Като древна богиня

VI

Над пустинята се свечеряваше. Уенди долови тъжна песен, изпълнявана от египетските работници. Беше се оттеглила в палатката си, за да поработи още малко пад записките през деня и евентуално да ги прередактира. Отнасяше се към работата си много сериозно, но някак си не можеше изцяло да се съсредоточи.

След третия опит се отказа и остави настрана документите. Стана, отиде до изхода и отметна настрани брезента. Погледна към палатката на Стив, която беше отдалечена само на няколко ярда.

Трепна, когато го видя да стои на входа й. Той също я забеляза и по лицето му премина лека усмивка.

— Е, приключи ли вече? — осведоми се Стив, като се приближи.

Уенди поклати глава.

— Опитах се, но просто не мога да се концентрирам. През цялото време мисля за други неща. Неща, които с удоволствие бих обсъдила с теб. Но досега нямаше никаква възможност за това. Стив, трябва да поговорим за нас. Дори и изследванията ти да те ангажират изцяло, не бива да пренебрегваш нашите чувства.

— Имаш право — каза той дрезгаво и я загледа право в очите. — Странно, но и аз не мога да се съсредоточа. Канех се да изследвам някои предмети, но се наложи да изоставя работата заради мислите по теб. Да си поговорим, Уенди. Трябваше да го направим много по-рано, но тъкмо тогава пък Тайтъс Смит ни се изпречи на пътя.

— Да се надяваме, че не си го засегнал много — Уенди отстъпи встрани, за да го пропусне в палатката си. — Беше твърде шокиран, като узна, какво е изровил.

— Така му се пада — ухили се Стив. — Нека да му е за урок. Да се надяваме, че ще си вземе поука от него — а именно, че не може да се постъпва така с нас.

— Къде се дяна той всъщност?

— В палатката си е, предполагам. Вероятно още виси над документите, които взе със себе си. И по-добре. Поне няма да ни пречи до края на вечерта…

Уенди погледна Уенди в очите така нежно, че по гърба й неволно пробяга тръпка. „Ето го пак — това чувство на несигурност! Това вълнение, което ме обзема всеки път, когато съм сама с него.“ А след случилото се между тях миналата нощ то беше станало още по-силно.

— Стив, днес сутринта ми се искаше да те убия — започна тя. — Беше толкова недружелюбен, че на няколко пъти се питах, дали нощес ми каза истината за отношението ти към мен. Имах усещането, че всичко беше само една игра за теб…

— Естествено, че не е така, Уенди. — Стив я взе в прегръдките си и я притисна до себе си. — Но ти знаеш каква голяма отговорност нося тук. Трябва да мисля за всичко. Съжалявам, ако си ме разбрала погрешно, не предполагах. Може би наистина поведението ми се дължи на факта, че дълго време бях сам.

— Сега вече не си, Стив Нортън — отвърна Уенди, повдигна глава и го погледна право в зениците. — Бих искала да останеш тази нощ при мен. Покажи ми, че не се лъжа в чувствата си.

В очите на Стив светна радостен блясък. Той се наведе и я целуна. Отначало само съвсем ефирно, като лек полъх на вятър. Но после целувката му бързо стана гореща. Уенди затвори очи и открехна устни, за да поеме езика му.

Отвърна му с такъв жар, вкопчила се здраво в него, сякаш не искаше да го пусне никога повече. Едва след цяла вечност устните им се отделиха.

— Люби ме, Стив… — замоли го пламенно. Чувствата, които можеше да сдържа някак си през деня, сега отново надделяха. — Покажи ми, какво съм за теб. Сега и тук!…

Преди няколко дни Уенди може би щеше да се удиви на това, с каква откровеност разкриваше съкровените си въжделения. Но междувременно тя се беше променила много. Беше станала съвсем друга жена. Жена, която държи на чувствата си и иска да ги изпита докрай.

Стив й се усмихна нежно и отново я целуна. И двамата бяха крайно възбудени. Той се зае с копчетата на блузата й, като устните му неуморно обхождаха тялото й. Голата й кожа разпали нежността му и я превърна в изгарящо го желание.

— Красива си като богиня… — промълви и загали гърдите й, чиито зърна с готовност се втвърдиха и палаво щръкнаха напред. — Все още не мога да повярвам, че ми принадлежиш…

Уенди само се усмихна. Безмълвно смъкна ципа на панталона си и го изхлузи заедно с бикините си, заставайки пред него като нимфа.

— Ела с мен в леглото… — помоли го тя и му протегна ръка.

В този миг беше самото олицетворение на съблазънта. Жена, която знаеше какво желае. С всяка фибра на тялото си, с погледа и ръцете си тя му даде да разбере, че копнее да бъде любена от него.

Стив трескаво издърпа ризата от тялото си и небрежно я захвърли на пода. Същото се случи с джинсите и слипа му, докато и той застана съвсем гол пред нея. Видът на внушително възбудената му мъжественост предизвика сладък спазъм в корема й.

