Като древна богиня

III

Над Долината на фараоните се свечеряваше. В далечината слънцето залязваше — огромно огнено кълбо. Въздухът обаче все още беше нажежен от горещината на деня. Само лек, прохладен вечерник предлагаше малко хладина на онзи, който не беше привикнал с тези температури.

След като хапна няколко залъка, Уенди излезе да се поразходи около лагера. Днес беше толкова вълнуващ ден! След като Ахмед и работниците му разчистиха гробницата, двамата със Стив имаха възможност да се убедят, че ги чакаше археологическа находка с голяма научна стойност. Под ръководството на Стив Уенди започна да си води бележки и да проучва отделните фрески по стените. Тук трябваше да се действа много търпеливо, за да се прегледа къс по къс неоценимото богатство. Да не говорим за ювелирно украсения саркофаг, който сам по себе си имаше неизмерима стойност, без да се вземат предвид другите погребални дарове.

Уенди спря и със затворени очи запозна да се наслаждава на освежаващия вечерник. След пребиваването си в задушната гробница, сега тя се радваше на разходката на открито и дишаше с пълни гърди.

Стив навярно беше все още в палатката си и подреждаше един по един събраните вече предмети. Той една можа да хапне нещо, толкова много го занимаваше находката.

„Стив наистина е вълнуващ мъж“ — помисли си Уенди, когато остана сама. Тя си спомни за мига долу в подземието, когато той в последния момент я улови и я предпази от тежки наранявания. Още тогава усети, че Стив е мъж, какъвто не беше срещала преди. Дори само погледът му и случайното докосване на ръцете му я караха всеки път да чувства странно вълнение.

Усмихна се, когато се улови, че си фантазира, какво ли би било, ако шефът й се влюби в нея!

Мислите й бяха прекъснати, тъй като внезапно чу стъпки, които се приближаваха. Обърна се и погледна в посоката, където се намираха палатките.

Веднага разпозна силуета на Стив. Трепна изненадано, тъй като наистина не го очакваше. „Дали ме търси?“

— Здравейте — Стив й се усмихна с подчертана любезност. — Работниците ми казаха, че сте тръгнала насам. След дългите часове в гробницата свежият въздух действа добре, нали?

Уенди кимна и веднага усети пак същата странна несигурност, която я обземаше при неговата близост.

— Така е наистина — потвърди тя, отвръщайки поглед. — Обикновено, когато си свърша работата, с удоволствие се разхождам малко. Вие също ли правите така?

— Понякога, ако имам време за това — отвърна той. — Искам да използвам възможността да поговоря малко с нас. Не се притеснявайте, мога да говоря и за други неща, освен за потънали в прах гробници.

При тези думи той я загледа дълго и пронизително в очите. С усмивка, която съвсем не й помагаше да се чувства по-сигурна в негово присъствие.

— Мисля, че е крайно време да ви се извиня, Уенди. Тази сутрин навярно бях твърде груб с вас? Надявам се, че ще покажете снизхождение към един стар учен…

Уенди се разсмя.

— Няма нищо, г-н докторе. Всъщност тази сутрин имахте право. Аз съм си сънливка, която винаги има проблеми с ранното събуждане.

— Все едно — възрази Стив. — Днес установих, че вие сте ценен помощник за мен и то, макар че… — Той млъкна, защото внезапно осъзна, че това, което искаше да каже, сигурно не би се харесало на Уенди.

— … макар че съм слаба и при това безпомощна жена, нали? — допълни тя. — Това искахте да кажете нали, Стив?

— Забравете това — махна с ръка Стив. Винаги ми е било трудно да преодолея известни предубеждения. А и при един учен особняк като мен, това навярно не става бързо.

При тези думи той направи такава комична гримаса, че на Уенди не й оставаше нищо друго, освен да се разсмее с пълен глас.

— Аз също не се представих блестящо пред новия си шеф с прибързаните си забележки — каза тя. — И съвсем определено искам да се поправя. В края на краищата, трябва да ви помагам при работата ви, а не постоянно да пропадам в разни пещери.

— Това положително няма да ви се случи пак — успокои я Стив и й показа, че за него тази тема е приключила окончателно. — Имате ли нещо против, ако ви придружа за малко при разходката ви? Или предпочитате да останете сама?

— Съвсем не, Стив — отвърна Уенди малко бързо, тъй като скрито се зарадва на предложението му и не можа да го скрие. — Защо не?

