Космическият ловец (Гълтачът на души)

ГЛАВА 17

Чака вървеше през плетеницата от стаи и нива, запътил се към своето жилище. Поигра си с мисълта да вземе две момичета със себе си, но прецени, че му се спи прекалено силно, и няма да бъде справедливо към тях. Отвори вратата, включи осветлението и замръзна на мястото си.

— Никобар! — успя накрая да възкликне той.

— Затвори вратата — нареди Лейн без да помръдва от удобното кресло, в което се бе настанил.

— Колко години изминаха! — проговори Чака. — Успя ли най-сетне да убиеш онова същество?

— Не съвсем — призна Лейн.

— Не очаквахш, че ще те видя преди да си го унищожил — обади се Чака. — И на какво дължа честта за тази визита?

— Ти пласьор на стока, Чака — изрече Лейн. — Недей да отричаш. Не съм дошъл тук да те арестувам. Всъщност имам куп неща, които бих искал да ти продам.

Чака затвори вратата зад гърба си.

— Не допусках, че мизерията те е докарала чак дотук, Никобар — каза той. — И какво можеш да ми предложиш?

Лейн вдигна голямата чанта, която беше оставил зад стола, отиде при масичката до леглото и изпразни върху нея съдържанието й. Посипаха се най-разнообразни пръстени, огърлици, часовници и няколко платинени зъба.

— Откъде имаш всичко това, Никобар? — поинтересува се Чака, разглеждайки голяма гривна.

— Един богат чичо умря — обясни Лейн.

— Твой ли? — ухили се гигантът.

— Какво значение има?

— Дочух, че една религиозна секта… как се казваха?… А! Колонията Роанок… е била обрана и хората избити. Вестниците твърдяха, че било направено със скрийчър. А група миньори на Бастион…

— Хабиш си думите — прекъсна го със студен глас Лейн. — Никога не следя вестниците. Те просто не ме интересуват.

— Ти ли ги уби, Никобар?

— Ти ли пое този бизнес като уби Хорацио Константин? — контрира Лейн.

— Да, така ми се пада щом задавам лични въпроси — засмя се Чака. — Закривам темата.

— Много добре.

— Все пак ще ми позволиш ли да попитам защо си тук след като Хипнозвяра е там?

— Имам нужда от доста пари — обясни късо Лейн.

— Останал съм със спомена, че имаше достатъчно, за да ти направят онова оръжие още преди години.

— Направиха го. Трябват ми за гориво.

— Колко?

— Половин милион кредита.

— Не използвам кредити — отсече Чака. — Нали знаеш това.

— В еквивалент тогава — успокои го Лейн.

Чака отново донесеното от Лейн.

— Максимум триста хиляди — каза той накрая.

— С кого мислиш, че се гъбаркаш, Чака? — попита Лейн. — Това пред тебе струва поне три милиона и то дори на черния пазар.

Чака поклати глава.

— Онзи, който е пречукал миньорите на Бастион е същият, който е избил членовете на Бюрото по минералогия към Демокрацията. Агентите им ме посетиха вече два пъти. Ще трябва с години да седя върху това тук, преди да мога да го пласирам. Онзи убиец на Бастион е свършил работата си много мърляво. Пълен аматьор.

— Четиристотин хиляди — предложи Лейн. — Това е най-малкото, което мога да получа.

— Не, Никобар — отново поклати глава Чака. — Триста хиляди.

И изведнъж установи, че гледа в излъчвателя на скрийчър.

— Аз не се шегувам, Чака — обясни Лейн. — Имам нужда от тези пари. Не те съжалявам, ти и така ще направиш шестстотин процента печалба, затова мисля, че не си струва да рискуваш живота си за по-висок процент.

— Ти изглеждаш като човек, който наистина би използвал това нещо, Никобар — проговори накрая Чака, застинал на място.

— Ще направя каквото трябва да направя — каза Лейн. — И ако се чудиш какво е то, ще ти кажа: трябва да заредя резервоарите на „Смъртоносен“ догоре.

— Триста хиляди, четиристотин хиляди, каква е разликата? — каза Чака. — Така или иначе, ти направо ще можеш да плуваш в гориво.

— Този път няма да се върна преди да го убия — обясни Лейн. — Колкото и да ми отнеме, където и да ме отведе, каквото и да направи, този път ще свърша работата.

— Никак не ми харесва какво направи от теб това същество, Никобар — промълви Чака. — Мислех, че сме приятели.

— И на мен не ми харесва какво направи то с мен — призна Лейн. — Затова то трябва да умре.

— Помни само, че искаш да убиеш него, а не мен — напомни му Чака. — Прибери оръжието, Никобар.

— Ще ми платиш ли четиристотин хиляди?

— Да.

— И ще ми дадеш дума, че няма да се опиташ да ме разкъсаш на парчета?

— О, имаш я — обеща Чака. Лейн постави скрийчъра обратно в кобура, а Чака си наля чаша абсент от Алдебаран. — Още ли си въздържател?

Лейн кимна.

— Откога не си лягал с жена, Никобар?

— Не започвай, Чака!

— Добре — сви рамене Чака. — Ще имаш парите утре сутринта. В наличност, естествено — не бих искал да оставям никакви доказателства за каквито и да са сделки с теб. Защото всеки, който е толкова тъп, че да убие правителствени служители, без съмнение, ще е оставил маса улики на мястото.

Лейн не обърна внимание на забележката.

— Трябват ми на изгрев слънце — подчерта той.

— Когато пожелаеш — съгласи се Чака. — Между другото, кое те кара да бъдеш сигурен, че този път ще намериш съществото, Никобар? Нали го търси в продължение на години.

— Ще го открия — изръмжа Лейн с дива нотка в гласа.

