Краят на историята

5.

Гюрчо беше — както винаги — в Казиното.

— О, Ники — констатира лениво той.

— Живот си живееш — поклати глава Ник.

— Демокрация, братче, какво да правиш.

Вярно. При тоталитаризма Гюрчо бе общ работник в консервния комбинат.

— Мадама ли ти трябва?

Ник яростно задъвка долната си устна.

— Ама не си платил за миналия път.

Майко, докъде бе стигнал — да чука на вересия при мингяните… Ник тръсна глава.

— Не, приятел. Искам да питам нещо.

— Някои неща дори при мене са безплатни — великодушно кимна Гюрчо..

— Да има изчезнали тия месеци момичета?

Циганинът се замисли.

— То винаги има избягали, ама…

— Какво?

— На колегата Ради преди година се изпариха две.

Ник усети, че е уцелил.

— Не ги ли намери?

— Сигурно са ги изкарали в чужбина.

„Вятър в чужбина — стисна зъби Ник. — Пет-шест века назад…“

— Искам да видя Ради.

Гюрчо го погледна изпитателно.

— Полицията вътре ли е?

— Знаеш, че работя сам — поклати глава Ник.

— Добре.

И зачука по мобилния си телефон. След двайсетина минути миризмата на кисело и дим в Казиното рязко се увеличи — пристигна Ради с охраната си. Дебел почти колкото Гюрчо, но с поне кило злато повече по себе си. Изслуша внимателно Ник.

— Изчезнаха преди около година. Кичка и Зюмбюлка. Седемнайсетгодишни. Отидоха при клиент и — край.

— Нещо повече?

— Абе, как беше… А! Един поиска да му ги заведем пред Аквапарка.

— Аха — едва не ахна Ник.

Ради набърчи чело в усилие да си спомни и успя от първия път.

— Платил веднага с голям бакшиш и казал на охраната, че сутринта ще ги доведе пак там.

— И не го проследили?

— Абе, мой човек, ние не сме ченгета. Знайш ли колко хора водят момичетата по вилите?… Нищо необичайно.

Ами да. Той самият да не бе водил Гюрчовите в четиризвезден хотел?…

— Колата?

— Ауди. Номерът се оказа краден от москвич.

— Човекът? — с надежда попита Ник.

— Малък, хърбав… В тъмното какво ще видиш? Особено като има да броиш и пари…

— Искам снимки на момичетата.

Ради го погледна раздразнен от категоричния тон.

— Абе, ти кой си?… Окей, щом Гюрчо гарантира за теб.

След един час едно от момчетата му донесе две снимки. Ник ги погледна — млади, черни и грознички…

В осем сутринта звънна на Пачев.

— Извикай преводача и ме чакайте при Муса.

Пак спря пред нощното шкафче и се загледа в снимката на Мария. Въздъхна. Взе я, сложи я в джоба си…