Граф или бръснар

Двадесет и трета глава

Мамчето Прайс бе потисната и скръбна. Развоят на събитията през последните седмици никак не й беше по сърце. Подобно на някоя древна матрона, тя бе свикнала да направлява живота си посредством знаци и поличби. И когато Тони изгори нейния отказ да свидетелства онзи следобед в бръснарницата, тя възприе това действие, както сър Хърбърт обясни на господин Уетърби, като остро напомняне свише, че подписвайки документа, е направила грешка и по-добре ще бъде да внимава в бъдеще.

Цели две седмици това й убеждение бе противодействало на всички увещания и аргументи и тогава, тъкмо когато се бе убедила, че върви в правилната посока, се появи друг знак под формата на черна котка, която пресече пътя й докато вървеше по Мот стрийт към „Гъсеницата и каната“. В момента бедната жена бе на кръстопът и не знаеше какво да прави.

По въпроса за черните котки общественото мнение е разделено на две. Едната школа ги разглежда като предвестници на добър късмет, а другата — като знак за надвиснала беда. Съществува и трета, по-малка група, която ги приема като предупреждение. Мамчето Прайс принадлежеше точно към това трето течение, но беше в неведение относно целта на предупреждението. Все пак беше сигурна, че небето й е размахало предупредително пръст.

Затова настроението й в мига, в който прекрачи прага на дневната, бе като на пробита гемия. Мамчето Прайс приличаше на женски Даниил, запътил се към клетката с лъвовете.

— А, заповядайте, госпожо Прайс — покани я сър Хърбърт.

— Да, сър Хърбър — отвърна му тя, гледайки нервно този водач на лъвската компания.

— Седнете — включи се и лейди Лидия, в чийто поглед се четеше омраза, а в гласа й се долавяше нотка, която подсказваше, че би предпочела да предложи на своята гостенка чаша с отрова.

— Благодарим, лейди Лид’я.

— Това — бе ред отново на сър Хърбърт — е господин Уетърби, семейният ни адвокат.

Мамчето Прайс, която бе седнала предпазливо на самия край на стола, се приповдигна и избълбука нещо развълнувано. Усещането й за надвиснала опасност се усили. Страстен читател на „Фемили хералд“ и подобни издания, тя знаеше всичко за семейните адвокати. Тези лешояди никога не носеха добри новини. Те унищожаваха завещания, отвличаха наследници и дори имаха навика да убиват баронети. Мамчето Прайс заподозря господин Уетърби от самото начало и като се сгуши в своя стол, загледа умолително домакинята си.

— Дали не бих могла да получа глътка порто, Ваша светлост?

— Не!

— О, много добре — изсумтя обидено мамчето Прайс.

— Вижте, госпожо Прайс — опита се да запази спокойствие сър Хърбърт, — това не е някакво тържество или празник, на който сме ви поканили. По-скоро е делова среща. Ще получите вашето порто по-късно.

— Благодаря, сър Хърбър.

— Междувременно господин Уетърби иска да ви зададе няколко въпроса.

— Да, сър Хърбър — каза колебливо мамчето Прайс.

— Хайде, Уетърби — подкани го сър Хърбърт.

При тези думи господин Уетърби, който внимателно бършеше очилата си, ги остави настрана и издаде сух, остър, къс и зловещ прокашляк. Неговият стържещ като банциг тон разтресе основния му свидетел от главата до петите. Не беше необходима допълнителната намеса на стъкления адвокатски поглед, изстрелян иззад очилата, за да бъде предупредена мамчето Прайс за началото на атаката. Дори ако господин Уетърби беше изкряскал високо с ловен вик, не би могъл по-ясно да обяви, че е дал ход на делото.

— Госпожо Прайс — каза адвокатът.

— Да, сър?

— Наблюдавам у нас някаква нервна възбуда.

— Наблюдавате какво, сър?

— Господин Уетърби — поясни сър Хърбърт — има предвид, че изглеждате малко неспокойна.

— Не точно неспокойна, сър Хърбър. Ама като зехте, че ми изпратихте униформен шофьор и тоз луксозен автомобил, направо ми завъртяхте главата.

— Разбирам. Но сега се успокойте, госпожо Прайс. Няма от какво да се страхувате. Да продължаваме, Уетърби.

— Именно — потвърди адвокатът. — Да се погрижим да каже истината.

— Цялата истина — допълни лейди Лидия.

— И нищо друго освен истината.

— О, господ да ми е на помощ — изшептя мамчето Прайс неволно, вдигайки трепереща ръка към тавана.

Сър Хърбърт хвърли подканящ поглед към адвоката.

— И… ъ-ъ… да подпише документ, за да бъде всичко законно?

— Именно — повтори се господин Уетърби.

— Именно — присъедини се сър Хърбърт.

— Именно — беше ред отново на господин Уетърби, ча да обобщи нещата.

След тази съдържателна размяна на реплики последна тишина. Двамата мъже и лейди Лидия се гледаха един друг многозначително. Колкото до мамчето Прайс, тя се беше свила в креслото като костенурка в черупката си. Всичките тези „именно“, свистящи около нея, я бяха довели до състояние на безформена протоплазма.

Повторният стържещ прокашляк на правната акула не допринесе с нищо за възстановяване на нейния sang-froid. (фр., равновесие, хладнокръвие, бел. пр.)

— Е, госпожо Прайс.

— Да, сър?

Адвокатът се облещи над очилата си.

— Беше доведено до знанието ми — започна той с леден, обвинителен глас, — че вие сте отговорна за публичното разпространение на поразителна история, целяща да хвърли съмнение върху правото на настоящия лорд Дройтуич да владее титлата и имението си.

