Краят на историята

4.

Мина през кварталния магазин като през сън. Продавачът го попита за вересиите. Той ги плати, без да разбира какво прави. Купи си бутилка уиски. Прибра се в къщи и с треперещи пръсти напълни една водна чаша. Застана пред нощното шкафче, където стоеше снимка на Мария.

— Не може да бъде — изплака той и отпи първата голяма глътка.

И така стон след глътка и глътка след стон… Бутилката свърши.

Бе толкова възбуден, че алкохолът не можеше да го повали. Тръгна като луд из стаята. Сети се, че в хладилника трябва да има още уиски. Намери бутилката и отпи от нея.

Късно следобед тялото не издържа на огромното количество градуси. Зави му се свят, седна в леглото. Вече на крачка от съня набра номера на Дебелия Стоянов.

— Хей… прасе — рече с умиращ глас.

— Пак ли си се натряскал? — с досада попита полицаят.

— Там… едни циганки…

И изтърва слушалката, потъвайки в дълбок сън…

Събуди се и преди да е отворил очи, заопипва за бутилката. Събори я от шкафчето. Бълбукането му подейства като удар с електрически ток — скочи. Късно… Уискито бе потънало в мокета.

Въздъхна. Видя висящия телефон, разтърка лицето си и изпъшка:

— Циганките…

Изправи се рязко.

— Господи, дано… Дано!

Влезе в банята, изми се със студена вода. Беше един след полунощ. Облече се и дълго гледа снимката на Мария. Излезе с твърда, уверена крачка.