— Чудесно — Стив хвана ръката й. — Тогава мога да използвам случая да ви разведа из Долината на фараоните. Особено е красива, когато слънцето залязва. Елате, ще ви покажа няколко чудесни места…

Уенди кимна и с готовност се остави да бъде водена от него. Забеляза, че все повече се отдалечаваха от лагера. Сега беше сама с един мъж, когото считаше за ужасно привлекателен и който изглежда също не беше сляп за нейния чар. При нормални обстоятелства това щеше да е ситуация, в която можеше да се очаква някакъв флирт. Уенди настръхна, като си представи, че Стив би могъл да я люби сред прастарите останки на гробниците…

„Ти си една романтична глупачка, Уенди Килбърн! — упрекна се тя мислено. — Нима сериозно вярваш, че една авантюра с този мъж би могла да има добър край.“

Нощта беше тиха и спокойна. Далече зад себе си дочуваха слабо тропота на няколкото камили, които принадлежаха на египтяните. Освен тях никакъв звук не нарушаваше странния покой на тази нощ. Нищо, освен силното туптене на сърцето й, което явно се усилваше. Наистина, Уенди се мъчете да се пребори с него, но беше напълно безполезно.

— Горе на скалите има едно малко плато, от което може да се хвърли поглед над цялата долина — каза Стив след известно време. — През деня там естествено е като в пещ, но в този час няма проблем с температурите. Искате ли да го видите?

Тя кимна. Ако в този момент Стив й беше предложил обиколка на пустинята, дори и със стария джип, който беше причина за няколкото синини по тялото й, навярно щеше да се съгласи! Може би защото по някакъв начин предчувстваше, че тази нощ, тези часове със Стив щяха да й донесат нещо съвсем особено, съвсем непознато.

Измина четвърт час, докато стигнат края на тесния път. Пред Уенди се откри като на длан платото, ширнало се пред нея, обляно в лунна светлина. Тя пристъпи малко по-напред и разбра, че Стив не беше й описа, както трябва картината, която я очакваше. Действително, такова нещо човек не можеше да си представи, докато не го видеше със собствените си очи.

Едва тук, отгоре Долината на фараоните позволяваше да се оцени колко огромни бяха храмовете. Животът, който е кипял в тях някога — преди хилядолетия, през епохата на разцвета на това царство, навярно би могъл да се сравни с оживлението на някой голям град. Разбира се за тогавашните мащаби. Уенди се загледа в храма на боговете, построен в скалите, а след това по-нагоре в няколкото отвора по скалните стени. Гигантски постройки, сътворени от човешка ръка.

— Не е ли поразително? — попита Стив, застанал съвсем близо зад нея.

Тя трепна, тъй като така се беше прехласнала панорамата, че не бе усетила кога се е приближил.

— Мисля, че сега ви разбирам, Стив — промълви тихо. Пулсът й като че замря. — Това място излъчва някакво предизвикателство. Защото буквално всеки ден им нещо ново за откриване. И то, въпреки че тук вече с били толкова много учени…

— Възможно е да сте права, Уенди — отвърна Стив я погледна настойчиво в очите. — И аз вчера открих не що, за което не подозирах. Не говоря за находките гробницата, а за нещо съвсем различно. Мисля… иска да кажа, че за първи път от доста време не ми е безразлично, с кого ще работя съвместно. Уенди, откакто те посрещнах в Луксор всяка минута мисля за теб. Не мога без теб…

Той млъкна, забелязвайки в зениците й, че тя тайно е очаквала този миг. Сложи ръце на раменете й и притегли към себе си. После се наведе и нежно докоси пълните й устни със своите.

„Господи! — помисли си Уенди, като усети какво става с нея. — Ето че се случи!“

Само за частица от секундата нещо в нея се съпротивляваше, докато Стив я привличаше в прегръдките си и я целуваше. След това всяка съпротива се стопи и тя се притисна плътно до него, отвръщайки на целувката му пламенно. Изминаха безкрайни минути, докато двамата се откъснаха един от друг. Уенди усети как силно заби сърцето й, когато пръстите му се плъзнаха под блузата й, предусещайки мълчаливото й съгласие. „Дали може да чете мислите ми, щом ме погледне само?“

Усмихвайки се, Стив свлече тениската от тялото й и установи, че отдолу е съвсем гола.

— Боже мой, колко си хубава! — промълви той, като се любуваше на великолепно оформените й гърди, чиито розови връхчета щръкнаха напред от възбуда. — Сънувам ли?

— Продължавай и ще разбереш — отвърна тя с треперещ от вълнение глас, тъй като вече нямаше търпение да дочака да бъде обгърната от силните му ръце.

