание

Души да вадиш със псалтира

или да ти върви на зар,

със риск да опереш пешкира

да си с фалшив карат златар,

да си апашки главатар,

да даваш клетва, но лъжлива,

къде го виждаш твоя кяр?

По кръчми и жени отива.

Със лютня, с поетична лира

във град и в село с номер стар

душа да си на панаира,

за фарс и подбив пръв другар,

на карти и на кегли цар,

пак истината е горчива,

защото виж го твоя кяр —

по кръчми и жени отива.

Такава гадост те нервира?

Ори, коси, пълнѝ хамбар —

впрегатен кон не знае мира,

пък щом си ти неука твар,

се радвай, имаш ли за цяр,

че виж: като коноп се стрива

наесен целият ти кяр —

по кръчми и жени отива.

Смъкни си панталона стар,

сетрето (и по-лошо бива!)

и нека всичкият ти кяр

по кръчми и жени отива!