Пристъпи към нея, вдигна я със силните си ръце и я понесе към леглото. В палатката гореше само една малка свещ, която придаваше на обстановката романтичен привкус — така подходящ за две души, които са готови да си дадат всичко…

Стив я положи нежно в постелята и се изтегна до нея. Загледа я в очите, докато ръцете му галеха тялото й, следвайки неотклонно контурите му. Тя се отпусна и започна да се наслаждава на радостните тръпки, които една след друга я връхлитаха. Същевременно пръстите й опипваха всеки сантиметър от мускулестия му ханш, подготвяйки го за това, което щеше да стане.

Стив покри гърдите й с целувки, а езикът му започна пъргаво да изследва тайните, чувствени места между бедрата й, докато Уенди наддаде възторжени вопли.

Тя се наслаждаваше на нежностите му със затворени очи и ги отвори пак едва когато той се наведе над нея. Разбра го и открехна бедрата си, за да го улесни. Секунди по-късно, когато го усети дълбоко в себе си, сякаш небето и земята се сляха. Тих стон се изтръгна от гърлото й. Пламъчето на свещта започна да трепка и най-накрая изгасна съвсем. Но никой от двамата не го забеляза. Те вече се намираха в буйния водовъртеж на страстта, която все повече ги унасяше — далече, далече към недостижими висини…

Стив се движеше нежно и бавно в нея. Уенди повдигна таза си и обхвана хълбоците му с крака. Ръцете й посегнаха към раменете му, като че искаше да намери опора там. Постепенно ритъмът на Стив се ускори, ставаше все по-буен. Уенди почти неистово му партнираше, забила нокти в гърдите му. Но тя все още бавеше кулминацията, тъй като искаше да се наслаждава още дълго на неописуемото чувство на опиянение.

— Аз… люби ме, Стив — шепнеше тя с глас, който като че не беше неин. — Моля те, продължавай така, моля те… моля те!…

Шумното дишане на Стив изпълни палатката, когато той усети, че се приближава до кулминацията. Уенди спусна клепки и замята диво глава напред-назад, виейки ханша си като обезумяла.

Тялото й конвулсивно се затресе, залюляно от горещата вълна на екстаза. Пред очите й затанцуваха пъстроцветни кръгове, щом вихърът на неземните чувства я понесе. Изпита огромна радост, почувствала интуитивно, че и Стив споделя това усещане за върховно щастие.

От гърлото й се изтръгна вопъл. Вкопчи се силно в него, търсейки опора.

— О, Стив!… — прошепна.

Не каза нищо повече, сгуши се на рамото му и скоро заспа, преизпълнена от сладостна нега.

В този час и Тайтъс Смит не можеше да се съсредоточи в работата си. Навярно защото добре помнеше, по какъв коварен начин го беше преметнал Стив с помощта на египтяните. Още по време на вечерята при лагерния огън усети нещо в погледите на работниците. Макар че никой не каза нищо, стори му се, че забеляза подигравка в тях.

Изглежда всички в лагера съзаклятничеха срещу него и просто не можеха да разберат, че присъствието му в Долината на фараоните си имаше важна причина. Той искаше само всичко да е изрядно. Ръководеха го само разумни, икономически интереси.

Може би щеше да е по-добре, ако направеше една малка разходка, за да се поразсее от тези мисли. Може би щеше да му се удаде да размени някоя дума с Уенди Килбърн. Познаваше младата жена още от музея и досега всъщност я беше считал за наистина авторитетна личност. Може би щеше да успее с нейна помощ да убеди д-р Нортън, колко важна е неговата задача. Тогава отношенията им навярно отново щяха да се изгладят. В момента изглеждаше така, като че повече нямаше никаква възможност двамата някога отново да изгладят отношенията си. А това положение според Тайтъс Смит, въпреки целия му гняв, не можеше да продължава!

Той напусна палатката си, която работниците бяха разпънали малко настрани от лагерния огън. Смит отдаваше голямо значение на възможността да остане на спокойствие и това му желание, разбира се, беше уважено.

Ако не грешеше, палатката на мис Килбърн се намираше нататък, на около двайсет ярда, недалеч от тази на д-р Нортън. Той, изглежда, за късмет вече спеше, защото неговата тънеше в мрак. „Още по-добре, поне тази вечер няма да ми се наложи повече да се разправям с него. Мис Килбърн сигурно още не си е легнала.“ Смит си спомни, как бе споменала бегло, че искала още веднъж да прегледа бележките си. Впрочем, така подобаваше на една съвестна археоложка!

Но, когато пристъпа по-близо до палатката на Уенди, на Смит му се стори, че чува странни звуци. Отначало реши, че се заблуждава. Но след това ги чу отново.

Тихо стенание и същевременно тежко дишане на мъж. „Аз… ето ме, люби ме, Стив…“ — гласът принадлежеше на Уенди Килбърн. Не бе трудно да се досети човек какво точно ставаше вътре. Тя беше с д-р Нортън според звуците, двамата съвсем не обсъждаха научни проблеми, а се отдаваха на съвсем други занимания. Занимания, които накараха Тайтъс Смит, заклет стар ерген, да се изчерви в мрака от срам.

Главният счетоводител се обърна рязко, докато мис Килбърн продължаваше да издава сподавени вопли. Той просто не знаеше какво да предприеме.

— Содом и Гомор! — промълви ужасено и тръгна на пръсти обратно да се връща, за да не бъде заподозрян в шпиониране.