Не се наложи да му го повтаря. Докато Стив се занимаваше с панталона й, тя усърдно му помагаше. За секунди само той смъкна и бикините й и вниманието му се насочи към тъмния триъгълник под корема й. Уенди го погледна и забеляза възбудата му. Стив едва сдържаше страстта си.

Хвърли небрежно джинсите си настрана и я взе в обятията си, като нежно я положи на земята. И там, сред разпилените дрехи, те се отдадоха на ласките, които превърнаха желанието им в безпределно.

Езикът му се плъзна по шията й, после пое надолу към гърдите й, загали твърдите им зърна, докато Уенди тихо застена. Пръстите й се вкопчиха в косата му и тя усети как в нея се надига гореща лава, която съвсем скоро като огромна вълна щеше да я връхлети, ако той продължаваше така.

Устните на Стив достигнаха нежната тръпнеща плът между бедрата й. Уенди се отдаде на страстта си — дива и изпепеляваща. Имаше усещането, че ще експлодира. С рязко движение тя го привлече върху себе си. Той разбра готовността й да го приеме и бавно проникна във влажната топлота на тялото й. Усещане, което още повече усили желанието му, тъй като Уенди лудо заизвива ханша си и с лекота се нагоди към ритъма му.

Тласъците му ставаха все по-буйни, все по-трескави. Уенди вдигна краката си и ги постави върху раменете му, за да може да го усети още по-дълбоко в себе си. Безпаметна замята главата си насам-натам и затворила очи, издаваше в прехлас гърлени звуци — прастарите звуци на любовта.

— Да… да, Стив! — стенеше тя. — Искам те! Продължавай.

След това занемя, тъй като внезапно един неописуем екстаз я връхлетя, отмивайки и последния остатък от ясна мисъл. Уенди извика тихо и заби нокти в гърба на Стив, когато усети, че заедно ще изживеят този опияняващ миг на божественото сливане.

Измина цяла вечност, докато Уенди се върне отново към действителността. Кожата й блестеше, покрита със ситни капчици пот и свежият нощен ветрец я накара да потръпне. Но скоро усети до себе си тялото на Стив плътно притиснато до нейното, а то излъчваше достатъчно топлина.

Все още не мога да го проумея — промълви тя замислено, докато ръцете на Стив нежно галеха гърба й. — Ние двамата сигурно сме полудели…

— Нужно ли е наистина да сме луди, Уенди? Не съжаляваш все пак за това, което направихме, нали?

— В никакъв случай. Странно, но ми се струва така трябваше да стане. Още когато те видях за първи път на летището, усетих, че би могъл твърде опасен за мен. Но наистина не очаквах, че това ще се случи толкова скоро. Но кой ли би могъл да устои пред спасителя си…

Стив я целуна леко по рамото.

— Познаваме се едва от един ден и вече отидохме толкова далеч. Шефът се влюбва в новата си асистентка. Също като в евтините романи. За мен обаче това е много сериозно, Уенди. Обичам те и се радвам, че се срещнахме. И като си помисля само, колко бях ядосан, когато научих, че от музея се канят да ми изпратят жена. А сега съм им повече от благодарен. Та нали по този начин се запознах с жената, която толкова дълго очаквах. Това е почти като провидение на съдбата. Не мислиш ли и ти така, Уенди?

— Да, Стив — прошепна тя с все още блеснали очи, защото никога досега не беше изживявала по този начин любовта.

Наистина Уенди не беше съвсем неопитна, но връзките, които бе имала с мъже, можеха да се преброят на пръстите на едната й ръка. Още повече, че сега в душата й се събудиха най-съкровени чувства и желания и бяха пуснати на воля.

— И аз те обичам, Стив — продължи тя. — Мисля, че една сега мога да разбера, какво изобщо означава любовта.

Погледна го и съзря в очите му блещукащото все още желание, което отново пламна при вида на хармоничното й тяло, на хубавите й гърди, чиито зърна отново започнаха да се изправят, втвърдявайки се под нежните му ласки. Уенди усети как по гърба й отново започнаха да пробягват, редувайки се, горещи и студени тръпки.

И нейните ръце се заразхождаха по бедрата и корема му, предизвиквайки силна ерекция. Стив понечи да се наведе над нея, но Уенди го задържа. Сега тя беше тази, която пое инициативата. Направи му знак да се изтегне по гръб и той се подчини.