От тридесетте думи на тази реч мамчето Прайс разбра може би седем. Но „Да, сър“ й се стори подходящият отговор, затова тя го даде.

— Вие твърдите, че бидейки наета да се грижите за лорд Дройтуич в неговите ранни години, сте подменили своето собствено бебе с него и че истинският лорд Дройтуич е младият мъж, който до днес е известен под името Сид Прайс?

— Да, сър.

— Кажете ми, госпожо Прайс, страдате ли от халюцинации?

Мамчето Прайс се размина на километър със смисъла на въпроса.

— Сър? — възкликна тя объркана.

— Ще се изразя по друг начин. Имате ли богато въображение?

— Имам, сър.

— И аз мисля така, госпожо Прайс — каза адвокатът, заприличвайки все повече на благовъзпитан укротител на змии, хипнотизиращ своята питомка. — Затова ще ви кажа… Ще ви кажа, госпожо Прайс… че тази ваша история е чисто и просто — от началото до края — производна на вашето богато въображение.

— Какво е производна? — попита мамчето Прайс предпазливо.

Последвалият нов прокашляк от колекцията на господин Уетърби този път бе придружен от зловещо потропване върху бюрото с ръба на калъфа за очила.

— Бих искал да ви задам няколко въпроса — продължи той без да обръща внимание на семиотичното запитване на мамчето. — Вие обичате ли да четете, госпожо Прайс?

— Да, сър.

— А четяхте ли много преди шестнадесет години?

— Да, сър.

— Какъв тип литература четете, госпожо Прайс?

— Най-харесвам „Фемили хералд“.

— Аха! А по онова време ходехте ли често на театър?

— Ако имаше хубава мелодрама, не минаваше без мене.

— Именно! Сега ме чуйте добре, госпожо Прайс. Мога ли да ви напомня, че размяната на бебета е тема на стотици разкази във „Фемили Хералд“, както и на съответен брой мелодрами?

— Накъде биете, сър?

— Ще ви кажа „накъде бия“. Искам да ви внуша, че тази ваша история не е нищо друго освен измислица, внушена от прекалено четене на „Фемили хералд“, прекалено много гледане на мелодрами и ако мога да се изразя така — прекалено много неразреден джин.

— Точно така! — одобри сър Хърбърт.

— Съвсем правилно! — възхити се и лейди Лидия.

Те създаваха впечатление, че с голяма мъка се удържат да не запеят и затанцуват весел танц.

На мамчето Прайс й бе необходимо малко време, за да схване обидата във всичките тези усукани приказки, но след като й просветна, се изправи войнствено с ръце на хълбоците.

— Я, я! — започна тя.

— Седнете — каза й строго господин Уетърби.

— Да, сър — сви бойни знамена мамчето.

— А сега да разгледаме и един друг факт — продължи господин Уетърби. — Преди две седмици вие сте подписала документ, в който отричате да има каквато и да е истина в разказаната от вас по-рано история.

— Да, сър. И той беше изгорен.

— Запознат съм с това. Затова съм подготвил друг със същото съдържание. Бихте ли се приближила насам, госпожо Прайс?

Той посочи бюрото.

— Ето ви писалка, госпожо Прайс. Подпишете тук, моля.

— Слингсби — каза сър Хърбърт.

Икономът пристъпи напред.

— Ти ще бъдеш свидетел.

— Много добре, сър Хърбърт.

— Госпожо Прайс — продължи подковаването господин Уетърби, — необходимо е да разберете, че подписването на подготвения от мен документ е важен за вашата собствена сигурност. Ако вие откажете да го направите, ще поставите себе си в неприятната позиция да седнете на свидетелската скамейка. Съдебните заседатели без съмнение ще ви питат защо щом веднъж сте били съгласна да разкриете истината, отказвате при повторна подкана. Лъжесвидетелстването е много сериозно обвинение, госпожо Прайс.

— Лъжесвидетелстването!

— Лъжесвидетелстването е това, което казах.

Мамчето Прайс бе убедена. Най-накрая тя осъзна значението на онази черна котка. Тя беше изпратена, за да я предупреди за опасността, пред която беше изправена. А можеше да си върви ей тъй съвсем в неведение по своя път, докато накрая не я сполети бедата. Мамчето взе в ръка писалката с облекчението на човек, разминал се по чудо със страхотия, а господин Уетърби, почувствал момента на триумф, свали очилата си и започна отново да ги бърше.

Мамчето Прайс се надигна и приближи писалището. То бе поставено до прозореца и докато го приближаваше, очите й попаднаха на кадифената ливада и грижливо подрязаните храсти, разкрасяващи гледката навън. И изведнъж, сепнати сякаш от някаква зловеща гледка, те изскочиха от обичайните си места. Мамчето Прайс беше вдигнала писалката. Сега я хвърли настрани, сякаш изведнъж се беше превърнала в змия.

— Леле! — викна мамчето.

Сър Хърбърт подскочи.

— Сега пък какво има? — поиска да узнае той разтреперан.

Мамчето Прайс се обърна и го погледна решително. Прелестите, стелещи се със спокойно великолепие пред погледа й, бяха й подсказали, че тя е на напълно погрешен път в диагнозата си за черната котка. Четирикракото послание й беше изпратено да я предупреди — да, но да я предупреди да не подписва документа. Иначе защо точно когато стисна писалката, онази другата поличба, ще вземе да се появи?

— Няма да подпиша!

— Какво!

— Няма да подпиша!

— Но защо? — изплака лейди Лидия.

Мамчето Прайс посочи драматично през прозореца.

— Току-що видях знак! — каза тя.