— Ти каза така и последния път — напомни му Чака.

— Последния път сгреших. Този път не греша. Ще имам на борда на „Смъртоносен“ достатъчно гориво да летя до края на живота ми, ако се наложи. Знам за съществото повече от всеки друг. И искам да го убия повече отколкото някой някога е пожелавал нещо.

— Ние винаги убиваме нещата, които обичаме — прошепна Чака.

Погледът на Лейн проблесна опасно за миг и Чака помисли, че той отново ще извади скрийчъра, но бавно с видимо и мъчително усилие, ловецът се овладя и потисна гнева си.

— Никога не казвай това или нещо подобно на него — предупреди той с толкова тих глас, че Чака едва го разбра. — Ясно ли е?

— Както кажеш, Никобар — примирително каза Чака. — Но предполагам разбираш, че си се превърнал в човек, с когото е много досадно да се разговаря?

— Това няма да ти бъде проблем задълго — успокои го Лейн. — Тръгвам веднага щом корабът ми стане готов.

— Имам чувството, че сега вече наистина те виждам за последен път.

— Ти нали ще живееш.

— Да, но ти ще оживееш ли? — попита Чака. — Не знам дали ти е известно, но аз съм роден на Абила III. Не че сме мутанти, но малко сме се променили през хилядолетията. Аз например, имам всички основания да очаквам, че моята жизненост и плодовитост ще останат непроменени поне още четиридесет-петдесет години. Ти какво можеш да кажеш за себе си, Никобар? Изглеждаш като човек с единия крак в гроба. Ти си старец. Какво те кара да мислиш, че ще живееш достатъчно дълго, за да убиеш Хипнозвяра?

— Защото го мразя прекалено силно, за да умра преди това — изсъска Лейн. — Колкото и да продължи всичко това, аз някак ще доживея момента.

Чака поклати глава:

— Колко крехко и нехранително нещо е омразата… особено така зле построената омраза като в твоя случай. Знаеш ли, ако ставаше дума за Чака, той не би прахосвал остатъка от живота си мразейки. В похотливи желания, може би, в любов дори… глад, не дай Боже. Това би било достатъчно на Чака, за да оцелее. Но омраза?! Това чувство просто не си заслужава усилията!

— Които никой не те моли да правиш — напомни му Лейн.

— Вярно е — съгласи се Чака. — На както си помисля, никой не е молил и теб!

— Аз нямам избор — тихо изрече Лейн. — На тази твар не бива да й бъде позволено да причини на който и да е било друг онова, което причини на мен.

— Доволен съм да разбера накрая, че мотивите ти са алтруистични — каза Чака, — защото повярвай, за някой по-малко информиран това би прозвучало като ревност усещането да не бъде споделено с някой несведущ.

Без да изпусне нито звук, Лейн протегна ръка за скрийчъра, но Чака бе много по-бърз и го сграбчи за китката преди да бе успял да изтегли оръжието. Гигантът го обезоръжи, зашлеви му могъща плесница и се върна обратно на мястото, където бе стоял.

— Глупава постъпка от твоя страна, Никобар — каза той неодобрително. — Наистина не мога да намеря по-точна дума от „глупава“. Защото, ако ме убиеш кой ще ти даде парите?

Лейн го гледаше яростно и мълчаливо.

— Виж какво — продължи монолога си Чака, — ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, ще ти кажа, че се надявам да убиеш проклетото същество. Надявам се да го насечен на малки парченца и да накараш всяко от тях да изпита агонията на вечното проклятие. Наистина бих искал това. Но още повече ми се иска да спреш да ме убиваш всеки път, когато спомена гадната твар. Каквото и да ти е сторило то, моля те, повтаряй си, че не Чака е виновен за това. Ти наистина си се смахнал, Никобар! Стоиш си спокоен и разсъждаваш логично, както само ти можеш, а в следващата секунда започваш да говориш за шибаното същество и ставаш маниакален убиец. Трябваше да се придържаш към жените и алкохола, Никобар — преживяванията с тях сигурно не са по-малко приятни, а мозъкът ти си остава непокътнат. Виж мен — точно в този миг аз желая да имам до себе си жена със същата страст, с която ти желаеш да намериш твоя Хипнозвяр. Кой знае, може би дори ми се иска по-силно. Но за разлика от теб, аз не побеснявам от желание да убивам.

— Само ми дай парите и ме пусни да си вървя — каза Лейн.

— Не мога — каза Чака. — Поне не до сутринта. Знаеш, че не държа подобни суми в наличност тук. Но не се безпокой, ще си получиш парите.

— И скрийчъра.

— И него. Ще наредя да го оставят на кораба ти. Сигурен съм, че ще бъдеш в състояние да го намериш след като излетиш.

Лейн стана и се отправи към вратата.

— Едно последно нещо, Никобар — спря го Чака.

— Какво?

— От колко време преследваш Хипнозвяра?

— Отдавна.

— Какво смяташ да правиш след като го настигнеш?

— Вече ти казах — отговори Лейн. — Възложих и заплатих изработването на оръжие, което използва принципа на ентропията. Ще се прицеля в него и оръжието просто ще го разпръсне в пространството.

— Не ме разбра — каза Чака. — Ти ми разказа какво ще направиш когато го настигнеш.

— Какво, по дяволите искаш да кажеш?

— Ти пръсна всичките си пари и прахоса младостта си — обясни Чака. — Вероятно точно в този момент те издирват за убийство. Провалил си толкова много поръчки, че сигурно никога няма да бъдеш възприеман отново като ловец. Затова ти повтарям: Какво ще правиш след като го хванеш?

Лейн го изгледа недоумяващо в продължение на цяла минута, после се обърна и излезе през вратата.