Космическият ловец (Гълтачът на души)

ГЛАВА 16

„Смъртоносен“ напускаше системата Делурос, а Лейн се опитваше да реши какво да прави по-нататък. Петдесет хиляди кредита можеха да дадат на кораба му възможност да се движи с максимална скорост в продължение на десетилетие, век или цяла вечност… но само, ако не се наложеше да маневрира. В състояние на свободен полет „Смъртоносен“ летеше по инерция с изгасени двигатели, но всеки път, когато станеше необходимо да забави ход, да увеличи скоростта, за промени макар и минимално курса си, той трябваше да включва двигателите, следователно, да използва гориво. И сумата, която бе получил не представляваше нищо от момента, в който гонитбата започнеше сериозно.

Така че, въпреки спечеленото време, той в никакъв случай не разполагаше със средствата, необходими му да залови съществото. Имаше нужда от още пари, а не беше сигурен какво точно да направи, за да ги намери отнякъде. Първата му мисъл бе да спре на някоя станция за зареждане край някой пограничен свят и под заплахата на лазерното си оръдие, да получи каквото му бе необходимо, но се постара да забрави тази идея: цялата полиция във въпросния сектор на Галактиката щеше да се втурне по следите на „Смъртоносен“, а той нямаше никаква нужда от подобно усложнение, докато навлизаше във финалната част на лова.

Така че налагаше се да измисли нещо друго. Толкова много години бяха изминали от последната поръчка, която бе изпоълнил, че никак не му се искаше да се връща към припечелването по този бавен начин, дори ако съумееше да намери клиент.

Разбира се, винаги бе възможно да се захване с лов на забранени животни. Някои от тях, като звънарите от Дедал VII или последното живо диво животно на Земята — кучето динго, можеха да донесат значителни суми от частните колекционери, а той имаше абсолютната увереност в себе си, че е в състояние да убие всяко живо същество родено, излюпено, окотено или появило се на този свят по начин, за който в езика на хората липсваха думи. Но макар заплащането да беше значително по-добро, и тук основните възражения се свеждаха до същото, както ако ловуваше законен дивеч: фактора време, който при това се усложняваше от необходимостта нещата да останат в тайна и доставката да телата да се извърши лично. На всичко отгоре, беше излязъл от бизнеса преди толкова време, че вече не знаеше със сигурност кои животински видове бяха включени в списъка на забранените за лов.

През главата му мина мисълта да нападне светът-крепост на Бракстон IV, където Демокрацията добиваше мионат — най-мощният наркотик, известен на човечеството, но се отказа, защото намираше подобно начинание за обречено на неуспех. Дори ако по някакво чудо успееше там, където безброй престъпници преди него се бяха проваляли, той имаше нужда от пари, а не от необработен мионат, а нямаше ни най-малка представа как и къде да превърне едното в другото без да допусне всички агенти на Демокрацията да се стоварят на главата му.

След това си поигра с идеята да се върне на Делурос VIII и да ограби или вземе за заложница Илзе Вескот. Бързо се отказа и от това, но не поради морални съображения, а защото шансовете за успех бяха минимални.

Мислеше върху най-невероятни възможности с часове наред и когато елиминира невъзможното и невероятното, реши да подреди онова, което бе останало. Направи анализа безстрастно, оценявайки рисковете и възможната печалба, разглеждайки ги в светлината на средствата, необходими за изпълнението. Когато приключи, знаеше точно какво трябва да направи, за да се снабди с толкова гориво, колкото щеше да му бъде достатъчно да залови съществото. Нямаше никакви морални угризения от онова, което му предстоеше да извърши, гледаше на него по-скоро като на неприятна необходимост, с която трябваше да се приключи колкото може по-скоро.

Включи звездния атлас, свърза го към навигационния компютър и главната база данни на кораба и след известно време получи пълен списък на всички светове, предоставени за заселване пред последното десетилетие. Елиминира онези, които представляваха продоволствени колонии — те не биха имали нито парите, нито стоката, която би оправдала поемането на риска. Особено го интересуваха планетите, на които се бяха заселили религиозни или пасифистични групи, чиито средства за защита или щяха да бъдат минимални или изобщо щяха да отсъстват.

Добави към списъка някои погранични свята, където се добиваха полезни изкопаеми, за които знаеше, че операциите по добива са напълно автоматизирани и се контролират най-много от шепа хора.

След това пресметна горивото до последния кубичен милиметър, изчисли курса, който щеше да го изведе далече от Северна Точка и облака, но щеше да му остави достатъчно ресурси, за да се върне накрая пак в Северна Точка, преброи внимателно колко пъти щеше да каца и излита и избра онези светове, на които би приел да кацне със „Смъртоносен“.

И с цялата си безстрастна ефективност, с която бе планирал ловните си експедиции толкова често в миналото, Никобар Лейн разработи подробностите за предпоследния си лов.