Краят на историята

6.

— С тези момичета ли плати?

Муса набърчи вежди, после радостно извика:

— Аллах! Те са!

Ник прехапа устни. Извади с усилие третата снимка, протегна треперещата си ръка. Квадратчето се люлееше като духано от циклон.

Муса отвори уста;очите му се разшириха.

— Аллах! Това е…

— Коя? — пребледнял изхриптя Ник.

— Гяурката!

Раменете на Ник се отпуснаха.

— Значи и тя е ваша? Вай, вай… Затова беше толкова хубава!

— Я ми опиши точно мястото, където излезе.

Записа си внимателно обясненията, зададе няколко уточняващи въпроси. После се зачеса яростно по врата.

— Търговецът е дребен, нали?

— Много нисък.

— Слаб?

— Само кокали. Очите му…

— Злобни. Фанатични.

— …като на дервиш — замисли се Муса.

— Какво друго търсеше да купи?

— Ятагани. А!

— Какво?

— Тюфек. Голям зор видяхме докато намерим два тюфека.

— Пушки?

— Българите им викат пищали, ние — тюфек. Много са скъпи.

— Особено в нашето време — кимна Ник.

Муса го гледаше озадачен.

— Абе, ти да не го познаваш?

Ник махна с ръка и излезе.