Тя полулегна върху него, затърка зърната си в широките му, окосмени гърди, докато устните й постепенно се спускаха все по-надолу, обсипвайки с милувки цялото му тяло.

Стив се наслаждаваше на ласките, с които Уенди неимоверно засилваше възбудата му, и сам я галеше по най-ерогенните точки. Двамата едновременно усетиха, че повече не могат да сдържат страстта си.

— Ела в мен, Стив… — застена Уенди. — Искам да те чувствам целия.

Тя се плъзна върху него, подпря се с две ръце на широките му гърди и го пое дълбоко в себе си.

Ханшът й започна да се движи бавно и спиралообразно. Стив се надигна нагоре срещу нея, за да й помогне. Тя затвори очи и отметна назад главата си, наслаждавайки се на твърдата му мъжественост. Стенанията тежкото им дишане изпълниха тишината. Въздухът тежеше от аромата на мускус, която ги обгърна като невидим воал.

Уенди се движеше все по-буйно, като насочваш ритъма си към следващата експлозия на страстта, чиято първа вълна вече бе започнала да се надига. Като усети, че идва, помитайки всичко пред себе си, тя вкопчи ръце в раменете на Стив. Точно в този миг я заля втората, този път още по-мощна вълна. И отново той достигна оргазъма си заедно с нея. Уенди извика пронизително от възторг и рухна върху гърдите му, притискайки се в така силно, като че искаше никога повече да не го пусне. Стив я обгърна със силните си ръце и остана в нея наслаждавайки се на усещането, че от двете тела бе станало едно цяло.

— Хубаво беше — въздъхна Уенди, доста по-къс все още сгушена в прегръдките на Стив.

Далече долу в Долината на фараоните беше угасна и последният огън в лагера на египтяните.

— Боже мой, Стив, какво направи с мен?

— Бих могъл да те попитам същото и аз — каза той, ухилен. — Ти си направо талант в любовта. Напълно съм изчерпан. Ако продължим така, утре през целия ден ще спя…

— Но за съжаление няма да можем. — Уенди се усмихна. — Нали трябва да си заслужим парите. Може би е най-разумно да се върнем обратно при палатките в долината. Иначе твоите хора ще станат подозрителни и ще тръгнат да те търсят. Ако можеха да ни видят така, направо щяха да се ококорят…

— Имаш право, Уенди — съгласи се Стив и бавно се освободи от прегръдката й. — И аз мисля така. Да си тръгваме, и без това тук ще стане студено. В края на краищата, не бих искал да съм виновен, ако хванеш хрема така, както си изпотена.

— Я се погледни и ти самият — отвърна, смеейки се Уенди, събра дрехите си и бързо се облече. — И ти не изглеждаш като излязъл от кутийка…

След като полудуваха като деца на воля, най-накрая ръка за ръка се отправиха надолу към долината. Преди да напуснат платото, Уенди се огледа още един път и погледът й потърси мястото, където със Стив се бяха любили така страстно. През целия си живот нямаше да го забрави!

Крачейки мълчаливо до Стив, тя наблюдаваше луната, която обливаше долината с бледа светлина. Романтичният пейзаж й въздействаше още по-силно, тъй като за часове целият й живот се бе променил. Уенди беше сигурна — нищо нямаше да бъде повече както преди. Най-после бе познала любовта, за която мислеше, че се среща навярно само в книгите.

— Знаеш ли какво? — попита Стив, когато бяха почти стигнали до лагера. — Всъщност, с най-голямо желание бих те поканил в палатката си. Бихме могли да си поговорим още малко… — Той й намигна дяволито.

— Смятам, че трябва първо да се наспим, Стив — възрази Уенди, макар че й беше трудно да му откаже. — Не издържам повече и имам нужда от съня си, г-н док горе! В края на краищата, иска ми се утре да застана със свежо лице пред чудесните съкровища. Те имат право на това след всичките тези години. Затова е по-добре да спим разделени. Нали се сещаш, какво ще се случи иначе?

— Разбира се, че се сещам — отвърна й усмихнат Стив. — Тъкмо затова ми е толкова тежко. Е добре, и аз трябва да съм разумен. Нека бъде по твоему. Но знай, че ти съвсем ме обърка. Съвсем не съм сигурен, дали изобщо ще мога да затворя очи…

Пред палатката й Стив още веднъж я прегърна и я целуна нежно по устните.

Уенди се загледа с копнеж след него, преди да влезе и да си легне.

Едва след като повторно изживя мислено всичките прекрасни минути от тази вечер, тя потъна в дълбок сън.